Отчет на показателя за полза/ефект (Приложение №4)

• 
  Кратко описание на показателя за полза/ефект
  

*данните по показател 1 са за 2013г. Източник на данните е НСИ. Данните за 2014г. ще бъдат налични през 2016г.

Първият показател измерва съотношението между броя на лицата, обслужвани от организираната система за събиране и транспортиране на битови отпадъци и общия брой на населението в страната. Общо за страната 99,5% от населението е обхванато от системата за организирано събиране на отпадъци, a от градското население - 100%, затова мерките ще се насочат предимно към малките населени места.

Вторият показател измерва броя изградени съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, въведени в експлоатация, отговарящи на изискванията на нормативната уредба. Показателят е насочен към МОСВ, общини - бенефициенти по проектите за изграждане на депа за отпадъци, предприятия за третиране на отпадъци.

Третият показател измерва общия брой жители от населението на страната, обхванато от системата за разделно събиране на отпадъците.

За повечето замърсители, които се контролират в съответствие с европейското законодателство, нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух (норми за КАВ) следва да се спазват към:

- 2005 г. (за серен диоксид, ФПЧ_10, олово, въглероден оксид);

- 2010 г. (за азотни оксиди, бензен и озон);

- 2013 г. (за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди);

- 2015 г. (за ФПЧ_2,5).

В съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ, управлението на КАВ по отношение на нивата на отделните замърсители се извършва по райони (агломерации) за оценка и управление (РОУ) на КАВ, които обхващат цялата територия на страната. Всеки отделен РОУ включва в себе си територията на една или повече общини, съгласно съществуващото административно-териториално деление. Определянето на границите на РОУ е извършено въз основа на предварителна оценка на нивата на замърсителите, за които са установени норми за КАВ.

Последният актуален списък с районите за оценка и управление на КАВ е утвърден със Заповед № РД-969/21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите.

В рамките на горните райони са разграничени отделните зони (териториални единици) и показателите, за които са превишени горните оценъчни прагове, нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения. За зоните, в които са превишени нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения (в отделните РОУКАВ), е задължително изготвянето на общински програми за достигане и поддържане на съответните норми.

Посоченият в Таблица 1 по-горе показател „брой жители” представлява теоретично възможния максимален брой от населението на страната, което потенциално може да бъде изложено за ограничен период на наднормено замърсяване със съответния замърсител. Реално засегнатото население в действителност е много по-малко. Точният брой на населението, изложено на наднормено замърсяване, може да се определя и на базата на изготвена моделна оценка в рамките на актуализираните общински програми по чл. 27 от ЗЧАВ.

за показател „Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване“: данните, отнасящи се до превишаването на дългосрочните (средногодишни) норми за КАВ се обработват до три месеца след изтичането на съответната календарна година, т.е. към момента се верифицират данните за 2014 г., които ще бъдат докладвани в ЕК в края на септември 2015 г.

Разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и планове за управление на защитени територии, и защитени зони са основен, научнообоснован управленски подходи и средство за постигане на целите на опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие на територията на Република България.

Посочената целева стойност се отчита на базата на информацията, предоставена от дирекция “Политики по околна среда” (ПОС), дирекция „Правно-административно обслужване” (ПАО), дирекция „Човешки ресурси, информационно обслужване, връзки с обществеността и протокол” (ЧРИОВОП) и поделенията на МОСВ, които работят по Програма 5 – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ), Дирекции на Национални паркове (ДНП) и Басейнови дирекции (БД).

През първото полугодие на 2015 г. не са регистрирани големи аварии с опасни вещества на територията на страната от общо 200 бр. (112 предприятия с нисък рисков потенциал и 88 предприятия с висок рисков потенциал) оператори на предприятия, попадащи в обхвата на Глава седма, Раздел I от Закона за опазване на околната среда.

През първото полугодие на 2015 г. не са констатирани екологични щети по смисъла на Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети спрямо над 1500 регистрирани оператори по екологичното законодателство.

Управление на дейностите по изменение на климата	Мерна единица	Целева стойност	Отчет към 30.06.
Показатели за полза/ефект			2015 г.
1. Ниво (общо годишно количество) на емисиите на парникови газове спрямо базова година - 1988 г.	Gg СО2eq	Не по-високо от целта за намаляване на общите емисии на парникови газове съгласно Втория период на задължения по Протокола от Киото (ПК 2) и законодателния пакет „Климат и енергетика”	Изготвена и докладвана Инвентаризация на парниковите газове за 2013 г.

Кратко описание на показателите за полза/ефект
Показател 1 „Ниво (общо годишно количество) на емисиите на парникови газове спрямо базова година - 1988 г.“

Република България е страна, включена в “Приложение Б” на Протокола от Киото. С подписването на Протокола Република България поема задължението да намали емисиите си от парникови газове в първия период на задължения (2008–2012 г.) с 8% спрямо нивата на емисиите през приетата за базова за страната година 1988 г.

В рамките на втория период на задължения (1 януари 2013 г. - 31 декември 2020 г.) част от развитите държави, в т.ч. държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) трябва да намалят общите си емисии най-малко с 18 % спрямо нивата им от 1990 г. Общата цел на ЕС по ПК 2 е намаление на емисиите с 20 % спрямо нивата им от 1990 г. Целта се изпълнява съвместно и въз основа на „вътрешно“ разпределение на усилията между държавите-членки, базирано на законодателния пакет „Климат и Енергетика“. През втория период на задължения по ПК (2013-2020 г.) България ще изпълнява своя ангажимент за намаляване на емисиите съвместно с останалите държави-членки на ЕС.

Постигането на тази редукция на емисиите на парникови газове изисква прилагането на редица мерки във всички сфери на икономиката и в бита.

• 
  Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта по отношение на показателите
  

Министерството на здравеопазването участва в разработването на нормативната уредба по управление на отпадъците, като същевременно:

Регионалните здравни инспекции (РЗИ), които са специализирани контролни органи на МЗ издават санитарни удостоверения на лицата, извършващи дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност на територията на съответната инспекция;

Министерството на земеделието и храните издава разрешения за употреба на отпадъци в земеделието, в т.ч. за утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води, компост и др. Министерството определя и контролира изискванията за управлението на отпадъци от месопреработвателната, хранително-вкусовата промишленост, земеделието и отпадъците от животински произход, като определя ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането им, в т.ч. упражнява санитарен контрол.

Министерството на финансите контролира изразходването на средствата от държавния бюджет за изграждане на обекти за управление на отпадъците, в т.ч. участва в одобряването и координирането на проекти, свързани с щети от стари замърсявания и в координирането на проектите, финансирани от ЕС и международните финансови институции.

Агенция “Митници” участва в контрола по спазването на изискванията за внос, износ и транзит на отпадъци.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството: