За живота и проблемите на хората с увреждания година V плевен ноември 2009



Дата09.08.2018
Размер126.95 Kb.

ВЯРА



РЕГИОНАЛЕН МЕСЕЧНИК





ЗА ЖИВОТА И ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ година V ПЛЕВЕН ноември 2009

ЕКСКУРЗИЯ

На 5 и 6 септември 2009 година членовете на Клуба на пенсионера и инвалида при ж.к. „Дружба” гр.Плевен, посетихме градовете Сандански и Мелник, месността Рупите и Роженския манастир.

В ранния следобед пристигнахме в красивия град Сандански. След като се настанихме, разгледахме забележителностите, а вечерта посетихме музикалния фестивал „Пирин фолк”. На другата сутрин продължихме за Рупите. В долината се къташе манастира и къщата на Баба Ванга. Въпреки, че дъждът ни изненада, продължихме за Роженския манастир като неописуемата гледка ни плени. По-късно се отправихме за град Мелник- красив град с автентични български къщи и много изби. Направихме много снимки, почерпихме се с хубаво вино и сладко от смокини. Вечерта радостни и щастливи се върнахме благополучно в Плевен.

Град Сандански се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София - Кулата - Солун.

Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Градът, разположен на надморска височина 220-240 м., е най-топлият български град през всички годишни сезони. Въздухът тук е изключително чист, с ниска относителна влажност, със средна годишна температура +14,1С, със сравнително малки денонощни и сезонни температурни амплитуди. Зимата е мека и топла, снегът, когато падне бързо се топи , а мъглата е рядко явление.В края на главната улица "Македония" започва паркът на града - малък райски кът, украсен с цветя и много зелени площи.Това е единственият парк в България с пясъчни алеи и заедно с Варненската "Морска градина" е най-големият градски парк в България. В парка се отглеждат изключително редки растителни видове.

Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.

Надка Павлова

Благодарим Ви!
Ръководството на ТСО на Съюза на слепите гр. Плевен,както и нейните членове най-сърдечно благодари на фирма "ЯНА" АД-Бургас и лично на нейния секретар за гр. Плевен г-жа Керка Цветанова за направеното дарение на организацията. През последните години все по-малко фирми правят дарения и затова ние високо оценяваме този жест.

Благодарим ВИ!
Проект „Художествена самодейност и приложни изкуства в училищата за деца с увреден слух

В края на август 2009 успешно приключи проектът «Художествена самодейност и приложни изкуства в училищата за деца с увреден слух», финансиран от ЕСФ по ОП "Развитие на човешките ресурси" към Министерството на образованието и науката. Повече от сто и петдесет деца от София, Пловдив и Търговище се включиха в кръжоците по художествена тъкан, иконопис, народно творчество - обредни хлябове, народни и модерни танци, синхронно пеене и пантомима, художествено слово, джазбалет, куклен театър, театрално студио, приложно рисуване, народно творчество. За целия екип по проекта бе удоволствие да работи с толкова квалифицирани колеги и амбицирани ученици. Надяваме се да продължим дейността им в следващи проекти.


Добри идеи

Охлюви за Италия и Франция изнася единствената у нас ферма за производство на охлюви, която се намира в Добрич. Първата реколта от мекотелите е прибрана след края на август 2005. Охлювите се изкупуват по цени на международната борса в град Кунео, Италия. Един кг от деликатеса се продава за 6,20 евро на килограм месо,. Сдружение "Сътворение" е учредено от предприемчивите добричани през януари 2002 г. Регистрират го по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Идеята на учредителите е да дадат шанс за професионална реализация на хора с увреждания. Сдружение "Сътворение" набелязва като втора цел да търси вариант за разкриване на такъв бизнес, който, от една страна, да се самоиздържа, а от друга - да позволява дейността да се извършва от хора в неравностойно положение. Днес фермата дава работа на 15 души със зрителни и слухови увреждания. Те са преминали едномесечен курс по охлювно фермерство. Чрез Интернет членовете на сдружение "Сътворение" разбират, че в Европа месото на охлювите е на почит и съзират своя шанс в тази нестандартна пазарна ниша. Насоките за отглеждането на мекотелите получават от проф. Георги Георгиев от Лесотехническия университет, който е единственият български специалист по хелио- и аквакултури у нас.


Начин на живот и обучение на децата със специални нужди

Един от най-важните критерии за зрелостта и хуманизма на едно общество е отношението му към децата с различни увреждания и към възрастните инвалиди. Още от древността обществото търси отговор на два много важни въпроса, свързани с отглеждането и възпитанието на децата с увреждания: на какво да бъдат научени тези деца и как те да бъдат приети от другите хора.

Изминат е много труден път, по който хуманизмът многократно се е сблъсквал с унизителното съжаление, отхвърляне, безразличие и демагогия, когато става на въпрос за деца с увреждания, за да се достигне до най-съвременното схващане, че тези деца са както всички останали, независимо от особеностите в тяхното развитие и специфичните им нужди в обучението. Ето защо, днес те се определят като деца със специални нужди.

Променящото се обществено отношение към децата със специални нужди в развитието си преминава през няколко периода.

През XVIII век френските просветители издигат прогресивни идеи, като дават първоначален тласък за откриване на специалните училища. В Париж е открито първото училище за слепи деца. По-късно пак там възниква и първото специално училище за деца с умствени увреждания.

Така, в продължение на повече от двеста години в различни страни се утвърждават специални училища за деца с увреждания и различни институции за възрастни инвалиди, които с годините натрупват опит и оказват своята положителна роля, доказвайки възможността за обучение на децата с увреждания. Те разработват специални методи за обучение и рехабилитация, създават специалисти за работа с деца и възрастни с различни увреждания. Но паралелно с това, макар и несъзнателно, още със своята поява, те поставят децата с увреждания в изолация, отделяйки ги от здравите им връстници. Обществото поставя рязка граница между здравите деца и децата с увреждания и насочва своите грижи към развитието на специалните институции, които на практика се оказват затворени общности. С течение на годините се създават специални интернати, общежития за възрастни, специални работилници и предприятия, специални домове за инвалиди в старческа възраст и пр. Сред голяма част от обществото се формира схващането, че децата с увреждания не са като другите, тъй като всичко за тях трябва да бъде много специално.

Създавайки специалните училища, независимо от многото „за“ и „против“, обществото продължава да развива грижите си към децата с увреждания. Така се стига до мнението, че освен от обучение, тези деца и възрастните инвалиди се нуждаят от някои улеснения, които да подобрят начина им на живот. В края на XIX век се стига до идеята за създаване на специални закони за защита на инвалидите. По това време се появяват и два типа организации: организации на инвалиди, които обединяват самите инвалиди и защитават техните права като съюзи, федерации, дружества и др. и организации за инвалиди, създадени от здравите хора в тяхна подкрепа. По този начин се полагат основите на обществена поддръжка в полза на децата със специални нужди и на възрастните инвалиди.

В първите десетилетия на XX век в повечето страни вече има изградена мрежа от специални училища, институции и организации на и за инвалиди. Вече никой не се съмнява, че според своите възможности, макар и в различна степен отделните групи деца с увреждания могат да овладеят общообразователните дисциплини в училищните програми. Но това се оказва недостатъчно, тъй като децата, завършили специалните училища нямат необходимите умения за самостоятелен и независим живот. Това дава основание заедно с общообразователните, да се разработват и рехабилитационни програми, включващи образователни, всекидневни и социални умения.

Идва време, когато усилията се насочват към премахване на изолацията, която пречи на децата със специални нужди да се социализират. В годините след Втората световна война се налага една нова концепция за обучение, рехабилитация и трудоустрояване на деца и възрастни инвалиди — концепция за интеграция. В нея се залага на пълноценното участие на инвалидите в социалния, стопанския, политическия и културния живот на обществото. Развитието на идеята за интеграция довежда до извършване на преход в обучението на деца с увреждания в специални училища, към интегрирано обучение в обикновените училища, под ръководството на специалисти. Същевременно усилията на обществото са насочени и към професионална интеграция.

Макар в наши дни идеята за интеграция на инвалидите към социалния живот да има силна обществена поддръжка, младежите с различни увреждания много трудно се приемат на работа. Стана ясно, че пълноценната професионална интеграция означава не само приемане на инвалидите в обществото, но и тяхното равноправно участие в живота. Това може да се осъществи чрез две изключително важни изисквания:



  • получаване на подходяща професия в условията на определена инвалидност, което означава, че лекарите, педагозите, социолозите и родителите трябва да отчитат действителните професионални възможности на конкретното дете, без каквото и да било надценяване или подценяване на способностите.

  • упражняване на подходяща професия толкова качествено колкото и здравите хора. Това е основният критерий за професионална интеграция на младежите с увреждания. Преди всичко, това означава обучение на децата с увреждане в най-малко ограничаваща околна среда, с цел те да бъдат подготвени за активно участие в живота на обществото.


Педагогът Галина Трифонова: Хората с увреждания са изпитание не само за българското, но и за германското общество!

/в съкращение/

Плевенската педагожка Галина Трифонова посети единствената по рода си ферма за биодинамично земеделие в областта около Хамбург. Началото на тази ферма за биодинамично земеделие е поставено през далечната 1969 г. Тогава се учредява специален тръст за стопанисване на подарената земя, заедно с животните и производствената техника. През 1989 година фермата приема за организационна, формата на „икономическа общност” или обществено подпомагане на земеделието (CSA). При управлението на фермата са обединени идеите на Рудолф Щайнер за биодинамичното земеделие с идеите за обществено подпомагане на земеделието (Community Supported Agriculture, CSA).

На територията на фермата Бушбергхоф съществува антропософска социално-терапевтична общност от 11 възрастни с душевни и ментални заболявания: шизофрения, аутизъм, забавено умствено развитие и др. Някои от тези хора с увреждания имат от 15 до 25 години „стаж” на това място. Престоят си във фермата заплащат с държавната издръжка, която получават. Всеки обитател разполага със собствена стая и баня. Пребиваването на тези хора в общността е целогодишно, като поддържат редовни връзки с близките си под различна форма – гостувания, ваканции. За тях се грижат 5 души с различно по продължителност и организация работно време.Различните трудови задължения осмислят деня и живота на болните и ги приобщават към общността. Ритъмът и редът, в който извършват различните дейности им дават чувство за спокойствие и сигурност.

- Важен антропософски момент в дейността на общността е осигурената възможност за упражняване на различни видове терапия чрез изкуство: музика, рисуване и моделиране, лечебна гимнастика, масаж. Произведенията от арт терапевтичната дейност се използват за украса на всички помещения във фермата. Свободата в духовната сфера чрез участието в занимания с изкуство и пълноценното изживяване на всеки трудов процес са главната цел на отговорната за дейността на социално-терапевтичната общност г-жа Патриция Ридерер. Нейната идея е, че свободният избор на дейност и практикуването на тази дейност осигуряват възможност за разгръщане на Аз-а на болните хора, дават им положително лично и социално самочувствие.

- Интересно е, че в общността няма телевизори. За това пък в дневната има богат избор от настолни игри от типа на „Скрабъл”, пиано и различни други музикални инструменти. Денят на хората е зает с разнообразни дейности и труд, а вечерите – с разговори, игри и музика. Тук и празниците се празнуват с жива музика, чай, мляко и безалкохолни напитки.

- Социално – терапевтичната общност е прекрасен пример за това колко добри навици могат да се създадат в болните хора. Тук „Bitte” и „Danke” бяха най-често употребяваните думи. Удоволствие беше да се храним на добре подредена маса, с пълен комплект прибори – нож, вилица, малка лъжичка, цветя, свещи и приятен мирис на прясно приготвена храна. Хората спокойно се изчакваха всички да заемат местата си, да се запали свещта, да се каже молитвата преди хранене Всеки получаваше толкова храна, колкото искаше. Всички дружелюбно разговаряха, изчаквайки и най-бавните да свършат с храненето. Почистването на масата след хранене се извършва заедно от всички. Прави впечатление и факта, че не се дели работата на мъжка и женска и мъжете мият чинии, избърсват ги, помагат в кухнята. Освен това на маса те се държат много джентълменски – наливат чая и кафето, грижат се съседките им да имат хляб, масло...

Хората от общността се хранят изключително с продукти, произведени във фермата. Впечатляващо е пестеливото използване на солта и сведеното до минимум използване на захарта. За подслаждане се използват различни видове сладко и фруктовата захар на плодовете. Факт е, че се изхвърля много малко храна за компост или за храна на животните. Готви се толкова, колкото може да се изяде. Ако остане храна, се запазва в хладилната камера и се предлага за вечеря.

Уважението към индивидуалните предпочитания е основен принцип в дейността на терапевтичната общност. Така за човек, който желае да живее самостоятелно, е построена отделна къщичка; на човек, който се храни само с необработена храна, му се предоставя винаги такава храна; този, който обича птиците, получава възможност да отглежда гълъби, фазани и папагали и цялата общност му съдейства за това.

Разбрах, че хората с увреждания са изпитание не само за българското общество. Те са изпитание и за германското. Така 11-те човека се приемат резервирано от обществото в близкото село, въпреки четиридесетгодишната история на общността на това място. Нещо повече. Ръководителката на общността също е приета въздържано, въпреки ангажираността й в социалния живот на селото.

В същото време е удивителен начинът, по който семейството на г-жа Ридерер приема хората с увреждания – наистина като част от семейството. Малко са ръководителите на социални заведения в България, които, като нея, ще съжителстват в дома си с 11 човека с увреждания, ще ги заведат на работното място на сина си, за да го разгледат или ще поканят класа на дъщеря си в къщи, сред тези 11 човека.

Месецът, който прекарах в социално-терапевтичната общност ми показа колко тънка е границата между здравите хора и хората с недъзи: че човек е първо човек и след това болен; че ако потърсиш доброжелателно и непредубедено, винаги ще намериш онази отправна точка – умение, предразположение, дори фобия, около която може да се изгради достоен трудов и социален живот за човека с увреждане и да се укрепи неговия Аз; че се изисква търпение и постоянство в спазването на установените ритми и режими и колко важни са те за лечебната атмосфера около хората с увреждания; че свободата, братството и равенството не са само красиви думи, но и основа на производствени, социални и емоционални отношения; че хората с увреждания са също толкова чувствителни към изкуството, колкото и здравите хора и че то, изкуството, наистина придава други измерения на техния живот и ги превръща в достойни творци.

Поучителната история на г-жа Ридерер е пример колко несправедлив може да е живота в непосредствен житейски план и как понякога плащаш със социална изолация за достоен идеен, социален и професионален избор. Въпреки всичко нейният пример вдъхновява с това, как човек може да бъде удовлетворен и щастлив в своя свят на съмишленици, работа, изкуство и благодарни хора с увреждания.

Красимир АДАМОВ, Плевенски вести
Антропософията, наричана още духовна наука от създателя си Рудолф Щайнер, представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Щайнер дава определението „наблюдение на душата чрез научна методология“. Той често прибягва до ясновидство, извън научния метод, за да изследва различни обекти. Корените на антропософията се откриват както в немската култура и трансцеденталната философия на Хегел, Фихте и Шелинг, поетичните и научни творби и разработки на Гьоте, така също и в теософските (и Гьотеви) концепции за кармата и реинкарнацията.
Паралимпийски игри

Паралимпийските игри (познати и като Параолимпийски) са спортно събитие за атлети с двигателни, сетивни и интелектуални увреждания. Провеждат се на всеки четири години след Олимпийските игри и се организират от Международен паралимпийски комитет. Името произлиза от гръцкото "para" (до, заедно с) и така обозначава, че събитието е паралелно на Олимпийските игри. "Пара" не е свързано с "парализа", въпреки че в началото думата "паралимпийски" е приемана за съчетание от "парализа" и "олимпийски".

Паралимпийските игри започват след края на Втората световна война, когато д-р Лудвиг Гутман въвежда спорта като метод за рехабилитация на ранени войници и цивилни. Скоро в клиниката му "Стоук Мандвил" в Англия пациентите започват да се занимават и със състезателни спортове. На 28 юли 1948 година, когато се откриват Олимпийските игри в Лондон, д-р Гутман организирал първото състезание за атлети на инвалидни колички. Нарекъл състезанието "Игри "Стоук Мандвил"". Скоро към начинанието се присъединили и чужденци и така през 1952 година се създава Международния комитет на игрите "Стоук Мандви". През 1960 година се провеждат първите Паралимпийски игри веднага след Олимпийските в Рим. Събитието имитира Олимпийските игри с 400 атлети от 23 страни.

От 1988 година Паралимпийските игри се провеждат в същия град като Олимпийските игри, три седмици след приключването им.



Дисциплини: Стрелба с лък, Лека атлетика, бокс, Колоездене, Конна езда, Паралимпйски футбол за атлети със зрителни увреждания, Паралимпийски футбол за атлети с церебрална парализа, Голбо, Джудо, Вдигане на тежести, Гребане, Ветроходство, Стрелба, Плуване, Тенис на маса, Паралимпийски волейбол, Баскетбол с инвалидни колички, Фехтовка с инвалидни колички, Ръгби с инвалидни колички, Тенис с инвалидни колички,, Алпийски ски слалом, Паралимпийски хокей, Биатлон, Ски бягане, Кърлинг с инвалидни колички, Състезатели с церебрална парализа - в категорията влизат и атлетите с мозъчни травми, удар и подобни проблеми на равновесието, координацията или мускулния контрол, Състезатели в инвалидни колички.
Съставители: инж. Румен Петков, Гена Дочева За контакти: тел. 835852;0883 370835

Разпространява се БЕЗПЛАТНО


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница