За някои особености на българските говори в Молдова Лидия Кавръкова

“Българският литературен език и българските диалекти представят две страни на общонародния

български език, два етапа в неговия развой. “

Проф. Ст. Стойков

Българските говори в Молдова се отличават със същото разнообразие, каквото имат и диалектите в метрополията. Това е свързано с факта, че преселниците произхождат от различни региони на България. Тараклийският говор се определя от В. Кондов като мизийски, с членна форма ъ / мъжъ /, а говорите в Твърдица, Кортен, Валя Пержей – като балкански, подбалкански тип. Една от определящите цели на обучението по роден език в Молдова е овладяването от учениците на книжовната форма на съвременния български език., при което постепенно се преодоляват диалектните отклонения в речта на обучаемите. За постигането на тази цел е необходимо посочването и осъзнаването на особеностите на диалекта и сравняването им с книжовните.

Тараклийският български диалект има свой специфичен фонетичен, граматичен, лексикален и словообразувателен облик. В областта на фонетиката могат да се посочат следните особености:

I.При гласните:

А/ редукция на неударените широки гласни: [бъшта], [мумче], [гул’аму], [светлу], [коти], [пили] – баща, момче, голямо, светло, коте, пиле.

Б/ делабиализация на у в и: [китук], [тит’ун], [ким’ур] – кютюк, тютюн, кюмюр; лабиализация на а в у: [хубуу] – хубаво; на е в у: [ичумик], [жул’азу], [чув’ак], [чипик]– ечемик, желязо, човек, чепик; на и в у: [жуф], [жувейъ], [жуот] – жив, живея, живот.

В/ вид редукция е акавизмът в руските заемки – агарод, пагода, спакойну, палезну, аценка. В. Кондов отбелязва едно интересно явление: хиперкорекция / свръхстарателност /, като реакция срещу руското влияние върху родния език – глупов, хубов вместо глупав, хубав.

Г/ удъжено изговаряне на гласни: [казаа], [ядяа], [чустоом], [питаа] –

казаха, ядяха, чувствам, питаха.

Д/ вмятане на гласни: [истрах], [иринде], [бъчува], [черкува] – страх, ренде, бъчва, черква.

Е/ изпадане на неударени гласни: [баньта], [градинта], [школта], [винту]

[углидалту], [българти], [хорта] – банята, школата, виното, огледалото,

българите, хората.

Ж/ изпадане на цели срички: [га], [гату], [де], [дету], [зако], [къф] [къфту],

[ква], [квату], [ко], [коту] – кога, когато, къде, където, защо, какъв,

какъвто,каква,каквато,какво, каквото.

З/ преместване или метатеза невинаги настъпва както в книжовния език:

[тръс’ъ], [стърна], [бръкам], [тръкам], [длъг], [гръбове] – търся, страна, бъркам,

търкам, дълъг, гърбове.

И/ промяна на е в й: [знай], [пей], [играй] – знае, пее, играе.

II. При съгласните:

А/ както отбелязва М. Паслар, се среща често изпадане на х в началото на думата, в в средата на думата пред у: [лапи], [айди], [ляп], [итър], [биул], [земъ], [сичку] – хлапе, хайде, хляп, хитър, бивол, взема, всичко.

Б/ дисимилация / разподобяване / : [нехти], [повни], [млогу], [фтиче], [калидор] – нокти, помни, много, птиче, коридор.

В/ палатализация / омекчаване / - според В. Кондов, тя настъпва в края на думата, пред мека сричка, пред членната морфема след изпадане на гласна, в средата на думата: [бол’ни], [бул’ки], [пъл’ни], [гъл’чъ], [жъл’ти] – болни, булки, пълни, гълча, жълти.

Г/ депалатализация / затвърдяване / : [одъ], [спъ], [садъ] – ходя, спя, садя.

Д/ йотация / вмъкване на й /: [куйе], [т’айнъ], [йагне] – кое, тяхна, агне.

Е/ дейотация / изпадане на й / : [урган], [урдек] – юрган, юрдек.

М. Паслар определя няколко особености на морфологията на българския говор в Тараклия:

А/ не се срещат окончания –ове, -я, овци, -е за м. р. мн. ч. при съществителните имена, а се употребяват форми като: [синуй] – синове, [дъждуй] – дъждове, [дядуй] – дядовци, [мъжи] – мъже, [брати] – братя.

Б/ затвърдяване на съгласната пред членната морфема в м. р. – [зетъ] - зетя, [некътъ] – нокътя.

В/ членуване на собствени същ. имена: Европата, Българията, Молдовата.

Д/ членуване на редни числителни в дати: хиляда деветстотин шестдесят вторта година.

Е/ употреба на формата га вместо я на личното местоимение за винителен падеж / Н. Неделчев/ Аз га видях. – Аз я видях.

Ж/ употреба на личните местоимения в именителен падеж, трето лице, мн. ч. [ний], [вий], [тейа / тий /] вместо ние, вие, те;

[тоо], [таа], [тва], [тее] вместо тоя, тая, това, тия.

З/ употреба на обобщителното местоимение ката / от гръцки произход / :

ката ден – всеки ден, ката месец – всеки месец.

И/ образуване на бъдеще време на глаголите с частицата жъ: [жъ додъ],

[жъ напишъ] – ще дойда, ще напиша.

Й/ бъдеще време в миналото се образува във всички лица с формата штеши вместо щях, щеше, щяхме : [штеши да доо] – щях да дойда.

К/ диалектни предлози : утпреш – пред, гачи – като, къде – към, връз – върху.

В областта на лексиката ще отбележим само най-употребяваните лексеми с диалектен характер, срещащи се в тараклийския говор : [чул’ак], [гъл’чъ], [дзаранъ], [казан], [бурдел], [к’урче], [зимкъ], [пашой], [саде], [сетненка]. Лексеми, възприети под влияние на руския език, има сред всички части на речта, но най-много при съществителните и глаголите.

А/ съществителни имена: семья – семейство, зонтик – чадър, сердце – сърце, хазяйка – стопанка, школа – училище, [канфети] – бонбони, [падрушка] – приятелка, тряпка – парцал, резина – гума, [рул’] – кормило.

Б/ глаголи: [клейъ] – залепвам, [красъ ]– боядисвам, [жаръ] – пържа, [куръ] – пуша, [утвечавам] – отговарям, [откривам] – отварям, [тушъ] – задушавам.

В/ наречия: сразу – веднага, уже – вече, тоже – също, [недавну] – неотдавна, везде – навред, навсякъде, ранше – по-рано, преди, [неажидану] – неочаквано.

Г/ причастия: [забит] – затворен, запушен, [знаком] – познат, запуснат – изоставен, [непрочен] – нетраен.

Д/ прилагателни : [удачен] – сполучлив, [медлителен] – бавен, [заботлив] – грижлив.

E/ числителни: [сорук] – читиридесет, [восем] – осем, [дев’аноста] – деветдесет, [тъшчъ] – хиляда, [четъриста] – четиристотин, [петсот] – петстотин.

Ж/ предлози: про – за, через – чрез, но и през, кроме – освен, ради – заради, [несмотр’ъ на тва] – въпреки това.

З/ частици: разве – дали, неужели – нима, вот – ето.

И/ съюзи: чем – отколкото, так как – тъй като, [хот’ъ бъ] – макар че.

Й/ вметнати думи: [может бът’] – може би, [наабарот] – напротив, [канешна] – разбира се, [каже ми съ] – струва ми се.

Тези руски лексеми не се осъзнават като чужди елементи от носителите на диалекта и затова е много трудно да се преодолеят и да се заменят в речта на учениците с български съответствия. За целта е необходимо периодически да се припомнят и включват от учителя в упражнения за превод и конструиране на изречения.

За пълноценното и трайно овладяване на книжовния български език е от значение всекидневното насочване на вниманието на обучаемите към особеностите на бесарабските български говори.
Използвана литература:
Кондов, В. Помагало по българска фонетика за българите в Молдова и Украйна. Пазарджик: Беллопринт, 2003

Неделчев, Н. Бесарабските българи в Тараклия. В. Търново: ИК “Знак 94”, 1998