За падането на ерусалим йосиф флавий

Морето става на кръв

2. Междувременно се събраха такива, които тайно бяха избягали от техните врагове, както и такива, които бяха избягали от разрушените градове, които бяха голямо множество, и поправи-ха Йопа, която беше оставена пуста от Цестий, за да им служи за прибежище; и понеже околната област беше опустошена във войната и не можеше да ги изхранва, решиха да избягат по море. Също си построиха много пиратски кораби, и станаха пирати в морето близо до Сирия и Финикия и Египет, и направиха онези морета невъзможни за плаване за всички хора. И когато Веспасиан разбра за техния заговор, той изпрати пехота и конници към Йопа, която не беше охранявана през нощта; но тези, които бяха в нея, разбраха, че ще бъдат атакувани, и се уплашиха от това; въпреки това не посмяха да държат римляните вън, но избягаха на своите кораби, и останаха в морето цялата нощ, извън обсега на техните стрели.

3. Но Йопа не е естествено пристанище, защото завършва в неравен бряг, където всичко е равно освен двата края, които се накланят един към друг, където има дълбоки пропасти и големи камъни, които се издават в морето, и където веригите, с които Андромеда³ е била вързана, са оставили своите отпечатъци, което свидетелствува за древността на този разказ; но северният вятър духа насреща и към брега, и удря могъщи вълни в скалите, където се разбиват, и прави пристанището по-опасно от страната, откъдето бяха избягали.

Сега, когато тези хора от Йопа плаваха по морето, на сутринта излезе силен вятър върху тях; онези, които плават там, го наричат “черния северен вятър,” и там блъскаше техните кораби един срещу друг, и захвърли някои от тях върху скалите, и завлече много от тях в открито море, докато се бореха с насрещните вълни; защото брегът беше толкова скалист, и имаше толкова много врагове на него, че се страхуваха да излязат на суша; и дори вълните се издигаха толкова високо, че ги потопиха; нито имаше някакво място, където могат да избягат, нито имаше начин да се спасят; понеже биваха изхвърляни от морето, от силата на вятъра, ако стояха на едно място, и от града заради яростта на римляните; и голям вопъл настана, когато корабите се разбиваха един в друг; и част от множеството, които бяха в тях, бяха заляти от вълните и така загинаха, и много умряха в корабокрушенията; но някои от решиха, че да умрат от своите собствени мечове е по-леко, отколкото от морето, и така се убиха преди да се удавят; макар най-голямата част от тях бяха понесени от вълните и разбити на късове в издадените части на скалите, дотам че морето беше кърваво дълго време и крайбрежните места бяха пълни с трупове; защото римляните се спускаха върху онези, които излизаха на брега, и ги убиваха; а броят на телата, които бяха изхвърлени от морето, беше четири хиляди и двеста. Римляните също превзеха града без съпротива и напълно го разрушиха.

4. И така, за кратко време Йопа беше превзета два пъти от римляните; но Веспасиан, за да попречи на тези пирати да идват повече насам, издигна лагер там, където беше цитаделата на Йопа, и остави конници в него заедно с малко пехотинци; последните да стоят там и да пазят лагера, а конниците да плячкосват околността и да разрушат близките села и по-малки градове. Така тези войски опустошиха страната, както им беше заповядано да направят, и всеки ден тероризираха и запустяваха цялата област.

“Избивани от всички страни”

3. . . . Веспасиан също изпрати Антоний и Силон заедно с две хиляди стрелци, и им нареди да превземат хълма, който беше срещу града,¹ и да изтласка онези, които бяха на стената; което стрелците направиха, както им беше заповядано, и попречиха на онези, които се опитваха да им помагат; и тогава Тит² пришпори коня си пръв срещу врага, както и останалите с голям шум след тях, и се разгърнаха върху равнината толкова нашироко, колкото беше врагът насреща; по който начин изглеждаха много по-многобройни, отколкото бяха в действителност. Но юдеите, макар да бяха изненадани от тяхното нападение и от добрия им ред, се съпротивяваха на техните атаки още известно време; но когато бяха нанизани на дългите им копия и обхванати от силния тропот на конниците, бяха смачкани под техните крака; много от тях също бяха избивани от всички страни, което ги принуди да се разпръснат и да побегнат към града, колкото бързо можеше да бяга всеки от тях. Така Тит настъпи върху най-последните и ги изкла; а от останалите някои нападна докато стояха на групи, а някои изпревари и пресрещна в лице и ги прегази; също се нахвърли върху мнозина, докато те падаха един върху друг, и ги стъпка и отряза пътя за бягство към стената, и ги обърна към равнината, докато накрая те си пробиха път чрез своето множество и се измъкнаха и избягаха в града.

(iii:x:9)

9. . . . Но онези, които бяха изтласкани към езерото, не можеха нито да избягат по суша, където всичко беше в ръцете на техните врагове и във война срещу тях, нито можеха да водят морски бой, защото техните кораби бяха малки и годни само за пиратство; те бяха твърде слаби, за да се бият със съдовете на Веспасиан, и моряците в тях бяха толкова малко, че се страхуваха да се доближават до римляните, които ги атакуваха с голям брой войска. Но когато подминаваха тези съдове, и понякога, когато ги доближаваха, те хвърляха камъни по римляните, когато бяха надалеч, или се доближаваха и се биеха с тях; но винаги получаваха по-големи загуби. Колкото до камъните, които хвърляха по римляните, те само правеха да се чува шума на ударите един след друг, защото ги хвърляха срещу хора в защитна броня, докато римските стрели можеха да достигнат самите юдеи; и когато се осмеляваха да се приближат до римляните, те самите ставаха жертва преди да могат да причинят някаква щета на другите, и биваха потапяни, те и техните кораби заедно с тях.

Колкото до онези, които се стремяха да излязат на действителен бой, римляните прободоха много от тях със своите дълги копия. Понякога римляните скачаха в техните кораби с мечове в ръце и ги убиваха; но когато някои от тях пресрещнеха съдовете, римляните ги заклещваха в средата и унищожаваха наведнъж и корабите, и хората в тях. А относно онези, които се давеха в морето, ако вдигаха глави над водата, биваха или убивани със стрели, или хванати от съдовете; но ако в отчаяното положение, в което бяха, се опитваха да плуват към своите врагове, римляните отсичаха техните глави или ръце; и наистина биваха погубвани по различни начини навсякъде, докато останалите, обърнати в бягство, бяха принудени да излязат на сушата, докато съдовете ги обградиха [в морето]: но колкото от тях биваха изтласкани, когато стигаха до брега, биваха уливани от стрели в езерото; и римляните скочиха от своите съдове и погубиха много повече на сушата: тогава можеше да се види цялото езеро в кръв и пълно с трупове, защото нито един от тях не оцеля.

И една ужасна воня, и много печална гледка имаше през следващите дни в тази страна; защото колкото до бреговете, те бяха пълни с отломки от кораби, и с трупове, всички подпухнали; и когато труповете биваха възпалени от слънцето и разлагащи се, те замърсиха въздуха дотолкова, че нещастието беше предмет на състрадание не само а юдеите, но и на онези, които ги мразеха и които бяха извършители на това нещастие. Това беше крайният резултат на морската битка. Броят на убитите, включително на онези, които бяха убити преди в града, беше шест хиляди и петстотин.

Едомците опустошават Храма¹

(iv:v:1-4)

1. Този съвет се хареса на идумейците и те се изкачиха през града до Храма. Зилотите също силно очакваха тяхното идване, и ги ожидаха. И така, когато те влязоха, те също излязоха смело от вътрешния храм и смесвайки се с идумейците нападнаха пазачите; и някои от онези, които бяха на стража, но бяха заспали, убиха докато спят, но до другите, които се разбудиха, извикаха, цялото множество се надигна, и както бяха слисани, извадиха веднага своите оръжия и започнаха да се защитават; и докато мислеха, че са ги нападнали само зилотите, се държаха смело, надявайки се да ги надвият по брой; но когато видяха други да прииждат към тях, разбраха, че идумейците са влезли; и по-голямата част от тях изоставиха оръжието и смелостта и се отдадоха на вопли.

Но неколцина от по-младите облякоха броните си и храбро посрещнаха идумейците, и за известно време защитаваха множеството старци. Други дори дадоха сигнал на живеещите в града за бедствието, в което бяха; но когато тези също разбраха, че идумейците са дошли, никой от тях не посмя да се притече на помощ; само отвърнаха на ужасното ехо от ридания и оплакваха своите нещастия. Също се надигна голям вой от жени, и всеки от пазачите беше в опасност да бъде убит. Зилотите също се присъединиха към виковете, надавани от идумей-ците; и самата буря направи рева да изглежда много по-страшен; идумейците не пожалиха никого; защото като са по естестве най-варварски и кръвожаден народ и като бяха изплашени от бурята, те използваха своите оръжия срещу онези, които затвориха вратите срещу тях, и действуваха по същия начин към онези, които молеха за живота си, и към онези, които се биеха с тях, дотолкова, че прободоха с мечове онези, които искаха да им напомнят връзката между двата народа и ги молеха да зачетат техния общ храм.¹

Сега вече нямаше нито място за бягство, нито надежда за оцеляване; но както биваха блъскани един върху друг на купища, така биваха и избити. Така по-голямата част бяха изтласкани със сила и вече нямаше място за отстъпление, и убийците бяха върху тях; и като нямаха друг изход, те се хвърлиха надолу с главите към града; където, по мое мнение, получиха много по-лоша гибел от тази, която избегнаха, защото тази беше доброволна. И сега външният храм беше целият изпълнен с кръв; и денят, когато дойде, видя осем хиляди и петстотин трупа там.

2. Но яростта на идумейците не беше заситена от тези кланета; но се отправиха към града и плячкосаха всеки дом, и убиха всеки срещнат; а относно другото множество, счетоха безполезно да продължат да ги убиват, но потърсиха главните свещеници и мнозинството се насочи срещу тях с голяма ярост; и щом ги хванаха, ги убиха, и като подигравка стояха върху техните трупове и осмиваха Анан² за неговата доброта към хората и Исус³ за неговата реч към тях от стената. Та дори стигнаха до такова безбожие, че хвърлиха техните мъртви тела без погребение, въпреки че юдеите се грижат толкова много за погребението на хората, че сваляха онези, които биваха осъдени и разпъвани, и ги погребваха преди залез слънце. Няма да сгреша ако кажа, че смъртта на Анан беше началото на разрушаването на града, и че от този ден започна падането на неговата стена, и разрухата на неговите дела, когато видяха първосвеще-ника и този, който осигуряваше тяхното запазване, убит насред града им.

Иначе той също беше уважаван и много справедлив човек; и освен величието на това благород-ство и достойнство и чест, които притежаваше, той обичаше известно равенство дори по отношение на най-низшите от хората; той беше силен любител на свободата, и почитател на демокрацията в управлението; и винаги предпочиташе общественото благоденствие пред своята собствена изгода, и предпочиташе мира пред всичко останало; защото напълно разбираше, че римляните не могат да бъдат победени. Той също предвидя, че надвисва война с римляните, и че ако юдеите не уредят с тях нещата много умело, ще бъдат погубени: с една дума да кажем, ако Анан беше оцелял, нещата със сигурност щяха да бъдат уредени; защото той беше умен човек да говори и да убеждава хората, и вече беше спечелил онези, които му се противопоставяха или подкрепяха войната. И тогава юдеите щяха многократно да забавят римляните, ако имаха такъв военачалник като него.

Исус също се присъедини към него; и макар да не беше на неговото ниво, той превъзхождаше останалите; и мога само да мисля, че понеже Бог беше обрекъл този град на разрушение, като мръсен град, и беше решил да очисти своето светилище чрез огън, той отсече тези техни големи защитници и благожелатели, като тези, които малко преди това носеха свещените дрехи и водеха общественото поклонение, и бяха уважавани от жителите на цялата обитавана земя, когато идваха в нашия град, бяха хвърлени голи и станаха храна на кучета и диви зверове. И мога само да си представя, че самата добродетел е скърбяла за участта на тези хора, и е ридала, че е така ужасно победена от нечестието. И това беше краят на Анан и Исус.

3. След като те бяха убити, зилотите и множеството на идумейците се спуснаха върху хората като върху стадо от нечисти животни и прерязаха гърлата им; а колкото до обикновените хора, те бяха погубвани на място. Но благородниците и младежите първо хващаха и ги връзваха, и ги затваряха в тъмница и отлагаха клането с надежда някои от тях да преминат на тяхна страна; но нито един от тях не желаеше да се съгласи с техните желания, но всички те предпочетоха смъртта пред това да бъдат зачислени сред такива нечестивци, които действуваха срещу собствената си страна. Но този техен отказ им донесе ужасни мъчения; защото бяха така бичувани и измъчвани, че телата им не можаха да издържат на мъченията, докато накрая и с голяма трудност, най-сетне им беше показана милостта да бъдат убити.

Онези, които залавяха през деня, биваха убивани през нощта, а мъртвите им тела бяха изнасяни и изхвърляни, за да има място за други затворници; и ужасът върху хората беше толкова голям, че никой не се осмеляваше нито да плаче открито за мъртвия, който му беше роднина, нито да го погребва; но онези, които бяха затворени в собствените си домове, можеха само да проливат сълзи тайно, и не смееха дори да ридаят без голяма предпазливост, да не би някой от техните врагове да ги чуе; защото ако ги чуеха, тези, които оплакваха другите, скоро намираха същата смърт като онези, които оплакваха. Само през нощта вземаха малко прах и го хвърляха върху техните трупове; и дори някои, които бяха най-склонни да се изложат на опасност, правеха това през деня; и имаше дванадесет хиляди от по-свестните хора, които погинаха по този начин.

4. И сега тези зилоти и идумейци доста се измориха просто да убиват хората, така че имаха безсрамието да установят лъжливи трибунали и съдилища за тази цел; и понеже възнамерява-ха да постигнат смъртта на Захария,¹ сина на Варух, един от най-видните граждани – това, което ги подбуди да се обърнат срещу него, беше тази омраза към нечестието и любов към свободата, с които той така се отличаваше: той беше също и богат човек, така че като го отведат, те се надяваха не само да ограбят неговото имущество, но също да се отърват от човек, който има голяма власт да ги погуби. Затова те свикаха с публично оповестяване седемдесет от първенците на населението, за показ, като че ли са истински съдии, когато те нямаха законна власт. Пред тях беше Захарий, обвинен в намерение да предаде тяхната политика на римляните, и че предателски е проводил хора до Веспасиан с тази цел. Нямаше никакво доказателство или свидетелство за това, в което беше обвинен; но те потвърдиха, че са напълно убедени, че това е така, и желаеха тяхното потвърждение да се приеме за достатъчно доказателство.

Когато Захария ясно видя, че нямаше начин да избяга от тях, бивайки коварно привикан пред тях и хвърлен в затвора, но без никакво намерение за законен съдебен процес, той си позволи голяма свобода на езика в това отчаяние за живота си, в което се намираше. Затова се изправи и се присмя на тяхното лъжливо обвинение, и с няколко думи опроверга престъпленията, в които беше обвинен, след което обърна речта си срещу своите обвинители и изброи отчетливо всичките им прегрешения спрямо закона, и силно ги критикува за объркването, до което бяха довели обществените дела: междувременно зилотите зашумяха и много трудно се сдържаха да не изтеглят мечовете си, въпреки че бяха решили докрай да запазят вида и изгледа на съдилище. Те също желаеха от друга страна да изпитат съдиите, дали ще изпълнят това, което беше за тяхна собствена погибел.

Тогава седемдесетте съдии произнесоха своята присъда, че обвиненият човек не е виновен – като избраха по-скоро сами да умрат с него, вместо неговата смърт да бъде върху тях; при което се надигна голяма врява сред зилотите при неговото оправдаване, и всички негодуваха срещу съдиите заради това, че онези не разбраха, че властта им беше дадена само като подигравка. Така двама от най-смелите от тях се спуснаха върху Захария насред храма и го убиха; и когато той падна мъртъв, те се задяваха с него и казаха “Ти имаш също и нашата присъда, и тя ще се окаже по-сигурно оправдаване за теб, отколкото другата.” Също го хвърлиха веднага от храма в долината под него. Нещо повече, удряха съдиите с дръжките на мечовете си като оскърбление, и ги изхвърлиха от двора на храма, и пощадиха живота им не с друга цел, а за да могат когато се разпръснат между хората от града, да станат техни посланници, да им кажат, че са само роби.

Как зилотите изпълниха пророчеството¹

(iv:vi:3)

3. . . . и наистина имаше мнозина от юдеите, които напускаха всеки ден и бягаха от зилотите, макар тяхното бягство да беше много трудно, тъй като онези пазеха всеки изход от града и убиваха всеки, когото хванеха там, като приемаха, че отиват при римляните; но който им даде пари биваше пускан, докато само който не им даде нищо биваше счетен за предател. Така крайният резултат беше такъв, че богатите откупиха своето бягство с пари, докато убитите бяха само бедни. Покрай всички пътища също лежаха голям брой трупове на куп, и дори много от тези, които толкова ревностно желаеха да избягат, накрая избраха да загинат в града; защото надеждата да бъдат погребани направи смъртта в техния собствен град да изглежда за тях от двете злини по-малката.

Но тези зилоти накрая достигнаха до такава степен на варварщина, че да не позволят погребение дори за онези, които са убити в града, или за онези, които лежаха по пътищата; но като че ли се бяха споразумели да унищожат и законите на своята страна, и законите на природата, и когато оскверниха хората със своите нечестиви действия, искаха да замърсят и самото Божество, те оставиха мъртвите трупове да се разлагат под слънцето: и за онези, които погребват някого, беше определено същото наказание, както на тези, които бягаха, което не беше нищо друго, а смърт; като този, който окаже на някой друг услугата да го погребе, сега сам ще се нуждае от гроб. Да кажем с една дума, никое друго благородно чувство не беше изгубено толкова напълно от тях, както милостта; защото това, което беше най-голям обект на съжаление, най-много раздразни тези негодници, и те прехвърляха своя гняв от живите на мъртвите, и от мъртвите на живите. Дори страхът беше толкова голям, че оцелелите наричаха убитите преди тях щастливци, че вече са в почивката си; както и изтезаваните в затворите считаха, че непогребаните мъртви са най-щастливи.

Така тези хора потъпкаха всички човешки закони, и се присмяха на Божиите закони; а колкото за предсказанията на пророците, те се подиграваха с тях като измамнически лъжи; а тези пророци предсказаха много неща относно [наградите за] добродетелта, и [наказанията за] порока, и когато зилотите нарушиха тези закони, станаха причина за изпълнението на същите тези пророчества върху своята собствена страна: защото имаше определено древно предсказание от онези хора, че градът ще бъде превзет и светилището опожарено чрез война, когато ще настанат заблуди сред юдеите, и че тяхната собствена ръка ще оскверни Божия храм. И така, макар тези зилоти да не вярваха [много] на тези предсказания, те се оказаха средство за тяхното изпълнение.

“Постоянното кръвопролитие” на Симон¹

(iv:ix:7-8)

7. . . . Тогава Симон настъпи по цяла Идумея и не само опустоши градовете и селата, но запусти цялата страна; защото освен онези, които бяха напълно въоръжени, той имаше четиридесет хиляди мъже, които го следваха, дотам, че нямаше достатъчно провизии, за да поддържа такова множество. И освен липсата на провизии той беше с варварска нагласа и питаеше голям гняв към този народ, и стана така, че Идумея беше напълно обезлюдена; и както могат да се видят голите дървета, останали без листа след като скакалците минат през тях, така нищо не остана след армията на Симон, освен пустиня. Някои места опожариха, други напълно разрушиха, и каквото порасна в полето или го смачкаха, или го изядоха, и със своите походи те направиха обработваемата земя по-твърда и по-трудна за обработване от пустата земя. Накратко, не остана никакъв белег, че запустените места някога са съществували.

8. Този успех на Симон подбуди наново зилотите; и макар да се страхуваха да излязат на открит бой с него, все пак му устройваха засади в проходите, и уловиха жена му, много хора от нейната прислуга; при което се върнаха в града с радост, като че ли бяха пленили самия Симон, и очакваха тогава, че той ще сложи оръжие и ще ги моли за своята жена; но вместо да се отдаде на жалостиви чувства, той страшно им се ядоса заради това, че са пленили неговата възлюбена жена; затова дойде до стената на Ерусалим и като див звяр, когато е ранен и не може да победи онези, които са го наранили, той изля злобата си на всички срещнати.

Така той залови всички, които бяха излязли от портите на града, било да събират треви или съчки, които бяха невъоръжени и на години; и ги изтезава и ги уби заради неимоверния гняв, в който се намираше, и беше почти готов да вкуси и плътта на техните убити тела. Също отряза ръцете на мнозина и ги изпрати в града, за да удиви своите врагове, и за да принуди хората да се надигнат на бунт и да изоставят онези, които са заловили жена му. Той също ги накара да кажат на хората, че Симон се е заклел в Бога на вселената, Който вижда всички неща, че ако не му върнат жената, той ще събори тяхната стена и ще наложи същото наказание върху всички граждани, без да пощади никоя възраст и без да прави разлика между виновни и невинни. Тези заплахи толкова силно уплашиха не само хората, но и зилотите също, че му върнаха жената – тогава той омекна и престана със своето постоянно кръвопролитие.