За студенти) „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2,7) Изготвил: отец Йоан-Милен Найденов Молитва към Светия Дух
Опитът на Духа и теология на Духа в Новия Завет
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.1. Първи опити на Духа
- 2.2.1.2. Следпасхални опити на Духа
- 2.2.2. Ап. Павел: пневматично съществуване на Христос и на християните
2.2. Опитът на Духа и теология на Духа в Новия ЗаветИзползвайки една древна християнска керигматична схема ап. Павел пише до Галатяни: „Но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал. 4,4-6). Както в една кратка формулировка Апостолът тук обобщава духовният опит на християните: древните обещания започват да се сбъдват с изпращането на Сина от страна на Отца; по този начин ние ставаме свободни; синове на Отца, братя и сестри в Сина; този опит идва в Духа и е опит на Духа на Сина и на синовничеството (figliolanza). Учениците на Исус са водени от опита, които двете големи надежди на Писанието от изгнанието и след това и съхранявани живи в различни движения на юдаизма започват да се сбъдват: Исус е Месията, помазан с Духа, а ние сме народът на когото е даден Неговият Дух. Докато Синоптичните евангелия и Деяния на апостолите се интересуват предимно от Исус като носител на Духа и на неговата актуална дейност, ап. Павел и ев. Йоан припомнят на своите общности, чрез една доразвита пневматология в богословския профил за новото сътворение и за новото раждане дадени в Духа. 2.2.1. Първи опити на Духа2.2.1.1. Исус и ДухаПървоначално Исус е бил част от движението на Йоан Кръстител, който кръщавал с вода и известявал бъдещото кръщение „в Светия Дух и огън” (Мт 3,11; Лк 3,16). За критично-историческата екзегетика (l’esegesi storico-critica) не е възможно да се определи дали това известяване намеква първоначално за „буря и огън” на съда и дали Q редакцията „огън” е била впоследствие разширена; във всеки случай акцентът се премества от очакване на осъждане в едно експериментиране (опитва) на Духа, който вече е даден в момента. В кръщението си Исус усеща приемането от страна на Бога Отца и актуалното действие на Духа. Може би пророческата традиция произлизаща от Ис. 61,1 става все-повече важна за неговата духовност. Мк 3,28-29 („Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане”) носи едно автентично изказване на Исус, спорът за силата на Исус още по време на неговия живот се концентрира върху въпросът за Духа, на когото той е бил син. Според Q (редакцията) се твърди, че Исус е изгонвал бесовете „с пръста Божий” (Лк 11,20) и „по силата на Божия Дух” (Mт 12,28: ὲν πνεύματι Τεοῦ: en pnéumati theû: Божия Дух), докато неговите опоненти заявяват, че той е бил „обладан от нечист дух” (Мк 3,30) и че е изгонвал бесовете със силата на Веелзевул, князът на бесовете (срв. 3,22). Следователно „грехът срещу Светия Дух” се състои в отхвърлянето на мисията на Исус и в оспорването на Неговата духовна власт. Който отрича това, хули Божия Дух. 2.2.1.2. Следпасхални опити на ДухаИсус не е правил тема за Духа по време на своето проповядване, и въпреки това първите следпасхални традиции основно описват посланието му за идването на Божието Царство и неговите мощни действия, извършени от Духа; и наистина целия му живот от зачеването до възкресението е като едно съществуване осъществило се благодарение на Духа. Дори същия пасхален опит на прославения Господ присъстващ в Духа и действащ в общността е характеризиран като едно духовно преживяване, като опит в Духа. Че старозаветните обещания на Духа са изпълнени, че есхатологичният дар на Духа вече е предоставен учениците на Исус го преживяват и го описват в много различни духовни явления: Да се отбележи предимно:
В този контекст трябва си припомним, че също и общността на Кумран (Qumran = Q) виждаше действието на Духа още тогава (в членовете на общността и особено в „учителя на справедливостта”) и си е взимал поуки за един духовен живот. Дори ако отношенията на първите общности на Исус с движението на Йоан Кръстител и с есените (gli esseni) не са били достатъчно ясни, можем да видим как новозаветните писатели малко по малко събират пневматични опити и ги развиват теологически. От тази работа те удължават в светлината на пасхално пневматичните опити двете основни линии на старозаветната пневматология, а именно очакването на универсално-есхатологичния дар на Духа и надеждата в Месията и есхатологичния пророк изпълнен с Духа. 2.2.2. Ап. Павел: пневматично съществуване на Христос и на християнитеСрещата с възкръсналия Христос, чиито последователи дотогава той преследваше, променя коренно живота на ап. Павел. Сега, когато Бог му откри Сина Си (срв. Гал. 1,15 и нт.) и го призова да проповядва „евангелието на Своя Син” (Рим. 1,3) като слово на кръста (1 Кор. 1,17 и нт.), той желае само да служи на Господа, който възкръсна в Духа и в качеството си на прославен е в действието на Духа (1), чиито Дух призовава към вяра и в кръщението подготвя да живее един нов живот в рамките на същия Дух (2), който обединява вярващите и раздава даровете си за изграждането на общностите (3) и във всичко това може да бъде разпознат като Дух на Отца и на Сина (4). Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|