За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Разширяващият се кръг на действие

Нищо не разпалва самопожертвователността и не възпитава така, както работата за други. Много изповядващи се за християни в стремежа си да се присъединят към църквата и да се радват на църковните грижи и душеспасението мислят само за себе си. Те стават членове на големи и добре организирани църкви и са доволни, ако не са принудени да отделят много време за другите. Но така те сами се лишават от ценни благословения. Мнозина биха били възнаградени значително повече, ако биха пожертвали малко от своите приятни мигове и спокойствие, за да отидат там, където силите им ще бъдат вложени в християнска дейност и ще се ангажират с някаква отговорност.

Дървета, които са насадени много гъсто едно до друго, не могат да се развиват добре и да растат правилно. Градинарят ги разсажда, за да имат около себе си простор. Подобно “разсаждане” би било полезно и за доста членове на наши големи църкви. Много от тях би трябвало да бъдат пренасочени там, където силите им ще бъдат вложени в активна християнска дейност. Иначе духовните им сили залиняват и те стават бездейни. Но “присадени” в някое друго мисионско поле, биха укрепнали, самопожертвованието би укрепило духа им.

Важно е да се знае, че никой не бива да чака да бъде пренасочен, за да започне да служи на нуждаещите се. Навсякъде има поле за изява, навсякъде около нас има нуждаещи се от помощ ­ вдовици, сираци, болни и умиращи, опечалени и обезсърчени, невежи и безпризорни.

Трябва да смятаме за свой дълг да работим за нашите съседи. Замислете се как най-добре бихте могли да помогнете на онези, които нямат никакъв интерес към религията. Когато посещавате приятели и съседи, показвайте им, че се интересувате от тяхното духовно благополучие в момента. Говорете им за Христос като за Спасител, Който опрощава грехове. Поканете ги на гости. Използвайте знанията си относно Библията и други книги, които разясняват нейните истини. Христос желае да има повече подобни сбирки. Той присъства на тях и изпълва сърцата със Своята благодат.

Църковните членове трябва да се обучават в извършването на такава дейност. Тя е толкова важна, колкото и спасяването на заблудени в нощна тъмнина души, намиращи се в непозната страна. Докато някои отиват да спасяват хора в далечни страни, нека повечето, които остават по домовете си, чувстват и поемат бремето за спасението на ценните души в своето обкръжение и нека работят със същата ревност.

Мнозина се оплакват, че водели много затворен живот. Стига да искат, биха могли лесно да разширят кръга на ползотворната си дейност. Онези, които обичат Исус с цялото си сърце и душа и ближния колкото себе си, имат твърде обширно поле за прилагане на своите способности и влияние.

Дребните случаи

Никой не бива да пропуска дребното в очакване на голямото. Трябва да се започне от по-незначителното и успешно. Провалът при по-сериозните дейности може да доведе до обезсърчаване. Когато вършите с желание онова, което ви се отдаде, развивате способностите си и се подготвяте за по-големи дела. Много вярващи омаловажават всекидневните случаи, с които се сблъскват. Пренебрегват дребните неща, остават бездейни и погиват.

Не оставайте зависими от човешка помощ. Опитайте се да погледнете над хората ­ към Онзи, Който е определен от Бога да поеме нашите болки върху Себе Си, да ни помага при нужда. Уповавайте се на Словото Божие и подхващайте работата там, където ви се предлага. Вървете с непоклатима вяра напред. Вярата в Христовото присъствие дава сила и устойчивост. Вършете я самоотвержено и с интерес.

На места, където обстоятелствата са били толкова тежки и обезсърчителни, че мнозина са отказвали да отидат, са наставали очевидни промени благодарение на труда на самопожертвователни работници, на тяхното търпение и издръжливост. Те не са се уповавали на човешката сила, а на Бога и Неговата благодат ги е подкрепяла. Доброто, което се извършва по този начин, никога не ще стане ясно на този свят, но благословените Му резултати ще бъдат изявени в славното “отвъд”.

Самоиздържащи се мисионери

На много места самоиздържащите се мисионери могат да работят с успех. Апостол Павел сам се издържаше и разпространяваше Христовото учение по света. Той всекидневно проповядваше евангелието из големите градове на Азия и Европа и същевременно упражняваше и занаят, за да издържа себе си и своите сподвижници. Думите му при раздялата със старейшините в Ефес, разкриват как е работил и съдържат ценни поуки за всеки евангелизатор.

Той казва: “Вие знаете, как... всичкото време бях с вас; ...как не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите... Никому среброто или златото, или облеклото не съм пожелал. Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. Във всичко ви показах, че така, трудещи се, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема” (Деян. 20:18-35).

Всичко това важи и за съвременните мисионери. Те биха могли да се движат по двама или по повече и да извършват мисионерска дейност. Трябва да посещават хората, да се молят, да пеят, да поучават, да обясняват Писанието и да служат на болните. Някои могат да си изкарват прехраната чрез разпространение на литература, други ­ като апостол Павел ­ да работят някакъв занаят. Ако вървят напред с работата, ако съзнават своята слабост и се оставят смирено на Бога, ще получат благословени опитности. Господ Исус върви пред тях и те ще намират благословение и подкрепа у богати и бедни.

Подготвените за лекарско мисионерско дело в далечни страни трябва да се насърчават да заминат незабавно за там, където ги очаква работа. Необходимо е да да подхванат делото сред хората, като започнат от изучаването на техния език. Много скоро ще бъдат в състояние да проповядват простите истини на Словото Божие.

По целия свят са нужни вестители на Божията милост. Към християнските семейства се отправя зовът да отидат в страни, които са в тъмнина и заблуда, да отпътуват за далечни местности, за да се запознаят с нуждите на своите съчовеци там и да работят за каузата на Спасителя. Какво благородно дело биха извършили семейства, пожелали да се установят там, където хората са заобиколени от духовна тъмнина, и да им занесат светлината на Христовия живот.

Това дело обаче изисква саможертва. Докато мнозина изчакват да бъде премахната всяка пречка, работата, която те би трябвало да вършат, си остава неизвършена и безброй хора умират без надежда и без Бога. Някои заради пари или с научна цел се осмеляват да тръгнат и са готови да понесат трудностите; но колко малко са готови заради своите ближни да отидат със семействата си в места, които се нуждаят от евангелието!

Да се стига до човеците там, където са, каквото и да е тяхното положение или състояние, да им се помага по всеки възможен начин ­ това е истинското служене. Само така можете да печелите сърцата им и да намирате отворени врати към души, които погиват.

При всяка ваша работа помнете, че сте тясно свързани с Христос, че участвате във великия изкупителен план. Вашият живот трябва да излъчва Христовата любов, подобно на целебен, животворен поток. С това ще привличате други в кръга на Неговата любов. Нека чистотата на думите ви, себеотрицанието на служенето ви и вашите обноски да свидетелстват за силата на Божията благодат. Давайте на света такава чиста и правдива представа за Бога, че хората да Го видят в Неговата красота.

Такт и съчувствие

Малко полза ще има, ако се опитваме да променим хората, нападайки ги за онова, което смятаме за погрешно у тях. От такава дейност има повече вреда, отколкото полза. В разговора си със самарянката, вместо да отрече достойнствата на Якововия кладенец, Христос є представя нещо по-добро. Казва: “Ако би знаела Божия дар, и кой е Онзи, Който ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода” (Йоан 4:10). Исус насочва разговора върху съкровището, което може да є даде, предлага є нещо по-добро от онова, което тя има ­ жива вода, радост и надежда чрез евангелието.

Това е илюстрация за начина, по който трябва да работим. Трябва да предлагаме на хората нещо по-добро от онова, което те имат ­ Христовия мир, надвишаващ всяко познание. Трябва да им разказваме за Божия свят закон ­ отпечатък на Божия характер и израз на онова, което те трябва да бъдат според Неговата воля. Посочвайте им колко по-велика е непреходната небесна слава в сравнение с временните радости и удоволствия на този свят. Разказвайте им за свободата и мира, които могат да се намерят в Спасителя. Той казва: “... който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века” (Йоан 4:14).

Не забравяйте думите: “Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Само Той може да задоволи копнежа на сърцето и да даде мир на душата.

От всички хора на света Христовите последователи трябва да са най-самопожертвователните, най-любезните и най-учтивите. В живота им трябва да се откриват истинска доброта и себеотрицателни дела. Божи работник, който проявява липса на учтивост, който се показва нетърпелив към невежеството или слабостите на другите, който говори необмислено или постъпва неразумно, може да си затвори вратите за сърцата така, че никога повече да не може да ги спечели.

Както росата и тихият дъжд падат върху зажаднелите растения, така и вашите любезни думи трябва да падат над сърцата, ако искате да изтръгнете хората от заблудата и да ги спечелите за Христос. Божият план е най-напред да се спечели сърцето. Необходимо е да изявяваме истината с любов и да очакваме от Господа Той да даде сила, която преобрази живота. Светият Дух ще вкорени в душата словото, което любовта є е нашепвала.

По природа сме себелюбиви и упорити. Но когато възприемем поученията, давани ни от Христос, ставаме съпричастни на Неговото естество и започваме да живеем Неговия живот. Чудесен е Христовият пример, незабравима е нежността, с която Той се отнася към хората ­ плаче с плачещите и се радва с радващите се. Неговият характер трябва да впечатлява дълбоко всички, искрено следващи Го.

Една дума навреме

“Господ ми даде език на мъдрост, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия.”

Навсякъде около нас има наскърбени души, навсякъде можем да ги намерим. Нека ги потърсим и да им кажем добра дума навреме, за да утешим сърцата им. Нека бъдем канали, по които да текат освежаващите води на съчувствието.

Нека винаги да помним, че в живота на другите има глави, които смъртни очи не могат да прочетат. По страниците на спомените се намират печални събития, които се пазят грижливо от любопитни. Там са отбелязани продължителни, тежки борби с трудности, често семейни, които са отслабвали от ден на ден куража, доверието и вярата им. Души, които трябва да водят прекалено тежки битки в живота, могат да бъдат подкрепени и насърчени с малко внимание и съпричастие, само чрез малко любезност от наша страна. За такива хора едно сърдечно ръкостискане на верен приятел, който им съчувства, е по-ценно от злато или сребро. Добрите думи са равностойни на усмивката на ангел.

Има твърде много бедни, които се борят с мизерията, принудени да работят до изнемога за нищожна заплата, и едва успяват да спечелят за необходимото за съществуването си. Непосилният труд и гнет, без надежда за някакво подобрение, правят тяхното бреме още по-тежко. А когато към това се прибавят и страдания и болести, тогава става почти непоносимо. Притеснени и измъчени, те не знаят към кого да се обърнат за помощ. Изразете вашето съчувствие към техните изпитания, тегоби и обезсърчения. Това ще ви отвори път да им помогнете. Говорете с тях за Божиите обещания, молете се с тях и за тях, вдъхвайте им надежда.

Думите на любов и насърчение, казани, когато душата е болна и куражът е изчезнал, се приемат от Спасителя като казани на Него. Когато утешавате сърцата, ангели от небето гледат с благоволение на това.

Божественото братство

От век на век Господ се е старал да събуди в сърцата на хората чувство за Божествено братство между тях. Бъдете Негови сътрудници! Докато светът е пропит от недоверие и отчужденост, Христовите ученици трябва да изявяват духа, който управлява в небето.

Говорете така, както Христос би говорил; постъпвайте както Той би постъпил. Проявявайте винаги кротостта на Неговия характер, изявявайте богатството на любовта, която е в основата на всичките Му поучения и постъпки към човеците. Най-смиреният служител в общение с Христос може да докосне струни, чиито звуци да се разнесат из всички краища на земята и да стигнат до вечността.

Небесни същества очакват да заработят заедно с човеци, за да открият на света какво може да се постигне за спасението на погинали души чрез връзката им с Бога. За способностите на онзи, който се е освободил от собственото “аз”, който оставя Светият Дух да действа в сърцето му и води безрезервно посветен на Бога живот, няма граници. Всички, които посвещават тяло, душа и дух в служенето на Христос, постоянно ще получават все нови и нови духовни, умствени и телесни сили. На тяхно разположение ще е неизчерпаемата пълнота на Небето. Христос им вдъхва диханието на собствения Си Дух, живот от Своя живот. Светият Дух развива техните най-висши сили за работа с души и сърца. Чрез даваната ни благодат ние можем да печелим победи, които поради нашите собствени заблуди и предразсъдъци, поради слабостите на нашия характер и недостатъчната ни вяра са ни се стрували невъзможни.

На всеки, който се посвещава безрезервно в служба на Господа, се дава сила да постига неизмерими успехи. За такива хора Бог желае да извърши велики неща. Той ще действа върху духовете на човеците, така че още в този свят в техния живот ще личи изпълнението на обещанието за бъдещето състояние.

“Пустото и безводно място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем. Ще цъфти изобилно и ще се развесели дори с радост и песни. Ще се даде на нея славата на Ливан, превъзходството на Кармил и Сарод. Те ще видят славата Господня, величието на нашия Бог. Укрепете се, не бойте се, ето вашия Бог! Възмездието ще дойде с Божието въздеяние, Той ще дойде и ще ви избави. Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат. Тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее, защото в пустата земя ще избликнат води и потоци ­ в пустинята. Нажеженият пясък ще стане езеро и жадната земя ­ водни извори... И там ще има друм и път, който ще се нарече път на светостта. Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях. Пътниците ­ даже и глупавите ­ няма да се заблуждават по него. Лъв не ще има там, нито ще се качи по него хищен звяр, такъв не ще се намери там, но изкупените ще ходят по него. Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им, ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат” (Исая 35:1-10).

Помощ на изкушаваните

“Обичайте се един друг,

както Аз ви възлюбих.”

Христос ни възлюби не защото ние първи сме го обикнали, а умря за нас, докато бяхме още грешници. Той постъпва с нас не според нашата греховност. Макар греховете ни да са осъдителни, Той не ни осъжда. Година след година ни е понасял с всичките ни слабости и невежество, с цялата ни неблагодарност и особености. Макар да сме се отклонявали в погрешни пътища и сърцата ни да са се ожесточавали и да сме пренебрегвали Неговите свети слова, ръката Му все още в протегната към нас.

Милостта е Божие качество, проявявано към човешките същества, макар те и да не я заслужават. Ние не сме я търсили; тя е била пратена да ни намери. Бог с радост излива милостта Си над нас не защото сме я заслужили, а защото без нея сме съвсем недостойни.

Нашият Небесен Баща непрестанно протяга Своята ръка в лицето на Исус Христос, за да кани грешници и паднали. Той желае да приеме всички. За Негова слава е опрощаването и на най-големия грешник. Той отнема плячката на силния, избавя пленения и изтръгва главнята от огъня. Той спуска златната верига на Своята благодат в най-големите дълбини на човешката поквара и възправя покварената, опетнена от греха душа и я възвишава.

Всяко човешко същество е предмет на изпълнения с любов интерес, на Този, Който отдаде живота Си, за да възвърне хората обратно към Бога. Той се грижи за грешни и безпомощни души, застрашени от погубване поради изкусните примки на Сатана, както пастирът се грижи за овцете от своето стадо.

Примерът на Спасителя трябва да е образецът в нашата служба за изкушаваните и заблуждаващите се. Трябва да проявяваме към другите същия интерес, същата нежност и дълготърпение, каквито Той е проявил към нас. Затова казва: “Да се обичате един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан 13:34). Ако Христос живее в нас, ще проявяваме Неговата себеотрицателна любов към всички, с които общуваме. Когато виждаме мъже и жени, нуждаещи се от състрадание, не бива да питаме достойни ли са за това, но ­ как да им помогнем.

Богати и бедни, високопоставени и нискостоящи, свободни и обвързани ­ всички са Божии наследници. Този, Който отдаде живота Си, за да спаси човечеството, вижда във всяко човешко сърце едно съкровище, надвишаващо всяка земна цена. От тайната и от славата на кръста трябва да разберем, колко високо цени Той човешката душа. Ако я ценим така, ще чувстваме, че колкото и ниско да са паднали, човешките същества са твърде скъпи, за да се отнасяме към тях студено и с презрение. Ще съзнаваме колко е важно да работим за хората, за да могат те да бъдат издигнати до Божия трон.

Изгубената монета от притчата на Спасителя беше все пак сребърна, макар да се търкаляше в прахта и боклуците. Нейната притежателка я търсеше, защото за нея бе ценна. Така и всяка душа, колкото и да е унизена от греха, в Божиите очи е скъпоценна. Както сребърната монета носи образа и надписа на управляващата власт, така и човекът при сътворението си е носил образа и надписа на Бога. И макар и да сме опетнени и потъмнели от греха, все пак следи от този надпис остават във всяка душа. Бог желае да спечели наново тази душа и да възстанови в нея Своя образ в правда и святост.

Липсата на съчувствие

Колко малко изявяваме съчувствието на Христос, което би трябвало да бъде най-силната връзка между нас и Него, а именно състрадание към съкрушените, виновните, страдащите, мъртвите в престъпления и грехове! Нечовешкото отношение на човека към неговите себеподобни е най-големият му грях. Мнозина си вярват, че са представители на Божията правда, а Неговата нежност и голямата Му любов са им съвършено чужди. Често онези, към които те са коравосърдечни и строги, поради това изпадат под властта на изкушението. Сатана се бори за тези души и жестоките, лишени от състрадание думи ги обезсърчават и ги правят плячка на изкусителя.

Как да се стигне до сърцата

Боравенето с души е изключително деликатна работа. При общуването с хора е необходима много нежност. Само Този, Който познава сърцата, знае как те могат да бъдат доведени дотам, че да се променят. Само Неговата мъдрост може да ни каже как да спечелваме погиващи души. Когато си безчувствен, когато си мислиш: “Аз съм по-свят от тебе!”, колкото и уместни и убедителни да са доводите ти и колкото и правдиви да са думите ти, те никога не ще докоснат сърцата. Христовата любов, която се изявява в отношение, в думи и в дела, ще намери достъп до душата там, където предписания и доказателства са безсилни.

Нужно е да проявяваме повече християнско съпричастие не само към онези, които ни се струват безпогрешни, но и към бедни, страдащи, борещи се души, които често грешат и се разкайват, които се изкушават и обезсърчават. Трябва да отиваме при тях, изпълнени със състрадание към техните слабости, както нашият милостив Първосвещеник.

Отхвърлените, митарите и грешниците, презрените от обществото бяха сред призованите от Христос и спечелени чрез любовта и благородното Му отношение. Не одобряваше единствено онези групи, които поради високомерието си се държаха настрана от другите.

Христос ни нарежда: “Иди по кръстопътищата и оградите и ги принуди да влязат, за да се напълни дома Ми!” Трябва да го послушаме и да отидем при езичниците, които ни заобикалят, и при онези, които са далеч от нас. “Митарите и грешниците” трябва да чуят поканата на Спасителя. Чрез вниманието и търпението на Неговите пратеници поканата се превръща в убедителна сила за въздигането на най-дълбоко затъналите в греха.

Християнските подбуди изискват да работим с определена цел, с твърди намерения, с неотслабващ интерес и с постоянно нарастваща настойчивост и умоляване за душите, които Сатана се стреми да погуби. Нищо не бива да заглуши усърдието и активността ни за спасението на нашите погиващи себеподобни.

Обърнете внимание! Цялото Слово Божие е проникнато от дух на усърдие за довеждане хора при Христос. Трябва да използваме всеки случай, частно или публично да даваме нужното доказателство, да привеждаме всяка основателна причина, за да привличаме души при Спасителя. Трябва да не жалим сили, за да им помогнем да погледнат към Христос и да приемат Неговия себеотрицателен живот. Трябва да им покажем, че искаме да възрадват Христос, като използват всеки Негов дар, за да прославят Неговото име.

Спасени чрез надежда

“Защото с тая надежда ние се спасихме” (Римл. 8:24).

Падналите с грях трябва да бъдат убеждавани, че не е късно за тях да станат отново истински хора. Христос уважи човека със Своето доверие и по този начин го постави на особено почетно място. Дори и към най-дълбоко пропадналите Той се отнасяше с уважение. Нашият Спасител страдаше винаги когато влизаше в допир с вражда, поквара и нечистота. Но никога не казваше дума, от която да се направи заключение, че са накърнени чувствата Му или е оскърбено честолюбието Му, независимо от лошите навици, коравите предразсъдъци или необузданите човешки страсти. Той приемаше хората със състрадателна нежност. Ако имаме същия дух, ще приемаме всички хора като свои братя, нападани от същите изкушения и изпитания, често падащи и мъчещи се да се изправят, подобно на нас борещи се с трудности и копнеещи за съчувствие и помощ. И тогава ще се отнасяме с тях така, че да не се обезсърчават или съблазняват, и в сърцата им да се събуди надежда. Така ободрени и обнадеждени, те ще могат да кажат убедено: “Не злорадствай заради мене, неприятелко моя. Ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. Ще нося гнева на Господа, защото Му съгреших, догдето отсъди делото ми и извърши съдба за мене, като ме изведе на видело. Тогава ще видя правдата Му!” (Михей 7:8, 9).

“От местообиталището Си гледа на всичките земни жители Онзи, Който създаде сърцата на всички тях”(Пс. 33:14, 15).

В отношенията ни с изкушавани и заблуждаващи се Той ни е заръчал: “Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен!” (Гал. 6:1). Чувствайки собствената си слабост, трябва да съчувстваме и на слабостите на другите.

“Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що има, което да не си получил?” (1Кор. 4:7). “...един е вашият Учител, а вие всички сте братя” (Матей 23:8). “И тъй, ти защо съдиш брата си? А пък ти защо презираш брата си?” (Римл. 14:10). “Като е тъй, да не съдим вече един другиго; но по-добре да бъде разсъждението ви това ­ никой да не полага на брата си спънка или съблазън” (Римл. 14:13).

Кои са заблудите

Винаги е унизително, когато ни посочват нашите грешки. Никой не бива да прави това още по-оскърбително с подчертана коравосърдечност. Още никога никой не е бил спечелен с упреци. Напротив, по този начин мнозина са били отблъснати и принудени да се противопоставят на наставленията. Нежността и приятелското отношение могат да спасят заблуждаващите се и да покрият много грехове.

Апостол Павел намираше за нужно да укорява неправдата, но как грижливо се стараеше да подчертава, че е приятел на грешащите! Как внимателно им обясняваше причината за постъпките си! Разказваше им как сам е страдал, когато е било необходимо да им причини болка. Проявяваше доверие и съчувствие към онези, които се бореха, за да победят.

“Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас” (2Кор. 2:4). “Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял... Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбихте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко показахте, че сте чисти в това нещо... Затова се утешихме” (2Кор. 7:8-13).