За състоянието на планетата и какво можем да направим! Времето за окончателен избор настъпи! Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално



страница1/7
Дата24.06.2017
Размер1.29 Mb.
#24205
  1   2   3   4   5   6   7
За състоянието на планетата и какво можем да направим!
Времето за окончателен избор настъпи!

Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално

мислене и живот1
Преди да прочетете каквото и да било от тези страници, моля, затворете прозореца, намерете тихо и приятно кътче, където да седнете, а после затворете очи и помислете сериозно за себе си, за своите възгледи и убеждения и мястото си в този свят.

Защото всичко, което съм написал на следващите страници, е неизмеримо по-маловажно от времето, което ще отделите за този размисъл. Петнадесет минути самосъзерцание ще ви донесат много по-голяма полза от петнадесет часа четене на моите материали.

Идете и го направете сега. Какво чакате? Вървете!
За състоянието на планетата, методи на манипулация и програмиране.

Как позволихме да се превърнем в раса от биороботи.
Как мога да знам кой съм аз, когато съм всичко това?!” –

този загадъчен свят, в който от нас зависи да изберем

чудото да бъдеш човек” пред “ужаса да бъдеш човек”.


Непрекъснато се натрапва едно уверение, че сме казали и научили всичко, след като сме приели натрапената философия за първенството на материята. Концептуалният “напредък” на обществото и човечеството като цяло се пропагандира от редица научно-технологични структури, вдъхващи респект и имплантиращи програми за “не-замисляне” за същността на твърденията си, заради прилежно лепнатия етикет “ОФИЦИАЛНО”. Управляващите обществата структури на властта ненапразно са водили войни срещу окултизма и познанието за фините светове, които например отричат смъртта и я наричат преход. Свободата плаши някои “хора”. Свободата, която би изпитвал всеки, ако наистина е сигурен, че е имал поредица от съществувания и му предстои още по-дълга. Тогава за тези “хора” останала само грижата да поддържат натрапения “нравствен” закон и да пропагандират богатството и материалното проспериране като свръх-задача, служеща за мотивация в създадените човешки общества. Достигнати са високи нива в развитието на технологията, но по-голямата част от тях са веднага насочвани към ограничаване свободата на личността и лишаване от нейните тайни. Всяко откритие има двойно приложение. Първото, външното, изглежда като улеснение и придобивка, а второто винаги е обръщано така или иначе срещу мнозинството. Малцината, които управляват света, са взели всички мерки за двойния модел. Напредването на технологиите няма да доведе до нищо добро, защото още в самото си начало то съдържа всемогъщата формула за власт и надмощие над по-голямата част от света. Това неравновесие винаги се е изразявало в схемата богати-бедни държави, богати-бедни хора, региони на спокойствието и региони, в които вечно избухват безредици и войни.

Според Карлос Кастанеда, представата, че сме свободни, е илюзия и абсурдност. Той разяснява, че здравият човешки разум ни мами, защото обикновеното възприятие ни позволява да разпознаем само една част от истината. Традиционното възприятие не ни казва цялата истина. Трябва да има нещо повече от голото пребиваване на Земята, повече от яденето и размножаването. Здравият човешки разум е само едно споразумение, до което ние сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва обикновеното възприятие като единствената истина. Увереността в това, което “е” около нас и единственият аргумент за истинността на същото това “е”, е че всичко това функционира и има своята материална опора в илюзорния ни триизмерен свят. И тъй като живеем във века на технологиите, които скоро ще направят ползвателя им излишен, ние напълно забравяме търсенията, поместени извън рамката на възприятията, консумативизма (и в крайна сметка) паразитизма върху една планета, създадена със съвсем друга изначална цел. Истината е, че новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината например има значителен напредък в технологиите, но цените нарастват правопропорционално. Медицината е достъпна само за богатите. Общественото здраве не се подобрява. А би се подобрило драстично, дори само ако променим хранителните си навици. Вместо това специалистите създават изкуствени сърца. Ако селското стопанство ни хранеше по-качествено (в световен мащаб), а не изсичаше тропически гори (на всеки 2 секунди се изсичат гори с размерите на футболно игрище!!! – сега..., и сега..., и сега...), за да строи животновъдни ферми, които да произвеждат все повече червено месо, което пък е една от главните причини за инфарктите, тогава нямаше да харчим толкова много пари за изкуствени сърца и т.н... Все примери за взаимна обусловеност! Да се замислим и да променим светогледа си като цяло е рубиконът в случая!!! Някои от нас все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. Всички проблеми са само фрагменти от една единствена криза – кризата на възприятието!!! В този именно свят ние достигнахме, най-меко казано, до отегчение от самите нас! Този свят ли искаме да оставим след себе си? В този свят ли искаме да живеем? Не? А защо търпим това? Може би не искаме да живеем в този свят, но определено ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е!


Какво представлява програмирането и как се извършва то върху хората

Още древните тайни общества във Вавилон разбрали, че хората не могат да бъдат контролирани с физическа сила. “Тълпата” е прекалено голяма за това. Те стигнали до извода, че контролът трябва да бъде налаган чрез мисълта, така че самите хора да желаят това, което е угодно на Елита. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушение да се мисли по начина, по който ти искаш. Защото най-добрите роби са тези, които не осъзнават, че са роби. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила.



Ние, хората, сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: “Нормата”, която, ако спазваш, си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: “Всъщност аз имам мой ум, който е уникален, и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока, ще излезеш извън нея. В този момент алармата започва да пищи: “Той е луд! Тази е особена! Той е опасен!” (забравете мита за “свободата на словото”. Той е нищо повече от това – един мит). Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света това, което наистина са, какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска, която казва: “Това действително не съм аз, но е приемливо за всички да представям себе си така! По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично войната в психиката ни между тази част, която може да се нарече “Аз съм себе си – аз съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота, и другата, която казва “О Боже!”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото, не само че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалите хора!!! Смешно е наистина! Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: “Ако продължа нататък с това, което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Това, което си казваме в този момент, е: “Да изразя или не моята уникалност и да напусна комфортната зона?” Ние си казваме: “Какво биха си помислили роднините? Ами съседитe?” С други думи, какво биха си помислили за мен робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от комфортната зона? Ние се охраняваме един друг! Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода. Ние сме и затворниците, и робите на това налагане, както и пазачите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят. Ето това е и гениалното постижение на хората, които контролират света без оръжия и танкове! Направено е така, че да си го причиняваме сами! И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг, без да го осъзнаваме. Вътре в тази комфортна зона се прилага невероятно манипулиране и индоктриниране. Тази комфортна зона може да се опише като обществената арена. И погледнете медиите. Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки, който напусне зоната публично. Хората си мислят, че когато казваш, че медиите са контролирани и са част от манипулацията, твърдиш, че има манипулатор във всяка една стая за новини по целия свят, който седи зад журналистите и им казва: “Не, не. Не можеш да пишеш това. Промени това. Така ти нареждам. Това напиши. Ясно? А така!Това не е необходимо!!! Веднъж щом мисловният модел е внедрен, после медиите го правят, без да е необходима манипулация, въпреки че има ключови хора като медийни собственици и други такива, които определено са въвлечени в това. Принципно какво правят медиите? Те защитават и използват за критерий “нормата” в обществото, по която съдят всекиго и всичко – с други думи, каквото е нормално според комфортната зона. Пример: ако преди няколко века имахме днешната преса, тя щеше тотално да помисли за луд или да критикува яростно всеки, който твърди, че Земята е сфера, защото според версията за реалността на комфортната зона по това време, Земята е била плоска. Веднага щом тази реалност коренно се променила чрез множество доказателства и нормата на комфортната зона се сменила в: “Земята е всъщност една сфера.”, изведнъж всеки, който твърдял, че Земята е плоска, бил смятан за ненормален. Та значи по всяко време всеки, който публично говори или действа по начини, които са извън “нормата” на обществото в този период, е веднага атакуван и обявяван за луд или за лош от пресата, защото критериите им за нормалност и реалност са съгласувани със съществуващата норма. Този тотален контрол над съзнанието, който се извършва от векове от тайните общества над човечеството, е апогеят на човешкия отказ да бъде себе си!!! Това е една ужасяваща машина, през която минава всеки един от нас от самото си раждане! Програмирането с матрични модели започва да се извършва незабавно! Поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната, поемат програмирането от техните родители, не защото родителите ни са лоши хора, а защото предават на децата си собственото си програмиране. А то е: “Придържай се към стадото! Не прави проблеми! Дръж си главата наведена!” И японците имат една поговорка: “Не бъди пиронът, който се откроява от другите, защото той е първият, който ще бъде ударен.” Няма нужда дори от психогенератори – догмата върши всичко това! Създава се едно-канален модел на възприятие и мислене, който ампутира изначално всякаква идея за алтернативна перцепция на себе си и света! Ние извършваме това със самите себе си от векове и продължаваме да го правим! Обричаме се на ограничено разбиране за Вселената завинаги. Всичко това са форми на програмиране и контрол над съзнанието. Всички те са създадени от тайните общества, предадени им от негативно настроения към хората извънземен разум. Свобода? Помислете пак? Коя по-точно егрегориална структура би ви дала свобода? Свободни сте да отидете и да си купите един стек бира от хипермаркета. Свободните сте да си пуснете своя чалга-канал по телевизията. Свободни сте да гледате “Парламентарен контрол”. Но не сте свободни да казвате, каквото наистина мислите, без да изпаднете в конфликтна ситуация. Не сте свободни да бъдете и да изразявате това, което наистина сте. Не сте свободни да живеете живота си, както сметнете за добре, ако “както сметнете” е извън измислената норма!

Кога по-точно ни остава време за собствените ни мисли?! От робското служене в офиса по 8 часа на ден до прибирането ни “вкъщи” през огромното задръстване, до консумирането на свински котлети и промиването на мозъка с “Шоуто на Слави”! Кога ни остава време да излезем на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух и да споделим животоспасяващия ИСТИНСКИ човешки контакт, който ни прави хора!

Така! Целият живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да е нещо на внимателен анализ. Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те влизат в контакт с предварителна негативна нагласа. Те са направлявани и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Те са програмирани.

Програмирането е процес, който представлява прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа чрез образи и припомняния на определени случаи.

Медиите са специален обект на внимание, тъй като те са средството за тотално зомбиране на населението. Изцяло трябва да се преустроят. В тях няма нищо за запазване, освен техниката. Човешкият състав, който работи в тях, е изцяло програмиран за нуждите на глобализацията.
За свободата на овцата

Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение разбирането на света и за готовите “пакетирани светогледи”, още веднъж след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство и свобода на живот: “Според него качеството е по-забележимо горе в горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от зависимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят или вълкът.

Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през безсилието и незнанието на “вътрешното”. Овцата е идеалният пример за пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната и университетската институции са лицемерни, когато говорят за “самостоятелно” и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготвените отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично мислене?

То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъса с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не може да се роди “свише”, то също се възпитава и отстоява. “Овцата” в примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да извежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност. Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава “арбитъра”, който да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там, където е сигурно.



Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-добре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му да разобличава, да “разрежда” фалшивата смислова плътност на всекидневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за мислене и действие.

Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и поддържат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свързваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.


Механизми на програмирането

Медия, образование, “екстрасенси”, ченълинг, сексуалност, самопрограмиране и самокапсулиране

Достигаме до една от наистина главните беди от всички капани и вредители, които блокират желанието на човека за осъзнаването на собствената му светлина и притварят страниците на човешката еволюция. Многократно е говорено за тях, тук ще ги синтезираме чрез конкретни примери. Ето твърденията, които трябва да осмислим:



Първо – тъй като книгите са основният път, към събуждането на човека, Системата се е погрижила това да не бъде пречка. Четенето умира, защото е огнище на властта – то е контролирана и насилствена дейност. Резултатът е налице. Подрастващото поколение, върху чиято обработка Елитът основно набляга, просто няма никакво желание да чете. Четенето най-много се превръща в културно отрепетиран жест, който се стимулира и възпроизвежда на институционално ниво, без грижа за личната преданост и готовност, без прословутото “Искам да съм Човек!”, което може би искаме да чуем.

Второ – духовността и доброто умират, защото са заменени от по-примамливи предложения в съвременния визуално-атрактивен свят.

Трето – духовността умира, защото не сме способни да поддържаме интрига около смисъла на живота си. А и цели екипи работят съзнателно и несъзнателно за осъществяването на целта.

Системата слабо се интересува от личните психологически инвестиции в живота на човека. Тя обаче се интересува от добродетелното и правилно усвояване на системните “лостове”. В този зададен режим на “тълкуване” на реалността “прочитът” й е дисциплинарен и дисциплиниращ, той потиска и безцеремонно орязва крилете на аз-търсенето. Най-лошата страна на системата е принудата тя да бъде “усвоена”, без да бъде прекарана през зоните на личното одобрение или неодобрение. Самото съществуване на “препоръчително държание” и инструкции за себе-развитие, вече подсказва, че обществото има необходимост от контролирани значения и предвидими поведения. Това свързва човека с властта, но и с икономиката като размяна на стоки, правомощия и позиции. Реалността вече се “пласира” на пазара. Тя не се прави, както е било преди. Тя е общовалидна и достъпна. “Добре разбрана реалност” е тази, която ИСКАТ да бъде за нас широко популярна! Това е интелигентно спазарена реалност без оглед на човешката воля за собствена такава!!!

Всеки миг милиони хора сядат пред телевизорите, включват радиоапаратите и разтварят вестниците, за да гледат, слушат или четат “новини”. Катафалки, линейки, пожарникарски коли и задъхани политици препускат и денонощно се надпреварват по информационните магистрали, за да спечелят вниманието на публиката. Тези “новини” са всъщност “старини”, отколешни, вкаменели сюжети на човечеството – пожари, етнически сблъсъци, преговори за мир и заплахи за война, повишаване на цените, катастрофи и пр. Това, което ги прави потребни за възприемателя, е не толкова тяхната поредна – несекваща – актуализация, а възможността той да “преговори” чрез тях координатите на света. Следователно “новините” – медиите по принцип – стават инструменти, чрез които индивидът си набавя конструктивен опит. За да “направи” себе си, тоест да поддържа обществено валидните стандарти на поведение, той трябва да си преговаря всеки ден какво се прави в света и да следва избраните модели. Да го кажем в един познат маниер – не човекът включва телевизора, а телевизорът включва човека. Телевизорът преговаря и затвърждава с всекидневното си “обучение” параметрите на масово тиражирания опит. Така медиите се превръщат в най-огромното илюминатско оръжие, тъй като те “помагат” за решаването на въпроса “Как да “направя” себе си?” Как да организирам правилно своя живот и своите преживявания?

Вторият момент е възможността на зрителя или читателя да си осигури справяне с отчуждения опит, като осъществи едно фалшиво интегриране на външната “висока” и драматично-престижна събитийност в хоризонта на ограничения си частен свят. Той потвърждава себе си като присъстващ в света, доколкото съучастнически се прехвърля в ставащото на екрана. В това общуване се реализира илюзорното бягство от собствената самота и празнота в “пълнотата” на едно или друго внушение. Защото е добре известно, че няма чисти факти, че всяко въвеждане на факта в информационния “канал” е вече насочване, интерпретация, обвързване с контексти, с интонации, с внушения. Човекът, поел порцията “новини”, се чувства събитийно и интерпретативно удовлетворен. Той може да се оттегли доволен, както и прави, за да дочака покорно да му поднесат следващата порция новини. Медиите са инструмент за симулативно решаване на проблемите с идентичността и с активността.

Така медиите “помагат” за решаването на втория фундаментален въпрос “Какво да правя със себе си?

Ето така набелязаните отговори всъщност са в основата на онези постановки, които режисират медиите в образа на Злия душманин на човешкия дух.

Друго, не по-малко популярно твърдение е, че масовите информационни посредници лишават от индивидуалност събитията и на мястото на уникалните видения предлагат СОЦИАЛНО-РОЛЕВИ “ПАКЕТИ”, НАТЪПКАНИ С ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ЧУВСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА УПОТРЕБА!!! Това има САМО и САМО манипулативна функция.

В немалка по обем критическа литература медиите са разпознати като виновни за автоматизираните пребивавания в света и са посочени като знак на деиндивидуализацията, на отнетата воля за персонални душевни проекти и личностни визии. В “Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет”, Робърт Пърсинг разказва притчата за маймунските капани в Индия. Капанът е издълбан кокосов орех, напълнен с ориз, който подмамва маймуната и тя пъха ръката си в отвора. Когато стисне в шепата си ориза, тя вече не може да я изтегли навън. Ето и коментара на Пърсинг: “Маймуната бърка вътре и изведнъж се хваща в капана – вкарана там единствено от собствената си стойностна закостенялост. Тя не може да преоцени ориза. Не може да разбере, че свободата без ориз е по-скъпа от пленничеството с него. Селяните идват да я хванат и отведат.

Същото е и с “ориза” на масмедийните послания – зрители и читатели го стискат в шепичките си и покорно се оставят да ги отведат в предвидима посока. С ориз в шепата нямаш шанс да преоцениш стереотипите и светогледите, с които те принуждават да живееш.

Медиите са възпитатели в безкрайния конформизъм на готовите отговори и на стиснатите шепи. Те непрестанно и патетично разказват за упоритите ни опити да постигнем стабилност и материална обезпеченост на съществуването, но премълчават отказа да се занимаваме с битийната легитимност на това съществуване.

Надеждата – все още съществуваща – е, че именно човешкият дух е способен да възпитава в свобода.

Свободата, разбирана като способност на човека да се отнася “авторски” към собствения си живот.



Свободата, разбирана като годност на обществото да поддържа и развива езици на различието.
Методи за манипулация на мултимедийната машина

Докато слушате радио, гледате телевизия и се разхождате по улицата, вас ви програмират. Самата телевизия излъчва вълни, които водят до пристрастяване. Така повечето хора имат нужда от дневната си доза, без която не могат. Познавате ли такива, които не могат да заспят, без да пуснат поне за час светещата си кутия? Това е хранене със самата честота, без чието набавяне настъпва тотален дискомфорт, объркване и неспособност да се свърши каквото и да е с адекватно поведение. Най-масовият психогенератор стои в почти всеки дом в ъгъла на стаята и излъчва! Трябва ли да се говори и за подсъзнателните внушения, с които е “обогатен” всеки един филм или реклама? Един от начините, чрез които може да се задълбочи полухипнотичното състояние, което настъпва при заставането пред включен телевизор, е да се остави черен или празен всеки 32 кадър на това, което се излъчва или прожектира. Така се създава специфична пулсация от 45 удара в минута, която се усеща само от подсъзнанието и е идеална за настъпване на състояние, при което човек е много податлив на внушения. Представете си всеки ден колко деца и възрастни седят с часове пред телевизора. В един среден американски дом телевизорът е включен средно по 6 часа и 44 минути на ден. И така с всяка минута и с всеки час, които престоявате пред телевизора, вие и децата ви ставате все по програмирани и обработени и загубвате все повече способността си да мислите ясно и трезво. Преди време беше съобщено, че за една седмица едно дете може да наблюдава по различните телевизионни канали средно по 18 400 убийства или сцени на насилие! И всичко това отива в съзнанието му. При гледане на телевизия след 30 секунди съзнанието на човек изпада в напълно възприемчиво състояние. Това означава, че информацията, която се подава, прескача съзнателния контрол на лявото полукълбо и отива направо в подсъзнанието, неосъзната. Задавали ли сте си въпроса на какво се дължи потребността на хората да гледат и консумират (не само храна – говоря за консумирането като ценностен модел) неща, които им вредят по ужасяващ начин и ги превръщат в животни!? Да имат отрицателно влияещи навици и модел на мислене? И защо тези хора, осъзнавайки тези факти не са способни да се променят? Защото са програмирани! И са толкова затънали в собственото си програмиране, че макар и със знанието в ръка, те не могат да преодолеят себе си. Това са децата на Матрицата, крайният продукт, излизащ от поточната фабрична лента. Тотален контрол и оскотяване.

Вървите си по улицата и чувате от някое заведение да гърми най-новият “музикален” хит, което разбира се веднага означава възможно най-долната и противна чалга. Песента влиза в главата ви и не можете да я изкарате оттам с часове, въпреки че “мелодията” ви дразни неимоверно. Това е програмиране. На няколко нива. От технологично през психологическо до вкарването на енерго-информационен паразит, който може да ви побърка. В най-добрия случай просто източва вашата енергия. В много от тиражираните продукти производителите са заложили зомбиращи енерго-информационни програми: в най-добрия случай от типа на „да не пресъхнем от жажда” (известно е, че частицата „не” не се регистрира от подсъзнанието и в резултат се материализира противоположната програма. Бихме могли да преосмислим десетте “божи” заповеди сега, не мислите ли?). “Не бъди повече жаден – грабни Sprite” и всички подобни реклами и билбордове, които ни “канят”, са постановки за програмиране чрез манипулацията, извършвана през подсъзнанието. Рекламата в истинското си значение звучи по следния начин: “Бъди жаден!” И ние отиваме и си купуваме Sprite. И ставаме все по-жадни. Нещата се усложняват и от факта, че когато човек консумира, той се “отваря”. Тогава падат защитите на СЪЗНАНИЕТО му срещу външния енерго-информационен поток и негативните програми безпрепятствено се записват в хиперсвръхфокалните му структури. Така могат да се материализират в живота му. Затова се препоръчва да се храним в спокойна и хармонична обстановка, когато нищо и никой не ни разсейва, като спазваме принципите на така нареченото йогийско хранене. Не бива по същото време да четем или още по-лошо – да гледаме телевизия, защото предаванията обикновено са наситени с негативни енерго-информационни програми и зомбиращи реклами. Задайте си въпроса: Трябва ли да си записвате в мозъка програми от типа “Подчини се на жаждата” или “Опасно вкусен”? Забележете колко е активна цялата подобна кампания точно във времето за хранене, когато обикновено хората се събират да вечерят – разбира се – пред телевизора.

Числото 3. Когато някой ви каже нещо три пъти поред, то прониква в съзнанието ви. Ето защо по телевизията виждате същата реклама три пъти за около четири минути преди шоуто да започне отново. И вие се питате: “Защо я пускат пак!?” Защото, излъчено/казано три пъти, нещото ви прониква в съзнанието. Това е контрол над съзнанието.

Поднасянето на различни версии за случващото се. Например нещо написано на първа страница на вестника: “ВВС хваща летящ диск, който не е земен”. На следващия ден дискът се превръща в метеорологичен балон. Ето как играят игри със съзнанието. Слагат ти нещо в главата и после казват: “Ооо, не. Това е нещо друго.” Какво причинява това на модела на съзнанието? Разделя го на части. “Това ли е или това; това ли е или това???” Объркване, съмнение и следва разцепване - контрол. Именно това е и целта на заливащата ни противоречива конспиративна литература. Много малко източници могат да се считат за достоверни. Главната цел е търсенето на игла в копа сено, където игла изобщо няма.

Всички филми и действащи телевизии представляват проекция на свойствата на рептилоидния мозък. Как така ли? Филмите и телевизията, видео игрите и т.н. - всички те неопровержимо са подобни на сън. Не само в тяхното представяне на символичната реалност, но също и в това, че хората, които гледат филмите, имат същата дължина на мозъчната вълна, излъчват същата тази вибрация, както когато сънуват. И така, отгатнете откъде произлиза сънуването във вашите глави! (Киното и телевизията като индустрия, не само че се контролират от Илюминатско-рептилоидната кръвна линия, но и са изцяло създадени от тях на първо място. Илюминатите контролират чрез отличителните черти на рептилоидния мозък и търсят да манипулират човечеството чрез манипулацията и стимулирането на рептилоидната част в мозъка).

Езикът на рептилоидния мозък, това е визуалното представяне. Всички комуникации, действащи при рептилоидите, са изградени така, чрез визуално символично представяне, всяко имащо специфично значение. Илюминатите комуникират помежду си и се отнасят към човешкото подсъзнание с безкрайно количество символи и визуални кодове.

Рептилоидите не сънуват, за разлика от животните, еволюирали от рептилоидите (бозайници, птици), които сънуват. Защо? Защото рептилоидният мозък все още продължава да оказва въздействие върху тях и това състояние ние хората наричаме сънуване. Няма състояние на сън при рептилоидите, защото това състояние при тях е състояние на будност. То е било подтиснато в продължение на нашите будни часове (но все още функционира - това не е спане, всъщност те никога не спят). Чрез химически въздействия върху неокортекса, тогава рептилоидите биха могли да функционират в продължение на спането и съня, когато лявото полукълбо е на свой ред подтиснато. Но очевидно рептилоидният мозък не е удовлетворен, ако го оставят на режим на нощно дежурство. Той би изисквал много повече от това.

Хората изобретили ритуалите и церемониите и едва тогава театъра. Сега, откъде бихте допуснали, че произтичат всички тези открития? Театърът с неговата известна теорема за “прекъсване на съмнението”, (което е всъщност друг начин на изказа – “Остави левия мозък да спи”), е ново изобретение на рептилоидното ментално състояние – “Това тука вън!”.

И разбира се сега може да имаме отличен паралелен модел на рептилоидната обстановка чрез киното и телевизията, които при някои индивиди заемат от 16 до 18 часа от деня, което вие добавяте във времето на състояние спане-сън.

Ритуали, церемонии, театър, кино, телевизия, видео игри – всичко това е било създадено от нуждата за териториална собственост, принуда, както и от волята за власт, вградени в рептилоидния мозък (всички твърдения, че рептилоидната част на човешкия мозък е т.нар. бойно поле, от което се извършва контрол върху нашата реалност на тази планета, са били потвърдени). Тази “териториалност” и “воля за власт” се проявяват в множество начини в човешкото поведение.

Сивото вещество в него обхваща по-голямата част от ранния мозък и съставлява 85% от общата маса на човешкия мозък.

Състои се от две полукълба, свързани помежду си с нервни влакна. Мозъкът е разделен на две половини, като всяка от тях участва в комуникацията с другата. Целта на илюминатите била да намерят начин как да разделят работата на двете полукълба, така че да могат да подават информация на десния мозък, посаждайки образи в състояние на сън, подсъзнателно, чрез символика, сублимирало въображение, докато в същото време лявото полукълбо е в ролята на затворник като осъзнаване на реалността. Ето защо образователната система и науката толкова много са се устремили да говорят и подават информация на лявото полукълбо. По този начин илюминатите правят опит да проникнат в мозъка чрез дясното полукълбо, подавайки му неосъзнати образи, които впоследствие се осъзнават чрез лявото полукълбо. И така, светът на човека се изгражда по тази схема. Докато човекът мисли, че този възприет от него свят е негов собствен, всичко това е било внимателно манипулирано и вградено като система. Ако се вгледате, ще отбележите колко много думи съществуват, като ползват за база способността за въображение на човека – “представи си”, “сън” – и всичко това се използва за различни цели в рекламата. Илюминатите знаят, че могат да проникнат в мозъка ви през дясното полукълбо чрез въображението ви и тогава да заповядат на лявото ви полукълбо да декодира информацията в съзнателна за вас форма, например: “Аз искам да купя тази кола.”, “Мисля, че се нуждаем от даването на повече власт в ръцете на полицията, за да се спрат престъпленията.”, “Нуждая се от точно тази виагра, за да бъда истински мъж.” Ето защо повечето телевизионни програми се насочват към света на фантазията (чрез анимация).

Музиката се използва за същите цели. Същите хора, които контролират Холивуд, контролират и музикалната индустрия - фамилията Бронфман в Канада (най-голямата илюминатска фамилия, която често се споменава в източниците). Едни и същи хора държат света на масмедиите по същите тези причини. Лявото полукълбо обикновено контролира движенията и усещанията в дясната част на мозъка, докато дясното полукълбо контролира лявата част на мозъка. Начинът, по който двете полукълба са разделени и осъществяват сътрудничество помежду си, е изключителен. Повечето хора, около 80%, са десноръки и в тях способността им да организират речта, да говорят и обясняват преобладава, като е локализирана в лявото полукълбо. Докато дясното полукълбо на свой ред може да разбира писмения и говорим език. Пространствените възприятия зависят от дясното полукълбо, въпреки че в тях участва също и част от лявото полукълбо. Докато лявото полукълбо обслужва комуникациите, използвайки думите, въобще наименованията, имайки предразположеност за развити вербални функции, опиращо се на логика и систематичност, дясното полукълбо обслужва комуникациите чрез образи (картини), има пространствени способности да възприема ситуацията в тримерно изображение – 3 D, притежава интуиция и въображение, свързани с емоциите и чувствата. Двете полукълба са взаимно свързани и комуникират помежду си, но трябва да се има предвид, че човешкият мозък като цяло се възползва от това тяхно сътрудничество само при положение, че самите полукълба са действително във взаимна връзка помежду си. Точно в този пункт се крие и същността на гореизложения метод. От десетки години илюминатите търсят начин да контролират работата на двете полукълба, тоест как всяко от тях комуникира с другото. И така, те са намерили начин, при който тайно подават информация на дясното полукълбо чрез символи и подсъзнателно, докато човекът в същото време осъзнава само онова, което му се подава чрез лявото полукълбо (в случая би могло да бъде физическата страна на света).



Дясното полукълбо е свързано с примитивната древна като възраст част на мозъка и то комуникира чрез образи, имащи своето подсъзнателно значение. Мисленето чрез образи протича бързо. Само помислете колко време ви е нужно, за да опишете дадена картина или сцена чрез думи, като извършите в същото време сравнение със скоростта, с която вие я възприемате. Но образите биха могли да бъдат описани или превърнати в разказна, т.е. описателна форма, чрез лявото полукълбо. И ето една гледна точка, която заслужава да бъде анализирана отново. Вие подавате на дясното полукълбо информация в образи и символи – например някакви картини на ужаса, заснети от различни огнища на военно напрежение или тероризъм. И тогава вие използвате медията, за да съобщите на лявото полукълбо как да интерпретира тези образи – и така картините се трансформират в описателна форма. Чрез медията! Всъщност медията играе ролята на колективен “ляв мозък”, интерпретиращ десния мозък, който е възприел вече образите за т.нар. масово използване от народа, масите. Защото те иначе не биха извършили самостоятелно това интерпретиране – този превод на подадения материал предварително. Особено когато е с Коментар от страна на говорителя! Ето защо медиите са изпълнени с журналисти, в които доминира лявото полукълбо, тоест левият мозък. Това е всъщност тяхната функция – да предават информацията с интерпретация, въпреки че 95 % от самите журналисти не знаят, че именно така са използвани – като интерпретатори на дясното полукълбо през лявото полукълбо. А това се случва, защото самите те са се превърнали в роби на самите себе си, на своето едностранно развитие като същества само с едно действуващо активно полукълбо. Тази манипулация на интерпретацията на информацията през лявото полукълбо се случва всекидневно чрез вестниците, радиото, телевизията, списанията, някои книги и най-вече се отнася за тези, които непрекъснато гледат телевизия и слушат радио. И разбирането, и осъзнаването на всичко това, е толкова важно! А още по-важно е да се научим да филтрираме тази информация и да позволяваме на лявото полукълбо да извършва своя собствен анализ самостоятелно, върху собствена интерпретация на информацията, идваща от дясното полукълбо. Езикът е едновременно говорим и писмен, словесен и образен. Речта и езикът, както и асоциираните картини, образи и запаметявания, всичко това се разполага в мозъка. Познаването на значението/смисъла (познаването и разбирането на изреченията например), всичко това е високо равнище на мисловна операция, която включва едновременно семантика и визуално осмисляне. Докато поведението включва интегриране на дейности от различни части на мозъка. И така, понастоящем човешкият мозък включва осмисляне (мислене) и запаметяване на образи и техните компоненти, както и развитието на езика и съответното мисловно осмисляне, свързано с паметта и запаметяването. Редом върви и развитието на широк спектър от емоции и чувства, на грижа и привързаност, на способности за обективно и логическо мислене и преценка. И по-нататъшното развитие на писмените езици и изкуствени образи. Именно поради това филми като “Baraka”, “Naqoyqatsi” и всички от същото семейство са толкова въздействащи върху хората, които ги гледат, и стигат право до сърцата им! Защото са само визуални, а не и речеви! Те не се ползват от лявото полукълбо и стигат право до нас! Докато лявото мозъчно полукълбо обслужва комуникациите, като използва думите, наименованията и понятията, и е предразположено към развитие на вербални функции (устни, словесни, речеви), опиращо се на логика и систематичност, дясното полукълбо обслужва комуникациите чрез образи (картини), т.е. има пространствени способности да възприема ситуацията в тримерно изображение. Забелязвате ли колко рядко може да се засече не-речеви момент по телевизията? Той винаги тече или с коментар от журналиста (все едно ние сами не можем да си го направим!) или чрез минаващ надпис в долната/горната част на екрана? Ами изкуственият американски смях по комедиите, който трябва да ни “подсети” къде трябва да се смеем? Защо е нужно това? Повечето хора го приемат като нещо съвсем безобидно, най-много да се засмеят на глупостта на американците, че трябва да им се напомня къде да им бъде “забавно”. Истината е съвсем друга! Отново се насажда определен и естествено ЖЕЛАН модел на мислене и възприятие. Тези неща се запаметяват от мозъка и в сила влизат т.нар. архетипни индоктринирани модели, които, вкарани веднъж като мисловна постановка, ще се обадят и още веднъж, и още веднъж, и още веднъж – всеки път, когато ключът бъде задействан. А ключове се имплантират постоянно, защото илюминатската машина е достигнала до днешна дата безбройно количество техники за въздействие, било то пряко или непряко. Веднъж вкарани, те изменят човека по свой собствен модел, който след известно време се развива като ракова клетка и създава определен тип мислене ВЪТРЕ в самия организъм. Така най-лесно може да се отговори “защо един човек става консуматор?” – защото му е помогнато да бъде такъв! И тъй като човек рядко изпитва вътрешна нужда да бъде информиран за неща, които ги няма по новините, програмата тече и е обхванала целия свят – факт! Това, което не осъзнаваме е, че обществото, точно както и отделният човек, има неотменен интерес към значими загуби и катастрофи. Върху това е работено с години и тази програма е имплантирана дълбоко вече в съзнанието на хората. Тези войни, този глад, наводнения и земетресения посрещат определени нужди. Човекът е направен да иска хаос. Или поне той да стане такова ежедневие за него, че да настъпи едно напълно естествено поведение относно случващите се трагедии по света! В интерес на истината, на някои хора това вече им е необходимо. Бедност, конфликти, размирици, убийства, всичкият този ужас – ние сме неудържимо привлечени, почти до състояние на оргазъм, създаден от смърт и разрушение. Във всички нас е. Ние му се наслаждаваме (това е заради изначално вложените ДНК-команди от рептилиите. На Истинската Човешка Природа тези неща са чужди). Разбира се, медиите се опитват да го представят като нещо тъжно, изобразявайки ги като непосилни човешки трагедии. Но всички ние знаем, че функцията на медиите никога не е била да елиминира злините по света - не! Тяхната работа е да ни убедят да приемем тези злини и да свикнем да живеем с тях. Илюминатите искат от нас да бъдем пасивни наблюдатели и батерии. Тези, които още не са станали биороботи, тези, които все още не възприемат ужаса като “да отидеш да си купиш хляб”, са истинската цел на Матрицата, защото тези хора реагират на всичко това със страх! А страхът в крайна сметка е нещото, от което се държи на крака целият низш астрал и е факторът, който генерира храна за влечугоподобните ни “приятели”! Страхът е крайната цел и пак той е основният генератор на машината, чрез която тя продължава да бъде! Част от контрола над съзнанието и програмирането е да се държи населението в несигурност и страх и когато всичките неща, за които сте “предупреждавани”, се случат, знайте, че ще можете да бъдете контролирани. Ако сте несигурни и ви е страх, ще направите всичко, каквото ви се казва, за да бъдете спасени. Основен метод за контрол на съзнанието от страна на правителството и религията е страхът. Ключови архетипни думи, отключващи страх: атентат, тероризъм, бомба, катастрофа, злополука, болест, зараза, протест, опасност по пътищата, мерки, затвор, отвличане, кражба, убийство, забрана, нарушение, задържане, стража, полиция, санкции, секта, ислям, фундаментализъм, атака, 9/11, Ад, грях, вина, Апокалипсис, Божий гняв (...)” и безброй други! Замислете се по колко пъти на ден ги чувате и защо по телевизията се говори единствено и САМО за това?! Не се ли случват и хубави неща по тази планета?! Случват се, но за тях няма кой да ви каже, защото за тях не искат вие да знаете. Защото, узнаете ли, може да се сетите, че има и друг свят, извън бизнес-рамката, извън илюминатско-създадения “тероризъм”. Това насаждане на страхове прави и още нещо. Ако институциите си сменят позицията, че “атентатът” е “отминал”, страхът, който е спотаен някъде, не си отива. Те са се усъвършенствали напълно – могат да го извадят на повърхността, когато пожелаят, и да ви изманипулират, както те решат, защото за тях контролът над съзнанието е религия! Те са създали метода и неговите лостове! Всичко това минава през рептилоидния мозък на човека и манипулаторите много добре знаят това. Тази част от мозъка налага зависимост от ритуали – не само жертвопринасящи ритуали, а ритуално поведение - всяка седмица по едно и също време да се отива в един и същ супермаркет, всяка неделя да ходим в някое заведение, всеки път, когато слушаме музика, да ядем определена храна - едно непрекъснато повтарящо се поведение. Казват, че заради рептилната част от мозъка ни ставаме хладнокръвни - правим неща, без оглед на последствията за потърпевшите от действията ни. Изпитваме нужда от йерархични структури за контрол отгоре надолу пак заради рептилната част от мозъка ни (програми от Орион). Има още много белези, дължащи се на този мозък, независимо дали го приемаме или не – например всички онези белези на илюминатите. При други хора надделяват други части от съществото, но ако сте под контрола на този рептилоиден мозък, много по-вероятно е да имате тези характеристики в по-голяма степен от повечето хора. А тези, които го нямат, са с напълно изучено поведение и биват обработвани непрекъснато чрез целия този боклук, наречен мултимедия. Хората, чийто рептилоиден мозък е все още неактивиран, се активира от медията в своята многолика форма! Бъдете нащрек и внимавайте! След тази информация всички тези лостове за манипулация не само че ще действат с много по-малка ефективност върху вас, но и ще бъдат с нива по-лесно откриваеми от вашето съзнание и очи.

Важно е да се отдели внимание и на окултния метод за манипулация на медията – този на манипулирането чрез науката за образността и психотронните установки, разположени навсякъде из по-големите градове.

Налага се да поговорим за модела на Низшия астрал – този на отвратителното, низкото и пошлото, които са взели връх - и ВНИМАНИЕ (защото тук е ролята на психотронните оръжия) – всичко това чрез фината манипулация, която се извършва, се представя като правилния ценностен конструкт!!! Тук на преден план излиза нещо, което в момента измества цялата окултна практика и потенциал. Нарича се Наука за Образността. Който владее Науката за Образността, владее всичко. Лошото е в момента, че тези, които я владеят, го правят изкуствено, а човекът иска да е сляп и кълве като риба на бастун на всяка “промоция”. В тълпата като обща маса народът винаги е бил управляван. Как? На равнището на нисшия астрал, чрез егрегориалните формирования, чрез помощта на създавани образи, които манипулират съзнанието и карат хората да ги следват. Създават се условия хората да ги следват и в този смисъл чрез собствените си мисли, които излъчват, те сами затвърждават условията си. Но, самите условия, ето това е, което те не задават като параметри, а са принудени да влязат в ситуацията и да излъчват съответния мисловен импулс в нея. За целта се създават масонски телевизии като bTV и Нова Телевизия по твърде прозрачен начин – изсипване на камиони с пари и превръщането на същите тези медии в национални. Нека са “безплатни” за хората. Масоните не дават безплатен обяд! Тези две телевизии “изведнъж” “израснаха” и се превърнаха във водещи, измитайки всякаква конкуренция за по-малко от 2 години! Тези две телевизии бяха създадени изкуствено (като чалгата) с помощта на продалите се наши държавници. Твърдя, че са създадени с цел довършване на тази страна! Дезинформацията и зомбирането, които се извършват чрез тях, не може да се сравни с нищо, атакувало досега България! Защо съм толкова сигурен в твърденията си ли? Има един факт, който говори сам за себе си и е твърде красноречив. И двете телевизии заляха зрителите си с НАТРАПВАНЕТО НА АМЕРИКАНСКИЯ МОДЕЛ! Колко пъти сте чули да се говори за българщина или нещо родно по тези телевизии?! Не! Удостоени сме с честта на всеки един празник – Коледа, Великден, Осми март, Съединението – да има концерт на Слави Трифонов! Да не говорим за промивката, извършвана чрез американски сериали, американски риалити-шоута, американски тип предавания с нулева интелектуална стойност. С този им ход на нас ясно ни бе показано кой дърпа конците в страната ни и на кого се подчиняваме ние. На същите, на които се подчинява и целият свят.

В главен възпитател на ценности се превърнаха предавания като “Шоуто на Слави”, “Биг Брадър”, “Сървайвър”, “Стар Академи”, “Огледала” и т.н... Ударът е най-голям срещу младите хора – главната цел на тайните общества от десетилетия насам. Помежду си момчетата и момичетата обсъждат или какво е станало вчера вечерта в “Биг Брадър”, или каква е най-новата измислена мода, представена в “Огледала”. Те взимат пример от това, без да се интересуват правилно ли е или не. Важното е, че то се котира! Нищо друго не е от значение. Кукловодите знаят това и са измислили техники за създаване на изкуствено котиране на тези образи. Как става това.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница