За студенти) „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7) Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов Молитва към Светия Дух
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1. Ситуация: Опит и теология на Духа
- 1.1.1.2. Разграничаване на данни
- 1.1.2. Преоткриване на Светия Дух
1. ВЪВЕДЕНИЕСветия Дух актуализира, продължава и осъществява самокомуникацията на Бог в Исус Христос. Ръководствата (наръчници) по Догматика, които следват тринитарния модел (lo schema trinitario) на изповядването на вярата, разглеждат в третата част: Бог свят и Бог съвършен. Тази последователност се оказва, че не е много ясна дори и днес поради, което се налага да се преразгледа и оцени важността, която трябва да се предаде на пневматологията. Преди обаче да се определи и изясни точното й място в догматиката (1.2.), изглежда че е необходимо да се позовем на един актуален разграничителен анализ (на живота) на вярата и на теологията по отношение на опита и теологията на Духа (1.1.). Освен това в интерес на една адекватна херменевтика на библейското свидетелство и на история на традицията, ще трябва да се направят и някои предварителни съображения относно терминологията (1.3.). 1.1. Ситуация: Опит и теология на Духа1.1.1. Забравяне на ДухаВ първите години след Втория ватикански събор (Ватикан II) докладите върху темата „опит и теология на Светия Дух” се характеризират в своята диагностична част описвайки ситуацията на момента с един ясен глас: забравяне на Духа. Същата тази теология бе обвинена, че е ‘изгубила’ Духа. Още през 1951 г. Емил Бруннер (+ 1966) беше казал, че Светия Дух ще бъде: „винаги повече или малко пепеляшка на теологията и динамизмът на Духа, кошмар и плашило за богословите” (Emil Brunner, Buch, 55). Това, което до тогава представлява една изразена жалба от отделни лица, се превръща в годините на църковно и богословско обновление текущ (общоприет) лозунг. 1.1.1.1. ПричиниПричините, които са довели до пренебрегването и забравянето на Светия Дух започват още далеч в историята на вярата, Църквата и теологията. а. Трудности с духовните движенияОще в началото християнските общности, а след това голямата развиваща се Църква, и след разделянето на вярата, деноминационите църкви почувстваха, всяка по свой начин, като смущаващи и опасни всички фанатични, ентусиазирани и харизматични движения, които се позоваваха на Духа (например: монтанистите, последователите на Йохаим от Фиоре (Иоа́хим Фло́рский)23, движения на баптистите, квакери24, Петдесятните църкви). Изправени пред твърдата алтернатива „безредие или ред” (“disordine25 o ordine”) се предпочете до голяма степен да се опитоми и институционализира Светия Дух. За разлика от това, което се случва в Православната църква, „западната доктрина на Духа … не е” поради това „станала на първо място доктрина върху Духа, но и върху администрацията от страна на Църквата” (W. J. Hollenweger, Geist, 305). Последиците от това развитие са били следните: „автентичните” опити на Духа са били запазени на Църквата (Chiesa delle origini), актуалното действие на Духа във вътрешния живот на отделния човек е бил намален26, а между духа и материята е договорен един растящ дуализъм в началото на интелектуализирания дебат върху Духа. б. Изместване на богословския интересСлабата27 оценка за действието на Духа в живота на вярата и в практическото богословие (teologia pratica) съответства на намаленията направени в догматичната (систематична)28 теология. Само, когато в периоди на криза в Църквата се проявяват харизматични движения и реформаторски движения, мотивирани от опита със Светия Дух, теологията на Духа се връща, за да събуди интерес и да бъде изрично тематизирана (tematizzata). Това важи също и за допълненията и за доктриналните пневматологични формулировки на Събора в Константинопол от 381 г. сл. Хр. , които по същество са плод на духовния опит на монасите богослови и на критиката, пневматологично основана, и задвижена в едно християнство, което прие една църковна форма по модела на империята. Особено в Латинската църква силното акцентиране на равенството (del’uguaglianza) между Отца и Сина (и Духа), въпреки навика да се постави Тринитарната теология (teologia trinitaria), започвайки от едната природа (dall’unica natura) или божествената същност (essenza divina), принуждават да намалят историко-спасителните свойства (le proprietas (proprietà) storico-salvifiche) на обикновени присвоявания (semplici appropriationes (appropriazioni29), и да се разграничи по един много чист30 начин икономическата Троица (la Trinità economica) от иманентната (immanente) Троица. Фактът, че именно Светия Дух представя медиацията и връзката между вътрешнобожествения живот (intradivina vita) и спасителната дейност на триединния Бог е можело по този начин да бъде изгубен от поглед, а Западната сотериология е могла да бъде формулирана до голяма степен в един „не-духовен” (a-spirituale) начин. в. Христомонизъм31 в западната теологияИзточните теолози искат да спасят специфичния профил на тринитарните лица, приемайки Отец за източник на божествеността и основа на единството, където Сина, и Духа по свой начин произхождат по автономен начин. Западния пневматологичен минимализъм беше подпечатан (заклеймен) от православните теолози с етикета „субординационна пневматология” ("subordinazianismo pneumatologico” – подчинена пневматология) или „Филиокуизъм” (“filioquismo” (→ 3.3.2.). Говорейки така критиците не са мислили много за аспектите на тринитарната теология, а по-скоро за еклесиалните последствия на подчинението, харизматичния елемент и на пренатоварване (sovraccentuazione) на юридическия и йерархически елемент (elemento giurisdizionale e gerarchio) вместо за синодалността и съборността (sinodalità e della conciliarità). Не на последно място източните църкви се оплакват от христомонизъм, т.е. едностранния христоцентризъм32 в литургичните (богослужебните) и сакраментални действия на западното християнство. г. Недостатъци в доктрината за благодаттаСпасително-икономическата функция на Духа е била взета под внимание от западната теология поне33 в доктрината на благодатта, въпреки че тук също има намаляване до голяма степен до доктрина на „необитаване на Светия Дух” в отделния християнин. Схоластичното разграничение между нетварна и тварна благодат, разбира се предлага възможността да се оцени Светия Дух като нетварна благодат, която предварва човешкото действие. Но критиката от страна на протестантската теология отсъди правилно, когато заяви, че традиционната римокатолическа традиция на благодатта беше повече заинтересована в качеството си на богословска антропология (antropologia teologica) за човека (надарен с благодат). Това обаче не означаваше, че от протестантка страна бе направено необходимото, за да се предаде значително по-голяма стойност и място на пневматологията. Определено само за Жан Калвин можем да кажем нещо подобно. 1.1.1.2. Разграничаване на данниТези причини и развития са помогнали да се получи така, че „темата за Светия Дух да остане по един особен начин неразбираема от съвременния34 свят и в последствие на това пренебрегната” (W. Pannenberg, Glaubensbekenntnis, 136; trad. it., 141). Това откритие трябва да ни подтикне към едно сериозно замисляне, не само когато се взима предвид вътрешната ситуацията на Църквата. Предполага се дори „една връзка … между напредналоста на атеизма в модерния35 свят и …липсата на една теология и практика на Светия Дух” (J. Comblin, Geist, 82). Въпреки това в разискванията от последните години се посочва правилно как не може да се говори за едно напълно забравяне на Светия Дух нито в живота на вярата, нито върху разсъждаването за вярата. Петдесетница, като празник на Светия Дух остава и до днес в християнската съвест един обичайно фиксиран празник. Позоваването на Духа творец е едно често духовно упражнение. Историята на пневматологията и до днес си остава недостатъчно изследвана, което ни довежда до мисълта, че трябва да бъдем внимателни в начина ни на изразяване по въпроса. Освен препятствието и трудностите около пневматологията, те изглеждат да произтичат от спецификата на Духа: Светия Дух насочва от себе си към Христос; той бива експеримен-тиран повече като мощ и сила вместо като „Лице”. За това този, който посредничи на Божията близост е в същото време неизразим36 и скрит по един специален начин. 1.1.2. Преоткриване на Светия Дух1.1.2.1. ОпитиОт средата на 60-те години (на XX в.) християнските Църкви видяха в тях да процъфтяват безброй харизматични движения. Основното икуменическо задължение на Православната църква е отразено дори и в текстовете на Комисията „Вяра и Конституция” (Faith and Order) на икуменичния Съвет на църквите. В очакванията на папа Йоан XXIII, Втория Ватикански Събор трябваше да отбележи началото на една нова Петдесетница за Римокатолическата църква. В навечерието на Събора бяха проведени два кръга от преговори между секретаря за единението на християните и представители на Петдесятните църкви и на харизматичното движение; третия кръг бе между Римокатолическата църква и Световния съвет на Методистките църкви, който избра за тема „проучване на Светия Дух” (cfr. H. Mayer e altri [edd.], Dokumente, 476-486; 455-475). Разширявайки в тринитарен смисъл формулировката от христоцентрична основа, Главната асамблея на Икуменичния събор на Църквите Уппсала (1968 г.)37 подчертава в същото време позицията и функцията на Пневмата; за седмата главна Асамблея на Канберра от 199138 г. темата бе формулирана във вид на молитва: „Ела, Свети Дух, обнови цялото творение!”39. Освен харизматичното обновление на общностите и (младежкото) движение дошло от Тезе, припомняме по един специфичен начин обновителните движения, които действат в Латиноамериканската църква: „Опитът на Бога, които нашите млади християнски движения осъществяват в Латинска Америка е наистина един опит на Светия Дух” (J. Comblin, Geist, 12). Какви знаци на действието на Духа богословите разпознават в новия интерес към Библията, новопридобитата способност40 да се моли, да се празнува и отслужва по един спонтанен и личен начин, опитите за един нов начин да се бъде предмет (soggetto) в действието на индивида и на общността. Тези положителни опити (положителни преживявания) хвърлят по-ясна светлина върху споменатите дефицитни явления; Църквата и теологията трябва да отговорят на предизвикателствата, които са представени и от двете страни. Докато са ангажирани с ревност (усърдие) за подновяването и икуменичното единство на Църквите, те не трябва да избягват ключовото предизвикателство представлявано от многобройните ситуации на криза на човечеството като цяло; на края християните тук са предизвикани от Духа, които те викат, и върху Който размишляват, в литургията и в теологията като Дух Създател, връзка на единство и дар на мира, като баща на бедните.
1.1.2.2. ЗадачиНовият богословски интерес към опита и теологията на Светия Дух всъщност има вътрешни и външни причини. Тези нови тенденции естествено не са свършили много добра подготвителна работа за богословския размисъл. Задачата, която трябва да се извърши е много обширна, защото не става въпрос само да се състави един специфичен научен труд (трактат) и да се долови41 отново пневматологичното измерение на секторите и темите на догматиката, а да се поднови пневматологично цялата теология. В този контекст често се напомня релативната „мечта” на Карл Барт (+1968 г.) за една нова теология на третия член42 (за изповядването на вярата), мечта която е изразена лично от него в последната година от живота му (срв. Karl Barth, Nachwort, 311 и т.н.). Новото мислене вече донесе плодове опитвайки се да разработи една пневматологична христология (cristologia pneumatologica) и да въведе “Veni, creator spiritus” в теология на сътворението. Проблемите се концентрират в областта на еклесиологията, но е също вярно, че „Църквата … никога не е изгубила съвсем страха по отношение на Духа” (Ch. Schütz, Einführung, 13), което показва, че тази богословска задача е по-заострена, но не само в областта на еклесиологията. В същото време това предизвикателство засяга лично както теологиите така и теолозите, за да може да се говори по един правдоподобен начин за Духа по силата43 на Духа. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|