За похватите в превода: опит за описание



страница2/2
Дата22.07.2016
Размер0.49 Mb.
1   2
particularización) – използване на по-точен или по-конкретен термин (англ. window > фр. guichet). Противопоставя се на генерализацията.

  • Модулация (modulación) – лексикална или структурна промяна на гледната точка, на подхода или на мисловната категория спрямо формулировката в изходния текст (исп. Vas a ser padre > бълг. Ще имаш дете)10.

  • Описание (descripción) – заместване на термин или на израз с описанието на формата или на функцията му (итал. panettone > исп. el bizcocho tradicional que se toma en Noche Vieja en Italia).

  • Разширение (amplificación) – добавяне на уточнения, които не съществуват в изходния текст, напр. обяснителни парафрази, бележки на преводача, включително под линия, и пр. (исп. Ramadán > el mes del ayuno para los musulmanes). Противопоставя се на изпускането.

  • Речево творчество (creación discursiva) – създаване на изкуствено съответствие, непредвидимо извън контекста (напр., при заглавия на филми – англ. Rumble fish > исп. La ley de la calle).

  • Транспозиция (transposición) – промяна на граматическата категория (англ. He will soon be back > исп. No tardará en venir вместо Estará de vuelta pronto.)

  • Утвърдено съответствие (equivalente acuñado) използване на вече възприети и утвърдени термини или изрази в метаезика като еквиваленти на термини или изрази от изходния език (англ. They are like as two peas > исп. Se parecen como dos gotas de agua).


    Класификация на техниките за превод на Уртадо Албир и Молина Мартинес


    Адаптация

    (adaptación)

    (англ.) baseball > (исп.) fútbol

    Вариация

    (variación)

    Промяна на тона, стила, диалекта, социолекта и пр.


    Генерализация (generalización)

    (фр.) guichet, fenêtre, devanture > (англ.) window

    Дословен превод (traducción literal)

    (англ.) She is reading > (исп.) Ella está leyendo

    Езикова компресия (compresión lingüística)

    (англ.) Yes, so what? > (исп.) ¿Y?

    Езиково разширяване (ampliación lingüística)

    (англ.) No way > (исп.) De ninguna de las maneras

    Заимстване, заемка

    (préstamo)

    (англ.) lobby > (исп.) lobby

    (англ.) meeting > (исп.) mitin



    Заместване

    (substitución)

    Заместване на езикови елементи с извънезикови (интонация, жестове) и обратно

    Изпускане

    (elisión, reducción)

    Изпускат се елементи с информация от изходния текст

    Калкиране, калка

    (calco)

    (фр.) École Normal > (англ.) Normal School

    Компенсация (compensación)

    (англ.) I was seeking theе, Flathead > (фр.) En vérité, c’est bien toi que je cherche, O Tête-Plate11

    Конкретизация (particularización)

    (англ.) window > (фр.) guichet

    Модулация

    (modulación)

    (исп.) Vas a ser padre > (бълг.) Ще имаш дете

    Описание

    (descripción)

    (итал.) panettone > (исп.) el bizcocho tradicional que se toma en Noche Vieja en Italia

    Разширение

    (amplificación)

    (исп.) Ramadán > el mes del ayuno para los musulmanes

    Речево творчество (creación discursiva)

    (англ.) Rumble fish > (исп.) La ley de la calle

    Транспозиция (transposición)

    (англ.) He will soon be back > (исп.) No tardará en venir

    Утвърдено съответствие (equivalente acuñado)

    (англ.) They are like as two peas > (исп.) Se parecen como dos gotas de agua


    3.4. Други предложения за систематизиране на преводаческите техники

    Тъй като съществува огромно многообразие от подходи към техниките за превод, много от тях не фигурират в разработките на Уртадо Албир и Молина Мартинес и затова предлагаме още две класификации, появили се в западното преводознание в края на 90-те години на миналия век - преводаческите стратегии на Андрю Честърман (1997) и систематизирането на основните преводачески процедури на Хуан-Габриел Лопес Гиш и Жаклин Минет Уилкинсън (1997). Избираме тях, тъй като те са относително най-нови и в най-голяма степен са съизмерими концептуално с предложението за класификация на преводаческите техники на Уртадо Албир и Молина Мартинес, което съставлява ядрото на настоящия обзор на този проблем в западното преводознание.



    3.4.1. Класификация на А. Честърман

    Честърман основава класификацията си на „преводаческите стратегии” (според неговата терминология) на презумпцията, че те са инструмент, който помага на преводачите да се придържат към нормите на превод. Неговата изходна точка е възприемането на превода като процес и вследствие на това разделя стратегиите на две големи групи – стратегии на разбиране (comprehension strategies) и стратегии на производство (production strategies), но систематизира главно вторите. Без да се опира на конкретни двойки езици, Честърман разделя стратегиите на три големи групи - синтактични, семантични и прагматически, като всяка група съдържа по десет подкатегории.



    • Синтактичните стратегии биват: 1) дословен превод (literal translation); 2) заемка, калка (loan, calque); 3) транспозиция (transposition); 4) промяна на преводната единица (unit shift); 5) промяна в структурата на фразата (phrase structure change); 6) промяна в структурата на изречението (clause structure change); 7) структурна промяна между изречения (sentence structure change); 8) промяна в кохезията (cohesion change); 9) промяна на равнището - фонологично, морфологично, синтактично и лексикално (level shift); 10) промяна на реторичната схема – паралелизъм, повторение, алитерация и пр. (scheme shift).

    • Семантичните стратегии биват: 1) синонимия (synonomy); 2) антонимия (antonomy); 3) хипонимия (hyponomy); 4) опозитивни двойки (converses); 5) промяна в равнището на абстракция (abstraction change); 6) промяна в разпределението на елементите (distribution change); 7) емфатична промяна (emphasis change); 8) парафраза (paraphrase); 9) промяна на тропи (trope change); 10) други семантични промени (other semantic changes).

    • Прагматическите стратегии биват: 1) културно филтриране [или т.нар. натурализация] (cultural filtering); 2) поясняване (explicitness change); 3) промяна в информацията (information change); 4) промяна на междуличностното отношение (interpersonal change); 5) промяна в речевия акт (illocutionary change); 6) промяна в кохерентността (coherence change); 7) частичен превод (partial translation); 8) промяна във видимостта [на автора] (visibility change); 9) трансредактиране (transediting) - термин на К. Стетинг (1989)12, с който се обозначават редакторските промени, които преводачът трябва да направи при недобро състояние на оригинала (пренаписване, значителни структурни промени и пр.); 10) други прагматически промени (other pragmatic changes) - напр. избор на определен диалект. (Честърман, 1997: 87-116)

    Класификацията на Честърман е извънредно детайлизирана и в този смисъл е изключително полезна за описване на преводаческия процес, но в същото време именно нейната изчерпателност я прави твърде тромава, за да послужи като инструмент за обучение на бъдещи преводачи.

    3.4.2. Класификация на Лопес Гиш и Минет Уилкинсън

    Лопес Гиш и Уилкинсън не предлагат нови техники на превод, а обобщават съществуващите (въз основа на съпоставка между двойката езици английски-испански), главно на Вине и Дарбелне, като ги систематизират в десет пункта и коментират подробно практическото им приложение, което прави разработката им особено полезна за преводачите.13 В тяхната класификация обаче необяснимо липсват някои общоприети техники, като например различните видове културни съответствия, което е сериозен недостатък в разработката им. Предложените от тях техники, наречени „процедури”, са следните: заемка, калка, дословен превод, транспозиция, модулация, съответствие, адаптация, добавяне (expansión), изпускане (reducción) и компенсация. (Хил Бардахи, 2003: 154)



    ІІ. Руска школа

    1. Понятие за преводаческа трансформация в руската школа

    От началото и след 50-те години на ХХ в. въпросът за преводаческите трансформации намира място в трудовете на такива теоретици на превода като Я. И. Рецкер, А. В.Фьодоров, Л. С. Бархударов, А. Д. Швейцер, В. Н. Комисаров, Л. К.Латишев и др.

    Съвременното руско преводознание разглежда преводаческите трансформации като част от теорията за закономерните съответствия (ТЗС), формулирана за първи път през 1950 г. от Я. И. Рецкер в статията му „О закономерных соответствиях при переводе на родной язык”, както и в монографията на А. В. Фьодоров „Введение в теорию перевода” (1953). Рецкер (1974: 11-12) различава три категории закономерни съответствия: 1) еквиваленти (установили се по силата на тъждественост на означаемите и наложили се в традицията на езиковите контакти); 2) вариантни и контекстуални съответствия и 3) всички видове преводачески трансформации, които са тясно свързани с понятието „единица на превода“. Редица учени разглеждат ТЗС като мощен стимул за възникването през 50-те години на миналия век на ново направление в лингвистиката – лингвистика на превода.

    Преди да пристъпим към описанието на преводаческите трансформации, трябва да се определи значението, което влагат редица руски учени в термина „преводаческа трансформация”.

    От лингвистична гледна точка думата „трансформация” означава „преобразуване, превръщане”, т.е. може да има обектно и субектно значение. В разговорния език „трансформация” се употребява предимно със субектно значение – например, когато говорим за настъпила качествена промяна у някого, водеща до ново отношение към света, до нови нравствени позиции и т.н. Според Български тълковен речник (2008: 979) трансформацията е „промяна на вида, формата и строежа на нещо; преобразуване.” Речникът на чуждите думи в българския език (1982: 872) определя трансформацията като „промяна, преобразуване на вида на нещо”. Като научен термин в лингвистиката „трансформация” се използва най-вече с обектно значение. О. С. Ахманова (1969: 480) определя трансформацията като „един от методите за пораждане на вторични езикови структури, който се състои в закономерно изменение на основните модели (или ядрени структури)”. Според Съвременния речник на чуждите думи (1999: 617) трансформацията е „преобразуване […], благодарение на което от една конструкция може да се получат редица други конструкции”. С други думи, лингвистичното значение на думата „трансформация” означава преди всичко както целенасочено преобразуване, така и неговият резултат.

    ТЗС не се споделя от всички учени, тъй като например тя е трудно приложима към синтактичните или фразеологичните конструкции, които сами по себе си не са обект на превода, а по-скоро на декодиране на техния смисъл в изходния текст. Самият Рецкер (1962: 49) твърди, че “даже установените, устойчиви граматични съответствия в много случаи се оказват неприемливи в практиката на превода”. Авторът добавя, че методът на откриване на аналози е приложим най-често при превода на обществено-политически текстове и намирането на терминологични еквиваленти в научно-техническия превод (1950: 158). В основата на постановката на Рецкер и Фьодоров във споменатите трудове стои схващането, че дадена лексикална единица, т.е. дума от изходния текст, в по-голяма или по-малка степен съответства или трябва да съответства на лексикална единица от езика на превода и именно към тези съответствия трябва да се стреми преводачът.

    1.1. Рецкер, в съавторство с Бархударов (2003: 83-84), започват да наричат “адекватни замени” похватите при превода или разновидностите на лексикалните трансформации. Към тях те отнасят „смисловото (логическото) развитие на понятието” и така нареченото „цялостно преосмисляне”.

    От голямо значение в теорията на превода е определението на Бархударов (1975: 5) за същността на преводаческите трансформации, тъй като то в голяма степен разкрива същността на този въпрос. Според него става въпрос за междуезикови преобразувания, пренареждане на елементите от изходния текст, операции на повторно изразяване на смисъла или перифразиране за постигане на преводна еквивалентност. Терминът „трансформация“ се използва най-вече за изразяване на определени отношения между изходния текст и неговия превод, за своеобразна замяна в процеса на превода на една форма с друга. Според тази изходна постановка преводаческите трансформации представляват междуезикови операции на повторно изразяване на смисъла. Именно в този смисъл Комисаров (2002: 172) говори за трансформационен превод. Интересен е фактът, че в западното преводознание терминът “трансформация“ се среща много рядко, тъй като се употребява предимно понятието „съответствие“ (Алексеева, 2010: 162-163).



    1.2. А. Д. Швейцер (1973) отбелязва редица недостатъци на ТЗС, както и на самия термин. Въпреки това подчертава, че тази теория „е оказала и продължава да оказва значително влияние върху развитието на лингвистичната теория на превода и на практиката на нейното преподаване като езикова дисциплина. Именно тази теория лежи в основата на повечето излезли в наше време практически пособия по превод” (1973: 17). В публикуваната през 1988 г. книга „Теория перевода: статус, проблемы, аспекты“ Швейцер обобщава възгледите на теоретиците на превода за преводаческите трансформации като подробно ги описва и отнася този термин до семантичните и прагматичните аспекти на превода. В своето тълкуване авторът посочва, че терминът „трансформация” се използва в преводознанието в метафоричен смисъл. Според него всъщност става въпрос за отношение между изходно и крайно езиково изразяване, за замяна в процеса на превода на една форма за изразяване с друга – замяна, която ние образно наричаме превръщане или трансформация (1988: 118).

    1.3. А. Н. Крюков (1988: 71) отбелязва, че процесът на превода трябва да се мисли „не като процес на ˈсглобяванеˈ на текста на превода от ˈзаготовкиˈ в изходния текст по пътя на пренареждане, замени, добавяния и изпускания, а като процес на пораждане на речево изказване, насочено към постигане на по-рано поставена цел, т.е. като речева дейност на базата на езика на превода“.

    1.4. Л. К. Латишев използва собствена терминология и говори за “мярка на преводаческите трансформации” (2000: 40). Той определя същността на преводаческите трансформации като “съзнателно отстъпление от структурния и семантичния паралелизъм между изходния език и езика на превода в името на тяхната еднаквост в плана на въздействието” (2000: 27). Причините за използването на преводаческите трансформации Латишев вижда в съществените разминавания на комуникативните компетенции на носителите на изходния език и носителите на езика на превода, както и в необходимостта те да се изгладят заради постигането на еднаквост на въздействието на изходния и преведения текст, т.е. в областта на прагматиката. Авторът смята, че преводаческите трансформации са средство за решаване на противоречията, които периодично възникват между двете основни изисквания към превода според него: изискването за равностойност на регулиращото въздействие на изходния текст и текста на превода и изискването за семантично-структурно подобие (2000: 30).

    1.5. В. Н. Комисаров (2004: 172) определя трансформацията като преобразуване на отрязък от текста на оригинала в текста на превода, като я нарича „операционна единица“ на преводаческия процес. Авторът отделя от трансформациите „преводаческите съответствия“, определяйки ги като „единици на езика на превода, често използвани за превод на дадена единица от езика на превода“. Доколкото преводаческите трансформации се осъществяват с помощта на езикови единици, имащи както план на съдържанието, така и план на изразяването, те имат формално-семантичен характер и предизвикват преобразуване и на формата, и на значението на изходните единици.

    1.6. И. С. Алексеева (2010: 166) разбира под трансформации междуезикови преобразувания, които изискват „реорганизиране” на лексикално, граматично и текстово равнище.

    1.7. В. Г. Гак (1978: 15) определя преводаческите трансформации като отдръпване „от използването на изоморфни средства, налични в двата езика“. Използването на преводачески трансформации се налага от различни фактори. В този случай оказват влияние не само особеностите на узуса – или общоприетото използване на изоморфни средства за изразяване, – но и специфичните контекстуални особености на тези средства в конкретния речев регистър. Тяхното пренебрегване води в преведения текст до загуба на функционално-стилистични средства, присъстващи в оригинала.

    1.8. Р. К. Миньяр-Белоручев (1980: 219-220) отбелязва, че работата на преводача може да бъде определена като поредица от трансформации на различни равнища: 1) трансформации на лексикално равнище (вътрешно езикова и междуезикова синонимия); 2) трансформации на семантично равнище (смислов анализ на текста); 3) трансформации на информационно равнище (ключова информация, речева компресии и др.). Докато трансформациите на лексикално равнище (повърхнинна структура) и на семантично равнище (дълбочинна структура) могат да се нарекат лингвистични операции, то трансформациите на информационно равнище представляват изцяло преводачески операции, които подкрепят статута на съществуването на самостоятелна наука за превода. Смисълът на трансформациите според автора се състои в изменение на формалните (лексикални и граматични трансформации) или на семантичните (семантични трансформации) компоненти на изходния текст при съхраняване на информацията, предназначена за предаване (1980: 231).

    1.9. А. Л. Семьонов (2008: 160-162) отбелязва, че преводачът се сблъсква с такива различия, които не позволяват без загуби в смисъла да се използват прости замени на единици от единия език с единици на другия. Тогава той е длъжен да намери такива средства, които да притежават съответните функции на въздействие върху читателя на превода, каквито е имал оригиналът по отношение на носителите на езика. Семьонов нарича преводачески трансформации междуезиковите преобразувания, използвани за целите на постигане на еквивалентност между текстовете на оригинала и превода, както и за съхраняване на функционалното въздействие на съобщението. Авторът добавя, че трансформацията е преводачески способ, за който е характерен отклонение от семантико-структурния паралелизъм между оригинала и превода.

    1.10. Н. К. Гарбовский, Н. Ф. Белик и А. Ф. Ширяев (1982: 97) отбелязват, че изучаването на видовете преводачески трансформации заема централно място в обучението по превод. Под преводачески трансформации те разбират „отстъпление от използваните изоморфни средства, налични в двата езика“. Според тях използването на трансформации може да бъде продиктувано от различни фактори, като в основата лежат не само особеностите на общоприетата употреба на изоморфни средства за изразяване, установени от езиковите норми на дадената двойка езици, но и случайни, обусловени от специфичността на контекста, които се използват в конкретна функционална разновидност на речта. Именно последните често не се вземат под внимание от преводачите, което води до това преведеният текст да губи изразителността на оригинала.

    1.11. А. Паршин (2000: онлайн ресурс) смята, че по-подробна характеристика на процеса на превода се постига по пътя на описанието на „мислените операции“, с помощта на които преводачите намират необходимия инвариант на превода. По време на тези операции се предполага, че между единиците на оригинала и единиците на превода съществува непосредствена връзка, при която от изходните единици чрез определени преобразувания или трансформации могат да се получат единици на превода. Според Паршин представянето на процеса на превода като преобразуване на единици от оригинала в единици на превода има условен характер. Самите преобразувания не се осъществяват отделно в изходния и в преведения текст, а задължително между разноезични единици. Във връзка с това споменатите преобразувания, или както Паршин ги нарича „способи на превода“, вече не представляват вътрешноезикови трансформации, а преводачески трансформации. В този смисъл Паршин прави заключението, че преобразуванията, чрез които може да се осъществи преход от единиците на оригинала към единиците на превода се наричат преводачески (междуезикови) трансформации.

    2.0. Класификации на преводаческите трансформации в руската школа

    Описанието на видовете преводачески трансформации става един от важните научни и лингвистични въпроси в теорията на превода и изучаването на процеса на превода. Изводите за наличието на едни или други съответствия се правят въз основата на съпоставителен анализ на изходния текст и текста на превода, което често излиза извън рамките на научното изследване на обективните когнитивни процеси при превода.

    В руското преводознание съществуват много класификации на преводаческите трансформации. Ще се спрем на най-често цитираните в научната литература.

    2.1. Я. И. Рецкер (1974: 216) разграничава два основни типа трансформации:

    1) граматични (чрез замяна на части на речта или изречението);

    2) лексикални (конкретизация, генерализация, диференциация на значението, антонимичен превод, компенсация на загубите и др.).

    В друг съвместен учебник с Комисаров и Тархов (2005: 97-98), Рецкер посочва следните по-подробни видове трансформации:

    1) граматични (преобразуване на структурата на изречението в процеса на превода в съответствие с нормите на езика на превода):

    – промя на словореда;

    – промяна в структурата на изречението (пълна и частична);

    – замяна на части на речта и части на изречението;

    – добавяне на думи;

    – изпускане на думи

    2) лексикални:

    – диференциация на значението;

    конкретизация на значението;

    – генерализация на значението;

    – смислово развитие;

    – антонимичен превод;

    – цялостно преобразуване

    – компенсация на загубите в процеса на превода.



    2.2. Л. С. Бархударов (Бархударов и Рецкер, 2003: 78) говори за четири основни вида трансформации:

    1) разместване:

    – промяна на реда на думите и словосъчетанията в структурата на изречението;

    – промяна в последователността на частите на сложното изречение;

    – промяна в реда на самостоятелни изречение в постройката на текста.

    2) замени:

    – на формата на думата;

    – на частите на речта;

    – на частите на изречението (реорганизиране на синтактичната структура на изречението);

    – синтактични замени в сложното изречение (на просто изречение със сложно, на сложно изречение с просто, на главно изречение с подчинено, на съюзно свързване с безсъюзно и др.);

    – лексикални (конкретизация и генерализация);

    – замяна на следствието с причина и обратното;

    – антонимичен превод;

    – компенсация.

    3) добавяне;

    4) изпускане.



    2.3. А. Д. Швейцер (1973: 274-280) различава похвати на превода – отнасящи се към областта на преводаческата практика – и трансформации, съставляващи основата на един или друг похват, като в голяма степен се явяват елементи на теоретичния модел на превода. Той различава семантични и синтактични (граматични) трансформации. Семантичните трансформации определя като „описващи ситуативния модел на видовете преобразувания на смисловата структура на отделните думи и изказвания в цялото”, а синтактичните – като „преобразуване на граматичната структура на изказването при запазване на неговия лексикален пълнеж”. Швейцер предлага следната класификация:

    1) семантични трансформации:

    векторна замяна;

    – добавяне на семантични компоненти;

    – замяна на семантични категории;

    – изпускане на семантични компоненти;

    – пренос;

    – преразпределение на семантичните компоненти;

    – повторение на семантични компоненти;

    – разширение;

    – смесване;

    – съкращение на семантични компоненти;

    – свиване.

    2) синтактични трансформации:

    – антонимичен превод;

    – генерализация;

    – конкретизация,

    както и други разновидности на преобразувания, по-точно:

    3) замени:

    – лексикално разгръщане;

    – лексикално свиване;

    – стилистична модификация.

    4) преобразуване на изходния текст:

    – компресия на текста;

    – прагматична адаптация.

    Швейцер обобщава преводаческите трансформации и в друга, по-сбита класификация:

    1) трансформации на компонентно равнище въз основа на семантична валентност (замяна на морфологични средства с лексикални, с други морфологични, синтактични, фразеологични средства и т.н.);

    2) трансформации на прагматично равнище (преводачески компенсации, замяна на стилистични средства с други, замяна на реалии с аналогични в езика на превода, както и интерпретиращ и поясняващ превод и др.);

    3) трансформации, които се осъществяват на референциално равнище (конкретизация, генерализация, замяна на реалии, реметафоризация, метонимична трансформация, деметафоризация и др.);

    4) трансформации на стилистично равнище (компресия и разширение).



    2.4. В. Н. Комисаров (2004: 56) разглежда следните видове трансформации:

    1) лексикални (транскрибиране, транслитерация, калкиране); лексико-семантични замени (модулация или смислово развитие, конкретизация и генерализация;

    2) граматични (дословен превод или синтактично уподобяване [разделяне на изречение, обединяване на изречения], граматични замени [на формите на думите, на частите на речта, на вида изречение] и разделяне на изречение;

    3) комплексни лексико-граматични (2004: 87) (антонимичен превод, експликация или описателен превод, компенсация).



    2.5. Л. К. Латишев (1981: 248) подразделя преводаческите трансформации в шест вида:

    1) лексикални (синонимна замяна, която зависи от контекста);

    2) стилистични (трансформация на стилистичната оцветеност на превежданата дума;

    3) морфологични (трансформация на една част на речта в друга или нейната замяна с няколко части на речта);

    4) синтактични (трансформации на синтактични конструкции – думи, словосъчетания и изречения, – промяна на вида подчинено изречение, промяна на вида на синтактичните връзки и др.;

    5) семантични (замяна на детайли с признаци);

    6) смесени (конверсна трансформация и антонимичен превод).

    2.6. И. С. Алексеева (2010: 166) разграничава седем основи вида трансформации:

    1) разместване:

    – в превода на разположението на езиковите елементи, които съответстват на езиковите елементи на оригинала;

    – на отделни думи, словосъчетания, части на сложното изречение, на прости изречения в рамките на сложното и т.н.

    2) замяна:

    – замяна на формата на дума (напр. ед. с мн. число и т.н.; падежни замени при различие в управлението);

    – замяна на части на речта (напр. замяна на сложно съществително с конструкция прилагателно + съществително и т.н.);

    – порономинализация (напр. замяна на първична номинация с вторична: съществително име с лично или показателно местоимение и т.н.);

    – замяна на части на изречението тогава, когато се осъществява пренареждане на синтактичната структура;

    – синтактични замени в сложното изречение (на сложно изречение с просто; на просто изречение със сложно; на сложно съчинено със сложно подчинено изречение; на съюзно свързване с безсъюзно и т.н.);

    – лексикални (частично изменение на семния състав на изходната лексема; преразпределяне на семния състав на изходната лексема; конкретизация; генерализация);

    3) добавяне (разширяване на текста на оригинала, свързано с необходимостта от по-пълно предаване на неговото съдържание);

    Добавянията според авторката биват:

    лексикални и

    – граматични.

    4) изпускане:

    – контекстуално (свързани с формата на превод – най-често при устния превод този вид изпускане е резултат от компресирането на текста, но стремежът е да не засяга инвариантните съответствия и т.н.).

    5) антонимичен превод (лексико-семантична замяна, която се изразява най-често в трансформация на утвърдителна конструкция в отрицателна).

    6) компенсация (отнася се до функционалните доминанти на текста, които регулират йерархичните компоненти на съдържанието: инварианти и вариантно-вариабилни компоненти.

    Алексеева различава също:

    – едноравнищна позиционна компенсация (предаване в превода най-вече на фразеологизми);

    – разноравнищна/качествена компенсация (широко разпространена при превода на народни приказки, където са налице редица инваринатни признаци: словоред, устойчиви епитети, безпредикатни структури, архаично-просторечна лексика и т.н.).

    7) описателен превод (многофункционална трансформация, която по същество представлява лексикална замяна с генерализация, съпроводена с лексикално добавяне).

    2.7. Т. Р. Левицкая и А. М. Фитерман (1963: 263) открояват три типа преводачески трансформации:

    1) граматични (размяна, изпускане и добавяне, реконструиране и замяна на изречение);

    2) стилистични (синонимични замени и описателен превод, компенсация и др.);

    3) лексикални (замяна и добавяне, конкретизация и генерализация на изречението, както и изпускането).



    2.8. Р. К. Миньяр-Белоручев (1980: 181) насочва своето внимание към симултанния превод и смята, че преводаческите трансформации имат за цел да подготвят изходния текст за операции на формално-знаково равнище. За тази цел авторът разглежда следните трансформации:

    1) лексикални (търсене на речеви единици, съществуващи в семантичните системи, оформени у преводача);

    2) граматични (отчитащи най-разпространените несложни синтактични конструкции на езика на превода):

    – преминаване от обратен към прав словоред;

    – замяна на пасивни конструкции с активни;

    – преминаване от едносъставно изречение към многосъставно;

    – замяна на изходен подлог;

    – преминаване от една част на речта към друга;

    – замяна на сложни синтактични конструкции с прости.

    3) речева компресия, която се постига по пътя на използване на всички възможни видове трансформации.



    2.9. Т. Р. Казакова (2001: 22) отбелязва, че от езикова гледна точка за превода на определени единици от изходния текст, за които няма стандартни съответствия, преводачът разполага с три основни групи трансформации:

    1) лексикални (транслитерация/транскрипция, калкиране, семантична модификация, описание, коментар, смесен (паралелен) превод);

    2) граматични (функционални замени и добавяния, граматични трансформации, антонимичен превод, нулев превод и др.);

    3) стилистични (замяна на лексикалния състав, замяна на образ, замяна на тропи, отнемане на преносно значение, дословен превод с коментар или без коментар и др.).



    2.10. В. Н. Крупнов14 (1979: 13-25) откроява следните видове преводачески трансформации:

    1) компресия;

    2) общо реорганизиране на изреченската структура (съобразено с особеностите на структурата на английското изречение);

    3) инверсия (предполага подредба на думите в обратен ред по отношение на тяхния обичаен словоред, когато това се изисква от граматичните правила на езика на превода);

    4) конкретизация (подбор при превода на най-точните или конкретни съответствия или нюанси на значението);

    5) генерализация (той е противоположен на конкретизацията и вместо дума с конкретно значение, се използва дума с по-общо значение);

    6) смислово развитие при превода (по-дълбоко смислово тълкуване на една или друга лексикална единица или словосъчетание с цел уточняване на смисловото съдържание на изказването и намиране на по-добро и стилистично уместно контекстуално решение);

    7) антонимичен превод (има за цел най-адекватното и естествено за езика на превода изразяване на мислите от оригинала чрез използване на противоположни лексикални значения);

    8) цялостно преобразуване (преобразуване на вътрешната форма както на отделната лексикална единица, така и на цялото изречение, като преобразуването се извършва не по елементи, а цялостно15);

    9) компенсация (използва се тогава, когато дадена единица от оригинала – без организираща и смислова роля в текста – не може да се възпроизведе напълно и се заменя с формално по-далечна в езика на превода, при условие че това не нарушава смисловото единство на целия текст);

    10) превод на атрибутивни съчетания и групи.

    2.11. В. Г. Гак (1971: 78-96) формулира пет основни вида семантични трансформации, които съвпадат с пет типа логически отношения между понятията:

    1) синонимични замени;

    2) антонимични преобразувания;

    3) семантични процеси на разширяване и стесняване (= генерализация и конкретизация при превода);

    4) процес на пренос (= логическо развитие на понятието);

    5) преразпределение на семантичните компоненти (замяна на дума със словосъчетание или словосъчетание с дума), съкращаване или повтаряне на семантични компоненти, изпускане или добавяне на семантични компоненти, замяна на семантични категории и т.н.



    2.12. З. Д. Лвовская (по Гарбовски, 2007: 374) нарича преводаческите трансформации „еквивалентни преобразувания”, като различава следните видове:

    1) замени от общ тип;

    2) замени на значението на изреченията;

    3) замени, свързани с изменение на повърхностните синтактични отношения и на експликацията на дълбочинните връзки;

    4) замяна на едно изречение с две или повече, или обединяване на две или повече изречения в едно;

    5) конкретизация;

    6) генерализация;

    7) антонимични замени;

    8) компенсация.

    Заключение

    Представеният обзор на предводаческите техники/трансформации в западноевропейското, американското и руското преводознание показва сложността на този теоретичен и практически проблем, която се изразява в голямото разнообразие от подходи и критерии за описание и систематизиране на преводаческите похвати, използвани в процеса на превода с цел решаване на конкретни преводачески проблеми за постигане на функционално-еквивалентен превод.



    В зависимост от конкретната преводаческа задача и от типа текст за превод, както и от теоретичното описание и анализ на преводаческия продукт, в научните изследвания обикновено се използват смесени модели на преводачески техники/трансформации. В този смисъл би представлявал интерес по-задълбочен съпоставителен анализ на класификациите на отделните школи в теорията на превода с цел изграждането на специфични модели на превод и изследване, които да са приложими към различни видове текстове и форми на превод, както и да подпомагат преводачите в практическата им работа.
    Библиография
    Chesterman, A. (1997): Memes of Translation. The Spread of Ideas in Translation Theory. Amsterdam-Philadelphia: John Benjamins B.V.

    Gil Bardají, A. (2003): Procedimientos, técnicas, estrategias: operadores del proceso traductor [Онлайн ресурс]. [Tesis doctoral]. Barcelona: UAB, Facultat de Tradució I Interpretació. Достъпен чрез <http://ddd.uab.cat/record/45586> [Посетен на 12.06.2012].

    Hurtado Albir, A. (2011): Traducción y traductología. Introducción a la Traductología. Madrid: Cátedra.

    Levi, A. (2002): „La traducción del español al búlgaro: sistema, norma, uso (Esbozos para una Teoría de la traducción del español al búlgaro y viceversa)“. – Simposio Internacional. Actas. 40 años de Licenciatura en Filología Española en la Universidad de Sofía “San Clemente de Ojrid”. Sofía: 253-260.

    Molina Martínez, L. (2001): Análisis descriptivo de la traducción de los culturemas árabe-español. [Онлайн ресурс]. [Tesis doctoral]. Barcelona: Universitat Autonoma de Barcelona, Departament de Traducció i d’Interpretació. Достъпен чрез <http://www.tesisenxarxa.net/TESIS_UAB/AVAILABLE/TDX-1025104-172853/lmm1de1.pdf> [Посетен на 12.03.2011]

    Molina Martínez, L., Hurtado Albir, A. (2002): „Translation Techniques Revisited. A Dynamic and Functionalist Approach”. – Meta, XLVII, 4: 498-512.

    Newmark, P. (2004): Manual de traducción. Madrid: Ediciones Cátedra (Grupo Anaya, S.A.).

    Nida, E. (1964): Toward a Science of Translating. Leiden: E.J. Brill.

    Vázquez-Ayora, G. (1977): Introducción a la Traductología. Washington: Georgetown University.

    Vinay, J.-P., Darbelnet, J. (1995): Comparative Stylistics of French and English. (Превод: J. C. Sager, M.-J. Hamel). Amsterdam-Philadelphia: John Benjamins B.V.

    Vinay, J.-P., Darbelnet, J. (2000): „A Methodology for Translation”. (Превод: J. C. Sager, M.-J. Hamel) – The Translation Studies Reader, L. Venuti. London-New York: Routledge: 84-93.

    Алексеева, И. С. (2010): Введение в переводоведение. Москва: Издательский центр „Академия”.

    Ахманова, О. С. (1969): Словарь лингвистических терминов. Москва: Советская энциклопедия, 1969.

    Бархударов, Л. С. (1975): Язык и перевод. Москва: Международные отношения.

    Бархударов, Л. С., Рецкер, Я. И. (2003): Курс лекций по теории перевода. Москва: МГПИИЯ.

    Български тълковен речник (2008): София: Наука и изкуство.

    Вине, Ж.-П., Дарбельне, Ж. (1978): „Технические способы перевода”. – Вопросы теории перевода в зарубежной лингвистике: 157-167. [Онлайн ресурс]. Достъпен чрез: <http://www.philology.ru/linguistics1/vinay-darbelnet-78.htm> [Посетен на 05.06.2012]

    Врина-Николов, М. (2004): Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. (Превод: Р. Станчева). София: ИК „Колибри”.

    Гак, В. Г. (1971): „Семантическая структура слова как компонент семантической структуры высказывания“. – Семантическая структура слова. Психолингвистические исследования. Отв. ред .А. А. Леонтьев. Москва: Наука.

    Гак, В. Г. (1978): „Межъязыковая ассимиляция и прогнозирование трансформаций при переводе.” – Вопросы теории перевода: Сб. науч. трудов МГПИИЯ. Вып. 127. Москва.

    Гарбовски, Н. К. (2007): Теория перевода. Москва: Изд-во Московского Университета.

    Гарбовский, Н. К. и др. (1982): Перевод как лингвистическая проблема. Москва: Изд-во Московского Университета.

    Казакова, Т. А. (2001): Практические основы перевода. Санкт-Петербург: „Издательство Союз”.

    Комиссаров, В. Н. (2004): Современное переводоведение. Москва: Издательство „ЭТС”.

    Комиссаров, В. Н. (2004): Теория перевода (лингвистические аспекты). Москва: Высшая школа.

    Крупнов, В. Н. (1979): Курс перевода. Английский язык. Москва, Международные отношения.

    Крюков, Н. А. (1988): „Понимание как переводческая проблема“. – Перевод и интерпретация текста. Отв. ред. В. А. Кухаренко и др., Москва: Наука.

    Латышев, Л. К. (1981): Эквивалентность перевода и способы ее достижения. Москва: Международные отношения.

    Латышев, Л. К. (2000): Технология перевода. Мосва: НВИ-Тезаурус.

    Левицкая, Т. Р., Фитерман, Т. Р. (1963): Проблемы перевода. Москва: Международные отношения.

    Миньяр-Белоручев, Р. К. (1980): Общая теория перевода и устный перевод. Москва: Воениздат.

    Паршин, А. (2000): Теория и практика перевода. [Онлайн ресурс]. Москва, Русский язык. Достъпен чрез <http://letitbit.net/download3.php>. [Посетен на 22.06.2012].


    Рецкер, Я. И. (1950): „О закономерных соответствиях при переводе на родной язык”. – Вопросы теории и методики учебного перевода. Ред. К. А. Ганшина и И. В. Карпов. Москва: Изд-во Акад. пед. наук РСФСР.

    Рецкер, Я. И. (1974): Теория перевода и переводческая практика. Москва: Р. Валент.

    Рецкер, Я. И., и др. (2005): Пособие по переводу с английского языка на русский. Часть II. Москва: Высшая школа.

    Речник на чуждите думи в българския език (1982): София: Издателство на Българската академия на науките.

    Сдобников, В. В., Петрова, О. В. (2001): Теория перевода. Нижний Новгород: Издательство НГЛУ им. Н. А. Добролюбова.

    Семенов, А. Л. (2008): Современные информационные технологии и перевод. Москва: Издательский центр „Академия”.

    Современный словарь иностранных слов (1999): Москва: Русский язык.

    Федоров, А. В. (1953): Введение в теорию перевода Москва: Издательство литературы на иностранных языках.

    Федоров, А. В. (1983): Основы общей теории перевода. Москва, Высшая школа.

    Швейцер, А. Д. (1973): Перевод и лингвистика (газетно-информационный и военно-публицистический перевод). Москва: Воениздат.

    Швейцер, А. Д. (1988): Теория перевода: статус, проблемы, аспекты. Москва: Наука.

    1 С оглед на прегледността на текста по-нататък позоваванията на разработките на Уртадо Албир и на Молина Мартинес, които работят заедно по тези проблеми, не се посочват изрично, освен ако не е наложително. На места обаче те се уточняват с допълнителни източници, което е отбелязано специално. Вж. Молина Мартинес (2001: 99-117); Молина Мартинес, Уртадо Албир (2002); Уртадо Албир (2011: 241-279).

    2 В статията се прави разлика между дословен (текстуален) и буквален превод. Приемаме становището на А. Леви, че в първия случай става дума за верен превод, но извършен на равнището на формалната, а не на динамичната еквивалентност, докато във втория случай преводът е неверен и грешен от етимологична или семантична гледна точка. Вж. Леви (2002).

    3 Сравнителна стилистика на френски и английски език”- пр. Р. Станчева. Вж. Врина-Николов (2004: 286); Вине, Дарбелне (1995).

    4 Вариантите на чужд език на отделни термини в класификациите, които на места се дават в скоби за по-голяма ясонта, са на езика на използваните източници, цитирани в началото или в края на съответния параграф или раздел. Преводите на термините и на цитатите са наши, освен ако не е посочено изрично друго – В.С. и С.М.

    5 Примерите в таблицата също са на Вине и Дарбелне. Вж. Вине, Дарбелне (2000: 92).

    6 Преводът е наш – В.С. и С.М.

    7 Класификацията е приложена експериментално в дисертационния труд на Лусия Молина, посветен на превода на културни елементи в двойката езици испански език-арабски език, който е изготвен под научното ръководство на Уртадо Албир. Вж. Молина Мартинес (2001).

    8 Преводаческите техники са подредени по азбучен ред според българските правила.

    9 При Уртадо Албир тази техника е наречена elisión, а при Молина – reducción, но същността й остава непроменена.

    10 Примерът е наш – В.С. и С.М.

    11 Примерът е на Вине и Дарбелне. Вж. Вине, Дарбелне (1995: 199).

    12 Вж. Stetting, K., Transediting – A New Term for Coping with a Gray Area between Editing and Translating. - In: Graham Caie, Kirsten Haastrup, Arnt L. Jakobsen, et al., eds. Proceedings of the Fourth Nordic Conference for English Studies. Copenhagen: University of Copenhagen, 1989, pp. 371-382.

    13 Вж. López Guix, J.G., Wilkinson, J. M., Manual de traducción. Inglés-castellano: teoría y práctica. Barcelona: Editorial Gedisa, 1997.

    14 Авторът изхожда от превод от английски на руски и обратно.

    15 Крупнов (1979: 23) дава приер с „Осторожно, двери закрываются!” (което може да се чуе в руско метро), и неговия еквивалент на английски “Careful!”, като подчертава, че на английски би било неправилно руският израз да се преведе с “ Careful! The doors are closed.”, тъй като в подобна ситуация еквивалентният израз е “ Watch the doors, please.”
  • 1   2


    База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
    отнасят до администрацията

        Начална страница