“Бог обърна сърцата им към най-лошия съвет”

“Бог обърна сърцата им към най-лошия съвет”

10. . . . Та този Симон, който беше извън стената, причиняваше по-голям страх в хората, отколкото римляните, както зилотите, които бяха отвътре нея бяха по-страшни отколкото другите две заплахи; и по това време пакостните хитрости и дързостта [на Йоан] поквариха галилеяните; защото тези галилеяни бяха издигнали този Йоан, и го бяха направили много силен, който им даде подходяща отплата от властта, която придоби чрез тях; защото той им позволи да вършат всичко, което всеки от тях пожелаеше, докато тяхната склонност за грабене беше ненаситна, както и тяхната ревност за претърсват домовете на богатите; а да убиват мъжете и да изнасилват жените беше за тях развлечение. Те също погълнаха цялата плячка, която взеха, заедно с тяхната кръв, и се отдадоха на женска разпуснатост без да се смущават, докато се наситиха с това: като украсяваха косата си и си слагаха женски дрехи и се нацапваха с мазила: и за да изглеждат женствени, слагаха сенки под очите си и подражаваха не само на украшенията, но и на страстта на жените, и бяха виновни за такава нетърпима нечистота, че измислиха незаконни развлечения от такъв вид.

И така бродеха нагоре-надолу из града, като в бордей, и го оскверниха напълно със своите нечисти действия; и докато лицата им изглеждаха като женски лица, те убиваха с десниците си; и докато походката им беше женствена, те нападаха мъжете и се превръщаха във воини, и изтегляха мечовете си изпод прекрасно оцветените си дрехи, и пробождаха всеки, на когото попадаха. Но Симон очакваше бегълците от Йоан и беше по-кръвожадният от двамата: и този, който избягваше от тиранина отвътре стената, биваше погубван от другия, който чакаше пред портите. Така всички опити за бягство и дезертиране към римляните бяха отсечени, ако някой помисляше да стори така.

11. Но войската на Йоан вдигна бунт срещу него; и всички идумейци се отдръпнаха от тиранина и се опитаха да го убият, и това от завист към неговата власт и омраза към неговата жестокост; затова се събраха заедно и убиха много от зилотите, и изтласкаха останалите пред себе си в този царски палат, който беше построен от Грапте, която беше роднина на Изатес, царя на Адиавена; идумейците ги нападнаха и ги изгониха от там в храма; и се заеха да ограбят Йоановите вещи; защото той беше в този палат и там беше събрал плячката, която беше придобил от своята тирания. През това време множеството от зилоти, които бяха разпръснати из града, се стекоха заедно към храма при другите, които бяха избягали там, и Йоан се приготви да ги изпрати срещу народа и идумейците, които не се страхуваха толкова от тяхното нападение (защото сами бяха по-добри войници от тях), колкото от тяхната лудост, да не би тайно да излязат от храма и да се вмъкнат между тах, и не само да ги убият, но и да подпалят града. Затова се събаха заедрно, и главните свещеници с тях, и се съветваха по кой начин да избягнат тяхната атака.

Но Бог беше този, който обърна сърцата им към най-лошия съвет, и така те намислиха такъв лек да се освободят, който беше по-лош и от самата болест. Съответно, за да премахнат Йоан, те решиха да приемат Симон, и сериозно да пожелаят приемането на втори тиранин в града: което решение те изпълниха, и изпратиха Матиас първосвещеника да убеди да дойде при тях този Симон, от който те толкова често се страхуваха преди. Също онези, които бяха избягали от зилотите в Ерусалим, се присъединиха към тази молба до него, от желание да запазят домовете си и своите вещи. Съответно той по един надменен начин им даде своята господарска закрила и влезе в града, за да ги освободи от зилотите. Народът радостно го приветствува като техен спасител и закрилник; но когато влезе със своята войска, той се погрижи да си осигури своята собствена власт, и счете онези, които го поканиха, за също такива врагове както другите, срещу които беше предназначена поканата.

Езера от кръв в Храма

3. Но сега тиранинът Симон, синът на Гиора, когото хората бяха поканили с надеждата, че ще им помогне в големите затруднения, в които се намираха, който владееше над горния град и върху голяма част от долния, предприе по-силни нападения върху Йоан и неговия отряд, защото бяха под обстрел отгоре; а той беше под тяхното положение, когато ги атакува, както и те бяха под атаките на другите над тях. При което стана така, че Йоан получи и нанесе големи щети, и при това лесно, защото беше притиснат с бой от две страни; и същото предимство, което Елеазар и неговият отряд имаха над него, след като беше под тях, същото предимство имаше и той, чрез своето по-високо разположение над Симон.

При което той лесно отблъсна атаките, които идваха отдолу, само с оръжия, хвърляни с ръце; но беше принуден да отблъсне онези, които хвърляха стрели от храма над него, чрез своите обсадни машини; защото имаше такива бойни оръдия, които хвърляха стрели, и копия и камъни, и при това не в малък брой, чрез което не само се защити от тези, които воюваха срещу него, но уби много повече от свещениците, докато те се занимаваха с техните свещени служби; защото независимо от това, че тези хора бяха безумни с всякакъв тип нечестие, те все още приемаха онези, които желаеха да предложат своите жертвоприношения, макар да се стараеха да претърсват предварително хората от своята собствена страна, и ги подозираха и наблюдаваха; а не се бояха толкова много от чужденци, които, макар да получиха разрешение от тях, колкото и жестоки да бяха, да влязат в този двор, все пак често бяха убивани в тази размирица: защото онези стрелите хвърляни от машините идваха с такава сила, че преминаваха над всички сгради и достигаха дори до олтара и самия храм, и падаха върху свещениците, и върху онези, които се занимаваха със свещените задължения; дотам, че някои хора, които бяха дошли там с голяма ревност от краищата на земята да принесат жертви на това прославено място, което беше считано за свято от цялото човечество,¹ сами падаха пред своите собствени жертви, и поръсваха със своята собствена кръв олтара, който беше почитан сред всички хора, гърци и варвари; докато мъртвите тела на чужденците се смесиха с онези на своята собствена страна, и тези на обикновените хора с труповете на свещениците, и кръвта от всички трупове стоеше като езеро в самите свещени дворове.² И сега, “О, най-окаян граде, какво по-голямо нещастие от това понесе от римляните, когато те дойдоха да те очистят от твоята вътрешна омраза! Защото ти вече не можеш да си място, пригодено за Бога, нито можеш да продължиш да съществуваш, след като стана гробница за телата на твоя собствен народ, и направи святия дом гробница в тази твоя гражданска война! Но дано пак да видиш добри времена, в случай че след това умилостивиш гнева на този Бог, Който причини твоето разрушение.” Но трябва да се въздържам от тези чувства заради правилата на историята, тъй като това не е правилното място за домашни вопли, а за исторически разказ; затова се връщам към действията, които последваха тази размирица.

4. И така имаше три предателски фракции в града, всяка разделена от другата.³ Елеазар и неговите съучастници, които пазеха свещените първи плодове, излизаха срещу Йоан пияни. Хората на Йоан ограбваха населението и излизаха с голяма ревност срещу Симон. Този Симон си набавяше провизии от града и се биеше против бунтовниците. Затова, когато Йоан беше нападнат от двете страни, той накара мъжете си да се обърнат, да мятат стрелите си върху онези граждани, които идваха срещу него, от покритата галерия, която беше под негов контрол, докато воюваше също срещу онези, които го атакуваха от храма със своите бойни машини; и ако за известно време се освобождаваше от онези, които бяха над него, което се случваше често, заради това, че бяха пияни и уморени, спускаше се с голям брой мъже върху Симон и неговата войска; и това той правеше винаги в такива части на града, до които можеше да достигне, докато запали онези къщи, които бяха пълни с жито и с всякакви други провизии. Същото нещо стори Симон, когато при отстъплението на другия също нападаше града; като че ли преднамерено сториха това в услуга на римляните, като унищожиха запасите за обсадата, и така отрязаха жилите на собствената си сила.

Съответно стана така, че всички места, които бяха около храма, бяха изгорени и станаха междинно пусто място, добро за бой от двете страни, и беше изгорено почти всичкото жито, което щеше да бъде достатъчно за дългогодишна обсада. Така бяха превзети поради глада, който щеше да е невъзможен, ако не бяха го причинили чрез тези действия.

5. И сега, когато градът беше хвърлен във война от всички страни, от тези предателски тълпи на нечестивци, хората от града измежду тях бяха като голямо тяло разкъсвано на парчета. Възрастните мъже и жените бяха в такова притеснение от тези вътрешни нещастия, че ожидаха римляните и силно се надяваха на война отвън, за да се освободят от своите вътрешни беди. Самите граждани бяха в ужасно смайване и страх; нито имаха някаква възможност да се съветват и да променят своето поведение, нито имаше някакви надежди да постигнат съгласие със своите врагове; нито бягството беше възможно; защото на всички места бяха поставени пазачи, и разбойническите главатари, макар иначе да се биеха едни срещу други, бяха единодушни в убиването на онези, които желаят мир с римляните или са заподозряни в намерение да избягат при тях, като техни общи врагове. Бяха единодушни само в това да убиват невинните.

Шумът от биещите се не стихваше денем и нощем; но воплите на плачещите го надвишаваше; нито имаше някакъв повод за тях да престанат със своите ридания, защото техните беди се стоварваха една върху друга, макар силният ужас, в който бяха, да предотврати техния видим плач; но бивайки принуждавани от своя страх да прикриват своите вътрешни страдания, те се измъчваха вътрешно, без да смеят да отворят устните си в стенания. Нито се оказваше някакво уважение към все още живите от техните роднини; нито се предприемаше някаква грижа за погребението на мъртвите; причината за двете беше това, че всеки се отчая за себе си; защото онези, които не бяха от бунтовниците, нямаха никакви големи желания, понеже очакваха със сигурност скоро да бъдат убити; но колкото до самите бунтовници, те се биеха едни срещу други, докато тъпчеха върху мъртвите тела, докато лежаха на куп едно върху друго, и като изпадаха в обезумяла ярост от тези мъртви тела, които бяха под краката им, ставаха при това още по-жестоки. Нещо повече, те продължаваха да измислят всякакви неща гибелни за тях самите; и когато бяха решени за нещо, го изпълняваха без милост, и не пропускаха никой метод за мъчение или за варварство. . . .

“СИНЪТ идва!”¹

(v:vii:3)

3. . . . Бойните машини, които всички легиони вече бяха приготвили, бяха чудесно замислени; но десетият легион имаше още по-изключителни: онези, които хвърлят стрели и онези, които хвърляха камъни, бяха по-силни и по-далекобойни от останалите, с които те не само отблъсна-ха набезите на юдеите, но изтласкаха онези, които бяха също и на стените. А хвърляните камъни тежаха един талант,¹ и изминаваха две стадии² и повече. Ударът от тях по никакъв начин не можеше да бъде удържан, не само от онези, които първи го посрещаха, но и от хората на голямо разстояние зад тях. Колкото до юдеите, в началото те наблюдаваха идването на камъка, защото беше бял на цвят, и по тази причина не само можеше да бъде чут по големия шум, който правеше, но също можеше да се види преди да дойде поради своя блясък; съответно стражите на кулите ги предупреждаваха когато бойната машина стреля и камъкът излиза от нея, и викаха силно на своя местен език, “СИНЪТ ИДВА”;³ така че тези, които бяха на пътя му, да се отдръпнат и залегнат; и така като се пазеха, камъкът падаше, без въобще да ги нарани. Но римляните измислиха как да предотвратят това, като оцветяваха в черно камъка, който тогава можеше да се прицелва в тях с успех, тъй като не се виждаше предварително, както преди това; и така убиваха много от тях с един удар. . . .

(v:ix:4)

В древни времена имаше един Нехао, цар на Египет, който също се наричаше Фараон; той дойде с огромна войска от войници и плени царица Сара, майката на нашия народ. Какво направи тогава Авраам, нашият родоначалник? Дали се защити сам от този оскърбителен човек чрез война, макар да имаше триста и осемнадесет военачалника под себе си и огромна войска под всеки от тях? Вместо това той ги счете за съвсем малобройни без Божията помощ, и само простря своите ръце към това свято място, което вие сега омърсихте, и се позова на Него като на свой непобедим Закрилник, вместо на своята собствена войска. Не беше ли още същата вечер нашата царица върната без никакво оскверняване спрямо нейния съпруг? – докато царят на Египет избяга, украсявайки това място, което вие осквернихте като проляхте върху него кръвта на вашите сънародници; и той също трепереше при сънищата, които видя нощно време, и подари злато и сребро на евреите като на народ, възлюбен от Бога.

Нищо ли да не кажа, или да спомена за преместването на нашите бащи в Египет, които когато бяха под тирания, и паднаха под властта на чужди царе за общо четиристотин години, и можеха да се защитават чрез война и чрез бой, въпреки това не направиха нищо, но се предадоха на Бога? Има ли някой, който да не знае, че Египет беше смазан от всякакви диви зверове и погълнат от всякакви болести? Как тяхната земя не раждаше своите плодове? Как Нил пресъхна; как десетте язви на Египет следваха една след друга? И как по този начин, нашите бащи бяха изпратени под стража, без никакво кръвопролитие, и без да се впускат в никакви опасности, защото Бог се отнасяше към тях като към Свои избрани слуги?

Нещо повече, не пъшкаше ли Палестина под разорението, което направиха асирийците, когато отнесоха нашия свещен ковчег? Както направиха със своя идол Дагон, и както направи целият народ, който го отнесе, как бяха поразени с гнусна болест в скритите части на телата им, как и червата им излязоха с това, което бяха яли, докато онези ръце, които го бяха откраднали, не бяха принудени да го върнат, при това със звука на кимвали и на тъпанчета и други дарове, за да умилостивят гнева на Бога заради оскверняването на Неговия свят ковчег. Тогава Бог стана нашият военачалник и извърши тези велики неща за нашите бащи, и това не защото те се занимаваха с война и бой, но предадоха на Него да отсъди относно техните дела.

Когато Сенахериб, царят на Асирия, доведе със себе си цяла Азия и обсади този град с войската си, дали падна от човешки ръце? Не бяха ли тези ръце издигнати към Бога в молитва, без да държат оръжия, когато Божий ангел погуби тази огромна войска за една нощ? Когато асирийският цар, като стана на следващия ден, намери сто осемдесет и пет хиляди мъртъвци, с остатъка от своята армия избяга от евреите, макар да бяха невъоръжени и не го гонеха! Също сте запознати с робството, под което бяхме във Вавилон, където хората бяха пленници седемдесет години; въпреки това не бяха освободени отново преди Бог да направи Кир Свое благодатно оръдие за изпълнението на това: така те бяха освободени от него и отново възстановиха поклонението пред своя Освободител в Неговия храм.

И да говорим общо, не можем да се сетим за пример, където нашите бащи спечелиха някакъв успех чрез война, или не спечелиха, когато без война се посвещаваха на Бога. Когато си седяха в къщи, побеждаваха, като угаждаха на своя Съдия; но когато излизаха на война, винаги биваха разочаровани: например, когато царят на Вавилон обсади точно този град, и нашият цар Седекия воюва против него, обратно на предсказанията, които му се дадоха от пророк Еремия, накрая беше взет в плен и видя града и храма разрушени. А колко по-голяма беше сдържаността на този цар от тази на вашите настоящи водачи, и колко сдържани бяха хората под него, отколкото сте вие сега! Защото когато Еремия извика силно колко много им е гневен Бог заради техните престъпления, и им каза, че ще бъдат взети в плен, ако не предадат града, нито царят, нито народът го убиха; но колкото до вас (да пропусна това, което направихте в града, което не съм способен да опиша така, както заслужава вашето нечестие), вие ме обиждате и стреляте по мен, по човека, който само ви увещава да се спасите, раздразнени, когато ви се напомня за вашите грехове, и не можете да понесете самото споменаване на онези престъпления, които всеки ден извършвате. За друг пример, когато Антиох наречен Епифан, се разположи против този град, и беше виновен за много хули против Бога, и нашите бащи го посрещнаха с оръжие, тогава бяха убити в битката, този град беше плячкосан от враговете ни, а нашето светилище беше запустено за три години и шест месеца.¹ И защо е нужно да давам повече примери! Наистина, кое предизвика армията на римляните срещу нашия народ? Не е ли нечестието на неговите обитатели? Откъде произлезе нашето робство? Не дойде ли заради размириците сред нашите предци, когато безумието на Аристовул и Хиркан и нашите взаимни раздори доведоха Помпей срещу този град, и когато Бог сведе под властта на римляните хората, които са недостойни за свободата, на която се наслаждаваха? Затова след обсада от три месеца бяха принудени да се предадат, макар да бяха виновни за такива престъпления спрямо нашето светилище и нашите закони, както и вие, и то докато имаха много по-големи възможности да воюват, отколкото вие имате. Не знаете ли до какъв край стигна Антигон, синът на Аристовул, под чието царуване Бог определи този град да бъде превзет отново заради престъпленията на народа? Когато Ирод, синът на Антипатър, доведе срещу нас Сосий, а Сосий доведе срещу нас римската войска, тогава те бяха обкръжени и бяха обсадени шест месеца, и като наказание за техните грехове бяха победени и градът беше плячкосан от врага.

Така изглежда, че на нашия народ никога не са давани оръжия, а винаги сме предавани на враговете и побеждавани; защото предполагам, че тези, които обитават това свято място, трябва да предадат всичко на Бога и винаги да отказват човешка помощ, като предадат себе си на своя Съдия, който е свише. Колкото до вас, какво направихте от онези неща, които са заповядани от нашия Законодател? И какво не сторихте от онези неща, които той осъди! Колко по-нечестиви сте вие от онези, които бяха толкова бързо победени! Вие не се срамувате дори от греховете, които обикновено се вършат скрито; имам предвид кражби, и предателски заговори срещу хора, и прелюбодейства. Вие се карахте за грабежи и убийства, и изобретихте непознати начини на нечестие. Дори самият храм стана вместилище на всичко това, и това божествено място е замърсено от ръцете на хората от нашата собствена страна; мястото, което беше почитано от римляните, когато беше надалеч от тях, когато нарушиха много от техните собствени обичаи, за да сторят място на нашия закон.²

И, след всичко това, очаквате ли Този, Когото толкова нечестиво оскърбихте, да бъде ваш закрилник? Със сигурност имате право да бъдете просители, и да Го призовете да ви помага, толкова чисти са вашите ръце! Такива ръце ли издигна вашия цар [Езекия] в молитва към Бога срещу царя на Асирия, когато Той погуби тази голяма войска за една нощ? И такива големи нечестия ли сториха римляните като царя на Асирия, че да имате основание да се надявате за подобно възмездие върху тях? Не прие ли този цар пари от нашия цар при условие да не погубва града, и въпреки клетвата, която беше положил, дойде да изгори храма? Докато римляните не изискват повече от обичайния данък, който нашите бащи са плащали на техните бащи; и когато веднъж си го вземат, не желаят нито да разрушават града, нито да докосват неговото светилище; та дори ще позволят на вашето потомство да бъде свободно, и вашите притежания ще са сигурни, и ще запазят вашите святи закони ненарушими за вас.

При което не мога да направя друго, освен да предположа, че Бог е напуснал Своето светили-ще и стои на страната на онези, с които воювате. Дори човек, ако е добър, ще избяга от нечист дом и ще намрази онези, които са в него; а вие се убеждавате, че Бог ще стои с вас във вашите нечестия, Бог, Който вижда всички тайни неща и чува това, което се пази в най-голяма тайна! И така какво е онова престъпление, моля ви, което е скрито между вас, или е потулено от вас! Та има ли нещо, което да не се знае и от враговете ви! Защото вие показвате вашите престъпле-ния по един надут начин, и се състезавате един с друг кой ще бъде по-нечестив от другия, и открито се хвалите с вашата неправда, като че ли е добродетел!

Но има възможност да оцелеете, ако желаете да я приемете, и Бог лесно се примирява с онези, които изповядват своите грехове и се покайват от тях. О, вие коравосърдечни нещастни-ци! Хвърлете всички оръжия и се смилете над вашата страна, която вече се разпада; върнете се от нечестивите си пътища и почетете достойнството на този град, който вие ще предадете, на този превъзходен храм с даровете на толкова много страни в него. Кой може да понесе да бъде първият, който ще запали този храм! Кой може да желае тези неща да изчезнат! И има ли нещо, което повече да заслужава да бъде запазено, о безчувствени твари, и по-глупави от самите камъни!

И ако не можете да видите тези неща с прозорливи очи, все пак се смилете за вашите семей-ства и поставете пред всяко едно от очите си вашите деца, жени и родители, които постепенно ще бъдат погубени или от глад, или от война. Аз осъзнавам, че тази опасност ще достигне до моята майка, и жена, и до моето семейство, което по никакъв начин не е нископоставено, и дори е било много видно в миналото; и може би вие си представяте, че само заради тях аз ви давам този съвет; ако това е всичко, убийте ги; не, вземете моята собствена кръв като награда, ако тя може да осигури вашето оцеляване; защото съм готов да умра, само вие да се върнете към здравия разум след моята смърт.”