За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница4/55
Дата07.05.2018
Размер7.61 Mb.
#67742
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55

Бремето на вината падна от душата на болния човек. Той не се усъмни. Христовите думи му показаха способността на Спасителя да чете в сърцето. Кой може да оспори властта Му да прощава грехове? Надеждата зае мястото на отчаянието и радостта ­ на дълбоката печал. Физическите болки изчезнаха и цялото му същество бе преобразено. Той нямаше друго желание и лежеше в пълен покой, твърде щастлив, за да може да изговори и дума.

Мнозина следяха със затаен дъх всяко движение на това чудодейно изцеление. Други чувстваха, че Христовите думи бяха покана към тях. Не беше ли и тяхната душа болна от греха? Искаха ли и те да бъдат избавени от това бреме?

Но фарисеите, които се бояха, че ще изгубят влиянието си над народа, си казаха: “Той защо говори така? Той богохулства! Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Марк 2:7).

Като насочи към тях погледа Си, който ги накара да се поотдръпнат, Исус каза: “Защо мислите зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете или да река: Стани, и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове! Каза на паралитика: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си!” (Матей 9:4-6).

При тези думи донесеният на носилка скочи пъргаво и с младежка сила в нозете си, “... стана, веднага вдигна постелката си и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога и казваха: Никога не сме виждали такова нещо” (Марк 2:12).

Нужно беше повече от творческа сила, за да се възстанови здравето на скованото тяло. Същият глас, който вдъхна живот на сътворения от елементите на земната пръст човек, възвърна живота и на умиращия паралитик. Същата сила, която даде живот на тялото, беше обновила и сърцето. Онзи, който при сътворението “каза и стана” и “заповяда и затвърди се” (Пс. 33:9), беше дал живот на мъртвата от престъпления и грехове душа. Изцелението на тялото беше доказателство за силата, обновила сърцето. Христос заповяда на парализирания да стане и да си отиде, за да знаем ние, че “Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове” (Марк 2:10).

Парализираният намери в Христос Изцелителя както на тялото, така и на душата си. Преди да оздравее тялото му, трябваше да оздравее душата му. Преди да излекува физическата болест, Христос трябваше да освободи и да очисти душата от греха. Тази поука не бива да се пренебрегва. Днес хиляди и хиляди хора страдат от телесни заболявания. Те не могат да намерят избавление, докато не стигнат до Лекаря на душата. Мирът, който могат да получат единствено чрез Него, ще възстанови силата на духа и здравето на тялото.

Изцелението на паралитика въздейства върху народа така, сякаш небето се беше отворило и се бе открила славата на един по-добър свят. Излекуваният закрачи сред тълпата, прославяйки на всяка стъпка Бога, а товарът му изглеждаше лек като перушина. Народът се отдръпваше да му стори място; хората го гледаха смаяни и си казваха: “Днес видяхме пречудни неща!” (Лука 5:26).

Семейството на излекувания паралитик изживя голяма радост, като го зърна да се прибира вкъщи бодро, носейки с лекота носилката, на която неотдавна бе изнесен. Всички го наобиколиха с насълзени очи. Той стоеше пред тях, преливащ от сила. Ръцете, които знаеха като напълно безжизнени, сега бяха послушни на волята му. Сбръчканата и бледа доскоро плът беше свежа и розова. Мъжът се движеше леко със стабилни стъпки. Лицето му излъчваше радост и надежда, изразяваше чистота и мир вместо характерните белези на греха и страданията. Искрена благодарност към Бога бе отправена от този дом и Бог бе прославен чрез Своя Син, върнал надеждата на безнадеждния и силата на поразения. Сега този човек и домашните му бяха готови да дадат живота си за Исус. Никакво съмнение не помрачаваше тяхната вяра, никакво неверие не опетняваше верността им към Него, донеслия светлината в мрачния дом.

“Благославяй, душе моя, Господа и всичко, що е вътре в мене, нека хвали святото Му име. Благославяй, душе моя, Господа и не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел. Господ извършва правда и правосъдие за всичките угнетявани. Направи Мойсей да познае пътищата Му и израилтяните ­ делата Му. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив. Не ще изобличава винаги, нито ще държи гнева довека. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към ония, които Му се боят. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят (Пс. 103:1-14)

“Искаш ли да оздравееш?”

“А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия. В тях лежаха множество болни ­ слепи, куци и изсъхнали, които чакаха да се раздвижи водата” (Йоан 5:2, 3).

От време на време водата в басейна се раздвижваше и хората вярваха, че това е резултат от свръхестествена сила и че който пръв стъпи вътре, ще се излекува от всяка болест. Стотици страдащи посещаваха това място. Но те бяха толкова много, че когато водата се раздвижваше, блъсканицата ставаше невъобразима, имаше стъпкани мъже, жени и деца. Повечето изобщо не можеха да се приближат до басейна, а някои от тези, които все пак успяваха, умираха точно пред него. Бяха съградени преддверия, за да предпазват болните от слънчевия пек през деня и от студа през нощта. Някои прекарваха нощта там и денем се промъкваха до ръба на къпалнята с напразната надежда да бъдат избавени от страданията си.

Исус бе в Ерусалим. Видимо потънал в размисъл и молитва, крачеше сам и така стигна до къпалнята. Видя с каква надежда нещастните болни очакват едничката според тях възможност за спасение. Усети силно желание да им покаже Своята целебна сила и да излекува всички. Но беше събота. Големи групи от хора вървяха към храма за богослужение, а Той знаеше, че едно евентуално излекуване ще предизвика гнева на юдеите и ще сложи край на Неговото дело.

В този момент Спасителят съзря един съвсем безнадежден случай: мъж, пълна развалина от тридесет и осем години. Болестта му до голяма степен беше резултат от лошия му, греховен живот и се смяташе за Божие наказание. Самотен, останал без никакви приятели, с чувството на изключен от Божията благодат, болният беше страдал дълги години. Когато се очакваше раздвижването на водата, хора, трогнати от неговата безпомощност, го бяха отнесли в едно от преддверията, но нямаше кой в нужния момент да му помогне да слезе в басейна. Беше виждал и друг път раздвижването на водата, но никога не можа да стигне дотам. По-силните от него го прескачаха и влизаха вътре. Продължителните мъчителни опити да постигне целта си, страхът и постоянните разочарования бързо стопиха и последната му силица.

Болният лежеше на рогозка и само от време на време повдигаше глава, за да хвърли поглед към къпалнята, когато едно нежно, състрадателно лице се наведе над него и го попита: “Искаш ли да оздравееш?” Думите погълнаха вниманието му. Лъч на надежда го прониза. Почувства, че незнайно как ще получи помощ. Но лъчът на надежда бързо изчезна. Спомни си колко пъти напразно се бе опитвал да стигне до водата, а възможността да доживее до новото раздвижване беше нищожна. Със сетни сили се обърна и каза: “Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата; а докато дойда аз, друг слиза преди мене”.

Исус му каза: “Стани, вдигни постелката си и ходи!” (Йоан 5:6-8). Болният погледна към Исус с нова надежда. Изразът на Неговото лице, тонът на гласа Му не приличаха на ничии други. Като че излъчваше любов и сила. Вярата на недъгавия се вкопчи в Христовите думи. Без да задава какъвто и да е въпрос, беше готов да Го послуша. И когато го стори, цялото му тяло се подчини на волята. Всеки нерв и всеки мускул бяха проникнати от нов живот и вкочанените му крайници се изпълниха със здраве и сила. Скачайки на крака, той тръгна с твърда, пъргава стъпка. Благодареше на Бога и се радваше на възстановената си сила.

Исус не беше дал на парализирания никакво уверение за Своята Божествена сила. Човекът можеше да каже: “Господине, ако ме излекуваш, ще мога да те послушам!” Можеше да размисли и да се усъмни и така да изгуби единствената си възможност за изцеление. Но той повярва на Христовото слово; повярва, че е оздравял, и веднага направи усилие да стане. Поиска да тръгне и тръгна. Постъпи според Христовото слово, Бог му даде сила и той оздравя.

Грехът ни отчуждава от Божия живот, духът ни се осакатява, за нас става невъзможно да водим свят живот, както недъгавият не можеше сам да върви. Много хора съзнават своята безпомощност и жадуват за духовен живот, водещ към хармония с Бога. Но напразно се мъчат да постигнат това сами и надават отчаян вопъл: “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Римл. 7:24). Нека такива отчаяни и борещи се души да погледнат нагоре към Бога. Спасителят се свежда над изкупените с кръвта Му и им казва с нежност и състрадание: “Искаш ли да оздравееш?” Той ви заповядва да се изправите в сила и мир. Не чакайте, докато почувствате, че сте оздравели. Вярвайте в словото на Спасителя! Поставете волята си на страната на Христа. Когато Му служите и постъпвате според волята Му, ще получите сила. Какъвто и да е бил лошият ви навик, колкото и продължително да е било пристрастяването, обвързало душата и тялото ви, Христос може и иска да ви избави от него. Иска да даде живот на душата, мъртва в престъпления (Ефес. 2:1). Той ще избави пленените от оковите на слабостта, нещастията и греха.

Чувството за грях отравя живота. Но Христос казва: “Аз ще отнема греховете ти; ще ти дам мир. Аз съм те изкупил с кръвта Си. Ти си Мой. Моята благодат ще подкрепи твоята слаба воля. Аз ще премахна угризенията на съвестта ти.” Когато те нападнат изкушения, когато те връхлетят грижи и трудности, когато, сразен и обезкуражен, си готов да изпаднеш в отчаяние, погледни към Исус и мракът, който те заобикаля, ще се разсее от славния блясък на Неговото присъствие. Когато грехът се мъчи да подчини душата ти и тегне на съвестта ти, погледни към Спасителя! Неговата благодат е в състояние да го победи. Нека твоето благодарно сърце, тръпнещо пред неизвестността, се обърне към Него. Не изпускай надеждата, която ти се предлага. Христос очаква да те приеме в Своето семейство. Неговата сила ще помогне на твоята слабост. Той иска да те води стъпка по стъпка. Положи ръката си в Неговата и Той ще те води.

Никога не мисли, че Спасителят е далеко; Той винаги е край тебе. Неговото любвеобилно присъствие те обкръжава. Търси Го като Един, Който желае да бъде намерен от тебе. Той желае не само да се докоснеш до края на дрехата Му, но и да живееш в постоянно общение с Него.

“Иди си, отсега не съгрешавай вече!”

Празникът Шатроразпъване беше към края си. В Ерусалим плановете срещу Исус бяха осуетени и когато вечерта настъпи, всички отидоха по домовете си. “А Исус отиде на Елеонския хълм” (Йоан 8:1). След възбудата и суматохата на града, след жадната за нещо ново тълпа и предателски настроените книжници Исус се отправи към тишината на маслиновите градини, където можеше да бъде насаме с Бога. Но рано сутринта отново се върна в храма и когато народът се натрупа край Него, седна и започна да го поучава.

Скоро обаче бе прекъснат. Група книжници и фарисеи се приближиха, влачейки изплашена жена, която обвиняваха настървено и безсърдечно в престъпване на седмата заповед. Изтласкаха я пред Исус и казаха с лицемерен вид на уважение: “Учителю, тази жена бе уловена в самото дело на прелюбодейство, а Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. Ти, прочее, що казваш за нея?” (Йоан 8:4,5).

Зад фалшивото им страхопочитание се криеше стремежът им да погубят Спасителя. Ако Той оправдаеше жената, щеше да бъде обвинен в незачитане на Мойсеевия закон. Ако пък я осъдеше на смърт, можеше да бъде обвинен пред римляните, че си присвоява власт, каквато само те имат.

Исус насочи поглед към посрамената, трепереща жертва, после към коравосърдечните лица на сановниците, в които нямаше и помен от човешко състрадание. Душата Му в неопетнената Си чистота се ужаси от гледката. Не показа с нищо, че беше чул въпроса им; наведе се и започна да пише с пръст по земята.

Обвинителите се подразниха от бавенето и привидното Му равнодушие и се приближиха, за да привлекат вниманието Му върху случая. Но когато погледите им, следващи Исусовия, се спуснаха към земята пред нозете Му, онемяха. Там, пред тях, бяха изписани престъпните тайни на собствения им живот. Исус се изправи и погледна обвиняващите старейшини с думите: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята” (Йоан 8:7,8).

Така не престъпи Мойсеевия закон, нито засегна римската власт. Обвинителите бяха победени. Сега, когато булото на фалшивата им святост бе смъкнато, стояха виновни и осъдени в присъствието на Божествената чистота. Треперещи от страх, че тайните им грехове можеха да бъдат разкрити пред тълпата, тръгнаха с наведени глави и оставиха жертвата си сама с милостивия Спасител.

“И когато се изправи, Исус є рече: Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи! Исус є рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:10,11).

Жената стоеше пред Исус, премаляла от страх. Думите Му: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея” є бяха прозвучали като смъртна присъда. Тя не смееше да вдигне очи към лицето на Спасителя и мълчаливо очакваше участта си. После за нейно учудване обвинителите є си тръгнаха смълчани и посрамени и до ушите є достигнаха думите на надеждата: “Нито Аз те осъждам. Иди си, отсега не съгрешавай вече!” Сърцето є лудо биеше. Тя се хвърли в нозете Му, изпълнена с благодарност и любов, и изповяда с горчиви сълзи греховете си.

За нея това беше началото на нов живот ­ живот в мир и чистота, посветен на Бога. С въздигането на тази паднала душа Исус извърши едно много по-голямо чудо от изцелението на ужасните телесни болести. Излекува болестта на душата, която водеше към вечна смърт. Тази покаяна жена стана една от най-верните Му последователки. За Неговата опрощаваща благодат тя се отплати със самопожертвувателна любов и искрено посвещение. Светът є беше отредил само презрение и гняв. Но Безгрешният беше съпричастен към нейната слабост и є подаде ръка за помощ. Докато лицемерните фарисеи я осъждаха, Исус є каза: “Иди си, отсега не съгрешавай вече!”

Исус знае обстоятелствата, в които е поставена всяка душа. Колкото по-голяма е вината на грешника, толкова по-голяма нужда има той от Спасителя. Неговото сърце, изпълнено с Божествена любов и състрадание, привлечено най-силно от най-безнадеждно вплетените в примките на врага, защото със собствената Си кръв е подписал освободителния акт на човешкия род.

Исус не желае изкупените от Него на такава висока цена души да стават играчка на вражеските изкушения. Не иска да пропаднем и да погинем. Този, Който беше обуздал лъвовете в ямата и беше запазил с присъствието Си Своите верни свидетели в пламтящата пещ, и днес е готов да действа за нас и да победи със силата Си всяко зло в нашето естество. Христос не отпъжда никой плачещ и съкрушен. Желае да прости на всички, които отиват при Него за опрощение и спасение. Умолява всяка трепереща душа да се окуражи. Всеки, който желае, може да получи Божията сила, може да се примири с Него и да заживее в мир.

Исус възвишава душите, които се обръщат към Него за закрила. Отървава ги от обвиняващите и хулещите ги езици. Нито човеци, нито зли ангели могат да ги обвинят. Христос ги свързва със Своето Божествено-човешко естество. Те застават пред Великия Носител на греха в светлината, която се излъчва от Божия трон.

“Плячката на силния ще бъде отнета”

Христос показа, че има неограничена власт над бури и водни стихии, както и над обладаните от зли духове човеци. Същият, Който усмири бурята и успокои развълнуваното море, даваше мир и на тревожните и тормозените от Сатана души.

В синагогата в Капернаум Исус говореше за Своята мисия на Освободител на робите на греха. Прекъсна го вик: “Остави ни! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой Си, Светият Божи.” Исус смъмра злия дух: “Млъкни и излез от него! И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак” (Марк 1:24; Лука 4:35).

Причината за мъките на този човек беше в самия него. Радостите на живота така го бяха пленили, че единствената му мисъл беше как да ги увеличи. Невъздържанието и лекомислието бяха покварили всичко добро в него. Сатана го беше завладял напълно. Угризението дойде твърде късно. С готовността си да пожертва цялото си богатство, за да си възвърне изгубения човешки образ, той оставаше безпомощен в ноктите на лукавия.

В присъствието на Спасителя в него се породи желание да бъде освободен. Но злият дух се противопостави на Христовата мощ. Когато човекът се опита да възвиси към Исус глас за помощ, злият дух вложи в устата му свои думи и се получи неописуем вой. Бесуващият разбираше донякъде, че се намира в присъствието на Онзи, Който може да го избави; но когато се опита да се приближи до мощната Му ръка, друга воля го възпря и чрез него изрече своите думи.

Борбата между властта на Сатана и собственото му желание за свобода беше страхотна. Погледнато отстрани, измъчваният човек сякаш загубваше живота си в неравната борба с врага, отнел човешката му сила. Но Спасителят заговори властно и освободи пленения. Обладаният от демони застана пред смаяния народ, свободен и господар на себе си.

С радостен глас той възхвали Бога за избавлението си. Обезумелите очи, които допреди миг блуждаеха, сега гледаха разумно и светеха от сълзи на благодарност. Народът беше онемял от почуда. Веднага щом възвърнаха дар-словото си, хората се провикнаха: “Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!” (Марк 1:27).

И днес мнозина се намират във властта на зли духове както беснуемия от Капернаум. Всички, които умишлено се отклоняват от Божиите заповеди, се оставят във властта на Сатана. А някои дори доброволно се сближават с лукавия и смятат, че могат да се отлъчат от него, когато те пожелаят. Но постепенно се обвързват все повече и повече, докато разберат, че са напълно във властта на воля, по-силна от тяхната. Не могат да избягат от нейната тайнствена мощ. Един таен грях или силно пристрастяване може да направи човека точно толкова безпомощен пленник, колкото и обладания от Капернаум.

И все пак положението не е безнадеждно. Бог не контролира чувствата ни без наше съгласие; всеки човек има свободата да избира коя сила да владее над него. Никой не е паднал дотолкова низко, никой не е толкова лош, че да не може да намери избавление в Христос. Вместо молитва обладаният можа да избълва само думите на Сатана. Но неизречената молитва на сърцето му бе чута. Никой вик на намираща се в нужда душа, макар и неизказан с думи, не остава нечут. Онези, които искат да направят завет с Бога, не ще бъдат изоставени на силата на Сатана или на слабостта на своето естество.

“Нима може да се отнеме користта от силния? Или да се отърват пленените от юнак?” Но Господ казва така: “Пленниците на силния ще се отнемат и користта ще се отърве от страшния; защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чедата ти” (Исая 49:24, 25).

Чудесно ще бъде преобразяването на онези, които разтварят с вяра сърцето си за Спасителя.

“Давам ви власт... над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.”

Седемдесетте ученици, които Христос разпрати по-късно, получиха подобно на дванадесетте апостоли свръхестествени дарби като печат на посланичество. Когато делото им бе приключено, те се завърнаха радостни и казаха: “Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас!” Исус отвърна: “Видях Сатана паднал от небето като светкавица” (Лука 10:17, 18).

Оттогава Христовите последователи могат да гледат на Сатана като на победен враг. Исус извоюва на кръста победата заради тях и желае те да я приемат като своя собствена. “Ето ­ казва Той, ­ давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди” (Лука 10:19).

Всемогъщата сила на Светия Дух е закрила за всяка съкрушена душа. Христос не ще остави никого, който в разкаяние и с вяра търси Неговата закрила. Вярно е, че Сатана притежава голяма власт; но благодарение на Бога, Който е прогонил Сатана от небето, имаме по-могъщ Спасител. Сатана обича да се величае силата му. Но защо да не говорим за Исус? Защо да не величаем Неговата мощ и Неговата любов?

Дъгата на обещанието, която обкръжава трона на Всевишния, е вечно свидетелство, че “Бог толкова възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Така Бог свидетелства пред всемира, че никога не ще изостави Своите чеда в борбата им със злото. За нас Той е гаранция за сила и закрила, докато Божият трон съществува.

Спасени, за да служат

“Иди и разкажи им какви

велики дела е направил Господ за тебе.”

Над Галилейското море бе утро. Исус и учениците Му бяха слезли на брега след една бурна нощ. Светлината на изгряващото слънце поздравяваше морето и сушата. Но когато слязоха на брега, се изправиха пред гледка, много по-страшна от бушуващото море. От скривалище между гробовете към тях се спуснаха двама луди, готови да разкъсат на парчета всички. Тези хора още носеха части от веригите, които бяха разкъсали, измъквайки се от мястото, където бяха затворени. Месата им бяха в кървящи рани, очите им святкаха през надвисналите рошави кичури. Изгубили всякакъв човешки образ, те по-скоро приличаха на диви зверове, отколкото на хора.

Учениците и заобикалящите ги се разбягаха ужасени, но веднага забелязаха, че Исус не е сред тях. Огледаха се. Той още стоеше там, където Го бяха оставили. Този, Който усмири бурята, Който преди време се беше изправил пред Сатана и го бе победил, не бягаше от демони. Когато обсебените се приближиха към Него, скърцащи със зъби и фучащи от ярост, Исус вдигна ръката, която беше заповядала на разбушуваното море да се усмири, и бесуващите не можеха да Го доближат повече. Те застанаха пред Него яростни, но безпомощни.

Със силата Си Исус заповяда на злите духове да излязат от тях. Нещастниците разбираха, че Човекът пред тях може да ги освободи от мъчителите им. Те паднаха в нозете на Спасителя, за да Го молят за милост. Но когато отвориха уста, заговориха не те, а злите духове: “Божи Сине,... нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?” (Матей 8:29).

Злите духове бяха принудени да напуснат жертвите си и у обсебените настъпи невероятна промяна. Разсъдъкът им се просветли, очите им блеснаха разумно, чертите на лицата им, толкова дълго изразявали сатанинския нрав, изведнъж омекнаха, окървавените им ръце се отпуснаха спокойно и те издигнаха глас на хвала към Бога.

Междувременно злите духове, прогонени от човешките си обиталища, влязоха в стадото свине и го тласнаха към гибел. Свинарите хукнаха да съобщят за случилото се. Така на мястото се стече цялото население да види Исус. Двамата бесуващи, които бяха ужасът на местността, сега седяха спретнати и разумни при нозете на Исус, слушаха думите Му и славеха името на своя Изцелител. Но народът, който стана свидетел на това чудо, не се радваше. За тях загубата на свинете им бе по-важна от избавлението на тези пленници на Сатана. Ужасени, те се струпаха около Исус и Го помолиха да си отиде. И Той си тръгна. Веднага се качи на една лодка и отплува към отсрещния бряг.

Излекуваните от бесовете изпитваха съвсем други чувства. Те копнееха да бъдат близо до своя Избавител. В Негово присъствие се чувстваха защитени от злите духове, които ги бяха измъчвали и отнемали човешкия им образ. Когато Исус влезе в лодката, те се качиха при Него, коленичиха пред нозете Му и Го помолиха да им позволи да останат, за да слушат словата Му. Но Исус им заповяда да си отидат и да разкажат какви велики дела е извършил Господ за тях.

Те трябваше да извършат нещо ­ да отидат в езическото си село и да разкажат за благословенията, които бяха получили от Исус. Никак не им се искаше да се разделят със Спасителя. Сред своите сънародници езичници щяха срещнат големи трудности. Дългото отлъчване от човешкото общество като че ги бе направило неспособни да вършат възложеното им от Исус дело. Но щом Той им отреди този дълг, не можеха да не Го послушат.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница