За стачката и протеста в здравеопазването и спирането на работа по договорите с нзок

Правото на стачка е гарантирано в чл.50 от Конституцията на РБ - работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон. Законът за уреждане на колективните трудови спорове установява реда за диалог между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.

Законодателството не дава дефиниция какво е стачка. Но с оглед значението на понятието "стачка", което то има в обикновения език, същата представлява "преустановяване на работа от работници в едно или няколко предприятия, за извоюване на по-високи заплати, за създаване на по-добри условия на труд и др.".

Правото на стачка е признато само на работници за защита на определени техни права пред работодателите им. Всички други действия, извършвани от работещи в здравеопазването, които не са на трудов договор (а такива са повечето лекари, работещи в извънболничната помощ) и са с искания, извън правомощията на работодателя не са стачни действия. За стачка може да се говори в случая ако работещите в една болница решат да защитават пред работодателя си нарушения си колективен интерес, в резултат на неизплатени заплати.

За преминаването към стачка законът поставя редица изисквания. Първата стъпка са непосредствените преговори между работниците и работодателите или между техните представители. За постигане на своите искания всяка от страните може да въздействува върху другата (работодателя, но не и правителство, НС, БЛС, НЗОК, МЗ, МФ) без да преустановява работа, чрез организиране на публични събрания, митинги или демонстрации в извънработно време, информиране на обществеността чрез средствата за масово осведомяване или по друг правомерен начин.

Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят символична стачка чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи, но отново без да преустановяват работа. Когато въпреки предприетите мерки, колективният трудов спор не бъде решен работниците могат да стачкуват, като временно преустановят изпълнението на трудовите си задължения. За обявяването и провеждането на стачка законът поставя редица условия. В случай, че същите не бъдат спазени съдът може да обяви стачката за незаконна, с всички произтичащи от това негативни последици.

При провеждане на стачка следва да бъде изпълнено и едно друго задължение, поставено от закона. Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение.

При поставянето на искания, (част от които понякога са насочени срещу политици и държавни ръководители) стачкуващите трябва да знаят, че законът изрично забранява стачка, с която се предявяват политически искания.

Конституцията гарантира и правото на всеки гражданин да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Гарантирано е и правото на гражданите да се събират мирно на събрания и манифестации. Реда и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги и манифестации са уредени в специален закон. Те могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации. Организираните форми за участие на гражданите в обществения живот имат за цел да бъдат изразени мнения, възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален, културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин.

Законът поставя изискване за предварително уведомяване. За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. В неотложни случаи уведомлението може да се направи в еднодневен срок. За събрания на закрито не се изисква разрешение.

В общественото пространство популярност добива една друга форма на изразяване на мнение – гражданското неподчинение. Гражданското неподчинение е „умишлено и публично неподчинение на установените закони или норми поради политически, морални или религиозни принципи. Гражданско неподчинение е както неподчинението на конкретен несправедлив закон, така и протестите, при които се нарушават законите, с цел противопоставяне на дадена държавна политика и натиск за промяната й”. (Кратък политически речник на термините) (едно добро обяснение за гражданското неподчинение - http://pavelnik.blogspot.com/2009/01/blog-post_2310.html). При провеждането на гражданското неподчинение, участниците са приели, че могат да бъдат санкционирани за незаконосъобразното си поведение. Участието в тази форма на протест не освобождава участниците от носене на съответната отговорност.
В светлината на всичко казано – как могат да се определят действията на работещите в здравеопазването? Те са форма на протест, на изразяване на мнение.

Имат ли право работещите в здравеопазването да го правят – категорично ДА, но действията им трябва да са съобразени със закона.

Преустановяването на работа на ЛЗ и спиране на дейностите по сключения с НЗОК договор – отказ да бъдат обслужвани пациенти (извън спешността), отказ да се издават медицински документи и др., дори и поради участие в някакви протестни форми (извън регламентираните от закона) - подлежи на санкциониране.