За Небето и неговите чудеса и за Ада според видяно и чуто (лондон, 1758 година) Съдържание Част I за Небето



страница1/25
Дата07.06.2017
Размер4.22 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25
За Небето и неговите чудеса
и за Ада според видяно и чуто


(ЛОНДОН, 1758 ГОДИНА)
Съдържание

Част I
За Небето



1. Господ е Бог на Небето

2. Божествеността на Господ създава Небето

3. Господнята Божественост на Небето е любов към Него и обич към ближния

4. Небето е разделено на две царства

5. Има три небеса

6. Небесата се състоят от безброй общества

7. Всяко общество е Небето в по-малък вид и всеки ангел - в най-малък

8. Небето в цялост представя един човек

9. Всяко общество на небесата представя един човек

10. Всеки ангел има съвършен човешки облик

11. Небето като цяло и във всяка част представя човека, което произтича от Богочовешкостта на Господ

12. Събрано от „Небесни тайни" за Господ и за Неговата Богочовешкост

13. Има съответствие между всичко на Небето и всичко в човека

14. Има съответствие между Небето и всичко земно

15. За Слънцето на Небето

16. Светлината и топлината на Небето

17. За четирите посоки на Небето

18. За промените в състоянието на ангелите на Небето

19. За времето на Небето

20. За представяното и явяваното на Небето

21. За одеждите, в които се появяват ангелите

22. За жилищата и домовете на ангелите

23. За пространството на Небето

24. За небесната форма, според която са устроени обществата и се извършва общуването

25. За управлението на Небето

26. За богослужението на Небето

27. За могъществото на ангелите на Небето

28. За речта на ангелите

29. За разговорите на ангелите с хората

30. За писмеността на Небето

31. За мъдростта на небесните ангели

32. За състоянието на невинност на ангелите на Небето

33. За състоянието на мир на Небето

34. За свързването на Небето с човешкия род

35. За свързването на Небето с човека посредством Словото

36. За това, че Небето и Адът произлизат от човешкия род

37. За езичниците или народите извън Църквата на Небето

38. За децата на Небето

39. За мъдрите и простите на Небето

40. За богатите и бедните на Небето

41. За браковете на Небето

42. За деянията на ангелите на Небето

43. За радостта и щастието на Небето

44. За необятността на Небето




Част II
За света на духовете и
за състоянието на човека след смъртта



45. Всеки човек е дух по вътрешните си начала

46. За възкресението на човека от мъртвите и за влизането във вечния живот

47. След смъртта човекът е в съвършена човешка форма

48. След смъртта човек запазва всички сетива, паметта, мисълта и чувството на любов, които е имал на света, като напуска само земното си тяло

49. След смъртта човек е такъв, какъвто е бил неговият живот на света

50. Удоволствията от живота на всеки се превръщат след смъртта в съответствия

51. За първото състояние на човека след смъртта

52. За второто състояние на човека след смъртта

53. За третото състояние на човека след смъртта, което е състояние на наставляване на онези, които отиват на Небето

54. Никой не отива на Небето само поради прякото милосърдие

55. За това, че животът, който води към Небето, не е така труден, както се смята




Част III
За Ада


56. Господ управлява Ада

57. Господ не захвърля никого в Ада, а духът сам го прави

58. Всички от Ада са в злини и затова в лъжи поради любов към себе си и към света

59. Що е адски огън и скърцане със зъби

60. За коварството и изкусните хитрини на адските духове

61. За вида, местоположението и множествеността на адовете

62. За равновесието между Небето и Ада



63. За това, че свободата на човека зависи от равновесието между Небето и Ада


Част IV


Събрано от "Небесни тайни" за свободата на човека, за въздействието
и за духовете, чрез които стават общуванията


Послеслов


Принципът на Любовта и Мъдростта при Сведенборг и Петър Дънов - от Дейвид Лоримър


Въведение



1.
Там, където Господ говори за свършека на вековете, което е последното време според Църквата, в края на пророчеството за своите бъдещи състояния на любов и вяра, казва: „И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамение­то на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небес­ните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Анге­лите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на не­бесата." (Евангелие от Матея, 24:29-31). Онези, които разбират тези думи в буквалния смисъл, вярват, че всички събития според описанието ще се случат в последното Време, наречено Страшен Съд; не само че Слънцето и Луната ще се затъмнят и звездите ще за­почнат да падат, че ще се появи знак Господен на Небето и че Сам Той ще стане зрим сред облаците, а с Него - ан­гели с тръба, но също, според друго пророчество, че це­лият Видим свят ще бъде погубен, а сетне ще съществуват ново небе и нова земя. На това мнение са мнозина в Църквата днес. Но те не знаят тайните, които се Крият в единичните съдържания на Словото; в тях се съдържа вътрешен смисъл. Тези събития не бива да се разбират като природни и земни, каквито са по буквален смисъл, а като духовни и небесни. Ето защо смисълът не бива да се търси в множеството от думи, а във всяка дума. Слово­то е записано в чисти съответствия, така че в крайна сметка всяка дума съдържа смисъла. Какъв е той, може да се разбере от изложеното и записаното в „Небесни тайни", а също и в обяснението за Белия кон от Апокалипсис. От този смисъл се разбира, че в горния фрагмент Господ говори за своето пришествие от облаците: Слънцето, което ще се затъмни. означава Господ като любов; Луна­та означава Господ като вяра; звездите означават позна­нията за добро и истинно, или другояче казано, за любов­та и вярата; знакът на Сина Човечески в Небето е поява­та на Божията истина; земните племена, които ще зап­лачат, означават всичко добро и истинно, тоест, цялата любов и цялата вяра; пришествието на Господа от обла­ците със сила и слава означава пък Неговото присъствие в Словото и откровението; облаците означават Слово­то според неговия буквален смисъл, докато славата означава Словото във вътрешен смисъл; ангелите с гръмог­ласна тръба означават Небето, откъдето идва Божията Истина. Вече може да се прозре какво значат Господните думи: в сетните дни на Църквата, когато не ще има вече любов и вяра, Господ ще се яви в Словото като негов вът­решен смисъл и ще открие тайните небесни - тайни, които отсега нататък ще разкриваме постепенно - за Не­бето, за Ада, а също за живота на човека след смъртта. Макар че всичко това е описано в Словото, човекът на Църквата днес съвсем бегло познава Небето и Ада, да не говорим за живота след смъртта. Дори мнозина от оне­зи, които са родени в Църквата, ги отричат, питайки се кой идва при тях, за да им ги разказва. Но за да не може това желание за отрицание, което властва сред знае­щите много за света, да повлияе и поквари простите по сърце и по вяра, бе ми отредено цели тринадесет години да бъда едно с ангелите и да говоря с тях така, както го­вори човек с човека, а също да видя какво е на Небето и какво - в Ада. Сега вече ми е позволено да опиша видяно­то и чутото; надявам се с това да проясня невежество то и да разсея безверието. Днес съществува такова не­посредствено откровение, защото откровение е онова, което трябва да се разбира под Пришествие на Господа.


Част I

За Небето

1.
Господ е Бог на Небето


2.
Първо трябва да се разбере кой е Небесният Бог: от това зависи всичко останало. Цялото небе признава за Бог на Небето не друг, а Един Господ; там казват, както Сам Той учи, че Той е едно с Отца, че Отец е в Него и Той е в Отца, че който вижда Него, вижда Отца, и че всичко свято произлиза от Него (Йоан 10:30, 38; 14: 9-11; 16:13-15). Често разговарях за това с ангелите и те постоянно казваха, че не могат да разделят на Небето Божественото на три, понеже знаят и усещат, че То е едно, като това „Едно" пребивава в Господа. Също ми казваха, че онези, които идват от Църквата в света с идеята за три Божества, не могат да бъдат допуснати на Небето, понеже тяхното мислене блуждае от едното към другото, а там не подобава да мислиш три, пък да казваш едно. На Небето се говори онова, което се мисли, и се мисли онова, което се говори. Онези, които разделят Божествеността на три части, приемайки отделни идеи за всяка част, и без да ги съединяват в Единия Господ, не могат да бъдат приети на Небето. Като вземем предвид, че на Не­бето всяка мисъл е общение, то ако дойде някой, който мисли три, а казва едно, той веднага бива разпознат и отхвърлен. Все пак, нека да се знае, че всички, които в зем­ния си път не са разделяли истинното от благото или вя­рата от любовта, в другия живот приемат, веднъж щом бъдат научени, небесната идея за Господ, който е Бог на вселената. Онези обаче, които са отделяли вярата от жи­вота, тоест, не са живели според повелите на истинна­та вяра, ги очаква съвсем друго.


3.
Онези от Църквата, които отричат Господ, признавай­ки само Отца, и са се утвърдили в тази вяра, остават из­вън Небето, където се почита само Господ; понеже не им се дава никакво небесно излияние*, те постепенно се лишават от способност да мислят истината за каквото и да било; стават подобни на немите, или говорят безу­мия, или се спъват, ходейки, а ръцете им виснат и тре­перят, сякаш лишени от сили в ставите. Онези, които отричат Божественото в Господа и признават в Него само човешкото, като например социнианците, също са извън небето и се движат напред, малко надясно, спускат се в дълбините и по такъв начин са отделени от другите християни. Някои казват, че вярват в невидима Божественост, наричана Същество на Вселената, от която всичко придобива съществуване, и отхвърлят така всяка вяра в Господ; те не вярват в Бог - за тях невидимото Божествено е също като природата в нейните първоначала, сред които не попадат вярата и любовта, нито мисълта. Те са захвърлени сред онези, които се на­ричат натуралисти. Друго е с онези, които са родени из­вън Църквата и се наричат езичници; за тях обаче ще го­ворим по — нататък.


* „Излияние" (influxus) е основно понятие за Сведенборг. Истината и способността да се установява истината се изливат от Господа през небесата към човешкия разсъдък. - Б. р.

4.
Всички деца, които съставляват една трета от Небето, започват от знанието и вярата, че Господ е техен Отец, а след това, че Господ е всичко, бидейки Бог на Небето и Земята. Ще видим по — нататък как децата порастват в небесата и усъвършенстват своите мисли, достигайки чак до мъдростта и познанието на ангелите.

5.
Хората на Църквата не могат да се съмняват, че Господ е Бог на Небето: Сам Той учи, че всичко, що има Отецът, е Негово (Матей, 11:27; Йоан,16:15) и дадена Му е всяка власт на небето и на земята (Матей, 28:18; Йоан; 17:2). Ка­зано е „на небето и на земята", понеже който управлява не­бето, управлява и земята - едното зависи от другото. Да управляваш небето и земята значи да приемаш от Него вся­ко благо, идващо от любовта, и всяка истина, идваща от вярата, това ще рече, цялата мъдрост и цялото познание, та дори всичкото щастие; накратко, вения живот. На това Господ учи, казвайки: „Който вярва в Сина, има жи­вот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот" (Йоан, 3:36). Или: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки” (Йоан, 11:25, 26) И по-нататък: „Аз съм пътят и истината и животът.” (Йоан,14:6)


6.
Имало духове, които, като живеели в света, изповядвали Отца, но за Господа мислели само като за различен от другите човек, и затова не вярвали, че Сам Той е Небес­ният Бог; ето защо им било позволено да се скитат, къ­дето поискат, и да търсят дали има друго небе, освен Господнето. Някое време се лутали, но напразно - нищо не намерили. Били от онези, които схващали небесното щастие като слава и власт, но не могли да се сдобият е това, което желаели; когато им казали, че Небето не се състои от слава и власт, те възнегодували и възжелали Небе, в което ще могат да господстват над другите и да се славят, както в света.



2.
Божествеността на Господ създава Небето



7.
Всички ангели заедно се наричат Небе, защото го изграж­дат; а онова, което се влива в ангелите и което те прие­мат, онова, което създава Небето в цялост и във всяка негова част, представлява произлизащото от Господ Бо­жествено. Това идващо от Господа Божествено представ­лява благото на любовта и истината на вярата; следова­телно колкото повече добро и истина приемат те от Господ, толкова повече са ангели и толкова повече са Не­бето.

8.
На Небето всеки  знае, вярва и даже усеща, че сам той нито желае, нито върши благо, че сам той нито мисли ис­тината, нито вярва в нея, а това идва от Божествено­то, от Господа, че благото и истинното не са такива сами по себе си, понеже в тях няма живот от Божестве­ното. Ангелите от вътрешните небеса ясно съзнават и чувстват въздействието на Господ и колкото повече го приемат, толкова повече се виждат като част от не­бесата, защото напълно са погълнати от любовта и вяра­та, от светлината на мъдростта и знанието и от небес­на радост; понеже всичко гореспоменато произтича от Божествеността на Господ, която съдържа ангелското небе, следва, че Божествеността на Господ създава Небето, а не ангелите поради някакво тяхно качество. Ето защо в Словото Божие Небето е наречено Дом Господен и Негов Престол, а онези, които го обитават, се наричат живеещи в Господа. По-нататък ще се каже как Божестве­ността произтича от Господ и изпълва небесата.

9.
В своята мъдрост ангелите отиват още по-далеч, казвай­ки, че от Господ произлизат не само всяко добро и всяка ис­тина, но също всеки   живот. Думите си те потвърждават така: нищо не може да същества от само себе си, но [само] от нещо предходно; следователно, всичко същества от Първо, което ангелите наричат истинска същ­ност на целия живот, като пак така и пребъдва, защото пребъдване значи постоянно съществуване; онова пък, ко­ето не се удържа чрез посредници, постоянно свързано с Първото, незабавно се разпада и изчезва. При това ангели­те добавят, че същества само един извор на живота, а Животът човешки е течащ от него поток, който, ако не бъде постоянно подхранван от своя извор, тутакси пре­съхва. След това казват, че от този Единствен Извор на Живота, който е Господ, не произтича нищо друго освен Божие благо и Божия истина. Въздействащи на всички. Онези, които ги приемат с вяра и живот, обитават на Не­бето; които обаче ги отхвърлят или ги потискат, заме­нят Небето с Ада, защото обръщат доброто в зло, исти­ната в лъжа, и живота в смърт. Животът идва от Господ, което [те] потвърждават така: всичко на света се отна­ся към благото и истината, като животът на волята на човека, който е живот на любовта, се отнася към благото, докато животът на разума на човека, който е живот на вярата, се отнася към истината. Щом всяко добро и всяка истина идват от Небето, значи от там идва и всеки   жи­вот. Вярвайки в това, ангелите отказват всяка благодар­ност за доброто, което вършат, негодуват и се оттег­ля, ако им го приписват. Чудят се как някой си вярва, че сам е мъдър, че сам върши добро. Онова добро, което ти вършиш за теб самия, те не наричат добро, защото е зара­ди теб самия; добро заради самото него те наричат доб­ро, произтичащо от Божественото, което създава Небе­то, защото това добро е сам Господ.


10.
Има духове, които, живеейки в света, са се утвърдили във вярването, че доброто, което правят, и истинното, в което вярват, им били изначално присъщи. Като вяр­ват в това, те съзират в добрините си заслуги и претен­дират, че са справедливи. Такива духове не могат да бъ­дат допуснати на Небето; ангелите ги отбягват. Виж­дайки в тях или глупци, или крадци: глупци, защото все гледат себе си, а не Божественото; крадци, защото отне­мат от Господ онова, което му принадлежи. Такива духо­ве са против вярата, че Господната Божественост в ан­гелите е онова, което създава небесата.


11.
Сам Господ учи, че Той е във всички, които са на Небето и земята и че те са в Него: „Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо." (Йоан, 15: 4-5).


12.
От тук може да се заключи. Господ обитава сред ангели­те в онова, което е Негово; така Той е всичко във всичко небесно, поради това, че Благото, произтичащо от Него, е за ангелите Сам Той, понеже произтичащото от Него е Сам Той; следователно тъкмо доброто на Господ е ангел­ското небе, а не нещо друго, което им е присъщо.



3.
Господната Божественост на Небето
е любов към Него и обич към ближния



13.
На Небето Божественото, произтичащо от Господ, се нарича, по причина, за която ще се говори подробно по­ нататък, Божия истина. Тази Божия истина се излива в небесата от Божията любов на Господ. Божията любов и значи Божията истина са сравними с лъчите на слънцето и светлината, идваща от там в света: лъчите на слънце­то означават любовта, произлизащата от тях светлина означава истината от любовта. Поради съответствие­то, огънят означава любовта, а светлината означава произтичащата от нея истина. От това може да се види каква е онази истина, която произтича от Божията любов на Господа: по своята същност тя е Божието благо, съединено с Божията истина, и чрез тази връзка дарява живот на всичко небесно - също, както напролет и лете топлината на слънцето, свързана със светлината на зе­мята, кара всичко да дава плод. Съвсем иначе стоят неща­та, когато топлината не е съединена със светлината, т.е. когато светлината е студена - тогава всичко е вцепенено и изглежда мъртво. Онова Божие благо, което бе сравнено с топлината, представлява благото на любовта сред ангелите, докато Божията истина, която бе сравнена със светлината, е онова, за което и от което същества благото на любовта.

14.
Божественото, което създава Небето, е любов, защото любовта е духовно единение, обвързващо ангелите с Господ и помежду им; любовта ги съединява така, че всички те да изглеждат като едно цяло пред очите на Господ. Освен това, любовта е самата същност на всеки живот; ето защо, от нея идва както животът на ангела, така и този на човека. Всеки, който се замисли, би разбрал, че тя е вътрешното жизнено ядро на човека: когато любовта присъства, се възпламеняваш; когато любовта отсъства, изстиваш, а когато изобщо я няма, умираш. Значи, живо­тът на всеки е такъв, каквато е неговата любов.


15.
На Небето има два различни вида любов - любов към Гос­под и обич към ближния; първата любов се намира в най-вътрешното, третото небе, а обичта към ближния оби­тава във второто, или средното, небе*. И едната, и другата любов произтичат от Господа, и двете създават небе­сата. На Небето ясно се вижда как се различават и се свър­зват двата вида любов, но на земята това е смътно. На Небето под обичай Господ не се разбира това да Го обичаш като личност, а да обичаш идващото от Него благо; да обичаш благото значи да го желаещ и да го вършиш поради любов. Под обичай ближния не се разбира да обичаш онзи до теб като личност, а да обичаш истината, която идва от Божието слово. Да обичаш истинното значи пък да го търсиш и да го желаеш. От тук става ясно, че тези два вида любов се свързват и различават така, както благо и истинно. Но това трудно се разбира от човек, който не знае какво е любов, какво е благо и какво е ближен.

* За общ преглед на трите небеса виж 29-40. - Бел.ред.

16.
На няколко пъти говорих за това с ангелите, които се чудеха, че хората на Църквата не знаят, че да обичаш Господ и да обичаш ближния значи да обичаш благото и исти­ната и да ги вършиш по своя воля; обаче хората могат да знаят, че всеки доказва любовта си към другия, търсейки и вършейки онова, което другият желае, и че така същества взаимната обич; че ако човек се свързва с друг само защото го обича, но постъпва против волята му, това всъщност не е любов. Освен това те биха могли също да знаят, че благото, което произтича от Господ, е Негово подобие, защото Сам Той е в благото, че онези, които из­граждат своя живот според благото и истинното, са по­добни на Господ и се свързват с Него. Да желаеш нещо оз­начава да обичаш да го правиш. На това учи Господ в Сло­вото, казвайки: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; онзи, който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Йоан, 14:21,23). „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъ­дете в любовта Ми" (Йоан, 15:10,12).


17.
Всички преживявания на Небето доказват, че Божестве­ното, което идва от Господа, което изгражда небесата и което се влива в ангелите, е любов; всички небесни оби­татели, бидейки форми на обичта и любовта, се явяват в неописуема красота, като любовта струи от лицата им, от думите им, от всяка подробност на техния жи­вот. Освен това, от всеки ангел и от всеки дух произли­зат духовни жизнени сфери, които ги ограждат. Чрез тях се разпознава, дори на голямо разстояние, какви са те от­носно любовта, защото тези сфери произтичат от жи­вота на чувствата и от тук на мислите, или от живота на любовта и, значи, на вярата. Тези сфери, идващи от ан­гелите, са толкова пълни с любов, че влияят на вътреш­ния живот на онези, в близост до които се намират. Ня­колко пъти аз също ги долавях и те ми влияеха. От любов­та извира животът на ангелите, което личи по това, че всеки в отвъдното се обръща с лице към своята любов. Онези, които живеят в любов към Господ и обич към ближния, се обръщат постоянно към Господ; онези, кои­то живеят в себелюбие, се отвръщат от Него. Това важи независимо накъде се обръщат телом, защото в другия живот пространствата изразяват вътрешното състоя­ние на духа, като посоките там не са определени както на света, а зависят от това, накъде гледаш. Не ангелите се обръщат към Него, ами Той привлича към Себе си оби­чащите да вършат онова, което има в Него своя източ­ник. Повече за това обаче по-нататък, където ще се го­вори за пространствата в другия живот.


18.
Причина Господното Божествено на Небето да бъде лю­бовта е, че тя представлява носител на всичко небесно -мира, мъдростта, познанието и щастието. Любовта приема всичко, което й подхожда, желае го, търси го и по своя воля го придобива, понеже постоянно се стреми към обогатяване и към усъвършенстване. Това е известно дори на човека, понеже при него любовта сякаш проучва и черпи от спомените онова, което й съответства, като го свързва и подрежда във и около себе си; в себе си, за да го притежава, около себе си, за да й служи; онова, което не й съответства, тя отблъсква и унищожава. Че любов­та е способна истинно да възприема онова, което и под­хожда, а също така, че желае да се свърже с него, е съвсем явно за дошлите на Небето; макар съвсем обикновени на света, влизайки в обществото на ангелите, те достигат ангелската мъдрост и небесното щастие, защото оби­чат благото и истинното заради самите тях и ги пося­ват в своя живот: ето защо им се дава да приемат Небе­то с цялата му неизречимост. Онези, които живеят в лю­бов към себе си и към света, нямат такава възприемчи­вост към небесното; те се отвръщат от него, отхвър­лят го, при първия си досег до него отбягват, за да се свър­жат с онези от Ада, обзети от същата любов, като тях­ната. Някои духове се съмняваха, че небесната любов е толкова пълна, искаха да разберат дали действително е така; ето защо те бяха приведени в състояние на небес­на любов, а след премахване на препятствията бяха изне­сени напред, към ангелските небеса. От там разговаряха с мен, казвайки, че усещат вътрешно щастие, което думите не могат да изразят, и съжаляваха, че ще трябва да се върнат в предишното си положение. Други пък са възне­сени на Небето и колкото по-надълбоко или по-нависоко са, толкова по-надълбоко и по-нависоко проникват в мъд­ростта и познанието, стават способни да разберат оно­ва, което преди им е било напълно непонятно. От тук става ясно, че любовта, идваща от Господ, е приемник на Небето и на всичко, което се намира там.


19.
Любовта към Господ и обичта към ближния съдържат всички Божии истини; това може да се установи от ду­мите, които Сам Той казва за едната и другата любов: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; втора, подобна ней, е. Възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците." (Матей, 22:37-40). Законът и Пророците са цялото Слово, следователно, цялата Божия истина.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница