За дисертационен труд „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет



Дата19.07.2018
Размер43.07 Kb.
СТАНОВИЩЕ

за дисертационен труд

„Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет“

на редовен докторант Людмила Миланова Класанова

ФКНФ, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

за присъждане на образователна и научна степен „доктор“

по професионално направление 2.1. Филология (Индийска и тибетска литература и култура)

от член на научно жури доц. д-р Иванка Влаева, ЮЗУ „Неофит Рилски“


Дисертационният труд на Людмила Класанова „Женският образ в будистката традиция на Индия и Тибет“ изследва актуална тема. Тя се анализира в нейната цялост в исторически контекст и е иновативна за българската наука. Показаната проблематика се вписва и в една сравнително нова и активно развивана област, представена чрез джендър изследванията. В дисертацията женските образи в индийския и тибетския будизъм са показани комплексно и многопластово, като отразяват спецификата на религиозната доктрина през различни исторически етапи – от ранния будизъм до неговото развитие в съвременната епоха. Тези образи заемат съществена роля както в практиката на будистките ритуали, така и в определени философски идеи и различни форми на изкуството. От една страна, женските образи са разгледани чрез характеристики на будистки божества и техни превъплащения, а от друга – като се търсят техни прототипи в реално съществуващи исторически личности в будистката традиция. Тази проблематика се изследва от гледна точка на нейните генезис, символика, иконография и ритуалност. Активният интерес към прототипите и включването на нови имена, идващи от съвременната практика, е свързан и с все по-голямото разпространение на будизма в евро-американския свят. Така в процеса на изследването се анализират адаптацията и трансформацията на будистките идеи и образност в нови исторически и геграфски условия. Друга основна линия на наблюдения се осъществява чрез сравнителен анализ на женските образи в индийската и тибетската традиции. Така се извежда общото и различното между тях, както и характеристиките на всяка от двете в отделни исторически периоди. Установяват се взаимовлияния, които обуславят определени локални трансформации, тъй като будизмът се адаптира към местната култура на страните, в които се разпространява, и това води до промени в него особено в определяната като западна култура.

Дисертацията се състои от увод, четири глави, заключение (общо 402 страници) с включен списък с използвана литература (186 заглавия). Специално внимание заслужават приложенията, които могат да послужат за основа на база с данни по въпроси, свързани с женските образи в будизма. Текстът е обогатен с 338 илюстрации. Като един от неговите съществени приноси може да се посочи извеждането на таблици, които онагледяват класификацията на някои от образите и тяхната символика. Приложени са също и преводи на тибетски молитви и стихове на български език, както и санскритски и тибетски будистките термини.


В дисертационния текст последователно се проследява развитието на отделни аспекти на женските образи през вековете, изяснени в съответен контекст, което е сред нейните приноси. Върху базата на техните характеристики в дисертацията се определя същността на основните женски образи от различните практики с определени ключови думи. Предложените от дисертанта съответствия са: 1. Ранен будизъм – майчина любов; 2. Махаяна – мъдрост; 3. Ваджраяна – просветление; 4. Съвременност – свобода. След обстоен и детайлен анализ на използваните източници се правят изводи, че тантрическият хиндуизъм има най-съществено влияние върху женските будистки образи и традиционно ролята на жените в тибетския тантрически будизъм е второстепенна. Важно е и заключението за ролята на женските богини като посланик между човешкия и божествения свят и представянето на всеки женски образ с отделен аспект на човешката мъдрост, изразена чрез определена символика.

Сред другите приноси на дисертацията е класифицирането и анализирането на първостепенните и второстепенните женски образи в Махаяна и Ваджраяна и представянето на техните връзки. В резултат на детайлен сравнителен анализ се установяват сходства и разлики при голяма част от женските образи в тантрическия хиндуизъм и будизма. Правят се изводи за важната роля, която жените заемат в индийския тантрически будизъм като уважавани учители до неговия закат в Индия през XII в. Наред с това се посочва, че тибетските будистки последователки, потърсили по-късно убежище в Индия, имат важна роля за ревитализация на будизма там.


Сред най-перспективните и актуални области в изследването е проследяването на развитието на женския образ в будистката традиция в съвременнен контекст. Днес се регистрира засилен научен интерес към темата за женските образи и конкретно към техните проявления в будизма, което е предпоставка за нови изследвания, изводи и интерпретации. Съществен е изводът за развитие предимно на тибетската будистка традиция в съвременността. В дисертацията заслужено се отделя внимание на различните коментари относно равноправната роля на жените в будизма днес спрямо тази, заемана от мъжете.
В заключение върху базата на вече казаното заявявам, че представеният дисертационен труд е иновационнен. По обем и съдържание той отговаря на изискванията на ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Изследването на поставените въпроси е важно не само за съответната научна област, но и за тяхното приложение в изкуствознанието и образователния процес. Авторефератът отразява обхватно и точно резултатите от изследването. Обсъжданият текст представя ценна проблематика, като продължава и надгражда по нов начин съществуващото знание по изследваните въпроси. Като имам предвид актуалността на дисертационния текст, приносите, както и публикациите по него, убедено предлагам на уважаемото Научно жури да присъди ОНС „доктор“ на Людмила Милчева Класанова.
София, 02.03.2014 г.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница