За осигуряване безопасността на ядрените централи глава първа общи положения ч

(2) Оценка на безопасността трябва да се изпълнява при избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация, изменения на проекта и експлоатацията, периодичен преглед на безопасността и продължаване на експлоатацията след проектния срок на ЯЦ.

(3) Оценката на безопасността трябва да се извършва на основата на резултатите от проведен анализ на безопасността и допълнителни научни изследвания, анализ на натрупания опит от експлоатация, както и на данните за приложени апробирани технологии, проектни решения и инженерни практики.

Чл. 59. (1) Анализът на безопасността трябва да се използва като метод за оценка на поведението на ЯЦ в широк спектър от експлоатационни състояния и аварийни условия, за потвърждаване адекватността на проектните основи и проектните решения и демонстриране възможността за поддържане на ЯЦ в безопасно състояние.

(2) Анализът на безопасността трябва да се извършва с използване на детерминистични и вероятностни методи, като нивото на безопасност, постигнато с проекта, се обосновава с детерминистичен анализ на безопасността. Вероятностният анализ трябва да се използва при избора и категоризацията на изходните събития и аварийните последователности, за допълване на информацията за процесите и поведението на ЯЦ и за оценка на приноса на различните аспекти на безопасността в общото ниво на безопасност.

(3) Резултатите от проведения анализ на безопасността трябва да се използват в подкрепа на процеса на взимане на интегрирани решения за управление на безопасността на ЯЦ.

Чл. 60. (1) Компютърните програми и математическите модели на ЯЦ, използвани при анализа на безопасността, трябва да бъдат верифицирани и валидирани за съответното приложение и трябва да бъде оценена погрешността на пресмятаните параметри. Данните за верификацията и валидацията трябва да бъдат документирани като част от оценката на безопасността.

(2) Компютърните програми и математическите модели трябва да се използват само в областите на приложение, за които са валидирани.

(3) Входните данни и математическите модели, с които се извършва анализа на безопасността, трябва да са специфични за енергийния блок и да отразяват реалната конфигурация на КСК. Те трябва да се поддържат в актуално състояние в процеса на проектиране и по време на експлоатационния срок на ЯЦ. При актуализацията на данните, моделите и пресмятанията трябва да се отчитат получените нови данни, измененията в проекта и в експлоатационните процедури и усъвършенстваните методи и средства за анализ.

1. 
   определен е обхватът на изследванията и проучванията на процесите, явленията и факторите от естествен и техногенен произход ;
   
2. 
   адекватно са определени и отчетени явленията и характеристиките, свързани с площадката и района около нея;
   
3. 
   анализирани са характеристиките на населението в района и възможностите на аварийните планове за експлоатационния срок на ЯЦ;
   
4. 
   определени са опасностите, свързани с площадката.
   

(3) За осигуряване на приемлив риск, свързан с определените опасности, се предвиждат проектни мерки за защита на КСК, инженерни мерки за защита на площадката или административни процедури.

(4) Оценката трябва да потвърди, че при анализа на възможното радиологично въздействие върху населението в района около ЯЦ при всички експлоатационни състояния и аварийни условия са отчетени всички приложими фактори.

Чл. 62. (1) При оценката на безопасността трябва да се определят и оценят всички функции на безопасност на ЯЦ, включително на строителните конструкции, системите и компонентите, инженерните и природните бариери, вътрешно присъщите характеристики на безопасност, както и човешките действия, необходими за осигуряване на безопасността. Оценката на изпълнението на функциите на безопасност трябва да обхваща всички режими на нормална експлоатация (включително пускане и спиране), очакваните експлоатационни събития и аварийните условия.

(2) Оценката на функциите на безопасност трябва да определи дали надеждността на изпълнението им съответства на тяхната важност за безопасността, което изисква да бъдат оценени надеждността и квалификацията на КСК, на които е възложено изпълнението на тези функции, тяхната уязвимост на единични откази и на откази по обща причина, както и прилагането на принципите на резервираност, разнообразие, независимост, изолиране и физическо разделяне.

(2) С оценката на прилагането на концепцията за защита в дълбочина се определя дали са предвидени достатъчно мерки, за да се осигури:

1. 
   откриване и предотвратяване на отклоненията от нормалната експлоатация;
   
2. 
   преустановяване на развитието на очакваните експлоатационни събития, които имат отношение към безопасността;
   
3. 
   контролиране и управление на авариите в пределите, установени с проектните основи;
   
4. 
   практическо изключване на големи или ранни изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда;
   
5. 
   ограничаване на радиологичното въздействие по време и място при аварии със стопяване на ядрено гориво, които не са практически изключени.
   

(4) При оценката на безопасността се разглеждат необходимите физически бариери, задържащи разпространението на радиоактивни вещества и технически мерки за защита на бариерите и запазване на тяхната ефективност. Този процес включва оценка на:

1. 
   функциите на безопасност, които трябва да защитават бариерите;
   
2. 
   потенциалните заплахи, препятстващи изпълнението им;
   
3. 
   механизмите на възникване на тези заплахи;
   
4. 
   мерките за предотвратяване възникването на такива механизми;
   
5. 
   мерките за смекчаване на последствията от неизпълнение на функция на безопасност;
   
6. 
   оценка на достатъчността на бариерите.
   

1. 
   поддържане дозите на облъчване на персонала и населението под нормативно установените граници;
   
2. 
   поддържане дозите на облъчване на възможно най-ниското ниво.
   

(3) Оценката трябва да потвърди, че са предвидени достатъчни технически и организационни мерки за осигуряване на защита в дълбочина на всички източници на йонизиращи лъчения в ЯЦ, за мониторинг на радиационните параметри в КСК, помещенията, площадката и наблюдаваната зона и за контрол на облъчването на персонала.

(4) Оценката трябва да определи коректността на входните данни и валидността на методологията, използвани при пресмятане на дозите на облъчване на персонала и населението.

(5) На оценка трябва да подлежат проектните мерки за осигуряване на достатъчно пространство за провеждане на инспекции и техническо обслужване, използването на автоматизирани средства за ремонт и контрол на метала в зоните с висока радиация, мерките за неразпространение на радиоактивно замърсяване и изпълнението на санитарните правила за защита на персонала.

1. 
   съответстващите натоварвания и комбинации на натоварвания за конструкциите и компонентите с клас по безопасност;
   
2. 
   очакваната честота на поява на всяко от натоварванията и комбинациите на натоварвания;
   
3. 
   напреженията и деформациите в конструкциите и компонентите с клас на безопасност за определените натоварвания и комбинации на натоварвания;
   
4. 
   индивидуалната и кумулативната деградация на конструкциите и компонентите с отчитане на възможните механизми на деградация (пластична деформация, умора, стареене и тяхното потенциално взаимодействие).
   

1. 
   където е приложимо е отчетен експлоатационния опит, включително резултатите от анализа на коренните причини за експлоатационните събития;
   
2. 
   изградена е и е приложена подходяща система за класификация и квалификация на КСК, която отразява важността на изпълняваните функции на безопасност, тежестта на последствията от техния отказ и работоспособност при очаквани експлоатационни събития и аварийни условия;
   
3. 
   използваните индустриални и проектни стандарти, които са прилагани при проектиране, производство и строителство, осигуряват:
   

а) способност на КСК да изпълняват възложените функции с отчитане на допуските при производство на компонентите, точността на измерване на параметрите и времезакъснението на управляващите сигнали;

б) способност на КСК да изпълняват възложените функции с ниска интензивност на откази в съответствие с анализите на безопасността;

в) способност на КСК да изпълняват възложените функции при експлоатационните натоварвания или натоварванията, предизвикани от постулирани изходни събития;

4. 
   използваните материали са подходящи за целта по отношение на специфицираните стандарти и предвид условията, които възникват в резултат на отчетените в проекта експлоатационни състояния и аварийни условия;
   
5. 
   където е възможно е приложен принципа на безопасен отказ или са предвидени средства за откриване на отказите;
   
6. 
   ефектите от процесите на стареене и износване, както и ограничаващите срока на експлоатация фактори, като кумулативна умора и окрехкостяване, са взети предвид;
   
7. 
   необходимите инструкции и процедури, определящи действията на персонала при нормална експлоатация, при отклонения от пределите и условията за експлоатация, при очаквани експлоатационни събития и при аварии са налице и осигуряват адекватно ниво на безопасност.
   

(2) Въз основа на резултатите и изводите от експлоатационния опит, анализа на безопасността и проведените изследвания, се извършва преценка на необходимостта и ползата от подобряване на проекта извън установената практика. При въвеждане на иновационни или неапробирани проектни решения, съответствието с изискванията за безопасност трябва да се демонстрира посредством подходяща спомагателна програма за предварително експериментално изпитване и потвърждаване на съответните характеристики.

Чл. 69. Оценката на безопасността трябва да определи систематичното отчитане на човешките фактори и взаимодействието човек-машина в проекта на ЯЦ. За тази цел:

1. 
   определени са действията, възложени на оперативния персонал за осигуряване на безопасността и са изпълнени анализи на задачите при вземане на оперативни решения;
   
2. 
   информацията и средствата за управление са достатъчни за да позволят оперативния персонал да:
   

а) управлява и контролира нормалната експлоатация;

б) лесно да оценява общото състояние на ЯЦ при нормална експлоатация, очаквани експлоатационни събития и аварийни условия;

в) контролира състоянието на реактора и състоянието на всички КСК;

г) установява измененията в състоянието на ЯЦ, които са важни за безопасността;

д) потвърждава изпълнението на предвидените автоматични действия.

3. 
   работните зони и условията на работа са проектирани с отчитане на ергономичните принципи и позволяват надеждно и ефективно изпълнение на задачите;
   
4. 
   проектът на ЯЦ е толерантен към човешки грешки до практически възможната степен;
   
5. 
   всички оперативни действия, които трябва да бъдат изпълнени за кратко време, са автоматизирани;
   
6. 
   осигурени са достатъчни и надеждни средства за комуникация между блочния и резервния пулт за управление, местните пултове за управление и центъра за управление на аварии.
   

Чл. 70. (1) Оценката на безопасността трябва да определи възможните взаимодействия между системите на ЯЦ, между ЯЦ и други промишлени обекти извън площадката и между енергийните блокове на същата площадка. Взаимодействието между системите се отчита при всички експлоатационни състояния и аварийни условия, включително при външни опасности.

(2) Оценката трябва да отчита не само физическото взаимодействие, но и ефектите от експлоатацията, техническото обслужване, откази или неизправност на една система върху условията на работа на друга система, важна за безопасността. Взаимодействието между системи, принадлежащи към различни нива на защитата в дълбочина трябва да се избягва с подходящи проектни решения.

(3) На оценка трябва да подлежи взаимодействието енергийна система – ЯЦ във връзка с осигуряване на надеждност на електроснабдяването на системите, важни за безопасността.

(4) При екстремни климатични условия или при външна опасност, засегнала повече от един енергиен блок на площадката, се оценяват възможностите на общите поддържащи системи, на системите за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и на крайния поглътител на топлина да изпълняват функцията на безопасност за обоснован период от време.



Чл. 71. (1) Експлоатиращата организация трябва да провежда независима проверка на оценката на безопасността, преди нейното използване или представяне за регулаторен преглед. Независимата проверка трябва да се извършва от експерти с подходяща квалификация и опит, които не са участвали в оценката на безопасността. В обхвата на независимата проверка трябва да се включат:

1. 
   цялостен преглед на пълнотата на оценката на безопасността и на начина, по който е изпълнена и представена;
   
2. 
   подробен преглед на отделни аспекти от оценката на безопасността, които имат най-голямо влияние върху безопасността;
   
3. 
   преглед на използваните в анализа на безопасността модели и данни от гледна точка на тяхната актуалност, представителност и приложимост.
   

(2) Проектните основи, оценката на безопасността и техническите и организационните мерки, осигуряващи прилагането на концепцията за защита в дълбочина, трябва да се документират в предварителен, междинен и окончателен отчет за анализ на безопасността, свързани с разрешителния режим по ЗБИЯЕ.

(3) Отчетът за анализ на безопасността трябва да потвърждава изпълнението на изискванията за безопасност и да се използва в подкрепа на безопасната експлоатация, включително при оценката на последствията за безопасността от изменения в проекта и експлоатационните практики.

(4) Експлоатиращата организация трябва да поддържа в актуално състояние отчета за анализ на безопасността в съответствие с извършените изменения на КСК, важни за безопасността, проведените нови оценки и анализи и действащите изисквания за безопасност. Отчетът трябва да се обновява своевременно и когато е налице нова информация за оценката на безопасността, включително отнасяща се до характеристиките на площадката и района на разполагане на ЯЦ.

Детерминистичен анализ на безопасността

Чл. 72. (1) За определяне на поведението на реакторната инсталация и басейна за съхранение на отработено гориво при събития и състояния, специфични за ЯЦ, трябва да се извърши детерминистичен анализ на безопасността, който включва неутронни, термо-хидравлични, радиологични, термо-механични и якостни пресмятания.

(2) За да се демонстрира, че събитията с най-висока честота нямат радиологични последствия извън площадката и че събитията с потенциални последствия са много малко вероятни, определените в проектните основи събития и състояния на ЯЦ трябва да бъдат групирани и анализирани в отделни категории с различни критерии за приемливост по чл. 47. В зависимост от очакваната честота на поява и възможните последствия, се разграничават следните категории:

1. 
   стационарни състояния и преходни процеси при нормална експлоатация;
   
2. 
   очаквани експлоатационни събития;
   
3. 
   аварии без стопяване на ядреното гориво;
   
4. 
   аварии със стопяване на ядрено гориво.
   

(3) В категорията на стационарните състояния и преходните процеси при нормална експлоатация трябва да се анализират специфични за енергийния блок режими на: пускане; работа на мощност; поддържане в горещо състояние; спиране до горещо състояние; спиране до студено състояние; презареждане; разгряване и разхлаждане с максимално допустима скорост; стъпаловидно изменение на натоварването; изменение на натоварването в различни диапазони на мощност; понижаване на мощността от ниво на пълна мощност до ниво на собствени нужди; гранични състояния, определени от пределите и условията за експлоатация.

(4) В категорията на очакваните експлоатационни събития трябва да се анализират специфични за енергийния блок преходни процеси, типично свързани със загуба на работно и/или резервно електрозахранване, изключване на турбогенератор(и), откази в системите за контрол и управление, спиране на една или няколко главни циркулационни помпи.

(5) В категорията на авариите без стопяване на ядреното гориво трябва да се анализират специфични за енергийния блок постулирани индивидуални изходни събития и събития с множествени откази, включително тези, произтичащи от вътрешни и външни опасности, от откази по обща причина и събития, които потенциално засягат всички ядрени съоръжения на площадката.

(6) С анализа на безопасността трябва да се демонстрира, че авариите със стопяване на ядрено гориво, които водят до големи или ранни изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда, са практически изключени.

(7) Състоянията, които трябва да бъдат практически изключени, се определят с отчитане на:

1. 
   изходни събития, които водят директно към тежка авария с големи или ранни изхвърляния (разрушаване на основни компоненти като корпуса на реактора);
   
2. 
   зависими откази, вътрешни и външни събития и опасности с възможност да причинят големи или ранни изхвърляния;
   
3. 
   сценарии на аварии със стопяване на гориво, които застрашават целостта на херметичната конструкция;
   
4. 
   стопяване на гориво в басейн за съхранение на отработено гориво (дори и когато се намира в херметичния обем), предвид невъзможността за практическо изпълнение на мерки за управление на аварията.
   

(8) За авариите със стопяване на ядрено гориво, които не могат да бъдат практически изключени, трябва да се демонстрира, че е ограничено радиационното въздействие извън площадката и не се налага прилагане на дългосрочни мерките за защита на населението, в съответствие с целта на безопасност по чл. 4, ал. 4.

(9) Всяко изключване на изходно събитие или аварийна последователност от анализа на безопасността трябва да се обоснове и документира на основата на съответствие с технически аргументирани критерии.



Чл. 73. (1) Детерминистичният анализ на безопасността трябва да потвърждава проектните основи на ЯЦ за конкретната площадка и района на разполагане.

(2) С детерминистичния анализ трябва да се демонстрира възможността за контрол на очаквани експлоатационни събития със системите за контрол и управление и на индивидуални изходни събития с автоматичните действия на системите за безопасност. При анализа на такива събития трябва да се осигури запас на безопасност чрез прилагане на консервативен подход и на следните общи правила:

1. 
   определяне на началните и граничните условия с обоснован консерватизъм;
   
2. 
   прилагане на най-неблагоприятния независим от изходното събитие единичен отказ на активен или пасивен компонент, изпълняващ функция на безопасност (или единична грешка на персонала), с най-неблагоприятно влияние върху развитието на събитието;
   
3. 
   отчитане на допълнителен отказ (засядане) на най-ефективния орган за регулиране, определен консервативно по отношение на ефективността на аварийната защита в горещо състояние на реакторната инсталация;
   
4. 
   отчитане работоспособността само на КСК с клас на безопасност, квалифицирани за работа в условията на конкретното събитие;
   
5. 
   отчитане на такава ефективност на КСК с клас на безопасност, която води до най-неблагоприятни последствия;
   
6. 
   отчитане работоспособността на системите за нормална експлоатация само ако ефектът от тяхната работа влошава последствията от събитието;
   
7. 
   отчитане на всеки отказ, появил се вследствие на изходното събитие, като част от постулираното събитие;
   
8. 
   отчитане на операторски действия не по-рано от 30 минути след началото на събитието;
   
9. 
   отчитане на неопределеностите чрез подходящи консервативни допускания, коефициенти на сигурност, анализ на чувствителността на параметрите или оценка на неопределеностите.
   

(3) Анализите на събития с множествени откази трябва да се извършват с цел да се потвърдят възможностите на проекта за справяне с откази по обща причина, да се определи необходимостта от допълнителни мерки за предотвратяване стопяването на ядрено гориво и да се демонстрира достатъчен запас до настъпване на прагови ефекти. При анализите на тези събития трябва да се прилагат следните общи правила:

1. 
   използване на обосновани за целите на анализа умерено консервативни или реалистични допускания, предположения и аргументи;
   
2. 
   използване на изводите и резултатите от вероятностния анализ на безопасността;
   
3. 
   отчитане на откази и събития, които могат да възникнат при всички експлоатационни състояния;
   
4. 
   отчитане на географското и пространственото разположение на ЯЦ, капацитета и диверсификацията на КСК, изпълняващи функции на безопасност и възможността за осъществяване на предвидените действия за управление на аварията;
   
5. 
   отчитане по подходящ начин на неопределеностите и тяхното влияние върху крайните резултати.
   

(4) Анализите на аварии със стопяване на гориво и на радиологичните последствия от тях трябва да се извършват с използване на реалистичен подход и аргументирани допускания, като се прилагат следните изисквания:

1. 
   отчитане на сценарии, които могат да възникнат при всички експлоатационни състояния;
   
2. 
   отчитане на успешни действия на персонала и аварийните екипи за управление на аварията;
   
3. 
   използване на изводите и резултатите от вероятностния анализ на безопасността, нива 1 и 2 и на приложимите експериментални данни;
   
4. 
   отчитане на характеристиките на явленията, които възникват при тежки аварии и на свързаните с тях неопределености;
   
5. 
   определяне на възможностите за взаимодействие с други ядрени съоръжения на площадката.
   

Чл. 74. Развитието на аварийните последователности трябва да се прогнозира и анализира до достигане на дефинирани крайни състояния на ЯЦ за всяка категория събития, включително за събития при ниска мощност и спряно състояние на реакторната инсталация.

Чл. 75. (1) За всички експлоатационни състояния и аварийни условия трябва да се извърши анализ на радиологичните последствия, за да се оцени ефективността на защитните бариери, да се определи необходимостта от прилагане на мерки за защита на населението при аварии и да се оцени разполагаемото време за тяхното изпълнение.

(2) Оценката на радиологичните последствия за експлоатационните състояния се извършва с прилагане на вероятностно разпределение на параметрите на атмосферната дисперсия, характерни за района на разполагане на ЯЦ.

(3) Оценката на радиологичните последствия от аварийни условия трябва да отчита най-неблагоприятните метеорологични условия, характерни за района на разполагане. Последствията се определят за различни периоди от развитието на авариите (обвързани с нивата за намеса по предотвратима доза), като се отчитат всички механизми на миграция на радиоактивните вещества в околната среда и всички пътища на облъчване.

Чл. 76. Детерминистичният анализ на вътрешните и външните събития и опасности трябва да определи ефективността на функциите на безопасност с отчитане на специфичните за събитието характерни особености. Степента на детайлност на анализа трябва да бъде съобразен с приноса на събитието към общия риск на ЯЦ, с броя на физическите бариери, които застрашава, както и с възможността събитието да предизвика едновременни откази на системи за безопасност.

Чл. 77. (1) За обосноваване на ефективността и достатъчността на мерките за защита от пожар трябва да се извърши детерминистичен анализ на опасността от пожар от експерти с квалификация и опит както в анализа на технологичните системи, така и в областта на пожарната безопасност.

(2) Анализът по ал. 1 трябва да се изпълни за всички стационарни състояния и преходни процеси при нормална експлоатация с отчитане на следните предположения:

1. възникване на единичен пожар и разпространението му във всяка зона с леснозапалими материали;

2. допускане за зависими откази в засегнатите зони, като следствие от пожара;

3. допускане за комбинирано въздействие от пожара и друго изходно събитие, което е вероятно да възникне независимо от пожара.

(3) Резултатите от анализа на опасността от пожар трябва да показват възможните последствия от пожара и от работата на системите за пожароизвестяване и пожарогасене, включително потенциални откази и погрешно задействане.



Чл. 78. (1) Детерминистичният анализ на безопасността трябва да се провежда по предварително разработени методики, които съдържат допусканията при анализа и тяхната основа, отделните стъпки на изпълнение и обосновани критерии за приемливост на резултатите.

(2) Методиките за анализ, резултатите от анализа на безопасността и изводите за изпълнение на критериите за приемливост трябва да бъдат документирани по проверим и проследим начин, като се обръща специално внимание на случаите с използвана инженерна преценка.