За компетентност на морските лица в Република България Глава първа общи разпоредби ч



страница5/5
Дата20.07.2018
Размер0.9 Mb.
1   2   3   4   5
Раздел I

Признаване на свидетелства за работа на море

Чл. 92. (1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, издадено от администрацията на държава, която е включена в списъка, публикуван в официалния бюлетин на Европейския съюз, ИА "МА", от името на Република България, като приемаща държава - членка, издава потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб, плаващ под българско знаме, след като:

1. лицето подаде заявление, към което се прилага свидетелството за правоспособност и потвърждение на същото, валидно свидетелство за здравословна годност, документ за самоличност и за платена такса;

2. администрацията, издала свидетелството и потвърждението му, удостовери тяхната автентичност.

(2) На морското лице по ал. 1, когато отговаря на изискванията, се издава потвърждение на свидетелството по чл. 84, ал. 2 (по Правило I/10 на STCW) за заемане на длъжност, която е вписана в свидетелството му за правоспособност.

(3) Срокът на валидност на издаденото от ИА "МА" потвърждение не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на свидетелството за правоспособност или потвърждението на свидетелството.

(4) Издадените от ИА "МА" потвърждения на свидетелства, издадени от администрация на държава, която е включена в списъка на Европейския съюз, се обезсилват, ако администрацията на държавата бъде извадена от този списък.



Чл. 93. (1) На морско лице, притежаващо свидетелство за правоспособност, свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, издадено от администрация на държава, която не е включена в списъка, публикуван в официалния бюлетин на Европейския съюз, ИА "МА" може да издаде потвърждение на свидетелството, когато лицето ще работи на кораб, плаващ под българско знаме.

(2) Заявлението за признаване на свидетелство, издадено от администрация на държава, която не е включена в списъка по ал. 1, се подава от корабопритежателя на кораб, плаващ под българско знаме.

(3) Когато се установи, че български корабопритежател има съществен интерес свидетелства за правоспособност, издадени от администрация по ал. 1, да бъдат признавани чрез издаване на потвърждение на тези свидетелства от ИА "МА", ИА "МА" изпраща обосновано искане до Европейската комисия за оценка на тази администрация с оглед признаване на издадените от нея свидетелства за правоспособност.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" не изпраща в Европейската комисия предложения за признаване на свидетелства, издадени от администрации на държави, които не са включени в списъка на признатите от Международната морска организация държави.

(5) За целите на признаването по ал. 1 и след получаване на заявлението по ал. 2 ИА "МА" прави мотивирано предложение до Европейската комисия с искане да бъде оценена системата за подготовка и освидетелстване на моряците на съответната държава.

(6) След подаване на предложението по ал. 5 ИА "МА" може да издаде потвърждение на свидетелствата на морските лица от кандидатстващата държава. Валидността на издадените потвърждения не може да надвишава 3 месеца.

(7) При получаване на положително становище от Европейската комисия се подготвя двустранно споразумение със съответната администрация на държавата - страна по Конвенция STCW.

(8) За подписване на споразумението по ал. 7 ИА "МА" информира Европейската комисия и IMO.



Чл. 94. (1) Република България може да прекрати сключено споразумение по чл. 95, ал. 7 , а ИА "МА" да обезсили издадените на негово основание потвърждения, когато се установи нарушаване на условията в споразумението.

(2) За решението си по ал. 1 ИА "МА" информира Европейската комисия, IMO и държавата, с която е сключено споразумението.


Раздел II

Признаване на свидетелства за работа по вътрешни водни пътища

Чл. 95. (1) Морски лица, притежаващи свидетелство за правоспособност, свидетелство за премината допълнителна и/или специална подготовка, за работа на кораби, превозващи товари и пътници по вътрешните водни пътища на Европа, издадено в съответствие с Препоръките на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на ООН или Дунавската комисия, кандидатстват пред ИА "МА" за признаване правото им да упражняват съответна длъжност на кораб, плаващ под българско знаме.

(2) В случай, че квалификацията на кандидата за признаване на свидетелство по ал. 1 не покрива всички изисквания по глава пета за съответната длъжност и различията не могат да бъдат преодолени чрез мерките по чл. 100 и 101, правоспособността на кандидата се признава частично и дава право да заема само тези длъжности, за които е правоспособен.



Чл. 96. (1) Квалификацията на кандидата за признаване на свидетелството по чл. 97, ал. 1 се удостоверява с един от следните документи:

1. диплома за завършено средно или висше образование;

2. свидетелство за професионална квалификация;

3. свидетелство за правоспособност, издавано за длъжности на кораб, упражняването на които изисква правоспособност.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да изиска от кандидата за признаване по чл. 97, ал. 1 да приложи към документите по ал. 1 допълнителни доказателства за съдържанието и хода на образованието и обучението, издадени от компетентен орган от съответната държава.

(3) Всички документи, свързани с признаването, се подават в оригинал или нотариално заверено копие, с превод на български език от заклет преводач.



Чл. 97. Изпълнителна агенция "Морска администрация" не може да откаже на български гражданин или на гражданин на държава - членка на ЕС, получил съответна правоспособност в държава - членка на ЕС, поради липса на достатъчна квалификация да заема съответна длъжност по глава трета при същите условия като българските граждани, получили правоспособност в Република България, когато кандидатстващият за признаване:

1. притежава диплома или друг документ, които се изискват в някоя от държавите - членки на ЕС, за достъп или за упражняване на същата длъжност на нейна територия и които са издадени в тези държави;

2. е упражнявал през последните 10 години на пълно работно време тази длъжност в продължение най-малко на 2 години или в продължение на период, равностоен на 2 години пълно работно време в държава - членка на ЕС, в която длъжността не е регулирана, и притежава документ за квалификация, издаден от съответния компетентен орган.

Чл. 98. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да изиска от кандидатстващия за признаване по чл. 97, ал. 1 да докаже, че притежава професионален стаж, когато продължителността на обучението, на което се позовава по силата на чл. 99, е по-малка с 1 година от изискваната продължителност на обучението за съответната длъжност по глава трета.

(2) Продължителността на изисквания професионален стаж по ал. 1 не може да надхвърля:

1. два пъти размера на недостигащия период на обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъл на обучение след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на квалифицирано лице и е завършил с изпит;

2. периода на недостигащия професионален стаж, когато този стаж се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифицирано лице.

(3) Във всички случаи изискваният професионален стаж не може да надхвърля 4 години.

Чл. 99. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да изиска от кандидата за признаване на свидетелство по чл. 97, ал. 1 да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за правоспособност.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предоставя на кандидата за признаване на свидетелство да избира между стаж за приспособяване или изпит за правоспособност.

(3) Стажът за приспособяване или изпитът за правоспособност се изисква, когато образованието на кандидата за признаване обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от изискваните по глава пета за съответната длъжност.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" преценява дали знанията и уменията, придобити от кандидата за признаване в процеса на неговия трудов стаж, не покриват частично или напълно различията по ал. 3.

(5) Изпитът за правоспособност се провежда по реда на чл. 7 и глава пета.

Чл. 100. (1) Стажът за приспособяване се провежда на кораб, плаващ под българско знаме, под ръководството на квалифицирано лице.

(2) Стажът по ал. 1 включва дейности, определени в заповед на изпълнителния директор на ИА "МА".

(3) Необходимият стаж за приспособяване се определя, след като ИА "МА" сравни доколко придобитите от кандидатстващия за признаване по чл. 97, ал. 1 теоретични знания и практически умения съответстват на изискваните по глава пета за съответната длъжност.

(4) Стажът за приспособяване се отчита, регистрира и оценява по реда на глава втора, раздел II.

(5) Стажът за приспособяване не може да бъде с продължителност, по-дълга от 2 години.

Чл. 101. (1) Когато за упражняването на съответна длъжност по глава трета има специфични изисквания, определени в нормативен акт, ИА "МА" изисква от кандидата за признаване да представи документи от компетентните органи на държавата - членка на ЕС, от които да е видно, че тези изисквания са изпълнени. Когато държавата не издава такива документи, те могат да бъдат заменени с клетвена, нотариално заверена или друга подобна декларация.

(2) Когато за упражняването на съответна длъжност по глава трета се изисква документ за физическото или психическото здраве, ИА "МА" приема като достатъчно доказателство представянето на документ, който се изисква в някоя от държавите - членки на ЕС.

(3) Документите по ал. 1 и 2 трябва да бъдат издадени преди не повече от 3 месеца от датата на подаване на молбата за признаване.

Чл. 102. (1) Изпълнителният директор на ИА "МА" се произнася с мотивирана заповед в 4-месечен срок от датата на подаването на молбата и всички необходими документи от кандидатстващия за признаване по чл. 97, ал. 1.

(2) Отказът за признаване по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК.



Чл. 103. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за професионалното образование и обучение, уреждащи признаването на правоспособността за упражняване на регулирани професии в Република България, придобита от граждани на държави - членки на Европейския съюз.
Раздел ІІІ

Проверка за автентичност на български свидетелства за правоспособност

Чл.104.(1) При получаване на искане за удостоверяване автентичност на българско свидетелство за правоспособност и достоверност на данните, вписани в него от администрация, с която има сключено споразумение, ИА „МА” извършва проверка и изготвя отговор на запитващата администрация в срока предвиден в съответното споразумение.

(2) Проверката за автентичност на свидетелството и достоверност на данните се извършва чрез сравняване на данните, предоставени от запитващата администрация, с тези в електронната база данни, а в случай на съмнение и в моряшкия картон на лицето, учебните заведения, изпитните протоколи.

(3) Удостоверяване на автентичност и достоверност на данните, вписани в българско свидетелство за правоспособност, поискано от лице, различно от лицата по ал.1, се извършва срещу заплащане на такса по Тарифа № 5.

Чл. 105. (1) Когато при проверката по чл. 106, ал. 2 се констатира, че предоставеното свидетелство съдържа неверни данни, с промени на данните в него, допълнителни записи или заличаване или фотокопието на свидетелството е манипулирано по такъв начин, ИА „МА” изисква оригиналите и изпраща същите на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност.
Глава десета

ВАХТЕНА СЛУЖБА

Чл. 106. (1) Капитанът носи отговорност преди всяко отплаване на кораба първата и следващите вахти да бъдат осигурени с достатъчен брой морски лица с необходимите правоспособности, отпочинали и в добро здравословно състояние за безопасно носене на вахтената служба, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване.

(2) Съгласно разписанието за вахтите, морските лица 4 часа преди застъпване на вахта и по време на изпълнение на задълженията си не трябва да са употребили упойващи вещества или съдържанието на алкохол да надвишава 0.05% ниво на алкохол в дъха или 0.25 мг/л алкохол в кръвта.

(3) Разписание за вахтите се изготвя на работния език на кораба и на английски език за море, и се поставя на видно място на мостика, машината и общо достъпно място на кораба.

Чл. 107. (1) Капитанът на кораба е отговорен за правилното планиране и безопасното плаване през целия преход от отправното до крайното пристанище.

(2) Капитанът на кораба извършва планирането в следните етапи:

1. оценка на необходимите данни за рейса по източниците за информация;

2. изготвяне на план за прехода;

3. изпълнение на плана и разпределение на отговорностите.

(3) Капитанът на кораба планира прехода от кей до кей, като взема под внимание всички възможни източници на информация. Ако не разполага с информация за крайното пристанище на рейса, той изработва план за прехода за тази част, за която има информация, и го актуализира, когато получи допълнителна информация за следващите пристанища и райони на плаване.



Чл. 108. (1) Капитанът на кораба е отговорен за организацията и правилното носене на вахтената служба по време на преход и на котва, а за носенето на вахтата в машинно отделение е отговорен и главният механик.

(2) За организиране изпълнението на разпорежданията на капитана са отговорни лицата от ходовата или котвената вахта, като изпълнението им е задължение на целия екипаж.



Чл. 109. (1) Преди началото на всеки преход капитанът на кораба провежда и документира инструктаж на вахтените помощник-капитани.

(2) Вахтените помощник-капитани се придържат в своите действия към изискванията на плана за прехода и към разпорежданията на капитана за осигуряване безопасността на кораба по време на прехода.

(3) Капитанът и вахтените помощник-капитани са отговорни за безопасното плаване на кораба.

Чл. 110. (1) Главният механик провежда и документира преди началото на всеки преход инструктаж на вахтените механици.

(2) Главният механик и вахтените механици са отговорни за осигуряване готовността на главната машина за незабавно изменение на хода на кораба след команда от мостика.



Чл. 111. Капитанът на кораба е отговорен за осигуряване на кораба с пълен комплект пособия и коригирани навигационни карти за районите на предстоящото плаване.

Чл. 112. Заповедите и разпорежданията на капитана на морски кораб се вписват в дневник (Master Standing Orders Book) и включват инструкции за безопасността на кораба, екипажа и околната среда при носене на ходова и котвена вахта относно:

1. редовното определяне на местоположението на кораба и воденето на прокладката;

2. воденето на визуално и радиотехническо наблюдение на района на плаване и изпълнение на изискванията на Международните правила за предотвратяване сблъскването на кораби на море (COLRЕG 72) на IMO, навигационна система IALA и Морски и въздушен наръчник по търсене и спасяване (IAMSAR) на IMO и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO);

3. ефективната работа на навигационното оборудване, комуникациите, следенето и отчитането на грешките на компаса, жирокомпаса и на радионавигационните прибори;

4. плаването в различни хидрометеорологични и навигационни условия, като намалена видимост, щормови условия, плаване в плитчини, теснини и канали, в крайбрежни води, плаване с пилот на борда и др.;

5. организацията и носенето на вахтата на котва и дежурство в пристанище.



Чл. 113. (1) Заповедите и разпорежданията на капитана на морски кораб за нощните вахти се вписват в дневник (Night Orders Book) и включват инструкции относно действията на вахтените помощник-капитани, включително когато капитанът отсъства от мостика.

(2) Вахтените помощник-капитани удостоверяват с подписа си в дневника по ал. 1, че са разбрали всички разпореждания на капитана.



Чл. 114. Корабопритежателят разработва и прилага вътрешни процедури за носене на вахта в съответствие с глава VІІІ на Конвенция STCW, както е изменена и допълнена, с които се запознават членовете на екипажа.
Глава единадесета

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛИТЕ

Чл. 115. (1) Корабопритежателите преди назначаване на морски лица на работа на своите кораби са длъжни да изискат от лицето да представи документ за правоспособност, който се изисква за заемане на длъжността, за която лицето кандидатства, чиято автентичност проверяват.

(2) Корабопритежателите осигуряват въвеждащо обучение на всички новопостъпили членове на екипажа за запознаване с всички процедури и обзавеждане, свързани с изпълнението на техните задължения, така както се изисква от раздел А-І/14 от Кодекса на Конвенция STCW, както е изменена и допълнена.

(3) Корабопритежателите са длъжни да поддържат актуален списък на екипажа на всеки свой кораб, като представят копие от същия в съответната териториална Д „МА”, където е регистриран кораба, не по-късно от 3 работни дни след промяната.

(4) Корабопритежателите са длъжни да поддържат досие на всяко морско лице, което е наето и работи на техните кораби, най-малко за времето, за което имат сключен трудов договор

(5) Досието по ал. 2 съдържа най-малко следната информация:

1. лични данни, идентифициращи лицето, снимка, адрес и телефон за контакт;

2. копия на всички свидетелства за правоспособност, за допълнителна и специална подготовка, други документи, даващи право на лицето да заема съответната длъжност, и издадени разрешения за заемане на по-висока длъжност;

3. документ, показващ какви първоначални инструктажи са проведени с лицето по отношение на безопасността и сигурността на работа на кораба, запознаване със задълженията му на кораба и приборите и устройствата, с които ще работи;

4. копие на документ, установяващ здравословната годност на лицето за работа на кораб в определен район на длъжността, за която лицето е назначено;

5. договора/ите между корабопритежателя и морското лице;

6. данни за продължителността и длъжностите, на които е работило лицето на всеки кораб, на който е било назначено.

(6) Когато работният език на кораба не е български език, корабопритежателят осигурява документацията по Международния кодекс за безопасна експлоатацияна обявения работен език.



Чл. 116. Корабопритежателят предприема всички необходими действия да попълни незабавно с правоспособно лице длъжността, вписана в документа за надлежно комплектоване на кораба с екипаж, която по време на рейс е била овакантена от лице, притежаващо необходимото свидетелство за правоспособност.

Чл. 117. Корабопритежателят създава организация за осигуряване и провеждане на учебна плавателна практика на борда на корабите си съобразно с броя им, големината и районите им на плаване в съответствие с изискванията за провеждане на практиката и съгласувано с ИА "МА".

Чл. 118. Корабопритежателят не допуска лице от екипажа да заема определена длъжност на кораби, плаващи под българско знаме, в определен район, за които в медицинското свидетелство на лицето, в свидетелството за правоспособност и/или в потвърждението по чл. 21 (по Правило I/10 на STCW) има вписани ограничения за заемането на тази длъжност или за съответния район на плаване.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Лицата, отговарящи на изискванията за образование и здравословна годност, отбили военната си служба или работили на военни или граничнополицейски кораби, могат да придобият правоспособност по тази наредба, както следва:

1. за правоспособност вахтен помощник-капитан на кораб над 500 БТ – въз основа на удостоверение за успешно завършен одобрен от ИА "МА" курс за преквалификация, удостоверение за премината учебна плавателна практика 6 месеца в курса на обучение и 6-месечен учебен плавателен стаж, удостоверен с дневник за практическа подготовка, като стажант вахтен помощник-капитан на търговски кораб в далечно плаване с големина 500 БТ или повече, документ от Щаба на Военноморските сили за уволнение и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

2. за правоспособност щурман – въз основа на удостоверение за завършен одобрен от ИА "МА" курс за преквалификация и удостоверение за плавателен стаж 2 месеца като стажант или моряк от палубна команда и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

3. за правоспособност вахтен механик на кораб с КСУ над 750 kW – удостоверение за премината учебна плавателна практика 3 месеца в курса на обучение и 6-месечен учебен плавателен стаж, удостоверен с дневник за практическа подготовка, като стажант-механик на търговски кораб с пропулсивна мощност на КСУ 750 kW или по-голяма, документ от Щаба на Военноморските сили за уволнение и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

4. за правоспособност механик вътрешно плаване – въз основа на плавателен стаж 2 месеца като стажант-механик на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1;

5. за правоспособност корабен рулеви, щурман обща категория, корабен електротехник, електромеханик вътрешно плаване, корабен моторист и моряк-моторист – въз основа на документ за плавателен стаж не по-малко от изисквания за съответната правоспособност, издаден от Щаба на Военноморските сили, документ за завършена школа или подготвителен курс, ако има такъв, и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1.



§ 2. Лицата, завършили висше образование по специалност "Корабоводене" могат да придобият правоспособност щурман след преминаване на одобрен от ИА "МА" курс за преквалификация и правоспособност капитан вътрешно плаване при наличие на плавателен стаж в съответствие с изискванията за придобиване на съответната правоспособност и успешно положен изпит пред комисията по чл. 63, ал. 1.

§ 3. Лицата, завършили семестриално трети курс на висше образование – бакалавърска програма по специалност "Корабоводене", „Речно корабоплаване”, "Корабни машини и механизми", "Електрообзавеждане на кораба" или "Електроснабдяване и електрообзавеждане на водния транспорт", при наличие на 3 месеца учебна плавателна практика и здравословна годност могат да придобият правоспособност съответно "Корабен рулеви", „Моряк-моторист”, "Корабен моторист" или "Корабен електротехник".

§ 4. Изпълнителна агенция "Морска администрация" е национален компетентен орган за обмен на информация с другите държави - членки на ЕС и трети страни относно придобиването на свидетелства от морските лица.

§ 5. Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява Европейската комисия, другите държави - членки на ЕС и трети страни, с които има споразумение съгласно Правило І/1, параграф 1.2, от Конвенция STCW за координатите на съответния национален компетентен орган за обмен на информация относно придобиването на свидетелства от морските лица.

§ 6. По смисъла на тази наредба:

1. "местно плаване" е:

а) за море – плаването във вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона на Република България;

б) за вътрешните водни пътища – плаването в участъка на р. Дунав от км 374,100 до км 845,650;

2. "крайбрежно плаване" е плаване в морските пространства на Република България или в близост до брега, както го е определила крайбрежната държава, с която Република България има подписано споразумение;

3. "далечно плаване" е плаване по море, което не е местно и крайбрежно;

4. "Зона А1" е морски район, включен в обхвата на най-малко една брегова ултракъсовълнова (VHF) радиостанция с възможност за непрекъснато цифрово избирателно повикване (DSC) по тревога; "Зона А2" е морски район, включен в обхвата на най-малко една брегова средновълнова (MF) радиостанция с възможност за непрекъснато цифрово избирателно повикване (DSC) по тревога; "Зона А3" е морски район, включен в обхвата на най-малко един от геостационарните спътници за морски свръзки (между географските паралели 70°N и 70°S); "Зона А4" са морските райони извън зоните А1, А2 и А3;

5. "вътрешни водни пътища на Европа" са р. Дунав, реките, езерата и каналите на Европа, ползвани за корабоплаване;

6. "надлежно свидетелство" е:

а) за морско корабоплаване – свидетелство, издадено и потвърдено в съответствие с Приложението към Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., както е изменена и Директива 2008/106/ЕС, даващо право на законния му притежател да работи на длъжност и да изпълнява функции с ниво на отговорност, посочена в свидетелството, на кораб от определен тип, тонаж, мощност и вид на корабната пропулсивна уредба по време на изпълнение на конкретен рейс;

б) за вътрешни водни пътища – свидетелство, издадено в съответствие с препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на ООН, Дунавската комисия и Директиви 96/50/ЕС и 91/672/ЕЕС;

7. "малък кораб" е всеки кораб, плаващ по вътрешни водни пътища, чиято дължина на корпуса е по-малка от 20 m; независимо от дължината не се считат за малки кораби:

а) корабите, построени или оборудвани за влачене, тласкане или за придвижване на борд на кораби, които не са малки кораби;

б) фериботите;

в) корабите, на които е разрешено да превозват повече от 12 пътници;

8. "Ро-Ро пътнически кораб" е кораб, предназначен за превоз на пътници и товари, с товарни помещения с хоризонтален начин за натоварване и разтоварване или помещения от специална категория, както е определено в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., с допълненията;

9. "учебна плавателна практика" е обучение, което е част от одобрена подготовка и е проведено на учебен или търговски кораб, по време на плаване под ръководството на квалифицирано лице, капитана, назначен от него офицер или главния механик по одобрена програма;

10 „комбинирана учебно-производствена практика” е обучение, което е част от одобрена подготовка и е проведено в учебни работилници и лаборатории, както и на учебен или търговски кораб, под ръководството на квалифицирано лице;

11. "стажант" е лице, плаващо като дубльор на съответната длъжност, под ръководството на капитана, назначен от него офицер или главния механик;

12. "квалифицирано лице" е лице, което изпълнява задължения на кораб като инструктор, оценител или ръководител на учебна практика, което има морско образование и правоспособност, най-малко равна или по-висока от обучаемите, получил е необходимия теоретичен и практически опит чрез успешно завършен, одобрен от ИА "МА" курс по програмата на моделен курс 6.09 на ИМО;

13. "пътник" е всяко лице на борда на кораба на възраст над 1 година, с изключение на членовете на екипажа и всички други лица, които работят или изпълняват задължения, свързани с дейността на кораба;

14. "вътрешни води на Република България" са водните пространства във вътрешността на страната, без корабоплавателен контакт с морето или с р. Дунав;

15. "пропулсивна мощност на корабната силова уредба" е общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати (kW) и указана в документа за регистрация на кораба, както и в другите корабни документи;

16. "друга силнотокова специалност" са специалностите "Електротехника" и "Електроенергетика и електрообзавеждане", със специализациите "Електротехнологии", "Електромеханика", "Възобновяеми източници на електроенергия", "Електроенергетика" и "Електрообзавеждане на промишлеността";

17. "клас на автоматизация А2/А1"означава:

а) "А2" – без вахта в машинно отделение, но с вахта в централния пост за управление;

б) "А1" – без вахта в машинно отделение и в централния пост за управление;

18. "одобрена програма" е програма, одобрена от изпълнителния директор на ИА "МА" и съставена в съответствие с Конвенция STCW, препоръчаните от нея документи и моделни курсове, както и резолюции на ИМО;

19. "критерии за оценка" са критерии, които са разработени на ниво, не по-ниско от задължителните критерии на Конвенция STCW, част А;

20. "независима оценка" е оценка от квалифицирано лице, което е независимо от учебния център, учебното заведение или дейностите, които се оценяват, за да се удостовери, че административните и оперативните процедури на всички нива са управлявани, организирани, спазвани и следени вътрешно, за да се докаже пригодността им за достигането на декларираните стандарти;

21. "офицер" е наименование на длъжностите от управленско и оперативно ниво, с изключение на капитана и главния механик;

22. "корабен офицер по сигурността" е лице на борда на кораба, определено от корабопритежателя и отговорно пред капитана за сигурността на кораба, включително и за прилагането и поддържането на корабния план по сигурността, и взаимодействащо с офицера по сигурността на корабопритежателя и офицера по сигурността в посетеното пристанище;

23. "влекач" е специализиран търговски кораб за влачене, тласкане, маневриране на кораби или за обезпечаване на безопасността им;

24. "вахтена служба" е период от време, през който морските лица изпълняват дейностите, съответстващи на длъжността им, както са определени в нормативните актове или правилата на корабоплавателната компания;

25. "Kодекс STCW" е Кодексът за подготовка и освидетелстване на моряците и носенето на вахта, както е приет с Резолюция 2 на конференцията на страните по Конвенцията STCW от 1995 г., както е изменена;

26. "признаване" е приемане от компетентните органи на приемащата държава - членка на ЕС, на свидетелство или надлежно свидетелство, издадено от друга държава - членка на ЕС;

27. "приемаща държава - членка на ЕС" е всяка държава - членка на ЕС, в която морско лице изисква признаване на свидетелство, надлежно свидетелство или друг тип свидетелство;

28. ”кораб за спорт и развлечение” е плавателен съд, собственост на физическо лице, компания или спортен клуб и използван за спорт, туризъм и развлечение от собственика, приятели на собственика, неговото семейство или служители на компанията, техни роднини и приятели, или членовете на спортния клуб и техните семейства, когато за ползването на плавателния съд не се заплаща такса с изключение на средства, които да послужат за покриване на разходите на плавателния съд, свързани с плаването, екскурзията или спортната проява;

29. „специална подготовка” е подготовка, свързана с изискванията на Глава V и Глава VI на Конвенция STCW, както и подготовка, касаеща влезли в сила изменения и допълнения на компетентностите;

30. „допълнителна подготовка” е подготовка, която е със статут на незадължителна, съгласно изискванията на Конвенция STCW;



31. „системни нарушения по смисъла на чл. 55, ал. 2” са три или повече нарушения по отношение на воденето на записи относно присъствието на обучаемите, както и на другите изискванията на одобрената програма и правилата, установени в тази наредба.

§ 7. С тази наредба се транспонират изискванията на Директива 2008/106/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималната степен на обучение на морските лица и Директиви 96/50/ЕС и 91/672/ЕЕС.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 8. Наредбата се издава на основание чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.

§ 9. Правоспособностите и правата на лицата, придобити до влизане в сила на тази наредба, се приравняват в съответствие с изискванията на таблицата – Приложение № 29.

§ 10. Свидетелствата за правоспособност, издадени до влизане в сила на тази наредба, се признават до изтичане на срока им на валидност.

§ 11. Свидетелствата за правоспособност, издадени без срок на валидност са невалидни и се преиздават след представяне на медицинско свидетелство за здравословна годност.

§ 12. Лица, придобили правоспособност „Водач на кораб до 20 БТ”, съгласно чл. 34, т. 5 от Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 04.12.2007 г. (отм.), запазват придобитата правоспособност като същата се приравнява на „Водач на кораб до 40 БТ”, съгласно чл. 33, т. 5.

§ 13. Лица, придобили право за организиране на курсове за специална и допълнителна подготовка, по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 04.12.2007 г. (отм.), подават заявление за организиране на курсове в съответствие с чл. 59 и сл. от тази наредба, в срок от 6 (шест) месеца от влизането й в сила.

§14. Раздел ІІІ „Ред за провеждане на изпити” на Глава шеста „Подготовка на морските лица”, влиза в сила от 01 септември 2012 г. Дотогава се прилага Раздел ІІІ – „Ред за провеждане на изпити” на Глава шеста „Подготовка на морските лица” от Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 04.12.2007 г. (отм.).

§ 15. Наредбата, заедно с приложенията към нея, се обнародва като притурка на "Държавен вестник".




1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница