За студенти) „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7) Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов Молитва към Светия Дух



страница1/11
Дата23.07.2016
Размер1.13 Mb.
#1910
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
ПНЕВМАТОЛОГИЯ

в Свещеното Писание



(за студенти)

„…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7)


Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов



Молитва към Светия Дух :
Царю небесни, Утешителю, Дух на Истината,

Който си навсякъде и всичко изпълваш,

Съкровище на всички блага и Дарителю на живота,

дойди и всели се в нас,



очисти ни от всяка скверност и спаси, Благи, душите ни.
София, 2013 г.

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПНЕВМАТОЛОГИЯТА



1. Терминът „пневматология”


Терминът Пневматология е гръцка дума, чиито корен идва от πνευματος (pneumatos = spirito, дух) и λογος (logos = discorso, studio, проучване), което буквално означава наука за духа. Използва се, за да посочи науката, която изучава (проучва) духовните субстанции и тяхното важно начало. Посочва един отрасъл както във философията така и в юдео-християнската теология, който изучава науката за Светия Дух. Въпреки, че имат една и съща етимология терминът пневматология не трябва да се обърква нито с pneumologia (пневмология – клон в медицината, който се занимава с дихателните пътища) нито пък с пневматомахия (pneumatomachia)1 (ерес от IV век сл. Хр.).

2. Философия и духовност


Пневматологията, разбирана като общо проучване на „духовните субстанции”, т.е. на духа, всъщност става едно голямо проучване, чиито философски и богословски концепции отнасящи се върху определянето на „духа” се преплитат няколко пъти през вековете. В духовността и философиите на далечния Изток се посочват понятия (термини) като намас (namas), глас Хинди (Hindi), за да се посочи поклона или почит към вътрешния божествен дух във всеки индивид. Или атман (atman), който може да се определи набързо (накратко) като „индивидуално вътрешна духовна енергия” ("energia spirituale interiore individuale"), и да се пробват да слеят с Брахман (Brahman) голямата универсална енергия една концепция за „духа”, взета също от будизма, набързо преведена с понятието „вътрешна Буда” (buddhità interiore).

В философията на класическа Гърция простата концепция пневма = вдъхване, дъх , дихание (pneuma=soffio, respiro, alito), скоро се разделя от понятието за душа-душа (anima-psyche2), (дори това е свързано с вятър, въздух, дъх : vento, soffio, respiro), като това последното е по-ограничено за човешката природа. По-ясното (точното) разделение между пневма и психея (pneuma e psyche) започва със Сократ и най-вече с Платон, някъде около 400 г. пр. Хр. Що се отнася до естеството на същността (entità) намираща се по средата на пътя между Човека и Бога първоначално се започнало с една концепция подобна на онази за „свръхчовешки гений” ("genio sovraumano"), „енергия отгоре” ( "energia al di sopra") или извън ("al di fuori") човека, която бе наречена съществото (entità) демон-демон (daimon-demon), значение, което след това прие дори негативни характеристики.
По същия начин понятието „вдъхване”, „дихание” (soffio, respiro) с божествен характер прие името пневмата, пневматос (pneumata, pneumatos, дух), което показва едно „лице” ("essere"), „същество” ("entità"), едно „вдъхване, дъх” ("soffio"), разделена от нашия размер и човешки живот, и след това замислена в нейното дуалистично значение (accezione dualistica), „добър дух” ("spirito benigno") и „зъл дух” ("spirito maligno") като например ангелските същества в Доброто (entità angeliche nel Bene) и демонските в Злото (demoniache nel Male).
Гръцкия Стоицизъм (lo stoicismo ellenico) на 300 г. пр. Хр. го дефинира като активно начало на духовната природа, добавяйки го като елемент към четирите познати в природата (вода, въздух, земя, огън). Също така гностиците (gli gnostici) започват да разделят човек-тяло (l'uomo iliaco → ileo=corpo, involucro materiale) от човек-душа (dall'uomo psichico) и от човек-чист дух (dall'uomo puramente pneumatico), т.е само от дух (cioè solo dello spirito).
По-късно, ап. Павел също ще отдели време, за да раздели по-ясно „общите (товар) неща” (le "cose del soma" (carne/corpo/uomo – плът (месо)/тяло/човек) от „нещата на пневма” ("cose del pneuma" (lo "Spirito" - Духа), като по този начин дава още по-голяма подкрепа на това, което ще стане в западната философска концепция на „трите тела”: товар (тяло), психея (ум, разум; човешка душа) и пневма (чист дух) – ("tre corpi": soma (corpo), psyché (mente, anima umana) e pneuma (il puro spirito).
Терминът „дух” ("spirito") идва от латинците, които го тълкуват приблизително като слаб (лек) „дъх на живота” (като термините „издишвам – espirare”, издъхвам - spirare3), да посочи в действителност, живота разбран като жизненост, динамика, вятър, дихание (respiro, дишане), дъх (soffio), което е характеризирано от аеробното дишане (respirazione aerobica) на живите по-напреднали същества като човека.
Божественият характер на „пневма” (pneuma) е бил свързан главно с тълкуването на еврейската Тора (Torah ebraica), където в книгата Битие (2,7) Господ Бог „вдъхна” дихание за живот ("soffiò" l'alito della vita), т.е. „свещено дихание” ("soffio sacro"), на иврит4 il ruah hakodesh (руах хакодеш) в ноздрите (в лицето) на Адам (виж също Свети Дух). Едновременно с това, същата дума „дух” (spirito) е свързана с живота, жизнеността (vitalità), живостта (brio5), обилна енергия (energia esuberante), така че да се покаже нашироко един материален смисъл на спиртната напитка (bevanda alcoolica) и нейните последици (всъщност думата "alcool"- „алкохол” (или „спирт”) произлиза от думата „дух” на арабски език).
С течение на вековете все повече се оформя една семантична разлика на думата психея ("psyche") като една човешка „душа”, ум (разум) и личност от думата пневма ("pneuma"), за да покаже наистина „божествения дух”, а именно дълбоката, чиста, свещена и божествена част на самата душа. В философската пневматология (pneumatologia filosofica), после наречена пневматика (pneumatica), използвана изобилно от Leibniz6 като „наука на духовете”( scienza degli spiriti) или доктрина на духа, по-голям от душата (psyche) и разбирана като гностично изследване (la ricerca gnostica) над душите и над обикновените същности7 (le sostanze semplici).
Понятието „пневматология”, който ще бъде намерен и при Wolff, ще продължи да показва общото изследване на духовните енергии в средите на психологията и естествената теология, но през XVIII в. и XIX в. ще приеме още по-специфични значения. Докато при Christian August Crusius (1715-1775), пневматологията е „наука на необходимата същност на един дух” („la scienza dell'essenza necessaria di uno spirito”)8, то при D'Alambert пневматологията е «първата част на науката за човека» или «спекулативното познаване на човешката душа” («la prima parte della scienza dell'uomo» ovvero «la conoscenza speculativa dell'anima umana»)9. Пневматологията се обвързва особено със зараждащата се психология като задълбочено изучаване на човешката душа и нейните по-скрити части. Това се случило преди всичко благодарение на католическия богослов и философ Антонио Розмини10.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница