За изработване на общ устройствен

В техническото оборудване и технологиите в съществуващите предприятия от

В общината преобладава частната и кооперативна собственост. Поради неблагоприятните процеси на пазарната икономика, частните малки и средни фирми не могат да се развиват. Това предполага усилия от всички структури за насърчаване на сектора на малките и средни предприятия, стимулиране на местното предприемачество, укрепване на частния сектор с повишаване информираността, уменията и квалификацията на работещите в този сектор.

Възможностите за развитие на общината са свързани преди всичко с насочване към използване на местните ресурси и тясното обвързване на производството на суровини с преработката им, привличане на нови инвестиции, развитие на съществуващите промишлени мощности и основни фондове, развитие на оранжерийно производство на селскостопански продукти, и не на последно място – създаване на условия за алтернативен туризъм.

Ограничения за икономическото развитие на общината представляват недостатъчно доброто състояние на техническата инфраструктура, липсата на квалифициран човешки ресурс и съществуващите демографски проблеми.

За решаване на проблемите и постигане на икономическо съживяване на района през 2012 г. Община Дългопол е разработила Стратегия „Инвестиции за растеж и работни места”.

Предпоставките за реализиране на стратегията са:

• 
  Геостратегическото положение на община Дългопол, която отстои на около 80 км от двата пристанищни града и туристически центъра – Варна и Бургас.
  
• 
  Обработваема земеделска земя за първични земеделски производства – в момента обработваеми 100 хил. дка, с потенциал за връщане в земеделско производство на още 80 хил.дка изоставени ниви и трайни насаждения.
  
• 
  Гори, които заемат около 60% от територията на общината
  
• 
  Чиста вода и изградена поливна инфраструктура, подлежаща на възстановяване и доизграждане (яз.Цонево, яз.Елешница и реките Голяма Камчия и Луда Камчия)
  
• 
  Демографски потенциал, население с ниска степен на образование, което може да бъде ангажирано в трудово-интензивни земеделски производства; възможност за подготовка на кадри за нуждите на бизнеса в двете средни училища в общината
  
• 
  Неразработен потенциал в сферата на археологическия, културния и етнографски туризъм
  
• 
  Уникални природни забележителности.
  
• 
  Визия и воля на местната власт в унисон с държавната политика за създаване на социално-икономически модел за развитие вкл. изграждане на инфраструктура и привличане на инвеститори
  

Селското стопанство е водещ отрасъл на общинската икономика в Дългопол. То е основен източник на доходи и заетост за населението и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще.

Отрасълът се благоприятства от редица фактори, като климатичните условия, географското положение и релефът, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на земеделски култури и селскостопански животни които създават благоприятни условия за развитие. Основните богатства на община Дългопол са чистата вода и плодородната земя.

Общината има разработен иновативен, вече приложен метод за производство на чиста храна (без изкуствени торове и хербициди) и може да планира колко да произвежда.

• 
  ЗК ”Камчия-94” – с. Красимир;
  
• 
  КПТУ “Кале 94” – с. Лопушна;
  
• 
  ЗПК “Единство” – с. Партизани;
  
• 
  ЗК “Луда Камчия” – с. Цонево.
  

Основната част от земеделската земя се обработва от арендатори или собственици. Общият им брой към 2013 г. е 79. (Виж Таблица 23)

5 проекта на микропредприятия по мярка 312;

8 проекта за модернизация на земеделски стопанства;

5 проекта за полупазарни стопанства в процес на преструктуриране;

1 проект за подпомогнати млади фермери.
Растениевъдство

Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство в Дългопол се развива сравнително добре през последните години. То е специализирано основно в отглеждането на зърнени култури и трайни насаждения. Общината разполага с поземлен ресурс – като количество и качество. Основната част от обработваемите земи са с благоприятни качествени характеристики,

Приоритетно направление в растениевъдството е зърнопроизводството и на първо място е производството на пшеница.

Средните добиви от пшеница са най високи през 2010 и 2012 г – 400 кг/дка. Добивите от ечемик и царевица са най-добри през 2008 г., съответно 430 и 500 кг/дка. Слънчогледът има най-високи добиви през 2012 г. - 220 кг/дка. Най-ниски добиви от пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед има през 2007 г., съответно 220, 170, 250 и 110 кг/дка.

Животновъдството в общината се развива главно в лични стопанства, причина за което е високата безработица в региона и установените традиции. От район със силно развито овцевъдство и говедовъдство, през последните години се наблюдава пренасочване към птицевъдство, свиневъдство и пчеларство, причина за което е търсенето на свободни пазарни ниши в пазара на животинска продукция и изкупните цени.

Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на животинската
продукция са причина за отлив от този отрасъл на земеделските кооперации и
големите агрофирми през последните години и преминаването му към частни
стопани и по-малки семейни ферми или фирми, занимаващи се с угояване и
търговия на животни. Това извежда на преден план като перспективи създаването
и развитието на семейни ферми с достатъчно брой животни, закупуване на елитни
животни за подобряване на породния състав, механизиране на процесите на
отглеждане. Една от основните цели на община Дългопол е превръщане на животновъдните ферми на територията на общината във ферми първа категория.

През 2012 година в с. Цонево е преминала сертификация първата кравеферма в първа категория, подготвена е и предстои сертификацията на още две животновъдни ферми на територията на община Дългопол.

Средната лесистост на община Дългопол за периода 1998-2007 г. е 48,9 % при залесена площ от 21 240,5 ха. В новия горско-стопански план от 2008 г. при определянето на лесистостта е взето в предвид и увеличението на залесената площ и новоустроените гори от 2007 г. В резултат на това увеличението на залесената площ в размер на 989,3 ха., средната лесистост на община- Дългопол става 50,4 % при обща площ от 44 098,6 ха., от която залесената горска площ е 22 229,8 ха.

По данни от ТП Държавно горско стопанство „Цонево”, за периода 2007 - 2012 г. на територията на горскостопански участък „Цонево” са извършени лесокултурни дейности (залесявания), разпределени в категории както следва:

• 
  2007 год.- 213 дка.
  
• 
  2008 год.- 58 дка.
  
• 
  2009 год.- 219 дка.
  

• 
  Санитарно-охранителна зона- пояс I - ви: Най-вътрешния пояс за строга охрана непосредствено около водоизточника. Включва язовирната стена и част от язовирното огледало. Тези площи не са обект на лесоустройство, не са устроени и в тях няма проектирани мероприятия.
  
• 
  Санитарно-охранителна зона - пояс II- ри: Среден пояс за охрана на водоизточника. Обхвата на зоната е 500 м. Общата площ на зоната е 1 675,9 ха.
  
• 
  Санитарно-охранителна зона- пояс III- ти: Външен пояс за охрана на водоизточника. Обхваща водосбора на язовира. Общата площ на зоната е 3 853,7 ха. Зоната обхваща землищата на с. Аспарухово- 4024,2 ха.; с. Голямо Делчево- 373,0 ха.; с. Дебелец- 801,6 ха.; с. Сава- 200,7 ха.; с. Цонево- 73,2 ха.; с. Яворово- 56,9 ха.
  

Община Дългопол е възложила на общинско предприятие „Земи и гори Дългопол” ЕООД през 2012 г. извършване на следните дейности:

• 
  Залесяване, включително с техническа дървесина със срок 2014 г;
  
• 
  Изграждане на горски разсадници със срок 2014 г.
  

Промишленото производство в община Дългопол е незначително и делът му в местната икономика е малък.

В предприятията от хранително-вкусовата промишленост обемите на работа са силно занижени. Сектора е представен от: ЕТ "Желева-Станка Желева"-Дългопол- производител на сладкарски изделия, ЕТ "Мелахея"-Дългопол и ЕТ "Недим-Недим Хамза"-с.Партизани-производство на хляб и хлебни изделия и производство на кори за баници в с.Цонево.

Тенденциите в строителството са към разширяване обема на строителните работи. Секторът е представен от "М.Н.-Строй"-Дългопол и ЕТ "Данина-В. Дражев". На територията на общината работи "Ескана"АД-Варна с обект кариера "Сини вир" в с.Цонево. Тя е основен доставчик на инертни материали за Североизточна България, като през последните години е увеличила добива и са разкрити нови работни места.

С дърводобив и преработка се занимават "Полекс" ООД - с. Цонево-производство и износ на паркет, планираща разширяване на дейността и откриване на нов цех; „Интерпаркет" - с. Цонево, "Караджан паркет" ООД- с. Партизани; "Узай парке"- ООД - с. Цонево; „Дъб-98" ООД - Дългопол.

Лесничейството в с. Цонево провежда лесокултурни мероприятия, в които ангажира ниско квалифицирани сезонни работници.

Търговската дейност на територията на общината се изразява предимно в търговия на дребно.

В сферата на услугите се предлагат основни типове услуги, обединени най-общо в групите: финансови, компютърни и интернет, занаятчийски, ремонтни, битови, заведения за обществено хранене. При услугите се наблюдава трайна тенденция на запазване и стабилизиране.

Другите основни отрасли на икономиката като машиностроене и транспорт са слабо застъпени и предполагат перспективи за развитие. Транспортната дейност се осъществява от ЕТ „Джура-Орхан Насуф" - с. Медовец.

С производство на метални изделия се занимава "Обков"АД и „Унитех- Ч.Димитров" ООД - нестандартно оборудване, които работят с намалена продукция.

Перспективите за развитие на промишлеността са свързани с навлизането на нови инвестиции за технологично обновление и подобряване качеството на произвежданата продукция, изграждането на борси за регулиране на цените и качеството на изходните суровини. Добри условия и перспективи има пред развитието на нови за района производства на база местни суровини, например преработка на технически култури и на дървесни отпадъци с цел производство на енергия от възобновяеми източници.
1.6.5. Туризъм

Географското положение, чистата природа природа с множество защитени обекти и разнообразие на флора и фауна, богатото културно наследство включващо множество исторически паметници, създават сериозни предпоставки за развитието на туризма в община Дългопол като структуроопределящ сектор за местната икономика.

Община Дългопол предлага туристически услуги и атракции.

На територията на Община Дългопол съществува, но се използва в недостатъчна степен потенциала за осъществяване на:

• 
  организиран лов и риболов;
  
• 
  активен спортен туризъм – например скално катерене.
  

• 
  Комплекс „Камелия” с.Аспарухово- разполага с 33 бр. легла, работи и като кафе-аперитив с капацитет от 20 места;
  
• 
  Семеен хотел „Езерото” - разполага със 17 бр. легла и 50 места за хранене;
  
• 
  Къща за гости „Овчага” с.Аспарухово– разполага с 24 бр. легла и механа с 70 места за хранене;
  
• 
  Къща за гости „Слава” с.Аспарухово- разполага с 10 бр. легла и зала с капацитет 20 места;
  
• 
  Къща за гости „Трите бора” с.Дебелец– разполага с 12 бр. легла и зала за хранене 20 души;
  
• 
  Семеен хотел „ Белведере” с.Аспарухово– разполага с 100 бр. легла и 2 зали с общо 100 места за хранене;
  
• 
  Семеен хотел „ Гюрлата”- с.Арковна– разполага с 20 бр. легла и ресторант с капацитет от 100 места за хранене;
  
• 
  Къща за гости „Дебелец” с.Дебелец– разполага 26 бр. легла и зала за хранене с 30 места;
  
• 
  Комплекс „Каялъка” с.Рояк;
  
• 
  Къща за гости „Свети Никола” с.Аспарухово;
  
• 
  Къща за гости „Дари” с.Аспарухово;
  
• 
  Къща за гости „Здравец” с.Аспарухово– разполага с 8 бр. легла;
  
• 
  Къща за гости „Милица” с.Аспарухово- разполага с 14 легла, работи и като кафе-аперитив 15 места;
  
• 
  Къща за гости „Боруня”- разполага с 10 бр. легла и 10 места за хранене;
  
• 
  Къща за гости „Разтовец” с.Аспарухово– разполага с 10 бр. легла и заведение;
  
• 
  Винарна с капацитет от 50 места и се използва за дегустация на вина;
  
• 
  Къща за гости „Анелия” разполага с 16 бр. легла и зала за 40 души;
  

Хотелите и къщите за гости на територията на общината са общо 21 обекта и разполагат с леглова база от 374 бр. легла и 515 места за хранене и развлечения, като към тях трябва да се добавят и множество заведения за хранене и кафе – аперитиви.

За 2012 г. са реализирани 5723 нощувки в местата за настаняване.

През 2012 г. с помощта на общината е:

• 
  извършено подобряване на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината като ремонт и текуща поддръжка на местните пътища, свързващи туристическите забележителности на общината;
  
• 
  извършена поддръжка на паметниците на културата и другите обекти на историческото наследство.
  

По своето географско разположение община Дългопол и нейният център са важна част от транспортно-комуникационната система на страната. През територията на региона преминава път от национално значение - Провадия – Айтос през Айтоския проход. Съставът на автомобилния поток по този маршрут се формира главно от товарни автомобили, но условията за движение на автомобилния поток не са особено благоприятни. Габаритите на пътя варират от 4/6 метра до 8/14 м, като първите са далеч под изискванията предвид функциите, които изпълняват. Много често през зимата Айтоският проход през Стара Планина се явява единствения проходим в Източна България.

 В община Дългопол има 50.1 км III-то класна пътна мрежа и 60 км IV-то класна пътна мрежа. По-голямата част от пътната настилка е в добро състояние (в сравнение с националните участъци/. Пътната мрежа свързва всички населени места с центъра на общината -гр. Дългопол. Средното разстояние между тях е около 6 км, но има отдалечени населени места и това представлява сериозно ограничение за достъпа до медицинска помощ. Трафикът не надвишава средният за област Варна.

На територията на общината са положени два вида настилки – асфалт и калдаръм. Съотношението между двете е 95:5. Общата дължина на уличната мрежа в 17-те селища на общината е 196 километра. Дължината на уличната мрежа в град Дългопол е 34 километра.

В населените места уличната пътна мрежа е с трайна настилка асфалт, която е в лошо състояние, като в отделни селища съществуват улици без всякакъв вид настилка, което е сериозен проблем за живущите там.

Общественият транспорт се осъществява чрез автобуси на територията на общината, а връзката с областния град става и чрез ж.п. транспорт. През територията на общината преминава двойно-електрифицирана ж.п. линия София – Варна, с възможности за връзка с Шумен и Бургас и ЖП линия №3 „София – Карлово – Карнобат – Синдел”. На територията на общината има 4 ЖП гари - Аспарухово, Комунари, Дългопол и Величково, както и една ЖП спирка - Боряна. Липсват морски и речни гари. През общината дневно преминава 8 влака, от които два експресни, два бързи, четири пътнически и средно по два товарни.

Линията Варна – Дългопол се обслужва и от маршрутни таксита и автобуси, чиито начални спирки са Автогара – Варна и Бензиностанция на ОМV до ж.п гара Варна.
1.7.2. Водоснабдяване и канализация

Водоснабдителната система в Община Дългопол осигурява като цяло нуждите на населените места. На територията на общината са изградени 2 смесително-пречиствателни станции за питейна вода. Водопотреблението за битови и стопански нужди на жител от населението средно за денонощие е от 51 до 217 литра, като в него се включват количествата за питейно-битови нужди, обществено обслужване, промишленост и селско стопанство. Доставената вода средно на жител е 87 л/ден, което е най-ниското количество в сравнение с останалите общини в областта.

Основен водоизточник за водоснабдяване с питейна вода на населените места от общината е язовир “Камчия”.

Канализационна мрежа е изградена само в три селища от общината – гр.Дългопол, частично в селата Медовец и Цонево. Общата й дължина за гр. Дългопол е 33,1 км. Изградена, но невъведена в експлоатация за селата Цонево и Медовец е канализация с обща дължина 5,700 км.

В общината няма локални пречиствателни станции. С изключение на гр. Дългопол, където е изградена единствената действаща в общината ПСОВ, в останалите населени места се ползват септични ями, от които водата след утаяване се отвежда в дерета, попивни ями или директно включване в близък приемник. Предстои доизграждане на пречиствателната станция в село Цонево.

На територията община Дългопол има два изкуствено създадени водоема – язовир Цонево с обща площ 17 300 дка и язовир Елешница – 1 800 дка. От края на 2005 г. язовир Цонево е определен за питеен. Язовир Елешница е създаден като източник на вода за напояване на земеделските земи от района.

Електроснабдяването на община Дългопол и цялостното стопанисване на електроразпределителната мрежа и съоръженията към нея се осъществява от “Енерго-Про Мрежи” АД, район Варна.

В общината има една подстанция в гр.Дългопол с мощност от 110/20kV с два 25MVA трансформатори.

Електрическата мрежа от 20kV е изцяло кабелна в Дългопол, докато останалата част от общината е въздушна. Състоянието на въздушните линии от 20kV е сравнително добро и осигуряват преноса на ел. енергия, мрежите с ниско напрежение са изцяло от въздушен тип и са в добро състояние. Всички населени места от общината са електрифицирани и нуждите на населението от ел. енергия са задоволени, в това число и на промишления сектор.

Община Дългопол е изправена пред проблем с уличното осветление в населените места. Цялата улична осветителна мрежа на територията на общината е в много лошо техническо състояние. В гр.Дългопол е изготвен и реализиран цялостен проект за ефективно улично осветление.

Газификация

Газифицирането на община Дългопол се извършва от "ЧЕРНОМОРСКА ТЕХНОЛОГИЧНА КОМПАНИЯ". Газифицирани са 6 общински сгради и предстои газифициране на Медицински център – Дългопол. Газифицирани са и частни сгради.

Територията на общината има покритие на основните мобилни оператори в страната – М-тел, Глобул и Виваком.

През територията на общината преминават 1 главен оптичен телефонен кабел от националната оптична мрежа.

Интернет комуникациите чрез IDSL връзка в общината засега е достъпно само на територията на гр. Дългопол. Населените места на територията на Общината се снабдяват от частни доставчици, като връзката често е лоша и се наблюдава прекъсване за няколко часа.

Пощенската система на територията на общината е добре развита. Тя обхваща 13 броя пощенски станции в по-големите населени места и 8 броя агенства, които обслужват цялото население.

Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал, като покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община. Има местна кабелна телевизия, покриваща почти цялата територия на град Дългопол.

Като цяло, територията на Община Дългопол е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни условия.

Качествата на питейните води е задоволително, обаче хлорирането на водите не е на необходимото ниво и се прави епизодично.

На територията на общината функционира само една пречиствателна станция за отпадни води в гр. Дългопол. В останалите населени места заустването на каналите и деретата става директно в открити водоеми, най-вече в реките Голяма Камчия и Луда Камчия. Град Дългопол и селата Цонево и Медовец са най-големите източници на отпадни води - промишлени и битови. Повечето от битово-фекалните води се отливат в септични ями. Съоръжения за отточна канализацията имат около 60 % от териториите на населените места. Канализацията на селата не е изградена. Особено лошо е състоянието на поречията на реките и деретата, преминаващи през населените места. В повечето случаи те се използват за сметища.

Съществен е проблемът с честите наводнения на река Камчия, предизвикани от пролетното снеготопене и от неритмичното изпускане на язовир Тича. Високите подпочвени води и липсата на изградени дренажни и отводнителни съоръжения често застрашават обществени и частни сгради.

Замърсяването на въздуха с емисии от вредни вещества е в рамките на нормалното и под средното за областта и страната, с изключение на емисиите на въглероден диоксид през отоплителния сезон, които вероятно се дължат на използването на дърва за отопление в битовия сектор. Завишени норми на замърсяване на въздуха с общ прах се наблюдават най-вече през летните месеци. На територията на Община Дългопол няма постоянно действащи стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух.

Обекти в община Дългопол, попадащи в обхвата на Наредба № 16 за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини са:

• 
  „Акера” ЕООД, гр. Дългопол – бензиностанция, гр. Дългопол;
  

• 
  „Руни ойл” ООД, с. Тополи - бензиностанция, с. Лопушна;
  
• 
  „Руни ойл” ООД, с. Тополи - бензиностанция, с. Партизани;
  
• 
  „Пламек” ЕООД, гр. Бургас – бензиностанция, с. Цонево.
  

В Община Дългопол няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. Това не е и необходимо, тъй като по принцип концентрацията им е под пределно-допустимите норми, поради липсата на източници, емитиращи тези вещества. Локални замърсявания на почвите с нефтопродукти ежегодно се констатират в границите на преминаващия през територията на общината петролопровод. Вероятно има и замърсявания на районите около главния път Провадия - Айтос с характерните за транспорта вредни вещества, но проучвания до момента не са правени и не са предприемани мерки.

На територията на общината има централизиран склад в с. Партизани и 13 бр. ББ кубове в гр. Дългопол, в които се съхраняват негодни за употреба и залежали пестициди. Извършва се ежегоден контрол относно спазването на законодателството по отношение на безопасното съхраняване на негодните за употреба пестициди и предотвратяване на замърсяването на околната среда с тях.

Шум

Измервания за нивото на шума не са извършвани. Община Дългопол не е обременена с голямо шумово натоварване. Промишлените предприятия на града са изнесени в южната част и производството им е такова, че не създават шумова среда. Източник на шумово натоварване е ж.п. линията Провадия - Айтос, която не преминава през ЦГЧ. Шумово натоварване се наблюдава в с. Комунари, където главният път преминава през централната част на селото.

Конкретни данни за слънчевата радиация за община Дългопол липсва.

Първоначално избраната площадка „Регионално депо за опасни и неопасни отпадъци за регион Провадия” не е одобрена.

Споменатото по-горе, към 2011 година, обезвреждането на отпадъците генерирани на територията на община Дългопол, е трябвало да се осъществява на регионално депо чрез депониране. Тъй като регионалното депо не е изградено, депонирането на отпадъците през изминалата 2012 година продължава да се извършва на общинско депо в гр. Провадия.

За изпълнение на дейностите по управление на отпадъците е сключен договор с „Технокар” ЕООД за събиране и извозване на отпадъците генерирани на територията на община Дългопол до общинското депо в гр. Провадия.

На територията на цялата община е въведено организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а за осъществяването им се използват 4203 бр. фамилни кофи-0,14 м³, 341бр. фамилни кофи - 0,24 м³ и 359 бр. контейнери тип „Бобър”-1,1м³. Честотата на извозване на отпадъците е различна за различните населени места, в зависимост от тяхното население и е както следва:

• 
  За град Дългопол
  

Кофи -240л – 3/три/ пъти месечно

Кофи – 140л - 3/три/ пъти месечно

• 
  За селата: Цонево, Медовец, Аспарухово и Дебелец
  

Кофи -240л – 3/три/ пъти месечно

Кофи – 140л - 3/три/ пъти месечно

• 
  За селата: Боряна, Сава, Рояк, Камен дял, Красимир, Комунари, Партизани, Арковна, Лопушна, Поляците, Величково и Сладка вода
  

Кофи -240л – /два/ пъти месечно

Кофи – 140л - /два/ пъти месечно

Общото количество на генерираните от община Дългопол и извозени отпадъци през 2012 година от „Технокар” ЕООД до общинското депо в гр. Провадия е 7670.40 м³.

За разделно събиране на отпадъците в община Дългопол са разположени общо 27 контейнери тип „Бобър” и 18 броя контейнери тип „Иглу”, по населени места на територията на община Дългопол.

По данни на дружеството, извършващо дейностите по разделно събиране на отпадъците на територията на община Дългопол количествата събрани опаковки от контейнерите разположени на територията на община Дългопол за 2012 г. са:

• 
  Общо количество отпадъци извозени до сепарираща инсталация - 26,989 т.;
  
• 
  Смесен отпадък извозван до депо - 21,196 т.;
  
• 
  Количество рециклируеми отпадъци от опаковки - 5,793 т.;
  
• 
  Количеството отпадъци негодни за рециклиране за месеци септември октомври и ноември са 6,602 т.