За отбраната научна секция „стратегически и социални изследвания”



Дата24.10.2018
Размер316.55 Kb.
#95572
ТипАвтореферат
ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ”

ИНСТИТУТ ЗА ПЕРСПЕКТИВНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ЗА ОТБРАНАТА

НАУЧНА СЕКЦИЯ „СТРАТЕГИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”

ГЕОРГИ ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ


ПРОМЕНИТЕ ВЪВ ВОЕННОПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

В СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

СЛЕД ПОСЛЕДНОТО РАЗШИРЯВАНЕ НА НАТО

И ВЛИЯНИЕТО ИМ ВЪРХУ

НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд
за присъждане на образователната и научна степен „доктор"

Научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство”



Научен ръководител:
Кап. І ранг проф. д.с.н. Янцислав Янакиев

София, 2016

Дисертационният труд е обсъден на разширен съвет на научна секция „Стратегически и социални изследвания” с протокол № ...... и е насочен за защита пред Научно жури от научна секция „Стратегически и социални изследвания” при Институт „Перспективни изследвания за отбраната” на Военна академия „Г. С. Раковски” – София, по научната специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство”.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 05.04.2016 г. във Военна академия „Г. С. Раковски” – София

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в ..................

Докторантът е на индивидуално обучение към секция „.Стратегически и социални изследвания” към Института за перспективни изследвания за отбраната на Военна академия „Г. С. Раковски”.

Основните изследвания по дисертационния труд са проведени във Военна академия „Г. С. Раковски”, Белградския център за изследвания в областта на сигурността и Центъра за евроатлантически изследвания в Белград.

Автор: Георги Георгиев

Тема: „Промените във военнополитическата обстановка встраните отЗападните Балкани след последното разширяване на НАТО ивлиянието им върху националната сигурност на Република България”



СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

УВОД

ГЛАВА ПЪРВА.ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ КЪМ АНАЛИЗА И ОЦЕНКАТА НА СРЕДАТА ЗА СИГУРНОСТ

Раздел 1.Концепцията за сигурността – общ преглед на теоретичните търсения

Раздел 2. Понятието „среда за сигурност” – опит за дефиниция

Раздел 3. Подходи към анализа на средата за сигурност



ГЛАВА ВТОРА. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА СРЕДАТА ЗА СИГУРНОСТ В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

Раздел 1.Теоретични подходи към регионите в изследванията на сигурността

Раздел 2.Западните Балкани – основни характеристики на региона в периода след последното разширяване на НАТО

2.1. Глобални въздействия върху средата за сигурност в Западните Балкани

2.2. Въздействия на континентално ниво

2.3. Вътрешно-регионални процеси и тенденции

Раздел 3. Регионалната инфраструктура за сигурност

ГЛАВА ТРЕТА.БЪЛГАРИЯ И ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ - ЗАПЛАХИ, РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Раздел 1. Заплахи, рискове и предизвикателства, произтичащи от актуалното състояние на средата за сигурност в Западните Балкани

Раздел 2. Стратегията за национална сигурност на България в светлината на съвременните тенденции в средата за сигурност в Западните Балкани

Раздел 3. Изграждането на „регионална общност за сигурност“ в Югоизточна Европа като стъпка към повишаване на сигурността в региона и за България



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

НАУЧНИ ПРИНОСИ

НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение, използвана литература и приложения с общ обем е от 174 страници, в това число 18 фигури и 19 таблици, както и библиографска справка от 163 източници на български, английски, руски и сърбо-хърватски език.



І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

През последните 15 години сериозно влияние върху обстановката в Западните Балкани оказаха трите вълни на разширяване на НАТО – съответно през 1999 г., 2004 г. и 2009 г., които доведоха до приемането на 12 нови държави-членки в Алианса от Централна, Източна и Югоизточна Европа. И ако първата вълна бе в контекста на все още незавършилите конфликти в пост-югославското пространство, останалите две бяха свързани с геостратегическата ориентация на Балканите със съответни глобални измерения. След Срещата на върха в Букурещ през 2008 г. дебатът за последващите разширявания на НАТО продължи да се фокусира върху Западните Балкани с оценката, че поне три държави – Босна и Херцеговина, Република Македония и Черна гора, са потенциални кандидати за членство, а с останалите две – Сърбия и Косово, евроатлантическото партньорство следва да бъде разширявано и надграждано.



Актуалността на разглежданата тема произтича от динамичното развитие на средата за сигурност в Западните Балкани през последните години, което е свързано и с хода на евроинтеграционния процес и изграждането на единна регионална архитектура за сигурност. От една страна, неравномерният ход на реформите в държавите – потенциални кандидати доведе до извеждането на преден план на Черна гора като единствената страна, подготвена да се присъедини към Алианса в най-близко бъдеще и до значителното изоставане на Босна и Херцеговина и Република Македония, с които полето на политическа конвергенция на НАТО като че ли все повече намалява. А членството в Алианса, все пак, е свързано и с приноса, който съответната държава може да даде за повишаването на безопасността и стабилността на всички останали съюзници, а това изисква трайно утвърждаване на демократичните стандарти и развитие на чувство за общност, свързано с висока степен на отговорност за сигурността не само в тесни национални граници, а и в регионален и глобален план, въпреки бремето на миналото. От друга страна, засиленият интерес на други регионални и глобални актьори (например, Русия, Китай, структури на ислямския фундаментализъм) не води непременно към увеличаване на сигурността и стабилността,а дори напротив – към по-нататъшно „свиване” на мотивацията за реформи и помирение в Западните Балкани, със съответните негативни последици и за евроатлантическата интеграция на страните от региона, и за средата на сигурност в целия Балкански регион.

В този смисъл значимостта на изследванетое свързана с дълбочинния анализ на процесите, протичащи през последните години и с идентифицираните различни положителни и негативни тенденции, имащи отношение и към средата за сигурност в нейната цялост, и към националната сигурност на България в частност. За ограничаване на влиянието на тези негативни процеси върху средата за сигурност е необходимо тяхното задълбочено анализиране и обобщаване, което да послужи като основа за разработване на политики за неутрализиране на рисковете и заплахите за националната и регионалната сигурност.



Ограничение: За по-голяма всеобохватност и обективност на изследването е необходимо да се разщири обектът на изследване не само върху военнополитическата обстановка, която е един от елементите, но и да се обхванат и останалите сегменти на средата за сигурност, коего според мен спомага за по-доброто идентифициране и оценяне на рисковете и предизвикателствата за сигурността на Р България.

Поради това обект на изследванетое средата за сигурност в региона на Западните Балкани в нейната корелация с континенталното и глобалното ниво



Предмет на изследването са както доктрините за национална сигурност на отделните държави от Западните Балкани, така и актуалното състояние на отделните елементи на средата за сигурност, на базата на обективни индикатори и теоретични подходи.

Целта е по-добро интегриране на теоретичните и емпирични познания в анализа на актуалното състояние на средата за сигурност в Западните Балкани, както и на въздействията, на които регионът е подложен от страна на външни фактори и дефиниране на тази основа на заплахите, рисковете и предизвикателствата за националната сигурност на Република България.

Във връзка с това се решават следните задачи:

- Прави се обобщен преглед на различните търсения в областта на теорията за сигурността и за начините на формиране на перцепцията за сигурност, основните субекти и съпътстващата терминология;

- Анализират се различните подходи към оценката на средата за сигурност и различните й нива, като на базата на съществуващите различни матрици, се извежда най-подходящата за настоящото изследване;

- Въз основа на обобщен преглед на теоретичните подходи към региона като понятие в политологията, се предлага матрица за анализ на средата за сигурност в Западните Балкани;

- Извеждат се основните характеристики на региона в периода след последното разширяване на НАТО и се очертават глобалните, континенталните и вътрешно-регионалните въздействия върху средата за сигурност;

- На тази основа се идентифицират заплахите, рисковете и предизвикателствата за националната сигурност на България.

В хода на изследването се потвърждава валидността на следните работни хипотези:

- Прилагането само на един теоретичен подход към анализа на средата за сигурност е недостатъчно. Необходимо е разглеждане на сигурността като комплексно понятие, като при това се отчитат и вижданията за приложимостта на т. нар. рискова парадигма, отчитаща динамиката на заплахите, както и на метафората за нелинейността, предполагаща гъвкавост на поведението при неутрализиране на тези заплахи;

- Разбирането на средата за сигурност не следва да се затваря в конвенционалното схващане на сигурността като „отсъствие на военна заплаха”, а да отчита всички възможни въздействия върху способността да се защитят и реализират целите и интересите на държавата;

- Регионалната инфраструктура на сигурност в Западните Балкани, въпреки значителната степен на интеграция с ЕС и НАТО, остава недовършена и уязвима за въздействие със стратегически характер от страна на външни актьори;

- Заплахите, рисковете и предизвикателствата за националната сигурност на България, произтичащи от средата за сигурност в Западните Балкани, са свързани както с атрофията на мирните договорености, нерешените гранични спорове и запазващото се високо етническо напрежение, с икономическата изостаналост и липса на инвестиции, с високите нива на организираната престъпност и корупцията, така и с несигурност, преливаща от съседни региони (тероризъм, миграция и др.)

За валидиране на хипотезите и решаване на задачите е използван методът на системния инженеринг, основаващ се на принципите на общата теория на системите и тяхната динамика. Допълнително е приложен и системният анализ и синтез, което се аргументира от разбирането, че проблематиката на сигурността обхваща сложни социални феномени, в това число международните отношения и специфичната за всяка страна национална социална система. В тази връзка е направено уточнение на разбирането за региона на Западните Балкани, както и е определен кръгът от фактори, които влияят върху регионалната среда за сигурност. По този начин се предпоставя изследването на евентуалните институционални последици за политиката за разширяване на НАТО и ЕС.
ІІ. Кратко съдържание на дисертационния труд

Дисертационният труд се състои от увод, три глави и заключение.

В увода е описана общата концепция на изследването. Обосновани са неговата актуалност и значимост. Формулирани са обектът и предметът на изследването, както и целта, задачите и работните хипотези.

Глава Първае озаглавена „Теоретични подходи към анализа и оценката на средата за сигурност. Нелинейността като специфичен проблем”. Тя съдържа обобщен преглед на различните търсения в областта на теорията за сигурността и за начините на формиране на перцепцията за сигурност, за основните субекти, съпътстващата терминология и пр.

Представени са трите школи – консерватизъм, либерализъм и конструктивизъм, които за прегледност за систематизирани в отделна таблица по критериите: обект на анализ, субект на сигурността, общо състояние на глобалната система, основни заплахи за сигурността, ключов фактор за повишаването на сигурността, подход към мира и визия за бъдещето.В допълнение се отбелязва, че, независимо какъв подход се възприема при анализа на системата, задължително е отчитането на неделимостта и всеобхватността на сигурността, както и разбирането, че степента на сигурност и на застрашеност са обратно пропорционални.

Специално внимание е отделено на българските изследователи, които третират сигурността като комплексно понятие, съдържащо в себе си не само "отсъствие на опасност", но и увереност на индивида, обществото и държавата, че са защитавани от възможни опасности. Така сигурността се възприема не само като преживяване, следствие от обективното състояние на реалната действителност, а и като състояние, при което е налице задоволителен контрол на присъстващия над въздействията върху него. Наред с останалото, са представени и понятията „модус на присъствията” на проф. Димитър Йончев, петте нива на сигурността, изведени от проф. Николай Слатински, и аргументите на проф. Величка Милина, за приложимостта на т. нар. рискова парадигма.

На тази основа е изведена авторска дефиниция за понятието „среда за сигурност”, която гласи: „Средата за сигурност е система от динамично променящи се външни и вътрешни условия, в които държаватафункционира, реализира приоритетите си и защитавасвоите интереси в сферата на сигурността, а обществото, различните социални групи, бизнес организации и индивиди осъществяват своите права”.

Изведени са характерните особености на средата за сигурност – неопределеност и динамичност, както и понятията „функциониране”, „състояние”, „промяна”, „управление”, „ентропия” и „адаптация на средата за сигурност”.

При разглеждането на подходите към анализа на средата за сигурност са представени различни модели – на проф. Георги Бахчеванов, на Велизар Шаламанов, на Валери Рачев (съвместно с проф. Г. Бахчеванов) и Чеслав Месияж. При последния се предлага допълнително въвеждане на вектора на въздействието на предприеманите мерки върху социалната система, което на свой ред води до нова промяна и изисква последващи действия.



Глава Втора е озаглавена „Актуално състояние на средата за сигурност в Западните Балкани” и включва анализ на понятията „регион”, „регионализъм” и „регионализация”, както и преглед на теоретичните подходи към регионите в изследванията на сигурността, представени в отделна таблица с резюме на основната концепция и предвиждания резултат:


Теоретична парадигма


Основна концепция

Резултат

Реализъм

- Класически реализъм


- Неореализъм


- Неокласически

Реализъм

Баланс на силите

Хегемонистично превъзходство

Разпределение на силите между ключови актьори


Баланс на силите, вкл. на

регионално ниво

Стабилност

Стабилност

При биполярност – стабилност;при друг вид структурни отношения – нестабилност


Стабилност /мир или

конфликт


Либерализъм

Демокрация и права на човека,

икономическа взаимозависи-мост, наднационални

институции


Мир и сътрудничество

Конструктивизъм

Подходящ норми, идеи,

практики


Сътрудничество между елитите


Общност на сигурност

Теоретични подходи към регионалната сигурност

На тази основа се анализират основните характеристики на Западните Балкани в периода след последното разширяване на НАТО. Съчетани са трите подхода: „отвътре – навън”, „отвън – навътре” и „дискурсивно изграждане на региона”, което позволява и да се открои специфичната динамика на взаимоотношенията в сферата на сигурността на регионално ниво.

За прегледност чрез няколко фигури са очертани:

- непосредствената среда за сигурност в Западните Балкани, включваща държавите, появили се след разпадането на бивша Югославия и Албания, които все още не са интегрирани изцяло в европейските и/или евроатлантическите структури за сигурност;

- близката среда за сигурност, обхващаща не само целия Балкански регион, а и държавите от ЕС и НАТО - както заради членството на мнозинството страни от Балканския полуостров в тези структури за сигурност и, респективно, въздействието, което приеманите в тези формати решения оказват върху развитието на региона, така и заради аспирациите на преобладаващата част от държавите от Западните Балкани за членство в тези съюзи. Поради спецификата на въздействието, което има върху региона, в близката среда за сигурност е включена и Русия, която през 2014 г. подписа Декларация за стратегическо партньорство със Сърбия и чието влияние в региона обикновено се разглежда в противовес на влиянието на евро-атлантическата общност. В допълнение е отбелязано въздействието, което регионът изпитва вследствие на процесите в Средиземноморието и Близкия изток;

- глобалното ниво, отчитащо геополитическите интереси на глобалните актьори,както и взаимодействието във военната, политическата, икономическата, културната и други области между разглежданата група страни с други региони в света.

По-широко внимание е отделено на последиците отразширяването на НАТО през 2009 г. с присъединяването на Хърватия и Албания, коетопрактически засяга и трите нива на анализ на средата за сигурност:

- на регионално равнище се стигна до значимо разширяване на евроатлатическата зона за сигурност, и то в периода на увеличена нестабилност след независимостта на Косово, намираща се тогава в първоначална фаза на международно укрепване. От потребител на сигурност Западните Балкани започват да произвеждат сигурност – последното разширяване на Алианса в региона е съпроводено с по-нататъшно изграждане и разширяване на институционалните връзки с отделните държави от Западните Балкани, които провеждат реформи в областта на върховенството на закона, по отношение на въоръжените сили и сектора за сигурност, в борбата с корупцията и организираната престъпност, спомагайки за утвърждаване на евроатлантическите ценности в региона. Тези реформи се осъществяват и в контекста на интеграцията на страните в ЕС;

- в общоевропейски мащаб НАТО потвърди доминиращата си роля в европейската архитектура за сигурност, като разшири влиянието си върху буферната зона в континенталната периферия, превръщайки Адриатика във вътрешно море за Алианса. По този начин НАТО затвори своето Южно крило. Същевременно Третото разширяване на НАТО беше извършено в период на увеличени претенции на Русия за хегемония в нейното близко обкръжение и за разширяване на влиянието си във възприеманата от нея като „транзитна“ Черноморска и Балканска зона;

- в геостратегически планукрепването на Южното крило на НАТО допринесе за повишаване на ефективността при ранно откриване и неутрализиране на рискове и заплахи, идващи от Близкия Изток и Северна Африка. Следва да се отчита и фактът, че укрепването на НАТО се извършва в период на засилен интерес на Китай към Средиземноморието и Централна и Източна Европа.

Последното разширяване на НАТО обаче е само един от процесите, влияещи върху средата за сигурност в Западните Балкани. Към това следва да се добавят реформите, извършвани в самия Алианс, засилването на стратегическото Трансатлантическо партньорство с ЕС и промяната на ролята на САЩ в региона, промените в ЕС и противостоянията на ЕС с Русия и Китай, претенциите за значима регионална роля на Турция и вътрешнорегионалните процеси от значение за сигурността.

Сърцевината на изследването е анализът на вътрешно-регионалните фактори на сигурността, свързани със слабите икономики и държавни институции, незавършилите реформи в сектора за сигурност и проблемите на управлението, включително широко разпространената системна корупция, влошаващото се финансово и социално-икономическо положение, недоброто състояние на критичната инфраструктура като транспортна, енергийна и комуникационна системи, ценностната система на обществата, базираща се все още на изключителния национализъм и разглеждаща собствения успех за сметка на останалите, неадекватната интеграционна политика спрямо малцинствените етнически групи и т.н.

Изследването се базира на широка документална основа по различните индикатори, базиращи се на обобщени от автора актуални статистически данни на Световната банка, Програмата на ООН за развитие и организации като „Прозрачност без граници”, „Фрийдъм хауз”, фондация „Бертелсман”, Холандския институт за международни отношения „Клингендел“ и др. За прегледност данните са представени в няколко таблици и фигури.

В допълнение са изведени съдържащите се в релевантни проучвания основни канали за нелегален трафик през Западните Балкани и е представена карта на салафитски и уахабитски структури в региона.

В резюме са представени и ключовите етнонационални спорове с акцент върху състоянието на Република Македония, Косово и Босна и Херцеговина, както и териториалните претенции между държавите от Западните Балкани – между Хърватия и Словения за Пиранския залив, между Черна Гора и Хърватия около територията и прилежащата акватория на полуостров Превлака, между Хърватия и Босна и Херцеговина около териториалната връзка между Централна Далмация и южното хърватско адриатическо крайбрежие, между Босна и Херцеговина и Черна Гора за статута на населения пункт Суторина, между Сърбия и Хърватия по р. Дунав, непризнаването от Сърбия на делимитацията на косовската граница с Република Македония и др.

На базата на анализ на доктрините за сигурност на отделните западно-балкански държави, се прави логичното заключение, че от гледна точка на политиката си за сигурност Западните Балкани все още не могат да се приемат като унифициран регион, а и политическите елити, и обществата в отделните страни по различен начин интерпретират рисковете и предизвикателствата в областта на сигурността.

Същевременно, независимо от обезпокоителните тенденции, посочени по-горе, регионът е в значителна степен взаимосвързан, но архитектурата за сигурност остава недовършена – страните се намират на различен етап от интеграцията си в ЕС, а и не всички се обявяват категорично за членство в НАТО.

Във връзка с това се прави обобщен преглед на политиката на НАТО и ЕС към Западните Балкани, описва се различната степен на интеграция на отделните държави в европейските и евроатлантическите структури и се представят различните регионални инициативи за сътрудничество в областта на сигурността – Процесът на сътрудничество на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европаи свързаните с него многонационални умиротворителни сили на Югоизточна Европа с техния оперативен компонент за опазване на мира; Конференцията на началниците на Генералните щабове на Балканските страни; Субрегионалният контрол над въоръженията, базиращ се на споразумението от Флоренция (1996 г.) за прилагане на Анекс 1В, чл. ІV от Дейтънското споразумение, Регионалният център за сътрудничество в сферата на сигурността, Форумът за подкрепа на страните от Югоизточна Европа, Центърът за контрол на леките и средни оръжия, Адриатическа харта за партньорствои др.

За прегледност актуалното състояние на регионалната инфраструктура на сигурност в Западните Балкани е представено в отделна фигура, показваща нейния незавършен характер, което в контекста на напрежението на глобално и континентално ниво повишава нейната неустойчивост.





Регионална инфраструктура за сигурност в Западните Балкани

Глава Трета е озаглавена „България и Западните Балкани – заплахи, рискове и предизвикателства” и съдържа кратко описание на основните понятия, със съответните изводи от изследването и препоръки за поведението на нашата страна.

На базата на теоретичната матрица, представена в Глава Първа и анализа на средата за сигурност в Глава Втора, заплахите, рисковете и предизвикателствата за националната сигурност на България са систематизирани по:



  • източник на въздействието–глобално, континентално или регионално естество;

  • произход – вътрешен и/или външен;

  • субект – държавен и/или недържавен;

  • съдържание – военно и/или невоенно;

  • дълбочина на въздействие – по транзитните артерии, свързващи страната си с други, ключови за нея, региони; само в приграничнитезони или засягащи цялата държавна територия;

  • продължителност на въздействие – кратко-, средно- или дългосрочно.

За прегледност основните заплахи, рискове и предизвикателства са систематизирани в табличен вид:

Нива

Външна среда за сигурност

Процеси

- Глобално:

- Континентално:

- Регионално:


- глобализиране на търговията и производството, с повишено значение на сътрудничеството Юг-Юг; промени в направленията Европа/САЩ/Русия- Китай;

- изменения в световните търговско-икономически взаимодействия вследствие и на финансово-икономическата криза от 2008-2009 г.; повишаване на ролята на транснационалните корпорации;

- трансформация на международната система, с повишено геостратегическо напрежение по направленията САЩ/ЕС-Русия/Китай;

- повишаване на конфликтността в близост до границите на ЕС и НАТО;

- пролиферация на ОМУ, поява на нови тактики на бойни действия и нови оръжия;

- по-нататъшно развитие на информационните технологии;

- повишаване на енергийната несигурност; засилена роля на военния фактор;

- недостиг на ресурси, резки климатични промени и пр.


- асиметрична биполярност в европейската архитектура за сигурност;

- засилена роля на НАТО за териториалната сигурност в Европа;

- промени в ЕС и НАТО, незавършили разщирявания;

- повишен мигрантски натиск над Европа от страна на съседни региони;

-ръст на крайния национализъм и популизъм.
- незавършена регионална инфраструктура за сигурност;

- атрофия на мирните договорености и оспорвани държавни граници;

- незавършил преход и следконфликтно помирение;

- ръст на крайния национализъм;

- етнически и религиозен екстремизъм и връзки с международния тероризъм;

- нестабилна икономическа среда, неинтегриран пазар, недостиг на ресурси, вкл. външни инвестиции;

- слабост на държавните институции и високи нива на корупцията и организираната престъпност;

- увеличено значение на региона като транзитен коридор за нелегална миграция към Западна и Северна Европа от съседни региони и др.



Процеси в развитието на средата за сигурност в Западните Балкани (на базата на анализа в Глава ІІ).

Опит за обобщение на въздействието на тези процеси върху националната сигурност на България, без претенции за изчерпателност, е направен също в таблица:



Заплахи

Рискове

Предизвикателства

Оценка на въздействието (по критерии)

Източник

Произход

Субекти

Съдържание

Дълбочина

Продъл-

жителност



Вероят-

ност


Пряка военна агресия срещу България


външен

съседни страни
страна извън региона

прави-

телстве-


ни

заплаха за териториал-

ната ця-


лост и суве-

ренитета на страната



цялата страна

кратко-

средно-


дълго-

срочна


ниска

Голям въоръжен конфликт

вътреш-ни и външни

съседни региони

страни


прави-

телстве-


ни и не-

прави-


телстве-

ни


междудър-жавен кон-фликт с елементи на вътрешен бунт за промяна на границите

пригранич-

ни зони
цялата страна



кратко-

средно-


дълго-

срочна


ниска

Регионални конфликти и спорове

вътрешн-ни и външни

съседни страни

прави-

телстве-


ни и не-

прави-


телстве-

ни


оспорване на терито-

риалното


статукво, защита на родствено

малцинство, сецесиони-зъм, ире-

дентизъм


пригранич-

ни зони



кратко-

средно-


дълго-

срочна


ниска

Въоръжени бунтове

вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони

непра-

вител-


ствени

оспорване на терито-

риалното


статукво, защита на родствено

малцинство, сецесиони-зъм, ире-

дентизъм


пригранич-

ни зони


кратко-

средно-


дълго-

срочна


ниска

Етническо напрежение

вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони

непра-

вител-


ствени

натиск за промяна на етническия модел

цялата страна

кратко-

средно-


дълго-

срочна



средна

Национален и религиозен екстремизъм

вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони

прави-

телстве-


ни и не-

прави-


телстве-

ни


промяна на териториал-

ното статук-

во и дър-жавно устройство


цялата страна
отделни общности в страната

кратко-

средно-


дълго-

срочна


ниска

Тероризъм

вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони

непра-

вител-


ствени

дестаби-

лизиране


на обще-

ствения ред;

промяна на външно-

полити-


ческо поведение

цялата

страна


кратко-

средно-


дълго-

срочна


средна

Организирана престъпност

вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони
групи-

ровки в


страната

непра-

вител-


ствени

дестаби-

лизиране


на обще-

ствения ред



цялата

страна


кратко-

средно-


дълго-

срочна


средна

Енергийна несигурност

външни

страни

извън


региона

прави-

телстве-


ни

дестаби-

лизиране


цялата

страна


кратко-

средно-


дълго-

срочна


средна

Ограничен достъп до пазари/

инвестиции



външни

страни

извън


региона

прави-

телстве-


ни и не-

прави-


телстве-

ни


дестаби-

лизиране


цялата

страна


кратко-

средно-


дълго-

срочна


средна

Кибер-престъпления

вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони
групи-

ровки в


страната

прави-

телстве-


ни и не-

прави-


телстве-

ни


дестаби-

лизиране


цялата

страна


кратко-

средно-


дълго-

срочна


средна

Природни бедствия

Промишлени аварии



вътрешн-ни и външни

съседни страни и региони
групи-

ровки в


страната

прави-

телстве-


ни и не-

прави-


телстве-

ни


дестаби-

лизиране


цялата

страна


кратко-

средно-


дълго-

срочна


средна

Заплахи, рискове и предизвикателства за националната сигурност на България, свързани и със средата за сигурност в Западните Балкани

В Заключението се прави оценка на степента на постигане на целта и на решаване на основните задачи на изследването.

ІІІ. Общи изводи и препоръки на изследването:

Въпреки че опасността от директна въоръжена агресия или военна интервенция срещу България остава много ниска, атрофията на мирните договорености, заедно с нерешените гранични спорове и етническото напрежение повишават общата нестабилност с всички произтичащи от това последици за териториалното статукво на Балканите.

Най-проблематични в този смисъл са допусканията за размяна на територии – например, чрез подялба на Косово и присъединяване на Севера към Сърбия срещу обединяване на Прешевската долина с Косово; за федерализация и подялба на Република Македония; за създаване на „Велика Албания“, за отцепление на Република Сръбска и евентуално на хърватския ентитет от Босна и Херцеговина и присъединяването им към държавите-майки Сърбия и Хърватия; за обособяване на Санджак като отделна териториална общност, обединяваща мюсюлманите в Сърбия и Черна гора, с вероятно последващо присъединяване към мюсюлманската част на Босна и Херцеговина и др.

В този смисъл обезпокоително е, че България все още не може да подпише междудържавни Договори за сътрудничество, приятелство и добросъседство със западните си съседи – Сърбия и Република Македония, с което на нормативно ниво да повиши гаранциите както за държавните си граници, така и за това, че тези страни ще следват към България поведението на добър съсед.

Същевременно недовършената регионална архитектура за сигурност и високото недоверие между политическите елити на отделните държави поражда несигурност относно устойчивостта на въздействие на външни фактори. Така например, повишеното противопоставяне между ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, от друга, във връзка с кризата в Украйна и свързаното с това нежелание на страни като Сърбия, Република Македония и Босна и Херцеговина да подкрепят санкциите, наложени от Брюксел срещу режима в Москва, водят до съмнения относно модела на поведение, който отделните държави биха следвали в една по-изострена ситуация и дали геополитическото напрежение на глобално и континентално ниво няма да се прояви и в региона.

На свой ред недоверието между страните ограничава възможностите за бърз, координиран отговор, отчитащ интересите на всички. Това в определени ситуации (природни бедствия и индустриални катастрофи, различни подходи при управлението на миграционни потоци, вътрешни социални протести и пр.) може да застраши безпрепятственото функциониране на транзитните артертии през Западните Балкани, които са от значение както за функционирането на българската икономика като част от общия европейски пазар, така и за свободното движение на българските граждани.

Мрежите на организираната престъпност, инструментализиращи корупцията и слабостта на държавните институции, могат лесно да се свържат с подобни структури и в България и, по примера на 90-те години на ХХ в., да доведат до „преливаща криминализация“ на обществено и икономическо ниво. Това се отнася и до наличието на екстремистки и терористични структури. Бурното развитие на новите информационни технологии и улесенният достъп до различни видове оръжия допълнително повишават опасностите в това отношение.

Към това се добавят рисковете, свързани с неравномерното икономическо и демографско развитие, „изтичането на мозъци“ и капитали вследствие на поведението на транснационалните корпорации, безотговорното използване на природни ресурси и застрашаването на околната среда, които допълнително повишават вероятността от природни бедствия и промишлени инциденти със съответни негативни последици за рисковете на здравето на гражданите.

Специфичен нов момент е опасността от политическа нестабилност, повлияна както от вътрешни, така и от външни фактори, с цел подмяна на правителствата на власт и предизвикване на промяна във външнополитическия курс на поведение.

В контекста на горното, Стратегията за национална сигурност на Република България, приета през 2011 г., се оценява като крачка напред в разбирането за навлизането в рисковото общество и за качествено нов подход в стратегическия мениджмънт на рисковете и заплахите, които трябва да бъдат „прихващани” на много по-начална фаза. Стратегията отчита важността и значението на оценката на средата за сигурност в Западните Балкани, както и необходимостта при превенцията и противодействието на по-традиционните симетрични и ескалиращите асиметрични рискове да се изплолзва целият институционален потенциал на обществото, като се прилагат и нови форми на взаимодействие между държавата и бизнеса, в т.ч на публично-частното партньорство. Посочено е също, че разширяващият се публичен и социален обхват на политиката за сигурност поставя сериозни задачи и пред координацията по вертикала и хоризонтала на нивата и връзките за контрол.

Предвид някои критики към Стратегията за национална сигурност на Република България и фактът, че документът има ограничен времеви хоризонт– само до 2020 г., се приема като полезно приемането на допълнителен документ, който да насърчи и по-активно поведение на България като страна-член на НАТО и ЕС, вкл. по отношение на вътрешната кохезия на тези съюзи и тяхното поведение на Балканите.

Действията на България като член на ЕС и НАТО за предотвратяване на нова нестабилност в Западните Балкани са свързани със следното: За да се намали рискът от конфликт в региона, Западните Балкани трябва да бъдат приети в ЕС и НАТО и България трябва да прави всичко възможно да съдейства за това. Преждевременното приемане на държавите от региона обаче, от една страна, не решава системните и структурните проблеми, водещи до несигурност и нестабилност в Западните Балкани, вкл. по отношение на България, а, от друга, може да доведе до създаването на блокове вътре в евро-атлантическите структури, които при определени ситуации, поради приетата само на декларативно ниво ценностна ориентация, да действат в противовес на интересите на България. Това налага и по-прецизното съобразяване на различните обстоятелства с формулировките в стратегическия документ, което да даде възможност за последователно проследяване (и съответно реагиране) на динамиката на тази двойственост.

В случая се отчита декларираното от всички страни желание за членство в ЕС и НАТО (с изключение на Сърбия), което открива възможност за формирането на т.нар.„общност на сигурност“ на Балканите, която да послужи като рамка за решаването на междудържавните проблеми и да спомогне за интегрирането на страните от региона в НАТО и ЕС.

ІV. Научни приноси на изследването:

Като теоретичен принос на изследването биха могли да се посочат:

- изведеното в Глава Първа определение на средата за сигурност с нейните съставни елементи, а именно:„Средата за сигурност е система от динамично променящи се външни и вътрешни условия, в които държаватафункционира, реализира приоритетите си и защитавасвоите интереси в сферата на сигурността, а обществото, различните социални групи, бизнес организации и индивиди осъществяват своите права”. Валидността на това определение е потвърдена в Глава Втора при анализа на средата за сигурност в Западните Балкани;

- обобщеният преглед на теоретичните подходи в англосаксонската, руската, сръбската и хърватската, както и българската научка мисъл към проблемите на сигурността като цяло и региона в частност.Внимание при това е отделено на нелинейността като специфичен проблем в анализа на проблемите на сигурността.



V. Научни-приложни приноси:

От практическа гледна точка, изследването предлага актуализация на оценката за заплахите, рисковете и предизвикателствата за сигурността, свързани със средата за сигурност в Западните Балкани и, като такова, може да послужи в дебат при евентуално осъвременяване на Стратегията за национална сигурност на Република България.



V.Приложение на научното изследване:

Теоретичният и практичният анализ могат да бъдат използвани и за по-добро интегриране на теоретичното знание в практическия анализ, както и повишаване на ефективността в работата на компетентните кадри в оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите звена, което на свой ред подпомага вземането на информирани решения от страна на държавното ръководство и органите за управление на въоръжените сили на страната.



VІ. Научни публикации, свързани с дисертационния труд:

1. Георгиев, Г. „Отношенията между Сърбия и НАТО”, сп. „Военен журнал”, 2014/31 стр. 78-82.

2. Георгиев, Г. „Западните Балкани – от източник на рискове и предизвикателстваза сигурността до изграждане на „общност на сигурност” в региона”, сп. „Военен журнал”, 2015.

3. „Средата за сигурност в страните от Западните Балкани – актуално състояние, рискове и предизвикателства”, доклад, изнесен на международната конференция „Военните изследвания в България – 100- годишна градиция и нови хоризонти”, София 7-9 октомври 2014 г.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница