За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи



страница6/55
Дата07.05.2018
Размер7.61 Mb.
#67742
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55

Спасителят желае да помага на всички, които Го молят за мъдрост и бистър ум. А кой има нужда от тях повече, отколкото лекарят, от чието решение зависи толкова много? Опитващият се да продължи живота, трябва да поглежда с вяра към Христос, Той да ръководи всяко негово движение. Спасителят ще му подсказва Своето виждане и Своето умение при всеки тежък случай.

Чудни възможности се предлагат на болногледачите. Те трябва да осъзнаят, че призванието им е да бъдат Божии сътрудници за побеждаването на болестта и за възстановяване здравето на болния. Лекарят християнин трябва да им помогне да почувстват, че всяко начинание, което е в хармония с Божиите закони, е подкрепяно от Божията сила.

Болните и страдащите ще имат много по-голямо доверие и сигурност в ръцете на лекар, за когото са убедени, че обича Бога и се бои от Него.

Предимството на такъв лекар е, че познава Всевишния и чрез усърдна молитва може да измоли присъствието Му в болничната стая и помощта Му при всеки сериозен случай. Той трябва да внушава увереност на болните, че Господ може да ги преведе през това изпитание, че и в критични моменти, в най-тежки времена Той е сигурно прибежище за уповаващите се на Него. Лекар, който не се уповава на Бога, може да има неприятни резултати в много случаи, които страдащите биха могли да бъдат спасени. Ако може да внуши вяра в състрадателния Спасител, Който чува всяка уплашена въздишка, и ако представи в молитва пред Бога нуждите на душата, кризата ще премине успешно в много повече случаи.

Само Познавачът на сърцето знае с колко страх мнозинството от пациентите се съгласяват да се подложат на операция. Те осъзнават опасността, на която се излагат. Колкото и да са убедени в сръчността на лекаря, все пак знаят, че той не е безпогрешен. Но когато видят, че хирургът се прекланя в молитва за помощ от Бога, доверието им многократно се увеличава. Благодарността и упованието разтварят сърцето за Божията целебна мощ, силите на цялото същество се съживяват и животът побеждава.

Присъствието на Спасителя е източник на сила и за лекаря. Често добрият изход от дейността зависи от душевното му състояние. Явната несигурност и страхът правят ръката несръчна, докато увереността, че Великият Лекар е край него, за да помага и напътства, му вдъхва жизнена сила, спокойствие и сигурност. След като критичният момент е минал и има изгледи за добър резултат, той и пациентът трябва да прекарат няколко минути в молитва ­ да изразят благодарността си за запазения живот. На болния трябва да се обясни, че животът му е бил съхранен, защото го е оставил под закрилата на небесния Лекар. Когато пациентът изказва думи на благодарност към лекаря, отдавайте благодарността и славата на Бога.

По този начин лекуващият насочва пациентите си към Онзи, от Когото зависи животът им и Който винаги може да избави отиващите при Него.

Грижи за душата

В лекарската мисионерска работа трябва да е залегнало дълбоко желание за спасение на души. И на лекаря, както и на проповедника, е поверено най-висшето, което някога е било поверявано на хора ­ спасението на души ­ без разлика дали се осъзнава, или не.

Медикът има работа с болести и смърт, а много често от вниманието му убягва бъдещият живот. В усърдието му да избегне опасността за тялото може да се забрави опасността за душата. Така лекуваният може да изгуби опората си в живота и да му се изплъзнат и последните възможности. Лекарят трябва да срещне тази душа пред съдния престол на Христос.

Често пропускаме ценни благословения само заради една неказана навреме дума. Необходимо е да се напомни, че пред болния не бива да се засяга темата за различните вероизповедания или да се спори по верски въпроси. Насочвайте вниманието на страдащите към Онзи, Който помага на всички, отиващи с вяра при Него. Усърдно и с нежност трябва да се помага на душата, която се люшка между живота и смъртта.

Съзнава ли лекарят, че Христос е неговият личен Спасител, тъй като самият той е намерил прибежище при Него, ще знае и как да постъпва със страдащите. Душата, която се чувства виновна, болна от грях, се е обърнала към него за помощ. Той ще може да отговори на въпроса й: “Какво да правя, за да се спася?”, като разкаже за любовта на Изкупителя, за силата на покаянието и на вярата на базата на личния си опит. Може простичко да представи в молитва пред Бога нуждите на душата и да насърчи болния също да се моли и да приеме благодатта на състрадателния Спасител. При подобно отношение, при такива думи за помощ и утеха Господ ще му съдейства и ще работи чрез него. Когато душата на страдащия бъде обърната към Спасителя, Христовият мир ще изпълни сърцето и духовното оздравяване, което ще получи с Божията помощ, ще послужи за възстановяване и на физическото здраве.

При посещенията си при пациентите лекарят често ще има възможност да служи и на близките им. Често роднини или приятели бдят над болничното легло и се чувстват безпомощни да облекчат болките или да премахнат страха. Сърцата им са свити. Те изплакват на лекаря мъката си, която прикриват от другите. Това е удобен случай да се насочи вниманието на тези страдащи души към Онзи, Който е поканил всички отрудени и изстрадали да отидат при Него. Лечителят би могъл да се моли за тях и с тях и да представи нуждите им на Великия Целител, Който облекчава всяка болка, всяко страдание.

Божиите обещания

На лекаря се предоставят ценни възможности да посочва на своите пациенти обещанията на Божието слово. Може да утешава и да поучава там, където има нужда. Той трябва винаги да е в състояние да ободри духа. Освен това трябва да изучава старателно Божието слово, за да познава добре неговите обещания. Трябва да споделя с другите утешителните думи, с които Христос поучаваше и лекуваше по време на Своята земна служба, да посочва изцеленията, които Той е извършил, Неговата състрадателност и любов. Трябва да използва всяка възможност да насочва мислите на пациентите си към Великия Лекар.

Същата сила, която Исус проявяваше, когато живееше физически сред хората, се съдържа и днес в Словото Му. Чрез него лекуваше болести и изгонваше демони; чрез него усмири бурното море и събуждаше живот в мъртви. Народът свидетелстваше, че то е могъщо. Господ говореше така, както беше говорил на всички пророци и учители от Стария завет. Цялата Библия е Негово откровение.

И ние трябва да приемем Писанието като Божие слово, което, макар да е написано толкова отдавна, е и за нас. Когато страдащите отиват при Христос, в тях Той вижда не само онези, които в момента Го молят за помощ, но и всички, които до ден днешен ще се обръщат към Него със същите нужди и със същата вяра. Когато казва на парализирания: “Дерзай, синко, прощават ти се греховете!” (Матей 9:2) и на жената от Капернаум: “Дъщерьо, твоята вяра те изцели. Иди си с мир” (Лука 8:48), Той го казва и на всички тъжни, обременени с грехове души, които оттогава нататък ще търсят Неговата помощ.

Така е и с останалите обещания в Божието слово. В тях Христос говори лично на нас и сякаш чуваме гласа Му. В тези обещания ни дава Своята благодат и сила. Те са като листата на Божието дърво в Едем, служещо “за изцеление на народите” (Откр. 22:2). Когато ги приемем с вяра, те каляват характера ни, даряват ни живот и го поддържат. Нищо друго не може да даде такава целебна сила. Нищо друго не може да ни вдъхне повече кураж и вяра, които са животворни за човека.

На треперещия и изпълнен със страх пред смъртта човек, на уморената от страданията и греха душа лекарят при всяка възможност трябва да повтаря словата на Спасителя, защото всички думи на Свещеното писание са от Бога.

“Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име! Мой си ти! Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда; и през реките ­ те не ще те потопят. Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опали. Защото Аз Съм Йеова, твоят Бог, Светият Израилев... Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен, и Аз те възлюбих” (Исая 43:1-4). “Аз, Аз Съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, и няма да си спомня за греховете ти” (ст. 25). “Не бой се, защото Аз Съм с тебе!” (ст. 5).

“Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст” (Пс. 103:13, 14).

“Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог” (Еремия 3:13).

“Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).

“Изличих като гъста мъгла престъпленията ти и като облак ­ греховете ти; върни се при Мене, защото Аз те изкупих” (Исая 44:22).

“Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ. Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг. Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18).

“Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост” (Еремия 31:3). “Оставих те за малко време, но с голяма милост ще те прибера” (Исая 54:7).

“Да се не смущава сърцето ви: вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене... Мир ви оставям, Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:1,27).

“И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря; като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя” (Исая 32:2).

“Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ, ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя” (Исая 41:17).

“Тъй казва Господ, Който те е създал: “Защото ще излея вода върху жадната земя и реки върху сухата почва; ще излея Духа Си върху потомството ти и благословението Си ­ върху рожбите ти” (Исая 45:22).

“Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари... Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония, на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исая 53:4, 5; Матей 8:17).

Лекарят като възпитател

“Устата на мъдрия пръска разум.”

Истинският лекар е и възпитател. Той признава своята отговорност не само към болните, които са под непосредствената му грижа, но и към обществото, в което живее. Длъжен е да бъде пазител и на физическото, и на моралното здраве; не само да дава правилни наставления за лечението на болните, но и да внушава добри правила за природосъобразен начин на живот, да запознава хората със здравните принципи.

Възпитаване в духа на здравословните принципи

Никога познанията върху здравните принципи не са били така необходими както сега. В някои области е отбелязан голям напредък, особено по отношение на удобствата и облекчаването на живота, а също и при профилактиката и лекуването на много заболявания. И въпреки това намаляването на физическата сила и издръжливостта е просто застрашително. Това е грижа на всички, които милеят за благото на ближните си.

Несъобразеният с природните закони живот на нашата цивилизация предразполага към обезсмисляне на здравословните принципи. Съвременните обичаи и мода влизат в противоречие с природата. Налагат навици и предлагат удоволствия, които непрекъснато намаляват физическата и духовната сила и натоварват хората с непоносимо бреме. Навсякъде се ширят невъздържаност и престъпност, болести и мизерия.

Някои престъпват здравните закони от незнание и затова се нуждаят от поучение. Мнозинството обаче ги знаят много добре, но не постъпват според тях. На такива трябва да се подчертае необходимостта те да станат правило в живота им, да се прилагат на практика. Лекарят има много възможности да ги разяснява и да им изтъква колко е важно практическото им приложение. С професионалния си опит и знания той може сериозно да предпази пациентите си от много неизброими вреди.

Употребата на лекарства*

Навикът да се прекалява с лекарствата е причина за много заболявания, често по-сериозни от първоначалното. Мнозина, когато се разболеят, не се стараят да се доберат до първопричината на заболяването. Главната им грижа е да се избавят от болките и неразположението. Прибягват към употребата на какви ли не лечебни средства и “специалитети”, за чието същинско действие малко знаят; или пък се обръщат към лекар за лекарство, което да противодейства на последицата от вече допусната от тях грешка, без да мислят да променят увредилия здравето им навик. Не усетят ли веднага подобрение, опитват следващото лекарство; и така злото расте.

Хората трябва да знаят, че лекарството не лекува болестта. Вярно е, че понякога води до временно облекчение и пациентът смята, че е оздравял вследствие употребата му. Това обаче се получава, защото организма притежава достатъчно жизнена сила, за да изхвърли отровата и да коригира обстоятелствата, причинили развитието на болестта. Здравето би се възстановило и без лекарството ­ в повечето случаи то въздейства само временно, но не лекува и последиците по-късно са тежки.

С употребата на отрови (лекарства) много хора си навличат доживотни страдания, а понякога и преждевременен фатален край, който би могъл да бъде избегнат, ако се употребяваха природни лечебни средства. Към много от съдържащите се във фармацевтичните илачи отрови човек се пристрастява, което е гибелно за тялото и душата. Доста от популярните лекарства, тъй наречените универсални, пък дори и предписвани от лекари, са в основата на навика да се поемат редовно спиртни напитки, опияти и други, превърнали се вече в проклятие за човечеството.

Възстановяващата сила на природата

Здравето се укрепва само когато човек усвоява и практикува необходимите здравословни принципи. Лекарите трябва да учат хората, че възстановяващите сили са не в лекарствата, но в природата. Чрез болестта природата се опитва да освободи организма от резултатите от нарушаването на природните закони. В случаи на заболяване трябва да се установи причината. Нехигиеничните условия трябва да се променят, лошите навици ­ да се премахнат. Трябва да се помогне на природата в усилието є да отстрани натрупаните отрови и да възстанови правилните функции в организма.

Природни лечебни средства

Чистият въздух, слънцето, въздържанието, почивката, движенията, правилното хранене, подходящата диета, достатъчното количество вода, упованието в Божествената сила ­ това са истинските лечебни средства. Всеки трябва да ги познава и да знае как да ги използва. Болните трябва да са запознати с принципите за лекуването и да имат съответната подготовка, за да ги прилагат на практика.

Прилагането на природосъобразни лечебни средства обаче изисква голямо постоянство и търпение, които за мнозина са трудно постижими. При този начин на лекуване възстановяването става постепенно и за нетърпеливите е непоносимо бавно. Отказването от вредни пристрастявания изисква жертви. Но ако човек се реши, ще установи, че организмът (когато не му се пречи) си върши работата мъдро, точно и добре. Онези, които продължително време живеят съобразно законите на природата, ще бъдат възнаградени със здраво тяло и здрав дух.

Опазване на здравето

Общо взето, обръщаме твърде малко внимание на опазването на здравето. А много по-мъдро е да знаем как да се предпазим от болестите, отколкото да ги лекуваме, когато вече са налице.

Дълг на всеки човек е за свое добро и за благото на човечеството да изучава законите на живота и съвестно да ги изпълнява. Длъжни сме да познаваме много добре анатомията на човешкото тяло, устройството на различните органи и зависимостта им един от друг, поддържаща правилното функциониране на целия организъм. Трябва да се познават също и влиянието на духа върху тялото и на тялото върху духа, както и законите, които ги регулират.

Борбата на живота

Не трябва никога да се забравя, че здравето не зависи от случайности. То е последица от познаването и спазването на здравните закони. Това е добре известно на спортистите. Те преминават през най-старателната подготовка; спазват най-строга дисциплина. Знаят, че една малка небрежност, претоварване или отпускане могат да нарушат баланса на органите да доведат до сигурно поражение.

Още по-важно е да се полагат необходимите грижи, за да се подсигури добрият резултат в борбата на живота! Това не е маловажна борба. Става дума за борба, от която зависят съдбовни резултати. Изправени сме срещу невидими врагове. Зли ангели се борят за завладяването на всяко човешко същество. Всичко, което вреди на здравето, не само намалява физическата сила, но отслабва духовните и моралните възможности. Един вреден навик може да заличи способността на човека да разграничава доброто от греха, както и да потисне силата му да противостои на злото. Всичко това води до увеличаване на опасността от грешки и поражения.

“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата?” (1Кор. 9:24). А в борбата, която ние водим, могат да спечелят всички, които усъвършенстват самодисциплината си и следват добрите принципи. Тяхното прецизно спазване в детайли често се смята за дребнавост ­ за нещо маловажно, незаслужаващо особено внимание. Но относно въпросите, за които става дума, нищо не е маловажно. Всяка наша постъпка се отразява на везните, отмерващи победа или поражение в живота ни. Писанието ни заповядва: “Така тичайте, че да получите наградата” (1Кор. 9:24).

Поради невъздържанието си човешките първородители са изгубили рая. Въздържанието има много по-голямо значение в нашата подготовка за небето, отколкото си мислим.

Като има предвид тренирането на самоотвержеността в древногръцките състезателни игри, ап. Павел пише: “И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние ­ нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха, но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1Кор. 9:25-27).

Основа на реформирането

Успехът на реформирането зависи от точното познаване на основната истина. Докато, от една страна, има опасност да се изпадне в тесногръдие и във формализъм, от друга, не по-малко опасно е нехайното свободомислие. Основата на всяка здравна реформа е Божият закон. Трябва ясно и определено да подчертаваме необходимостта от неговото прилагане. На хората трябва да се разясняват принципите му. Те са така вечни и непроменими, както самият Бог.

Една от най-печалните последици на първото падение е, че човекът е изгубил силата си да се владее. Само ако тази сила се възвърне, може да се постигне истински успех.

Единственото място, където духът и душата се развиват в изграждане на характера, е тялото. Затова врагът на душите насочва своите изкушения към отслабване и сломяване на телесните ни сили. И успее ли, човекът е във властта на злото. Наклонностите на нашето физическо естество със сигурност ще ни доведат до гибел и смърт, ако не са подвластни на една по-висша сила.

Тялото трябва да се подчинява на властта на по-висшите сили на съществото. Страстите трябва да се овладяват от волята, която пък трябва да бъде подчинена на Бога. Нашият живот трябва да се ръководи от царствената власт на разума, осветен чрез Божията благодат.

Божиите изисквания трябва да се внушават на съвестта, у мъже и жени трябва да се култивира самоконтрол, съзнание за необходимостта от чистота, за освобождаване от чревоугодничеството и от пагубните навици. Необходимо е да се подчертава, че физическите и душевните сили са Божи дар и че трябва да бъдат поддържани в най-добро състояние за служба Нему.

В старотозаветното богослужение с жертви представящо символично евангелието, жертвата, принасяна на Божия олтар, не бивало да има никакъв недостатък или порок ­ какъвто е Христос. Словото Божие ни сочи точно какви трябва да бъдат Божиите чеда ­ “жива жертва”, “света и неопетнена”, “благоугодна Богу” (Римл. 12:1; Еф. 5:27).

Необходимост от Божествена сила

Без Божията сила не може да се извърши истинско реформиране. Човешките защитни средства срещу вродени и придобити пороци приличат на пясъчна преграда срещу порой. Само когато Христовият живот стане жива сила в собствения ни живот, можем да противостоим на изкушенията в самите нас и на заобикалящите ни отвън.

Христос дойде на този свят и живя според Божия закон, за да може човекът да постигне пълна власт над своите плътски наклонности, гибелни за душата. Лекарят на тялото и на душата осигурява победа над всички вредни пристрастявания. Той е предвидил всички възможности човек да постигне съвършен характер.

Когато някой се предаде на Христос, духът му се подчинява на властта на Божия закон. А това е царският закон, възвестяващ свобода на пленените. Когато човек стане едно с Христос, става свободен. Подчинение на Христовата воля означава възстановяване на човешкото съвършенство.

Послушание към Бога означава освобождаване от робството на греха, освобождаване от властта на човешките страсти и склонности. Тогава човек може да застане като победител над самия себе си, над собствените си слабости, като победител в борбата с “духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12).

Поучаване вкъщи

Поучения никъде не са по-необходими и никъде не ще дадат по-добри резултати, отколкото вкъщи. Върху родителите лежи дългът да положат основата на навиците, определящи характера на децата им. Възпитанието трябва да започне с разясняване принципите на Божия закон и тяхното отношение към физическото и моралното здраве. На децата трябва да стане ясно, че съобразяването с Божието слово е единствената гаранция срещу злините, които устремно влекат света към унищожение. Обяснявайте на родителите, че са отговорни не само за себе си, но и за своите деца. Те дават пример или на послушание, или на престъпване. От примера и поученията им зависи участта на семейството им. Децата ще бъдат това, което родителите им направят от тях.

Ако родителите можеха да видят последиците от своите постъпки, как самите те поддържат и увеличават или силата на греха, или ­ на правдата, сигурно щяха да постъпват по друг начин. Мнозина щяха да се освободят от различни свои недостатъци и навици и щяха да приемат Божествените принципи за живота.

Силата на личния пример

Лекарят, който обслужва семействата по домовете им, който седи до леглата на болните, облекчава страданията им и ги връща от прага на смъртта, който вдъхва надежда на умиращия, спечелва доверието и симпатията повече от всеки друг. Дори проповедникът на евангелието не се радва на такива големи възможности и на такова влияние.

Примерът на лекаря, както и неговите напътствия, трябва да бъдат положително въздействаща сила. За реформата са нужни мъже и жени, истински владеещи себе си във всекидневния живот. Когато самите ние прилагаме в живота проповядваните принципи, те придобиват друга стойност. Светът се нуждае от практическо, нагледно доказване на възможностите на Божията благодат за възстановяване у човешките същества изгубеното царствено достойнство, като им дава сила да се владеят. Светът не се нуждае от нищо толкова, колкото от познанието за спасителната сила на евангелието, изявявана в живота на истинските християни.

Лекарят постоянно е в допир с хора, нуждаещи се от подкрепата и насърчението на един истински пример. На мнозина липсва морална сила. Липсва им себевладеенето и затова лесно биват побеждавани от изкушението. Лекарят може да помогне на такива души само когато в неговия личен живот ясно личи твърдото спазване на принципите, което го прави способен да побеждава всяка вредна привичка и низка страст. В начина му на живот трябва да се вижда действието на Божествената сила. Ако не е така, колкото и убедителни и силни да са думите му, влиянието му ще бъде само отрицателно.

Съвет или помощ от лекаря търсят много хора, претърпели морално крушение поради лошите си навици. Те са наранени и слаби и чувстват своята немощ и неспособност да се борят. В подобни случаи от тях трябва да се отдалечи всичко, което би подхранвало съсипалите ги помисли и чувства. Трябва да се потопят в атмосфера на благородни мисли, чиста и възвишена. Колко тежка е отговорността на онези, които, вместо да им бъдат добър пример, сами се погубват чрез вредните си навици! Тяхното влияние увеличава силата на изкушението!

Лекарят и въздържанието

Към лекарска помощ прибягват много хора, които погубват тялото и душата си чрез употребата на тютюн и спиртни напитки. Ако лекарят е достатъчно отговорен, ще обяснява на такива пациенти причината за страданието им. Но ако самият той пуши и пие, каква тежест могат да имат думите му? Няма ли да му е неудобно, съзнавайки собствените си слабости, да ги посочва на пациентите си и да ги убеждава в гибелните им последици?




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница