За Индустриален холдинг България ад за периода 01. 01. 2007 – 31. 12. 2007
Изтегляне 0.54 Mb.
|
3. Интервюта : ИНТЕРВЮ на Делян Петришки, Профит.БГ с Данета Желева, Изпълнителен директор на Индустриален холдинг България Д. Желева: Булярд корабостроителна индустрия има подписани договори за 210 млн. евро (IHLBL) 30.10.2007 07:00 От: Делян Петришки В понеделник започна търговията с правата от увеличението на капитала на Индустриален Холдинг България, като при успех капиталът на компанията ще се промени от сегашните 26.254 млн. лв. на до 43.757 млн. лв. За инвестициите и проектите на ИХ България разказва в интервю за profit.bg Данета Желева, изп. директор на холдинга. Г-жо Желева, кои проекти и кои от дъщерните си компании ще финансирате със средствата от предстоящото увеличение на капитала? С набраните от емисията средства планираме частично финансиране на строителството на три кораба за Индустриален холдинг България в дъщерното ни дружество „Булярд Корабостроителна индустрия". Двата са многоцелеви, 9 000-тонни, а третият е 21 000 тона, изцяло за насипни товари. Предвиждаме и инвестиции в разширение и модернизация на пристанищния терминал в КРЗ „Порт Бургас". Проектът ни е на стойност 23 000 000 лева, залегнал е в Националната програма за развитие на българските пристанища. Целта на мениджмънта е да превърне КРЗ „Порт Бургас" в едно от най-активно работещите пристанища за обработка на генерални и насипни товари в региона.
Освен посочените по-горе, специално бих желала да обърна внимание върху сериозната програма за строителство на нови кораби в Булярд корабостроителна индустрия. Към настоящия момент в завода има подписани договори за строителство на кораби на стойност над 210 млн. евро и за строителство на корпуси на стойност над 22 млн. евро. Тук не включвам двата кораба за Параходство БМФ от тяхната първа поръчка, предаването на които е предвидено за 31.10.2007 година - кораб Пирин и април 2008 год. за кораб със строителен номер 515. Предвиждаме сключването и на други договори за строителство на 57 000-тонни кораби от типа Суперхендимакс Future 56, за които закупихме лиценз от IHI Marine United Inc. (Mitsubishi Corporation) както и за строителство на корпуси за снабдителни кораби за норвежки корабособственици.
Бих желала да акцентирам върху обстоятелството, че приоритетни за ИХ България винаги са били секторите, ориентирани основно към износ. Това ни дава възможност за достъп до пазари, значително надхвърлящи мащабите на България, като същевременно винаги ни е държало на ниво по отношение на конкурентоспособността и високите изисквания на клиентите. Приоритетите ни се виждат и от разпределението на портфейла ни, където морският бизнес заема дял от 65.57%, машиностроенето 17.62%, речните круизи 6.17%, мебелното производство 1.84%, а останалите ни проекти 8.8% от портфолиото, също са свързани с основната ни дейност.
Мениджмънтът на ИХ България винаги е бил отворен към стартирането на нови проекти, доколкото разбира се те се вписват в общата визия и стратегия на групата. Що се отнася до преструктурирането, мисля че при нас това е един непрекъснат процес на оптимизация. С нарастване обемите на съответния бизнес от портфейла се налагат структурни промени за максимална ефективност на управлението и развитието му. Какви са перспективите пред корабния дизайн в България? Подемът в корабостроенето в света, както и активизирането му в България, създаде възможности за развитие и на други свързани с него дейности. Индустриален холдинг България заедно с Вик-Сандвик, Норвегия инвестира в създаването на „ВИК-Сандвик-ИХБ ДИЗАЙН" АД с предмет на дейност корабен дизайн. Целта на компанията е, използвайки опита и контактите на нашите норвежки партньори, добре познати на този пазар, знанията и уменията на българския екип от над 30 корабни дизайнери, да създадем печеливша и успешно работеща структура. В този смисъл перспективите за развитие на корабния дизайн в България са тясно свързани с подкрепата на международни компании от този бранш, тъй като макар и да имаме добри специалисти, безспорно се нуждаем както от ноу-хау, така и от маркетиране на продукта. Усещате ли липса на професионалисти в морския бизнес при набиране на персонал и ако да, липсата на какъв тип професионалисти е осезателна? В морския бизнес, както и в много други сфери на българската икономика, се усеща липса на квалифицирани кадри. Може би тук липсата е по-осезателна, дотолкова, доколкото голяма част от професиите са международно признати. Като се почне от корпусници, заварчици и тръбари за корабостроенето до моряци, механици и капитани за морския и речния транспорт - кадри липсват. Нормативната уредба у нас силно затруднява привличането на квалифицирани специалисти, особено от страни извън ЕС, а това пречи на развитието на много проекти. Всички добри намерения по отношение улеснен достъп за работа в България поне за представителите на българските диаспори в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Западните покрайнини, на практика останаха без резултат. Да не говорим, че при изключително ниско ниво на безработицата за страната, постоянно сме свидетели на предавания, включително по Националната телевизия - как да отидем да работим в чужбина. Мисля, че е крайно време всички заедно да работим за това хората да останат в България. Бизнесът очаква от правителството да го подкрепи в това отношение. Кои са предимствата на публичния статут? Публичният статут допринася за по-добрата видимост на компанията, а по-голямата прозрачност, свързана с нея, затвърждава доверието на инвеститорите и клиентите. Допълнително добрият имидж води до по-добри условия при получаване на различни видове финансиране и на първо място възможност за финансиране от пазара чрез акции или облигации. В тази връзка бих искала да отбележа, че Индустриален холдинг България винаги е бил високо оценяван от инвеститорите както по отношение достъп до информация, така и по отношение Сайтът на компанията оглави класации в две изследвания на PFS Program и Института за икономическа политика по онлайн връзки с инвеститорите сред 40-те водещи компании по пазарна капитализация към 1 март 2007 г. В резултат на това ние сме едно от най-ликвидните дружества на БФБ София, акциите ни се търгуват на най-високия сегмент на борсата, включени са в индексите BG40, SOFIX и BGTR30 и някои от индексите на Dow Jones - DJSTOXX EU Enlarged и Dow Jones Wilshire. Жените са предпочитани шефове във финансовите институции 24/07/2007 ИНТЕРВЮ на Делян Петришки, в-к Пари с Данета Желева, Изпълнителен директор на Индустриален холдинг България година 2007, брой 99, от 28.05.2007 г. Как си обяснявате засиленото присъствие на жените в мениджърските екипи на публичните ни компании? - Увеличаването на присъствието на жените в управленските екипи като цяло е световна тенденция. Красноречив пример е, че за пръв път в 371-годишната си история университетът Харвард има жена президент. Разбира се, не трябва да забравяме факта, че доскоро това беше изключение. Неслучайно по официални данни само 16% от ръководството на „топ 500" на най-големите компании на Америка са жени. Не мисля, че в Европа е по-различно. Засиленото присъствие на жени в мениджърските екипи вероятно се дължи и на реформите в обществото през последните десетилетия, които осигуриха достъп на жените до по-добро и престижно образование. Именно това поколение високообразовани и амбициозни жени прави кариера в момента. В кои сектори са предпочитани жените шефове? - В България жените са предпочитани в управлението на компании, предлагащи финансови услуги, както и в бизнес, който изисква пряк контакт с потребителите. Безспорно като образование, професионална квалификация и опит жените в момента не отстъпват на мъжете мениджъри. Благодарение на вродената си интуиция, сериозна доза прагматизъм и не на последно място чар те имат по-голям шанс да разберат и отговорят на очакванията на партньора или клиента. В какво жените превъзхождат мъжа управленец и обратно? - Не бих говорила за превъзходство, още повече че така или иначе деловият свят е доминиран от мъжете. В бизнеса, както и в семейството, трябва да говорим за баланс и взаимно допълване. Неслучайно добрите екипи никога не са нито изцяло от жени, нито изцяло от мъже. Мисля, че успелите жени не трябва да се стремят да приличат на мъжете, най-малкото защото тяхната сила е в това да са различни. Иначе заложеното от природата у жената чувство за съзидание, за развитие и съхранение безспорно е плюс за всеки бизнес. От друга страна се смята, че мъжете притежават по-добри анализаторски качества и решителност. Какво означава да работиш в екип, доминиран от мъже, и какво още ви научи опитът по пътя към върха? - Успешното управление не се свързва с доминирането, а с умението за работа в екип. Това, разбира се, не е по-лесно, но човек трябва да приема предизвикателствата. Усилията, които трябва да полага една жена, за да се наложи в колектив предимно от мъже, са няколко пъти по-големи от обикновеното. Но когато изпитваш удоволствие от работата си, не губиш чувството си за хумор и умееш да казваш „не", виждаш, че професионализмът и постоянството се оценяват. Визитка • Данета Желева заема позицията изпълнителен директор на Индустриален холдинг България през юли 2003 г. Тогава е избрана и за член на управителния съвет. В ръководството на компанията е от септември 1999 г. като представител на Диа Експерт ЕООД. Притежава 10-годишен опит като адвокат в Софийската адвокатска колегия. Член е на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Възможно е да увеличим капитала на ИХ България още тази година 23/04/2007 ИНТЕРВЮ на Георги Брандийски, Пазари Дневник с Данета Желева, Изпълнителен директор на Индустриален холдинг България 20 април 2007 Данета Желева : Възможно е да увеличим капитала на ИХ България още тази година Георги Брандийски Пазари Дневник, 20.04.2007 Изпълнителният директор на Индустриален холдинг България Данета Желева пред pazari.dnevnik.bg Г.Б.:Г-жо Желева, кои са перлите в портфейла на Индустриаленхолдинг България – публични и непублични дружества и какво е тяхнотофинансово състояние? Д.Ж.:Не бих могла да сравня финансовите показателина дружества като Български корабен регистър и Августа мебел, които,макар и малки, дългосрочно присъстват в нашия портфейл, с показателитена дружествата от групата в сферата на машиностроенето или с Булярдкорабостроителна индустрия. Считам, че всяко едно от тях работиизключително професионално и защитава присъствието си в групата наИндустриален холдинг България. Разбира се, ние сме структуриралипортфейла си по такъв начин, че той да отговаря на стратегическите захолдинга сектори от развитието на българската икономика. Сред тях са:морския бизнес, където са Булярд корабостроителна индустрия;пристанищната дейност в лицето на КРЗ Порт Бургас и Одесос ПБМ;сертификационната дейност, представена от Българския корабен регистър;морският транспорт - дейност, която започнахме миналата година споръчката на два многоцелеви кораба в Булярд корабостроителнаиндустрия; дружествата от групата на машиностроенето – Елпром ЗЕМ, ЗММБългария холдинг в лицето на Машстрой Троян, ЗММ Сливен, ЗММ НоваЗагора и Леярмаш. Бих казала, че финансовото състояние на дружествата естабилно, за публичните има достатъчно информация в пресата. Г.Б.:Кои от дружествата Ви са публични? Д.Ж.:Публични са ЗММ Сливен, Машстрой Троян и Елпром ЗЕМ. Г.Б.:А кои са големите непублични дружества? Д.Ж.:Булярд и Дунав Турс – дружество, което бешепублично и беше затворено преди няколко години. В момента ще стартирапроцедура по търгово предлагане за ЗММ Сливен. Г.Б.:Може ли да се направи сравнение между финансовите резултати на публичните и непубличните дружества? Д.Ж.:Не мисля, че печалбата на дружеството сеопределя от това дали дружеството е публично или не, а от конкретнитеусловията, в които работи и начина, по който се води бизнесът.Например, най-голямата загуба, отчетена за групата, е тази на МашстройТроян, в резултат на задължение по ЗУНК. До колко да поддържамепублични дружества в портфейла си зависи основно от начина нафинансиране. За момента Индустриален холдинг България предпочита дафинансира проектите на дъщерните си дружества чрез холдинга. Г.Б.:Кои са секторите от икономиката, които са стратегически за холдинга? Д.Ж.:На първо място това е машиностроенето, същотака морското дело и секторът „речни круизи”, представен от нашетоасоциирано дружество Дунав Турс. Г.Б.:Морският бизнес като че ли е доста по-изразенв портфейла ви спрямо машиностроенето. Имате ли идеи да увеличите деласи в машиностроенето? Д.Ж.:Предвиждаме сериозни инвестиции в някои отмашиностроителните ни предприятия, които да отговорят на сериознотоприсъствие на нашата продукция на пазара. Една от тези инвестиции е вЕлпром ЗЕМ и представлява изграждане на цех за лазарно рязане, катоинвестицията е за над 1.5 млн. лв. Другата инвестиция е в Леярмаш,където е в ход закупуването и инсталирането на две нови пещи. Това щеосигури допълнителни мощности за завода, които ще са съобразени секологичните изисквания към настоящия момент. Г.Б.:На колко възлизат тези инвестиции? Д.Ж.:Общо за двете дружества инвестициите са около3 млн. лв. Естествено, те са несравними с инвестициите, които правим всектора „морски транспорт”. Още в началото на тази година, предвидусвояването на опцията от Параходство БМФ, заложена още при сделката зазакупуването на завода, се направиха сериозни инвестиции в Булярд.Впоследствие се направи увеличение на капитала на корабостроителницата,за да се финансират програми за модернизация и управление на завода. Г.Б.:Какви са финансовите показатели на Булярд за 2006 г.? Д.Ж.:За 2006 г. дружеството е на печалба, естествено, далеч под нашето желание. Г.Б.:Според вашето желание или според вашите планове? Д.Ж.:И според двете. Печалбата е под 1 млн. лв. Г.Б.:А какви бяха плановете ви? Д.Ж.:Нашите планове бяха за печалба от порядъка на2 до 3 млн. лв. за 2006 г. Очакванията ни не се оправдаха по няколкопричини. На практика се оказа, че заради дългото спиране на завода, заповече от 7 години, срещнахме сериозени трудности. Те бяха по отношениена технологичното ниво, готовността за строеж на нови кораби,квалифицираната работна ръка и инженерен персонал, мениджърскипотенциал. На това се дължат резултатите. Има нужда от сериозниинвестиции както в оборудване, така и в човешките ресурси. Г.Б.:Какви инвестиции са нужни, за да заработи заводът съгласно вашите планове? Д.Ж.:На първо място заводът се нуждае отблагоприятна пазарна среда. В момента тя е такава, защото пазарът застроителство на кораби е добър. На второ място, има нужда от инвестициив техника, оборудване и модернизация. По наша преценка порядъкът е 5 –10 млн. евро. На трето място заводът се нуждае от сериозна инвестиция вчовешките ресурси и в привличане на квалифицирана работна ръка. Засъжаление по това направление без държавна подкрепа трудно бихме моглида се справим. Ние сме едно от малкото дружества, които получихаразрешение за внос на работна ръка от Украйна. При нас вече работят ичуждестранни работници. Предвид дългата и тежка процедура, все още неможем да привлечем хора на ръководни постове. Г.Б.:На какво се дължи спадът в печалбата на Индустриален холдинг България през 2006 г.? Д.Ж.:За период от 3 – 4 години назад Индустриаленхолдинг България бележи едно добро повишение на основните си показателиот порядъка на 8 – 10%, което напълно отговаря на отраслите, в коитоинвестира дружеството. Първо бих искала да обясня на какво се дълживисокия ръст в печалбата през 2005 г. Той се дължи основно на сделкатас акции на КРЗ Одесос, като ние продадохме дела си в това дружество.Излязохме и от сектора „недвижими имоти”, като продадохме два големипроекта - единият в Шкорпиловци, другият в местността Боджака крайСозопол. Това обяснява значителния ръст на печалбата през 2005 г., апечалбата за 2006 г. просто е съотносима с общата тенденция на растеж. Г.Б.:Не загубихте ли, че продадохте през 2005 г., а не през 2006 г.? Д.Ж.:Анализирайки сходни проекти мисля, ченаправихме добра сделка и с двата имота. Относно КРЗ Одесос, желаниетони тогава беше да се съсредоточим в инвестицията си в БулярдКорабостроителна индустрия. Г.Б.:Какви са очакванията и плановете ви за 2007 г. за Индустриален холдинг България и за големите дъщерни дружества? Д.Ж.:Това, което очакваме и предвиждаме за 2007 г.е ръст в приходите от продажби на консолидирана база около 20%. Същотоочакваме и по отношение на печалбата. Това означава печалба заИндустриален холдинг България от порядъка на около 12 млн. лв. Замомента не предвиждаме някое от дружествата от групата намашиностроенето да завърши на загуба. За другите дружества очакваниятани са за печалби, отговарящи съответно и на ръста им в приходите отпродажби. Резултатите на Булярд ще зависят основно от приключването напоръчките за Параходство БМФ, тъй като тази година трябва да бъдатсдадени два техни кораба. Предвид особеностите на осчетоводяването насделките, те ще бъдат определящи за резултатите на корабостроителницата. Г.Б.:Какви поръчки имате от БМФ? Д.Ж.:Три са корабите на Параходство БМФ. Договоритеза тях бяха сключени още докато Параходството беше акционер вКорабостроителницата. Това бяха първите реални поръчки за цели кораби взавода. Г.Б.:А как въобще стоите на този пазар? Д.Ж.:Заводът построи един кораб, който беше сдаденв началото на тази година - кораб „Тангра”, 9000-тонен, изцялопроизведен в Булярд Корабостроителна индустрия. В момента има сключенидва договора с норвежкия корабособственик и договор за два кораба,поръчани от Индустриален холдинг България. Те са поръчани от двекомпании специално създадени за целта – „Емона шипинг” и „Марцианашипинг”. Това са компании, регистрирани в Малта, 100% наша собственост.Практиката в корабоплаването е корабите да са с малтийски флаг. Г.Б.:Какъв процент от капацитета на производство на компаниите Ви е зает в момента? Д.Ж.:Планът, който сме си поставили за тази годиназа Булярд Корабостроителна индустрия, е 20 хил. тона обработенастомана. За да постигне това екипът ще трябва да положи сериозниусилия, но при всички случаи това не е капацитетът, който отговаря намощностите на завода. Ако изпълним трите неща, за които говорихме –инвестиции, работна ръка и благоприятна пазарна среда, заводът може дастрои много повече кораби. На машиностроителните предприятия скоробяхме поставили задача за производство и продажба на 100 стругамесечно. Те се справиха успешно с тази наистина амбициозна задача имисля, че също имат доста добър потенциал за развитие. Г.Б.:Имате ли миноритарни пакети и какво смятате да правите с тях – да увеличавате дела си или да ги продадете? Д.Ж.:Имаме само два миноритарни пакета. Единият е вБулгартабак холдинг, като не смятаме да го увеличаваме. Другият е вОдесос ПВМ. Това е дружество, което има лиценз за пристанище срегионално значение, а ние притежаваме 30% от това дружество. Предвидтова, че пристанищната дейност е в нашия бизнес, ако имаме възможност идобро икономическо предложение, естествено бихме увеличили дела си. Г.Б.:Какво Ви накара навремето да пуснете облигационния заем и защо точно чрез конвертируеми облигации? Д.Ж.:Този облигационен заем всъщност беше първият ина практика единствен засега по рода си, който беше реализиран катооблигации, поначало издадени като конвертируеми. Желанието ни беше дафинансираме някои от инвестиционните намерения на холдинга. В моментаоблигационният заем е около 5.2 млн. лв. При тогавашните пазарниусловия не беше лесно да успеем да пласираме емисия от акции. Все пакакциите на холдинга по това време се търгуваха на цена около 30стотинки, а текущите ценови нива от 7 – 8 лв. бяха не само мечта, а идоста сериозно предизвикателство. Поради това решихме да прибегнем дотози финансов инструмент. Г.Б.:А защо точно конвертируеми? Д.Ж.:Предвид инвестициите, които бяха планирани дасе направят за този период не беше сигурно дали би било по–добре да сеизплатят облигациите или да се конвертират в акции. Г.Б.:Сега предложението е облигациите да се конвертират в акции ли? Д.Ж.:Условията на обигационния заем бяха заложениоще в проспекта, включително и условията при конвертирането, а именнозаемът да бъде конвертиран по номинал на падежа. Естестено това щестане по желание на всеки от облигационерите. Който от облигационеритепожелае, може да замени облигациите си за акции. Г.Б.:А ако голяма част от общото събрание каже, че не иска да има такова конвертиране? Д.Ж.:Тогава заемът ще бъде изплатен. Г.Б.:Има ли в момента проблем Индустриален холдинг България да изплати този заем в брой? Д.Ж.:Не, абсолютно никакъв проблем. Г.Б.:Какво е Вашето лично мнение – да се конвертира ли или да се изплати заема? Д.Ж.:Аз мисля, че на практика акционерният капитале най – благоприятния и евтин финансов ресурс за дружеството. Мисля, чеконвертирането на облигационния заем би било от полза за развитието наИндустриален холдинг България дори при един лев за акция. Все пак азразсъждавам не само от позицията на акционерите, а и от гледна точка намениджмънта. Такова е предложението на мениджмънта, от там нататъкследва акционерите да приемат или не това предложение. Справедливо евсяко решение, което е подкрепено от общото събрание на акционерите.Понеже за конвертируемите облигации се прилагат правилата за увеличениена капитала, за издаването им ние се съобразихме с всички тезиизисквания и те бяха предложени за закупуване първо на акционерите наИндустриален холдинг България. Пазарът тогава посрещна доста скептичноемисията веднъж заради цената, веднъж заради това, че емисията беше влева. Освен това емисията беше необезпечена и с 6% доходност, коетобеше доста под банковите лихви по това време. Г.Б.:Каква част от облигационния заем се държи от акционери на Индустриален холдинг България? Д.Ж.:Почти целия облигационен заем се държи от акционери на Индустриален холдинг България, близо 100% към последното лихвено плащане. Г.Б.:Тогава каква част от акционерния капитал държи облигационния заем? Д.Ж.:Като капитал основните акционери на холдинга са и облигационери. Каталог: files -> bulletin bulletin -> Отчет 31 декември 2010 г. Пояснения към междинния финансов отчет bulletin -> Отчет към 30. 06. 2009 г на „Пропъртис Кепитал Инвестмънтс" адсиц акционерно дружество със специална инвестиционна цел " bulletin -> Monbat plc bulletin -> Вътрешна информация за „Холдинг Варна А” ад към 31. 12. 2007 г bulletin -> Радослав милев кацаров име, презиме, фамилия: Радослав Милев Кацаров bulletin -> Monbat plc bulletin -> Отчет за доходите 4 Междинен отчет за паричните потоци (пряк метод) bulletin -> Отчет по желание в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети (мсфо), разработени и публикувани от Съвета по Международни счетоводни стандарти (смсс) и одобрени от Европейския съюз Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|