Раздел III Вероятностен анализ на безопасността

Вероятностен анализ на безопасността

1. 
   ВАБ ниво 1 – идентифицират се изходните събития за аварии, определят се аварийните последователности и се оценява честотата на повреждане на ядреното гориво;
   
2. 
   ВАБ ниво 2 – идентифицират се възможните пътища на освобождаване на радиоактивни вещества в околната среда и се оценява честотата за големи радиоактивни изхвърляния;
   
3. 
   ВАБ ниво 3 – оценява се риска за здравето на населението и другите социални рискове като замърсяване на почвата, водите и храните с радиоактивни вещества – изпълнява се с решение на Агенцията за ядрено регулиране.
   

1. 
   извършване на систематичен анализ на съответствието с основните цели и критерии за безопасност, оценка на вероятностите за сериозна повреда на горивото, за големи радиоактивни изхвърляния в околната среда и определяне на риска за населението;
   
2. 
   доказване, където е възможно, на достатъчен запас до настъпването на прагови ефекти.
   

1. 
   значимите източници на радиоактивност (ядреното гориво в активната зона на реактора и в басейна за съхранение) и всички експлоатационни състояния на енергийния блок (включително на пълна мощност, на ниска мощност и в спряно състояние);
   
2. 
   всички значими изходни събития, вътрешни опасности (като вътрешни пожари и наводнения) и външни събития и опасности (като сеизмични въздействия и екстремни климатични условия), определени на основата на подходящи критерии за подбор;
   
3. 
   всички функционални зависимости, произтичащи от пространствено разпределение и други възможни причини за откази по обща причина;
   
4. 
   реалистично моделирано поведение на енергийния блок с отчитане на действията на оперативния персонал съгласно експлоатационните и аварийните инструкции и обосновано време за изпълнение на функциите на системите;
   
5. 
   анализ на човешките грешки с отчитане на факторите, които могат да влияят върху поведението на персонала във всички експлоатационни състояния и аварийни условия;
   
6. 
   анализ на чувствителността на резултатите и оценка на неопределеностите.
   

1. 
   демонстрирането на балансиран проект, при който никое изходно събитие няма непропорционално голямо влияние върху общия риск от ЯЦ;
   
2. 
   определянето на необходимостта от изменения в проекта и експлоатационните практики и оценка на достатъчността на предложените мерки за повишаване на безопасността;
   
3. 
   оценката на пределите и условията за експлоатация, аварийните инструкции и ръководствата за управление на тежки аварии;
   
4. 
   оценката на значимостта на експлоатационните събития;
   
5. 
   разработването и валидирането на програмите за обучение на персонала, включително на сценариите за обучение на пълномащабен тренажор;
   
6. 
   оценката на програмите за техническо обслужване, надзор и изпитване на КСК със значителен принос към риска.
   

(2) При използване на резултатите от ВАБ трябва да се определят и да се взимат предвид ограниченията на извършения анализ. Всяко конкретно приложение трябва да се провери от гледна точка на установените ограничаващи фактори и влиянието на чувствителността и неопределеността на резултатите.

(3) При използване на ВАБ за оценка на изискванията за периодични изпитвания и на допустимото време за престой на система или компонент, в анализа трябва да се отчетат всички състояния на тази система или компонент, както и функцията на безопасност, която изпълняват.

(4) Когато резултатите от ВАБ показват значимост за безопасността на определени компоненти, тяхната надеждност и работоспособност трябва да се осигури и документира в отчета от анализа на безопасността.

(5) ВАБ за външни събития трябва да отчита влиянието на външната опасност върху надеждността на сградите и строителните конструкции, здравината на системите и компонентите и възможностите за човешки действия в такива условия.

Анализ на външни събития и опасности

Чл. 81. За да се оцени ефективността и достатъчността на защитата на ЯЦ срещу външни събития, в проекта трябва да се разгледат и оценят всички източници на опасност, които могат да окажат влияние на безопасността, със следния произход:

1. 
   природни явления, процеси и фактори, характерни за площадката и района около нея;
   
2. 
   опасности, предизвикани от човешка дейност.
   

Чл. 82. Оценката на външните събития трябва да включва следните методологични стъпки:

1. 
   определяне на всички източници на опасност, характерни за площадката и района на разполагане на ЯЦ;
   
2. 
   предварителен подбор на основата на установени критерии;
   
3. 
   оценка на параметрите на въздействие на избраните външни събития;
   
4. 
   анализ на външните събития с детерминистични и вероятностни методи.
   

Чл. 83. (1) Определянето на външните събития от естествен произход, характерни за площадката и района около нея трябва да се извършва с отчитане на геоложки, сеизмотектонски, метеорологични и хидроложки процеси, явления и фактори, биологични явления, естествени горски пожари, както и взаимно свързани процеси и явления (като земетресение и наводнения, пожари, цунами, слягания, срутвания и т.н.). Пълнотата на списъка от определените външни събития трябва да бъде обоснован и аргументиран.

(2) Предварителният подбор на събитията трябва да се основава на критерии, установени с консервативни допускания. Изключването на събития от последваща оценка и анализ се допуска само в случаите, когато с висока степен на достоверност е демонстрирано, че е физически невъзможно или изключително малко вероятно събитието да повлияе на безопасността на ЯЦ. Външни събития от естествен произход, които в комбинация с други събития могат да повлияят на безопасността на ЯЦ, не трябва да се изключват от анализа.

(3) Оценката на въздействието на избраните събития от естествен произход трябва да се извършва с използване на детерминистичен подход и вероятностни методи по отношение анализа на наличните данни и извеждането на зависимост между тежестта на събитието (интензивност и продължителност) и честотата на превишаване. При оценката на параметрите на въздействие трябва да се прилагат следните правила:

1. 
   оценката се основава на всички налични данни за площадката и района на разполагане, включително на исторически данни;
   
2. 
   отчитат се външните събития, които се променят с времето (климатични и други промени);
   
3. 
   използват се обосновани методи и допускания и се анализират естествените и моделните неопределености, влияещи на резултатите от оценките;
   
4. 
   определят се доверителни интервали на оценките на интензивността на въздействията (най-вероятната тежест на събитието).
   

(4) На основата на оценката по ал. 3 събитията от естествен произход, които се отчитат в проекта, трябва да се групират за анализ в следните категории:

1. 
   проектни събития, които включват единични събития от естествен произход и комбинации от причинно свързани или несвързани явления и процеси, чиято честота на поява е най-малко 10^-4 годишно. Когато не е възможно честотата на поява да се определи с приемливо ниво на достоверност, проектното събитие трябва да се избере и обоснове така, че да бъде осигурено еквивалентно ниво на безопасност;
   
2. 
   екстремни събития, които се идентифицират, оценяват и анализират за определяне на запасите до настъпване на прагови ефекти.
   

(5) Параметрите на въздействие на всяко проектно събитие трябва да се определят консервативно, като се отчитат резултатите от оценката на съответните процеси и явления. Проектните събития трябва да се сравнят със съответните исторически данни, за да се провери дали историческите екстремни събития се превишават с достатъчен запас.

(6) На основата на детерминистичния анализ на проектни събития трябва да се разработи надеждна концепция за защита, която осигурява консервативно изпълнение на основните функции на безопасност за всички преки и за вероятните косвени ефекти от проектното събитие. Концепцията за защита трябва да:

1. 
   използва умерен консерватизъм при осигуряване на проектния запас на безопасност;
   
2. 
   се основава главно на пасивни мерки, когато е приложимо;
   
3. 
   осигури, че мерките за управление на аварии запазват ефективността си по време на и след проектно събитие;
   
4. 
   вземе предвид развитието на събитието с течение на времето и възможността за прогнозиране;
   
5. 
   осигури, че са налице процедури и средства за проверка на състоянието на ЯЦ и сигнализация по време на и след проектно събитие, които се изпълняват при настъпване на предварително определени гранични параметри;
   
6. 
   отчита факта, че събитието може да предизвика множествени откази в системите за безопасност и/или техните осигуряващи системи, да застраши едновременно няколко енергийни блока на една площадка, инфраструктурата на площадката, регионалната инфраструктура и външните доставки;
   
7. 
   осигурява наличието на достатъчно ресурси на площадки с няколко енергийни блока, като се вземе предвид използването на общо оборудване (включително мобилно) и обслужване;
   
8. 
   не оказва неблагоприятно въздействие върху защитата срещу проектни събития от друг произход.
   

(7) КСК, определени като част от концепцията за защита срещу проектни събития, трябва да са класифицирани в клас по безопасност и да са квалифицирани за условията и въздействията на съответните природни явления и опасности. За квалификация на сеизмични въздействия КСК се разделят в сеизмични категории, според функциите си за гарантиране на безопасност по време и след земетресение. Минималното ускорение за сеизмично осигуряване в качество на МРЗ е 1м/s² на кота естествен терен, като спектърът на реагиране трябва да бъде най-малко равен на съответния спектър на реагиране за строителство на конвенционални сгради.

Чл. 84. (1) Аварии със стопяване на ядрено гориво в резултат на външни събития от естествен произход, които водят до големи или ранни изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда, трябва да бъдат практически изключени като се докаже с висока степен на достоверност, че поява на такива събития е изключително малко вероятна.

(2) Екстремните събития и явления, които са по-тежки от проектните, но не могат да бъдат практически изключени, трябва да бъдат идентифицирани и анализирани с реалистичен подход, за да се определят практически възможните подобрения, свързани с тях. Процесът на оценка трябва да отчита следните аспекти:

1. 
   определяне на параметрите на въздействие на събитието, при които не може да се осигури изпълнението на основните функции на безопасност;
   
2. 
   демонстриране на достатъчен запас до настъпване на прагови ефекти;
   
3. 
   идентифициране на най-устойчивите средства за осигуряване на основните функции на безопасност;
   
4. 
   възможността събитието да предизвика множествени откази в системите за безопасност и/или техните осигуряващи системи, да застраши едновременно няколко енергийни блока на една площадка, инфраструктурата на площадката, регионалната инфраструктура и външните доставки;
   
5. 
   осигуряване на достатъчно ресурси за площадки с няколко енергийни блока, като се има предвид използването на общо оборудване или услуги;
   
6. 
   провеждане на проверки и обходи на място.
   

1. 
   катастрофа със съвременен пътнически самолет;
   
2. 
   външни пожари (причинени от източници извън площадката);
   
3. 
   експлозии, причинени от източници извън площадката или на нея, но извън сградите с КСК, важни за безопасността;
   
4. 
   изпускане на отровни или задушливи газове или на химически активни вещества, съхранявани на площадката или извън нея;
   
5. 
   освобождаване на радиоактивни вещества от източници извън площадката;
   
6. 
   индустриални дейности и транспорт в близост до площадката;
   
7. 
   електромагнитни излъчвания извън площадката;
   
8. 
   комбинации от горните източници вследствие на общо изходно събитие.
   

(3) Оценката на честотите и параметрите на въздействие на събитията от техногенен произход се извършва аналогично на събитията от естествен произход и има за цел да определи категориите на проектните събития и на екстремните събития.

(4) Подходите за анализ на събитията от техногенен произход, критериите за приемливост и концепциите за защита се определят в зависимост от категорията на събитието, неговата специфика и последствията за безопасността.

Чл. 86. (1) В изпълнение на целта на безопасност по чл. 4, ал. 3, в проекта на ЯЦ трябва да бъдат отчетени последствията от катастрофа на съвременен пътнически самолет (като техногенно събитие от категорията екстремни събития). С анализа трябва да се демонстрира осигуряване на основните функции на безопасност, привеждане и поддържане на ЯЦ в безопасно състояние.

(2) Проектните мерки за защита на системите, необходими за привеждане и поддържане на ЯЦ в безопасно състояние след въздействието от катастрофата и на строителните конструкции, в които са разположени, трябва да отчитат:

1. 
   ефектите от директните и вторичните въздействия върху тяхната механична устойчивост;
   
2. 
   ефектите от вибрациите върху тяхната работоспособност;
   
3. 
   ефектите от запалване и експлозия на самолетно гориво върху тяхната цялост.
   

(3) Строителните конструкции или отделни части от тях, съдържащи ядрено гориво или в които са разположени КСК, изпълняващи основни функции на безопасност, трябва да предотвратяват проникване на самолетно гориво в тях. Пожарите, предизвикани от самолетно гориво трябва да бъдат оценени като различни видове комбинации от огнено кълбо и огнена повърхност. Вторичните пожари, появили се в резултат на основния пожар, също трябва да бъдат отчетени.

(4) Анализът на последствията се извършва с:

1. 
   реалистичен подход с отчитане на най-добрите характеристики на вложените материали, реалистични допускания за отказите и съвременни аналитични методи;
   
2. 
   неотчитане на други съвпадащи във времето откази на КСК и ЯЦ;
   
3. 
   оценка на чувствителността на резултатите за потвърждаване на достатъчен запас до настъпване на прагови ефекти.
   

(5) Защитната концепция трябва да отчита влиянието на събитието върху способността на персонала да изпълнява необходимите действия и възможността за външните доставки.

Чл. 87. (1) При оценката на параметрите на въздействие и анализа на външните събития от естествен и техногенен произход и при изготвяне на концепциите за защита трябва да се вземат предвид следните аспекти:

1. 
   внимателно използване на обобщени условни вероятности за повреда с оглед на разликите в механизмите за отказ при един и същи тип ЯЦ;
   
2. 
   отчитане на големите неопределености в параметрите на събитията при оценката на запасите до настъпване на прагови ефекти;
   
3. 
   отчитане влиянието на външните събития както върху системите и компонентите, така и върху надеждността на сградите и строителните конструкции;
   
4. 
   възможността за ограничаване на въздействието на външните събития посредством подходящ генерален план на площадката (особено важно за площадки с няколко енергийни блока или с енергийни блокове от различни поколения).
   

(2) Резултатите от анализа на външните събития трябва да се отчитат в проекта, експлоатационните и ремонтните процедури на КСК, които осигуряват изпълнение на основните функции на безопасност, както и в програмите за обучение на персонала и аварийните екипи.

Периодичен преглед на безопасността

1. 
   характеристики на площадката, отчетени в проекта и при необходимост тяхната преоценка с използване на осъвременени методи и данни;
   
2. 
   проект на ЯЦ;
   
3. 
   актуално състояние на КСК, важни за безопасността;
   
4. 
   квалификация на КСК;
   
5. 
   управление на стареенето;
   
6. 
   детерминистичен анализ на безопасността;
   
7. 
   вероятностен анализ на безопасността;
   
8. 
   анализ на вътрешни и външни събития и опасности;
   
9. 
   показатели за безопасна експлоатация и оценка на експлоатационния опит;
   
10. 
    ефективност на обратната връзка от чуждия опит и научните изследвания;
    
11. 
    организация, система за управление и култура на безопасност;
    
12. 
    експлоатационни процедури и аварийни инструкции;
    
13. 
    човешки фактори;
    
14. 
    аварийно планиране;
    
15. 
    взаимодействие на ядрените съоръжения на една площадка;
    
16. 
    радиационно въздействие на персонала, населението и околната среда.
    

1. 
   подготовка на прегледа, включително: определяне и съгласуване с Агенцията за ядрено регулиране на общата методология и на плана на провеждане; обучение на персонала, който ще участва в оценката;
   
2. 
   извършване на прегледа съгласно определената методологична основа и представяне в Агенция за ядрено регулиране на отчет с резултатите от ППБ и проект на интегрирана програма за изпълнение на всички практически възможни мерки за подобряване на безопасността, като се отчитат взаимните връзки между установените отклонения;
   
3. 
   завършване и въвеждане в действие на интегрирана програма от мерки за подобряване на безопасността, след съгласуване с Агенция за ядрено регулиране на обхвата и сроковете на изпълнение на мерките.
   

1. 
   общи методологични изисквания, които включват подход и обхват на прегледа, приложимите изисквания и референтните стандарти, методиките за категоризиране на несъответствията, за извършване на обобщената оценка и за разработване на интегрираната програма за изпълнение на мерки за подобряване на безопасността;
   
2. 
   специфични методики за преглед на отделните фактори на безопасност и оценка на съответствието с действащите нормативни, регулаторни и лицензионни изисквания и със съвременните стандарти за безопасност и добри практики;
   
3. 
   план за управление на дейностите и график за изпълнението им.
   

(3) При извършване на обобщената оценка трябва да се разгледат всички положителни и отрицателни констатации и да определи техния кумулативен ефект върху безопасността с цел идентифициране на практически осъществимите подобрения с отчитане на целия срок на експлоатация на енергийния блок.

(4) Резултатите от обобщената оценка трябва да показват пълна увереност в безопасната експлоатация на енергийния блок през периода от време до следващия ППБ, да сигнализират за евентуални проблеми, които биха могли да ограничат бъдещата безопасната експлоатация на блока и да обяснят как те ще се управляват.

(5) Отчетът от проведения ППБ и проектът на интегрирана програма за изпълнение на мерки за подобряване на безопасността се представят в Агенцията за ядрено регулиране като част от документите за подновяване на лицензията за експлоатация.

Глава шеста

(2) При авария със стопяване на ядрено гориво, КСК, важни за безопасността, трябва да са способни да осигурят изпълнението на функцията „задържане на радиоактивните вещества“, като за целта трябва да се осигури и поддържа функцията „отвеждане на остатъчното топлоотделяне“ от повреденото ядрено гориво и охлаждане на херметичната конструкция. Басейните за съхранение на отработено гориво трябва да се поддържат в подкритично състояние по всяко време, а активната зона на реактора – в дългосрочен аспект.

(3) За изпълнение (или възстановяване) на необходимите функции на безопасност при авария със стопяване на ядрено гориво, могат да бъдат предвидени както стационарни системи, така и мобилно оборудване, разположено на площадката на ЯЦ.

Чл. 92. (1) КСК, важни за безопасността, тяхното устройство, разположение и експлоатационно състояние трябва да осигуряват възможност за изпитвания, техническо поддържане, ремонт, инспектиране и контрол през целия срок на експлоатация на ЯЦ без значително намаляване на тяхната функционална готовност. Ако КСК, важни за безопасността, не могат да бъдат изпитани и инспектирани при тяхната експлоатация в достатъчна степен за откриване на възможни откази, тяхната надеждност се осигурява по друг доказан алтернативен метод или в проекта консервативно се отчита по-висока честота за техния отказ.

(2) КСК, важни за безопасността трябва да се проектират, разполагат и защитават по начин, който води до намаляване на честотата и последствията от пожари. Проектните решения трябва да осигуряват изпълнението и поддържането на основните функции на безопасност и контрол на състоянието на енергийния блок.

(2) Проектът трябва да предвижда поне един център за управление на аварии, в който да работят екипите за техническа поддръжка на оперативния персонал по време на авария и от който да се извършва координацията на аварийно-възстановителните дейности на площадката на ЯЦ.

(3) Центърът за управление на аварии трябва да бъде физически разделен от блочния пулт за управление и да бъде подходящо разположен, проектиран и защитен така, че да запазва функционалността, обитаемостта и ефективността си в условията на авариите, които ще се управляват (включително тежка авария и екстремни външни събития от природен произход).

(4) В центъра трябва да се предава информация за състоянието на енергийния блок през различните фази на развитие на аварията и на радиологичните условия на и около площадката на ЯЦ.

1. 
   проверка на работоспособността на КСК (включително на разположените в реактора) и тяхната замяна след отработване на проектния експлоатационен срок;
   
2. 
   функционални изпитвания на системите за доказване на техните проектни характеристики;
   
3. 
   проверка на последователността на преминаване на сигналите и въвеждане в действие на системите и компонентите, включително и на аварийното електрозахранване;
   
4. 
   контрол на състоянието на метала и на заваръчните съединения на конструкциите и тръбопроводите;
   
5. 
   проверка на метрологичните характеристики на измервателните канали за съответствие с проектните изисквания.
   

1. 
   проектните режими и тяхното протичане;
   
2. 
   топлинното, механичното и радиационното увреждане на компонентите на активната зона;
   
3. 
   физико-химичното взаимодействие между материалите на активната зона;
   
4. 
   граничните стойности на топлотехническите параметри;
   
5. 
   вибрациите и термичните цикли, умората и стареенето на материалите;
   
6. 
   влиянието на примесите в топлоносителя и радиоактивните продукти на делене върху корозията на обвивките на топлоотделящите елементи;
   
7. 
   въздействието на радиационните и други фактори, които влошават механичните характеристики на материалите в активната зона и целостта на обвивките на топлоотделящите елементи.
   

(2) В проекта трябва да бъде доказано, че при аварии, свързани с бързо въвеждане на положителна реактивност, не се превишава специфичната прагова енергия за разрушаване на топлоотделящите елементи за всеки момент на кампанията и се изключва стопяване на ядрено гориво.

(3) Авариите с бързо въвеждане на положителна реактивност, които предизвикват големи или ранни радиоактивни изхвърляния в околната среда, трябва да бъдат практически изключени.

(4) При всички аварии без стопяване на ядрено гориво измененията в геометрията на активната зона трябва да бъдат ограничени по такъв начин, че да бъдат осигурени условия за дълговременно охлаждане на ядреното гориво, въвеждане на органите за регулиране и осигуряване на подкритичност на активната зона в продължителен срок от време.

(5) Обратната връзка по реактивност , определена по параметрите влияещи на реактивността, трябва да бъде отрицателна при всички възможни критични състояния на реактора, при всички експлоатационни състояния и аварии без стопяване на ядрено гориво.

(6) С проекта трябва да бъде осигурено, че възможностите за повторна критичност след очаквани експлоатационни събития и аварии без стопяване на ядрено гориво са сведени до минимум.

(2) Проектът трябва да предвиди адекватни средства за измерване на разпределението на неутронния поток с цел недопускане на надвишаване на проектните предели във всяка част по височина и радиус на активната зона при работа на реакторната инсталация на мощност.

1. 
   неравномерното разширяване и деформация;
   
2. 
   външното налягане на топлоносителя;
   
3. 
   допълнителното вътрешно налягане в топлоотделящия елемент, вследствие продуктите на делене;
   
4. 
   облъчването на горивото и другите материали на горивната касета;
   
5. 
   промяната на налягането и температурата в резултат на изменение на мощността;
   
6. 
   химичните въздействия;
   
7. 
   статичните и динамичните натоварвания, включително вибрации, създавани от потока на топлоносителя и механични вибрации;
   
8. 
   промяната в условията на топлопредаването, които могат да бъдат следствие от деформации или химични въздействия.
   

(2) Ефективността и бързодействието на средствата за въздействие на реактивността, както и запасите до критичност на активната зона, трябва да бъдат такива, че да не се превишават проектните предели за повреждане на ядреното гориво.

(2) Системите трябва да предотвратяват всяко предвидимо повишаване на реактивността, водещо до неумишлена критичност при спиране на реактора, презареждане на активната зона или други рутинни или нерутинни операции при спряно състояние на реактора.

(4) Проектът на системите трябва да отчита възможните външни или вътрешни за системите откази, които могат да засегнат работоспособността на част от средствата за въздействие на реактивността или да водят до откази по обща причина на цялата система.

Чл. 105. (1) Поне една от системите трябва да изпълнява функциите на аварийно спиране на реактора и да поддържа подкритично състояние на активната зона с достатъчен запас при отчитане на несработване на най-ефективния работен орган и максимална стойност на ефективния коефициент на размножение на неутроните.

(2) В случай, че ефективността на системата за аварийно спиране на реактора е недостатъчна за продължително поддържане на активната зона в подкритично състояние, трябва да бъде предвидено автоматично задействане на друга система за спиране на реактора, която притежава достатъчна ефективност за поддържане на активната зона в подкритично състояние с отчитане на възможно освобождаване на реактивност.

(3) Системата за аварийно спиране на реактора трябва да има не по-малко от две независими групи работни органи. Работните органи трябва да се привеждат в действие от всяко междинно или работно положение.

(4) С технически средства трябва да бъде изключена възможността за въвеждане на положителна реактивност от средствата за въздействие на реактивността, ако работните органи на системата за аварийно спиране на реактора не са въведени в работно положение.

(2) В проекта трябва да бъдат определени изпитванията, които са необходими за потвърждаване на работоспособността на средствата за въздействие на реактивността, предвидена за всяко експлоатационно състояние на ЯЦ.

(2) Средствата за контрол и регистрация трябва да осигуряват достатъчна информация за мониторинг на статуса на основното оборудване и развитието на авариите, за определяне на количествата и източниците на освобождаване на радиоактивни вещества в околната среда и за анализ на авариите.

(3) Измененията на условията на нормална експлоатация, които могат да въздействат на безопасността, трябва да се съпровождат със звукова и светлинна сигнализация на блочния пулт за управление (БПУ).

(4) Системите за контрол трябва да бъдат подходящи за измерване на параметрите на ЯЦ и да бъдат квалифицирани за условията на околната среда при нормална експлоатация, очаквани експлоатационни събития и аварийни условия.

(2) Командите за управление на технологичните системи и компоненти, важни за безопасността, формирани от управляващите системи или от ключовете за дистанционно управление на БПУ трябва да се регистрират автоматично.

(2) Управляващите системи за безопасност трябва да бъдат проектирани така, че:

1. единичен отказ да не води до загуба на управляващата функция;

2. извеждането от състояние на готовност на който и да е компонент или канал да не води до загуба на необходимата минимална резервираност;

3. да бъдат в състояние да преодолеят възможните опасни въздействия на управляващите системи за нормална експлоатация;

4. да предотвратяват операторски действия, които могат да компрометират ефективността на системите за безопасност в експлоатационни състояния и аварийни условия, но не противодействат на правилните операторски действия в аварийни условия;

5. в случай на отказ на управляваща система за безопасност да достигнат безопасно състояние на ЯЦ чрез използване на принципа на безопасния отказ;

6. да задействат системите за безопасност без намесата на оперативния персонал за определен период от време от началото на очаквани експлоатационни събития или аварийни условия.

7. да предоставят на оперативния персонал информация за мониторинг на ефекта от автоматичните действия.

8. да осигуряват непрекъсната автоматична диагностика на работоспособността на системите и диагностика на технологичните компоненти, чиито откази са изходни събития за аварии.

(2) За предотвратяване на загуба на функции на безопасност трябва да се използват доколкото е практически възможно на функционално или компонентно разнообразие, независимост и резервиране.

(3) Периодичните проверки трябва да определят функционалността на сензорите, входните сигнали, логическите схеми, техническите средства за управление и техническите и компютърните средства за регистрация.

(4) Когато система за безопасност е изведена от състояние на готовност за провеждане на периодична проверка при работа на мощност трябва да бъде предвидена проектна възможност за ясно идентифициране на всяко изолиране на системата, необходимо по време на проверката или техническото обслужване.

(2) Целият процес на разработване, включително контрола, изпитването и въвеждането на проектни изменения, трябва систематично да бъде документиран и да позволява проверка.

(3) Независими от доставчика и проектанта експерти трябва да извършат оценка на надеждността на системите. Когато изпълняваните функции на безопасност са важни за достигане и поддържане на безопасното състояние на ЯЦ и необходимата висока надеждност на хардуера и софтуера не може да бъде демонстрирана с висока степен на достоверност, трябва да бъдат осигурени други средства за изпълнение на функциите на безопасност.

(4) Отказите по обща причина, произтичащи от софтуера, трябва да бъдат отчетени при оценка на изпълнението на функциите на безопасност.

(5) Системите трябва да бъдат защитени срещу неочаквано прекъсване или преднамерена намеса в тяхната работа.

Чл. 112. (1) Взаимодействието между управляващи системи за безопасност и управляващи системи за нормална експлоатация трябва да бъде предотвратено посредством изолиране, избягване на общи връзки или функционална независимост.

(2) Ако се използват общи сигнали трябва да бъде осигурено адекватно електрическо разделяне и сигналите трябва да бъдат класифицирани като част от управляващата система за безопасност.

(3) Системите за контрол и управление на техническите средства, предназначени за защита срещу множествени откази и за защита на херметичната конструкция при аварии със стопяване на ядрено гориво, трябва да бъдат изолирани и в практически възможната степен независими от останалите системи за контрол и управление. Активните компоненти на системите трябва да бъдат резервирани.

Чл. 113. (1) От БПУ трябва да има възможност ЯЦ да бъде експлоатирана безопасно във всички експлоатационни състояния, както автоматично така и ръчно, и от който може да бъдат предприети мерки за поддържане на ЯЦ в безопасно състояние или да бъде възстановено безопасното състояние след очаквани експлоатационни събития и аварийни условия.

(2) Разположението на средствата за контрол и управление и начинът на представяне на информацията трябва да бъдат такива, че оперативния персонал на БПУ да бъде в състояние еднозначно и бързо да определи състоянието и поведението на енергийния блок, спазването на пределите и условията за експлоатация, идентифицирането и диагностиката на автоматичното сработване и функционирането на системите за безопасност и функционирането на системите за управление на аварии.

(3) В проекта трябва да бъдат определени вътрешните и външните за БПУ събития, които може да представляват директна заплаха за неговата непрекъсната експлоатация и разумните практически мерки за ограничаване на ефектите от тези събития.

(4) Оперативния персонал на БПУ трябва да бъде защитен с помощта на бариери срещу високи нива на радиация в резултат на аварийни условия, изхвърляне на радиоактивни вещества, пожар, взривоопасни или токсични вещества.

1. управление на системите за безопасност;

2. привеждане и поддържане на реактора в подкритично състояние;

3. отвеждане на топлината от контура на топлоносителя на реактора и от басейна за съхранение на отработено гориво;

4. контрол на състоянието на реакторната инсталация и на басейна за съхранение на отработено гориво.

(2) БПУ и РПУ трябва да бъдат физически разделени, електрически изолирани и функционално независими. С технически средства трябва да бъде изключена възможността за едновременно задействане от БПУ и РПУ по всеки управляващ компонент, както и мерки за изключване на възможността за отказ на веригите за управление и контрол на БПУ и РПУ по обща причина при постулирани изходни събития.

(3) Резервният пулт за управление трябва да се проектира така, че персонала в него да бъде защитен при условията, предизвикани от вътрешни и външни събития и при аварийни условия.

Раздел V