За осигуряване безопасността на ядрените централи глава първа общи положения ч


ЗАЩИТА В ДЪЛБОЧИНА И ПРОЕКТНИ ОСНОВИ



страница3/9
Дата11.01.2018
Размер1.73 Mb.
#43183
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ЗАЩИТА В ДЪЛБОЧИНА И ПРОЕКТНИ ОСНОВИ



Раздел I

Реализиране на защитата в дълбочина в проекта
Чл. 38. В проекта на ЯЦ концепцията на защитата в дълбочина се прилага чрез осигуряване на поредица от физически бариери и няколко нива на защита, насочени към осигуряване на защита от въздействието на йонизиращите лъчения и смекчаване на последствията в случай, че превантивните мерки не са били успешни.

Чл. 39. (1) Броят на необходимите физическите бариери се определя на основата на оценка на количествата и изотопния състав на радионуклидите, които биха могли да бъдат освободени в околната среда, на ефективността на отделните бариери, уязвимостта им на вътрешни и външни въздействия, както и потенциалните последствия при отказ на бариера.

(2) Проектът на ЯЦ трябва да предвиди независими физически бариери за всеки значителен източник на йонизиращи лъчения. Оценката по ал. 1 трябва да обхваща всички рискове, предизвикани от цялото ядреното гориво на площадката на ЯЦ, както и рисковете, предизвикани от други източници на йонизиращи лъчения.



Чл. 40. (1) Нивата на защита трябва да имат за цел предотвратяване до практически достижимата степен на:

  1. условията, водещи до нарушаване на целостта на физическите бариери;

  2. отказът на физическа бариера, ако са налице условията по т. 1;

  3. отказът на физическа бариера като последствие от отказ на друга физическа бариера;

  4. възможността за неблагоприятни последици в резултат на грешки при експлоатацията и обслужването на КСК.

(2) Целта на първото ниво на зашита е да предотврати отклоненията от нормалната експлоатация и отказите на КСК, важни за безопасността, което изисква ЯЦ да бъде консервативно разположена, проектирана, изградена, поддържана и експлоатирана в съответствие със система за управление и доказана инженерна практика. Тази цел трябва да бъде постигната чрез:

  1. избор на подходящи проектни стандарти и материали;

  2. контрол на качеството при производството на компоненти, строителството и въвеждането в експлоатация;

  3. намаляване на риска от вътрешни опасности;

  4. използване на процеси и процедури за проектиране на ЯЦ, производство на компоненти, строителство на ЯЦ, техническо обслужване, надзор и изпитване на КСК, важни за безопасността;

  5. начина на експлоатация и отчитане на експлоатационния опит;

  6. детайлни анализи на експлоатацията, техническото обслужване и системата за управление.

(3) Целта на второто ниво на защита е да открива и управлява отклоненията от нормалната експлоатация, за да предотврати развитието на очакваните експлоатационни събития в аварийни състояния. Второто ниво на защита изисква:

  1. проектът да осигури управляващи и ограничаващи работата на реакторната инсталация системи и проектни характеристики;

  2. потвърждаване на ефективността на предвидените в проекта системи и характеристики чрез анализи на безопасността;

  3. разработване на експлоатационни процедури за предотвратяване на отклоненията от нормалната експлоатация и очакваните експлоатационни събития, за намаляване на техните последствия и за привеждане на ЯЦ в безопасно състояние.

(4) За третото ниво на защита се предполага, че развитието на някои очаквани експлоатационни събития или постулирани изходни събития не може да бъде управлявано от второто ниво на защита и може да премине в авария. Това изисква да бъдат използвани или осигурени вътрешно присъщи или инженерни качества на реакторната инсталация, да бъдат предвидени системи за безопасност и инструкции, които предотвратяват повреждане на активната зона или значителни радиоактивни изхвърляния извън площадката и привеждат ЯЦ в безопасно състояние.

(5) Целта на четвъртото ниво на защита е да контролира и управлява авариите, предизвикани в предишните нива на защита или от екстремни външни събития до достигане на стабилно безопасно състояние и да отложи във времето последствията от тежки аварии. Най-важната задача на това ниво е да осигури функцията на задържане на радиоактивните вещества в границите на херметичната конструкция като по този начин намали нивото на радиоактивните изхвърляния в околната среда толкова ниско, колкото е разумно постижимо.

(6) Целта на петото, последно ниво на защита е да намали радиологичните последствия за населението, предизвикани от радиоактивните изхвърляния в резултат на възможни аварийни състояния. Това изисква осигуряването на адекватно оборудван център за управление на авариите, авариен план и аварийни инструкции, и аварийно реагиране извън площадката на ЯЦ.

Чл. 41. (1) При реализацията на защитата в дълбочина трябва да бъде осигурена независимост и ефективност на всяко едно от нивата на защита по всяко време така, че загубата или неефективността на едно ниво на защита да не влияе върху възможността за реализация на защитата от другите нива.

(2) Независимостта на КСК, изпълняващи функции на безопасност на различните нива на защита се осигурява с едновременното изпълнение на следните условия:



  1. възможността за изпълнение на необходимите функции на безопасност не се влияе от работата или неработоспособността на КСК, които участват във функциите на безопасност на други нива на защита;

  2. възможността за изпълнение на необходимите функции на безопасност не се влияе от последствията на постулирани изходни събития, включително вътрешни и външни опасности, при които се изисква функционирането на съответните КСК.

(3) С проекта трябва да се осигури достатъчна ефективност на първите две нива на защита за предотвратяване развитието в аварии на всички откази и отклонения от нормалната експлоатация, които е вероятно да се появят през целия срок на експлоатация на ЯЦ.

(4) Системите и средствата за предотвратяване на аварии със стопяване на ядрено гориво трябва да бъдат независими от системите и средствата, специално предназначени да изпълняват функции на безопасност при постулирана тежка авария в такава степен, че да не препятстват изпълнението на тези функции.



Раздел II

Проектни основи

Чл. 42. Проектните основи определят необходимите качества на ЯЦ и нейните КСК за изпълнение на функциите на безопасност с цел:

  1. осигуряване на безопасна експлоатация в рамките на обосновани предели и условия за експлоатация през целия експлоатационен срок;

  2. ограничаване на потенциалното радиологично въздействие в границите на площадката на ЯЦ така, че при всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво да не се достигат критериите за намеса за прилагане на защитни мерки за населението, определени с наредбата по чл. 123 ЗБИЯЕ;

  1. предотвратяване развитието на аварии и стопяване на ядрено гориво в активната зона на реактора и басейна за съхранение на отработено гориво;

  2. практическо изключване с голяма степен на достоверност на големи или ранни изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда;

  3. ограничаване на последствията от възможни изхвърляния при аварии, които не са могли да бъдат практически изключени, локализиране на радиоактивните вещества за продължителен период и максимално забавяне във времето на евентуално изтичане.

Чл. 43. При всички експлоатационни състояния на ядрените съоръжения на площадката на ЯЦ годишната индивидуална ефективна доза от вътрешно и външно облъчване на населението, предизвикана от въздействието на всички ядрени съоръжения на площадката, трябва да се поддържа на възможно най-ниското ниво и не трябва да надвишава 0,15 mSv.

Чл. 44. (1) Проектът на ЯЦ трябва да притежава необходимите характеристики за намаляване в практически възможната степен на вероятността за стопяване на ядрено гориво с отчитане на всички откази, външни и вътрешни опасности и реалистични комбинации от събития.

(2) Оценката на безопасността по ал.1 трябва да потвърждава, че средната стойност на честотата за стопяване на ядреното гориво не трябва да надвишава 1Е-5 годишно за енергиен блок.



Чл. 45. Проектните основи трябва да съдържат проектни предели, експлоатационни състояния и аварийни условия, класификация по безопасност на КСК, както и важни методи и допускания при проектирането и оценката на безопасността. Проектните основи се определят и документират по систематичен начин и трябва да отразяват актуалното състояние на енергийния блок.

Чл. 46. Принципът за постоянно усъвършенстване по чл. 176, ал. 2 трябва да се прилага по отношение на проектните основи. Всички прегледи се извършват с използването на детерминистичен и вероятностен подход за идентифициране на необходимостта и възможностите за подобрение.

Чл. 47. Проектните предели трябва да включват като минимум:

  1. радиологични и други технически критерии за приемливост при всички експлоатационни състояния и аварийни условия;

  2. критерии за защита на плътността на топлоотделящите елементи, включително запас до кризис на топлообмена, температура на обвивките, температура на ядреното гориво, херметичност на топлоотделящите елементи, както и максимално допустимата степен на повреждане на ядреното гориво при всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво;

  3. критерии за защита на границите на контура на топлоносителя на реактора, включително за максимално налягане, максимална температура, термични и механични преходни режими и натоварвания;

  4. критерии за защита на херметичната конструкция на реакторната инсталация, включително за температура, налягане в херметичния обем и допустима степен на неплътност на херметичната конструкция, както и необходимите запаси за осигуряване на нейната цялост и плътност при екстремни външни събития, тежки аварии и в комбинация от изходни събития.

Чл. 48. (1) При всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво енергийният блок на ЯЦ трябва да бъде в състояние да изпълни следните основни функции на безопасност:

  1. управление на реактивността;

  2. отвеждане на топлината от активната зона и от отработеното ядрено гориво;

  3. задържане на разпространението на радиоактивни вещества в околната среда.

(2) Проектът на ЯЦ трябва да включва решения, насочени към ограничаване на възможни радиоактивни изхвърляния в околната среда при авария със стопяване на ядрено гориво и след нея за период от време, достатъчен за поддържане на основните функции на безопасност, както следва:

  1. осигуряване във възможната степен на подкритичността на активната зона за продължителен период от време, както и непрекъснато поддържане на подкритичност в басейните за съхранение на отработено гориво;

  2. осигуряване на отвеждането на остатъчното енергоотделяне от повреденото гориво с помощта на независими диверсифицирани системи и средства, работоспособни в условията на такава авария (включително предизвикана от екстремно външно събитие);

  3. осигуряване по всяко време на функцията „задържане на радиоактивните вещества“.

Чл. 49. (1) За определяне на всички събития, които биха могли да окажат влияние на безопасността на реакторната инсталация и басейна за съхранение на отработено гориво, трябва да се състави първоначален списък на всички състояния на ЯЦ - стационарни състояния и преходни процеси, очаквани експлоатационни събития и изходни събития, произтичащи от единични и множествени откази на КСК, човешки грешки, вътрешни и външни събития и опасности.

(2) При избора на събития с множествени откази, трябва да се отчита:



  1. постулиран отказ по обща причина или неефективност на всички канали на система за безопасност, изпълняваща изисквана функция на безопасност в условията на очаквано експлоатационно събитие или постулирано изходно събитие;

  2. постулиран отказ по обща причина на система за безопасност или система, важна за безопасността, изпълняваща основна функция на безопасност при нормална експлоатация.

(3) Авариите със стопяване на ядрено гориво в активната зона на реактор и в басейн за съхранение на отработено гориво, които не са практически изключени с голяма степен на достоверност (тежки аварии), трябва да бъдат отчетени в проектните основи на ЯЦ. За определяне на граничните условия за работа на КСК, на стратегиите за управление на авариите и на възможните мерки за повишаване на безопасността, трябва да се идентифицират и анализират представителни сценарии на тежки аварии.

(4) При определяне на проектните основи трябва да бъдат отчетени възможните вътрешни събития и опасности като: вътрешни наводнения; пожари; експлозии; силови въздействия, причинени от разрушаване на тръбопроводи под високо налягане; въздействия от летящи предмети в резултат на разрушени компоненти; падане на товари.

(5) Изборът на външни събития и опасности се извършва съгласно изискванията на раздел 4 от глава пета. При определяне на външните събития и параметрите на тяхното въздействие трябва да се отчита взаимната връзка и съвместното разглеждане на безопасността и физическата защита, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5.

(6) В проектните основи трябва да се разгледат възможни комбинации на индивидуални събития, включително на вътрешни и външни опасности, които могат да доведат до очаквани експлоатационни събития и аварии без стопяване на горивото.

(7) Полученият предварителен списък на изходни събития и състояния на ЯЦ трябва да се прегледа с използване на комбинация от детерминистични и вероятностни методи, като се отчита приложимия опит от експлоатацията и от оценките на безопасността на други централи. При избора на сценарии на тежки аварии допълнително трябва да се отчитат резултати от научноизследователски програми и аргументирана инженерна преценка.

Чл. 50. В окончателния списък на събитията и авариите, отчетени в проекта, трябва да се включат обхващащите сценарии с най-малък запас до изпълнение на критериите за приемливост на резултатите от анализа, за да се определят граничните условия, в съответствие с които ще се проектират и изработват КСК, важни за безопасността и техните функционални характеристики. Примерен списък на обхващащи сценарии и събития, които трябва да бъдат отчетени в проекта на ЯЦ,са представени в приложение към тази наредба.

Чл. 51. (1) За осигуряване на необходимата надеждност, ефективност и независимост на КСК, важни за безопасността, в проекта трябва да се прилагат следните принципи:


  1. използване на доказани в практиката или на експериментално изпитани и квалифицирани компоненти;

  2. резервиране на КСК, предназначени за противодействие срещу индивидуални изходни събития и събития с множествени откази;

  3. разнообразие на КСК, изпълняващи една и съща функция на безопасност, с цел защита срещу откази по обща причина;

  4. безопасен отказ на компонентите с цел изпълнение на функцията на безопасност на конструкциите и системите;

  5. физическо, структурно или пространствено разделяне на каналите на системите за безопасност;

  6. функционално изолиране на взаимосвързани вериги и системи.

(2) В проекта на КСК, важни за безопасността, трябва да се предпочитат проектни решения, които използват свойства на вътрешна самозащита (саморегулиране с обратни връзки, топлинна инертност и други естествени процеси).

(3) За отчитане на човешките фактори, проектът трябва да предвижда:



  1. автоматични или пасивни средства за задействане и управление на системите за безопасност в такава степен, че да не се изисква изпълнение на операторски действия в продължение на 30 минути след настъпване на изходно събитие;

  2. технически средства, с помощта на които се предотвратяват човешки грешки и се ограничават последствията от тях, включително при техническо обслужване на КСК, важни за безопасността.

(4) Отказ на система за нормална експлоатация не трябва да препятства изпълнението на функция на безопасност.

(5) За площадки с повече от един енергиен блок трябва да се осигури независимост на изпълнението на основните функции на безопасност на всеки един от блоковете.



Чл. 52. (1) Всички КСК, важни за безопасността, трябва да бъдат определени и класифицирани по класове на безопасност на основата на тяхната функция и отношение към безопасността.

(2) Класификацията на КСК трябва да се извършва с прилагането на структуриран подход, основан на комбинация от детерминистични и вероятностни методи и допълван с инженерна оценка, където е подходящо.



Чл. 53. (1) Процесът на класификация на КСК по безопасност трябва да включва като минимум следните стъпки:

  1. систематично идентифициране на функциите, необходими за изпълнение на основните функции на безопасност за всяко едно експлоатационно и аварийно състояние поотделно;

  2. категоризиране на определените функции на основата на значимостта им за безопасността, с използване на резултатите от оценката на безопасността;

  3. определяне и класифициране на КСК, които изпълняват функции, категоризирани като значими за безопасността. Класификацията на КСК в класове по безопасност се извършва на основата на категорията на изпълняваната от тях функция;

  4. определяне и класифициране на други предвидени в проекта КСК за нормална експлоатация, важни за безопасността.

(2) Категоризацията на функциите на КСК по ал.1, т.2 се извършва с прилагане на принципа за достигане на най-ниски последствия при най-честите събития, като се отчитат следните три фактора:

  1. последствията при неуспех на изпълнение на функцията;

  2. честотата на изходното събитие, комбинацията от събития или отказът по обща причина, при които се изисква изпълнение на съответната функция;

  3. приноса на изпълняваната функция за достигане на контролирано състояние или на безопасно състояние на реакторната инсталация.

(3) КСК за нормална експлоатация, важни за безопасността, които трябва да се разгледат в процеса на класификация, се определят с отчитане на тяхната роля за:

  1. защита на персонала и населението от ефектите на йонизиращите лъчения;

  2. предотвратяване на откази, които не са отчетени в проектните основи (включително разрушаване на корпуса на реактора);

  3. намаляване на честотата на откази на КСК, които могат да доведат до аварии;

  4. ограничаване на последствията от външни и вътрешни опасности, отчетени в проекта;

  5. предотвратяване развитието на изходни събития, когато не са се случили други независими откази.

(4) КСК по ал. 3 се класифицират директно в класове по безопасност в зависимост от последствията при техния отказ.

Чл. 54. (1) КСК с клас по безопасност се проектират, изработват, монтират, изпитват, експлоатират и поддържат по начин, който осигурява необходимото за съответния клас качество и надеждност.

(2) За всеки клас на безопасност се определят:



  1. подходящите стандарти и правила за проектиране, изработване, монтиране и инспектиране;

  2. степента на резервиране, необходимостта от аварийно електрозахранване, квалификацията за работа при определени неблагоприятни условия на околната среда;

  3. състоянието на работоспособност или неработоспособност на КСК, което се отчита в детерминистичния анализ на безопасността;

  4. приложимите изисквания за качество.

(3) Проектът на ЯЦ трябва да предотвратява взаимното влияние на КСК, важни за безопасността и да осигури, че отказът на КСК от един клас на безопасност няма да предизвика отказ на КСК от по-висок клас на безопасност. Спомагателните системи, обслужващи КСК, важни за безопасността, се класифицират в същия клас на безопасност.

(4) При свързване на КСК от различен клас на безопасност или на КСК от клас на безопасност и КСК, които нямат отношение към безопасността, в проекта трябва да се предвиди съответно изолиращо устройство, което се класифицира в по-високия клас на безопасност.

(5) КСК, изпълняващи различни функции, трябва да бъдат класифицирани в класа на безопасност, съответстващ на най-важната функция.

Чл. 55. (1) При проектиране и избор на конструктивни материали на КСК, важни за безопасността, трябва да се отчита влиянието върху техните характеристики и работоспособност на експлоатационните състояния през целия експлоатационен срок, както и въздействията при аварийни условия, когато се изисква изпълнение на техните функции.

(2) За да се потвърди, че КСК, важни за безопасността, ще бъдат в състояние да изпълняват функциите си през целия срок на експлоатация с отчитане на възможните въздействия и условията на околната среда (сеизмични въздействия, въздействия, причинени от температура, налягане, влажност, вибрации, реактивни струи, електромагнитни смущения, стареене, облъчване и възможни комбинации от тях) при всички експлоатационни състояния и аварийни условия, се разработват и прилагат процедури за квалификация на оборудването.

(3) Условията на работа на компонентите на конструкциите и системите, важни за безопасността, трябва да се симулират чрез натурни изпитвания и пълномащабни експерименти, а когато това практически не е възможно се прилагат алтернативни методи, които имат доказано еквивалентен ефект.

(4) Основата, методиките, процедурите и резултатите от класификацията и квалификацията на КСК, важни за безопасността, се документират систематично по начин, който позволява проследяване и проверка.



Чл. 56. (1) Проектните средства за управление на тежки аварии трябва да осигуряват запазване на локализиращата функция на безопасност и да включват всички необходими мерки за надеждно поддържане на целостта и плътността на херметичната конструкция в качеството й на последна бариера срещу разпространението на радиоактивни вещества в околната среда. За целта трябва да се осигурят технически средства за изпълнение на следните функции:

  1. изолиране на херметичния обем при аварии, както и осигуряване плътността на херметичните проходки;

  2. управление на температурата и налягането в херметичния обем, включително филтриране на въздуха при предвидена вентилация;

  3. мониторинг и управление на концентрацията на взривоопасни газове в херметичния обем;

  4. намаляване на количеството на продуктите на делене в херметичния обем;

  5. диагностика на състоянието на горивото в реактора и в басейна за съхранение и представяне на информация за взимане на решения по управление на аварията чрез квалифицирани за тежки аварии измервателни средства.

(2) Стопяване на ядреното гориво в случаите, при които изолирането на херметичната конструкция не може да бъде осигурено в необходимото време (при спряно състояние на реактора и разхемертизирана херметична конструкция) или които водят до нейното байпасиране, трябва да бъде предотвратено с голяма степен на достоверност.

Чл. 57. (1) В проекта на КСК и другите технически средства, предназначени да изпълняват функции на безопасност при тежки аварии, трябва да се прилагат следните принципни изисквания:

  1. независимост в практически възможната степен от КСК, изпълняващи функции на безопасност на другите нива на защита в дълбочина;

  2. класификация в клас по безопасност, сеизмична квалификация и квалификация за условията на околната среда в периода на аварията, през който се изисква да функционират;

  3. надеждност, съответстваща на функцията, която трябва изпълняват, което може да налага резервиране на активните компоненти на системите и другите технически и измервателни средства;

(2) Независимостта на КСК, изпълняващи функции на безопасност при тежка авария, трябва да бъде осигурена и по отношение на необходимото електрозахранване (по постоянен и променлив ток) за обоснован период от време, с отчитане на възможни природни явления и опасности.

(3) Ефективността, капацитетът и квалификацията на КСК и другите технически средства (включително на мобилно оборудване, където е предвидено такова) трябва да бъдат доказани и потвърдени.

(4) Когато стратегията за управление на аварията включва използването на мобилни средства, трябва да се предвидят постоянни точки на присъединяване с отчитане на физическите и радиологичните аспекти. За мобилното оборудване, линиите и точките на присъединяване, трябва да се предвидят подходящи процедури за квалификация, техническо обслужване, изпитване и инспектиране.

(5) Проектите на всички ядрени съоръжения на една площадка трябва да се прегледат с използване на систематичен подход за идентифициране на потенциална зависимост по отношение на захранване с технологични среди и енергия, общи обслужващи възли. Трябва да се потвърди, че общите ресурси (персонал, технически средства, материали), предназначени за управление на тежка авария, ще бъдат достатъчни и ефективни за всяко ядрено съоръжение.

(6) Автономността на ядрените съоръжения на площадката по отношение на доставки, необходими за изпълнение на функциите на безопасност, трябва да бъде анализирана и осигурена за обоснован период от време, но не по-малко от 72 часа.
Глава пета

ОЦЕНКИ НА БЕЗОПАСНОСТТА


Каталог: documents -> legislation -> draft-legislation
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
draft-legislation -> Доклад за разпространение до държавите-членки до 15. 08. 2016 г. Докладът е подготвен от аяр с участието на заинтересованите организации ме, аец "Козлодуй", мвр, мосв, мон и мз
draft-legislation -> Споразумение за изменение на Споразумение между Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели към Министерския съвет на Република България и Комисията
draft-legislation -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я заместник министър-председател по икономическата и демографската политика


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница