За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- П Р И Л О Ж Е Н И Я Обяснителни бележки
- Библиография
Период след Освобождението След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско. Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива, вдъхновяван от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г. получава в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар. През 1898 г. там го заварва неговото пенсиониране, където остава да живее до към началото на 1901 г. Тясно свързан с миналото на Варна, той се завръща отново в този скъп за спомените му град. Междувременно почива неговата съпруга Добра. Останал самотен, той превръща живота си в единочество, за какъвто живот си е мечтаел от младини. Във Варна той се настанява да живее в една малка стая към свещоливницата до сградата на храма “Св. Богородица”. Сега той е пак в непосредствена близост до мястото, където преди повече от половин век се бе включил в църковното свещенослужение, от което черпи сили и вдъхновение. През последните години от живота си той решава да се уедини напълно от света, като се премества да живее в една малка таванска стаичка на варненския храм “Св. Арахангел Михаил”, където през 1865 г. пръв бе отслужил на старобългарски език църковна литургия. Вдясно от входа на църквата малка дървена стълба отвежда до неговото жилище, което е типична килия от някой малък стар манастир. В ранните часове на деня, още преди изгрев, с молитви и песнопения от своята килия той посреща всеки нов ден. След това слиза на утринна молитва в църквата, за да завърши деня си с вечерната храмова молитва. Така всред молитвено себевглъбяване се нижат пред неговото съзнание преживените героични подвизи и преодолени препятствия, които дават смисъл на неговия полувековен борчески живот. Какъв красив залез на възбунтувалата се срещу човешките неправди съвест, която вижда плодовете на своя житейски път! Измежду качествата, които притежава отец Константин, заслужава да бъде подчертана неговата музикалност. Още в началото на настоящия труд беше казано, че родопчани са известни със своята музикалност. Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на владиката върху себе си чрез своя глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата “Св. Богородица” във Варна. Това става причина да бъде поканен от тогавашния варненски владика на служба в църквата. Неговата музикална ерудиция в стила на църковнославянското пеене е изявена в аранжираната от него църковна песен “Ангел вопияще”, поместена на стр. 218 в “Псалтикиен воскресник” на поп Манаси Тодоров, издаден през 1914 г. в София. Трябва да се отбележи, че при това тази църковнославянска песен се счита като шедьовър на източноправославното църковно песнопение. По-късно тя е включена като последна заключителна песен на цикъла “Старинни български песнопения”, изпълнени от вокалния състав “Иван Кукузел Ангелогласният”, с художествен ръководител Таня Христова, записан на грамофонна плоча под № ВХА 1334 от издателство “Балкантон”. Последната обществена изява на отец Константин е възложената му от българското правителство помощна благотворителна акция, която той оказва на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст отец Константин намира сила да приеме предложената му от българското правителство почетна длъжност да раздаде парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи през Балканската война. За помощници в своята мисия отец Константин привлича Стою Н. Шишков и Георги Попконстантинов, а като охрана взема Крум Савов, фотограф от Асеновград. Отправяйки се за изпълнението на възложената му задача, той минава за последен път през родното си село Устово, където пътьом гостува на устовския свещеник Атанас Келпетков. За тази среща ми разказа стария устовски учител Петко Попов Келпетков, син на устовският свещеник Атанас Келпетков. С радост този учител си спомни за посещението на отец Константин в Устово през 1913 г. По време на пребиваването си в Устово отец Константин оставя незаличими спомени всред домакините. Въпреки че от тази среща се бяха изминали почти шестдесет години, старият учител дядо Петко, с когото пишещият тези редове разговаря през 1970 г., си спомни как отец Константин е разказвал за преживените от него драматични възрожденски перипетии. Между другото станало дума и за отношението на отец Константин към син му Петър, основоположник на духовно движение в България. Старият учител си припомни как поп Константин говорил за духовната ревност на сина си Петър. След като извършил възложената му обществена работа, отец Константин се завръща обратно във Варна. Старите варненци си спомнят за дядо поп Константина с особено уважение. Срещат ли го по улиците на града, стари и млади го поздравяват почтително, като леко се отместват встрани да му сторят път, за да мине. Въпреки и на преклонна възраст, той стъпва уверено, без нито за миг да отпадне от лицето му благата усмивка, придружавана с някое остроумие или мъдро поучение. По случай петдесетгодишния юбилей на първата българска църква във Варна, честван през 1915 г., Светият Синод въвежда свещеник Константин Дъновски в духовен сан “свещеноиконом”, а правителството го удостоява с орден “За гражданска заслуга”.18 На 13 ноември 1919 г. иконом Константин Дъновски почива на 89-годишна възраст и бива тържествено погребан в църковния двор на храма “Св. Арахангел Михаил”.18 Тази църква сега е превърната в музей на Българското възраждане във Варна и Варненско, където е заделен специален кът в чест на свещеник Константин Дъновски, а на гроба му е вдигнат скромен паметник. Послеслов Пишещият тези редове като невръстно дете е живял в съседство до храма “Св. Арахангел Михаил” във Варна и играейки в църковния двор, е бивал в непосредствена близост до свещеник Константин Дъновски. При хубаво време, в последните години от живота си старият свещеник с часове седеше на малката пейка под сенките на една широко разлистена зарзала в двора на църквата. Ние, махленските малчугани, щом видехме, че дядо поп е на пейката, се втурвахме да му целунем ръка. Той ще ни срещне с приветлив поглед, ще ни погали по главата, ще ни благослови с десницата си, като ни подава бонбонче от малкото пликче в джоба на подрасника му. Как никога не свършваха тези бонбони! Един ден тъжен камбанен звън разнесе вестта, че дядо поп Константин е напуснал земните чертози... Църквата и черковният двор бяха изпълнени с хора. С мъка децата от махалата се провираха между надошлите, за да видят за последен път дядо поп. Уви, изпълненият ковчег с последните есенни цветя, димитровчетата, го закриваха от погледа ни. И може би по-добре, защото и досега все още го виждам не легнал, безжизнен, в ковчега, а както приживе, приседнал на пейката с блага усмивка да ни дава бонбончета. Не мога да си спомня какви чувства са ме вълнували тогава, но с положителност бих могъл да твърдя, че и най-малко не ми е минавало през ум, че след повече от половин век ще водя незрим разговор с дядо поп Константина, но вече не като дете, а като зрял мъж, разказвайки за неговия живот и дейност, за да получа радостното чувство, че пак съм пред него и че с голямо благоговение целувам десницата му и чакам неговото благословение. П Р И Л О Ж Е Н И Я Обяснителни бележки I На с. 266 от романа на Иван Вазов “Под игото” е дадена “шарадата” (пророческо буквосъчетание) “Турция ке падне”. Руско-турската война бе обявена официално на 12.IV.1877 г. и завършена на 19.II. (3.III.) 1878 г., но Русия изявява готовността за обявяването ¢ на Цариградската конференция още през 1976 г. II Борба на българските и гръцките патриоти за независимост срещу османските поробители през 1820-1821 г. III По-големите села, които имали физиономия на градчета, възлагали функции на чорбаджията, добивали кметско-наместническа физиономия, поради което приемали изборен характер. По този повод проф. Ив. Гошев в своята монография “В Трявна през времето на последните търновски владици (1820-1870 г.)”, публ. в т. ІІ, г. ІІІ (1930 г.) на Бълг. Истор. Б-к, с. 208, където се казва: “... Ежегодно ставал избор на един “временен чорбаджия”, един негов заместник, на който било възлагано дори събирането на данъци.” IV Тази война по време съвпада с нашествието на Наполеон в Русия и разгрома на французите пред Москва. V За ролята на солуняни при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на Солун, казва: “Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7). VI На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката. VII Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г. VIII В Цариградския вестник № 469/19.ХІІ.1959 г. се казва: “А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.” IX Това е третото дете на свещ. Константин Дъновски. Преди него той има дъщеря Мария, а първородният му син се казва Атанас. X В “Петдесетгодишнина на Първата българска църква “Св. Арахангел Михаил” във Варна”, с. 26, се твърди неправилно, че официалното откриване на църквата е станало на 14.ІІ.1865 г. Библиография 1 История на българската литература, т. II, издание на БАН, София, 1966 г. 2 Кратка българска енциклопедия, 1966 г., т. III, София. 3 Муравьев, А. Н., Сношенья Россьи с Востоком по делам церковньм. 4 Богданов, И., Епопея на подвизи и слава, София, 1978 г. 5 Нешев, Г., Културни прояви на българския народ, XV-XVIII век, София, 1978 г. 6 Проф. Дилевски, Н. М., Рилският манастир и Русия през епохата на османското владичество, в. О писменах, 1979 г. 7 Всемирная история, т. IV, Соцэкгиз, Москва, 1958 г. 8 Примовски, А., Бит и култура на родопските българи, издание на БАН, София, 1973 г. 9 Дуйчев, И., Заселването на славяните в Родопите – из миналото на българите-мохамедани в Родопите, издание на Института за българска история, София, 1958 г. 10 Шишков, Ст. Н., Устово, Ахъ-Челебийски окръг, Пловдив, 1885 г., цитирано по Ат. Примовски, Бит и култура на родопските българи, 1973 г. 11 Цамблак, Г., Похвално слово за Патриарх Евтимий, Превземането на Търново от турците в сборника “От век на век”, Героична летопис, т. I, София, 1974 г. 12 Примовски, А., Медникарството в Родопската област, издание на БАН, 1955 г. 13 Поптодоров, А., Из миналото на Родопа, Ист. бележник за потурчването на родопските българи, Сп. “Родопски преглед”, 1931 г., кн. 1 и 2. 14 Миков, В., Произход и значение на имената на нашите градове и села, реки, планини и места, София, 1943 г. 15 Христо Попконстантинов, Спомени, пътеписи и писма, “Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1970 г. 16 А. Саламбашев, Местните имена в Смолянско, издание на БАН, София, 1976 г. 17 Учителя Петър Дънов, Първичната връзка, беседа, 22.06.1923 г., в “Петимата братя”. 18 Проф. д-р Петър Ников, Иконом Константин Дъновски, сп. “Духовна култура”, 1920 г., кн. 1 и 2. 19 Родопите и българската история, Сборник статии, съставен от доц. П. Петров, София, 1974 г. 20 Възраждане на българщината във Варненско, спомени на свещ. К. Дъновски, сп. “Известие на Варненското археологическо дружество”, 1910 г., кн 4. 21 Проф. д-р П. Ников, Българското възраждане във Варна и Варненско, БАН, София, 1934 г. 22 Иконом Иван К. Радов, Атанас Чорбаджи-Хадърджаклията, сп. “Памятник”, 1895 г., кн. 6. 23 Проф. д-р Л. Милетич, Старото българско население в Североизточна България, 1902 г., София. 24 Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г. 25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т. І, издание на БАН, София, 1963 г. 27 Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн. 2, История, “Наука и изкуство”, София. 30 Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), София, Синодално книгоиздателство, 1948 г. 31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София. 33 Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г. 34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г. 35 Екатерина Папазова, Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина, София, 1971 г.; Д. Ангелов, Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа, София, 1967 г. 36 И. Г. Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, София, 1947 г., цитирано по Боян Боев, Мисията на богомилството, 1937 г. 37 Григорий Цамблак, Похвално слово за Евтимий, в Христоматия по старобългарска литература от П. Динеков, К. Куев и Д. Петканова, София, 1967 г. 38 Проф. Димитър Ангелов, Богомилството в България, София, 1969 г. 39 Учителя Петър Дънов, И Земята ще се изпълни със знание, беседа, 11.ІV.1926 г., в “Сила и живот”, серия VІІІ. 40 Евангелие от Йоана, гл. 21. 41 Кратка българска енциклопедия, том ІV, 1967 г. 42 Петдесетгодишнина на първата българска църква “Свети Арахангел Михаил” във Варна”, 1915 г. ИЗДАТЕЛСТВО БЯЛО БРАТСТВО София 2005 Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|