За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

“Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас” (2Кор. 7:16). “Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори досега; като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исус Христос. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието” (Фил. 1:3-7). “Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои” (Фил. 4:1). “...понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа” (1Сол. 3:8).

Ап. Павел пише на тези братя като на “осветени в Христа Исуса”, а не като на хора със съвършен характер. Той им пише като на мъже и жени, които се борят срещу изкушението и са в опасност. Посочва им “Бога на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите Великия Пастир на стадото. Уверява ги, че Бог ще ги направи съвършени “чрез кръвта на вечния завет, във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас каквото Му е благоугодно чрез Христа Исуса” (Евр. 13:20, 21).

Ако някой съгрешил види грешката си, внимавайте да не накърните достойнството му. Не го обезкуражавайте с равнодушие или с недоверие. Не си казвайте: “Преди да му даря доверие, ще изчакам да видя дали ще издържи.” Изкушаваните често падат поради подобно отношение.

Трябва да се стараем да разбираме слабостите на другите. Малко знаем за изпитанията на хора, които са били обвързани с веригите на мрака и на които липсват решителност и морална сила. Най-заслужаващо съжаление е състоянието на онзи, който страда от разкаяние; той прилича на люшкащ се пияница, политащ в калта. Всичко пред погледа му е неясно. Разсъдъкът му е помрачен, не знае какво да предприеме. Много нещастни души остават неразбрани, неоценени, изпълнени с мъка и страх ­ подобно на изгубени, блуждаещи овце. Те не могат да намерят Бога, а горещо копнеят за опрощение и мир.

Не бива да бъде изговорена нито една дума, която да увеличи болката! На уморената от греха душа, която не знае къде да намери избавление, представяйте състрадателния Спасител. Вземете я подръка, възправете я, говорете є думи на насърчение и надежда. Накарайте я да поеме ръката на Спасителя.

Да не се обезсърчаваме!

Твърде лесно се обезсърчаваме с души, при които не виждаме веднага резултат от старанията си. Не бива да преставаме да работим за човека, докато съществува и най-малката надежда. Нашият Изкупител е платил неизмерима цена за скъпите души, затова не бива да ги изоставяме лекомислено във властта на изкусителя.

Нека се опитваме да се поставяме на мястото на изкушаваните. Обърнете внимание на силата на унаследените недостатъци, на влиянието на лошата приятелска среда, на силата на лошите навици. Можем ли да се чудим тогава, че старанията ни да помогнем на такива имат бавен успех?

Често на пръв поглед грубите и безнадеждните, когато бъдат спечелени за евангелието, стават негови най-верни последователи и представители. Те не са били безнадеждно покварени. Под отблъскващата външност се крият качества, които могат да се проявят. Много от тях никога не биха могли да се възправят сами, без подпомагаща ръка.

Когато за тях се полага търпеливо и продължително старание, те могат да се поправят. Такива души се нуждаят от благи думи, от мило внимание, от осезателна подкрепа. Нуждаят се от съвет, който да не допусне да загасне слабата искрица на надежда в душата им.

Ще срещате много души, чиито мисли дълго време са били заети с долни неща. Но светлите лъчи на Слънцето на правдата могат да огреят и тях. Тяхна привилегия е да получат живота, който ще трае колкото Божия живот. Внушавайте им възвишаващи, облагородяващи мисли. Живейте пред тях така, че да могат да направят ясна разлика между порок и чистота, между тъмнина и светлина. Нека от вашия пример да видят какво значи да си християнин. Христос е в състояние да издигне и най-големите грешници и да ги постави там, където да бъдат признати за Божии чеда, за Христови сънаследници в безсмъртното наследство.

Чрез чудодейната Божествена благодат мнозина могат да бъдат преобразени и превърнати в полезни хора. Презрени и забравени, те напълно са се обезсърчили. Може да ни се виждат равнодушни и безумни, но под действието на Светия Дух се изявява надеждата за тяхното поправяне. Дремещият и помрачен разсъдък се пробужда. Робът на греха става свободен. Порокът изчезва и невежеството бива победено. Вярата, която действа чрез любов, очиства сърцето и просветлява разума.

Работа с алкохолици

“Спасявай тласканите към смъртта

и възпирай клонящите към гибел.”
Всяка истинска реформа има своето място в делото на евангелието и се стреми да издигне душата до един нов и по-благороден живот. Особено въздържателната реформа се нуждае от подкрепата на християнските служители. Те трябва да обърнат внимание на това дело и да го превърнат в жизненоважен въпрос. Трябва неуморно да обясняват на хората принципите на истинското въздържание, така че те да ги спазват.

Навсякъде около нас има поле за работа с хора, пропаднали поради невъздържание. Много младежи от църкви, религиозни институти и семейства, които се изповядват за християнски, избират пътя на гибелта. С нездравословните си навици те си навличат болести, а в алчността си да печелят пари, за да задоволяват грешните си слабости, стигат до нечестни постъпки. Рушат се здраве и характер. Отчуждени от Бога и отхвърлени от обществото, тези нещастници загубват всякаква надежда както за този, така и за бъдещия живот; причиняват много мъка и на родителите си. За хората такива души са безнадеждни, но не и за Бога. Той знае всички обстоятелства, поради които са стигнали дотам, и гледа към тях със състрадание. Това са човеци, които се нуждаят от помощ. Никога не ги оставяйте да кажат: “Никой не се грижи за душата ми!”

Сред жертвите на невъздържанието има хора от всички съсловия и професии. Хора с високо обществено положение, големи таланти, постигнали много в живота, но не успели да устоят на изкушението и станали зависими от алкохола. Някои от тях, богати преди време, остават без дом, без приятели, затъват в страдания, мизерия, болести и поквара. Изгубват способността да се владеят. Ако не им се подаде ръка за помощ, те ще потъват все по-дълбоко и по-дълбоко. Стремежът към алкохола при тях е не само морален грях, но и физическа болест.

Обикновено, ако искаме да им помогнем, трябва както Христос най-напред да насочим вниманието им към тяхното физическо състояние. Те се нуждаят от здрава, невъзбуждаща храна и напитки, от чисто облекло и условия, при които да могат да поддържат телесна чистота. Трябва да бъдат заобиколени от грижи и помощ, от облагородяващо християнско влияние. Във всеки град трябва да се предвиди място, където подвластните на лоши навици да могат да намират помощ. Според мнозина алкохолът е единствената утеха при трудности. Но коренно различно би било, ако претендиращите да бъдат християни не постъпваха като свещеника и левита от притчата, а следваха примера на милостивия самарянин.

В отношенията си с жертвите наpневъздържанието трябва да помним, че имаме работа с хора, които на моменти не разсъждават пълноценно, които от време на време изпадат във властта на демони. Бъдете търпеливи и снизходителни. Не обръщайте внимание на отблъскващия им и страшен вид, а мислете за ценния живот, за чието спасение Христос умря. Когато пияницата осъзнае своето падение, направете всичко по силите ви, за да му покажете, че сте негов приятел. Не изговаряйте и дума на укор. Не показвайте неодобрение или отвращение нито с постъпка, нито с поглед. Нещастникът вероятно и сам достатъчно се проклина. Помогнете му да се изправи. Говорете му, насърчавайте вярата му; опитвайте се да изтъквате доброто в него. Учете го какво да прави, покажете му, че е възможно да заживее така, че наново да спечели уважението на хората. Помогнете му да оцени талантите, които Бог му е дал, но които той е пренебрегнал и не е развил.

Макар волята му да е засегната, има надежда в Христа. Той желае да събуди в сърцето му възвишени мисли и свети желания. Насърчете го да се хване за надеждата, която му се предлага в евангелието. Разтваряйте Библията пред изкушаваната и бореща се душа и постоянно є напомняйте за Божиите обещания. Тези обещания ще бъдат за нея като листата от дървото на живота. Продължавайте търпеливо да действате в това направление, докато треперещата ръка приеме с благодарност и радост спасението чрез Христос.

Трябва здраво да държите онези, на които се опитвате да помогнете, иначе никога не ще имате успех. Те постоянно ще бъдат изкушавани от злото, отново и отново ще бъдат побеждавани от желанието си да се върнат към алкохола. Може още много пъти да падат, но вие не прекъсвайте усилените си старания.

Може да са се решили да заживеят за Христос, но волята им е слаба. Затова работещите за тях трябва да ги предпазват, защото един ден ще дават сметка за техните души. Тези хора са загубили своята сила и трябва да им се помогне да си я възвърнат. Мнозина трябва да се борят срещу силни наследствени склонности към злото, срещу неестествени желания, неморални наклонности. Още от рождение те носят в себе си всичко това. Ето защо за такива хора трябва да се полагат особени грижи. При тях доброто и злото се борят за надмощие отвътре и отвън. Онези, които никога не са минали през подобни опитности, не могат да си представят почти непобедимата власт на желанието или колко голяма е борбата между навика и решението за въздържание във всичко. Трябва многократно да се воюва.

Много от онези, които биват привлечени към Христос, не ще имат нравствената сила да продължат борбата срещу апетита и страстта. Но християнин, който работи с такива хора, не бива да се обезсърчава.

Помнете, че вие не работите сами. Служещи ангели се присъединяват към всяко искрено Божие чадо. А Христос е възстановителят. Сам Великият Лекар стои на страната на Своите верни служители и казва на каещата се душа: “Синко, прощават ти се греховете!” (Марк 2:5).

Много от отхвърлените от обществото ще приемат надеждата, която им се предлага в евангелието, и ще влязат в царството Божие, докато други, които са били благословени с много възможности и с голяма светлина, но не са ги използвали, ще останат в най-голяма тъмнина.

Старания за себе си

На жертвите на лоши навици трябва да се обясни необходимостта от това, самите те да полагат усилия за себе си. Други хора може да се мъчат да ги възправят, Божията благодат може да бъде богато изливана, Христос може да се моли за тях и неговите ангели да се стараят всячески ­ но всичко това ще бъде напразно, ако те не се стреснат и не започнат сами да се борят за себе си.

Последните Давидови думи към Соломон, тогава още младеж, комуто наскоро предстояло да получи израилевата корона, са: “Крепи се и бъди мъжествен!” (3Царе 2:2). Към всяко човешко същество, имащо право на безсмъртие, е отправено Божественото насърчение: “Бъди твърд, бъди мъжествен!”

Всички, които живеят само за да задоволяват страстите си, трябва да бъдат накарани да видят и да почувстват, че ако искат да бъдат истински хора, ще им е необходимо голямо морално обновление. Бог ги кани да се изправят и да си възвърнат чрез Христовата сила дадената им от Него мъжественост, загубена при греховното им пристрастяване.

Притиснати от страшната сила на изкушението, от силното влечение, много хора твърдят: “Не мога да устоя на злото!” Казвайте им, че могат и че трябва да устояват. Може да са били надвивани от порока много пъти, но това не значи, че винаги ще бъде така. Тяхната морална сила е намалена, обладани са от слабостите на греховния живот и всичките им обещания и решения са като ронлив пясък. Съзнанието за нарушените обещания и оброци разколебава вярата им в собствената им искреност и ги кара да мислят, че Бог не може да ги приеме или няма да ги подкрепя в старанията им. Но те не бива да се отчайват.

Доверилите се на Христос не бива да се превръщат в роби на унаследени или придобити и упражнявани слабости и навици. Бог не ни оставя да се борим със злото сами с нашите човешки сили. Каквито и да са унаследените или придобитите ни склонности към злото, ние можем да ги победим чрез силата, която Бог е готов да ни даде.

Силата на волята

Изкушаваните трябва да опознаят истинската сила на волята. Това е господстващата сила в природата на човека ­ силата на решението, изборът. Всичко зависи от правилното є прилагане. Желанието за чистота и доброта е много важно. Но ако спрем дотук, няма да има голяма полза. Мнозина ще погинат, макар и да са живели с надеждата и с желанието да победят лошите си наклонности. Те не са се предали на Божията воля. Не са ИЗБРАЛИ да Му служат.

Бог ни е дал свободата да избираме; от нас зависи да използваме тази си власт. Ние не можем да променим сърцето си, не можем да владеем мислите, влеченията и склонностите си. Не можем сами да се очистим и да се направим годни за служба на Бога. Но ние можем да ИЗБЕРЕМ да служим на Бога, можем да Му отдадем волята си. Тогава Той ще издейства в нас желанията и действията ни да бъдат според Неговата воля. По такъв начин нашето естество ще е под контрола на Христос.

Чрез правилното упражняване на волята в живота настава пълна промяна. Като се предаваме на Христовата воля, силите ни се обединяват с Божията сила. Получаваме сила отгоре, която ни дава възможност да устояваме. Всеки човек може да притежава чисто и благородно мъжество, да води живот, изчистен от лоши навици и страсти, стига да пожелае да свърже своята слаба колеблива човешка воля с вечната непроменима воля Божия.

Познания върху здравните принципи

Всички, които се борят срещу властта на апетита, трябва да изучат принципите на здравословния живот. Трябва да им се покаже, че престъпването на здравните закони предизвиква болестни състояния и противоестествени желания и е причина и за пиянството. Само ако живеят съобразно здравните принципи, те могат да се надяват да се избавят от желанието за изкуствени възбудителни средства. Като се оставят на Божествената сила да ги освободи от порока, те трябва да є съдействат чрез послушание към Божиите закони ­ морални и физически.

Занимания, самоиздръжка

На хората, които се стремят да се поправят, трябва да се осигурят занимания. Никой способен да работи не бива да мисли, че трябва да очаква даром храна, облекло и подслон. Както заради самите тях, така и заради техните близки трябва да се намери средство, с което те да предложат нещо в замяна на онова, което получават. Насърчавайте всяко усилие към самоиздръжка. Това ще стимулира и тяхното самоуважение, и чувството им на благородна независимост. Освен това физическите и умствените занимания са от голямо значение за защитата срещу изкушението.

Разочарования и опасности

Някои работещи за падналите ще се разочароват при много от случаите, които са обещавали надежда. Мнозина ще допуснат в живота и в навиците си само повърхностна промяна. Те се поддават на моментни импулси и подбуди и известно време може да изглежда, че са се променили, но в сърцето да не е настанала истинска промяна. Ще продължават да подхранват същото себелюбие, ще имат същото влечение към глупави удоволствия и същата жажда за самоугаждане. Те нямат никакво понятие от облагородяване на характера и човек не може да им се довери като на хора с принципи. Умствените и физическите им сили са отслабнали поради безогледно угаждане на апетита и страстите. Това ги прави слаби, колебливи и нестабилни. Склонни са към плътски страсти. Такива личности често са опасни за околните, които ги смятат за поправили се, и им възлагат отговорности и им предлагат места, създаващи възможност за лошо влияние и поквара на невинни хора около тях.

Дори хора, които полагат най-искрени усилия да се поправят, не са вън от опасността да паднат. Те трябва да бъдат обграждани със също толкова големи грижи и мъдрост. Склонността обаче да се ласкаят онези, които са били избавени от най-големи дълбочини, и да се превъзнасят, има понякога гибелни последици. Обичаят те да се канят да разказват публично опитността на греховния си живот е много опасна както за тях, така и за слушателите им. Да се представят сцени на злото е гибелно за ума и душата. А известността, която се дава на така избавените, е вредна и за самите тях. По такъв начин мнозина биват подведени да мислят, че греховният им начин на живот е някакво предимство. Така у тях се събужда дух на самодоволство и самонадеяност, които може да се окажат фатални за душата. Те ще могат да устоят само като се уповават не на себе си, а на Христовата благодат.

Избавените трябва да помагат на други

Всички, които дават доказателство за истинско покаяние, трябва да бъдат насърчавани да работят и за други. Никой не бива да отблъсква една душа, която е заменила служенето на Сатана със служене на Христос. Когато някой дава доказателство, че в него работи Божият Дух, насърчете го всячески да служи на Господа и към такива, “които са в съмнение, бивайте милостиви” (Юда 22). Мъдрите с мъдростта, идеща от Бога, ще виждат души, които се нуждаят от помощ и искрено се разкайват, но без да бъдат насърчени, едва ли биха се осмелили да се хванат за надеждата. Господ ще задвижи сърцата на Своите служители да посрещнат с радост каещите се души. Каквито и да са били любимите им грехове, колкото и дълбоко да са паднали, дойдат ли при Христос с искрено разкаяние, Той ще ги приеме. И тогава им дайте нещо да вършат. Ако те пожелаят да работят за други, като ги извличат от ямата на гибелта, от която самите те са били избавени, дайте им случай за това. Свържете ги с опитни християни, за да заякнат духовно. Ангажирайте сърцата и ръцете им с работа за Спасителя.

Когато в душата изгрее светлината, хора, които сякаш са били най-много отдадени на греха, ще помагат успешно на също такива грешници, каквито са били самите те. Чрез вяра в Христос някои ще се издигнат до високи служебни постове и ще могат да поемат големи отговорности в делото за спасение на души. Те знаят къде е била тяхната най-голяма слабост, познават немощта и греховността на природата си, познават силата на греха, властта на лошите навици. Познават човешката неспособност за победа без помощта на Христос и техният постоянен зов е: “Безпомощен, Господи, прибягвам при Тебе!”

Такива хора могат да помагат на други. Душата, която е била изкушавана и изпитвана и чиято надежда е почти изчезвала, но е била избавена, като е чула и приела вестта на Любовта, може да разбере науката за спасението на души. Човек, чието сърце е изпълнено с любов към Христос, защото сам е бил потърсен от Спасителя и е бил възвърнат в стадото, знае как трябва да се търсят изгубените. Той може да посочва на грешниците Божия Агнец, защото сам безрезервно се е отдал на Бога и е бил приет от Възлюбения Му син. Ръката, която в немощ е била протегната за помощ, е била поета. Чрез работата на такива души много блудни синове ще бъдат върнати обратно при Отца.

Христос ­ надеждата на изкушаваните

За всяка душа, която се бори да се издигне от греховен живот в живот на чистота, силата се заключава в единственото име, “дадено между човеци, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). “Който е жаден” за мир и надежда, за избавление от греховни склонности, на такъв Христос казва: “Да дойде и да пие!” (Йоан 7:37). Единственото целебно средство срещу порока са благодатта и силата Христови.

Добрите решения, които някой взема, разчитайки само на своята сила, не помагат. Всичките обещания на този свят не ще сломят лошите навици. Никога човеци не ще постигнат въздържание във всичко, докато сърцата им не бъдат обновени чрез Божествената благодат. Сами не можем нито миг да се опазим от греха. Всеки момент сме зависими от Бога.

Истинското преобразяване започва с очистването на душата. Нашата работа за падналите ще има истински успех само тогава, когато Христовата благодат преобрази характера и душата бъде доведена до жива връзка с Бога.

Христос живя в пълно послушание към Божия закон и с това даде пример на всяко човешко същество. Трябва чрез Негoвата сила и под Неговото ръководство да водим живот, подобен на Неговия.

Като работим за падналите, трябва да внушаваме в ума и сърцата им изискванията на Божия закон и необходимостта да му бъдат верни. Никога не пропускайте да им покажете, че има голяма разлика между този, който служи на Бога, и който не Му служи. Бог е любов, но не може да извини умишленото незачитане на заповедите. Законът на Неговото управление е такъв, че хората не могат да избегнат последиците от непослушанието си. Той може да почете само онези, които Го почитат. Поведението на човека в този свят решава вечната му съдба. Той ще пожъне онова, което е посял. Причината има своето следствие.

Божиите изисквания могат да бъдат удовлетворени само с пълно послушание. Той не ги е дал произволно. Не е заповядал нищо, което да не е необходимо, за да доведе човека в хармония със Себе Си. Трябва да посочваме на грешниците Божия идеал за характер и да ги напътстваме към Христос, чрез Чиято благодат този идеал единствено може да бъде постигнат.

Спасителят пое върху Себе Си недъзите на хората и живя безгрешен живот, за да не се опасяват те, че поради слабостта на човешкото си естество не биха могли да победят. Христос дойде, за да ни направи “съучастници на Божественото естество” и Неговият живот показва, че когато човек се свърже с Бога, не греши.

Спасителят победи, за да покаже на човека как и той може да побеждава. Всички изкушения на Сатана Исус отблъсна със Словото Божие. Като се уповаваше на Божиите обещания, Той получаваше сила за послушание на Божиите заповеди и изкусителят не можеше да Го надвие. Неговият отговор на всяко изкушение беше: “Писано е!” Бог ни е дал Своето Слово, за да противостоим чрез него на злото. Най-ценните и големи обещания са ни дадени, за да станем “... чрез тях участници на Божественото естество, като сме избягали от произлязлото от страстите разтление в света” (2Петрово 1:4).

Казвайте на изкушаваните да гледат не на обстоятелствата, нито на собствената си слабост или на силата на изкушението, а на силата на Словото Божие. Защото всяка Негова сила е и наша. Псалмистът казва: “В сърцето си опазих Твоето слово, за да не ти съгрешавам” (Пс. 119:11). “...чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците” (Пс. 17:4).

Вдъхвайте на хората кураж; издигайте ги в молитва към Бога. Мнозина, победени от изкушението, са сломени и мислят, че ще е напразно за тях да се приближават към Бога. Но тази мисъл е внушение на врага. Когато са съгрешили и чувстват, че не могат да се молят, кажете им, че тъкмо тогава е време за молитва. Колкото и дълбоко да са посрамени и съкрушени, ако изповядат греховете си, Онзи, Който е верен и праведен, ще им прости греховете и ще ги очисти от всяка неправда.

Нищо не е на вид по-безпомощно, а в действителност ­ по-непобедимо от душата, която чувства своята нищожност и напълно се уповава на заслугите на Спасителя. Най-слабото човешко същество може чрез молитва, чрез изследване на Словото Му, чрез вяра в Неговото постоянно присъствие да живее във връзка с живия Христос и Той ще държи здраво душата му с ръка, която никога не ще го остави.

Ценни обещания

Всяка душа, която пребъдва в Христос, може да приеме за себе си тези ценни думи и може да каже:

“Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си. Бог мой ще ме послуша. Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя! Ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина... Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни. И ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини. Ще покажеш верност към Якова, и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни от древните дни” (Михей 7:7, 8, 19).

Бог е обещал:

“Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, да, хората да са по-скъпи от офирското злато” (Исая 13:12).
“Щете ли да лежите всред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, є перата и с жълто злато?” (Псалм 68:13)
Онези, на които Христос е простил най-много, ще Го обичат най-много. Те ще са тези, които в последния ден ще застанат най-близко до Неговия трон.