За състоянието на планетата и какво можем да направим! Времето за окончателен избор настъпи! Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално


Тези, които единствено се носят с потока (без да правят нищо друго), спомагат за планетарното заробване!!!



страница5/7
Дата24.06.2017
Размер1.29 Mb.
#24205
1   2   3   4   5   6   7

Тези, които единствено се носят с потока (без да правят нищо друго), спомагат за планетарното заробване!!!

Бъдете нащрек!

Тези програми на обездвижване са най-мощните. Но даже и те няма да проработят, ако направим необходимото навреме! Запомнете!

Всички те целят едно – да накарат хората да не правят онова, което иска сърцето им – бягството от Затвора. Сърцето не иска да търпи какъвто и да е затвор. Наистина душата се въплъщава в тялото като в затвор, но после тя търси начин да се отскубне и всяко едно нейно обездвижване е работа срещу нея и нейната мисия. Мисията на човека не е в това да търпи оковите на Затвора, а да излезе навън и да свърши някаква работа. Ако някой ви казва: “изчакайте да дойде този и този период, за да ви тръгнат работите”, не вярвайте – работите ви ще потръгнат, само когато направите крачка със силата на вашата Воля. И когато кажете на глас: “Стига толкова по стария начин! Искам да поема по Новия Път!” – тогава ще се роди новото Съзнание.

С болка в сърцето трябва да се каже, че сме много далеч от осъзнаването на необходимостта нещо да се свърши на реално, а не само на идейно ниво.

Главният проблем – програмата “Отговор отвън

Чрез цялото разнообразие от езотерични книги, окултни школи, кръжоци за развитие и т.н., на които виждащият до едно ниво човек би се зарадвал, всъщност се извършва една от най-големите и стари манипулации на Черната ложа. Защото не само духовните учения и практики, но и постройката на света в момента е рекламна – залага се на ШАРЕНОТО и ЦВЕТНОТО, на шокиращото, “НОВОТО”, което да привлече окото, да грабва хората – с цел какво? Те гледат на своя път навън, а не на своя път навътре – смени 100 окултни кръжока и практики – няма да станеш по-просветлен. Истината е, че точно затова се правят – главната цел е човек да търси пътя навън, а не да се обръща към себе си – затова е и цялата пропаганда в днешният лъскав свят – да живеещ с мислене, търсещо навън. И резултатът е налице, разбира се – в момента много хора чакат Второто пришествие на Христос, при положение, че Той не си е тръгвал оттук! Чака се някой отвън да дойде, да падне и да ни спаси още веднъж. Това няма да стане!



Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!

Дзен фраза

Толкова би ни олекнало ако спрем ДА ЧАКАМЕ и постоянно да сме в напрежение дали новата конспиративна теория ще се случи или: “Ще се окаже ли верен този ченълинг, дали утре ще има земетресение, как трябва да постъпя, кого да попитам?...” и се започва едно очакване.



Не би ли било по-правилно да не сме в напрежение и да знаем, че този свят го правим СЕГА и САМО ние – никой няма да дойде и да ни завари с оксижен липсващите ДНК нишки!

Главната внедрена програма от “Досиетата Х” – “Истината е някъде ТАМ”! ЗАБРАВЕТЕ! ИСТИНАТА Е ВЪВ ВАС И НИКОГА НЕ ВИ Е НАПУСКАЛА! Просто спрете да търсите там, където тя липсва!



Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?

Доген

Стъпка номер 1: Открийте начин да приемете надеждата в идеята, че вие правите своя свят и единствения Учител, който можете да имате – това сте ВИЕ под маска, която не искате да свалите, за да се погледнете без нея! Човешката тенденция да се избягва изправянето срещу неприятни факти (в случая – да се вземем в ръце) може да позволи на паразитиращи същества да ни използват като добичета! И точно това става! Поразителна е степента, в която сме загубили вярата в самите себе си и чакаме своя нов вожд да ни поведе! И по традиция вождът е именно вълкът, който дебне стадото от години и веднага ни дава да разберем!

Стъпка номер 2: От нас не се очаква да се харесваме! От нас не се очаква да се обичаме! Всъщност това е начин да се принизи някого: “Той обича себе си.” “Не може да обичаш себе си, трябва да си кротък и непретенциозен!” Такъв вид поведение някак си е станало прототипно за хвалене: “Баща ти е винаги толкова скромен и постоянно се принизява, обаче той обича света...” Не - той не обича света! Можем да обичаме отвън, само когато обичаме първо отвътре, защото не може да излъчваме навън това, което нямаме отвътре, а постоянно сме притискани да имаме лошо мнение за себе си, да имаме ограничена представа за себе си и по този начин да създаваме ограничено физическо и енерго-информационно преживяване! Тук мога да стигна и по-далече. Твърдя, че всяко едно анализиране и преценяване на каквото и да било служи за захранването на дадена енергийна централа и пречи за постигане на чистото съзнание, което приема и РАЗБИРА нещата, без да е нужно да се чете упътване за това какво трябва да се мисли/чувства във всяка една ситуация/миг! С какво сме бомбардирани през живота ни? С послания за ограничение! С “факта”, че не можем да направим това, начини на мислене от сорта на “Не мога, никога не бих могъл!”, със страх от преживявания, тъй като се отказваме от толкова много преживявания заради хора, които казват: “Не можеш да правиш това! Не трябва да правиш това!” Религията е бомбардирала психиката ни с: “Родени грешници!” Страхотен начин да си започнеш живота, нали?! Така че постоянно ни се втълпява това чувство за ограниченост: “Не мога. Никога не бих могъл. Страх ме е да...!” И по този начин имаме ограничена представа за себе си, което е разбира се и целта. Това ни е превърнало в едни капсулирани същества, способни да разберат всичко друго, но не и себе си и света! Трябва да е ясно, че тук не говорим за егоизъм – говорим за себе-приемане, себе-уважение, себе-достойнство, себе-утвърждаване, себе-доверие, себе-реализация! Това е форма на програмиране – да не харесваме себе си. Ако не променим това, е излишно да опитваме каквото и да е, защото ще сме енерго-информационно капсулирани.

Стъпка номер 3: Себе-анализ. Един-единствен и окончателен. Еднократен и обективен. Взима се лист и химикал и започвате с ръка на сърцето си да описвате егрегорите, на които служите и които трябва да кристализирате със собствената си воля. Огледайте се и вижте: ТОВА ЛИ Е ЖИВОТЪТ, КОЙТО НАИСТИНА ИСКАТЕ!? Тук е времето да се разкрие една очевидна тайна: слабото място на егрегора е източникът му на захранване, който може да се откаже да му служи и по този начин да СЕ прекъсне животът му. След като описът на егрегорите, на които служите, е налице (да се направи това е висш пилотаж и изисква ниво), можете да изведете и чертите от характера си, които знаете, че ви пречат и които може би обслужват егрегора ви. Бъдете обективни и честни пред себе си – това е уникален шанс, който на всичко отгоре сътворявате сами. Мит е, че късметът е независима форма на живот. Късмета си го създаваме ние, а скоро ще разберете, че той НЕ съществува под формата, която ни е внедрена като мисловен модел. Тази процедура е може би най-важната в живота ви, ако я направите истински. Това е безкрайно ценно за вас и респективно за вашия Висш Аз. Ако се нуждаете от външен наблюдател, помолете най-чистия и близък на вас човек да ви помогне безпристрастно. Това се препоръчва само в краен случай, целта е да осъществите една еднократна и окончателна среща със себе си по въпроса за себе-изясняването. Изясните ли се със себе си, вие имате точка-репер, която е фундаментална за изграждането на мост с вашия Висш Аз. Интересно за всеки един от вас ще бъде да експериментира със способността си да бъде открит със себе си, защото това е много по-трудно, отколкото да бъдеш открит с непознат или близък. Тук е мястото излишното его да си отиде. Дадете ли си сметка какво не е наред и искате да промените, започнете да работите върху тези неща. С времето вашата точка-репер ще се измести, което е неминуемо. Ще стоите все по-близо до истинското Вас или до социо-продукта за “вас”. Зависи от честността, сериозността и решителността, с която сте предприели това начинание. На някои ще се наложи да направят втори лист. Това ще е, защото не са били прями първия път. Така да бъде – това е вашият път. Веднъж изготвен, препоръчително е листът да бъде разпространен сред приятели и колеги. Това е уникален тренинг за вашето Его и неповторим метаексперимент. Не само че ще разберете много за себе си, не само че ще се превключите към по-високи егрегори, но и ще разберете как гледат другите на вас и има ли изобщо човек, който да застане до рамото ви. Едни ще ви се присмеят, други ще са във възторг и ще последват примера ви. Трябва да сте наясно, че ще има и лош човек, който може да се възползва от вашата искреност. Едно от най-важните неща обаче е, че ако сте достатъчно напреднали, ще си дадете сметка за степента на вредата, която догматичното програмиране е нанесла у вас – това е скалата на “Загубата на Висшия Аз”. Това е моментът, в който ще разберете доколко сте запазили своя подсъзнателен ориентир и доколко програмирането ви ви води към търсенето на ментална замяна с общи правила, религиозни закони и прочее. Принципно след двегодишна възраст детето може да се учи да различава Висшия от низшия Аз. От тази възраст то може да превръща подсъзнателния избор в съзнателен. При това върху него не трябва да се оказва влияние. Най-правилно е схващането: “Върши, каквото искаш, само си давай отчет кой “аз” те ръководи в момента – низшия или Висшия”. Изхождам от примера с децата, защото те са изначално чисти и от тази постановка трябва да тръгнете – тази на двегодишен. Резултатът от догматичното възпитание – при догматично мислещия човек – в сложни ситуации искрата изчезва. Всички морални ръководства свършват с думите: “И да знаеш, че за сложни ситуации рецепти няма, затова прави, каквото знаеш”. Както казват и плеядианците: “Изборът е ваш, последиците – също.” В сложна ситуация понякога усещаме, че трябва да вземем инициативата в свои ръце. Друг път, обратното, изобщо не се досещаме какво трябва да направим. И в двата случая догматично възпитаваният човек ще направи не онова, което трябва. Защото каналът за връзка с висшия кармичен егрегор се оказва затворен и той не може да прецени етично ситуацията и да възприеме указанията на Висшия си Аз.

Независимо дали ви се струва странно или не, присмехът и неудобните ситуации, които ви очакват, са максималният вариант, който ще ви даде почти целия набор от точки.

Някой може да помисли този опит за остарял психологически метод. Търсещият, обаче, ще оцени неговата стойност, носеща положителен знак. Това е първа крачка към едно желано Ново Аз. Прави се по желание и вътрешна потребност. “Късмет” и “успех” няма нужда да бъдат пожелавани. Те се създават. Една от основните задачи на тази тема е да влизате навътре и да отхвърляте онези отвън.
Енергоинформационна свобода

Представете си цирков, дресиран тигър. Той винаги знае: ако застане на задни лапи, може да получи парче месо. Той е усвоил много добре тази закономерност през годините на служба в цирка. За него това е станало нещо като основополагащ закон в живота: заставането на задни лапи (причина) неминуемо влече след себе си парчето месо (следствие). А освен това този тигър знае, че ако заръмжи и се озъби на дресьора, следва удар с камшик по лапите. Това също е станало закон в живота за него: причината поражда следствие, иначе не може и да бъде – всичко е просто и ясно.

Но изведнъж тигърът се озовава на свобода. Огладнява и застава на задни лапи. Нали знае, че след това обикновено следва яденето! Но какво е това? Няма никакво ядене! Никой не му дава парче месо. Обичайният закон е престанал да работи! Тигърът ръмжи, зъби се - но никой не го бие по лапите повече! Оказва се, че свободата – това е, когато ги няма обичайните поощрения, но ги няма и привичните наказания.

За дресирания тигър такова положение на нещата означава срутване на света. Тези, които искат да постигнат енергоинформационна свобода, трябва да са наясно, че предишният привичен свят никога няма да се върне. Ще трябва да свиквате с новите закони на новия свят, да се учите отново, в него.

По-рано всичко, което сме правили, е било по поръчка от страна на “дресьора”, т.е. на енергоинформационния паразит. И за всяко наше действие от този “дресьор” е бил предвиден отговор – във вид на поощрение или наказание. Сега отговори няма – нито положителни, нито отрицателни. Т.е. когато сме действали в рамките на процеса, организиран и поддържан отвън, нас непрекъснато нещо ни е подтиквало към действие. А последствията от тези действия сме изпитвали веднага – те не са затихвали или изчезвали, а напротив, дори са се раздували, както клюките сред бабичките на пейките.

Състоянието на тигъра е това, което е и базовата идея в Дао-дъ Дзин – първото ръководство по енерго-информационна свобода, обяснено на прост език. Този вид свобода на съзнанието и енергийната ви същност се постига, когато у вас започне процесът по събуждане и депрограмиране, последвано от егрегориален баланс и декапсулизация. Когато една душа е истински събудена, тя започва да разбира лостовете на Матрицата и сама да създава своите противодействия срещу нея. Забелязва капаните на Системата и намира начин да ги обиграва. Това се забелязва от астралния свят и този човек започва, в началото несъзнателно, да се превръща в обиталище на по-висока вибрация. Как става депрограмирането и по-високото трептене?



Идеята на илюминати е да бъдем превърнати в затворници на лявото полукълбо на мозъка! Дори традиционната наука приема, че от лявото полукълбо получаваме интелекта, логиката, физическия свят. “Искам да видя, вкуся, пипна – добре, значи съществува.” От дясното полукълбо получавате по-голямата картина – връзката с Космоса. Оттук идва художникът, вдъхновението, съзидателността. И, както вече се изписа по-горе, всички тези области на “информация”: образованието, науката и медиите – те наблъскват информация от типа за лявото полукълбо и потискат тази за дясното! Ето как работи това, което наричаме образование. Лявото полукълбо се наблъсква с информация, повечето от която е пълен боклук. И от хората и учениците се иска да запомнят тази информация и, когато имат листове за изпит, да я изплюят върху тях. Ако те са я запомнили и са я предали достатъчно добре и са повторили каквото им е било казано, минават и отиват в горен клас. Ако я прехвърлят към дясното полукълбо и започнат да я пречистват и оспорват и да се питат: “Това въобще има ли смисъл? Каквото е моето мнение по въпроса?” и после напишат на изпита: “Та този материал е пълна глупост!”, тогава те ще бъдат скъсани и няма да отидат в горен клас. Образователната система е изцяло замислена да създава затворници на лявото полукълбо, които на практика изцяло попиват официалната версия за живота. Например, ако сте учен, преминавате през нея и после през вашата наука за специалността ви и ви се набива още информация за лявото полукълбо. Същото е с лекарите и останалите. Те са затворници на лявото полукълбо, които не могат да приемат толкова много от това, за което говоря тук, защото са затворници на интелекта. Можем да балансираме двете полукълба: интелектът и духът, умът и сърцето. После изведнъж нашето възприятие за самите нас ще се трансформира. Знаете ли колко е голям обхватът, трептящ с енергията ни на: страх, вина, омраза, липса на самоуважение. И колкото повече сме манипулирани и се манипулираме да изпитваме тези емоции, толкова повече тази вредна вибрация се напълва и става по-трудно да се преодолее и после да се достигне многоизмерното състояние на съзнанието, когато се свързваме отново с Океана, с Космоса. Когато излъчите намерението си: “Ето това искам!”, Енергията на намерението винаги ще привлича към нас това, което имаме нужда да постигнем. Така че ако искаме отново да се свържем с Космоса и кажем: “Искам да бъда, който съм в действителност и да се свържа с всичко съществуващо”, то това намерение ще привлече към нас преживяванията, необходими за постигането му. Винаги! За да се свържем с Космоса, трябва да изчистим тази вредна вибрация – всички онези неща в нас, които отричаме, като: “Да сменим темата. Не ми се говори за това.” И така, ако сме подготвени за това пътуване, когато предизвикателствата дойдат, не реагираме с: “О не! Харесвам духовността, но не толкова много. Благодаря ви.” Ако сме готови да поемем тези предизвикателства, да встъпим встрани и да осъзнаем, че това всъщност е едно преживяване, което ще ни освободи, а не е едно наистина неприятно нещо, което е свързано с факта, че не сме добри хора. Постоянно чувам: “Вероятно съм бил/била ужасен човек в миналия ми живот!” Тези връзки или предизвикателства са, за да ни помогнат да разчистим вредната вибрация. Важно е да разберем това. И всички ние имаме да разчистим и преработим тази вредна вибрация. И когато го направим, тогава можем да започнем да говорим за СВОБОДА! Пътят към

Свободата е да спрем да се страхуваме какво ще си помислят другите за нас и просто да го направим, да го направим, да го направим!!! Ако ме питате: “Как да преодолея страха от това какво си мислят другите за мен?”, аз предлагам да оставите страха да бъде спусъкът при преодоляването му. Ако сте в ситуация, когато се чудите: “Ех, как желая да кажа това, но какво ще си помислят?”, просто го кажете! Кажете го! Ако хората около вас не уважават правото ви да бъдете себе си, тогава за какво се притеснявате за какви ви имат? Ако сте в ситуация, когато си мислите: “Желая да направя това. Ето това искам, но какво ще си помислят те?”, просто го направете! Направете го! Направете го! И когато започнете да прилагате този метод, някои много интересни неща започват да се случват. Първо, следвате интуицията, сърцето си, връзката с Космоса и я оставяте да ви напътства. И след известно време, говоря и от личен опит, въпреки че разумът ви крещи: “O Боже, какво правиш!?”, накрая осъзнавате, че когато следвате интуицията си и въпреки че тя може да ви подложи на предизвикателства в началото и вие да си мислите: “О Боже, какво направих!?”, накрая разбирате, че всичко е било точно каквото е необходимо, за да доведе до положителен изход. И след известно време на следване на интуицията умът ви започва да схваща, че всеки път, когато следвате интуицията си, въпреки че е едно предизвикателство, накрая всичко се нарежда перфектно. И тогава разумът и сърцето се синхронизират. И това, което мислите и чувствате, става едно и също нещо. И това става, когато започнем да се свързваме с нашата същност и с истинската природа на нашата сила да изявим собствената си съдба.
Капанът на име “Цел

Цел, целеполагане – днес това са модерни понятия. И много от нас се учат правилно да поставят целите, плашат себе си и другите с думи като “безцелно изживени” години, часове, минути. Постоянно разговарят за стратегия, т.е. верига от цели, водеща до “Главната” или “Водещата” цел. Да живееш без цел се приема, че е в разрез с “добрия тон” не само от мениджърите (хората от междинното, средното звено), но и от такива издигнати по-горе в йерархията – хора като предприемачите.

А аз искам да ви покажа какъв капан представлява самото понятие “цел”, и как то ви пречи да получите това, което всъщност искате.

И държа да ме разберете правилно: става дума не за истински или лъжливи цели, не за собствени или натрапени цели. Този капан си го залагаме ние самите!

С какво започва цялата манипулация? Започва с ТВЪРДЕНИЕТО, че ТРЯБВА да се поставят цели, трябва да разбираш накъде си тръгнал, иначе никъде няма да стигнеш. Логично ли е? Абсолютно... Именно тази логика обаче щраква капана. Нататък, според логиката, следва добрият въпрос: “И откъде да вземем целите, които да следваме?

Въпросът си е добър, но обикновено получава грешен отговор.



Грешен отговор: Разбери какво искаш да постигнеш в живота? Какво искаш да имаш, какъв искаш да станеш и т.н. Разбери всичко това и нарисувай бъдещия СИ образ, а след това върви към него, създавай го. Ще се запитате: Има ли нещо лошо в това? Всичко е логично, точно и прекрасно. Според логиката – така е.

И защо тогава, ще кажете вие, това е грешният отговор? Има ли нещо друго освен логиката? ИМА.



Работата е там, че през целият си “съзнателен” живот почти никога не сте ИСКАЛИ. Все е трябвало.

Например: Бизнесът е по-добър избор от това да си наемен работник. Така ли е? Така е – имаш повече свобода, повече пари, възможности за лична реализация. Значи ТРЯБВА да напусна работа и да започна Собствен бизнес.

Да живееш сред природата е по-добре отколкото в големия град, нали така? Очевидно е така. Значи ТРЯБВА да се преместя в провинцията. В нито едно от тези “ТРЯБВА” не присъства моето желание, моето ИСКАМ. Именно това ТРЯБВА е целта.

И какво става нататък? Това ТРЯБВА обаче, отбележете, че то е много правилно, “хубаво” ТРЯБВА, се реализира с много мъки, напрежение, тъпчене на едно място, “мързел” и т.н. За някои това може и да е леко, даже приятно, но аз само с огромни усилия правя това, което... не искам. В резултат се заставяте по всевъзможни начини да следвате целта, пришпорвате се, насилвате се сами, но освен тежки депресии друг резултат не постигате. Защо е така? Ами защото в действията ви ще липсва “ИСКАМ”, ще липсва желанието ви. Нали само ИСКАМ ни води към това, което реално ни трябва?

Отбележете: ИСКАМ е идеалният мотиватор. ИСКАМ – значи ДЕЙСТВАМ. Между ИСКАМ и действието няма никакъв промеждутък от време за... размисъл. Ето ви и пример: много силно Искате да пишете - ще направите всичко, за да започнете на секундата да пишете. Даже ако сте в непознат град или примерно в тоалетната. Гарантирам ви, че така е с всеки. Защото има желание и то истинско, което те напира отвътре, право през сърдечната чакра.

В какво се състои разликата между ИСКАМ и ТРЯБВА? Не се учудвайте, че се налага да поясним това. По-горе вече обяснявах, че ТРЯБВА е това, което вие НЕ ИСКАТЕ да правите (не ви се иска, ама хич), но което за съжаление на всяка цена трябва да направите. Т.е. с главата си – с Разума си вие разбирате, че трябва да направите това, а цялото ви същество се съпротивлява. С други думи, налице е съпротива... отвътре. Или казано съвсем простичко: ТРЯБВА е от Ума, а ИСКАМ – от сърцето. Разбирате ли разликата? Умът разбира, а сърцето – чувства. Манипулацията, имплантирана от Матрицата чрез лявото полукълбо.

Сега да поговорим за ума и сърцето. Много е изписано по тази тема и съществуват различни гледни точки, различни разбирания, различни постановки на въпроса. Но едно е да го четеш и оттам да разбереш, а съвсем друго е го изпиташ на гърба си, да го провериш на практика. Първото разбиране е разбиране с ума, което в 98% по правило е илюзия, а второто е разбиране с цялата ти същност, със сърцето, с чувствата – истинското. И е по-правилно второто да не се нарича разбиране, а чувстване. Ние си поставяме целите с Ума. А той не за това е предназначен. Образът на бъдещето – това е ЖЕЛАНИЕТО да живееш според конкретен образ или по определен начин. Например: да живееш сред природата заедно с любимия човек, работейки това, което обичаш да правиш. Ние ЧУВСТВАМЕ желанието, то идва от сърцето и в никакъв случай не идва от мозъка. Умът ИМА задача... да ИЗМИСЛИ КАК Желанието да се реализира. Аз ИСКАМ да отида да живея в провинцията, сред природата и моят ум може да измисли вариантите, ПО КОИТО да го направя.

Разбира се, умът ми може да измисли и НАКЪДЕ да вървя, но винаги се получава нещо неприятно: не му достигат факти, за да направи ЛОГИЧЕСКАТА верига. А ЧУВСТВАТА... те винаги знаят предварително и ни водят натам, накъдето ще ни е добре и то по начин, който ни харесва. Естествено, ако им се доверяваме.

Ще повторя още веднъж: не ни е нужен ум, за да определим посоката, в която да вървим. Умът ни е непригоден да определи НАКЪДЕ да вървим. За това са предназначени чувствата ни. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват. Ако чувствате какво ИСКАТЕ, то просто изпълнявате това свое желание и минавате изобщо без цел. Точно така е и когато осъзнавате КАКВО ИСКАТЕ, какъв е ЖЕЛАНИЯТ ОТ ВАС РЕЗУЛТАТ – можете да ПОЧУВСТВАТЕ какво да НАПРАВИТЕ, за да получите този резултат. И вашият ум ще ви “изрови” вариантите, по които да направите така, че да достигнете до желания резултат, а чувствата ще изберат най-добрия от тях, т.е. този, който е най-прост, ефективен и при който няма да се напрягате, а точно обратното – ще се наслаждавате!

Какво става, когато умът поставя целта?



На първо място умът веднага ме разделя от нея. Аз съм тук, а целта е някъде далеч – във времето и пространството. И веднага чувствам, че ми предстои дълъг, изпълнен с препятствия и напрежение път. Опитайте се да усетите разликата. Аз изпълнявам, реализирам желанието си. Желанието си е в мен, аз просто ДЕЙСТВАМ, за да го изпълня. Чувствате ли го? Всичко си е при мен, просто е и е приятно. А сега аз ВЪРВЯ КЪМ ЦЕЛТА. Все едно че изкачвам планина, чувствате ли го? Аз съм тук, целта е там, между нас има разстояние. Както и да го въртиш и сучеш, между мен и целта ми има препятствие. Дори и самото разстояние само по себе си е препятствие. И аз ПРЕОДОЛЯВАМ това препятствие. Опитайте се да усетите това преодоляване. Дори и самата дума “ПРЕОДОЛЯВАНЕ” е енергийно наситена, заредена. И какво има по пътя не е известно, пък и е нужно време, за да видите целта, за да не се заблудите, да не започнете да се движите в кръг. А желанието ми винаги си е с мен, то е В МЕН!

На второ място щом веднъж е поставена, целта започва да управлява мен, а не аз нея. Оказва се, че целта ТРЯБВА да се постигне. И това ТРЯБВА задушава, дори убива всяко ИСКАМ. И тогава в определен момент в мен се поражда желание да се отклоня, но Трябва да постигна целта. Излиза, че или съм слаб, или не мога? И тук започват всевъзможните мотивации, “преодоляване” на мързела ми и т.н., всичко, което те кара да правиш това, което не искаш. Нищо подобно не се случва, ако изпълняваш свое желание!

На трето място поставената цел ме обезсилва. Целта се намира в бъдещето и аз ще бъда “юнак” чак като я постигна. Т.е. силата ми се премества в бъдеще време и си остава там. И ми е трудно да я използвам СЕГА. Аз някак си все съм в бъдещето, при целта ми. А желанието да я реализирам винаги си е тук - в сегашното, както и силата ми си е с мен, а не отишла при някаква далечна цел.

Излиза, че когато умът ми поставя целите, аз попадам в капана на “ТРЯБВА” и не мога да правя това, което искам. И нещо повече – реализирането на подобна цел представлява еднозначно напрежение, преодоляване, борба. И дори в края на краищата да постигна целта, силите ми се оказват намалели, а не увеличени. И най-важното: поставената от ума ми цел не ме отвежда до това, което наистина ми е нужно.

Има една открояваща се закономерност между ТРЯБВА и нивото на силата ми. А силата ми е нужна, за да изпълнявам желанията си. Когато трябва да правя това, което ТРЯБВА, силата ми намалява и то бързо. Самата забрана да направиш това, което искаш, веднага те “удря” от най-неочакваната страна и се налага да коригираш последствията от това. Най-трудният момент – когато роднините ми се стараеха да ми внушат, че НЕ ТРЯБВА да живея така и трябва да се “урегулирам”, “да си стъпя на краката”, да вляза в “правия път” и т.н... Програмиране.

Нека се върнем към началото и най-после да дадем ДОБРИЯ ОТГОВОР на добрия въпрос: ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЦЕЛИТЕ? Той е следният: не трябва да си ги измисляме и да оставяме тази работа на ума. Почувствай какво искаш, какъв резултат искаш да получиш, а след това почувствай, че искаш да го направиш! С чувствата, със сърцето, лека-полека. Ако не можеш веднага да почувстваш ГОЛЯМОТО – почувствай малкото, поне това, което искаш да стане днес, довечера и... ГО НАПРАВИ! Така малко по малко, стъпка по стъпка Голямото ще “просветне” и ще го видиш отчетливо и ясно пред себе си. И ще ти стане ясно не само какъв резултат искаш да получиш, а и какво искаш ДА НАПРАВИШ за това. Поисках – направих, ИСКАМ – ПРАВЯ ГО... и това да е така непрекъснато, през цялото време. Извод: аз признавам само една цел – реализация на това, което ИСКАМ, на желанието. Другите видове цели – това са ТРЯБВА, а всичко, което ТРЯБВА 100% ме вкарва в лош “режим” и ме отдалечава от ЩАСТИЕТО И... удоволствието от реализирането на моето предназначение.

Изпреварвам въпросите, които възникват във вас. А как да почувстваме какво искаме? А как да се доверим на своите чувства? Ето ви и моя отговор: може би искате от мен да обясня на вашия ум как да чувства? Умряла работа – умът не може да чувства. А да натрупате ОПИТ, да изпитате лично какво преживяване е това – да “чуваш” чувствата си, да им се доверяваш – това може да каже само сърцето ви. Всичко това ще доведе до формирането на фактора, който ще и апогеят на развитието на 5-та коренна раса.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница