За определяне на национални технически изисквания към съоръженията за


Поддържане на температурата на компостиране над 70°C



страница4/19
Дата15.10.2018
Размер8.23 Mb.
#89137
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

1.5 Поддържане на температурата на компостиране над 70°C


Температури над 55-60°C не предоставят оптимални микробиологични условия за осигуряване на ефективен, контролиран процес на разграждане. Освен това, над 65-70°C се образуват съединения, които образуват миризми, като по този начин се потиска синтеза на хумусни вещества.

Следователно системите за компостиране, които постоянно поддържат температури > 70°C, не отговарят на добрите практики и националните технически критерии към съоръженията за компостиране.


1.6Добавяне на пресни, нетретирани материали по време на узряване на компоста


В рамките на контролирания и непрекъснат процес на компостиране, както и с цел да се гарантира качеството на компоста, не е желателно да се добавят нетретирани органични отпадъчни материали в компоста, по време на фазата на узряване. Всички материали в рамките на една партида компост, трябва да бъдат приблизително на една и съща фаза на разграждане и сформиране на хумуса, по всяко време.

Добавките, които се смесват с компоста на по-късен етап, могат да бъдат или с минерален характер (прах от камъни и т.н.) или добре стабилизирани органични материали (напр. остатъци от процеса на пресяване на компоста или дървесни кори).


2Предварително третиране, чрез метод на анаеробно съхраняване с млечна киселина, използвайки инокуланти





    Предварителната ферментация и съхранение са подходящи само за лесно разградими суровини с ниско съдържание на дървесни материали (например окосената трева, хранителни и кухненски отпадъци, пресни листа и др.).

    След внимателно смесване, материалът се напръсква с препарат, наречен инокулант, съдържащ набор от бактерии, които поддържат строги или избрани анаеробни ферментационни процеси. Куповете с компост с хомогенните материали са покрити с покритие от полиетилен, за да се изключи взаимодействие с кислорода. След от 2 до 8 седмици ферментация, "силажа от биоотпадъци" се смесва с надробени дървесни отпадъци и храсти и други зелени отпадъци и сместа се компостира на открито, при аеробни условия. По това време всички вещества, причиняващи отделянето емисии на миризми би трябвало да са метаболизирани.

    Този метод се използва успешно, особено през зимния сезон с ниски температури, големи количества сняг и когато хранителните отпадъци са преобладаващата част в материалите.

    Независимо от това, следните аспекти трябва да бъдат наблюдавани внимателно:



  • променящия се състав на суровините може да доведе до неадекватни условия на ферментация. Процесът трябва да се управлява по предпазлив начин. Повишени емисии на метан могат да бъдат нежелан резултат;

  • преминаването на материала от анаеробно в аеробно компостиране може да доведе до спонтанни емисии на миризми, причинени от различни свойства на материалите (съдържание на азот N), както и условията на ферментация, като систематичните изследвания все още не са докладвани подробно в рецензираната литература.

  • покриване куповете с компост, с геотекстилно покритие по метод 3.1 (аеробно-гъбичен процес) или херметично фолио по метод 3.2. (анаеробно-силажен процес) и

  • целта на процеса е да се осигури ефективно и контролирано разграждане и неутрализиране на веществата/съединенията, които образуват емисии на миризми.

3Свойства на материалите, подходящи за производство на компост – специфични изисквания по отношение на процеса, потенциалните емисии и аспектите, свързани с качеството


По отношение на входящите материали (биоотпадъци) за компостиране е важно да се прави разлика между разградимите биоотпадъци (например кухненски отпадъци, отпадъци от паркове и градини, дървесна кора, селскостопански отпадъци, стабилизирани утайки) и минералните добавки (например прах от камъни, пепел, изкопна почва и др.).

Освен това, важно е също така да се гарантира, че са налични достатъчно материали, които осигуряват оптимална смес от материали, с цел да се оптимизира процеса на компостиране (например да се запази структурата и съотношението въглерод/азот (C/N). Това означава, че за тази цел малките съоръжения за компостиране трябва да съхраняват някои определени материали на склад (например надробени (шредирани) дървесни отпадъци и храсти, слама и т.н).




Фигура 8: Свойства на материалите, подходящи за производство на компост

3.1Биоотпадъци, подходящи за производството на висококачествен компост


    От решаващо значение е да се определят подходящите и законово разрешените входящи материали (биоотпадъци), като изходна суровина за производството на компост.

    Балансираният състав на материалите, може да оптимизира протичането на биологичния процес на компостиране. Но при процеса на рециклиране на отпадъците, с входящите материали не трябва да се вкарват замърсители до степен, която би застрашила непрекъснатото производство на качествен компост.

    Кодовете на отпадъците от европейския списък с отпадъци3 (Наредба № 3 за класификация на отпадъците (издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 44 от 25.05.2004 г. )), в повечето случаи се позовават на произхода на отпадъците, което може да бъде двусмислено в някои случаи. За да се избегне подвеждаща интерпретация и объркване, в приложение № 1 от Наредбата за третиране на биоотпадъците е регламентирана по-прецизна категоризация на биоотпадъците:

    Разделното събиране на биоотпадъците при източника е основен принцип, който гарантира възможно най-ниската концентрация на потенциално токсични елементи и органични замърсители.

    Следователно, входящите материали (биоотпадъци) следва да бъдат категоризирани като:



  • хранителни отпадъци: смес от готвена и сурова храна, останала след приготвянето и консумирането на храна от населението; произхода може да бъде частен (домакинства) или от ресторанти, столове за обществено хранене, барове и т.н.;

  • отпадъци от градини и паркове: сместа от зелени отпадъци (например трева, дървесни клони, храсти, цветя и т.н.), получени от частни градини (т.е. от домакинствата) или от обществени места като паркове, детски площадки и т.н.;

  • други биоотпадъци от агроиндустрията: отпадъци от храна и обработка на храна за животни или при преработката на селскостопански продукти, предназначени за други цели;

  • утайки от пречистване на отпадъчни води на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, където всяко замърсяване със синтетични компоненти, добавки и разтворители може да се изключи;

  • сертифицирани утайки от градски пречиствателни станции за отпадъчни води, които отговарят на пределно допустимите стойности за тежки метали, съгласно Наредбата за третиране на биоотпадъците;

  • добавки [предимно минерални], които се използват в ограничени количества (от <5 до максимум 15% от теглото), с цел да се оптимизира процеса на биологично разграждане и образуване на хумус.

3.1.1Класификация и някои минимални изисквания към входящите материали (биоотпадъци)


Таблица 4 обобщава допустимите входящи материали (биоотпадъци) за компостиране от Приложение 1 от Наредбата за третиране на биоотпадъците.
Таблица 4: Подходящи органични материали (биоотпадъци) за компостиране

Групи материали

Основни фракции

Изисквания за качество и входящ контрол; забележки

разделно събрани битови биоотпадъци

кухненски (хранителни) отпадъци, отпадъци от кетъринг услуги; включително и градински отпадъци в зависимост от прилаганата система за събиране (биоконтейнери)

Биоотпадъци от общинската система за събиране;

Също така от централни кухни за обществено хранене и ресторанти, включени в общинската система за събиране на отпадъците



зелени отпадъци от градини и обществени паркове

трева, окосена тревата), сено

Окосената трева от силно натоварени с трафик пътища се изключва като подходящ материал за качествено компостиране

листа




цветя

плодове и зеленчуци






дървесна кора

дървесна кора без съдържание на линдан
(гранична стойност,ако се очаква замърсяване: 0.5 mg/kg d.m.)

храсти и дървесни отпадъци, включително надробени (шредирани)




растителни отпадъци, особено от производството на хранителни продукти

остатъци от плодове и зеленчуци




зърнени храни




пакетчета от чай и кафе




растителни отпадъци от кетъринг услуги




животински отпадъци, особено от производството на хранителни продукти

черупки от яйца




животински отпадъци (месо) отпадъци от кетъринг услуги

материали от категория 3 съгласно чл.10 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти

храна от животински произход

органичните остатъци от търговския сектор, селскостопанското и промишленото производство, от преработка и продажба на селскостопански и горски продукти

растителни отпадъци (клони, слама, лозя и др.)




сено




хмел, ядки, черупки, вода или на остатъчни вещества, (например от заводи за масло, бира, кюспе)

не се третира с органични агенти, които могат да предизвикат остатъци от тези средства в компоста







утайки или остатъци от филтър-преси,




фураж




семена, които не са третирани с фунгициди

отпадъци от тютюн




копита и рога, животински косми, пера

Само материали от категория 3 съгласно чл.10 от Регламент 1069/2009 за страничните животински продукти

Вътрешности

материали от категория 2 съгласно чл.9 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти

Течна и твърда оборска тор

материали от категория 2 съгласно чл.9 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти

Дървесна кора

само кора, без съдържание на линдан (граничната стойност, ако има съмнения за замърсяване: 0,5 мг / кг сухо вещество)

дървесни отпадъци (твърда или отломки); стърготини / талаш

Само нетретирана дървесина

-

меласа и други остатъци от производство на захар







"Плаващи" утайки или остатъкът от филтри в рибното стопанство и кланици

трябва да се съблюдават санитарните изисквания на Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти

други органични материали

подводни растение (например водорасли, морска трева)




Разделно събрани биоотпадъци от гробищни паркове

Приемат се директно само от гробищни паркове, където е установена система за разделно събиране на зелените отпадъци

бактерии биомаса и гъбични мицели от фармацевтичната промишленост




компостируеми опаковъчни материали, произведени от възобновяеми материали

например дървесни влакна, памук, химически немодифицирано растително нишесте; торбички за събиране на биоотпадъци от биопластмаси, сертифицирани по стандарт EN 13 432

хартия

Хартия, която влиза в контакт с храни или която е била използвана при събирането и оползотворяването на биоотпадъци

утайки от пречистване на отпадъчни води от населените места

утайки от ПСОВ

Изисквания за качество:

Само аеробно или анаеробно стабилизирани утайки.

Гранични стойности за тежки метали:

Cd 3 mg/kg сухо вещество

Cr 150 mg/kg сухо вещество

Cu 500 mg/kg сухо вещество Hg 3 mg/kg сухо вещество

Ni 100 mg/kg сухо вещество

Pb 200 mg/kg сухо вещество

Zn 1500 mg/kg сухо вещество

3.1.2Помощни материали и добавки


Добавките, представляват вещества, добавяни в малки количества (общо максимум 5% m/m, или в случай на изкопни земни маси максимално 15% m/m), които се смесват с входящите материали (биоотпадъци), с цел да се оптимизира процеса на разграждане. Основните функции на добавките са:

  • намаляване на емисиите на миризми (прах от камъни, узрял компост, обемисти материали, дървесна кора);

  • абсорбиране на остатъците от управлението на отработените води (сух узрял компост, бентонит, надробени (шредирани) храсти и дървесни отпадъци, слама и т.н.), както и

  • активиране на микроорганизмите (узрял компост, бентонит, глинести почви).

Помощни материали като биодинамични препарати и други микробни инокуланти се добавят понякога в хомеопатични дози, с цел да се ускори или хармонизира процеса на разграждане или да се повиши качеството на крайния продукт (компост).

Списък на добавките е представен в Таблица 5.


Таблица 5: Подходящи добавки за оптимизиране на процеса на компостиране

Добавки (разширен списък)

Добавки

Кода на отпадъка
[ако е приложимо]


предназначение / свойства / функции

узрял компост

---

добавка: 5 - 15%; осигурява микроорганизми, които образуват хумуса; сорбция на вода и съединения, образуващи миризми; подобрява (и ускорява) процеса на образуване на хумус

надробени (шредирани) храсти и дървесни отпадъци




структурен материал, аериране, източник на въглерод

дървесна кора




структурен материал, понижава рН, източник на вар и азот

стърготини




добавка: <20%; източник на въглерод, изисква добавяне на вар и азот за да се разгради добре

слама




източник на въглерод, изисква добавяне на вар и азот за да се разгради добре

пепел от изгаряне на биомаса




добавка: <5%; осигурява фосфор и калий

торф




добавка: <10%; източник на въглерод, структурен материал, голям капацитет за задържане на вода, понижава рН

камъчета на прах (гранит, лава, порфир, фелдшпат)




добавка: <5%; микроелементи, интеграция в глинесто-хумусния комплекс, сорбция на миризмите, също така поддържа активирането на микробите

базалт на прах




добавка: <5%; микроелементи, подкрепя процеса на образуване хумус

вулканични скали на прах




добавка: <5%; микроелементи, сорбция на миризми, ускоряване на процеса на разграждане, поддържайки активирането на микробите и процеса на образуване на хумус

бентонит




добавка: <5%; подобрява капацитета за задържане на вода, интеграция в глинесто-хумусния комплекс, сорбция на хранителни вещества

почва




добавка: 5 - 15%; поддържа агрегацията, сорбция на хранителни вещества, поддържа почвените организми и червеи

глинеста почва




добавка: 5 - 15%; подобрява капацитета за задържане на вода, интеграция в глинесто-хумусна комплекс, сорбция на хранителни вещества, важна преди всичко за песъчливи почви

пясък, кварц




добавка: <5%; подобрява структурата и осигурява силикати

Таблица 6: Допълнителни материали за процеса компостиране

Помощни материали

допълнителни материали

кода на отпадъка
[ако е приложимо]


предназначение / свойства / функции

бактериални и гъбични модификатори

---

необходими са само, ако сместа с входящите материали е с ниска степен на биоразградимост

компост

---

доставка на хранителни вещества с или без набор от бактерии и гъбички осигуряващи процеса на разграждане и образуване на хумус

био-динамичен компост

---

балансиране на процеса на разграждане; поддръжка и ускоряване на процеса на образуване на хумус

билкови растения

---

например коприва (Urtica Dioica); активиране на микробите (благоприятна среда за развитие на микроорганизмите или ускорява размножаването на м.о.), подържа компостиращите червеи, предпазва от негативна ферментация

течни азотни торове (карбамид)

---

лесно достъпен източник на азот (N); необходими са само ако съотношението C/N е> 35:1; рН е неутрално

течна оборска тор




материали от категория 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти; лесно достъпен източник на азот (N); необходими са само ако съотношението C/N е> 35:1; рН е неутрално

птичи тор

---

източник на азот и фосфор

водорасли

302 / 93302

карбонати, варов ефект

калциев цианамид

---

източник на карбонати и азот (N), алкална; ВНИМАНИЕ: биоциден ефект около четиринайсет дни

фосфорна скала

---

бавно наличен фосфорен източник; за производство на специални видове компост с повишено съдържание на фосфор (P)

сяра

---

намалява рН

черупки от яйца




от кетъринг услуги и хранително-вкусовата промишленост; варов ефект

продукти от процеса на пиролиза „biochar“ и „Coal char“

---

сорбция на миризми, високо активна повърхност; източник на бавно активиран въглерод (C)

амониев сулфат

---

минерални азотни торове, разтворими във вода, кисели

брашно от рога




материали от категория 3 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти; намаляване на съотношението на въглерод/азот (C / N), източник на бавно достъпен азот (N)

Животински косми / вълна / пера




материали от категория 3 съгласно Регламент (ЕО) № 1069/2009 за страничните животински продукти намаляване на съотношението на въглерод/азот (C / N), източник на бавно достъпен азот (N), без кожи




Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Press -> Konsultacii -> 2013 -> december
file -> Екология и околна среда
file -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
file -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)
file -> Екология и околна среда
Konsultacii -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води
december -> Инструкции за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за третиране на биоотпадъците


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница