За падането на ерусалим йосиф флавий
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Най-лошото поколение
- Брой на разпъванията: 500 на ден
- “С очи към Храма”
Ужасите на глада(v:x:3) 3. И това беше окаяно положение, и гледка, която с основание предизвика сълзи в нашите очи, как хората оцеляваха според своята храна, докато по-могъщите имаха повече от достатъчно, а по-слабите плачеха (заради липсата й). Но гладът беше по-тежък и от останалите страдания, и за нищо друго той не е така разрушителен, както за благоприличието; защото това, което иначе беше достойно за почит, в този случай беше презирано; дотолкова, че деца изтръгваха самите хапки от устата на бащите си, и още по-печално, така правеха майките със своите бебета; и когато тези, които им бяха най-скъпи, загиваха под ръцете им, те не се срамуваха да им отнемат последните хапки, които можеха да запазят живота им; и докато ядяха по този начин, не се криеха: но размирници идваха върху тях отвсякъде, и грабваха от тях това, което те самите бяха взели от други: защото когато видеха някоя къща, че е затворена, това беше за тях сигнал, че хората в нея имат някаква храна; при което разбиваха вратата, нахлуваха в нея и вземаха късове от това, което ядяха, почти от самите им гърла, и това насила; старците, които силно стискаха храната си, биваха бити; и ако жените скриваха това, което имаха в ръцете си, косите им биваха изкубвани заради това; нито се показваше някаква милост към старците или към бебетата, но вдигаха от земята децата, когато те увисваха на хапките, които бяха взели, и ги отърсваха на земята; но бяха още по-варварски жестоки към онези, които се противяха на нахлуването и направо поглъщаха това, което онези щяха да вземат, като че ли са били несправедливо лишени от своето право. Също измисляха ужасни методи за мъчение, за да открият къде има някаква храна, и те бяха следните: запушваха отходните канали на интимните части на нещастните окаяници и забиваха остри колове в техните задни части! И човек беше принуден да понесе това, за което е ужасно дори да се слуша, за да го накарат да признае, че имал един хляб, или че е открил шепа скрит ечемик; и това ставаше когато самите мъчители не бяха гладни; защото нещата биха били по-малко варварски, ако необходимостта ги притискаше; но правеха това за да упражняват своето безумие, и за да си приготвят провизии за следващите дни. Тези хора отиваха също да пресрещат онези, които през нощта се промъкваха извън града чак до римските стражи, за да събират диви растения и билки; и когато тези хора си мислеха, че са се отървали от врага, тези ограбваха от тях това, което носят със себе си, дори когато постоянно ги умолявали, и то като призовавали страшното име на Бога, да им върнат някоя част от това, което са си донесли; но те не им давали ни най-малката трохичка; и онези трябва-ло да бъдат доволни, ако били само ограбвани, а не също убити. Най-лошото поколение(v:x:5) 5. Затова е невъзможно да се посочи отделно всеки случай на нечестието на тези хора. Затова тук накратко ще изразя своето мнение: – Че от началото на света никой друг град е понесъл някога такива нещастия, нито някоя епоха е раждала някога поколение, което да е по-отдадено на нечестието, отколкото беше това поколение. . . . Брой на разпъванията: 500 на ден(v:xi:1-2) 1. Така че сега насипите на Тит бяха напреднали значително, независимо от това, че неговите войници бяха силно затруднени от стената. Тогава той изпрати група конници и им заповяда да дебнат онези, които излизат в долините да събират храна. Някои от тях наистина бяха боеспособни мъже, които не се задоволяваха с онова, което бяха взели чрез грабеж; но по-голямата част от тях бяха бедни хора, които бяха възпирани да не дезертират заради загрижеността за своите роднини; защото не можеха да се надяват да избягат заедно със своите жени и деца, без знанието на бунтовниците; нито можеха да си помислят да оставят тези близки да бъдат убити от разбойниците заради тях: не, тежкият глад ги направи смели да излизат така; защото не остана нищо друго, освен като се крият от бунтовниците, да бъдат пленени от врага; и когато щяха да бъдат пленени, биваха принудени да се защитават, от страх да не бъдат наказани; и след като са се защитавали, смятаха, че е твърде късно да молят за пощада; така че първо биваха бичувани, след измъчвани с всякакви мъчения преди да умрат, и накрая бяха разпъвани пред градската стена. Тази отвратителна процедура накара Тит силно да ги съжали, докато залавяха всеки ден петстотин юдеи; дори някои дни хващаха повече; но на него не му изглеждаше безопасно да пусне онези, които бяха пленени насила; а да постави пазачи над толкова много означаваше, че пазачите им ще бъдат безполезни за него. Основната причина, поради която той не забрани тази жестокост, беше тази, че се надяваше юдеите да се предадат от тази гледка, от страх да не бъдат самите те подложени на същото жестоко отношение. Така войниците от гнева и омразата, която носеха към юдеите, капо подигравка приковаваха на кръстове заловените, един по един начин, друг по друг; докато тяхното множество стана толкова голямо, вече нямаше място за кръстовете, нито кръстове за телата. 2. Но бунтовниците бяха толкова далеч от покаяние при тази тъжна гледка, че напротив, напра-виха множеството да повярва обратното, защото доведоха на стената близките на онези, които бяха избягали, заедно с такива хора, които желаеха да избягат към сигурността, която им предлагаха, и им показаха какви нещастия са изпитали избягалите при римляните; и им казаха, че заловените били молители, а не взети в плен. Тази гледка накара много от онези, които желаеха силно да избягат, да останат в града, докато истината стана известна; все пак някои от тях наистина избягаха веднага към сигурно наказание, считайки смъртта от своите врагове за по-спокоен край, отколкото тази от глада. . . . “С очи към Храма”(v:xii:3-4) 3. Така сега всяка надежда за бягство беше отсечена от юдеите, заедно с тяхната свобода да излизат от града. Тогава гладът се увеличи и поглъщаше хора с цели домове и семейства; горните стаи бяха пълни с жени и деца, които умираха от глад; а улиците на града бяха пълни с мъртвите тела на възрастните; децата и юношите също се скитаха по пазарите като сенки, подути от глад, и падаха мъртви където тяхната нещастна участ ги сполетяваше. Колкото до тяхното погребение, тези, които сами бяха болни, не можеха да сторят това; а онези, които бяха здрави и добре, се въздържаха от това заради големия брой на онези мъртви тела, и от несигурността кога и те самите ще умрат, защото много умряха докато погребваха други, и много отидоха в своите ковчези преди смъртният час да е дошъл! Нито имаше някакво оплакване при тези нещастия; нито се чуха някакви скръбни жалби; но гладът разстрои всички нормални страдания; защото онези, които тъкмо умираха, гледаха със сухи очи и отворени уста към другите, които вече бяха отишли в своята почивка преди тях. Също една дълбока тишина, и нещо като мътвешка нощ, беше обхванала града; докато все още разбойниците бяха по-опасни отколкото бяха тези нещастия сами по себе си; защото отваряха с взлом онези домове, които не бяха друго освен гробове на мъртви тела, и ги ограбваха; и отнасяйки дрехите от телата, излизаха със смях, и опитваха остриетата на своите мечове върху труповете; и за да докажат характера си, пронизваха онези, които лежаха все още живи на земята; но колкото до онези, които ги умоляваха да ги убият с меч, те бяха твърде горди, за да удовлетворят тяхната молба, и ги оставиха да умрат от глад. Сега всеки един от тях умираше с очи към Храма, и оставяха бунтовниците живи зад себе си. А бунтовниците в началото дадоха заповеди мъртвите да бъдат погребвани на обществени разноски, защото не издържаха на миризмата на мъртвите им тела. Но след това, като не можеха да правят това, хвърляха ги от стените в долините под тях. 4. Обаче, когато Тит, като обикаляше из тези долини, ги видя пълни с мъртви тела и силното разлагане около тях, нададе вопъл; и протягайки ръцете си към небето призова Бог да бъде свидетел, че това не беше негово дело: такова беше тъжното положение на самия град. Но римляните силно се радваха, тъй като никой от бунтовниците не можеше сега да прави набези извън града, защото те самите бяха недоволни; и гладът вече докосваше и тях. Освен това тези римляни имаха изобилие от жито и други стоки от първа необходимост от Сирия и от съседните провинции; много от които стояха близо до градската стена и показваха на хората колко големи количества от провизии имаха, и така караха врага да усеща глада още повече с голямото изобилие, дори до ситост, което сами имаха. Но тъй като бунтовниците все още не показваха никаква склонност да се предадат, Тит, от съжаление към останалите хора и от силно желание да спаси онова, което все още беше останало от тези нещастия, започна отново да издига своите насипи, макар материалите за тях да бяха трудни за намиране; защото всички дървета около града бяха вече отрязани за предишните насипи. Но войниците донесоха със себе си други материали от разстояние на деветдесет стадии, и с тях издигнаха насипи на четири части, много по-големи от предишните, макар това да беше направено само при кулата на Антония. . . .
Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|