За предмета на картографията1 Станислав Василев



Дата29.08.2017
Размер110.5 Kb.
#29009
За предмета на картографията1

Станислав Василев

УАСГ, София

Катедра “Фотограметрия и картография”

About the Subject of the Cartography

Stanislav Vasilev

UACEG, Sofia,

Department ‘Photogrammetry and Cartography”
Каква е разликата между действителност, реалност и свят? Може би повечето от нас ще решат, че отговорът на този въпрос е лесен. Той, обаче е много важен, защото е пряко свързан с предмета на картографията. Дали върху картата се изобразява действителността, реалността или заобикалящият ни свят? Може в съзнанието ни тези три категории частично да се припокриват и в ежедневния език да не правим съществена разлика между тях. Може дори в речника2 те са посочени като синоними. Но това са три различни неща и изборът кое от тях се изобразява на картите е въпрос преди всичко на светоглед и философия, а след това и на картографската теория. Философията, особено немската, прави съществена разлика между тези понятия. Съвсем накратко ще ги разгледаме.

1. Действителност


Дали действителността е обективна или субективна? Има ли реално съществуваща действителност вън и независимо от нашето съзнание? Или тя е функция на съзнанието на човека. Каква е връзката между действителност и съзнание?

Основните характеристики на действителността са пространството и времето. Нищо на този свят не може да съществува извън пространството и времето.



Пространството: На картата се изобразява пространствената определеност на нещата. Какво е пространството и има ли то граници? Равномерно ли е то във всяка точка (еднакви ли са физическите закони във всяка точка на пространството)? Тъй като дефинираме предмета на картографията по-общо, като изобразяване на всякакви неща в реалния свят, които имат пространствена протяжност, трябва да се определи дали законите, действащи в заобикалящия ни свят (видимия свят) важат и в микросвета на атомите и елементарните частици и в макросвета на звездите и мъглявините.

Времето: Няма нищо неизменно на този свят. Действителността се променя по-бавно или по-бързо. Картата отразява действителността в определен момент от времето. Извън този момент изобразеното на картата няма смисъл. Именно времето е основният фактор за стареенето на картите. Дали времето е линейно или съществуват паралелни светове, т.е. в една точка от пространството да има няколко предмета? Подобно нещо се случва в ЦМ – няколко обекта могат да съществуват в една точка от модела: обекти от различно време, от различен характер или се различна височина (в общия случай картата е равнинна).

Пространството и времето са свързани във физиката, когато се работи с безкрайно големи или с безкрайно малки величини. Във видимия от човека свят пространството е неизменно и не зависи от времето. Онази философска категория, която е свързана с времето е действителността. Именно тя се променя непрекъснато.

Под действителност ще разбираме обективно съществуващото, независимо от нашето съществуване, мисли и желания. Съществуването на действителността не може да се докаже с никакъв физически или биологически експеримент, защото съзнанието възприема информацията единствено чрез сетивата, а те често ни подвеждат (виж Декарт3). За целите на настоящата работа ще приемем, най-малко като фикция, че действителността съществува.

2. Реалност


Според Шмит и Шишков реалността е “... битието само по себе си, абстрахирано от своята рефлектираност, която е резултат от познавателния контекст... в реалността могат да бъдат различени възможност и необходимост, докато в действителността двете съвпадат. Реалността се приписва на всичко, което може да възникне във времето, съответно което е възникнало, което съществува и преминава.” (1991, стр. 529).

В друг речник се показва, че реалността е “... битие на вещите, взето в неговото съотношение към небитието, както и към други (възможни, вероятни и т.н.) форми на битието. В историята на философията реалността особено ясно се отличавала от действителността, т.е. реалността е била разглеждана в повечето случаи като битие на нещо съществено в дадена вещ, като битие на самата нея, а действителността се е схващала като наличие на всичко съществено и несъществено в дадената вещ.” (Бъчваров, Драганов и Стоев 1985, стр. 518).

Шмит и Шишков (1991, стр. 149) посочват, че в старогръцките и древно римските език и философия действителността е тъждествена с истината, а във английския и френския – с реалността4. Те различават три смисъла на понятието действителност: 1. Действителността, като това, което се случва или ‘действителното битие на нещо биващо’. 2. Действителността като синоним на обективната истина. 3. Действителността, като свързана с действието, проявлението.

Бъчваров, Драганов и Стоев (1985, стр. 129) разглеждат действителността като “обективната реалност в цялата ú конкретност”. Действителността, според тях, се различава от всичко, привидно, измислено, фантастично, както и от всичко логическо (мислено), което е само възможно, вероятно, но за сега още несъществуващо.


3. Свят


Според Сергей Герджиков (2000), “Светът не е нито даденост (Ръсел), нито трансцедентна проекция (Хурсел). Светът не е битие или небитие, нито битие-и-небитие. Той има специфична трудно уловима с думи реалност, която се изплъзва от категориите, но се поддава на изразяване. ... Светът не е сводим до езика и няма нужда от специално отнасяне към него.” (стр. 20). “Светът е живот, жизнен процес във формата на човешки свят – живот. Той се ражда заедно с нас, живее се от нас и се разпада с нашата смърт.” (стр. 516). “Ние живеем света.” (стр.517)

“Светът-ми, тялото-ми, умът-ми не са една верига феномени. Това са три различни проекции. Светът, нашето тяло и нашият ум се възприемат по три различни начини. Когато възприемаме света, не възприемаме тялото и ума. Когато възприемаме тялото си, забравяме за външния свят. ... Когато гледаме друго живо тяло, не възприемаме ума и света, който то възприема.” (стр. 518).

Светът, според Шмит и Шишков може да се разбира като: “1. Всемирът на съществуващото, което може да е налице вътре в света. 2. Битието на това съществуващо, което може да се проявява като групирано по определен начин, например, ‘светът на математиката’. 3. Това, в което съществуването се движи пред себе си и живее, например, публичният ние-свят или собствената, или най-близка (домашна) среда. 4. Свет-скостта, която съществува (a priori) в себе си и същевременно като модус на различните светове.” (1991, стр. 159) Светът има две измерения: от една страна е астрономическият свят (Вселена, Космос, Универсум), чиито диаметър учените са изчислили на 100 000 светлинни години; от друга страна светът е вътре в нас, под формата на нашето разбиране за света, което “... прави възможно преодоляването на понятието съзнание и на дадената заедно с него липса на свят и изолираност на субекта” (Ф. Брехт5).

Светът изглежда е по-общо понятие от действителността и реалността, тъй като обединява както обективния характер на действителността, така и субективността на реалността. И тъй като двете не могат да се изобразяват едновременно на картата, ще приемем, че светът не е предмет на картографията.

4. Предметът на картографията


След дадените по-горе определения, вече можем да започнем разглеждането на предмета на картографията. Спорът дали предмет на картографията е реалността или действителността всъщност е спор дали на картата се изобразява обективно съществуващото или пък представата на картографа за него.

Ако следваме традициите на диалектическия материализъм, отговорът на въпроса е прост - картографията изследва обективно съществуващата вън и независимо от съзнанието ни действителност. Макар тази философия да е играла водеща роля в науката през по-голяма част от XX век, през настоящето столетие вече не може да обясни много от натрупаните факти.

На другия полюс са появилите се в средата на XX век течения екзистенциализъм (виж Ясперс и Сартър) и феноменализъм6 (виж Мах и Шопенхауер). От тяхна гледна точка картата отразява личния свят на картографа, с неговите виждания и субективни усещания. Следователно, предмет на картографията е не обективната действителност, а реалността на картографа, т.е. как той си представя действителността.

Разбира се, има философски теории, за които разликата между реалност и действителност няма никакво значение. Пример за това е конвенционализмът, според който”... научните понятия и теоретичните построения са в своята основа продукт на споразумение между учените. Това споразумение се диктува от съображения за удобство, простота, привичност и т.н. ... Гносеологическо основание на конвенционализма е реалната възможност да се използват различни теоретични средства за изследване на едно или друго явление и теоретичното му реконструиране.” (Бъчваров, Драганов, Стоев 1985, стр. 288). В такъв аспект предметът на картографията е единствено въпрос на договаряне между картографите и всяка отделна група картографи могат да го тълкува по удобен за тях начин.

От казаното в предходните точки можем да направим следните изводи:


  • Действителността е по-конкретна от реалността, която включва само съществените компоненти от действителността. Реално е онова, което може да се възприеме и за което може да се мисли, а действително е това, което се случва в цялата му пълнота. Нека си спомним за онзи негърски крал, който престанал да вярва на европейците, когато те му разказали за снега. В случая нещо действително - снега - не е реално за краля.

  • Реалността включва в себе си освен настоящето, така и миналото, бъдещето и дори привидното и измисленото. Действителността изключва нещата, които в миналото са били реалност. Чингиз Хан, например, е реална историческа личност, но днес не е действителен.

  • Действителността се изживява, докато реалността се опознава и изследва. Следователно, действителността съществува без за нея да бъде необходим субект, който да я възприема. Обратно, за реалността е необходим субект, който да я изживява. И докато действителността е еднаква за всички, доколкото по дефиниция е обективно съществуваща, то реалността е индивидуална за всеки един от нас.

Тези разсъждения като че ли навеждат на мисълта, че именно реалността е предмет на картографията. но ако всеки картограф изобразява на картата само своите лични представи, то би ли имала картата стойността на средство за опознаване на обектите около нас?

Предлагаме една семиотична трактовка на предмета на картографията, която примирява двете крайни тези. За целта нека първо да разгледаме идеята за конотационното и денотационното значение на знака.

Денотациятаописва дефиниционното, буквалното, очевидното, общоприетото значение на знака. Онова, което всеки, независимо от своята култура, образование, възраст, пол, етническа или религиозна принадлежност ще разпознае. Според Chandler (2004), “денотационното значение на знака означава широко съгласие от членовете на някаква култура”. То се възприема по еднакъв начин, независимо от контекста и от състоянието на възприемащия.

Конотацията’ е по-произволно тълкуване, интерпретация, субективно възприемане на значението на знаците. Конотацията зависи от множество фактори, като предварителни знания, комуникационен контекст, културни, идеологически, религиозни и т.н. различия.




Фиг. 1 Пример за конотация


На фиг. 1 е показан един пример, чрез който може да се демонстрира разликата между денотационното и конотационното значение на знаците. Всяка от четирите думи съдържа едно и също значение: ‘конотация’. Това е буквалното значение на думата. Но всеки от надписите чрез използвания шрифт носи и допълнително, конотационно значение. Първият надпис е с шрифт, който напомня старобългарско писмо. Вторият шрифт създава впечатление за готическо писмо. Третият шрифт е бил много популярен в началото на XX век и на нас ни напомня табела на магазин от този период. В четвъртия шрифт са вмъкнати елементи от арабското писмо. Написаната дума може да се прочете и без да се обърне внимание на шрифта. Но използвания шрифт може да допълни значението на думата, изписана с него.

Този пример ни показва, че изменяйки формата (шрифта) на знаците, ние можем да генерираме допълнителни конотационни значения. Денотационното значение е едно и също, но различните видове знаци отнасят мисълта към различно време и място. Употребата на самите думи може да носи конотационен заряд. Едно и също събитие можем да го опишем като ‘сблъсък’ или като ‘диспут’, като акцентираме на неразбирателството (‘сблъсък’) или на търсенето на разбирателство (‘диспут’). В този случай конотацията е израз на личното отношение на пишещия.

Горните примери показват важността на избора на знакова система на картите. Едно и също денотационно значение можем да го ‘облечем’ в различна знакова форма, откъдето да произтичат различни снопове от конотационни значения, т.е. различни послания или асоциации.

Тази идея за значението на знаците ни позволява да разграничим общоприетата, обективна информация, заложена на картата от нейното субективно тълкуване от страна на картографа и на читателя на картата. От фиг. 2 се вижда, че значението на знаците, чрез което се предава картографската информация има твърда денотационна част и лична, конотационна интерпретация. Разликите в обема на тези две части се определя от разликите в кодовете, които използват създателя на картата и нейният читател.

Кодът е понятие, което обхваща както конкретните правила за създаване и четене на карти, така и картографския опит; знанията за конкретния предмет на картографиране и общия светоглед и начин на възприемане на заобикалящия ни свят. Колкото по-близки са използваните кодове, толкова по-малка е конотационната съставка на значението, но трябва да се подчертае, че тя не може да изчезне, защото никога кодовете не могат да се припокрият.


Фиг. 2 Схема на картографската комуникация от семиотична гледна точка




Но какво общо имат горните постановки с предмета на картографията?

Ако възприемем, че значението, което картографските знаци носят има денотационна съставка, която е обективна, обща за всички и конотативна съставка, която е индивидуална за картографа, става по-лесно да определим какво се изобразява на картата: реалността или действителността. Картографът изобразява на картата своята реалност, тъй като той не може да познава действителността като цяло. Той познава само част от нея, която е реална за него. Онова, което той не познава, не е реално. Например, ако между заснемането на територията за направата на една топографска карта и нейното създаване на местността се появят нови обекти, те фигурират в действителността, но не в реалността на картографа и следователно не могат да бъдат отразени на картата.

Въпреки че отразява своята реалност, картографът не е напълно свободен в действията си. Той е ограничен от конотационното значение на знаците. За това не можем да се съгласим с представителите на екзистенциализма и феноменализма, че може да се отразява само субективният вътрешен свят. Именно денотационното значение, което е обективно е в основата на възможността картата да се използва като модел на представената на нея територия.



За съжаление, в повечето картографска литература на български и руски език като предмет на картата се посочват обектите от действителността. Според нас е по-коректно и уместно да се твърди, че на картата се изобразяват обектите от реалността на картографа. Обекти, които той не познава, дори да са действителни, няма да бъдат изобразени на картата. Следователно, в такъв контекст картата може да се приеме като посредник между два мислени модела: този на картографа и този на читателя. Доколко те ще бъдат близки зависи както от близостта на използваните от тях кодове, така и от способността на картографа да изобрази денотационното значение
Цитирана литература:

Бъчваров, Михаил; Минчо Драганов; Стою Стоев 1985. Философски речник. Партиздат, София, 1985 г.

Герджиков, Сергей Стоилов 2000. Научното обяснение на света. Университетско издателство ‘Св. Климент Охридски’, София, 2000 г.

Декарт, Рене 1637. Беседа върху метода. Антология ‘Европейска философия XVII – XVIII в.’, Университетско издателство ‘Св. Климент Охридски’, София, 1994 г.

Шмит, Хайрих и Георги Шишков 1991. Философски речник, 22-ро издание, Университетско издателство ‘Св. Климент Охридски’, София, 1997 г.

Chandler, Daniel 2004. Basics of Semiotics. http://www.aber.ac.uk/media/Documents/S4B/ semind.html, 2004 г.


1 Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката

2 Български синонимен речник, с автори Любен Нанов и Ани Нанова, изд. 'Наука и изкуство', София, 1987, стр. 48 и 213.

3 "Всичко, което до сега съм приемал за най-истинно и сигурно, съм научил от сетивата или благодарение на тях. Понякога обаче изпитвах чувството, че тези сетива ме мамят, а благоразумно е никога да не се доверяваме изцяло на онези, които веднъж са ни мамили." (Декарт 1637, стр. 102).

4 В английския и реалност и действителност се обозначават с думата ‘reality’.

5 ‘Въведение във философията на екзистенцията’, 1948 г.

6 Философско направление, което разглежда предметите на опита като явления (феномени) на непознаваемото ‘нещо само по себе си’ или изобщо като чисти феномени на съзнанието. “Феноменализмът се съдържа имплицитно в идеите на съвременната физика, доколкото всички физически предмети и изменения се обясняват като явления на корпускулярните и атомарните микроскопически процеси от всевъзможно естество.” (Шмит и Шишков 1991, стр. 649)




Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Формати и стандарти
userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация”
userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия
userfiles -> Използване на функции в c++
userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница