За пръв път Родопите са били включени в пределите на българската държава по времето на Второто българско царство



Дата25.08.2017
Размер29.96 Kb.
#28792
10. Присъединяване на Родопите към България

За пръв път Родопите са били включени в пределите на българската държава по времето на Второто българско царство. Това станало, когато боляринът Иванко, убиецът на Асен I (1187-1196), за награда бил назначен от византийския император за управител на Пловдивска област. Иванко изневерил и на византийците и с помощта на разбунтувалите се родопчани присъединил голяма част от Родопска област към своите владения.

В началото на ХІІІ век Византия била унищожена от кръстоносците и на мястото ù била създадена Латинската империя. Новите завоеватели – латините нахлули и в пределите на българската държава. През април 1205 г. при Одрин българската войска сразила рицарската армия и взела самия император на латините - Балдуин в плен. През следващите две години латините понесли още много поражения от българите. Това довело до краха на Латинската империя само след няколко години. Кръстоносната заплаха над Византия, благодарение на силната българска държава, била отстранена. Рухнала и легендата за непобедимостта на рицарските армии.

Голяма роля в борбата с латините изиграло и славянското население в Родопите. Жителите на днешния Асеновградски район цели 13 месеца не позволили на войските на латинския херцог Рение дьо Три да се покаже извън крепостните стени на Станимака. Родопското население през 1207 г. разгромило войската на един от най-големите врагове на българската държава – латинския солунски крал Бонифаций Монфератски, който бил и главен предводител на четвъртия кръстоносен поход. Самият Бонифаций загинал в Родопите.

Калоян (1197-1207) използвал борбите на Иванко с византийците и завладял Северна Тракия и голяма част от Родопите, като ги поставил под управлението на болярина Алексий Слав – син на неговата сестра. След убийството на Калоян, Слав не се подчинил на Борил (1207-1218) и с помощта на латинците се стремял към българската царска корона. Той се оженил за дъщерята на латинския император Хенрих и се признал за негов васал, като му била дадена и титлата “деспот”. Слав е управлявал Родопската област със седалище крепостта Цепина (при днешното с. Дорково, Пазарджишка област). Опората на деспот Слав в борбата му срещу Борил, а после и срещу латинците, са били Родопите, където той издигнал редица крепости. Затова по негово време Родопите са се наричали Славиеви гори, а по-късно – Доспатски планини – от “деспот”. Около 1215 г. Слав се съюзява и сродява с епирския владетел Теодор Комнин и премества столицата си в Мелник. По време на управлението на Иван Асен ІІ (1218-1241) Слав и Родопската област, достигаща Солун, отново се присъединяват към българската държава (най-вероятно след Клокотнишката битка през 1230 г.).

Прочутият родопски войвода Момчил нямал знатно потекло. Първоначално водел дружина от недоволни от феодалните порядки мъже, поради което е преследван от властта като разбойник. Спечелил си славата на опитен войн, избягва във Византия и е зачислен от византийския император Андроник ІІІ в съсловието на стратиотите (категория селско войнишко население). Не след дълго Момчил събира отново дружина, с която напада крепостите и на местните, и на византийските феодали. През 1343 г. във Византия бушува остра междуособна война. Момчил минава на страната на претендента за византийския престол Йоан Кантакузин и като негов съюзник заема с дружината си областта Меропа. Назначен е за неин управител с титлата севастократор. Родопското население го приема радушно и дружината му бързо нараства на 300 конници и над 5000 войници. Помощта на Момчил е потърсена и от централното цариградско прави­телство, което му дава високата титла деспот. Скоро след това Момчил скъсва отношенията си с Цариград и се обявява за независим владетел. За кратко време успява да разшири територията на владенията си на юг към Беломорието. За своя столица избира Ксанти, а за главна крепост - Перитерион. В началото на 1344 г. Момчил скъсва отношенията си с Йоан Кантакузин, както и с неговите съюзници – селджукските турци.

От този момент Момчил е безкомпромисен борец против турските нашественици и балканските им съюзници. Напада турския флот на смирненския паша Умур в пристанището на град Абдера (при днешна Булустра) – 3 кораба са изгорени, а останалите 12 успяват да избягат. След това нанася тежко поражение на Кантакузин при Кучумени (днешна Гюмюрджина). През лятото на 1345 г. многобройна византийска войска, начело с Йоан Кантакузин и 12-хилядна турска войска, предвождана от Урум паша, напада владенията на Момчил. Сражението става при Перитерион, където след ожесточен бой по-малобройната Момчилова войска е разбита, а Момчил е убит.

Многообразната личност на Момчил, бурният му живот, сраженията с турци и византийци и трагичната му гибел, са основа за много народни песни и предания за него.
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница