За студенти) „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7) Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов Молитва към Светия Дух

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПНЕВМАТОЛОГИЯТА 2

1. Терминът „пневматология” 2

2. Философия и духовност 2

3. Християнска теология 5

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СВЕТИЯ ДУХ 8

1. Понятието „Свети Дух” 8

2. „Свети Дух” в Стария завет 9

3. „Свети Дух” в Новия завет 9

3.1. Седем дара и девет плода на Светия Дух 10

3.2. Символи на Светия Дух 11

1. ВЪВЕДЕНИЕ 13

1.1. Ситуация: Опит и теология на Духа 13

1.1.1. Забравяне на Духа 13

1.1.1.1. Причини 13

а. Трудности с духовните движения 14

б. Изместване на богословския интерес 14

в. Христомонизъм в западната теология 15

г. Недостатъци в доктрината за благодатта 15

1.1.1.2. Разграничаване на данни 16

1.1.2. Преоткриване на Светия Дух 16

1.1.2.1. Опити 16

1.1.2.2. Задачи 17

1.2. Мястото на пневматологията 18

1.3. Разнообразната терминология и фундаменталният опит: дух и живот 19

1.3.1. Някои наставления за семантичното поле „дух” 19

1.3.2. Признаци за един оригинален религиозен смисъл 20

2. БИБЛЕЙСКА ОСНОВА 21

2.1. Дух Господен и Божия народ в Стария Завет 21

2.1.1. Духът на живота: богатия опит на Израел отразен в думата „ruah” 21

2.1.2. Първи опити на духа: Бог действа спасявайки живота на Своя народ 23

2.1.2.1. Харизматично ръководене (Книга Съдии Израилеви) 23

2.1.2.2. В началото на екстазното (възторженото) пророчество 24

2.1.2.3. Връзка на духа с царското достойнство 24

2.1.2.4. Божия Дух и пророците 25

2.1.3. Опитът на духа по време на изгнанието: Бог, господарят на живота, създава нов живот 26

2.1.3.1. Ruah като творческа сила на живота 27

а. Творецът действа чрез своя ruah. 27

б. Човекът живее от Божия дух (ruah di Dio) 28

2.1.3.2. Нов дух и нов живот 29

а. Духа на Господа (Jahveh) възражда Израил 29

б. Общност изпълнена с духа 30

в. Дарът на Духа даден на отделни личности във времето на спасението 31

2.1.4. Божия Дух: опит за едно обобщено определение 32

2.2. Опитът на Духа и теология на Духа в Новия Завет 33

2.2.1. Първи опити на Духа 34

2.2.1.1. Исус и Духа 34

2.2.1.2. Следпасхални опити на Духа 34

2.2.2. Ап. Павел: пневматично съществуване на Христос и на християните 35

2.2.2.1. Христос и Духа 35

2.2.2.2. Духът на вярата и на освещаването 37

а. Духът като дар на вярата 37

б. Духът като жизненоважно начало на вярващите 38

б.1. Алтернатива: плътско или духовно съществуване 38

б.2. Връзката с гностичната и елинистическата мисъл 39

б.3) Плодът на Светия Дух 40

2.2.2.3. Действието на Духа в Тялото на Христос 41

а. Всички са духовни 41

б. Пълнотата на даровете на Духа 42

в. Разпознаване на духовете 43

2.2.2.4. Кой е Свети Дух? 44

2.2.3. Синоптиците: Божия Слуга в силата на Духа 45

2.2.3.1. Слизането на Духа в кръщението на Исус според ев. Марк 45

2.2.3.2. Акценти поставени от ев. Матея 46

2.2.3.3. Исус, носител и дарител на Духа според ев. Лука 48

а. Изпълнен със Светия Дух 48

б. Вдъхновен да проповядва Евангелието 48

в. Духът като Божи дар 49

2.2.4. Деяния на Апостолите: дарове дадени от Духа на свидетелите 50

2.2.4.1. Събитието на Петдесетница 50

2.2.4.2. Последователно продължение на пневматологията на евангелието на Лука 51

2.2.4.3. Светият Дух на Бога 53

2.2.5. Йоан: Духът на истината 53

2.2.5.1. Свидетелството на Духа в полза на Исус, който кръщава в Духа 53

а. Свидетелството на Духа 54

б. Живата вода на Духа 54

в. Прослава и изпращане на Духа 55

2.2.5.2. Духът, представител на Онзи, който е бил въздигнат до Отца 56

а. Друг Утешител (Paraclito) 57

б. Духът на истината 58

2.2.5.3. Живот чрез Духа и в Духа 59

2.2.5.4. Отношението на Светия Дух с Отца и Сина 60

2.2.6. Обобщение 61

Съдържание: 62

1 Текуща богословска мисъл на ранното Християнство на Изток от IV век, по-късно е считана за ерес, която разглеждала тайната на Света Троица, по-особено за подчинението на Светия Дух по отношение на Отца и Сина. Името пневматомахия (pneumatomachia) идва от гръцки език и означава борбата на духа. Концепцията на пневмата (pneuma), т.е. soffio (духане, подухване, вдъхване), respiro (дишане, дъх, дихание), в действителност се променя в своето дълбоко философско описателно значение от значението на проста индивидуална душа-вдъхване (anima-soffio) или дихание/вдъхване божествена-пневма (respiro/soffio divino-pneuma) към реална пневмата (pneumata), а имено да посочи една точна независима и неземна метафизична същност (например като ангели и демони). В никакъв случай не трябва да се обърква пневматомахия (pneumatomachia) с пневматология (pneumatologia), философска наука, която се използва в Християнството като богословски отрасъл разглеждащ духовните неща и по-специално като изучава Светия Дух. Пневматомахията не вярвала, че Светия Дух е бил третото лице на Света Троица, т.е. че нямал равно достойнство и божествеността на Отца и Сина. За пневматомахите Светия Дух бил творение на Бога, по-голям от ангелите но не единосъщен с Отца, следователно подчинен на Отца и на Сина. Пневматомахията може да се срещне и с друго име това на Македонианизъм (Macedonianismo), идващо от името на Македоний Константинополски (Macedonio di Costantinopoli), епископ починал около 360 г. сл. Хр., който бил един от първите популяризатори на тази ерес, идваща от учението на Арий. Пневматомахията е считана за ерес както от християните на Изток, така и от християните на Запад още от Първия Вселенски Събор в Константинопол през 381 г. сл. Хр., който одобрява и до днес действащия Символ на Вярата (Веруюто) приет в Никея през 325 г. сл. Хр. Малко или почти нищо не е останало написано върху тази ерес. Това, което се знае е получено от писанията, които отхвърлят идеята. Това може да се види в писанията на Атанасий Александрийски, а именно в писмата му до Serapione di Thmuis и в документите на Александрийския Синод от 362 г. сл. Хр. След смъртта на Атанасий Александрийски с дебата по въпроса се заемат презвитерите Дидим (Didimo il Cieco) e Василий Велики (Basilio il Grande).

2 Psyche (психея, ψυχή) е гръцка дума която показва една от концепциите , които се разглежда още в античния свят. Според Giovanni Reale (виж. Storia della filosofia greca e romana vol.9. Milano, Bompiani, 2004, pag.286) като най-близък превод на тази дума може да се използва думата „душа”. Разнообразието от значенията на думата psyché (ψυχὴ) е показателно от това, което казва самия Платон в Leggi X:
На гръцки език: На италиански език: « ἶεν. ἄγει μὲν δὴ ψυχὴ πάντα τὰ κατ᾽ οὐρανὸν καὶ γῆν καὶ θάλατταν ταῖς αὑτῆς κινήσεσιν, αἷς ὀνόματά ἐστιν βούλεσθαι, σκοπεῖσθαι, ἐπιμελεῖσθαι, βουλεύεσθαι, δοξάζειν ὀρθῶς ἐψευσμένως, χαίρουσαν λυπουμένην, θαρροῦσαν φοβουμένην, μισοῦσαν στέργουσαν, καὶ πάσαις ὅσαι τούτων συγγενεῖς ἢ πρωτουργοὶ κινήσεις τὰς δευτερουργοὺς αὖ παραλαμβάνουσαι κινήσεις σωμάτων ἄγουσι πάντα εἰς αὔξησιν καὶ φθίσιν καὶ διάκρισιν καὶ σύγκρισιν καὶ τούτοις ἑπομένας θερμότητας ψύξεις, βαρύτητας κουφότητας, σκληρὸν καὶ μαλακόν, λευκὸν καὶ μέλαν, αὐστηρὸν [καὶ γλυκύ»« Ebbene ψυχὴ dirige ogni cosa, tutte le realtà celesti, terrestri, marine, grazie ai suoi propri movimenti, i quali hanno un nome: volere, analizzare, avere cura, prender decisioni, giudicare bene e male, provar dolore e gioia, coraggio e paura, odio e amore, e tutti gli altri moti che possono essere assimilati a questi e che costituiscono i movimenti primari, guide di quelli secondari - i moti dei corpi - e determinanti in ogni cosa la crescita e la diminuzione, la separazione, e l'unione con quel che ne segue, ossia il caldo e il freddo, il pesante e il leggero, il bianco e il nero, l'aspro [e il dolce »
На български език: „И така ψυχὴ насочва всички нещи, всички небесни, земни и морски реалности, благодарение на своите движения, които имат едно име: воля, анализиране, да се грижи, да взема решения, да съди добро и зло, да изпитва болка и радост, смелост и страх, омраза и любов, и всички други движения [подбуда, порив, подтик], които могат да бъдат уподобени на тези и които представляват първичните движения, водачи на онези вторични – движения на телата – и определени във всички неща растежа и спада, разделянето и единение с онова, което следва, т.е. топло и студено, тежко и леко, черно и бяло, горчив [и сладко”.

3 Spirare – 1) вее, духа (вятър); издъхвам, умирам; изтича, свършва (срок); 2) издавам, изпускам (за аромат); лъха; вдъхновявам; дишам.

4 Иврит = еврейски език.

5 веселост, игривост, буйност.

6 G. W. Leibniz, Nuovi saggi, Premessa.

7 Същина,съдържание; вещество, материал, тяло.

8 Rivista di storia della filosofia, a cura di Faustino Fabbianelli, 2004 Fascicolo: 3.

9 Enciclopedia Garzanti di filosofia, 1981, pag. 714.

10 Antonio Francesco Davide Ambrogio Rosmini Serbati (Rovereto, 24 marzo 1797 – Stresa, 1º luglio 1855). Италиански свещеник. Католическата църква го обвява за блажен на 18 ноември 2007 г.

11 Седемте дара на Светия Дух (ККЦ 1831) са: мъдрост, ум, благоразумие (съвет), сила, знание, благочестие и страх Божий.

12 Девет плода на Светия Дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (целомъдрие – Тим. 2,12). В ККЦ 1832 се казва, че Църквата изброява 12 плодове на Духа. Освен тези девет, които ап. Павел ни дава, Църквата допълва: доброта, скромност и целомъдрие .

13 Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството. За нейни хронологични граници обикновено се приемат 1517 година, когато Мартин Лутер обявява своите 95 тезиса, и 1648 година, когато Вестфалският мирен договор слага край на продължителните религиозни войни в Европа. (срв. Cameron, Euan. The European Reformation. 1991). Първите ръководители на Реформацията, като Мартин Лутер и Жан Калвин, се противопоставят на доктрините, ритуалите и структурата на Римокатолическата църква и се обявяват за нейното реформиране. В резултат на намерилото широк отзвук движение се образуват нови национални протестантски църкви. Най-големите нови деноминации са лутеранството (в Германия и Скандинавския полуостров), калвинизма (в Германия, Швейцария, Нидерландия и Шотландия) и англиканството (в Англия). Католическата църква реагира на реформацията с вътрешни реформи и организиран натиск срещу протестантството, известни като Контрареформация, в резултат на които тя успява да си върне влиянието в част от протестантските области. Като цяло северните части на Европа преминават към протестантството, а южните остават католически, а в разположените между тях региони се водят продължителни войни за преимущество на едно от двете направления в християнството.

14 Контрареформация е религиозно-политическо движение в Европа през XVI и XVII век насочено срещу Реформацията, с цел възстановяване на католицизма в протестантските области. С решенията на Трентския (Тридентинския) събор се прави опит да се централизира властта в църквата, да се премахне търговията с църковни длъжности, да се сплоти духовенството, да се засили просветата и др. Възобновява се дейността на Инквизицията и на Йезуитския орден. В някои европейски държави, например в Унгария, Контрареформацията успява да възстанови католичеството, но не изкоренява напълно протестантството. Художественият стил, свързан с Контрареформацията е барокът.

15 Ма̀ртин Лутер (на немски: Martin Luther) е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация. (срв. Plass, Ewald M. Monasticism. // What Luther Says: An Anthology. St. Louis, Concordia Publishing House, 1959. с. 2:964). Енергичен опонент на възгледа, че освобождаването от божието наказание за греховете може да бъде откупено с пари, той се противопоставя на продавача на индулгенции Йохан Тецел със своите „95 тезиса“ от 1517 година. Отказът му да се отрече от тях по искане на папа Лъв X през 1520 година и на император Карл V по време на Вормската диета през 1521 година довежда до неговото отлъчване от папата и до обявяването му извън закона от императора. Лутер проповядва, че спасението не се печели с добри дела, а се получава като безплатен дар от Божията благодат чрез вярата в Исус Христос като изкупител на греховете. Неговата теология оспорва авторитета на папата на Римокатолическата църква, настоявайки че Библията е единственият източник на божествено разкрито познание.( срв. Reu, M. Luther and the Scriptures. Columbus, Ohio, Wartburg Press, 1944. с. 23). Той се противопоставя и на изключителното посредничество на духовенството между миряните и Бог, смятайки всички кръстени християни за свещеници. (срв. Luther, Martin. Concerning the Ministry. // Bergendoff, Conrad (ed.) Luther's Works. Philadelphia, Fortress Press, 1958. с. 40:18 ff.) Последователите на учението на Лутер се наричат лутерани. Мартин Лутер превежда Библията на говоримия немски език, вместо традиционната латинска версия, което я прави по-широко достъпна и оказва огромно влияние върху църквата и цялата германска култура. Издаването на Лутеровата Библия насърчава формирането на стандартна форма на немския език, въвежда някои принципи в теорията на превода (срв. Fahlbusch, Erwin и др. The Encyclopedia of Christianity. 1999-2003. с. 1:244) и оказва влияние върху последвалите преводи на Библията на други говорими езици. Химните на Лутер се отразяват на развитието на църковното пеене, а бракът му с Катарина фон Бора става образец за практиката протестантските свещеници да се женят, противно на католическите правила (срв. Bainton, Roland. Here I Stand: a Life of Martin Luther. New York, Penguin, 1995, с. 223, 269) - и в съответствие с православните. Към края на живота си Мартин Лутер заема крайно антисемитски позиции, обявявайки се за разрушаване на домовете на евреите, изгаряне на синагогите, конфискуване на парите им и ограничаване на свободите им. Тези възгледи правят Лутер силно противоречива фигура за мнозина съвременни историци и теолози. (срв. Hendrix, Scott H. The Controversial Luther. // Word & World 3/4. St. Paul, Luther Seminary, 1983. с. 393).

16 Жан Калвин (на френски Jean Cauvin, Жан Ковен, но с латинска транскрипция Ioannes Calvinus) е френски теолог, представител на християнската Реформация, основател на калвинизма, роден на 10 юли 1509 г. в Ноайон, област Пикардия, Франция. Баща му е нотариус и управител на именията на епископа на Ноайон. От детство той е насочен към кариера в теологията, за да стане един от големите църковни реформатори и философи на Високия Ренесанс. (За повече информация за живота на Калвин виж: Архим. Павел Стефанов, Живот и дело на Жан Калвин. - http://www.dveri.bg/content/view/9412/142/). http://it.wikipedia.org/wiki/Giovanni_Calvino.

17 Талмудът (на иврит: תלמוד) се смята за авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейски закони, етика, легенди и истории. Той е основен източник за законодателство, обичаи и морални ценности на юдаизма. Талмудът означава преподаване, изследване, обсъждане на еврейския корен ל-מ-ד, LMD. Талмудът е един от свещените текстове на Юдаизма: текста на устната Тора (Torah orale). Талмудът е признат само от Юдаизма, който заедно с Мидрашим (Midrashim) и другите Равински, или известни мистични текстове от еврейския канон го счита като предаване и устно събеседване на Тората. Също така устната Тора (Torah) е била разкрита на Мойсей на планината Синай, е предавана устно от поколение на поколение чак до римското завоевание. Талмудът е бил предаден в писмен вид с разрушаването на Втория Храм на Йерусалим, защото евреите се опасявали, че религиозните основи на Израил биха могли да изчезнат. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието (Мойсеевият закон или Тората). Талмудът се състои от две части или сборника, Мишна ришона и Гемара, обсъждане на Мишна (термините Талмуд и Гемара са взаимнозаменяеми). Гемара се основава на по-ранни текстове от Тората и по-специално от Мишна и от своя страна е в основата на всички по-късни кодекси на еврейския закон и на голяма част от религиозната литература.

18 Sefer ha-Zohar - «сефер ха-зоар», (il Libro dello Splendore – Книга на Блясъка) или просто Zohar (на иврит זהר Zohar "splendore" – „блясък”, или „сияние”) е най-важната книга в Кабалистичната традиция (литература). Зохар е мистичен коментар (Мидраш) на Тората (разделението на коментарите отговаря на седмичното четене на съответните пасажи от Тората), с редуващи се по-дълги или по-къси отклонения от основния текст, които съдържат поучения, предания, притчи и разни истории (основно от раби Шимон бар Йохай и сподвижниците му), включително и най-вече различни съпътстващи разсъждения върху и от историята и т.н. Зохар е имала огромно влияние за възникването и развитието на Кабалата, мистично течение в юдаизма, оказало неимоверно влияние върху цялостния духовен живот на еврейството. На основата на Зохар се формира екзегетическа литература, както и вторично ръководство за изучаването ѝ в стила на традиционния талмудизъм. Пълното издание на Зохар е в 22 тома и излиза през 1945/58 г. в Йерусалим в превод на иврит, включително и на разните ѝ текстови версии.

19 Koiné greca (330 пр. Хр.–330 сл. Хр. приблизително) – гръцкия език използван в Новия завет. Елинския гръцки = Koiné (койне) – (Κοινὴ Ἑλληνική) е древен гръцки диалект и образува третия етап в историята на гръцкия език. Други имена на езика са : александрийски, общ или гръцки език на Новия завет.

20 Greco antico (800–330 пр. Хр. приблизително).

21 Исаия 11,2-3: „и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие; ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат.”

22 Йн 14,16: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки”.

23 Gioacchino da Fiore.

24 Quaccheri.

25 Безпорядък, бъркотия.

26 Ridimensionare – преустройвам; намалявам; поставям в истинските граници, представям в истинския му вид.

27 Scarso – недостатъчен, оскъден, беден, слаб; скъперник, свадлив, стиснат.

28 stematica.

29 Appropriazione – присвояване, обсебване; appropriare – приспособявам, пригаждам, нагаждам.

30 Netto – чист; ясен, точен, отчетлив; подчертан, явен

31 Cristomonismo (Χριστος - Христос; Μονος – самичък, изолиран) – един дисбаланс в Католическата църква, на ниво „църковно съзнание”. За известно време в Църквата се създава Христология без Пневматология, т.е. говори се за един Христос, който е напълно отделен от Светия Дух. Имаме една Институционална Еклесиология без нейното харизматично измерение.

32 Христос е поставен в центъра.

33 perlomeno.

34 odierno – днешен, съвременен.

35 moderno – модерен, съвременен; нов.

36 ineffabile – наизразим, неизказан, неуписуем.

37 Uppsala (1968).

38 Canberra del 1991.

39 “Vieni, Spirito Santo, rinnova tutta la creazione!”.

40 la ritrovata capacità.

41 percepire – долавям, възприемам, схващам; получавам.

42 Articolo – член; параграф, член (на закон, наредба); предмет,

43 in virtù.

44 Rinnovamento.

45 di trattato specifico – един научен труд; едно специфично научно изследване.

46 fusione – сливане, съединение.

47 discernimento.

48 La collocazione della Pneumatologia – настаняване, подреждане, поставяне на Пневматологията; местоположение, място на Пневматологията.

49 precomprensioni implicite – имплицитните (скрити, неизказани) предубеждения.

50 ежедневните.

51 definibile – определен, окачествен, характеризиран, очертан,, обрисуван.

52 un vocabolo originario – произхождащ термин

53associazione - сдружаване, обединяване, събиране, присъединяване.

54 dissociazione – разделяне, разединение.

55 “Risvegliare gli spiriti vitali, esalare, rendere il proprio spirito; forza, potenza dello spirito; vita, storia dello spirito; pieno di spirito”.

56 Психическо заболяване или заболяване на ума.

57 “sovranità o indipendenza”.

58 (doni spirituali, lampi di spirito o di genio).

59 “forza comunicativa creante collegamenti".

60 Отборен дух

61 солидарност

62 (spirito di gruppo, di corpo)

63 Indizio – указание, признак.

64 Alito – дъх, дихание; полъх, лъх, повей (на вятър).

65 Пс. 50,10: „Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене”.

66 Ис. 63, 10-16: „[10.] Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях. [11.] Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух, [12.] Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име; [13.] Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха? [14.] Както стадо слиза в долина, - Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име. [15.] Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени. [16.] Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е:

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!