За организиране и провеждане на дистанционна форма на обучение

П Р А В И Л Н И К

ГАБРОВО, 2014 Г.

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Този правилник регламентира организирането и провеждането на обучението в дистанционна форма в Технически университет – Габрово (ТУ-Габрово).

Чл.2. (1) Правилникът урежда всички специфични въпроси по организацията и провеждането на това обучение, които не са регламентирани в Закона за висшето образование (ЗВО), Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение (ДФО) във висшите училища и вътрешните нормативни документи.

(2) Чрез правилника се цели да се създаде равнопоставеност на ДФО с редовната и задочната форма и да се създадат условия за обучение чрез тази форма на хора със специални образователни потребности.

Чл. 3. Дистанционната форма на обучение е равностойна на редовната форма на обучение по отношение на съдържанието на учебния план, придобивания брой образователни кредити и диплома за завършена образователно - квалификационна степен (ОКС).

Чл. 4. Чрез ДФО може да се организира обучение за придобиване на ОКС, както и обучение за повишаване на квалификацията на специалисти с висше образование.

Чл. 5. Учебно-методичното осигуряване на учебния процес се възлага на основните звена, а техническото и технологичното осигуряване на учебния процес - на Центъра за електронно и дистанционно обучение (ЦЕДО).

ГЛАВА ВТОРА

1. 
   справка относно осигуряването на не по-малко от 75 процента от учебното съдържание по учебен план с учебни материали и ресурси за самоподготовка, предназначени за дистанционно обучение, съгласно изискванията на Наредбата за държавните изисквания за организиране на ДФО във висшите училища;
   
2. 
   справка относно съответствието на не по-малко от 75 процента от подготвените учебните материали и ресурси за самоподготовка с изискванията за достигане на трето и/или четвърто технологично равнище, съгласно изискванията на Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение във висшите училища.
   

• 
  ръководител, определен с решение на съвета на основното звено да организира учебния процес и да осъществява оперативната връзка с ЦЕДО;
  
• 
  научно-преподавателски състав, определен с решение на съвета на основното звено да провежда обучението в ДФО;
  
• 
  екип, отговарящ за осигуряването на комуникацията и поддържането на техническите средства.
  

• 
  лекционни курсове, кур­­со­ви работи и проекти, учебни материали и ресурси за самоподготовка, базирани във виртуална учебна платформа;
  
• 
  присъствени лекции, семинарни и лабораторни упражнения, предвидени по учебен план, с общ хорариум 25% от хорариума за редовна форма на обучение;
  
• 
  практическа подготовка;
  
• 
  консултации и организирана извън аудиторна ра­бота в рамките на самоподготовката на студента от ДФО;
  
• 
  разработване и защита на дипломни работи или провеждане на държавни изпити.
  

Чл. 24. (1) Таксите за обучение се определят съгласно държавните нормативни документи и решение на АС на ТУ-Габрово.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Въвеждащата информация в курса да включва:

1. 
   Формулиране на предварителните изисквания към обучаемите за успешно справяне с обучението по съответния курс.
   
2. 
   Представяне на преподавателя (преподавателите) в курса.
   
3. 
   Описание на общите цели и очакваните резултати от обучението по съответния курс.
   
4. 
   Описание на основните теми от курса и графика за тяхното усвояване.
   
5. 
   Представяне на основните източници на информация и ресурси.
   
6. 
   Форум за общи въпроси по съдържанието на курса.
   

1. 
   Ясни образователни цели/очаквани резултати.
   
2. 
   Ясно и конкретно описани учебни задачи и дейности в тяхната логическа последователност.
   
3. 
   Наличие на основни и допълнителни информационни източници по изучаваната тема - учебни материали и ресурси.
   
4. 
   Лесно приложими методи за оценяване постиженията на обучаемите.
   
5. 
   Технологии и инструменти на електронната учебна среда, които да съответстват на образователните цели, учебното съдържание, учебните задачи и дейности.
   

1. 
   Учебното съдържание да е актуално и да отразява съвременното състояние на науката и практиката.
   
2. 
   Учебното съдържание да е съобразено с индивидуалните възможности и предпочитания на обучаемите.
   
3. 
   Където е подходящо, проблемите да се поставят и дискутират онлайн.
   
4. 
   Съдържанието да не засяга културално пристрастни термини и примери.
   
5. 
   В курса да са взети мерки за превенция на плагиатството (информираност на обучаемите, наличие на софтуер за установяване на плагиатство, подписване на Декларация за собствено авторство).
   

1. 
   Електронните учебни ресурси да са подходящи за учене онлайн.
   
2. 
   Количеството и качеството на виртуални учебни ресурси да е достатъчно за изпълнение на онлайн задачите и дейностите.
   
3. 
   Електронните учебни ресурси да са достатъчно съдържателни и изчерпателни, за да постигнат обучаемите обявените учебни цели.
   
4. 
   Електронните ресурси да отразяват съвременни знания и практики.
   
5. 
   Учебните материали и електронните ресурси за самоподготовка да са разработени и представени мултимедийно и интерактивно.
   
6. 
   Когато се предлагат свободни ресурси, да са спазени авторските права.
   

1. 
   Да са осигурени различни форми за синхронна и асинхронна комуникация с обучаемите.
   
2. 
   Да са изяснени очакванията към нивото и естеството на участие на обучаемите в различните форми на онлайн комуникация.
   
3. 
   Преподавателят да бъде достъпен за съвет и помощ чрез синхронна и асинхронна комуникация.
   
4. 
   Онлайн комуникацията да е регулярна.
   
5. 
   Да се използват следните средства за комуникация в курса:
   

• 
  дискусионен форум;
  
• 
  чат;
  
• 
  електронна поща;
  
• 
  лични съобщения;
  
• 
  уики;
  
• 
  блог;
  
• 
  други.
  

1. 
   Интерфейсът на курса (по отношение на навигацията и уеб дизайна) да е лесен за използване от потребителя.
   
2. 
   Интерфейсът на курса да позволява на обучаемите ефективно да следят собствения си напредък по време на курса.
   
3. 
   В курса да се използват разнообразни техники и технологии (мултимедийни и интерактивни) за осъществяване на онлайн дейностите и за представяне на учебното съдържание.
   
4. 
   Учебните ресурси да са естетично оформени и техният дизайн да подпомага усвояването на информация.
   

Под понятието "електронен учебник" се разбира информационна технология за обезпечаване на учебния процес и научните иновационни изследвания, които отговарят и на новите потребности на обучаемия. Той е компютърен продукт за обучение, проверка и оценка.

• 
  провокира интерес;
  
• 
  предназначен е за специфична аудитория, обучаваща се чрез дистанционна форма;
  
• 
  дава оценка за необходимото време за самоподготовка;
  
• 
  задължително се акцентира върху образователните цели и задачи;
  
• 
  основен акцент се придава на възможностите за самооценка на овладените знания и умения;
  
• 
  поддържа непрекъсната бдителност у автора относно възможни неясни моменти или неточно формулирани постановки и изводи;
  
• 
  задължително в края на раздела се резюмира съдържащият се в него учебен материал;
  
• 
  персонално адресиране за придобиване на нови знания и умения от обучаващите се в дистанционна форма
  
• 
  потребностите на обучаемите винаги са водещи при излагането на учебния материал;
  
• 
  изисква активно отношение на обучаемия към изложения учебен материал и текущо реагиране на съответно обозначените полета за работа;
  
• 
  предназначен за успешно и активно самообучение.
  

• 
  обучение без проверка;
  
• 
  обучение с проверка, при която в края на всяка глава (параграф) на обучаемия се предлага да отговори на няколко въпроса, позволяващи да се определи степента на усвоение на материала;
  
• 
  тестови контрол, предназначен за краен контрол на знанията с поставяне на оценка.
  

• 
  индивидуализация и диференциация на процеса на обучение (индивидуален подход към обучаемия и диференциране на процеса на обучение);
  
• 
  контролируемост на обучаемия с диагностика на грешките и обратна връзка;
  
• 
  обезпечаване на самоконтрола и самокорекцията на учебно- познавателната работа на студента;
  
• 
  демонстриране на визуална учебна информация;
  
• 
  моделиране на процеси и явления;
  
• 
  провеждане на лабораторни работи, експерименти и опити в условията на виртуална реалност;
  
• 
  усвояване на умения за вземане на оптимални решения;
  
• 
  повишаване на интереса към процеса на обучени и др. Електронният учебник, съдържа учебен материал, разделен на
  

• 
  наименование на темата;
  
• 
  формулиране на конкретни цели;
  
• 
  методически указания за порядъка и последователността на изучавания материал в модула;
  
• 
  теоретичен учебен материал;
  
• 
  междинни упражнения и тестове за самопроверка, възможност за препращане за правилните отговори, за да могат обучаващите да проверяват и управляват своето обучение;
  
• 
  упражнения и тестове за краен контрол.
  

1. 
   Ядро на курса - основната задача на ядрото на електронен учебник е интеграция на всички модули на курса в едно цяло.
   
2. 
   Илюстриран учебно - справочен комплекс - една от важните съставляващи на електронния учебник е хипертекстово съдържание със списък на елементите на всеки модул или предоставяне на възможност за избор на елемент от меню, съдържащо списък на елементите на модула (аналогично - меню, съдържащо списък с модулите на учебника, което позволява избор на модул). Хипертекст - това е способ за нелинейно изложение на текстовия материал, при което в текста има отделни думи, свързани с определени текстови фрагменти. В хипермедийната система в качеството на фрагменти могат да се използват изображения, а информацията може да съдържа текст, графика, видеофрагменти, звук. Възможността за избор на елемент от меню позволява отклонение от линейното описание, т.е. ползвателят на електронния учебник самостоятелно управлява процеса на получаване на информация. Използването на хипертекстови технологии удовлетворява някои от изискванията към електронния учебник като структурираност, удобство в обръщенията, сравнително лесна коригируемост, но притежават, в повечето случаи, неудачен дизайн, компониране, структура и т.н. Най-често използваните хипертекстови формати са HTML, DHTML и PHP. В учебника може да се използва отделяне на шрифтове или фонове с цел да облекчи визуалното търсене.
   

• 
  Информацията, която се предлага, да бъде оптимално структурирана със завършени фрагменти, включващи ограничен брой нови понятия.
  
• 
  Отделяне на шрифтове или фонове с цел облекчаване на визуалното търсене.
  
• 
  Всеки фрагмент, съвместно с текста, да представи информацията в аудио - или видео вид ("жива лекция"), възможност, която ще позволи да се акцентира върху този материал от курса. Задължителен елемент на интерфейса за "живата лекция" е повторението й от произволно място.
  
• 
  Използването на аудио информация. Аудио записите са често използвани средства за обучение, които улесняват студентите да говорят, тъй като все повече се осъзнава важността на говоренето и като средство за обучение, и като умение, което те трябва да развиват. В много случаи аудио информацията се явява основна съдържателна част на електронния учебник.
  
• 
  Използването на видеоинформация или анимация. Видеото е потенциално мощно образователно средство, което може да бъде използвано да илюстрира съдържанието на курса. Важно изискване за неговото използване е ограничението му до няколко минути с цел поддържане на вниманието на студентите. Гледането на неинтерактивно видео е пасивна дейност, която дава възможност на обучаемите да не внимават.
  
• 
  Да е допустимо текстовата информация да дублира част от "живата лекция".
  
• 
  Да се предостави възможност за разпечатка на части от текста.
  
• 
  Да съществува възможност за промяна на части от текста, качество особено полезно за бързо променящите се специални курсове.
  
• 
  На илюстрациите, които представляват сложни модели или устройства, е задължително да има мигновено подсказване, появяващо се или изчезващо синхронно с движението на курсора върху отделни елементи на илюстрацията (карти, схеми, чертежи и др.).
  
• 
  Да се използва многопрозоречен интерфейс, когато във всеки прозорец е представена свързана информация или да се отделят определени информационни зони на един екран.
  
• 
  Текстовата част да съдържа многочислено преплитащо се препращане, позволяващо съкращаване на времето за търсене на необходима информация.
  
• 
  Включване на специализиран тълковен речник по дадената предметна област.
  

3. 
   Система за контрол на знанията - тестиращият комплекс е един от най-важните компоненти на електронния учебник, предназначен за оценка на усвоените от учащите модули на курса, провеждане на контролни работи, прилагане на създадените навици в решаване на задачи. Въпросите и задачите могат да включват рисунки, графики, схеми и други визуални елементи, облекчаващи процеса на обучение.
   
4. 
   Търсещ комплекс - той съдържа следните елементи: речник, включващ в себе си термини, разположени в азбучен ред, с кратки определения на тези термини; списък с препоръчителна литература; система за търсене по ключови думи и др.
   
5. 
   Система за помощ - помощта по работата с електронен учебник е важен компонент и е предназначена за обучение на потребители за работа с електронния учебник. В блока могат да влизат: система за активно помагане, изпълняващо се в прозорец за помощ; книжно издание, съдържащо инструкция за използване на електронния учебник; списък на характерните грешки при работа на начинаещи потребители и описание на начините за избягването им или отстраняване на последствията.
   

Последователност на изграждане на електронен учебник:

Проектирането на този стадий се осъществява на два етапа:

• 
  Първи етап - определят се водещите цели на предстоящото обучение.
  
• 
  Втори етап - извършва се диференциране на целите, определя се последователността на тяхната реализация. Диференцирането на целите се осъществява по следния начин: целите се обединяват в групи под формата на блокове, така че да съответстват на целевите функции на основните етапи на учебния курс/дисциплина. Така се определя логиката на изграждане на целия курс, конкретизират се междинните задачи за постигане на крайната цел.
  

1. 
   Елемент на учебен материал - информационна единица, чието по-нататъшно деление в дадените условия не е целесъобразно. Съдържанието на елемента трябва да има логически завършен цялостен вид и фиксирано време за работа на обучаваните с елемента - 35÷45 мин.
   

а) точно определяне на неговите образователни задачи, съставните компоненти и конкретното място на елемента в общата система;

б) определяне на оптималното съдържание на елемента в съответствие с изискванията на учебната програма по дисциплината и целите на занятието, а също и с нивото на подготовка на обучаемите;

в) прогнозно ниво на усвояване от обучаваните на научни знания, сформиране на умения и навици;

г) обоснован избор на рационални методи, прийоми и средства за обучение, способи за стимулиране и контрол;

д) формиране и развитие на познавателни интереси, положителни мотиви за учебна дейност, творчески инициативи и активности;

е) обезпечаване на оптимален темп на обучение.

2. 
   Методика за построяване на цялостна система от елементи.
   

С помощта на теорията на графите може да се състави мрежов график на управлението на цялостен образователен курс. Основните елементи на мрежов график са: учебна операция (работа) и събитие. Мрежовият график всъщност е ориентиран граф, чрез ребрата на който се изобразяват работите, а чрез върховете на графа - събитията.

В организационен план реализацията на учебния модул се осъществява чрез функциониране на съвкупността на взаимосвързаните елементи (блокове). Съставът на елементите и тяхната логическа и времева последователност се определят от етапите на обучение, закономерно следващи един след друг:

Стадий 5: Методика на изграждане на система за контрол на знанията в електронен учебник.

Допълнителните средства които трябва да съдържа електронния учебник в сравнение с книжните учебници са: система за самопроверка на знанията (самоконтрол) и система за краен контрол.

1. 
   Изисквания към системата за самоконтрол:
   

1. 
   Въпросите трябва да се подават на изпитвания в случаен порядък. Това изключва възможността за механични запомняне на последователността от въпросите.
   
2. 
   Въпросите не трябва да започват с номер или някакво символно означение. Изпиваният е длъжен всеки път да чете въпроса и да го осмисли, т.е. да запомни въпроса по смисъл, а не по реда на неговата последователност или символа, с който е обозначен.
   
3. 
   Тестовите въпроси и варианти за отговор трябва да бъдат разбираеми по съдържание.
   
4. 
   В тестовете за самоконтрол след всеки модул се дава възможност за 3 опита преди да се премине към следващия въпрос. Въпреки, че за някои въпроси чрез тези три опита се осигурява верен отговор (ако въпросът има три възможни отговора, например), това се прави с обучаваща цел, тъй като резултатът в края на теста за самоконтрол не е окончателен и официален. Обучаемият може да повтори теста, за да подобри своя резултат.
   
5. 
   Компютърният тест трябва да е прост за използване. На екрана трябва да бъдат най-много управляващите бутони и инструкция за подсказване действията на обучавания.
   

Съществуват две възможности за определяне на тежестта, с която участва всеки въпрос в теста за самоконтрол:

а) равномерно - означава, че всички проблем имат еднаква тежест в даден тест за самоконтрол или краен контрол;

б) неравномерно - означава, че проблемите участват с различна тежест в даден тест. За определяне на тежестта може да се използва таксономията на Блум. Очевидно е, че проблемите от ниво възприемане са с по-малка тежест от проблемите на ниво осъзнаване, проблемите от ниво осъзнаване са с по-малка тежест от проблемите на ниво приложение и т.н.

5.2. Екранни елементи на тестовите въпроси и тяхното управление са:

• 
  Поле на въпроса. Съдържа самия текст на въпроса. Въпросите трябва да постъпват на екрана в случаен ред от база с въпроси, без никакво обозначение, тъй като това може да доведе до механично зрително запомняне.
  
• 
  Поле за илюстрации — незадължителен елемент. Съдържа илюстрации към въпроса, възможно е някои елементи от илюстрациите да са активни по отношение на курсора.
  
• 
  Поле за варианти на отговори. Съдържа два (минимум) или повече (по правило до 10) възможни отговора на въпроса. Ако възможните отговори са дадени във вид на текст, то всеки от тях трябва да е отделен абзац, който да е обозначен в началото с някакъв знак, например тире, точка или др. В началото на такъв абзац не трябва да има индивидуално запомнящ се знак (цифра, буква). Когато изпитваният отбележи един от вариантите (щракне с мишката), цвета на реда на текста трябва да се оцвети. След това, когато изпитваният въведе признак за завършеност на отговора (т.е. щракне върху бутона за проверка на отговора), правилният отговор трябва да се промени по определен начин (най-добре е специален знак в началото или края на абзаца, съдържащ правилния отговор).
  
• 
  Информационно поле - незадължителен елемент. В него се появява помощна информация за това, което трябва да се направи, както и да се поясни полученият резултат.
  
• 
  Бутон за проверка на отговора. В него се указва дали отговорът е правилен като за някои въпроси може да се използва хипертекстова обратна връзка, водеща към елемента, който съдържа необходимия учебен материал. Ако обучаваният щракне с мишката върху тази хипертекстова обратна връзка, то работата с теста за самоконтрол се прекратява и се появява прозорец с резултатите от теста. Ако отговорът е грешен се дават на обучаваните пояснения за правилния отговор, т.е. обяснения, които могат да доведат към правилния отговор (упътване). Естествено това поле се появява на екрана само когато изпитваният е направил своя избор на отговор от предложените варианти и след това е щракнал върху бутона за проверка на отговора. Такава информация има смисъл да се дава в случаите, когато обучаваният е дал или неправилен отговор, или не напълно правилен отговор.
  
• 
  Бутони за управление - преминаване към следващ въпрос от теста.
  

Система за краен контрол: използва всички въпроси от системата за самопроверка от всеки модул; въпросите трябва да се подават на изпитвания в случаен порядък. Това изключва възможността за механично запомняне на последователността от въпросите; в теста за краен контрол се дава възможност само за един опит преди да се премине към следващия въпрос; изпиваният може да откаже отговарянето на въпроса и да премине към следващия въпрос, както и последващо връщане към въпроса; препоръчителното време за работа по теста за краен контрол е 45 минути; изпитът се провежда по същата схема, както и самоконтрола, с тази разлика, че обхваща въпросите от всички модули с произволен брой от всеки модул (не всички). Това означава, че ако се прави изпит два поредни пъти, то наборът от въпроси, предложени от изпитната система ще са различни. Общият брой на въпросите най-често е 15-20 тестови въпроса. Например от 45 въпроса, които са всичките въпроси от тестовете за самоконтрол (8-10 въпроса съдържа теста в края на всеки модул), произволно са избрани 16 въпроса, които се подават на изпитвания в случаен порядък.

Електронният учебник трябва да притежава следните особености: повишена нагледност и представяне на учебната информация; голямо количество учебен, справочен, тестващ материал по всички теми, изучавани в курса и ефективна организация на достъп до тези материали; ясен и занимателен интерфейс на курса, отчитащ възрастта и личните особености на учащите, с възможност за модификация на основата на индивидуалните предпочитания; наличие на мрежова версия, която да даде възможност да се осъществи методическа поддръжка чрез Интернет, обезпечаване на учащите от отдалечени райони на страната достъп до образователните ресурси и консултации с преподавателя; организация на системата за обратна връзка; възможност от всяка точка на учебника с най-много 3 щраквания на мишката да се достигне до коя да е точка на текущия модул; интуитивна понятийна навигация на курса; учебният материал на всеки елемент е подреден в страници. Всяка страница съдържа не голямо количество текст (10-12 реда на страница). С цел подобряване на четенето и усвояването на учебната информация от екрана се използва по-едър шрифт (например 14 pt), избягва се скрулиране на текст. Преминаването към следваща страница се осъществява чрез управляващи бутони. Възможност за връщане към предишна страница; възможност за връщане към по-ранен елемент.

Стадий 7: Информационно попълнение на електронния учебник.

Създаването на електронен учебник за нуждите на непрекъснато образование в информационното общество чрез използване на компактдискове и мрежата Интернет е сложна, изискваща много време за разработване и изпробване, задача. От друга страна обаче чрез тази технологията може да внесе огромни дидактически възможности за висшето и училищно образование и за повишаване на квалификацията на специалистите.

АПРОБАЦИЯ

• 
  съдържание на отделните програмни модули;
  
• 
  задачи и тестове, предлагани за решаване след изучаването на всяка тема; примерно тематично планиране с указани места за използване на дадения електронен учебник,
  
• 
  инструкции за работа с електронния учебник,
  
• 
  необходима конфигурация на компютъра за инсталация на електронния учебник и др.
  

Настоящите правила са разработени въз основа на Инструкция за разработка на електронни материали ресурси за ДФО като резултат от изпълнение на проект „Развитие и внедряване на виртуални технологии за устойчиво развитие на дистанционното обучение в ТУ-Габрово” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.