За дублажа и субтитрирането в българския телевизионен филмов ефир



Дата24.07.2016
Размер228.93 Kb.
#3081
ЗА ДУБЛАЖА И СУБТИТРИРАНЕТО В БЪЛГАРСКИЯ ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФИЛМОВ ЕФИР
Анелия Ламбова

(Нов български университет)

Станимир Мичев

(Нов български университет)


In diesem Beitrag wird auf die Charakteristika der verschiedenen Arten audiovisueller Translation eingegangen. Es werden die Vor- und Nachteile der Synchronisation und der Untertitelung zusammengefassеnd dargestellt. Die Aufgabe der Untersuchung besteht darin, das Filmangebot in ausgewählten bulgarischen Fernsehsendern bezüglich der Übersetzungsart zu analysieren und aufgrund der statistischen Ergebnisse Schlussfolgerungen zu ziehen, welche Übersetzungsart in diesen Fernsehsendern überwiegt und wovon die Wahl der jeweiligen Übersetzungsart abhängen mag.
1. Увод

Настоящата статия си поставя за цел да направи моментна снимка за определен период от време на процентното съотношение между дублажа и субтитрирането в българския телевизионен ефир в програмите на основните и най-гледани телевизионни канали, които излъчват предимно филмова продукция, както и на четири телевизии с политематична програма с национален ефир – БНТ Канал 1, bTV, Нова телевизия и TV7. Получените данни дават възможност да бъдат направени изводи по отношение на съотношението между дублиране и субтитринаре, както и за причините за избора на съответния вид филмов превод (ФП).

През последните години изследванията в областта на ФП се намират в подем. Една от основните причини за това е значимото място на между- и многокултурното общуване, което се осъществява най-вече чрез киното, телевизията и другите видове аудиовизуални продукти. ФП – и най-общо аудиовизуалният превод – не могат да бъдат изучавани и изследвани, ако към тях не се подходи интердисциплинарно, тъй като те често надхвърлят чисто филологическите и преводачески параметри.

ФП е особен вид „ограничен превод“ (constrained translation) – термин, въведен за пръв път от К. Титфорд1 – поради връзката и взаимната зависимост, която съществува между акустичния и визуалния канал на възприемане. При дублажа това изисква времеви синхрон, докато при субтитрирането този синхрон е пространствено-времеви и е свързан с появяването на субтитрите на екрана в момента на произнасяне на репликите от актьорите, както и с определения брой знаци, които могат да бъдат прочетени и осмислени от зрителите за съответното време.



2. Необходимостта от филмов превод

Още в периода на нямото кино се появява необходимост да бъдат превеждани пояснителните титри във всеки филм. Прелом в кинематографията бележи 1926 г., когато се появява техниката за озвучаване на филми, а през 1927 излиза и считаният за пръв озвучен филм The Jazz Singer. Основната филмова продукция идва от САЩ, което налага тя да бъде превеждана, за да бъде достъпна за зрителя, който не владее английски език. Следващият важен момент в развитието на ФП е появата и развитието на телевизията през 60-те години на миналия век, когато филмовата продукция влиза в домовете ни и зрителите имат възможност да гледат на малкия екран както игрални, така и телевизионни филми. Стремителното развитие на техниката през 20-ти в. прави възможна появата най-напред на видеокасетофоните и видеокасетите, а по-късно и на DVD-плеърите и DVD-тата.

В България въпросът за превода на филми на български език става актуален през 1930 г., когато първоначално театър „Ничев“, последван от „Модерен театър“, а до края на същата година и още 7 киносалона в столицата са оборудвани с необходимата техника и започват прожектирането на озвучени филми.2

Историята на телевизията в България се поставя на 1-ви ноември 1959 г., когато започва излъчването на Българската национална телевизия. До 1974 г. у нас има само един телевизионен канал. През същата година започват излъчванията на Втора програма на БНТ.3 Политическите промени в България след 10-ти ноември 1989 г. правят възможна появата на частни телевизии. Първите започват излъчване през 1993 г. („Родопи“, „Нова телевизия“, „7 дни“ и др.).4 След тази година бързо нараства броят на регионалните и специализираните канали. Бързото развитие на телевизията в България поражда необходимостта от предлагане на качествен ФП превод в значителни количества и в кратки срокове. За да се отговори на търсенето на българския пазар на ФП като услуга, се откриват и оборудват студия за дублаж и субтитриране. Една част от телевизиите разполагат със собствени студия (БНТ, bTV, TV 7, Diema Family и др.). Някои студия предлагат дублаж и субтитри на филми за различни телевизионни канали (напр. Doli Media Studio подготвя филмовата продукция на Evrokom, Diema, HBO, AXN и др.).



3. Дублаж vs. субтитриране

На въпроса коя от двете форми на ФП е по-добрата – дублажът или субтитрирането – се търси отговор от момента на появата на озвучените филми. Дискусията относно предимствата и недостатъците на единия или другия вид продължава и до днес.

Предпочитането на дублажа или субтитрирането в отделните европейски страни е различно и се обуславя от редица фактори.5 Въпреки че дублажът като вид превод и обработка на филма е по-скъп, той е широко разпространен най-вече в Западна Европа. Водещи страни в това отношение са Германия, Франция, Италия, Испания и Австрия. Във Великобритания, по разбираеми причини, и двата вида превод се използват рядко, като при неанглоезичните филми се забелязва известно преимущество на субтитрирането (Díaz Cintas 2003: 50). Държави като Португалия, Холандия, Гърция и скандинавските страни традиционно използват предимно субтитри. В централна и източна Европа съотношението не е толкова ясно очертано в полза на единия от двата вида ФП. Например в Румъния и Словения превес има субтитрирането, докато в Унгария, Турция, Чехия и Словакия преобладава дублажът. От друга страна в Полша, Естония, Латвия, Литва, Русия и България се дава предимство на техниката на дублиране voice-over. Може да се каже, че най-големите вносители на филмова продукция на Стария контитент предпочитат да дублират чуждестранните актьорски гласове, докато по-малките държави използват както дублаж, така и субтитриране в различно съотношение.

В световен мащаб на дублажа залагат най-вече Япония, Китай, Тайланд, Южна Корея и Бразилия (Marín Gallego 2007: 18).

В началото на 90-те години в свое проучване Г.-М. Лойкен представя процентното съотношение между пълен дублаж, субтитриране и voice-over в Европа (Luyken 1991: 30). В таблицата по-долу са подредени първите пет държави с най-голям процент на пълния дублаж.6


Държава

Пълен дублаж

Субтитри

Voice-Over

Италия

100 %

0 %

0 %

Австрия

97 %

0 %

3 %

Франция

90 %

8 %

2 %

Германия

80 %

10 %

10 %

Испания

80 %

0 %

20 %

В европейски мащаб съществуват държави, в които предпочитанията са изцяло в полза на субтитрирането. Кои са водещите страни в Европа по отношение на предлагането на филмова продукция със субтитри може да се види от таблицата, предложена отново от Г.-М. Лойкен (Luyken 1991: 31).




Държава

Пълен дублаж

Субтитри

Voice-Over

Нидерлания

1 %

94 %

5 %

Финландия

0 %

92 %

8 %

Гърция

5 %

90 %

5 %

Норвегия

1 %

85 %

14 %

Дания

0 %

77 %

23 %

Швеция

0 %

71 %

29 %

Португалия

10 %

70 %

20 %

Белгия

11 %

53 %

9 %

Таблицата дава основание да се направи извода, че субтитрите са предпочитан вид ФП в по-малки държави или пък там, където има повече от един официален език.



4. Дублажът като вид филмов превод

По думите на А. Авила:

Дублажът без съмнение е капан, един от многото ефекти, които използва киното, за да може неговият продукт да бъде универсално разбираем. (Ávila 2009: 17)

Тази форма на ФП много често е подлагана на критика поради промените, до които води в оригиналната творба7, но в същото време биха могли да се изтъкнат и ред положителни характеристики на добрия и качествен дублаж.

Авила определя дублажа като запис на глас в синхрон с устните на актьора от екрана, като целта е максимално доближаване до оригиналния глас (Ávila 2009: 18). Неговата основна цел е смяна на езиковия код, която да направи възможно разбирането на съдържанието от страна на зрителите, за които е предназначен преводът, поради това, че не владеят езика на оригинала.

Дублажът е специфична аудиовизуална техника, която се прилага в киното и телевизията и чиято основна функция е да предложи на зрителите превод на оригиналните филмови диалози на езика на приемащата култура. За тази цел се изисква синхронизиране на говора на филмовите герои с говора на дублиращите актьори, макар често да се прибягва до преводачески трансформации като съкращаване, изпускане, компенсация и т.н. Според Чавес Гарсия:

Дублажът се състои в заместване на оригиналната фонограма на диалозите с друга, в която същите диалози са преведени на езика-цел и са синхронизирани с картината. (Chaves García 2000: 44)

4.1. Преводът за дублаж и дублажът като процес

Дублажът като процес поставя редица изисквания пред преводача при подготовката на филмовия текст за дублиране.8 Факторът „времева ограниченост“ изисква стриктно сравняване на скрипта с оригиналната фонограма или само с нея, ако липсва скрипт. По време на сравняването се извършват трансформации като съкращаване или добавяне (когато е нужен подбор на лексика, лесна за произнасяне от актьорите от фонетична гледна точка), адаптиране, доколкото е възможно, към традициите на приемащата култура и максимално запазване на илокутивната функция на устойчиви словосъчетания, фразеологизми, пословици и поговорки, игра на думи, шеги, вицове и т.н.

Следващият етап е свързан със сегментиране и паузиране на вече обработения текст, като тук е особено важно да се спазва таймкодът на влизане и завършване на репликата с цел последващото точно напасване от страна на тонрежисьора на фонограмата на превода с оригиналната фонограма и, за да се постигне ефектът уста в уста.

В зависимост от гласовите характеристики на героите от филма, актьорските им превъплъщения, ритъма на говор, възрастта и т.н., режисьорът на дублажа – чрез кастинг или подбор на актьори, доказали своя професионализъм или вече дублирали успешно определени герои – определя актьорския състав за дублажа на филма.

Последният етап е свързан със самия дублаж на филма. В неговото осъществяване взема участие екип от различни специалисти, в който влизат преводачът, режисьорът на дублажа, тонрежисьорът и актьорският състав. След приключването на този етап се пристъпва към фазата на смесване и мастериране на записа, както и създаване на необходимите копия за комерсиализиране.

4.2. Предимства и недостатъци на дублажа

Мненията относно предимствата и недостатъците на дублажа са разнопосочни. Те са породени от различни мотиви, свързани най-вече с качеството на дублираната филмова продукция. Най-общо тези предимства и недостатъци биха могли да се обобщят по следния начин:



4.2.1. Предимства:

  • Основното предимство на дублажа е фактът, че той допринася за по-голямата достъпност на филмовата продукция за зрителите. Проследяването на действието и диалозите без разконцентрирането между картина и четене на субтитри създава по-голям комфорт и възможност за по-цялостно възприемане на филма.

  • Зрителят се потопява по-дълбоко в сюжета и има по-голяма свобода да обърне внимание на извънезиковите компоненти на филмовото повествование като жестове и мимика, физика на героите, актьорско изпълнение, кинематографични ефекти и др.

  • Характерната интонационна среда на приемащата култура може да бъде предадена по-естествено от носители на езика на превода.

  • Дублажът е единственият начин за представяне на анимационни филми за детската аудитория, както и за зрители, които не владеят чуждия език и/или изпитват затруднения при четене.

  • Добре преведеният текст, технически добре извършеният дублаж и професионалното превъплъщение на актьорите от дублажа са своебразна форма на застъпничество за достойнствата и богатството на родния език и предпазването му от навлизането на ненужни чуждици.

  • Дублажът се предпочита и представлява единствената възможност за превод на филми в общества с висока степен на неграмотност.

4.2.2. Недостатъци:

  • От финансова гледна точка процесът на дублажа е по-скъп, отколкото субтитрирането, тъй като в производствения процес участва многоброен екип от специалисти и скъпо техническо осигуряване.9

  • Най-често споменаваният недостатък се свързва със загубата на изразност и нюанси в актьорското присъствие чрез техните гласови характеристики, тъй като оригиналният глас на актьора е неподправено интонационно средство за предаване на неговата душевност и различни емоционални послания. Това неизбежно създава в зрителите усещане за известно манипулиране на оригинала.

  • Некачественият дублаж и неадекватното актьорско превъплъщение често са причина за комични ситуации, при които дублиращият глас интонационно и ритмично се разминава с извънезиковите средства за комуникация от екрана.

  • Когато дублажът не е пълен, а се използва техниката voice-over, много често сме свидетели на лоша синхронизация уста в уста, висока и дразнеща ухото оригинална фонограма, което води до наслагване на оригинални и дублиращи гласове и несъмнено често прави невъзможно гледането на филма.

  • При дублаж зрителите нямат възможност за сравнение с оригинала и това дава на преводача по-голяма свобода и възможност за манипулиране на изходния текст.

  • Този вид ФП превод не позволява на владещите езика на оригинала да възприемат непосредствено диалозите и актьорското изпълнение.

5. Субтитрирането като вид филмов превод

Х. Диас-Синтас характеризира субтитрирането като:

езикова практика, която се състои в показване – обикновено в долния край на екрана – на изписан текст, който се стреми да представи диалозите на актьорите, както и на онези дискурсивни елементи, които се появяват на екрана (надписи, указателни табели, плакати и т.н.) или които са част от саундтрака (песни, гласове зад кадър и т.н.). (Díaz-Cintas 2003: 32)

Тук в процеса на превода преводачът трябва да спазва два типа синхронизъм: съдържателен (необходимост субтитрите да не се разминават с диалога, картината, музиката и шумовите ефекти) и графичен (координация между продължителността на звучащата реч на героите и останалите дискурсивни елементи и пространствено-времевите параметри) (Mayoral 1993:49).

В практиката съществуват различни видове субтитриране.

От формална гледна точка те биват:



  • От цели фрази и изречения (най-често срещаните);

  • Редуцирани (използват се в информативни и документални телевизионни програми и представляват резюме на казаното на изходния език);

  • Двуезични (използват се в райони, в които съжителстват няколко езика, като всеки ред от субтитрите е изписан на различен език);

  • Създавани в реално време (обикновено по време на самото събитие или предаване на живо; използва се стенотип с фонетична клавиатура и специална компютърна програма, която превръща фонетичните символи почти веднага в субтитри).

От езикова гледна точка видовете субтитриране могат да бъдат:

  • Вътрешноезикови или телетекстови (изписват се на езика на фонограмата и са предназначени най-вече за хора със слухови увреждания или изучаващи даден чужд език);

  • Междуезикови (езикът от оригиналната фонограма се превежда на езика цел).

От техническа гледна точка различаваме:

  • Отворени субтитри (които се визуализират на екрана без необходимостта от декодер);

  • Затворени (които се визуализират с помощта на декодер, ако зрителят желае да ги вижда);

  • Кратки или дълги (дължината на субтитрите може да варира от 28 до 40 знака на ред в зависимост от формата на излъчване и шрифтовия тип на използваните букви, макар че обикновено се следва „правилото на шестте секунди“, тъй като научни изследвания са доказали, че толкова е времето, за което зрителят има възможност да прочете два реда субтитри от по 35 знака.

5.1. Преводът за субтитриране и субтитрирането като процес

Процесът на субтитриране обхваща няколко етапа, в които също участват специалисти от различни области.

Първият етап се състои в прехвърляне на филма от 35 мм лента в DVD формат като предварителна стъпка към неговото дигитализиране.

Фиксирането на входящите и изходящи таймкодове е следващият етап, необходим като пространствено-времева граница на превода и последващото въвеждане на субтитрите.

Преводът е една от най-важните фази. Както при дублажа, така и тук се осъществява предварително запознаване с оригиналната фонограма и скрипта, локализиране и анализиране на културни референти, особени структури, определяне на релевантни и неревантни реплики с оглед на задължителните съкращения на оригиналния текст, като винаги се има предвид изискването да не се нарушава посланието, да не се допускат съществени съдържателни загуби в превода и т.н.

5.2. Предимства и недостатъци на субтитрирането

Предимствата и недостатъците на субтитрирането могат да се обобщят по следния начин:



5.2.1. Предимства:

  • Едно от големите предимства на субтитрирането е, че крайният продукт е значително по-евтин от дублажа, в който участва доста по-голям екип от професионалисти и са необходими по-големи финансови вложения в техническа осигуреност.10

  • Запазват се оригиналната фонограма и гласове на актьорите, което прави зрителя по-съпричастен с реалната атмосфера от екрана, тя му въздейства по-пряко и непосредствено и му позволява по-пълно да оцени актьорските постижения най-вече чрез различните темброви и емоционални гласови характеристики.

  • Субтитрирането може да бъде използвано за всякакъв вид аудиовизуални продукти, докато дублажът е приложим най-вече за игрални филми и сериали, анимационни филми, реклами и т.н.

  • Положителна характеристика на субтитирането е неговата образователна функция, насочена към зрители, владеещи чуждия език и желаещи да задълбочат своите познания.

  • От социална гледна точка този начин на представяне на филмова продукция е подходящ за зрители със слухови проблеми или за емигранти, които биха могли да гледат и слушат филмовия текст на език, различен от езика на страната, в която са се установили.

  • Наличието на оригинална фонограма ограничава преводача по отношение на манипулиране на изходния текст.

5.2.2. Недостатъци:

  • Постоянната поява на текст в долната част на екрана ограничава зрителното поле на гледащите.

  • Едновременното четене на субтитри и проследяване на екранното действие, както и слушането на оригиналната фонограма, води до неизбежно разсейване на вниманието и загуба на немалка част от визуалната информация.

  • Субтитрирането често е подлагано на критика заради постоянното наслагване на устна и писмена реч.

  • Сремежът към по-пълно предаване на оригиналния диалог е причина за многото на брой и дълги субтитри, които се сменят твърдо бързо. Това не позволява на зрителите да ги прочетат, а от там възникват и значителни загуби от съдържателно естество.

  • Следенето на субтитрите пречи до голяма степен на зрителите да се насладят на режисьорското и актьорското майсторство.

  • Субтитрите не дават възможност за пълното предаване на прозодичните елементи на езика. Това може да стане единствено с използването на пунктуационни знаци, големи и малки букви, курсив и болдиран шрифт. Ето защо зрителят трябва сам да извлича тази информация от оригинала (Gottlieb 1994: 102).

  • Липсата на тъмна подложка на субтитъра, макар че тя също ограничава зрителното поле, води до избледняването му и до неговата нечетивност в светлите кадри, което от своя страна е свързано със загуба на голяма част от съдържанието на преведения текст.

  • Не са малко критиците на субтитрирането, които го обвиняват в създаване на условия за „езиков колониализъм“, въпреки предполагаемия статут на равенство между езиците (Díaz Cintas 2003: 62)

Диас-Синтас (Díaz-Cintas 2003: 67-68), чието мнение споделяме, представя контрастивно предимствата и недостатъците на дублажа и субтитрирането в следния табличен вид:

Дублаж

Субтитриране

Скъп

Евтин

Загуба на оригиналния диалот

Запазване на оригиналния диалог

По-трудоемък и бавен

По-малко трудоемък и по-бърз

Продукт най-вече за семейна среда

Поощрява изучаването на чужди езици

Гласовете на актьорите от дублажа могат да се повтарят

Запазват се оригиналните гласове

По-добър за деца и малограмотни

По-добър за глухи и имигранти

Не накърнява оригиналната картина

Накърнява оригиналната картина

По-малко съкращаване на оригиналния текст

По-голямо съкръщаване на оригиналния текст

Позволява застъпване на диалози (няколко актьори говорят едновременно)

Не позволява застъпване на диалози

Зрителят може да се съсредоточи върху картината

Разсейване на вниманието: образ + писмен текст + устна реч от оригинална фонограма

Позволява по-голямо манипулиране на оригиналния текст

Не позволява голямо манипулиране на оригиналния текст

Използва повече езикови калки от оригинала

Използва по-малко езикови калки от оригинала

Зрителят може да следи сюжета, дори ако не следи картината

Зрителят не може да следи сюжета, ако се разсее и чете субтитрите

Подчинен на синхронизма на устните

Подчинен на пространствено-времевите ограничения

Един-единствен езиков код

Два едновременни и различни езикови кода, което разконцентрира

Използва се само за превод на игрални и анимационни филми, телевизионни сериали и реклами

Може да се използва за превод на всякакъв аудиовизуален продукт

Запазва устността на превода

Преминава от устен текст към писмен

Позволява по-пълно кинематографично удоволствие

Намалява кинематографичното удоволствие


6. Дублажът и субтитрирането в българския телевизионен филмов ефир

След откриването на Българската национална телевизия 26 декември 1959 г., в началото на 60-те години започват и първите дублажи на филми за малкия екран. Дублажът, който се практикува е:

[…] частичен дублаж или озвучаване, при който също се цели синхрон между картина и реплика, без да се стига до пълно съвпадение на броя на сричките, отварянето и затварянето на устата на актьора и „дубльора“. (Васева 1989: 270-271)

Става въпрос за така наречения voice-over или четене върху оригиналния текст, като този вид дублаж днес е доста застъпен по количество дублирани телевизионни филми у нас. Липсинхронът е вид озвучаване „уста в уста“ и е най-използван в игралното кино, анимационните филми и рекламите, но в България се практикува сравнително рядко, що се отнася конкретно до филмовата продукция. Поради сложността на подготовка на текста, неговото дублиране и очакванията за високо качество, липсинхронът има своите критици. Техните забележки най-често са свързани с акустичните условия и яснотата на диалога поради стерилността на звуковата атмосфера и заглушаване на автентичната фонограма При липсинхрона често има и фонетично несъответствие между артикулацията на устните на актьорите от екрана и дублиращите актьори. Недостатък на дублирането чрез липсинхрона е противоестественото обединяване на една визуална даденост с друга темброва природа. Липсинхронът никога не се използува в журналистическите, а само в художествените жанрове. Този вид ФП изисква близо три пъти повече време, отколкото техниката на дублиране voice-over. По думите на В. Ганчева

това е изключителен майсторлък, който, ако не е добре владян, се превръща в изтезание за слуха и зрението. (Ганчева 2010, онлайн ресурс).

За драстичното нарастване на количеството предлагана филмова продукция на българския телевизионен екран от последното десетилетие на миналия век до днес говорят следните данни. Само Българската национална телевизия за половин година е излъчила общо 920 часа (или около 5 часа дневно) чужда филмова програма: игрални филми, сериали, детски и анимационни филми, документално кино.11 Какво число би се получило, ако прибавим и останалите телевизии и така наречените „кабеларки“? През 2011 г. филмова къща „АЙК Филмс“, която до 2012 г. обработва по-голямата част от филмите, излъчвани по Нова телевизия, подготвя 150-200 часа филмова продукция на месец, от които 130-200 часа voice-over и 30-50 часа субтитри. „АЙК Филмс“ не предлага липхсинхрон.12 Годишната продукция на „Доли Медиа Студио ЕООД“ възлиза на 2100 часа, от които 1500 часа субтитри и 560 игрални филма дублаж.13 Повишеното търсене на ФП на българския пазар след 1993 г. поставя въпроса както за наличното техническо оборудване, така и за качеството на самия превод, което предпоставя необходимостта от подготовка на преводачи и редактори, които да умеят качествено и в срок да предлагат тази специфична услуга.

От 1-ви януари 2007 г. България е член на ЕС. Във в. „Стандарт” от 24 май 2006 г. четем:

От момента, в който България влезе в Европейския съюз, от ефир ще отпаднат филмите с дублаж. Всички ленти ще се излъчват само със субтитри с изключение на детските рубрики. Това предвижда клауза от предприсъединителния доклад, за която доскоро никой не се е поинтересувал. По простата причина, че в тези документи нас ни вълнуват далеч по-различни клаузи. Нашенецът обаче, който възприема новата си реалност чрез телевизора, а чрез него май си прави и психотерапията, го вълнува страшно много дали ще трябва нарочно да учи английски, за да следи любимия си сериал, или ще слуша отдавна чаканите филми с познатите гласове на любимите актьори. (Стоянова 2006, онлайн ресурс)

Българската национална телевизия вече започва да отговаря на тези изисквания. В цитирания отчет за дейността й четем:

През тези шест месеца, съгласно новата стратегия на БНТ, процентът на субтитрираните програми силно се е увеличил, особено по отношение на игралните филми, с което се доближаваме до широко разпространената практика и статистическите нива в страните от ЕС.

Интересно е обаче да отбележим, че в страна като Германия, която е сред съоснователките на Обединена Европа, и до днес за цялата филмова продукция както на обществените, така и на частните телевизионни канали се използва липсинхрон. Някои канали (напр. SAT 1) предлагат наред с озвучаването и субтитри, а други (напр. ARD) дават възможност да бъдат включени субтитри от телетекста. Те са предназначен както за хора с увреждания на слуховия апарат, така и за онези които имат проблеми със зрението чрез предлагане на изцяло аудиоварианти на телевизионни филми.

7. Статистически сравнителен преглед: дублаж / субтитри

На сравнителен статистически преглед за периода 15.07.2013 – 25.07.2013 г. беше подложена филмовата продукция на следните телевизионни канали в българския ефир: БНТ 1, БНТ 2, bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, Нова телевизия, Кино Нова, Diema, Diema Family, TV 7, Super 7, FOX, Fox Life, Fox Crime, AXN, AXN Crime, DIVA, MGM, TV 1000. Обхванати са всички часови пояси на денонощието, като трябва да отбележим, че телевизионните канали през нощта и сутринта обикновено излъчват повторения на предаванията от предходния ден. Единичните филми, независимо от броя на техните повторения, са отчитани само веднъж. Приемаме всеки отделен сериал за единица излъчена филмова продукция, без да се взема предвид конкретният брой епизоди, включени в седмичната програма.

Процентното съотношение между дублаж и субтитри в излъчваната филмова продукция на избраните за анализ телевизионни канали е представено нагледно в следната графика:

8. Изводи

Въз основа на анализа на филмовата продукция на избраните телевизионни канали в българския ефир могат да се направят следните изводи:



  1. Видът на превода се определя от спецификата на съответния канал.

  2. Телевизионните канали, чиято програма се излъчва в различни страни, използват субтитрирането, тъй като това е приложимият от техническа гледна точка вид ФП. Такъв е случаят например при AXN, AXN Crime и др.

  3. При каналите, които предлагат филми както с дублаж, така и със субтитриране, основният критерии, който определя избора на вида на ФП, е видът на филма. Сериалите почти изцяло се дублират, докато субтитрите се използват обикновено при пълнометражни единични филми.

  4. Друг важен критерии при избора на вида на ФП е адресатът. Дублирани са филмите, предназначени за детската публика, както и така наречените семейни филми.

  5. Често се субтитрират пълнометражни филми, които се излъчват в прайм тайма.

  6. В телевизионния ефир в България, обект на статистическия анализ, преобладава дублажа: 65,9% от излъчена филмова продукция срещу 34,1% субтитрирани филми.

  7. Към днешна дата България може да бъде причислена към европейските държави, в които се използва както дублаж, така и субтитриране с превес на дублажа, но предимно чрез техниката voice-over.


Библиография

Васева, Иванка (1989): Стилистика на превода. (Специфика на превода на различни видове и жанрове текст). София: Наука и изкуство.

Ганчева, Васа (2010): Ужасена съм от безумието на телевизионния дублаж. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8614> [Посетен на 03.07.2010].

Доли Медиа Студио ЕООД. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез [Посетен на 10.07.2013].

История на БНТ. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://bnt.bg/bg/about/13> [Посетен на 30.07.2013].

История на телевизията в България. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_телевизията_в_България> [Посетен на 03.07.2013].

Отчет за дейността на БНТ: 1 октомври 2008 г. – 31 март 2009 г. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://static.bnt.bg/public/files/about_texts/77.pdf> [Посетен на 30.07.2010].

СОФИЯ 127 години столица (Киносалони). [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1476&nxt=1&update=all> [Посетен на 30.07.2013].

Стоянова, Стела (2006): Актьори ще озвучават само детските филми. Гласът зад кадър млъква заради Европа. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://paper.standartnews.com/bg/article.php?> [Посетен на 19.07.2013].

Ávila, Alejandro (2009): El doblaje. 3a edición. Madrid: Editorial Cátedra.

Chaves García, María José (2000): La traducción cinematográfica. El doblaje. Huelva: Servicio de Publicaciones de la Universidad de Huelva.

Díaz-Cintas, Jorge (2003): Teoría y práctica de la subtitulación. Inglés-Español. Barcelona: Ariel.

Dries, Josephine (1995): Dubbing and subtitling. Guidelines for production and distribution. Manchester: The European Institute for the Media.

Duro, Miguel (Coord.) (2001): La traducción para el doblaje y la subtitulación. Madrid: Editorial Cátedra.

Gottlieb, Henrik (1994): „Subtitling: diagonal translation“. −In: Perspectives: Studies in Translatology 1994:1. MTP: 101-121.

Luyken, Georg-Michael et al. (eds.) (1991): Overcoming language barriers in television. Dubbing and subtitling for the European audience. Manchester.

Marín Gallego, Cristina (2007): La traducción para el doblaje de películas multilingües: Babel. Universidad de Las Palmas de Gran Canaria. Facultad de Traducción e Interpretación. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://acceda.ulpgc.es/bitstream/10553/4064/1/0536366_00000_0000.pdf> [Посетен на 02.05.2013].

Mayoral, Roberto (1993): “La traducción cinematográfica: el subtitulado”. −In: Sendebar, 4: 45-68. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://www.ugr.es/~rasensio/docs/Subtitulado_.pdf> [Посетен на 04.05.2013].

Sokoli, Stavroula (2001): “El Doblaje, la subtitulación y el poder de las Lenguas: el Caso de Grecia”. −In: V Congreso Internacional de Traducción. Interculturalidad y Traducción: las lenguas menos traducidas, Universitat Autònoma de Barcelona, España. 29-31 de octubre 2001. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез <http://www.academia.edu/345867/El_Doblaje_la_Subtitulacion_y_el_Poder_de_las_Lenguas_el_Caso_de_Grecia> [Посетен на 04.05.2013].

Pruys, Guido Marc (1997): Die Rhetorik der Filmsynchronisation: wie ausländische Spielfilme in Deutschland zensiert, verändert und gesehen werden. Tübingen: Gunter Narr Verlag.

Zabalbeascoa, Patrick, Laura Santamaría, Frederic Chaume (2005): La traducción audiovisual, Investigación, Enseñanza y profesión. Granada: Comares.

1 Срв. Titford, Christopher. “Subtitling – Constrained Translation”. –In: Lebende Sprachen XXVII (3), pp. 113-116.

2 Информацията е взета от рубриката „СОФИЯ - 127 години столица (Киносалони)” и е достъпна на интернет страницата на Столична община, чрез <http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1476&nxt=1&update=all>.

3 История на БНТ, достъпно чрез .

4 Достъпно чрез <http://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_телевизията_в_България>.

5 Тук става въпрос за фактори от финансово естество или фактори, породени от изискванията на цензурата по време на фашистките режими през първата половина на миналия век най-вече в Германия, Испания и Италия.

6 Комисията за аудиовизуална политика към ЕС обяви през 1992 г. дублажа за приоритетен сектор, постановявайки, че той трябва да съществува като реалност и израз на богатата езикова мозайка, която притежава нашият континет (по Ávila 2009: 17).

7 Г. М. Пройс установява съществени разлики между дублирани на немски филми и оргиналните творби. Манипулацията на оригиналното произведение е стигала дори до промяна на самоличността на действащи лица във филма, за да се отговори на изискванията на цензурата по време на разпространението на филма. Така например във филма „Касабланка“ борец от съпротивителното движение, който успява многократно да се измъкне от нацистите, е представен като избягал от затвора скандинавски професор (Pruys 1997:6).

8 Посочените по-долу стъпки са валидни и задължителни за пълния дублаж, а не за неговата разновидност voice-over, която е най-разпространената форма за дублиране в България.

9 При този вид ФП процентното разпределение на разходите е както следва: актьори – 28%, техническо оборудване – 21%, технически лица – 20%, превод – 10%, режийни разходи – 10%, тонрежисьор – 6%, материали – 5% (Dries 1995: 15).

10 При този вид ФП процентното разпределение на разходите е както следва: превод – 60%, технически лица – 15%, материали – 25% (Dries 1995: 29).

11 Отчет за дейността на Българската национална телевизия: 1 октомври 2008 г. – 31 март 2009 г.

12 Данните са предоставени от Екатерина Късметлийска-Попска, управител на филмова къща „АЙК Филмс“.

13 Данните са достъпни чрез .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница