За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Никой не бива да допуска да е само машина, действаща по внушенията на другите. Бог ни е дал способността да мислим. Ако сте внимателни, ако се вглеждате в Него за мъдрост, ще сте способни да понасяте големи натоварвания. Запазвайте дадената ви от Бога индивидуалност. Не бъдете сянка на други. Чакайте Господ да действа чрез и във вас.

Никога не мислете, че сте научили достатъчно и можете да намалите темпото си. Човекът се оценява според културата и ума си. Вашето образование трябва да продължава през целия ви живот; трябва да научавате по нещо всеки ден и да прилагате на практика получените познания.

Помнете, че на каквато и служба да сте, вие се изявявате и разкривате характера си. Каквото и да работите, вършете го стриктно, с усърдие; побеждавайте склонността си да търсите по-лесното.

Духът и принципите, които се влагат във всекидневната работа, белязват целия живот. Търсещите лесното, а същевременно стремящи се към високо заплащане, разчитащите на показност, без да положат труд, без стремеж да се самоусъвършенстват и развиват, не са сред призованите от Бога в Неговото дело. Онези, които мислят само как да изразходват по-малко физически, духовни и морални сили, не са работниците, над които Той може да излее благословенията Си. При тях личният интерес е главната подбуда. Този тип хора работят само когато всичките им задължения са точно определени. Те не могат да се нарекат добри и верни. Нужни са съработници с изявена енергия, чистота и трудолюбие; хора, готови да вършат всичко необходимо.

Мнозина остават бездейни поради страха да не сгрешат. Така свикват да избягват всякаква отговорност, без да си дават сметка, че се лишават от възможността да натрупват опит, който четенето и ученето не могат да им дадат.

Човек може да променя обстоятелствата, но никога не бива до допуска те да променят него. Трябва да ги приемаме като средства за по-успешна работа, да ги овладяваме, като не допускаме те да ни владеят.

Най-силни са тези, които са се сблъсквали със съпротива, които са бивали осмивани и на които са се противопоставяли. Изпречващите се препятствия се оказват благословение, тъй като чрез тях се увеличава енергията им и се научават да се справят с всякакви ситуации. Борбите и трудностите водят до упование в Бога и създават съпротивителна сила.

Подбудата за служене

Христос никога не е извършвал нещо половинчато. Не е измервал работата Си с часове. Неговото време, душа, сърце и сили са били посветени на човешкото добруване. Денем е работил до сетни сили, а през дългите нощи се е скланял в молитва за благодат и издръжливост, за да може да извърши още по-големи дела. С вопъл е отправял молбите Си към Бога, за да бъде подкрепено Неговото човешко естество и да е в състояние да посрещне лукавия враг във всичките му измамни лица, та да изпълни мисията Си, да помогне на човечеството да се извиси. Той казва на Своите служители: “Защото ви дадох пример, да правите и вие, както Аз направих за вас” (Йоан 13:15).

Aп. Павел казва: “Христовата любов ни принуждава” (2Кор. 5:14). Това е бил действащият принцип на неговия живот; такава е била подбудата за неговата дейност. Дори някога стремежът му по пътя на дълга за миг да е бил застрашаван, достатъчен е бил един поглед към кръста, за да впрегне духа си и да продължи по пътя на себеотрицанието. В служенето за братята си той се уповава на изявата на Безкрайната Любов в Христовата жертва с нейната подчиняваща и завладяваща сила.

Как сериозно и убедително звучи апелът му: “Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2Кор. 8:9). Знаете висотата, от която Христос се снишава, познавате дълбочината на смирението, до която слиза. Той тръгва по пътя на саможертвата и не се отклонява от него, докато не отдава и живота Си. Няма почивка в пътя Му от небесния трон до кръста. От любов към човеците е бил готов да понесе всеки укор и да претърпи всяко оскърбление.

Ап. Павел ни увещава: “Не гледайте всеки само за своето, но и за чуждото”. Умолява ни: “Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството Си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:5-8).

Ап. Павел е положил максимални усилия унижението на Христос да бъде видяно и разбрано. Бил е убеден, че ако хората осъзнаят удивителната жертва, която Величието на небесата е принесло, всякакво себелюбие би изчезнало от сърцата им. Апостолът спира вниманието ни точка по точка върху всичко това, за да можем поне донякъде да схванем страхотното унижение на Спасителя заради грешниците. Спира мислите ни най-напред на положението, което Христос е заемал в небето при Отца Си. Посочва ни как Той оставя настрана славата Си, доброволно се излага на униженията на човешкия живот, поема отговорностите на един роб и става послушен до смърт ­ и то до най-позорната и противната, до най-мъчителната ­ смърт на кръст. Можем ли да мислим за това чудно изявление на Божията любов без благодарност и обич? Без да осмислим, че не принадлежим на себе си? На такъв Спасител не бива да се служи от амбиция или от себелюбиви подбуди.

“Като знаете ­ казва ап. Петър, ­ че не с тленни неща ­ сребро или злато ­ сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви” (1Петрово 1:18). О, ако сребро и злато би било достатъчно, за да се изкупят човеците, как лесно би могъл да го стори Този, Който казва: “Среброто е Мое и златото е Мое!” (Агей 2:8). Но грешникът можеше да бъде изкупен само чрез скъпоценната кръв на Божия Син. А онези, които стоят настрана от Христовата служба, защото не ценят тази невероятна жертва, ще погинат в собственото си себелюбие.

Искреност в подбудите

В живота на Христос всичко е било изцяло подчинено на Неговото дело, на великото дело на изкуплението, за чието изпълнение Той е дошъл. Същото себеотдаване, същото себеотрицание и саможертва, същото подчинение на изискванията на Словото Божие трябва да проявяват и Неговите последователи.

Всеки, който приеме Христос за свой личен спасител, ще жадува за привилегията да служи на Бога. Когато вижда какво е направил Бог за него, сърцето му ще се изпълва с безкрайна обич, преклонение и благодарност. Ще се старае да изрази благодарността си, като посвети способностите си на службата за Бога. Ще се стреми да показва любовта си към Христос и към изкупените с Неговата кръв. Ще гори от желание да работи, да се труди и жертва.

Истинският служител на Бога ще върши най-доброто, на което е способен, ще изпълнява Божиите изисквания, защото така може да прослави своя Спасител. Ще се старае да развива всичките си способности, ще изпълнява дълга си. Единственото му желание ще бъде да служи съвършено и със страхопочитание на своя Господ.

Има една картина, на която е изобразен млад вол, застанал между плуга и олтара, с надпис: “Готов и за двете!” Готов да отиде да оре на нивата, готов и да се пожертва на жертвения олтар. Това е положението на истинското Божие чадо ­ готово да отиде там, където го зове дългът, да се откаже от себе си, да се пожертва за делото на Изкупителя.

Едно по-висше преживяване

“Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас!”

Ние постоянно се нуждаем от нови откровения на Христос, от нови духовни преживявания, които да са в съгласие с Неговите учения. В нашите възможности е да се извисим и да постигнем святост. Божият план за нас е постоянно да напредваме в познанието и в добродетелта. Неговият закон е ехото на гласа Му, отправящ до всички поканата: “Изкачвайте се все по-високо! Бъдете свети и все по-свети!” Можем всеки ден да напредваме в усъвършенстването на християнския характер.

Всички, които се посветят на Учителя, се нуждаят от много по-висша и по-дълбока опитност, отколкото мнозина мислят, че притежават. Много хора ­ вече членове на голямото Божие семейство ­ започват да осъзнават какво означава да гледаш Неговата слава и да се преобразяващ от слава в слава. Мнозина имат слаба представа за величието и съвършенството на Христос. Те копнеят за по-пълно и по-дълбоко разбиране на любовта на Спасителя и трябва да подхранват този копнеж на душата си за Бога. Светият Дух действа в желаещите да Го допуснат вътре в себе си; Той оформя и преобразява искащите да бъдат преобразени. Подхранвайки духовни мисли и свято общение с Бога, започваме да виждаме първите лъчи от зазоряването на Божията слава. Когато продължаваме да опознаваме Господа в тази насока, ще видим, че “пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, докато стане съвършен ден” (Пр.4:18).

Радостта в Господа

“Това ви говорих ­ казва Исус, ­ за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.”

Христос винаги е виждал пред Себе Си успеха на Своята мисия. В земния Му живот, изпълнен с работа и жертви, Го е крепяла мисълта, че трудът Му няма да бъде напразен. Отдавал е живота Си за живота на хората с надеждата, че така ще възстанови отново Божия образ в човека, ще ни вдигне от калта, ще ни преобрази по подобие на Себе Си и ще ни прослави съобразно Своята слава.

Христос е виждал извършеното и е бил доволен. Поглеждал е към безкрайната вечност и е виждал щастието на онези, които чрез Неговото смирение ще получат опрощение на греховете си и вечен живот. Нараняван е бил заради техните престъпления и е бил бит заради техните беззакония; наказван е бил в името на техния мир и чрез Неговите рани те са били изцелявани. Чувал е ликуванията на изкупените; чувал ги е да пеят песента на Мойсей и на Агнеца. Макар в началото да е трябвало да понесе кървавото кръщение, макар греховете на света да са били стоварени на Неговата невинна душа и сянката на неизказана скръб да Го е угнетявала, Той все пак е избрал кръста заради радостта, която Му е предстояла. И не се е побоял от позора.

Тази радост трябва да споделят всички Негови последователи. Колкото велико и славно да е бъдещето, все пак нашата награда не трябва да се ограничава само за времето на избавлението в края. Чрез вяра още тук можем да се влеем в радостта на Спасителя. Трябва да устояваме като Мойсей, гледайки към Невидимия.

Църквата сега се бори. Изправени сме срещу свят, потънал в тъмнина и почти изцяло отдаден на идолопоклонство. Но иде денят, когато тази борба ще свърши и победата ще бъде спечелена. Божията воля ще се изпълни на земята, както е на небето. Множеството на спасените няма да познава друг закон освен закона на Небето. Всички те, изпълнени с хвала и благодарност, облечени в одеждата на Христовата правда, ще образуват щастливо, единно семейство. Цялата природа в своята прекрасна слава ще принесе на Бога химн на възхвала и славословие. Светът ще бъде потопен в небесни зари. Светлината на луната ще бъде като слънчевата, а светлината на слънцето ­ седем пъти по-силна от сега. Годините ще текат в блаженство. Над такива прекрасни сцени утринните звезди ще пеят заедно и Божиите чеда ще ликуват от радост, докато Бог и Христос ще оповестят: “Отсега нататък не ще има нито грях, нито смърт!”

Тази картина на бъдещата слава, нарисувана от Божията ръка, трябва да е много скъпа за Неговите чеда.

Застани на прага на вечността и чуй милостивите думи на посрещане, отправени към онези, които в този живот са били Христови съработници, които са смятали за своя привилегия и за чест да страдат заради Него. Заедно с ангелите те полагат короните си пред нозете на Изкупителя и извикват: “Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение!... На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове!” (Откр. 5:12, 13).

Там изкупените ще поздравят доведените от тях при възкръсналия Спасител. И те се сливат в славословие на Онзи, Който умря, за да могат смъртни човеци да имат вечен живот, измерван с Божия живот. Борбата е приключена. Всички скърби и вражди са в миналото. Победни песни изпълват небесата, когато изкупените застават около Божия трон. Всички подхващат радостната песен: “Достойно е е Агнето, Което е било заклано и ни изкупи за Бога!”

“След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: “Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” (Откр. 7:9, 10).

“Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм. И Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито ще ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” (Откр. 7:14-17). “И смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откр. 21:4).

Винаги пред погледа ни трябва да е това видение на невидимите неща. Така ще бъдем в състояние да преценяваме правилно вечното и временното според тяхната истинска стойност. То ще ни дава сила да печелим други за по-висшия живот.

На планината с Бога

Бог ни кани: “Елате при Мене на планината!” Преди Мойсей да е станал Божи инструмент за освобождението на Израил, са му били определени четиридесет години за общуване с Бога в усамотение сред планините. Преди да представи Божията вест пред фараона, той е говорил с ангела от горящата къпина. Преди да получи Божия закон като представител на своя народ, е бил повикан на планината, за да види славата на Господа. Преди да извърши съда над идолопоклониците, е бил скрит в планинската цепнатина и Господ му е казал: “Ще проглася пред тебе името Йехова” (Изх. 33:19). “Господ, Господ Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност... но никак не обезвинява виновния” (Изх. 34:6, 7).

Преди да бъде отнето заедно с живота му бремето на Израил, Бог го е повикал на върха и му е показал славата на обещаната земя.

Преди учениците да тръгнат по пътя на мисионерството, Исус ги взима със Себе Си на планината. Преди тържеството и славата на Петдесетница идва нощта, когато те празнуват Господнята вечеря, после ­ събранието на планината в Галилея, раздялата на Елеонския хълм, където получават обещанието на ангелите, и дните в горницата, прекарани в единодушие и молитва.

Когато Исус се е подготвял за някое голямо изпитание или за важно дело, се е уединявал в планината и е прекарвал нощта в молитвено общение с Отца Си. Ръкополагането на апостолите, Планинската проповед, преображението, страшната нощ в двора на преторията, кръстът и възкресението в слава са предшествани от нощ, прекарана в молитва.

Силата на молитвата

Трябва да отделяме време за размишление, молитва и получаване на духовно освежаване. Не ценим силата и мощта на молитвата така, както би трябвало. Молитвата и вярата ще извършат онова, което никоя земна сила не е в състояние да стори. Непрекъснато сме подложени на нови и нови изпитания и проблеми, за които миналият опит не може да бъде задоволителен водач. Нуждаем се от постоянната светлина, идваща от Бога.

Христос винаги изпраща вести на вслушващите се в Неговия глас. През нощта на предсмъртната душевна борба в Гетсимания спящите ученици не чуват Исусовия глас. Имат смътно усещане за присъствието на ангела, но пропускат да видят силата и славата на онази сцена. Поради сънливост и немарливост те лишават себе си от доказателството, което би подкрепило душите им за предстоящите страшни събития. Така и днес точно най-много нуждаещите се от Божествено поучение често биват лишени от него, защото не се свързват с Бога. Изкушенията, на които всеки ден сме изложени, правят молитвата необходимост. Навсякъде ни дебнат опасности. Всички опитващи се да избавят други от пороци и поквара са особено изложени на изкушения. Намирайки се в постоянен допир със злото, те се нуждаят от твърда опора в Бога, за да не бъдат самите те подведени. Никак не е трудно човек да се смъкне от високите и святи пътища към низостта. За миг могат да бъдат взети решения, които ще определят вечната участ на човека. Не се ли оказва сериозна съпротива, лошият навик се превръща в желязна верига, която бързо оковава.

Причината толкава много хора да бъдат изоставени сами на себе си и подложени на изкушенията е в това, че не винаги имат Господа пред себе си. Допуснем ли връзката ни с Бога да бъде прекъсната, закрилата се оттегля от нас. Всичките ви добри намерения и решения не ще помогнат да устоите на злото. Не трябва да подценявате молитвата. При това молитвите не бива да бъдат вяли и случайни ­ да прибягвате до тях само когато имате особена нужда, а сериозни, настоятелни и постоянни. Не е необходимо винаги да падате на колене, за да се молите. Изработете си навика да разговаряте със Спасителя, когато сте сами, когато сте навън или вършите всекидневната си работа. Нека сърцето ви постоянно да е извисено в тиха молитва за помощ, за светлина, сила, познание. Нека всяко ваше дихание да е молитва!

Като Божии работници ние трябва да намираме човеците там, където те са обгърнати в тъмнина, потънали в пороци или опетнени от покварата. Но докато вътрешният ни поглед е отправен към Бога, Който е нашето слънце и нашият щит, заобикалящото ни зло не може ни най-малко да ни опетни. Когато работим за спасението на души, оказали се на ръба на гибелта, ние не ще се опозорим, ако се уповаваме на Бога. Христос в сърцето, Христос в живота ни ­ това е нашата сигурност. Атмосферата на Неговото присъствие ще изпълва душата ни с отвращение към всичко лошо. Вашият дух може да бъде така съединен с Неговия, че и в мислите, и в целите си да бъдете едно с Него.

Чрез вяра и молитва Яков, по природа човек със слабости и грехове, става княз Божи. По същия начин и вие можете да станете мъже и жени с възвишени и свети стремежи, да водите благонравен живот; в никакъв случай да не се оставяте да ви отклонят от истината, правото и справедливостта.

Всички сме обременени с много грижи, трудности и задължения, но колкото по-тежко е положението ни, колкото по-големи са товарите ни, толкова по-голяма нужда имаме от Исус.

Голяма грешка е да се пренебрегва публичното богослужение. Ползата от богослужението не бива да се омаловажава. Хора, които се грижат за болни и в даден момент не могат да се възползват от подобна привилегия, трябва да се стремят да не отсъстват без нужда от дома за богослужение.

Успехът при обслужването на болни зависи много повече от духа на посвещение и себеотдаване, отколкото при която и да е друга светска професия. Всички носещи отговорности за някого или нещо имат нужда да прекарат известно време там, където могат да бъдат дълбоко повлияни от Божия Дух. Колкото поверената ви длъжност е по-отговорна, толкова по-силен трябва да бъде стремежът ви към помощта на Светия Дух и за познание на Бога.

В нашето дело няма нищо по-необходимо от практическите резулатати на общуването с Бога. Трябва във всекидневния си живот да имаме мир и спокойствие в Спасителя. Тогава лицето ни ще излъчва Неговия мир, живеещ в сърцето ни. Той ще придава на гласа ни убедителна сила. Общението с Бога ще облагородява характера и живота ни. Ще личи както при първите ученици, че сме били с Исус. От Него ще получаваме сила, каквато нищо на света не може да ни осигури. Не бива да допускаме тази сила да се загуби.

Трябва да водим двояк живот ­ живот на размисъл и на активна дейност, на тиха молитва и на усилена работа. Силата, която получаваме чрез общение с Бога, придружена със сериозен стремеж за възпитаване на духа в размисъл и грижовност, ще ни подготвят за всекидневните ни задължения и ще запазват духа ни в мир при всички обстоятелства, колкото и трудни да са.

Божественият Съветник

Много хора мислят, че когато са в затруднено положение, трябва да отидат при земен приятел, да му доверят бедата си и да го помолят за помощ. В тежки ситуации сърцата им се изпълват със съмнения и пътят им се вижда мрачен. През цялото това време обаче до тях стои Мощният Съветник на всички времена и ги кани да положат упованието си в Него. Исус, великият Бременосец, им казва: “Елате при Мене и Аз ще ви успокоя!” Трябва ли да Му обръщаме гръб и да разчитаме на несигурните човешки същества, които са също толкова зависими от Бога, колкото и ние?

Вие вероятно чувствате своето несъвършенство и нищожност в сравнение с величието на делото, на което сте се посветили. Но дори да притежавахте най-големия ум, какъвто някога е имал човек, и той не би бил достатъчен за вашето дело. “Без Мене не можете да сторите нищо” ­ казва Спасителят (Йоан 15:5). Успехът на всичко, което вършим, е в Божиите ръце. Каквото и да ви се изпречи, оставете се на Него с пълно, непоклатимо доверие.

Започвайте всичко, което предприемате ­ в работата си, в свободните часове и в житейските си връзки ­ със сериозна, смирена молитва. С това ще покажете, че почитате Бога. Тогава и Бог ще ви почете. Молете се, когато се чувствате слаби. Когато сте обезверени, затворете устата си пред човеците, не хвърляйте никаква сянка по пътя на другите, а казвайте всичко само на Исус. Протягайте към Него ръце за помощ. Хващайте се в слабостта си за Безкрайната Сила. Молете се за смирение, мъдрост, кураж, за повече вяра, за да видите светлина в Божията светлина и да се радвате в Неговата любов.

Посвещение, упование, доверие

Когато сме смирени и съкрушени, ние сме там, където Бог желае и може да ни се открие. Нему е угодно, като се позоваваме на минали изявления на Неговата милост и благословения, да се надяваме, че може да излее и по-големи благословения над нас. Господ ще изпълни очакванията на онези, които възлагат изцяло упованието си напълно на Него, и ще им даде и повече. Исус Христос знае точно от какво се нуждаят Неговите чеда, колко Божествена сила им е нужна, за да бъдат за благословение на ближните си, и ще им дава всичко, което искат да използват за доброто на другите и за усъвършенстването на собствената си душа.

Трябва да се осланяме по-малко на онова, което сами можем да направим и да имаме по-голямо доверие в това, което Господ може да извърши за нас и чрез нас. Вие сте заети не със своя работа ­ вие вършите Божието дело. Предайте волята и пътя си на Него! Не задържайте нищо, не правете ни най-малки уговорки със собственото си “аз”. Разберете какво означава да бъдеш свободен в Христос.

Слушането на проповеди събота след събота, четенето на Библията или разясняването на стих след стих няма да бъдат от полза нито за нас, нито за слушателите ни, ако не превръщаме библейските истини в лична опитност, в житейски дела. Нашите разбирания, воля, склонности трябва да бъдат подчинени на властта на Словото Божие. Тогава чрез действието на Светия Дух предписанията на Словото ще се превърнат в принципи на живота ни.

Когато молите Господа де ви помага, прославяйте Спасителя чрез вярата, че сте приели Неговото благословение. Всяка сила, всяка мъдрост ни се предлагат на разположение, трябва само да се помолим за тях.

Ходете винаги в Божията светлина. Размишлявайте ден и нощ върху характера на Исус. Тогава ще видите красотата Му и ще се радвате на Неговата доброта. Сърцето ви ще се възпламени. Със силата и светлината, която Той дава, ще можете да разберете и извършите много повече, отколкото някога сте смятали за възможно.

“Пребъдвайте в Мене!”

Христос ни заповядва: “Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене... Който пребъдва в Мене и аз в Него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо... Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Отец Ми ­ да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдвайте в Моята любов!... Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод; и плодът ви ще бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде” (Йоан 15:4-16).

“Ето, стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20).

“На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава” (Откр. 2:17).

“На този, който победи,... ще дам зорницата” (Откр. 2:26-28) “...и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим...и Моето ново име” (Откр. 3:12).

“Но едно ви казвам...”