За студенти) „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7) Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов Молитва към Светия Дух
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СВЕТИЯ ДУХ
3. Християнска теологияВ Християнството пневматологията показва богословската наука на светия Дух в отношение със Света Троица и историята на спасението (сотериология =soteriologia). Ако ап. Павел и първите текстове на Новия завет разграничават нещата на тялото от нещата на духа (le "cose del soma" (carne/corpo/uomo) dalle "cose del pneuma" (lo "spirito"), то също така е вярно, че в ранното християнство концепцията за самия „Дух на Бога”, Светия Дух също бе посочена като Духът на Истината, Дух Утешител (Spirito Consolatore), Дух наречен Утешител (lo Spirito detto il Paraclito), Paracleto (закрилник) = от гръцки език para-kaleo="invoco presso" (моля, прося нещо от някого; призовавам се към). Историята на Християнската църква съдържа няколко дискусии, които са послужили за постепенното определяне на християнската пневматология, разбирана като доктрина на Светия Дух. Това се вижда с Отците на Църквата (патристиката) както от Изток така и от Запад, които веднага се заемат с първия дебат по въпроса за божествеността на Светия Дух. На първо място Отците на Църквата е трябвало да се борят с Арий, който вярвал, че Светия Дух е бил просто едно „творение” ("creatura"), „същество” ("entità"), или „първи ангел” ("angelo primario"), а след това с неговите последователи, като например богословското движение на Македонианизмът (Macedonianismo), наречен още Пневматомахия на Македоний Константинополски (Pneumatomachia di Macedonio di Costantinopoli, 360 d.C.), който твърдял, че Светия Дух нямал равно йерархично достойнство спрямо Отца и Сина в Света Троица (това твърдение се приело като ерес още в Първия Вселенски Събор в Константинопол през 381 г. сл. Хр.). Един от силните поддръжници на божествената сила на Светия Дух е св. Атанасий Александрийски. Той казва, че Светия Дух е неизменяем, трансцедентен, има способност да осветява, и участва в сътворяването на света. В тълкуванията на библейските писанията на пророк Илия се казва, че Светия Дух има седем дара11 за Човека, а при ап. Павел се изброяват девет плодове на Светия Дух (срв. Гал. 5,22-23)12. Някъде около началото на XI в. и след това пневматологията е трябвало да се заеме и с известния дебат върху връзката между Исус Христос и Светия Дух, случай който ще предизвика към средата на същия век (16 юли 1054 г.) Великата схизма. По това време горещо се дискутира въпроса за filioque, т.е. за това дали Светия Дух произхожда само от Отца или пък произхожда и от Отца и от Сина. Противоречивия дебат за filioque е една от причините за разделението на Западната църква от Източната църква. Източната църква твърди, че Светия Дух „произхожда” само от Отца (така както е посочено в Никео-Константинополския символ), докато Августин и цялата средновековна католическа църква, т.е. Западната църква, добавят че Светия Дух „произхожда” и от Сина (il filioque = e dal Figlio). В протестантската Реформация (Riforma protestante13) и европейската Контрареформация (Controriforma14) се преразглежда връзката между Светия Дух и Писанието. Мартин Лутер15 и Жан Калвин16 смятат, че Светия Дух има свободата да тълкува Светото Писание, обаче богословите на Контрареформацията им отговарят, че е същият Свети Дух, който е вдъхновил Католическата църква да бъде авторитетен тълкувател на Светото Писание. Към днешна дата съществува един път в християнската пневматология, който започва от човешката ситуация, от където се проследява едно постепенно освобождаване на съзнанието чрез позоваването на Светия Дух и молитвите, което е точно тази дълбока пневматологична визия на човека, който подновява себе си и света, с цел да поднови вечните и божествени характеристики чрез животворното и творческо действие на Духа. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА СВЕТИЯ ДУХ1. Понятието „Свети Дух”В юдаизма, християнството и исляма Светия Дух е Духа на Бога. В християнството Светия Дух е едно от лицата на Светата Троица, т.е. третата ипостас (лице) на триединния Бог. (старогръцки - Άγιο Πνεύμα, латински - Sanctus Spiritus, иврит - רוח הקודש). Ако Католическата църква изповядва, че Светия Дух произхожда от другите две лица на Триединния Бог, т.е. от Бог Отец и Бог Син, то Православната църква изповядва, че Светия Дух произхожда само от първото лице на триединния Бог, т.е. от Бог Отец. Когато в теологията се използва техническият термин „произхожда” (или „произлиза”) се има предвид, за „произхода”, който няма нищо общо с времевите последици (т.е. времето), тъй като Светия Дух не може да бъде богословски разглеждан или разбиран със задна дата в сравнение с другите две Лица в Света Троица. На еврейски (иврит) думата „дух” („spiritо”) се превежда с думата רוח ("ruach", „руах”), име от женски род. Думата „руах” означава също „вятър” (vento) и „дъх” (respiro). Руах ХаКодеш (Ruach haQodesh), е израз от еврейската религия (на иврит: רוח הקודש) и се превежда "Spirito Santo". За еврейската религия с това понятие се показва Божията сила, която може да изпълни хората, като например пророците. В Юдаизма това понятие няма по-особено развитие, както е в Християнството. Този израз се споменава в Талмуда (Talmud17) и в Зохар (Zohar18): „как се разбира: Духа се връща? Това е Шекинах (Shekhinah), който е Светия Дух”. Въпреки малките препратки на „Светия Дух” в еврейската Библия (съответстваща на Стария завет за християните) все пак е добре да споменем някои от тях. Например: „Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой дух не отнемай от мене” (Пс. 50,13); „Но те се възбунтуваха и огорчиха Светия Негов Дух; затова Той им стана неприятел: Сам воюва против тях.” (Ис. 63,10); „Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух” (Ис. 63,11). такива упоменавания се умножават, когато понятието „Свети Дух” се идентифицира с „Дух даден от Бога”. В реалност изразът „Свети Дух” силно присъства в текста на Новия завет, чиито писания са достигнали до нас в greco koiné19. Няма пряко сравнение между гръцкия термин (πνεῦμα ἅγιον - pnêuma hághion) и еквивалентния на иврит. В древния гръцки20 понятието „дух” се нарича "πνεύματος" (пневматос) или "πνεῦμα" (пневма -"pneuma"; от "πνέω", "pneō" (пнео), т.е. дишам/духам (вдъхвам)/имам живот - "respirare/soffiare/aver vita"), и е от неутрален род и от него произлиза термина „пневматология”, с който се посочва науката на духа (la scienza dello spirito) като цяло и юдео-християнската богословска наука, която изучава взаимоотношенията между Светия Дух и лицата на християнската Троица. На латински език понятието „дух” е „Spiritus” (идва от "spiro", т.е. „дишам” ("respirare"), „духам” ("soffiare"), и е от мъжки род. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|