За дейността на делегацията на българските социалисти в европейския парламент



Дата09.04.2018
Размер188.33 Kb.
#65192


ЗА ДЕЙНОСТТА

НА ДЕЛЕГАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ

В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

/резюме/
ИВАЙЛО КАЛФИН – Зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси; зам.-член на Делегация за връзки с Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово; зам.-член на Делегацията за връзки с държавите от Южна Азия; зам.-член на Комисията по бюджетен контрол; зам.-член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика
ИЛИЯНА ЙОТОВА – Зам.-председател на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари /Антимафия/. Зам.-член на Комисията по правосъдие, вътрешен ред и правата на човека. Член на Комисията по рибарство и аквакултури, зам.-член на Комисията по социална политика, член на Комисията по петиции и жалби на европейските граждани. Член на делегацията на ЕП в парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ. Заместник-председател на Делегацията ЕС- Молдова, зам.-член на Делегацията ЕС- Магреб.
Кристиан Вигенин -  председател на Делегацията на ЕП в Парламентарната асамблея Евронест, пълноправен член и координатор на Групата на социалистите в Комисията по външни работи, член на Съвета на председателите на делегации в ЕП и на Делегацията на ЕП в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Украйна; заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на Делегацията на ЕП в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ – Председател на Делегацията на ЕП в парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ /от 2012 година/, член на Комисията по външни работи, член на Комисията по регионално развитие, член на подкомисията по сигурност и отбрана, член на Парламентарния комитет ЕС – Бивша югославска република Македония.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА – Член на Комисията по външна политика, член на Делегацията на ЕП в парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ, зам.-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, зам.-член на Делегацията на ЕП в Комитета за парламентарно сътрудничество ЕС-Русия.
Българските евродепутати социалисти заеха важни ръководни постове в Европейския парламент. Това е оценка не само за техните лични качества, но безспорно и оценка за БСП като член на Партията на европейските социалисти. Те имат водещи позиции в новосъздадената асамблея ЕВРОНЕСТ /за връзки с бившите съветски републики/, където Кристиан Вигенин, а след това и Евгени Кирилов заеха председателското място, а Илияна Йотова е зам.-председател на една от водещите комисии в нея - за развитието на гражданското общество в тези страни. Илияна Йотова е и зам.-председател на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари /комисия Антимафия/. Ивайло Калфин е зам.-председател на бюджетната комисия. Илияна Йотова е и заместник-председател на междупарламентарната делегация Молдова – ЕС.
Петте години на изминалия мандат бяха трудни за Европа. Кризата опустоши почти всичко изградено до момента - индустрия, икономика, социална сфера, засегна самата тъкан на обществото и връзките между неговите членове. Казват, че бедността не е порок, но последствията от нея са страшни. За последните няколко години България се превърна в умален модел на ЕС с най-острите му проблеми и болки.

Началото на настоящия мандат на ЕП през 2009 година съвпадна с първите стъпки на кризата в Европа. Така на нас, европейските социалисти, ни се наложи да се борим да запазим социалния модел, да се борим с младежката безработица, да осигурим достойни старини за нашите родители, както и на работни места с достойно заплащане, сигурност за най-уязвимите групи от хора като жените, ромите, хората с увреждания. Всичко това се оказа изключително трудно, защото се наложи да водим тази битка в една Европа с все повече десни правителства и Европейска комисия, доминирана от консервативните сили. Резултатите от това залитане в дясно бързо станаха видими за всички и показаха грозното си лице. Не само, че виновниците за кризата не бяха наказани, но се наложи най-засегнатите от нея да платят сметката.


За тези пет години Европа обедня. Но не става дума за това само от финансова и икономическа гледна точка. Става дума за обедняване на ценностите на Европейския съюз, за обедняване на демокрацията в страните членки, за обедняване на културното наследство и толерантността между гражданите от различна националност и етнос. Бедността не засяга само материално човека. Бедността засяга и душата, съзнанието и мислите му. Човек, който е загубил работата си, губи самочувствието си, губи идентичността си и връзката с обществото. Неизменно това води до много сериозни последствия - алкохолизъм, домашно насилие и битова престъпност като цяло - не само за него, но и за семейството му и за обществото. Ние като социалисти не може да си позволим да загубим едно поколение заради грешките на банкери и финансисти.
Политиката на "затягане на колана", орязване на бюджетите и съкращаване на работните места доведе единствено до задълбочаване на проблемите и още по-високи нива на безработица. Когато човек е беден, когато е загубил работата си и всякаква надежда, намаляването на месечните му средства е връх на цинизма - да караш този човек да заплаща цената на бушуващата криза. Видяхме какво се случи в Гърция - т.нар. Тройка (ЕК, МВФ и ЕЦБ) имаше за цел да разреши проблемите на страната с растящата безработица и прекомерната задлъжнялост. Вместо това обаче, заради тази политика на ограничения, Гърция се намира на върха на всички класации за безработица. Бедността спира икономическото развитие на страните, хората се отказват от образование и медицински грижи, не могат да закупуват основни храни и да покриват елементарните си разходи. На този фон всякакъв опит да се подпомогнат най-засегнатите и уязвимите среща яростен отпор.
Необходимо е да има устойчив растеж в икономиката, който се създава с инвестиране в работни места (отваряне на фирми, заводи), в образованието, преквалификация, грижа за най-уязвимите чрез социални помощи и т.н. С една дума, необходима е грижа за обикновения човек.

Най-сериозно пострадали от кризата са жените. Много често, когато се правят съкращения на работни места, именно те са най-пострадалите. Техните права са обект на особен интерес от страна на цялата делегация на българските социалисти. Като член на ПЕС - жени, Марусия Любчева активно се бори за равнопоставеност между половете и по-голямо участие на жените по високите етажи на властта и бизнеса. Тази битка не е лесна. Ето един пример. Дясното мнозинство в ЕП много трудно допусна директивата за майчинството и сега, вече четири години тя се блокира и от десните правителства в Съвета. Тя има за цел подобряване на положението на майките чрез установяване на минимален срок за продължителността на майчинството от 20 седмици, през който да се изплаща пълният размер на заплатата. Мисля, че всички сме наясно колко важно ще бъде това за всяка жена и всяка майка. Очевидно десните приятели на г-н Бившия премиер Борисов не смятат така.

Като член на комисията по социални въпроси и заетост Илияна Йотова разработи серия от предложения за защита на жените, работещи при несигурни условия на труд, без осигуровки, без право на майчински и болнични, както и за правата на сезонните работници. По нейна инициатива бе изготвено специално изследване и за България, което показа няколко пъти увеличение на „черния труд” при жените, особено при предишното управление на ГЕРБ. Заедно с Обединението на жените-социалистки в БСП, ПЕС полага огромни усилия за отхвърляне на тази политика, както и за законодателство, което да защитава жените във всички държави-членки. Решително се отхвърлят внушенията, че само икономиите и пазарните отношения ще определят живота на европейските граждани.

Друга уязвима група граждани са младите хора, за които Парламентарната група на социалистите и демократите в ЕП отдавна алармира. Рискуваме да изгубим цяло едно поколение - младежката безработица поражда безперспективност, загуба на увереност в собствените сили и доверие в държавата и европейските институции. Това е златна среда за проява на екстремизъм и популизъм, които виждаме по улиците на София. Необходимо е да намерим бързо и ефикасно решение на този проблем, а не да го замитаме под килима. Когато за първи път преди няколко години ПЕС лансира идеята за младежка заетост, когато Сергей Станишев като неин лидер започна кампанията в страните-членки, мнозина бяха скептици. Тази година влезе в сила т.нар. младежка гаранция, която е постижение изцяло на левицата. Според тази нова мярка държавата се ангажира да намери възможност за работа или обучение на младите хора до 25 годишна възраст, които са безработни вече повече от 4 месеца. За подпомагане на страните членки, новия бюджет на ЕС предвижда 6 милиарда евро за следващите две години за прилагане на тази мярка.

Говорейки за младежка безработица, няма как да не се стигне и до въпроса за образованието - една изключително чувствителна тема за всеки от нас, в която Ивайло Калфин, вложи не малко време и усилия. През месец юли тази година ЕК излезе с препоръки към страните-членки с най-висок ръст на безработица. България отново е част от тази негативна класация. Препоръката на Комисията е именно да се модернизира професионалното обучение чрез т.нар дуална система, по модела на Германия и Австрия (страните с най-нисък процент на младежка безработица). Идеята на тази система е да се наблегне на практическото обучение - 80% от времето прекарано в училище, учениците да практикуват занаят в определена фирма, а 20% от времето да учат теория. Така се разчупва омагьосаният кръг, в който на 20 години нямаш достатъчно стаж, за да започнеш работа и в същото време няма как да го придобиеш, ако не те наемат на работа. За съжаление, това далеч не е единствената спънка, която младите българи срещат в свето образование. Мнозина от тях избират висшето образование в друга държава членка на ЕС, но при завръщането им в България те с изненада откриват, че дипломите им не се признават. Така се попада в комичната ситуация, в която човек може да е завършил Оксфорд, но България да не признава дипломата.

Разбира се образованието не може да бъде самоцел. То е път, то е ключ към нещо друго - към пълноценната професионална реализация. Едно от най-големите предимства на ЕС е свободното движение на хора, което дава шанс на всеки европеец да се реализира, където намери за добре. Въпросът е изключително актуален днес, но бе поставен от българските социалисти още през 2010 година. Предизвикани бяха дебати, изискани бяха специални изследвания за последствията от трудовата миграция, поставени бяха парламентарни въпроси и запитвания до страните, които все още не отваряха пазарите си за български и румънски работници. Няма как да се съгласим с начина, по който британският премиер, Дейвид Камерън приглася на евроскептиците и откровените десни екстремисти за заплашителната вълна от "лошите българи", които ще залеят Острова. Не, българите, които живеят във Великобритания не отиват там, за да злоупотребяват със социалната система - те отиват там, за да полагат висококвалифициран труд. Те плащат данъци, те плащат наеми, те плащат социални осигуровки и имат същото право да живеят пълноценен живот, както британските граждани в България. ПГ на социалистите и демократите излезе с остра реакция по повод на ограниченията за българи, които се готви да въведе британското правителство.

Популизмът на провалената дясна политика намира своето отражение в откровена етническа дискриминация. Ясен пример за това е лятото на 2010 година, по време на управлението на Саркози, когато стотици роми бяха насилствено експулсирани от Франция. Ромското население е една немалка част от населението на Съюза и нито една от държавите в него не е намерила адекватна политика спрямо тях. Проблемът с интеграцията на ромите в никакъв случай не може да се оцветява само като български, румънски, унгарски или какъвто и да е друг. Ромите са граждани на Европа и въпросът с интеграцията им зависи от целия ЕС. Българските социалисти в ЕП реагираха остро на водената от Саркози политика за ромите и опитите да се предпоставя членството на България в Шенген от решаването на ромския проблем в нашата страна.

Темата за бежанците тревожи все повече и повече гражданите в цяла Европа и се стовари със страшна сила върху страни като Италия, България, Гърция, Кипър. Въпросът се разисква както на национално ниво от държавите членки, така и от европейските институции. А положението е повече от сериозно. И това ние, българите, го усещаме изключително силно върху себе си, особено чрез опасно разрастващите се национализъм и ксенофобски настроения. Хората в България са изключително бедни и това ги кара да разглеждат бежанците като потенциална заплаха за собствената им сигурност и за пазарите им на труда.

Като член на Комисията по правосъдие и вътрешен ред и на междупарламентарната делегация за връзки със страните от Магреб, през тези пет години Илияна Йотова многократно постави въпроса за бежанците и нелегалната имиграция към Европа. В специални изявления пред Европейския парламент, чрез парламентарни въпроси към Европейската комисия и организиране на кръгла маса на най-високо равнище на тема "Изгубени граници - новата политика на ЕС за убежища и имиграция”, българските евродепутати социалисти усилено търсеха начини за справяне на проблема със сирийските бежанците и риска от хуманитарна криза.

В отговор на парламентарно питане на Илияна Йотова до ЕК за начина на изразходване на средствата от европейските фондове за бежанците, комисар Малстрьом отговори, че са похарчени 2 милиарда евро досега и трябва да се очертае приоритетното финансиране за след 2014 година.

Свободата на движение е основен принцип на ЕС и възможността за движение в рамките на Съюза, без необходимостта от проверки на вътрешните граници, е едно от най-големите ѝ постижения. През 2011 година България трябваше да бъде новата държава членка на Шенгенското пространство. Приемането на България и Румъния стана нарицателен пример за прилагане на двойни стандарти, след като изпълнението на едни и същи критерии се тълкува различно за отделните страни. В борбата срещу тази явна несправедливост, българската делегация на социалистите, подпомогната от своите колеги от парламентарната група, отстоява националните интереси в Европа срещу политическите маневри и игри на дребно на някои от останалите държави. В изказвания, срещи на различни нива, декларации многократно бе заявявано, че наблюдението на ЕК за напредъка на България и Румъния в борбата с организираната престъпност, корупцията и съдебната реформа, не могат да се превръщат в аргумент за отказ от членството в Шенген.

През този мандат Илияна Йотова бе избрана за зам.-председател на Специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) към Европейския парламент. За първи път тази комисия постави основите на общо европейско законодателство срещу трафика на хора, проституцията, наркотиците, съвременното „робство”, контрабандата. Срещу новата мафия на „белите якички”, офшорните фирми и данъчните оазиси, конфискацията на имуществото от престъпна дейност, злоупотребата с еврофондовете и обществените поръчки. В тази комисия бяха внесени за разглеждане документи за „криминалното минало на бившия министър-председател” Бойко Борисов и скандала с нерегламентираното подслушване в България, както и за търговията с влияние и власт по повод записания разговор между министър-председател, министър и висш магистрат. Организираната престъпност, корупцията и прането на пари струват стотици милиарди евро на Европейския съюз, а европейските граждани са най-големите губещи от данъчните измами и укриването на данъци. Особено в условията на тежката финансова криза, която изпрати хиляди хора в Европа в редиците на бедността и мизерията, е необходимо изработването на структуриран план на европейско равнище за борба с проявленията на престъпността. Българската делегация на социалистите подкрепи и предложението на ЕК за създаване на институцията на Главен прокурор на ЕС.

В рамките на този мандат един от най-скандалните случаи на потъпкване на демократичните принципи бе посегателството върху свободата на медиите. Нека да припомним унижението, когато бившият премиер Борисов накара главните редактори на медии да декларират в специални писма, че не се упражнява натиск върху тях. В Унгария пък друг "демократ" - техният министър-председател Орбан си позволи да направи медиен съвет, който да определя обективни ли са публикациите на журналистите или не. Посегателства върху медиите имаше дори в Италия, където Силвио Берлускони злоупотреби с медиите, за да се задържи на власт. Дебатите относно тази сериозна заплаха за Европа не се ограничиха само в рамките на заседанията и дискусиите в ЕП. Евродепутатите социалисти инициираха конференция в София с участието на ръководството на Групата на социалистите и демократите и на много евродепутати от различни национални делегации.. Дори еврокомисар Нели Круз даде да се разбере, че в България и други страни членки има много сериозни проблеми със свободата на медиите.

Кризата в Европа доведе до сериозен дефицит на демокрация в страните членки. Едни от най-тежките последици от финансово-икономическата криза са засилващите се опити да се заличат европейските ценности за демокрация, човешки права и солидарност. Приемането на нова унгарска конституция предизвика огромен скандал, който отекваше дълго не само в Будапеща, но и в Брюксел. Такива тежки времена се оказват благодатна почва за израстването на доста уродливи форми на демокрацията, които всъщност, както разбрахме от печалния пример с България, не са никаква демокрация. Точно срещу тази тенденция ние сме длъжни да се изправим и да я спрем.

През изминалия мандат Европа бе сериозно разтресена от незаконни подслушвания. След последните събития става ясно, че Великобритания подслушва Белгия, САЩ подслушва Германия, Великобритания и САЩ заедно подслушват Германия и т.н. За съжаление, още през 2011 г. и в България гръмна скандалът с нерегламентираното и изключително завишено използване на специалните разузнавателни средства (СРС). Оказа се, че България е не само най-бедната държава в Европа от финансова гледна точка, но и най-бедна на демокрация! С колегите от групата на социалистите и демократите българските социалисти веднага реагираха на тази подигравка и грубо нарушение на европейските директиви и принципи от страна на дясното правителство и многократно поставиха въпроса пред Европейския парламент, участвайки в разгорещени дебати по темата. Основната цел бе да се защитят потъпканите права и неприкосновеност на личните данни на българските граждани, така грубо обругани от десницата.

В тази връзка, едно от най-уродливите лица на опитите за потъпкване на демокрацията в Европа се видя именно в България. Казваме това не само, защото сме българи и социалисти, а защото няма други случаи в Европа, когато депутати от управляващата партия изнасят цели чували с бюлетини и по най-циничен начин твърдят, че помагат на бременни жени. Мнозина участват в провеждането на изборите и са членове на секционни избирателни комисии, за това надали точно на вас трябва да се обяснява скандалният и абсолютно целенасочено организиран хаос при отчитането на избирателните протокол в нощта след изборите през 2011. ГЕРБ обаче сбърка - всички тези скандали и просташкото отношение на управляващите към тях, нямаше как да не отекнат в Брюксел. Председателя на ПЕС и БСП, Сергей Станишев, заедно с Кристиан Вигенин, представиха филм в Страсбург, който ясно показва злоупотребите и погазване на всичко, което си мислихме, че сме придобили за 24 години преход. Понятие като свободни и демократични избори, отказ от манипулация на резултатите, се оказаха неразбираеми за колегите от дясно.

Евродепутатите от българската делегация на социалистите, успяха да предотвратят едно сериозно посегателство срещу личните свободи и права на гражданите като гласуваха против ратификацията на скандалното международно споразумение AКTA. Текстът безобразно предвиждаше интернет доставчиците да предоставят обстойна информация кой стои зад даден интернет профил, ако имат опасения, че потребителят нарушава правата на интелектуална собственост. Реагирайки своевременно, сме горди да заявим, че спомогнахме за защитаването на политическите и граждански свободи на интернет потребителите и предпазването им от сериозни злоупотреби чрез едно недобросъвестно законодателство.

Ще успее ли Европа да бъде едно по-добро и по-сигурно място в следващите 7 години? Ще успеем ли да се преборим с бедността и мизерията, които се разпространяват все повече? Отговорът на тези въпроси трябваше да бъде намерен по време на преговорите за новата бюджетна рамка на ЕС. С други думи от това с какви средства и за какво ще разполага Европа в периода от 2014 до 2020 година ще зависи ще има ли социална Европа или ще продължим с безпътицата на досегашната политика на "затягане на коланите", без да е ясно какво точно целим. Един от основните докладчици по тази изключително отговорна задача в ЕП бе Ивайло Калфин. Той и неговият екип положиха огромен труд, за да се преборят за договорения размер на европейския бюджет за следващите 7 години. Благодарение на Ивайло, българската делегация на социалистите в ЕП успя да се пребори за отпускането на допълнителни 300 милиона евро, които ще компенсират изваждането от експлоатация на Първи и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".

Съществена част от работата на българските евродепутати-социалисти е свързана с еврофонодовете и тяхното разпределение за държавите членки. Още през 2009 година Евгени Кирилов започна работа по нов закон, целящ опростяване на процедурите при тяхното използване и усвояване. Неговата дейност е свързана основно с Фонда за регионално развитие, защитавайки политиката на сближаване като политика на солидарност, от която особено се нуждаят най-слабо развитите страни в ЕС. В различните комисии на ЕП българските социалисти защитаваха позицията за по-големи предварителни плащания при реализацията на проектите, за по-голям процент съфинансиране от страна на ЕС, тъй като средствата, изисквани от българските бенифициенти, се оказваха непосилни за тях. Евгени Кирилов следеше отблизо и усвояемостта на всички европейски фондове през целия си период на работа в Комисията по регионално развитие.

По този начин той държа ръката си върху пулса на тема от изключителна важност за България, тъй като справянето с европейските средства е в пряка връзка със справянето с бедността. В по-голямата част от мандата, страната ни беше на последно място по усвояване на европейските фондове. За съжаление, управлението на Борисов не се справи с усвояването на еврофондове, а днес се оказа, че са извършени и множество нарушения, заради които ЕК спря плащанията /напр. по Околна среда/. Управляващите от ГЕРБ не се вслушаха в многократните предупреждения и сигнали на българската делегация на социалистите в ЕП.

Позицията на нашата делегация е, че Европейският съюз ще бъде силен не само, когато решава вътрешните си проблеми, но и когато неговата външна политика е адекватна на случващото се по света. Това с особена сила важи за неговите непосредствени съседи. ЕС не може да си позволи да бъде безразличен към случващото се около него. Външните фактори имат пряко отношение към случващото се във вътрешен план в Европа. Нека да си припомним дори само примера с бушуващата вече почти три години гражданска война в Сирия и потоците бежанци, които са огромно предизвикателство пред вътрешните работи на всяка държава-членка и на ЕС.. За това в тази особено сложна обстановка около ЕС с особена гордост можем да отбележим работата на българската делегация на социалистите. Външният министър Вигенин бе първият председател на Парламентарната асамблея на т.нар. Източно партньорство - ЕВРОНЕСТ. След като Кристиан бе назначен за външен министър на нашата страна, Евгени Кирилов зае неговото място. Като заместник председател на Комисията по социални въпроси в Асамблеята, Илияна Йотова бе докладчик на резолюция относно засилване на гражданското общество в тези страни. В резултат беше изготвен първият документ, разписващ сътрудничество между Армения и Азербайджан. Евгени Кирилов бе докладчик по темата „Хармонизация на националните законодателство в икономическата област на страните от Източното партньорство и ЕС. Няколко десетки семинари, кръгли маси и срещи със страните от Източното партньорство съпътстваха дейността на Кристиан Вигенин като председател на Асамблеята – от финансовите параметри на сътрудничеството с ЕС до перспективите пред енергийната сигурност на Европа и развитието на Черноморския регион. Председателството на тази Асамблея е от изключителна важност за България, защото включва и държави с компактно българско население – Украйна и Молдова, както и държави с важно икономическо значение за страната ни - Азербайджан и Грузия, които ще играят важна роля за енергийното бъдеще на Европа, но основно за нейната югоизточна и централна част. Работата на Евронест сега става още по-интересна, защото всички следим случващото се в Украйна и пътя, по който ще тръгне страната.

Външнополитическите успехи на нашата делегация имат и балкански измерения. Знаете, Македония е изключително чувствителна тема за нас, българите, а сътрудничеството с властите в Скопие невинаги е лесно. За това Евгени Кирилов отделя особено внимание на отношенията между ЕС и Македония. Два от основните въпроси са свързани с посегателствата на македонските власти върху българската история и изключително важното за двете страни реализиране на проточилия се с години строеж на ж.п. линията Скопие-София.

Съществена част от дейността на българските евродепутати е свързана с политиката на разширяване на ЕС. Кристиан Вигенин разработи нов механизъм за получаване на средства по предприсъединителните фондове, включително и за страните от Западните Балкани. Тези политики бяха защитени при посещенията на българския евродепутат в Сърбия, Косово и Македония. Те са свързани с много от приоритетите на социалдемократите – борбата срещу бедността, създаване на качествени работни места, защита на малцинствата, засилването на социалния диалог и др.

Илияна Йотова е заместник-председател на делегацията на ЕП за връзки с Молдова. Нейната работа е свързана не само с бъдещото асоцииране на Молдова като страна от ЕС, но и със спазването на правата на етническите малцинства, сред които едно от най-големите е това на българите.

Специално внимание българските евродепутати отделят на развитието на Черноморския регион, станал актуален за ЕС след присъединяването на България и Румъния в ЕС. В този мандат Илияна Йотова изготви и защити първия документ в ЕС за перспективите пред рибарството в Черно море. Като единственият представител на черноморска държава в Комисията по рибно стопанство и след много дълги преговори със своите колеги резолюцията бе приета единодушно от ЕП. Черноморското рибарство има своите специфики и, за съжаление, ангажираните в него хора са в много тежко финансово състояние. В същото време се налага те да търпят нелоялната конкуренция на рибарите от други черноморски държави и същевременно да се съобразяват със строгите правила на ЕС. Сред успехите, които отбелязахме през последния мандат, се създаването на отделен консултативен съвет за Черно море, който да разглежда проблемите на басейна, извън тези на Средиземно море. В момента водим битка седалището на този съвет да бъде в България.

Славните години на „Български океански риболов” отдавна са в миналото. Днес българските рибари срещат много сериозни трудности при упражняването на тяхната професия, а част от тях живеят в голяма бедност. Един от начините за финансова подкрепа на българските рибари безспорно ще бъде новият Европейски фонд за морско дело и рибарство. Успяхме да се преборим за по-голям дял на европейско финансиране. Това е една голяма надежда за тези хора. За нас, социалистите, Европа трябва да покаже повече солидарност към своите граждани и трябва да облекчи бремето на кризата, което те носят на раменете си.

Екологичните проблеми съвсем не са отвлечено понятие, а са проблем, който засяга всички българи и европейци. В ЕП се наложи нашата делегация да изнесе много битки за реални проблеми, които бяха надвиснали над нашите граждани. Сред тях са опитите на предишните управляващи да излъжат и да позволят отглеждане у нас на ГМО; всяческите опити за позволяване на добив на шистов газ и неспиращите нарушения по териториите на НАТУРА 2000. Един от най-големите екологични провали на България и лично на Бойко Борисов е все още неизграденият завод за отпадъци в Суходол, заради който срещу страната беше открита наказателна процедура.

Делегацията на българските социалисти е с най-добре очертан политически облик. Съвместните инициативи на нашите евродепутати многократно надвишават тези на колегите им от другите парламентарни групи. И статистиката тук не е толкова важна, колкото актуалността на поставените теми. Сред тях са „Европа – ново начало” за младежката безработица; „Медийната среда в България”, проведена заедно с ръководството на Парламентарната група на социалистите и демократите в гр. София; дискусия „Как ГЕРБ прави избори?!” в Страсбург. Ивайло Калфин инициира кръг от конференции за европейските фондове и усвояването им в следващия програмен период /2014-2020/. По инициатива на Илияна Йотова бе проведена конференция „Изгубените граници – новата политика на ЕС за бежанците” – посветена на все по-актуалния въпрос, свързан с бежанците и предоставяне на убежище за тях.

През този период като стажанти на нашите евродепутати преминаха много членове на младежкото обединение на БСП, на посещение в Брюксел и Старсбург бяха поканени над три хиляди членове и симпатизанти.

В страната работят шест европейски информационни центрове, създадени от Илияна Йотова, в които работят членове на БСП.

Основният български и европейски интерес е справянето с бедността. Хората заслужават по-добро бъдеще. Вярваме, че страната ни има нужда от спокойствие и перспектива за развитието на хората, на бизнеса, на всеки един от нас поотделно и заедно като общност. Трябва да бъдем реалисти и да не вярваме на тези, които ни свалят звезди от небето с обещания за бърза промяна. Трябва да създадем по-стабилна връзки вътре в нашето общество, да дадем перспектива на младите, така че те да не бягат веднага след завършване на гимназия. Трябва да променим целия модел на социални и икономически отношения. Свързващата дума на всичко това е солидарност.

Следващия мандат ще бъде от изключителна важност за нас. През 2018 година България ще поеме председателството на ЕС. Поради тази причина е от голямо значение съставът на българските представители в ЕП. Това би ни дало възможност да градим не само социална Европа, но и по-социална България.

(Приет с решение на НС на БСП

от 21 декември 2013 г.)






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница