За сведение земната плътност е 5 g/cm



Дата06.02.2018
Размер106.2 Kb.
#55769

Юпитер

Юпитер е петата по отдалеченост от слънцето планета и първата по близост планета-гигант. По обем Юпитер е два пъти по-голям от всички останали планети в Слънчевата система, взети заедно, а масата му съставлява 2/3 от тяхната обща маса. В сравнение със Земята той е 11 пъти по-голям по диаметър, 1300 пъти по-голям по обем 318 пъти по-голям по маса. Плътността му обаче е само около 1,33g/cm3 за сведение земната плътност е 5.5 g/cm3

Юпитер обикаля около слънцето на 5 пъти по-голямо разстояние от Земята. Една обиколка по орбитата си Юпитер извършва за почти 12 земни години. Около оста си той се завърта за 9h 35m, като екваториалните му части се движат по-бързо от околополюсните. Това показва, че за разлика от планетите от земната група Юпитер няма твърда повърхност.

От Земята върху Юпитер се виждат успоредни на екватора тъмночервени ивици, а между тях – по-светли зони. Най-интересно е голямото червено петно, което мени своята големина, яркост и положение върху диска на планетата, но никога не изчезва. То представлява гигантски атмосферен вихър, чиято температура е с няколко градуса по-ниска от температурата на околната среда. За червения цвят на петното допринася и намиращото се в него газообразно съединение на фосфора с водорода, наречено фосфин. Размерите на петното са около 3/4 от тези на земята.

Атмосферата на Юпитер е съставена основно от хелият и водородът. Освен тях са открити амоняк, метан, водни пари и др.

Измерванията показват, че температурата на горния слой облаци на Юпитер е около –140 С. При такава ниска температура молекулите на амоняка, метана и водните пари, които образуват облачната покривка на планетата, са в течно или замръзнало състояние. Юпитер излъчва почти два пъти повече топлина от тази, която получава от Слънцето. Това означава, че той има собствени източници на енергия.


Марс

Марс е четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета. Поради червения си цвят тя носи името на древногръцки бог на войната Арес (в римската митология Марс). Една обиколка по орбитата си Марс прави за близо 2 земни години. Денонощието на Марс е с около 40мин. по-продължително от земното. Неговата ос е наклонена спрямо равнината на орбитата му почти колкото земната ос към равнината на еклиптиката. Както на Замята така и на Марс има сезони, но те са 2 пъти по продължителни от земните. Тя е около 2 пъти по малка от Земята, нейната маса е 10 пъти по малка от земната, средната и плътност също е по малка -3,96 g/см3, гравитационното ускорение на повърхността и е 3,71 m/s2. Марс е средно 1,5 пъти по отдалечена от Слънцето, от колкото земята затова до повърхността и достигат 40% от енергията, която достига до земята. Това прави климата на Марс много суров средната температура е -87 C, като през денонощието силно се изменя като на екватора достига най-много 17 C. Особено студено е на полюсите (до -130 С). При такива условия замръзва не само водата, но и въглеродния диоксид. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането там е 160 пъти по малко от земното. Съставена е главно от въглероден диоксид - 96% значително по голямо количество азот и много малко кислород - 0,15%. Концентрацията на водни пари е около 200 пъти по малка от тази в най-сухите райони на Земята. Тя се мени с сезоните но никога не надвишава 0,2%.


Меркурий

Меркурий е името на бързоногия вестител на олимпийските богове Хермес (в римската митология – Меркурий). Тя е най-близката до слънцето планета и най-малката по размери в слънчевата система от земната група. Меркурий е 40% по малка от земята и 40% по-голяма от луната. Тя винаги се наблюдава на малко ъглово разстояние от него и поради това не може да се вижда от Земята освен в часовете на полумрак малко след залез или малко преди изгрев-слънце.

Меркурий обикаля около Слънцето по силно елиптична орбита на средно разстояние 0,39 АU, което е около 2,5 пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето. Това е най-бързо движещата се планета. При движението си по орбитата Меркурий прави една обиколка само за 88 земни денонощия със средна скорост 54 km/s, която е почти два пъти по-голяма от средната скорост на Земята. Затова пък тя се върти много бавно около оста си. Планетата извършва 3 завъртания около оста си за 2 обиколки около Слънцето.

На Меркурий практически няма атмосфера. Затова през деня повърхността му се нажежава до над 400 С. При тази температура се топят калаят, оловото и даже цинкът.

Повърхността на Меркурий е покрита с кратери, така че нейните снимки трудно се отличават от тези на Луната. От някои меркуриански кратери радиално се простират на големи разстояния светли лъчи. Такава лъчиста структура се наблюдава и около някои кратери на Луната. Това са вериги от малки кратери, които вероятно са образувани от разлетели се късове при падането на голям метеорит.

На повърхността на планетата се забелязват и гладки закръглени равнини, които заради сходството си с лунните морета са наречени басейни. Най-големият от тях, басейнът Калорис, има диаметър 1300 km.


Нептун

Нептун е осмата планета по отдалеченост от слънцето и четвъртата по големина в слънчевата система. Тя е открита по теоретичен начин на 23 септември 1846г. и едва след това наблюдаван. Неговата орбита и маса били пресметнати по отклоненията, които той – тогава още неизвестен – причинява с гравитационното си въздействие върху орбиталното движение на Уран. Това води до промени във видимия върху небето път на тази планета. По подробни сведения за планетата получихме от космическия апарат Войджер 2, който достигна планетата през август 1989г. Екваториалния радиус и е 24,746 км. в Нептун могат да се поберат 60 планети като Земята, но масата и е само 15 пъти по-голяма от земната. Това е така защото Нептун има значително по-малка плътност от тази на Земята само 1,64 gm/cm3.Той обикаля около слънцето на средно разстояние 30,1 AU (4,504,300,000 км.) за 164,79 години с скорост 5.45 km/sec. Нептун извършва една пълна обиколка около оста си за 16 часа 6 мин.

Атмосферата на Нептун е съставена от водород 85% хелий 13 и метан 2%. Именно метан предава синьо зеления цвят на планетата, защото поглъща червената светлина. Температурата на планета варира от –193 до –153 С. На Уран тя е около -193 С, но Нептун получава 2,5 пъти по-малко енергия от Слънцето в сравнение с Уран. Затова при него, както при Юпитер и Сатурн, трябва да се допусне наличието на допълнителен източник на енергия. Атмосферното налягане варира от 1-3 бар в зависимост от местоположението. По повърхността на планетата не се наблюдават никакви детайли. Различават се отделни бели петънца както по повърхността на земен океан. Ето защо едно петно, което бе забелязано да се движи, получи името “скутер”. Това петно е характерно за Нептун и наподобява червеното петно на Юпитер. То представлява гигантски атмосферен вихър, които се движи с скорост около 2000 км./h.
Плутон

Плутон е най-отдалечената от Слънцето планета на средно разстояние 39,5 AU (5,913,520,000 км.) Открита е на 18 февруари 1930г. Планетата обикаля по силно елиптична орбита за период от 248.54 години с скорост 4,74 km/sec, така че от откриването й досега тя не е изминала дори и една четвърт от пътя по орбитата си. Когато планетата е около перихелия си, тя е по-близо до Слънцето от Нептун. Това се случи за последен път през 21 януари 1979г. когато Плутон пресече орбитата на Нептун, следващото пресичане ще бъде през септември 2226г. Масата на Плутон е значително по малка от тази на земята 1.27e+22 кг. или 0,02 земни маси (масата на земята е 1). Плътността на планетата е 2,05 gm/cm3. Плутон извършва една пълна обиколка около оста си за 6.387 дни.

Атмосферата на Плутон е съставена от метан и азот. Гравитацията на екватора е 0,4m/sec2. Температурата на планетата се изменя в зависимост от близостта и до слънцето. Плутон се намира най-близо до слънцето на разстояние 30 AU и най-далече на 50AU. За атмосферата на Плутон както и за самата нея не се знае много защото Плутон е единствената планета която не е посещавана от космически апарат до момента. NASA планира пускане на космически кораб през 2001 г., които ще достигне планетата през 2006-2008. Преди тя да се е отдалечила много от слънцето и нейната атмосфера да замръзне.
Сатурн

Сатурн е шестата по отдалеченост от слънцето планета и втората по големина в слънчевата система с диаметър 119 300 km.

Голямата част от това, което знаем за Сатурн, неговия пръстен и неговите спътници, дължим на трите американски космически апарата, достигнали планетата съответно през 1979, 1980 и 1981 г. – “Пайниър-11”, “Войджър-1” и “Войджър-2”. Сатурн е планета, чийто пръстен дълго време се смяташе за единствен в Слънчевата система. Още Галилей е подозирал съществуването му, но отчетливо е видян едва 50 години по-късно от Хюйгенс.

Масата й е около 3 пъти по-малка от масата на Юпитер, но близо 100 пъти по-голяма от земната. Сатурн е единствената планета, чиято средна плътност е по-малка от плътността на водата – тя е само 0,69 g/cm3. което означава, че ако се намери достатъчно голям океан Сатурн би плувал в него. Той се върти около оста си за 10 часа и 33 мин. обикаля около Слънцето за 29.458 години на разстояние 9.5388 АU от него. с скорост 9.67 км/сек.

Атмосферата на Сатурн е съставена от водород 97% , метан и хелий 3%. Атмосферното налягане е около 1.4 бар.

Температурата на горния слой на облаците на Сатурн е около –125 С. Температурата на пръстена е с около 30 С по-ниска. Това показва, че Сатурн подобно на Юпитер също притежава свой вътрешен източник на енергия. Най-вероятно това е енергия, освобождавана при бавното гравитационно свиване на планетата.

На Сатурн има ветрове, които духат с голяма скорост около (1 100 km/h) ,но само в екваториалните области на планетата и почти винаги са насочени в източна посока.

Пръстенът на Сатурн прави планетата една от най-хубавите в слънчевата система. Той е разположен в неговата екваториална равнина и се разделя на различни части. Още в началото на 18 век било забелязано, че той се състои от две части – А и В. По-късно бил видян и трети, най-вътрешен пръстен С. Изследвайки спектъра на пръстена, руският астроном Балополски и американският Килър през 19 век потвърдиха теоретично направения от София Ковалевска и Джеймс Максуел извод, че той не е плътен, а се състои от множество малки твърди частици. Те установили, че вътрешните части на пръстена се движат по-бързо, отколкото външните. Така трябва да бъде, ако пръстенът се състои от отделни малки тела, които обикалят около Сатурн в съответствие с 3-тия закон на Кеплер.


Уран

Уран е седмата планета по отдалеченост от слънцето и третата по големина в слънчевата система. Тя е открит още през 1781 г. от английския астроном Уйлям Харшел. Диаметърът на екватора и е 51 800 км. Обикаля на средно разстояние от слънцето 19,2 AU (2.87 билиона км.) за 84,07 години с средна скорост 6.81 km/s. Масата на Уран е 14,56 земни маси. Средната плътност на планетата е по-голяма от тази на Юпитер и Сатурн 1,29 g/cm3.Тя прави едно пълно завъртане около оста си за 17 часа и 14 мин. Уран и Венера са единствените планети които се въртят около оста си в посока обратна на останалите. Уран се върти по ос, която лежи практически в равнината на неговата орбита. Затова планетата продължително време обръща към Слънцето ту единия, ту другия от полюсите си. Ускорението на повърхността на Уран е близко до земното 7,77 m/sec2 въпреки, че масата му е значително по голяма.

Атмосферата на Уран се състои от 83% водород 15% хелий 2% метан. Метанът в горната част на атмосферата поглъща червената светлина и предава на планетата синьо зелен цвят. На планетата духат ветрове с скорост от 40 до 160 м/сек. Като те почти винаги са насочени към посоката на въртене на планетата.

Уран също има пръстени. Те бяха открити през 1977 г., когато бе наблюдавано преминаването на диска на планетата пред една звезда, и по късно фотографирани от “Войджър-2” те се различават от тези на Юпитер и Сатурн. Пръстените са съставени главно от ледени топчета и дебелината им не надвишава 100 метра.Те са общо девет на брои и се виждат на фиг. 02. Разстоянието между отделните пръстени е изпълнено с силно разредена прахообразна материя.

Уран има най-малко 15 спътника. Като 6 от тях са големи и някои от тях са открити още през 1787 от Уйлям Хершел откривателя на планетата. Останалите 9 спътника бяха открити от “Войджър-2” при преминаването му до планетата през 1986г.
Венера

Венера носи името на древногръцката олимпийска красавица Афродита, родена в пяната на морските вълни на брега на Кипър, в римската митология – Венера. Поради удивителната яркост, с която тя се откроява на утринното или на вечерното небе, планетата от най-стари времена е наричана още Зорница или Вечерница. Венера е най-близката до Земята планета.

По своите размери и маса тя не се отличава много от Земята. Масата й е по-малка с 20% от тази на Земята, а радиусът й е по-малък от земния с 270 км. Средната й плътност, която е 5,24 g/сm3, също незначително се отличава от средната плътност на Земята.

Макар, че от планетите в слънчевата система Венера е най-близката ни космическа съседка, нейната повърхност не се вижда от Земята, защото тя както Земята притежава атмосфера, открита още през 1761 г. от руския учен Ломоносов. В продължение на почти 200 г. Тази доста плътна атмосфера е била непроницаема бариера за наблюдаване и изучаване на повърхността на планетата. Периодът на околоосно въртене на Венера е равен на 243 земни денонощия – най-големият в Слънчевата система. При това Венера се върти в посока, обратна на въртенето на всички останали планети от Слънчевата система (освен Уран). Денонощието на Венера е равно на 117d. Наклонът на оста на планетата към равнината на нейната орбита е близък до правия ъгъл, така че северното и южното й полукълбо се осветяват еднакво от Слънцето.

Макар че по размери и маса Венера прилича на Земята, нейните физични условия, както и съставът на атмосферата й, силно се различават от земните.

Атмосферата на Венера се състои предимно от СО2 (97%) с примеси от азот, водни пари, кислород и др. Атмосферното налягане на повърхността на пранетата е твърде голямо – около 9000 kPa, а температурата – около 475 С, е точти еднаква на огряваната и неогряваната от слънцето страна. Високата температура на Венера се обяснява главно с парниковия ефект. При него излъчената от планетата топлина се задържа от въглеродния диоксид в атмосферата и повърхността на Венера не може да изстине.


Земя

Планетата Земя – нашият общ дом, е третата по отдалеченост от Слънцето. Тя обикаля около Слънцето на разстояние 1 АU за около 365,25d. Нашата планета е една от малките по размери и маса. Нейният среден радиус е 6370 km, а масата й – около 6.1024kg. Върти се сравнително бавно около оста си за 23h 56m 04s.

Земята има най-голямата средна плътност сред планетите – 5.515 g/cm3. Тази плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и кората, която е дебела около 35 km. Вероятно то е желязно, може би с примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително леки съединения.

Средната температура на повърхността на Земята е приблизително 10 С. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена.

Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система – нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. При условията на другите космически тема водата е предимно в твърда фаза. На Земята само 7% от водата постоянно е в твърдо състояние, образувайки полярните шапки на нашата планета.

Атмосферата на Земята съдържа 77% азот, 21% кислород, а останалият около 2% са водни пари, въглероден диоксид и др. химичният състав на атмосферата, както и нейната температура и плътност, са изучени подробно за различни височини с помощта на изкуствени спътници. Тези параметри силно зависят от височината. Температурата и плътността освен това зависят от времето през денонощието, както и от слънчевата активност.



Една от особеностите на Земята е нейното магнитно поле. То е подобно на полето на магнитен дипол, а оста му не съвпада с географската ос. То също силно се влияе от някои прояви на слънчевата активност. Неговото действие е причина за образуването около Земята на радиационни пояси, открити и изучени още с първите изкуствени спътници. Така се наричат пръстенообразните образувания около екватора на Земята, разположени на височина на 2500 km, в които са концентрирани протони и електрони с високи енергии. Тези частици непрекъснато “изтичат” от Слънцето и попадат под действието а земното магнитно поле. Изсипването на сравнително много такива изхвърлени от Слънцето при слънчево избухване частици около земните магнитни полюси предизвиква полярни сияния.

Хидросферата и атмосферата са основни фактори за възникването и съществуването на живота на Земята, за образуването на земната биосфера. Но атмосферата, както и хидросферата и биосферата, са подложени непрекъснато на въздействие от страна на човешката дейност. В много от случаите това въздействие е вредно. Известно е, че един от продуктите на цивилизацията е въглеродният диоксид. От неговото увеличаващо се количество само малка част се преработва в кислород чрез фотосинтезата на постоянно намаляващата растителност. Това води до съответното намаляване на кислорода и до увеличаване на въглеродния диоксид глобално за цялата земна атмосфера. Известно е обаче, че СО2 поглъща голяма част от инфрачервените лъчи, излъчвани от нагрятата от слънчевите лъчи земна повърхност. Големи количества СО2 в атмосферата на една планета довеждат до задържане на големи количества топлина и до увеличаване на нейната температура, какъвто е случаят с Венера. Следователно увеличаването на концентрацията на въглеродния диоксид в земната атмосфера заплашва с увеличаване, макар и бавно, на температурата на Земята с всички произтичащи от това глобални последици за климата.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница