За медитацията ошо въведение



страница1/4
Дата22.07.2016
Размер0.9 Mb.
  1   2   3   4
За медитацията

ОШО
ВЪВЕДЕНИЕ

Последният век на старото хилядолетие беше век на едно ускоряване на събитията, непознато дотогава за човека.

Разгръщането на научните изследвания на обективния свят е най-доброто доказателство за това. Човешкият гений за изследване на всичко, до което можем да се докоснем, ни е довел от велосипеда до ръба на вселената, от бензиновата горелка до най-дълбоката сърцевина на атома. Изкачили сме се на най-високата планина, гмурнали сме се в най-дълбокия океан, достигнали сме и до най-затънтените кътчета на тази планета... търсейки, откривайки, проучвайки.

В противовес на това ето и друго: до този момент, в продължение само на този век, около 100 милиона човешки живота са погубени в национални, религиозни, расови и етнически съперничества, експлодирали в най-кървавите конфликти през цялата ни четиримилионна годишна история - и кръвопускането още продължава. В допълнение, докато науката на външното е трансформирала живота ни във високотехнологично магьосничество, над един милиард души са останали без храна, питейна вода и подслон. Накрая, с приключването на този век, ние се изправяме пред факта, че дейността на хората е изместила равновесието в природата до крайност. Самата планета сега е застрашена.

Каква картинка само: това странно същество Хомо Сапиенс вилнее върху единствената планета, която го е поканила и му е станала дом, стъпквайки до смърт ближните си в сляпа ярост, заради национални, религиозни или расови идеи; разрушава своята околна среда в безграничното си желание за повече, трескаво търсейки навсякъде - за нещо, за каквото и да било. Има ли още къде да се търси, преди да е станало прекалено късно?

В друго време, в една друга епоха, гениите на древните цивилизации също са започнали да търсят. Те са търсили в друга посока - навътре.

Там те са намерили ума, който винаги сравнява: по-добро/по-лошо, по-висше/no-низше, по-високо/по-ниско. Намерили са страстите на алчността, омразата, похотта и ревността, които са ги заслепявали така, както ни заслепяват днес. Намерили са едно детинско Аз начело на цялата тази мисловна тълпа, едно Аз, което се чувства по-висше чрез обособяване, но което в хода на този процес се обособява от другите, от цветята, от звездите, от самото битие.

Наблюдавайки това, което е вътре в самите тях, научавайки умението на вътрешното виждане - затова са ги наричали ясновидци или мистици, - те са открили едно чудо: мислите и емоциите, контролиращи живота им, започват да се разсейват. Открили са възможността да избират собствената си съдба, необвързани повече със страсти или мисли. Те са намерили, че Азът е една илюзия, която се изпарява при по-щателно вглеждане, отстъпвайки място no-скоро на интегрирането, отколкото на обособяването. Успели са да постигнат хармония със себе си, с другите и със самото битие. Тази наука на вътрешното, която те са разработили, са я нарекли медитация.

Да, ние, съвременните хора, сме поглеждали навсякъде другаде, освен вътре в нас. Подобно на професора, който си търсел очилата, докато те му били на носа, така и ние се стремим да разберем нашия свят, забравяйки да погледнем неговата най-влиятелна съставка - самите нас. Та ние дори и не разбираме това!

Побеснели, търсим да видим какво има накрая на вселената, но дори и не знаем кой е този, който търси, дори не познаваме себе си!

Всички мистици през вековете все това са повтаряли:

„Познай себе си". Сега Ошо го казва пак. Освен това той ни дава прецизен, научен метод да подходим към себе си, медитации, които са специално за съвременния човек, с неговия трескав, забързан ум.

Няма защо да търсим в писанията, пише го на стената: Или ще обединим субективната наука на вътрешното с обективната наука на външното и ще създадем рай - както вътре в нас, така и отвън, - или експериментът на природата, наречен Хомо Сапиенс, ще се провали.

Сега или никога.



Свами Прем Амрито, д-р по медицина, бакалавър на науките,

член на Кралското общество на лекарите (Великобритания)

Само медитацията може да направи човечеството цивилизовано, защото медитацията ще освободи творчеството ти и ще премахне твоята деструктивност. Медитацията ще ти даде състрадание и ще отнеме жестокостта ти. Медитацията ще те направи отговорен за собствената ти същност и тогава ти не ще можеш да бъдеш престъпник. За да си престъпник, трябва да си много несъзнателен. Медитацията разрушава несъзнателното в теб, отваря вратите за светлината и изведнъж това, което си правил в тъмното, започва да изчезва.

Сат Чит Ананд

Физиците са създали термина „квантов скок". Никой духовен мислител, философ, не се е опитвал да помисли за паралел на духовния растеж. Медитацията всъщност е начинът, по който в твоето същество може да се предизвика внезапно пламване. И не само това - тя може да предизвика верижна реакция. Един се запалва и изведнъж хора от същия тип, които дори и не са се опитвали да медитират, които дори и не са търсещи, които никога не са мислили за нещо духовно, прихващат инфекцията - тя е заразна. Тъй че ако няколко души, пръснати по Земята, осъществят квантовия скок, след това още хиляди ще станат част от един световен пожар. И ето го единствения начин да се спаси това, което милионите години еволюция са ни донесли.



ПРЕНАСЯНЕТО НА ЛАМПАТА

Повечето от нас живеят живота си в света на времето, на спомените от миналото и очакване на бъдещето. Само в редки случаи ние се докосваме до безвременното измерение на настоящето - в моменти на сепване от неочаквана красота или неочаквана опасност, при среща с любимия човек или стъписване от нещо непредвидено.

Ошо е един от тези, които са открили начина да изживеят живота си в безвременното измерение на настоящето - той нарича себе си „истински екзистенциалист" - и е посветил живота си в провокиране на другите да търсят себе си през тази посока, да излязат от света на минало и бъдеще и да открият за себе си света на вечността.

Още от най-ранното му детство в Индия става ясно, че Ошо няма да се съобразява с условностите на света около него. Той прекарва първите седем години от живота си с родителите на майка си, които му позволяват свобода да бъде самият той, на която малко деца някога са се радвали. Смъртта на баба му, казва той, е оказала дълбоко влияние върху неговия вътрешен живот, оформяйки в него решителността да открие в живота онова, което е безсмъртно. По времето, когато се присъединява към увеличаващото се семейство на своите родители и тръгва на училище, Ошо е вече твърдо установен в яснота и чувство за своя аз, които му дават смелостта да се противопостави на всички опити на по-възрастните от него да формират живота му.

Ошо никога не е бягал от противоречията. За него истината не може да прави компромиси, иначе тя не е вече истина. А истината не е вяра, но опит. Той никога не иска хората да вярват на това, което той им казва, но пo-cкopo да експериментират и да видят за себе си дали това, което той казва, е вярно или не. В същото бреме той е неумолим в търсене на начини и средства да разобличава вярванията и да ги показва каквито са в действителност - просто утешения за успокояване на нашите тревоги пред лицето на непознатото и бариери срещу една мистериозна и неизследвана реалност.

На 21-годишна възраст Ошо завършва университетското си обучение и прекарва няколко години, преподавайки философия в университета в Джабалпур. Междувременно той пътува из цяла Индия, като изнася беседи, предизвиква ортодоксалните религиозни водачи на публични дискусии и се среща с хора от всички социални слоеве.

Към края на шестдесетте години Ошо започва да разработва своите уникални динамични техники за медитация. Съвременният човек, казва той, е така претоварен с остарели традиции от миналото и с грижи от всекидневния живот, че преди да може да се надява да открие свободното от мисли релаксирано състояние на медитация, той трябва да премине през процес на дълбоко пречистване. Така Ошо започва да организира медитационни лагери из цяла Индия.

В началото на седемдесетте години първите европейци, чули за Ошо, започват да се присъединяват към все по-увеличаващия се брой на индийците, посветени от него в нео-саняс. Към 1974 г. около Ошо се създава комуна 6 индийския град Пуна и скоро поточето от посетители от Запад се превръща в потоп. Към края на седемдесетте години в комуната в Пуна се намира вече най-големият в света център за духовна терапия и развитие и хиляди хора пристигат, за да участват 6 терапевтични групи и медитации, да седят в присъствието на Ошо при неговите всекидневни сутрешни беседи и вечерни дарша-ни и да дават своя принос към живота в комуната.

Между 1981 и 1985 г. експериментът с комуната продължава в САЩ, върху площ от 126 кв. мили в планинска пустинна местност в Източен Орегон. Основният акцент на живота в комуната е работата по изграждането на град Раджнишпурам, един „оазис в пустинята". Медитационните и терапевтични програми в Раджнишпурам се провеждат от Международния университет за медитация Раджниш. Разработват се курсове за терапия и обучение с по-голяма продължителност, които привличат по-широк спектър участници.

Към края на 1985 г. обаче местната и правителствена опозиция срещу Ошо и комуната прави невъзможно продължаването на експеримента. Комуната се разпуска и Ошо тръгва на околосветско пътешествие. Към средатa на 1986 г. той се връща в Индия. До януари 1987 г. Ошо се установява в Пуна и изнася беседи два пъти дневно. За няколко месеца комуната в Пуна започва да функционира с пълна програма от дейности и се разраства далеч отвъд предишните си граници. Все повече и повече хора идват от Изток - най-вече от Япония - и присъствието им води до съответно обогатяване на програмите по лечебни и бойни изкуства. Разнообразяването и разширяването намират отражение в термина „Мултиверситет", избран от Ошо като име за „шапката", обхващаща всички програми. Набляга се още по-силно върху медитацията - тази тема се появява непрекъснато в беседите на Ошо, който разработва и въвежда няколко нови медитативни терапии като He-ум, Мистична роза и Раждане отново.

От средата на 1987 г. нататък крехкото здраве на Ошо често пъти не му позволява да изнася беседи. През април 1989 г. той изнася последната си беседа, отговаряйки на въпроси и коментирайки върху дзен-сутри. През следващите месеци всеки път, когато здравето му позволява, той се появява вечерта и сяда заедно с учениците си в медитация от музика и тишина.

Ошо напуска тялото си на 19 януари 1990 година. Само няколко седмици преди това той е бил запитан какво ще стане с неговото дело, когато той си отиде. Отговорът му е: „Упованието ми в битието е абсолютно. Ако има истина в това, което казвам, тя ще пребъде. Хората, запазили интереса си към моето дело, просто ще носят факела, но няма да налагат нищо на никого. Аз ще остана извор на вдъхновение за моите хора. Аз искам те да израстват самостоятелно - в качества като любов, около която никаква църква не може да се създаде; като осъзнаване, което е ничий монопол; като празнуване, веселие и запазване на чисти, детски очи. Аз искам моите хора да познаят себе си, а не да бъдат според някой друг. А пътят е навътре."

Преди да напусне тялото си, Ошо диктува надписа върху неговото Самадхи, криптата от мрамор и огледално стъкло, съхраняваща праха му. Надписът гласи:

ОШО


НЕ СЕ Е РАЖДАЛ - НЕ Е УМИРАЛ.

САМО Е ПОСЕТИЛ ТАЗИ

ПЛАНЕТА ЗЕМЯ МЕЖДУ

11 ДЕКЕМВРИ 1931 г. - 19 ЯНУАРИ 1990 г.

Ошо говори също как би искал да продължи разрастването на неговото дело. Той каза, че след като напусне тялото си, много повече хора ще дойдат, много повече хора ще проявят интерес и неговото дело ще се разрасне отвъд представите му.

И именно това става сега.


ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ОШО ЗА МЕДИТАЦИЯТА
Зорба Буда

Другият свят е скрит в този.


Възлюбени Учителю,

Понякога, като говорите, виждам се сякаш живея живот като този на Зорба Гъркът (т. е. яж, пий и се весели) - похотлив и страстен. Друг път чувствам да казвате, че начинът е да седнеш тихо, в са-монаблюдение и неподвижност като монах. Усещам, че сте успели да обедините противоположностите, но как можем да бъде едновременно зорби - да се увличаме от страсти и желания, и буди - безстрастни, хладни и спокойни?

Това е върховният синтез - когато Зорба стане Буда. Аз се опитвам да създам тук не Зорба Гъркът, но Зорба Буда.

Зорба е прекрасен, но нещо липсва. Земята е негова, но липсва небето. Той е земен, вкоренен, като гигантски кедър, но няма крила. Той не може да лети в небето. Има корени, но няма крила.

Да ядеш, да пиеш и да се веселиш е само по себе си прекрасно, няма нищо лошо в това. Но не е достатъчно. Скоро ще се умориш от това. Не можеш просто все да ядеш, да пиеш и да се веселиш. Скоро тази весела въртележка се превръща 8 тъжна, защото се повтаря. Само един силно ограничен ум може да продължава да изпитва щастие от такъв живот.

Ако имаш малко интелект, рано или късно ще възникне въпросът: какъв е смисълът от всичко това? Защо? Невъзможно е да отбягваш дълго време този въпрос. А ако си много интелигентен, той винаги ще присъства, постоянно ще присъства, ще блъска в сърцето ти за отговор: дай ми отговора! - Защо?

Едно нещо трябва да се помни: не тези, които са бедни, гладуващи, се чувстват сразени от живота - не. Те не могат да се чувстват така. Те още не са живели - как биха могли да бъдат сразени от живота? Те имат надежда. Бедният винаги се надява, че нещо ще се случи - ако не днес, тогава утре или вдругиден; ако не в този живот, тогава в следващия.

Как мислиш? Що за хора са тези, които са описали рая като плейбойски клуб? Кои са тези хора? Гладуващи, бедни, които са изтървали живота - те са проектирали желанията си на небето. На Небето има реки от вино... кои са тези хора, които са си представяли реки от вино? Тук то сигурно им е липсвало. А има и дървета, които изпълняват желания. Седиш си под дървото, пожелаваш си и 6 същия момент, в който си пожелаеш нещо, то се осъществява.

Само чрез опита човек разбира пълната безсмисленост на всичко това. Само зорбите идват до разбирането на тази пълна безсмисленост. Самият Буда е бил Зорба. Всички красавици в тази страна са били негови. Баща му се разпоредил той да бъде заобиколен от красиви момичета. Той е притежавал най-прекрасните дворци - различни дворци за различните сезони. Той е имал целия възможен лукс или който е бил възможен по негово време. Той е живял живот като на Зорба Гъркът - ето защо, навършвайки едва 29-годишна възраст, е изпаднал в пълно безразличие. Той е бил много интелигентен човек. Ако е бил посредствен, е щял да продължи да си живее така. Бързо обаче е видял истината: все едно и също се повтаря. Всеки ден ядеш, всеки ден правиш любов с жена... а той всеки ден е имал нови жени, с които да прави любов. Но докога?

Скоро му омръзнало.

Житейската опитност е много горчива. Тя е сладка само във въображението. Всъщност е много горчива. Буда избягал от двореца, от жените, от богатството и от лукса, от всичко,

Така че аз не съм против Зорба Гъркът, защото той е самата основа на Зорба Буда. Буда възниква от тази опитност. Ето защо аз съм изцяло за този свят, защото знам, че другият свят може да се преживее чрез този свят. Ето защо аз не ти казвам да избягаш от него, не ти казвам да станеш монах. Монах е този, който се обявява против Зорба: той бяга от света, той е страхливец; той е сторил нещо прибързано, поради неинтелигент-ност. Той не е зряла личност. Монахът е незрял, алчен -алчен за другия свят. Иска да го постигне твърде рано, а сезонът още не е дошъл и той още не е узрял.

Живей в този свят, защото този свят ще ти даде зрялост, пълно развитие, цялостност. Предизвикателствата на този свят ще ти помогнат да усетиш своя център, да се осъзнаеш. А това осъзнаване се превръща в стълба, по която след това ще се изкачиш от Зорба до Буда.

Само зорбите стават буди - а Буда никога не е бил монах. Монах е този, който никога не е бил Зорба, а пък

се е захласнал по словата на будите. Монахът е имитатор, той е фалшив, псевдо. Той имитира будите. Той може да е християнин, будист, индуист - това няма голямо значение - тъй или иначе, той имитира будите.

Когато един монах се оттегли от света, той се оттегля с бой. Неговото не е отдръпване в релаксация. Цялото му същество се дърпа към света. Той се бори против него, става раздвоен. Половината от неговото същество е на този свят, е другата половина е обзета от алчност по другия. Той се разкъсва. Монахът е в основата си една шизофренична, раздвоена личност, разделена на низше и висше. Низшето продължава да го придърпва и при това става все по-привлекателно, колкото повече бива потискано. И тъй като той не е изживял низшето, не може да навлезе във висшето.

Така можеш да навлезеш във висшето само когато си изживял низшето. Ти можеш да придобиеш висшето само като преминеш през цялата мъка и целия екстаз на низшето. Преди лотусът да стане лотус, той трябва да премине през тинята - тази тиня е светът. Монахът е избягал от тинята, той няма никога да стане лотус. То е все едно ако семето на лотуса се страхува да падне в тинята - може би поради егото си: „Аз съм лотусово семе! Аз не мога да падна в тинята." Но тогава то ще си остане семе, няма никога да разцъфти като лотус. Ако то иска да разцъфти като лотус, ще трябва да падне .6 тинята, ще трябва да живее в противоречие. Без това противоречие на живот в тинята няма отиване отвъд.

Аз бих искал да пуснеш корени в земята. Напълно съм съгласен с Фридрих Ницше, който казва: „Умолявам ви, братя мои, останете верни на Земята и не вярвайте на онези, които говорят за отвъдни надежди!" Научи първия си урок по вяра, като се довериш на Земята. Точно сега тя е твоят дом!

Не жадувай за другия свят. Живей в този свят и го изживей с интензивност, със страст. Изживей го с пълнота, с цялото си същество. И от цялото това упование, от този живот в страст, любов и радост, ще станеш способен да отидеш отвъд.

Другият свят е скрит в този. Буда е заспал в Зорба. Той трябва да бъде събуден. Никой не може да те събуди, освен самият живот.

Аз съм тук, за да ти помогна да бъдеш цялостен, където и да си; в каквото и състояние да се намираш -изживей това състояние напълно. Само когато човек изживее едно нещо напълно, отива отвъд него.

Първо стани Зорба, цвете от тази Земя, и чрез това придобий възможността да станеш Буда - цвете от другия свят. Другият свят не е далеч от този свят, другият свят не е против този свят, другият свят е скрит в този. Този е само една проява на другия, а другият е непроявената част на този.
СЪВЪРШЕНИЯТ ГУРУ

Защо активни медитации?

Да бъдеш активен до такава степен, че активността просто да спре.
Възлюбени Учителю,

Това е първото ми участие в медитационен лагер. Бихте ли ми обяснили необходимостта от активни медитационни техники?

Човешкият ум е ориентиран към усилието, към действието, обладан е от дейност - защото колкото си no-деен, толкова повече егото ти се осъществява, толкова повече можеш да кажеш „Аз". Цялата дейност е в основата си храна за твоята егоистична личност.

Медитацията не е усилие, тя не е дейност. Тя е по-скоро едно пълно себеотдаване. Тя трябва да се осъществи в неактивност.. Всъщност просто да бъдеш е вече медитация - да не правиш нищо, да не желаеш нищо, да не копнееш за отиване някъде. Просто да бъдеш тук и сега. Това е, което аз наричам медитация. Но то е много трудно да се схване. Дори да мислиш за това е трудно. Умът не може да схване нищо, което не е усилие. Самият език на ума, самата рамка, самата структура се основава на усилието да правиш нещо, да постигаш нещо, да отиваш някъде.

Умът е много сериозен, а медитацията е абсолютно несериозна. Като казвам това, ти може би се объркваш, защото хората все говорят много сериозно за медитацията. Но медитацията не е сериозно нещо. Тя е просто като игра. Несериозна. Искрена, но несериозна. Тя не е като работа, а е no-скоро като игра. Играта не е дейност. Дори и да е активна, тя не е дейност. Играта е просто удоволствие. Действието не те завежда никъде, няма мотивация. По-скоро това е една чиста, течаща енергия.

Това обаче е трудно, защото ние сме така въвлечени в дейности! Винаги сме били така активни, че активността се е превърнала 6 дълбоко вкоренена обсебеност. Дори и когато спим, сме активни. Дори и когато мислим как да релаксираме, ние сме активни. Ние дори и релаксацията превръщаме в дейност: правим усилие да релаксираме. Това е абсурдно! Но то се случва поради механичните навици на ума.

И така, какво да се прави? Само неактивността ще те доведе до твоя вътрешен център, но умът не може да си представи как да бъде неактивен. Какво да се направи?

Аз съм изнамерил начини. Начини да бъдеш активен до такава степен, че активността просто да спре; да бъдеш така бясно активен, че умът, който копнее да бъде активен, да бъде изхвърлен от твоята система. Само тогава, след дълбок катарзис, ще можеш да слезеш до нивото на неактивността и да имаш проблясък от свят, който не е светът на усилията.

Веднъж щом познаеш този свят, ти ще можеш да навлизаш в него без никакво усилие. Веднъж щом получиш чувство за него - как да бъдеш просто тук и сега, без да правиш нищо, - ще можеш да навлизаш в него всеки момент, ще можеш да оставаш в него където и да си. В края на краищата ти ще можеш да бъдеш външно активен, а вътрешно дълбоко неактивен. В началото обаче ще трябва да правиш едно много парадоксално нещо. Парадоксът е в това: първо ще трябва да бъдеш активен, бясно активен, до крайност активен, така че всичко да се освободи, това, което си потиснал, да се освободи.

Потиснал си много неща. Ти си просто купчина от потиснатост. Тези потиснати неща са винаги там и работят в подсъзнанието, непрестанно те разсейват, отравят те. Ако те не се освободят, не можеш да се чувстваш удобно със себе си. А ако не можеш да се чувстваш удобно със себе си, как ще се чувстваш удобно с вселената? Докато не се почувстваш напълно уютно с цялото, ти не си опитал що е религия.

Така дълго не си бил в контакт със себе си, в продължение на много животи. Отчуждил си се от себе си, станал си чужд на себе си, поради тази позиция на потискане. Продължаваш да потискаш всичко. Не крещиш, не се смееш, не плачеш истински. Не си правил нищо истински, дълбоко; не си правил нищо, в което да си участвал изцяло.

Дълбоко вътре ти си събирал лудост. Тя може да избухне във всеки един момент. Никой не е нормален, защото точно зад тази така наречена нормалност е скрит ненормалният, лудият. Това ненормално, репресирано подсъзнание е вулкан, който разстройва живота му. Разстройва възприятието ти, разстройва всичко. Това е отрова, която трябва да изхвърлиш, ако въобще искаш да се чувстваш удобно със самия себе си. Това е първата стъпка, която трябва да се направи. Едва след това ще можеш да се чувстваш комфортно с всичкото.

Веднъж щом вселената стане твой дом, дори и за един момент, ти си станал религиозен. Това е трансформация. След това ти вече никога няма да бъдеш другаде, освен у дома. Можеш да се движиш навсякъде, можеш да си всеки или да вършиш всякакви неща и да оставаш у дома, спокоен. Това чувство обаче идва само тогава, когато всичката натрупана в теб идиотщина се освободи и изхвърли.

Ние продължаваме да я запазваме. Винаги сме нащрек да не би тя да се освободи; непрекъснато я пазим.

Ако продължаваш да пазиш твоята натрупана идиотщина, дори и през време на този медитационен лагер, нищо няма да стане. Но ако си готов да изхвърлиш навън всичко, което е било потиснато в твоята система, тогава много неща са възможни. Ще можеш да си отидеш оттук напълно нов човек; в теб ще се роди ново същество. Но ще трябва да си дързък, експресивен, неподправен и игрив.

Ние ще правим три медитации; сутрин, следобед и вечер. Ще ви кажа нещо за сутрешната медитация, така че да се подготвите за нея.

Сутрешната медитация е лудешка медитация, лудост със система. Каквото е било потиснато в теб, трябва да се извади навън. Веднъж щом се извади, ти ще се освободиш от него, ще се разтовариш. Тъй както ви виждам, така много сте се натоварили! Всеки носи Хималаите на главата си. Не можеш да се помръднеш и сантиметър с цялата тази тежест на главата си. Хвърли я! Това аз наричам дързост. Така че бъдете смели.

При сутрешната медитация има четири стадия. Първият стадий представлява десет минути хаотично дишане. Казвам „хаотично". Никаква система не трябва да се прилага. Просто хаотично дишане; вдишваш и издишваш. Забрави всичко друго, освен дишането. Дишай все едно блъскаш с чук и дишай толкова бързо, толкова дълбоко и толкова хаотично, все едно че си мях: вдишване, издишване. Това ще направи чудеса. То ще ти помогне да освободиш потиснатите емоции. Дишането ти е помогнало да ги потиснеш, така че само чрез дишането те могат да се освободят.

Може и да не знаеш, но колкото си по-потиснат, толкова по-плитко става дишането ти. Потиснатият човек не може да диша дълбоко, страхува се. Дишането му не може да стигне надолу до пъпа, плитко е. Той вдишва и изхвърля въздуха, без никога да стига до самите корени на своето същество. Той се страхува от корените, страхува се да бъде цялостен, защото ако е цялостен, тогава ще трябва да освободи потиснатото в себе си. Той ще трябва да действа различно: няма да бъде способен да се контролира. Ще бъде хвърлен в дълбоката река на битието. Битието ще го контролира; той няма да бъде способен да контролира битието. Ние контролираме дишането си в усилие да контролираме себе си.

Погледни детето. То диша другояче. То още не е окултурено, цивилизовано - затова. Но цялото общество работи, за да го култивира, а веднъж щом то започне да осъзнава обществото, дишането му ще се промени.

Дишането се променя в определен момент. Когато детето осъзнае пола - или когато обществото, семейството, родителите му го накарат да осъзнае своя пол, дишането се променя. Дишането става плитко, защото дълбокото дишане масажира сексуалния център отвътре; то възбужда сексуалния център; то отива надълбоко и спомага за раздвижване на сексуалната енергия. Обществото, религията (така наречените религии) - всички те се страхуват от секса. Семействата, културите, цивилизациите се страхуват от секса. Веднъж щом смъмриш детето за нещо, свързано с неговата сексуалност, то вече никога няма да диша естествено. Дишането му ще стане плитко, защото ако стига дълбоко, сексуалният център ще се възбужда. То няма да позволява на дишането да отива толкова надълбоко. Ето защо на всеки човек дишането е плитко.

Тъй че първият стадий на тази техника е просто да създадеш ситуация, обратна на тази, създадена от обществото. Трябва да дишаш така дълбоко, че сексуалният център да се удря отвътре, и то така силно, че оттам да се освобождава енергия.

Сексуалният център може да се удря по два начина. Той може да се удря отвън. Когато се привличаш от противоположния пол, центърът се удря отвън. Енергията се движи навън. Ако поемеш дълбоко въздух и удариш отвътре центъра, енергията се движи навън. Ако поемеш дълбоко въздух и удариш отвътре центъра, енергията се движи навътре - същата енергия. Сексът е и двете. Може да се движи навън, може да се движи навътре. Може да се движи надолу, може да се движи нагоре. И двата пътя са налице. В едната или другата посока, енергията трябва да бъде освободена. Съществува една вътрешна система, по която може да се движи сексуалната енергия. Ние сме я нарекли „кундалини". Кундалини не е нищо друго, освен сексуалната енергия, движеща се навътре.

Тъй че в продължение на десет минути ти трябва да се бориш с цивилизацията, е плиткото дишане. Хаотично дишане! Това ще произведе и един друг ефект. Ще освободи твоята телесна енергия, телесното електричество. Това е известно като биоелектричество. Веднъж щом биоелектричеството в тялото се освободи, ти можеш да го използваш като двигател, за да отидеш отвъд - отвъд тялото.

Ние се страхуваме от това. Умът винаги се страхува и все от едно и също нещо: какво ще стане, ако умът не контролира нещата? Умът може да контролира само едно мъртво или полуживо тяло. Ако тялото е напълно живо, умът се страхува. Енергията е толкова много, че умът бива изхвърлен.

Тези десет минути на хаотично дишане ще помогнат за освобождаване на твоята телесна енергия. Всяка клетка на тялото ти ще оживее и ще затанцува. И когато тези клетки започнат да танцуват вътре, самият ти също ще имаш чувството за танц. Цялото ти тяло ще започне да танцува и да подскача. Позволи му. Така се влиза в реката на битието.

При втория стадий в продължение на десет минути ще трябва да изхвърлиш навън цялата си лудост. Не се срамувай, защото не сме се събрали за това. Не се страхувай от другите. Просто мисли, че тук си сам. Това е път на самота, човек трябва да го извърви сам.

Много други ще правят медитацията, всички ще я правят, но ти ще трябва да се интересуваш само от себе си. Ако се интересуваш от другите, не ще можеш да се помръднеш и на сантиметър от мястото, където си, и цялото ти време тук ще бъде пропиляно. Затова не се интересувай от другите. Остани напълно заангажиран със себе си.

И не забравяй, ти имаш в себе си много лудости. Ти вече знаеш това, ето защо толкова се страхуваш. Изхвърли ги! Ако искаш да крещиш, крещи. Ако искаш да плачеш, плачи. Ако искаш да скачаш, скачай. Ако искаш да танцуваш, танцувай. Ако просто искаш да си като дете - да играеш с тялото си, да скачаш, да танцуваш, да крещиш, - прави го!

И го прави като на игра, не го взимай на сериозно. Ако си сериозен, не можеш да бъ-I деш напълно освободен. Бъди игрив. Наслаждавай се на лудостта, която излиза от теб. Помагай й, радвай й се, съдействай й. Ако наистина искаш да отидеш отвъд лудостта, това е пътят. Когато лудостта се изхвърли, ще се почувстваш разтоварен, безтегловен, ще почувстваш как едно фино усещане за новост прониква в теб, сякаш детството се е върнало. Ти отново си дете. Новородено, свежо. Тази свежест е много съществена, тази невинност е много съществена, ако искаш да вървиш нататък. При третия стадий ще използваме звука „ху" като мантра. Трябва да викаш Ду, Ху, Ху", високо, силно, влагайки цялата си енергия в него, като че ли от това зависи животът ти. В продължение на десет минути трябва да викаш, да крещиш Ду! Ху!" Какво ще направи това

То ще направи две неща. Когато викаш „ху", целият ти дъх излиза. Колкото по-силно викаш, толкова по-доб-ре. Издишвай със звука, така че да излезе всичкият въздух. Това създава пространство вътре в теб. В това пространство сексуалната енергия може да се движи нагоре. Ду" помага за възходящото движение на сексуалната енергия. Когато казваш „ху", сексуалният ти център се свива, дъхът излиза вътре в теб, точно до сексуалния център, и се създава пространство. В това пространство, в тази празнина, сексуалната енергия може да се движи нагоре.

Тези три стадия трябва да се правят с отдаване на толкова много енергия и сила, че нищо да не остане. Не трябва да задържаш нищо, трябва да си изцяло в това, което правиш. След това, след тридесет минути, аз изведнъж ще кажа „Стоп!" Тогава ти трябва да спреш напълно, така както си. Не се движи, не прави нищо. Ако ръката ти е вдигната, ако си скочил 6 момента, когато си ме чул да казвам „стоп", спри внезапно, където и да си. В момента, 6 който ме чуеш, почувствай все едно че те няма, като че ли си се превърнал 6 камък, 6 статуя. Някои ще стоят, някои ще седят, някои ще лежат. Не се движи, не викай. Няма звук, няма движение. Всички трябва изведнъж да станат все едно мъртви. Дори и да паднеш... Ако стоиш и позата ти е такава, че не можеш да останеш по този начин, не си нагласяй тялото, просто го остави да падне. Но не му помагай да падне. Не се нагаждай, не променяй тялото си по никакъв начин.

Много е съществено това спиране да се разбере напълно, защото ти можеш да се самозалъгваш. Ако позата ти е трудна, ако чувстваш, че те притеснява, че е неудобна, умът ти може да те излъже. Тъй като аз няма да съм там да видя, ти можеш да си помислиш да промениш малко позата, за да ти е удобно. Значи не си разбрал.

Не прави нищо. В момента, в който кажа „Стоп!", спри всички движения. Какво ще се случи? При това внезапно спиране ще бъдеш хвърлен към своя център. Миг преди това ти си се движил като циклон, лудешки активен. Внезапно аз казвам „Стоп!" Всичко спира. Ти си хвърлен към своя център, превръщаш се в наблюдател. Но ти трябва да спреш внезапно. Ако направиш каквото и да било, пропуснал си момента.

Не прави нищо. Само миг и можеш да изтървеш целия смисъл. Като ме чуеш да извикам „стоп", спри! Каквото и да се случи! Тялото ти може да падне. Нека падне. Не му помагай обаче. Съзнателно нищо не трябва да правиш.

В продължение на десет минути ще останеш в това вкаменено състояние. Тези десет минути ще бъдат едно ново преживяване. Ти ще навлезеш в едно ново вътрешно пространство; нещо, което е отвъд теб, което никога не си познавал. А дори и проблясък от това ще те изпълни с блаженство. В продължение на тези десет минути - в това вкаменено, замряло състояние - ти за първи път ще бъдеш наистина жив. Ще се превърнеш в наблюдател, в свидетел на собственото си тяло.

Да бъдеш като свидетел - това е медитацията. При това пасивно наблюдение ще почувстваш да те изпълва светлина, да навлиза в теб блаженство и едно божествено присъствие навсякъде: около теб, отвътре, отвън. Но ти просто трябва да бъдеш свидетел на всичко - на светлината, на блаженството, на божественото присъствие. Просто свидетел.


Каталог: images -> stories -> Library
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г
Library -> Заслушани в молитвата на вселената марло Морган


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница