За падането на ерусалим йосиф флавий

Клане в Ерусалим

8. По това време Флор се настани в двореца; и на следващия ден постави своя съдийски престол пред него и седна на него, когато главните свещеници, и първенците и главните хора в града дойдоха всички пред трибунала; при което Флор им заповяда да му предадат онези, които го укорявали, и им каза, че те самите трябва да споделят тяхното наказание, ако не предадат престъпниците; но те показаха, че хората са миролюбиво настроени, и молиха прошка за онези, които са сгрешили с думите си; защото въобще не било чудно, че в толкова голямо множество има такива, които са по-дръзки отколкото трябва да бъдат, и то по причина на тяхната младост, и глупави също; и че е невъзможно да се разграничат онези, които обиждат, от останалите, докато всеки се извини за това, което е сторил, и го отрича от страх за това, което ще последва: че той обаче трябва да осигури мир на народа, и да приема такива съвети, които да запазят града за римляните, и дори заради големия брой невинни хора да прости на малцината, които са виновни, а не заради малцината нечестиви да излага толкова много и добри хора на безредици.

9. Флор беше още по-раздразнен от това и извика силно към войниците да плячкосат това, което се нарича Горния пазар, и да убият всеки, когото срещнат там. Така войниците, приемайки този призив на своя командир като съответствуващ на тяхното желание за плячка, не само плячкосаха мястото, където бяха изпратени, но нахлувайки във всяка къща, убиваха нейните обитатели; затова гражданите избягаха по тесните улички, а войниците убиха онези, които хванаха, и никое средство за грабеж не беше пропуснато; те също заловиха мнозина мирни граждани и ги доведоха пред Флор, които той бичува с камшици, а после разпъна. Съответно, целият брой на онези, които бяха погубени онзи ден, заедно с жените и децата (защото не пожалиха дори бебетата), беше около три хиляди и шестстотин; и което още повече утежни това бедствие беше този нов метод на римска варварщина; защото Флор започна тогава да прави нещо, което никой друг не беше правил преди, тоест да бичува мъже от кастата на конниците, и да ги приковава на кръстта пред своя съд; които, макар да бяха по рождение юдеи, бяха въпреки това с римско гражданство.¹

“Денят преминаваше в проливане на кръв”²

(ii:xviii:1-5)

1. Така хората от Цезарея избиха юдеите, които бяха между тях в същия ден и час [когато войниците бяха убити], което човек би помислил, че трябва да е станало по заповед от Прови-дението; дотолкова, че в един час над двадесет хиляди юдеи бяха избити, и цяла Цезарея беше изпразнена от своите юдейски обитатели; защото Флор залови онези, които избягаха, и ги изпрати в окови на галерите. Заради този удар, който юдеите получиха в Цезарея, целият народ беше силно разярен; затова се разделиха на няколко отряда и опустошиха селищата на сирийците и техните съседни градове, Филаделфия, Себонитис, Гераза, Пела, и Скитопол, и след тях Гадара и Хипос; и като нападнаха Гавлонитис, там разрушиха някои градове, а други опожариха, и след това отидоха в Кедаса на тирците, към Птолемаис, Габа и Цезарея; нито Савасте (Самария) или Аскалон успяха да се противопоставят на силата, с която бяха атакувани; и когато опожариха тях до основи, напълно разрушиха Антедон и Газа; също много от селищата, които бяха около всеки от тези градове, бяха ограбени, и стана голямо клане на хората, които бяха заловени в тях.

2. Но сирийците не отстъпиха на юдеите в множеството хора, които избиха; защото те избиха онези, които заловиха в своите градове, и то не само поради омраза към тях, както преди, но за да предотвратят опасността от тях, така че безредиците в цяла Сирия бяха ужасни, и всеки град беше разделен на две войски, събрани една срещу друга, и животът на едната страна се състоеше в унищожаването на другата; така денят преминаваше в проливане на кръв, а нощта в страх – което беше по-ужасното от двете; защото когато сирийците мислеха, че са победили юдеите, заподозряха също и юдаистките прозелити: и тъй като всяка страна не си позволяваше да убива онези, които само подозираше, че са от другите, така силно се страхуваше от тях, когато се смесваха с другите, като че ли бяха със сигурност противници. Нещо повече, алчността за плячка беше подбуда да бъде убита противниковата страна, дори за такива, които преди изглеждаха много мили и добри към тях; защото те без страх обираха вещите на убитите и отнасяха плячката от онези, които убиваха, в собствените си домове, като че ли беше спечелена в честна битка; и за човек на честта биваше считан този, който се добира до най-голям дял, като победил най-голям брой врагове. Тогава стана нещо обичайно да се видят градове изпълнени с мъртви тела, все още непогребани, трупове на старци, смесени с бебета, всички мъртви, и разпръснати на едно място; жени също лежаха между тях без никакво покритие на голотата си: можеше да се види цялата провинция пълна с неизразими зверства, докато страхът от заплахата от още по-варварски действия беше навсякъде по-голям от това, което вече беше извършено.

3. И досега конфликтът беше между юдеи и чужденци; но когато стигнаха до Скитопол, откриха юдеи, които са действували като врагове; защото стояха в боен ред заедно с хората на Скитопол, и предпочитаха своята собствена сигурност пред връзката си с нас; те се биеха срещу своите собствени сънародници; дори тяхното силно желание за битка беше толкова голямо, че хората от Скитопол ги подозираха. Затова се страхуваха, да не би да нападнат града през нощта, и за беда на града с това да се оправдаят пред своя собствен народ заради въстанието си против тях. Затова им заповядаха, за да потвърдят своето съгласие и да докажат своята вярност към тях, които са от различен народ, да излязат от града заедно със семействата си, в съседно дефиле: и когато направиха всичко, което им беше заповядано, без да подозират нищо, хората от Сuитопол изчакаха да минат два дена, за да ги накарат да се чувствуват сигурни, d на третия ден издебнаха добра възможност и прерязаха гърлата им, на някои от тях докато лежаха беззащитни, а други докато спяха. Броят на убитите беше над тридесет хиляди, и след това плячкосаха всичко, което имаха.

4. Заслужава да разкажем какво се случи със Симон: той беше синът на един Саул, уважаван човек сред юдеите. Този мъж се отличаваше от останалите със силата на своето тяло и със смелостта на своето поведение, макар че злоупотреби с тях във вреда на своите сънародници: защото той излизаше всеки ден и избиваше много от юдеите в Скитопол, и често ги обръщаше в бягство, и сам стана причината за победата на своята армия. Но справедливо наказание му се падна заради убийствата, които извърши върху своите сънародници: защото когато хората от Скитопол започнаха да стрелят по тях в дефилето, той изтегли своя меч, но не атакува никой от врага; защото видя, че не можеше да направи нищо срещу такова множество; но извика по много вълнуващ начин и каза – “О, вие хора от Скитопол, аз заслужено страдам заради нещата, които направих с вас, когато ви дадох такова уверение за моята вярност към вас, като убих толкова много от моите сънародници. Поради което ние много справедливо претърпяваме предателството на чужденци, докато действувахме по най-нечестивия начин към нашия собствен народ. Затова ще умра, какъвто съм нечист окаяник, от моите собствени ръце: защото не подобава да умра от ръцете на нашите врагове; и нека същото действие да бъде наказание за моите големи престъпления, и свидетелство на смелостта ми за моя похвала, че никой от нашите врагове да не може да се хвали, че ме е убил; и никой да не може да ме оскърбява, докато падам мъртъв.”

И когато каза това, той погледна около себе си към своето семейство със състрадание и с ярост (това семейство се състоеше от жена и деца, и неговите възрастни родители); и така първо хвана своя баща за сивите му коси и го прободе с меча – и след него направи същото със своята майка, която с готовност го прие; и след това направи същото със своята жена и деца, като всеки се жертваше почти доброволно пред неговия меч, понеже не желаеха да бъдат убити от техните врагове; така че когато приключи с цялото си семейство, той се изправи върху техните тела, за да бъде видян от всички, и протягайки дясната си ръка, така че действията му да бъдат наблюдавани от всички, заби целия меч във вътрешностите си. Трябва да се жали за този млад мъж, поради силата на неговото тяло и смелостта на душата му; но след като беше верен на чужденците [срещу своите собствени сънародници], той пострада заслужено.

5. Освен това клане в Скитопол, другите градове се надигнаха срещу юдеите, които бяха между тях: хората в Аскалон убиха две хиляди и петстотин, а в Птолемея две хиляди, и не малко оковаха; в Тир също умъртвиха голям брой хора, но по-голямата част държаха в тъмница; освен това, в Ипос и Гадара направиха същото, като убиха най-смелите от юдеите, но задържаха в плен онези, от които се страхуваха най-много; както и останалите от градовете в Сирия, според както всеки един или ги мразеше, или се боеше от тях; само антиохийците, сидонците и апамийците пощадиха онези, които живееха с тях, и не пожелаха да убият никои от юдеите, нито да ги оковат. . . .

50,000 юдеи изклани в Александрия (66 г. сл. Хр.)

(ii:xviii:8)

8. И когато той¹ разбра, че онези, които желаеха нововъведения, няма да бъдат усмирени, докато някое голямо бедствие не ги сполети, изпрати срещу тях онези два римски легиона, които бяха в града, и заедно с тях пет хиляди други войници, които по случайност дойдоха от Либия за беда на юдеите. На тях също им беше позволено не само да ги убиват, но да ограбят каквото имат и да опожарят домовете им. Тези войници нахлуха яростно в тази част на града, която се наричаше Делта, където юдеите живееха заедно, и направиха каквото им беше заповядано, макар и не без кръв и от своя страна; защото юдеите се събраха и поставиха онези, които бяха най-добре въоръжени, на предната линия и се съпротивяваха дълго време; но когато отстъпиха, бяха погубени безмилостно; и това тяхно унищожение беше пълно, като някои бяха заловени в открито поле, а други натикани в домовете си, които домове първо бяха напълно ограбвани, а след това опожарени от римляните; като никаква милост не се показваше към малките деца, и никакво уважение към старците; но те продължиха да изтребват хора на всяка възраст, докато цялото място се потопи в кръв, и петдесет хиляди от тях лежаха мъртви на купове; а останалите не биха били пощадени, ако не прибягнаха до умоляване. Така Александър съжали тяхното положение и даде заповед на римляните да се оттеглят; и така онези, които бяха свикнали да се подчиняват на заповеди, престанаха да убиват още при първата заповед; но населението на Александрия питаеше толкова голяма омраза към юдеите, че беше трудно да го възпрат; и дори беше трудно да ги накарат да оставят мъртвите им тела.

Йоан от Гишала¹

(ii:xxi:1)

1. И когато Йосиф беше по такъв начин зает с управлението на делата на Галилея, там се издигна един вероломен човек, един мъж от Гишала, син на Левий, чието име беше Йоан. Характерът му беше много лукав и много измамнически, над обичайното ниво на другите първенци там; и в нечестиви дела той нямаше равен на себе си. В началото беше беден, и дълго време бедността му беше пречка за неговите нечестиви намерения. Той беше охотен лъжец, и въпреки това много изкусен да спечели доверието на хората към неговите измислици: той смяташе, че е добродетел да се заблуждават хората, и лъжеше дори тези, които му бяха най-близки. Беше лицемерен човеколюбец, но където имаше възможност да спечели, не се отказваше дори от проливане на кръв: неговите желания все повече се насочваха към по-големи неща, и той насърчаваше надеждите си чрез онези низки нечестиви номера, които измисляше. Имаше особена сръчност в кражбите; но по едно време събра някои съучастници в своите безсрамни действия: в началото бяха само малцина, но когато успяваше все повече в своя нечестив път, те станаха все повече и по-многобройни. Той се стараеше никой от неговите съучастници да не бъде лесно хванат в техните мошеничества, но избра такива от останалите, които имаха най-силно телесно разположение, и най-голяма смелост на душата, заедно с най-големи умения в бойните дела; така събра отряд от четиристотин мъже, които дойдоха главно от страната на Тир, и бяха скитници, избягали от своите селища; и чрез тях опустоши цяла Галилея, и раздразни значително множество, които силно очакваха тогава да избухне между тях война.

ГАЛИЛЕЯ „ИЗПЪЛНЕНА С ОГЪН И КРЪВ”²

(iii:iv:1)

1. . . . нито римляните, от гнева, който имаха към този опит, престанаха нито през нощта, нито през деня, да опожаряват незащитените места, или да откарват добитъка в страната, и да убиват всеки, който изглеждаше боеспособен, и да водят по-слабите хора в робство; така че Галилея беше навсякъде изпълнена с огън и кръв; . . .

Разрушаването на Йотапата¹

(iii:vii:36)

36. И в същия този ден римляните убиха цялото множество, което се показа открито; а през следващите дни претърсваха скривалищата и нападаха онези, които бяха под земята, и в пещерите, и така постъпваха с всяка възраст, освен с малките деца и с жените, и от тях събраха като пленници хиляда и двеста; колкото до онези, които бяха убити при превземането на града и в предишните боеве, те бяха изчислени на четиридесет хиляди. Така Веспасиан² заповяда целият град да бъде разрушен и всички укрепления да бъдат изгорени. И така Йотапата беше превзета, в тринадесетата година на царуването на Нерон, на първия ден от месец Панем [Тамуз].