За интегриран модел за безопасно корабоплаване (10) На рубриката гостува доцент Петър Дерелиев



Дата18.06.2018
Размер118.53 Kb.
#74721

За интегриран модел за безопасно корабоплаване (10)

* На рубриката гостува доцент Петър Дерелиев

РОЛЯТА НА ВМС В ПРИЛАГАНЕТО НА ИНТЕРАГЕНЦИОННИЯ ПОДХОД ПРИ ПОДДЪРЖАНЕТО НА МОРСКАТА СИГУРНОСТ


Международната конвенция по морско право (UNCLOS-82) определя различните категории националните акватории и регламентира правата и отговорностите на държавите в тях. Тези отговорности са детайлизирани от Международните конвенции за опазване на човешкия живот на море (SOLAS-74) и за предпазване от замърсяване на морето (MARPOL-73), чрез които съвременната цивилизация постави под законова защита най-големите си ценности – човешкия живот и природната среда. В тази правна рамка и в отговор на новите заплахи, държавите развиват специализирана морска защитна функция, в която се съчетават нейни традиционни инструменти с такива и от страна на всички ползватели на морето. Тук са фокусирани важни политически, хуманитарни, икономически, военни, правоохранителни и природозащитни усилия, базирани на качествено нови отношения. В същото време те са длъжни да изискват от всички “недържавни” субекти да развиват специални способности и структури за сигурност.

Опитът на развитите страни показва, че разглежданата функция се комбинира както с използването на класическите военни средства, така и с широк спектър от инструменти в рамките на една надведомствена общодържавна структура, която координира действията на различните субекти (институции, агенции, организации и др.) за гарантиране на морската сигурност и обединява защитните усилия на всички ползватели на морето. Основният й субект е сложна интеграционна система, създадена и действаща на базата на нов тип държавно-обществени и гражданско-военни отношения. Тя е важното средство на държавата за реализиране на нейната морска политика и за защита на интересите й в различни условия на обстановката.

Реформата в морското стопанство не е само промяната на формите за собственост или утвърждаване на пазарни отношения, а преди всичко създаване на нов тип връзки за координиране на всички дейности по използване на морските пространства, в това число и нов тип междуинституционално сътрудничество. В съвремените икономически и военнополитически условия, вътрешно­структурните връзки в общата система на националната морска мощ станаха много по-сложни и все по-трудно става използването на отделните й елементи при защитата на държавните интереси или за противодействие на заплахите в морето.

В световната практика се очертава тенденцията за ускорено интегриране на усилията на всички институции при решаване на това противоречие, която намира израз в широкото прилагане на концепцията за Интерагенционния подход (ИАП)1. Този подход се налага и като своеобразна реакция срещу новите заплахи и свързаните с тях “мрежови субекти”. На престъпните “мрежови структури” се противопоставя нов тип защитно усилие, обединяващо по нов начин защитния потенциал на държаватата и нейните коректни партньори. Основният проблем с неговото прилагане е сложността в в разграничаването както в обхвата на “управлението на морските дела на държавата” и “мениджмънта на националните акватории”, така и в отговорностите на техните субекти.

Управлението на морските дела на държавата, обикновено е свързано с начина за отстояване на нейните права и за упражняване на отговорностите й. В този случай основно задължение на държавата е да изгражда и гарантира среда на сигурност за всички ползватели на морските й пространства.

В мениджмънта на националните акватории, който е насочен предимно към тяхната експлоатация, освен държавата се включват и други субекти. Тяхната цел е да гарантират сигурността на своя бизнес, на фирмата или на производствения процес.

Между тях се намира трети тип субекти - неправителствени организации с идеална цел или доброволчески структури с чисто хуманитарна насоченост, ориентирани към подпомагане усилията на държавата.

И в трите случая, усилията на всички субекти функционално са свързани с проектиране и прилагане на подходящи мерки за безопасност и сигурност, адекватни както на обстановката, на международните конвенции, така и на осъзнатата необходимост и на реалните им възможности. За съжаление точно тук се крие едно от най-сериозните противоречия при изграждането на СМС - между мотивацията на посочените субекти и общата правна рамка, в която те се реализират. Т.к. правните концепции за защита на морето са относително статични във времето, а експлоатацията му се развива динамично и с изпреварване, то държавите трябва да поддържа надеждни механизми за опазване на собствените си интереси. За целта те създават съответните правни, регулаторни, мониторингови, отбранителни и правоохранителни инструменти, обединени в сложна система. При експлоатацията на морето икономическите мотиви винаги са имали приоритет, но опита от последните години показва, че те стават по-сложни и комплексни. Активизиращия се международен тероризъм поставя нови отговорности пред морските държави и техните институции, защото ако те не могат да осигурят ред и сигурност в морските си пространства, т.е да изградят средата за сигурност, необходима за достигане поне на критериите по ISPS Code, ще допуснат компрометиране на пътища си в тях, на своя търговски флот или на крайбрежната инфраструктура, което сериозно ще застраши функционирането на националната икономика.

Един от сериозните проблеми, пред които са изправени почти всички държави при управлението на морските им дела е намирането на точния баланс при разделяне на отговорностите между различните институции и между субектите, експлоатиращи морето. В повечето случаи сътрудничеството и взаимодействието между тях не винаги е ефикасно, т.к. липсва общо разбиране за сигурността или за спецификата в дейността на партньорите им. Обикновено правоохранителните функции се разпределят между ВМС, брегова охрана и полиция, които много трудно могат да се поставят под общо командване и контрол. Този проблем се проектира върху изграждането на СМС и в частност при защита на корабоплаването, като има три важни аспекта – стратегически, свързан с формулиране и отстояване на морската политика, оперативен - с организиране и провеждане на операциите по осигуряване на морския суверенитет и тактически – налагането на единни ТТП за тях.

В страните с морски традиции, с висока морска култура на населението и правилно формирано обществено мнение по отношение на морето, този проблем се решава много по-лесно и ефикасно. Вероятно това се дължи на обществено-държавното начало, поставено в основата на системата за управление на морските им дела и в организацията на експлоатацията на морето. В тях има звена, които координират усилията на разнотипните субекти и предлагат решения за правителствените структури, морския бизнес и индустрия. Този надведомствен подход е реализиран в Комитет по морските дела (Франция, Турция) или в неправителствени групи (напр. във Великобритания - EEZING2). Подходите са различни, но целта е една - защита на важни национални интереси и гарантирано развитие на морския бизнес.

Основните усилия за противодействие срещу заплахите на море и особено срещу морския тероризъм са насочени към реализиране на мащабни програми, включващи информационни, организационни, инженерно-технически мероприятия, които по мащаб, начин на организация и изпълнение са предимно военни и военноотбранителни. Те включват интегриране на всички морски сили в един общ функционален комплекс. Набляга се не само на новите технологии, а преди всичко на подготовката и възпитанието на моряците. Поради особената природа на разглежданите заплахи - разузнаването, бдителността, военните операции и чисто полицейските подходи намират важно място в изграждане на СМС.

През последните години се засилват интеграционните процеси и между институциите на национално и регионално ниво. Предотвратяването на опасни правонарушения, съвместната охрана на морската граница и на важни акватории, спасяването на хората, ликвидирането на последствията от катастрофи и др. се изпълняват предимно от специализирани военноморски формирования. Икономическата и оперативна целесъобразност дават приоритет на онези институции, които разполагат със сили, средства и подготвен личен състав за изпълнение на подобни задачи, т.е. ВМС или други военнорганизирани структури. Например Бреговата охрана на САЩ3 стана ядро на новото Министерство за национална сигурност. По този начин, класическите мисии на ВМС получават нови измерения в името на защитата на важни национални интереси и утвърждаване на общочовешки ценности. Така се осигурява по-гъвкава и по-адекватна на националните и коалиционни интереси практика за използване на ВМС при провеждане на държавната политика. В повечето случаи ВМС са основата на която се изграждат и действат МСД.

МСД като специфичен инструмент на държавата за управление на нейните морски дела, трябва да развиват ефикасни способности за разузнаване, наблюдение, командване и контрол, обучение на кадри, логистика и т.н. Целта е създаване на подходящ многофункционален субект за премерено силово въздействие и/или кризисно реагиране при гарантирано достигане на желания краен резултат. При това усилията са разпределени преди всичко по хоризонтала, т.к. операционалните проблеми на морската сигурност се решават не на управленческия връх, а на най-ниските тактически нива. Защитният потенциал(ЗП) на този субект може да се представи с формулата:

( 2 )


-където



- е защитния потенциал на i елемент на МСД, чиито действия са регламентирани от закона;






- защитния потенциал на j доброволен елемент на МСД;






- коефициент, отчитащ оперативната съвместимост в системата C2;






- коефициент, отчитащ уеднаквяването подготовката на личния състав;






- коефициент, отчитащ възможността за обща логистика;






- коефициент, отчитащ уеднаквяването на ТТП;






- коефициент, отчитащ степента на минимално необходс­мата съгласуваност на усилията на доброволните елементи.

Зад простия математически смисъл на формулата стои сложна и продължителна работа по създаване на общи доктрини, оперативни концепции, ТТП, логистика и по постигане на пълна оперативна съвместимост. Това е възможно да стане само в рамките на една национална програма с унифициране изискванията към подготовката на ръководните кадри, на силите, към тяхната екипировка и осигуряване. Всъщност случаят с м/к “Елена” от декември 2003 г., показа как ЗП на всяка една от институциите, в условията на една рутинна операция, беше обезсмислен поради факта, че към момента на провеждането й всички коефициенти клоняха към нула.

Повишаването на морския защитен потенциал на държавата става чрез: активно включване на ВМС в контрола на националните акватории; осигуряване на адекватна военноморска подготовка на моряците търговския флот; директно използване потенциал и способности на развърнати военноморски формирования. Нараства методологическото значение на военно­морското изкуство при защита на корабоплаването, при налагане режима за използване на морето или при мащабни природни и техногенни катастрофи. При анализиране на световния опит се очертават следните направления за засилване ролята на ВМС в гарантиране на морската сигурност:


  • активно използване на методологическите и системообразуващите функции на ВМС и на военното изкуство;

  • нарастване възпитателното, образователно и дисциплиниращо влияние на ВМС в процеса на експлоатацията на морето;

  • осигуряване адекватна на заплахите военноморска подготовка на моряците търговския флот и особено на офицерския състав, включително и с привличането на експерти от ВМС;

  • директно използване потенциала на елитни военноморски формирования.

За увеличаване непосредствения принос на ВМС за нуждите на морската сигурност, се прилагат различни подходи или по-често тяхна комбинация, някои от които са:

– индиректния, чрез военноморското изкуство, което в повечето страни се възприема като методологическа основата на модерното кризисно управление на море. Подобна роля има и опита в изграждането и поддържането на традиционната военноморска организация. От средата на 90-те години в Европа се засили формирането на военноорганизирани структури в морския им транспорт. В САЩ тези въпроси се решават от Бреговата охрана и Морска администрация, които се приемат като еталон в световната практика. Показателен е примера на Канада, която още в средата на 90-те преориентира своята военноморска активност към засилен контрол на акваториите си в интерес на безопасността и сигурността в тях.

– директно използване на специализирани военноморски формирования. Сполучливи примери за пряко включване на сили от ВМС за противодействие на новите заплахи са: във Великобритания – ескадрата катери на Специалните сили; в САЩ – “тюлените”; в Русия, Индия и Мексико - морската пехота. Най-мащабни са примерите в САЩ - първото антитерористическо съединение в света - Четвърта експедиционна бригада от Морската пехота и създаването на специалните Мобилни сили за сигурност към ВМС. В тези антитерористични формирования, приоритет се дава на силите за специални операции, тясно специализирани подразделения и на военната полиция, които се отличават с безупречна подготовка, специализирани умения, ясни пълномощия и висока мотивация;

– оползотворяване интелектуален потенциал на морските офицери. Например за нашата страна, на фона на тоталния недостиг на хора в други морски институции, истинско богатство е, че болшинството от офицерите във ВМС владеят модерните подходи за оперативно и кризисно планиране, прилагат авангардните концепции за C4IRS, завършили са различни форми на обучение и специализация към НАТО. Те и техните умения могат да са основата за изграждане на новите интегрирани субекти за водене на операциите по гарантиране на морската сигурност.

При решаването на този проблем ВМС имат важната роля при проектирането и изграждането на ефикасна система за командване и управление на морските дела на държавата. Съществуващите С2-системи са ограничени по обхват и способности, скъпи за използване и обслужване. В рамките на новите способности, които развиват ВМС, особено внимание се обръща на средствата за ранно откриване, идентификация и следене, на производителни и защитени комуникации. Основната цел е създаване на качествено нова способност за взаимодействие и интегриране на усилията, не само в близост на брега, но и на големи отдалечения от него. Става въпрос за принципно нова “Система от системи”, включваща кораби, летателни апарати, C2 системи, брегова инфраструктура и логистическа поддръжка. В тези рамки особено внимание се обръща на системната концепция C4ISR, чието правилно прилагане, намалява опасността при обновяване на защитния потенциал, решенията да се търсят в отделен сензор, оръжие или техническо средство. Прилагането на системния подход при изграждането на модерни системи за морска сигурност изисква обединяване на техническите средства във високо ефективна системи, които да осигуряват нови качествени способности, а не временни предимства. Новият тип системна култура предполага паралелно с “техническите” проблеми да се осигури пълна интеграция на всички морски институции, тясно координиране усилията на органите на властта от всички нива, прилагане на общ модел за оперативно планиране при кризи и извънредни обстоятелства.

В зависимост от конкретните нужди и възможности на дадена държава, нейните ВМС участват в разнообразни операции в отговор на кризи, чиято теория и практика са доста по-различни от традиционната им дейност. Важен техен аспект е обвързването им с морската сигурност на държавата, което дава нови направления в развитието на военноморското изкуство. В своята ежедневна дейност ВМС изпълняват и други дейности, които спомагат за предотвратяване на кризи и инциденти на море. Към тях се отнасят - осигуряване свободата на корабоплаването, защита на инфраструктурата, поддържане на системата за навигационно ограждане, гарантиране безопасността на фарватерите и др. рутинни ежедневни дейности, често пъти оставащи незабелязани или недооценени, но изключително важни за спокойствието и сигурността на хилядите хора по брега и в морето.



Нарастващия спектър от отговорности налага ВМС да подържат наземния си компонент, да засилят авиацията си, да увеличат възможностите на корабите за контрол и действия във въздуха; да изградят и постоянно поддържат логистическа система в интерес на всички МСД. Изключително важно е те да запазят и адекватно модернизират способностите за контрол и операции под водата. Всичко това съответства на съществуващата традиция, реална практика и необходимост, което прави излишни опитите на други морски институции да развиват подобни структури и способности. Тези усъвършенствани способности са необходими, освен за участие в гарантирането на морската сигурност и за ликвидирането на аварии и бедствия, както и при други извънредни обстоятелства. Допълнително към тях трябва да се включват единици за пристанищна сигурност; мобилни формирования за отбрана на пристанища и други брегови обекти; крайбрежни патрули; патрулни кораби с вертолети; екипи за мониторинг на подводното пространство; патрулна авиация; бординг екипи; екипи за опазване(възстановяване) на морската среда; SAR–единици; команди за работа с експлозиви; групи за подпомагане на навигацията; водолазни екипи и много други, които по принцип се поддържат във ВМС.
Бел. ред.: През последните години българските ВМС демонстрират прилагането на интерагенционния подход при поддържането на морската сигурност при планирането, организирането и провежданите на различните базови и общофлотски учения. Затова илюстрираме статията на доц. д-р Петър Дерелиев със снимки от архива на „Морски вестник” именно от ученията „Бриз”, „Атия” и „Галатея”.

1 Терминът е предпочетен, т. к. много по-точно и пълно описва същността на проблема, отколкото използваните “междуведомствен”, “междуинституционен” или “интеринституционален”, които се свързват преди всичко с държавни структури.

2 EEZING - Индустриална група за Изключителната икономическа зона.

3 В този конкретен случай акцента трябва да се постави на факта, че Бреговата охрана на САЩ е не само правителствена агенция, но и морски вид въоръжени сили, който образно казано е предназначен да пази морето и брега, т.е. като ВМС на Р.България.




Каталог: mor kolekcii -> izsledwaniq -> images
images -> 90 години „Русенска корабостроителница” ад или отново за изопачаването на морската история на България 1971 г., 28 ноември
images -> Християнският Анхиало
images -> Съвременно развитие на теорията на военноморските сили доцент д-р Кирил Колев
images -> С п и с ъ к на ръководството и участниците в българската мисия нек в Международната акция на юнеско за спасяване на Картаген – кампании 1973 и 1974 г. Ръководство
images -> Морската война на България на Източния фронт по време на Втората световна война
images -> За интегриран модел за безопасно корабоплаване (12)
images -> Ротердамски правила 2009”: Договорът за международен превоз на товари/стоки1 по море


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница