За съвместимостта на инвестиционното предложение за мвец "Караш" в землището на с Караш, община Роман,област Враца



Дата29.08.2016
Размер254.23 Kb.
ОЦЕНКА

за съвместимостта на инвестиционното предложение за МВЕЦ “Караш” в землището на с Караш , община Роман ,област Враца

с предмета и целите на опазване на СЗЗ “ Бебреш ”

1. Анотация


Оценката на съвместимостта на инвестиционното предложение за МВЕЦ “ Караш ” – в землището на с. Караш , общ. Роман, област Враца, е изготвена в съответствие с писмо 788 от 11.04.2007 год. , писмо 1358 от 05.07.2007 год.на РИОСВ – Враца и изискванията на чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/25.09.2002 год., изм. ДВ, бр. 77/27.09.2005 г.); Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр.77 от 09.08.2002 г., изм и доп. бр. 88 от 04.11.2005 г.); изискванията на Директиви 79/409/ЕЕС и 92/43/ЕЕС; ПМС № 201 от 31.08.2007 г. за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Теренът по инвестиционно предложение е съставен от държавни гори към ДЛ “ Мездра ”, пасища в землището на село Караш и общински земи .Ползваната от МВЕЦ площ в значителна степен е съставена от земи в речната тераса на р. Малък Искър .

По процедурата за екологична оценка са проведени консултации от експертите с РИОСВ – гр. Враца, а от страната на Възложителя – “ БИОЛИКА ЕНЕРДЖИ” ЕООД, и с други компетентни органи.

2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти, съществуващи и/или в процес на разработване и одобряване, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона

Няма сведения за такива , поради което отпадат от коментар .




  1. Описание на елементите на инвестиционното предложение за МВЕЦ “ Караш ”

МВЕЦ “ Караш” е централа на течащи води и всички съоръжения са разположени в руслото на реката – както следва :



  • Бетонова стена с преливник и сегментни отвори ; преливаема и непреливаема стена ;рибен проход ;

  • Водовземна част с утайник ;

  • Сграда на централата ;

  • Служебен път за връзка с пътната мрежа на района ;

  • Електропровод за присъединяване към националната мрежа средно напрежение ;

При завиряването на МВЕЦ “ Караш ” ще се залеят земи от землището на с. Караш ( 112 050 м2 –в т.ч. : ДГФ 19 188 м2 , дерета 9 974 м2 ,по чл. 19-5 979 м2, речно течение 76 909 м2 ) ;

4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление


Разглежданото инвестиционно предложение е насочено към задоволяване енергийни нужди на народното стопанство. Същото предвижда поетапно изграждане на територията, с оглед съчетаване нейното максимално и рационално усвояване със запазване на защитената зона. В следващ етап ще бъде разработен дендрологичен и ландшафтен проект за рекултивационни цели.

Територията на парцела попада в северна периферна част на потенциалната СЗЗ “ Бебреш ”, код BG 0000374 .



4.1. Чувствителни територии

Обектът по инвестиционно намерение попада в северна периферна част на СЗЗ “ Бебреш” ( 68 219 , 099 дка )и засяга целостта на СЗЗ ( 0,1643 % ). Представена е карта на СЗЗ “ Бебреш ” (виж приложение І ).


Целите на СЗЗ “ Бебреш ” са:


  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.


Предмет на опазване са:

Природни местообитания:

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни

местообитания на орхидеи)

Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco

Brometalia)(*important orchid sites)

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

Бозайници: Видра Lutra lutra, европейски вълк Canis lupus;

Земноводни и влечуги: Жълтокоремна бумка Bombina variegata,голям гребенест тритон Triturus karelinii, обикновена блатна костенурка Emys orbicularis,шипоопашата костенурка Testudo hermanni;

Риби: Горчивка Rhodeus sericeus amarus,малка кротушка Gobio uranoscopus, балкански щипок Sabanejewia aurata, главоч Cottus gobio, черна (балканска) мряна Barbus meridionalis;

Безгръбначни: Austropotamobius torrentium, голям сечко Cerambix cerdo, Osmoderma eremita, буков сечко Morimus funereus.

Ниският процент( 0,1643% ) засегната територия,а оттук и незначителните промени в защитния режим на проектната СЗЗ” Бебреш ”считам достатъчно убедителни за положително мнение по инвестиционното предложение за часта “Чувствителни територии”

Коментарът по компонентите флора и фауна ще бъдат предложен по-долу
4.2. Растителен свят

Инвестиционното предложение представлява МВЕЦ с водохващане(изкуствено езеро),без напорен тръбопровод, руслов тип, – ще бъде изградено на р. Малък Искър . Обектът попада в землището на с. Караш, общ. “Роман”, обл. Врачанска. Надморската височина на обекта – в района на бента е към 160 м.

В района на обекта са налице, както плоски(равнинни), така и нагънати релефни форми, като районът около обекта основно е хълмист(ниски хълмове). В близост до реката има и агроландшафти, в т. ч. и обработваеми земи .

Според горскорастителното райониране територията на обекта попада в Долния равнинно-хъл­мист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори(0 - 900 m н. в.) и по-кон­кретно в подпояса на равнинно-хъл­мис­тите дъбови гори(0 - 600 m н. в.).

Около самия обект при дървенистата(от видове дървета и храсти) растителност е налице значително разнообразие. От едроразмерните дървета(най-вече тези от I и II величина) тук се срещат видовете бяла върба(Salix alba L.), хибридни тополи(Populus X euroamericana (Dode)), черна елша(Alnus glutinosa (L.)), полски бряст(Ulmus campestris L.) – единично(ед.), цер(Quercus cerris L.)) – ед., благун(Quercus frainetto Ten.) – ед., обикновен орех(Juglans regia L.), бяла черница (Morus alba L.) – ед., бяла акация(Robinia pseudoacacia L.), черен бор(Pinus nigra Arn.) – горски култури и др., от дребноразмерните дървета и от храстите – джанка(Prunus cerasifera Ehrh), мъждрян(Fraxinus ornus L.), кучи дрян(Cornus sanguinea L.), обикновен глог(Crataegus monogyna Jacq.), трънка(Prunus spinosa L.), шипка(Rosa canina L.), ръбест чашкодрян(Euonymus euroraea L.) и др. и от пълзящите и катерливи – обикновена(полска) къпина(Rubus caesius L.), ягодоцветна къпина(Rubus fragariiflorus L.), обикновен повет(Clematis vitalba L.). На места са налице и високи треви от семействата житни(Poaceae), сложноцветни (Asterasceae – най-вече от р. Carduus, Xanthium и др.), Juncaceae(Juncus effusus), сенникоцветни (Umbeliferae) и др. До левия бряг на реката е налице изоставена овощна градина от ябълка(Malus domestica L.), обраснала с високи храсти(най-вече с обикновена къпина) и треви и млади фиданки(от самосев) от различни дървесни видове, която в този си вид е непроходима.
Предмет на опазване са:

Природни местообитания:

91G0 *,Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus , Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus

6210 *,Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites)

Макар и в символични по обем количества се наблюдават и:

91E0 *,Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

Новооформеното задбаражно водно огледало ще потопи от територията на СЗЗ “ Бебреш “ ( 68 219,10 дка ) площ 112,05 дка или 0,1642 % от цялата територия

По клас “ земно покритие “ новооформеното водно пространство ще потопи:


  • широколистни листопадни гори ( 30 698,595 дка ) площ с размер 19,188 дка или 0,0625 % от същата ;

  • сухи тревни съобщества , степи ( 1364,382 дка ) на площ 5,979 дка или 0 , 4382 % от същата .

В раздел 4.3. “ Уязвимост ” се отбелязва опасност от изграждане на нови МВЕЦ ,което ще се отрази на крайречните гори от Alnus glutinosa u Salix sp.,крайречни местообитания .

Нашият коментар е :



  • използва се руслов тип МВЕЦ при който се :

  1. създават условия за необходима проточност на водите от задбаражното огледало ;

  2. правилно изпълнен рибният проход създава необходимата връзка между двете ( възходяща и низходяща част ) части на реката ;

  3. новооформеното задбаражно водно огледало създава добри условия за подмяна на деградирало сухо тревно съобщество с подходяща водна растителност и подпомага за необходимия жизнен уют за газеща и водоплаваща орнитофауна .

В раздел 6.2 “ Режими на опазване ” , коментара относно промяна на предназначението на земята , забраните в , определени граници , не включват гореописаните насаждения

От направената справка по описаниe :



се установи, че отсъстват вписани в ЗБР,Прил. 2 и 3 както и изчезнали, застрашени от изчезване и редки растения ( по ЧК )в терена на инвестиционното намерение .

Ниският процент засегната територия и насаждения ,липсата на описана в стандартния формуляр на СЗЗ” Бебреш ” или описана в ДОВОС защитена по ЗБР ,Прил. 2 и 3, растителност ,уязвимите от деградация издънкови горски насаждения-част от които са и изсечени( топола-вероятно култивари ), влошените поради паша качества на сухи тревни съобщества , степи , считам за достатъчно убедителни за положително мнение по инвестиционното предложение за частта “ растителен свят ”


4.3. Животински свят

Фауната, в т. ч. и гръбначната(тип Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус у нас е най-пълно регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни за северната част на страната, в т. ч. за Предбалкана и ниските части на същинската част на Стара планина. В зоогеографски аспект орнитофауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с ареали, обхващащи само южните части на субконтинента Европа.

Този район на страната е посещаван неколкократно през различни години от периода 1986-2007 г.

Обектът попада в обхвата на Специална защитена зона(СЗЗ) “Бебреш” с код BG0000578.

В стандартния формуляр(приложен към материалите) като приоритетни (обект на опазване – от Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС) са посочени няколко броя гръбначни видове. За тази част на реката от тях като актуални – основно размножаващи се и такива, за които тази част от речната система е важна хранителна база – могат да бъдат посочени следните видове(риби (Osteichthyes, Pisces), земноводни(Amphibia), влечуги(Reptilia), бозайници (Mammalia))(Списък 1):

Списък 1.
Риби(Osteichthyes, Pisces)


  1. Черна(Балканска) мряна(Barbus meridionalis Heckel)

  2. Горчивка(Rodeus sericeus amarus (Bloch))

  3. Малка кротушка(Gobio uranoscopus (Agassiz))

  4. Балкански щипок(Sabanejwia aurata balcanica Karamann)


Земноводни(Amphibia)

  1. Жълтокоремна бумка(Bombina variegatа L.)

  2. Голям гребенест тритон(Triturus cristatus (Laur.)(T. karelinii (Strauch)))


Влечуги(Reptilia)

  1. Обикновена блатна костенурка(Emys orbicularis (L.))

  2. Шипоопашата костенурка(Testudo hermanni Gmelin)


Бозайници(Mammalia)

  1. Европейски вълк(Canis lupus L.)

  2. Видра(Lutra lutra (L.))

За 4-те вида риби следва да бъде посочено, че най-характерен и най-често срещещ се в тази част на реката е балканската мряна – видът обитава най-вече средни и горни течения на реки от Дунавския басейн, но се среща и в бързи участъци в горната част на долни течения. Малката кротушка и балканският щипок също обитават най-вече средни и горни течения на реки. Тези 3 вида обитават тази част на реката.

Четвъртият вид – горчивката – се среща по-често в р. Искър, като в нейния приток – р. Малък Искър е най-чест в района на вливането й в по-голямата река, но, макар и рядко, е възможно срещането му и по-нагоре по течението – в участъци с бавни води(въртопи, вирове). При дебита на реката в тази й част, водите на изкуственото езеро няма да са от стоящ, а от течащ тип, макар и с по-малка скорост от тази в сегашното речно легло. След реализацията на обекта условията в изкуственото езеро ще бъдат по-подходящи за горчивката, но водите му ще продължат да бъдат обитавани и от останалите 3 вида.

От тези 4 вида като по-проблемен в някои части на страната вид е смятана горчивката. Този вид обитава долните течения на реките и водоеми със стоящи води в цялата страна, на места със значителни запаси, но въпреки това е поставен и в Приложение No2 на ЗБР. Причината за поставянето му в това Приложение най-вероятно е една негова екологична(или еколого-биологична) особеност, а именно това, че видът е от т. нар. стенотопни видове или по-конкретно в случая ограничен при размножаването си вид, като ограничението при този вид се състои в обстоятелството, че размножаването му е свързано с речната мида – посредством малка тръбичка женските снасят яйцата(хайвера) си в кухините между черупките на речни миди, където се и излюпват.

За обезпечаването на придвижванията на рибите от двете страни на стената, в т. ч. и за индивидите на 4-те вида от Списък 2, ще бъде достатъчно построяването на подходящ рибен проход, какъвто в проектната документация е предвиден. В случая е необходимо да бъдат дадени следните препоръки:


  1. Проходът да е достатъчно широк – за големината на водното течение в тази част на реката – не по-малко от 4-5 m;

  2. Наклонът на прохода да бъде най-малкият възможен – не повече от 25-30 градуса, каквито възможности теренът в района на стената предлага;

  3. По повърхността на прохода да бъдат оформени пирамиди с полегати стени, като големината им(височина, дължина на страните на основата и ъгълът им към основата), както и положението на стените им спрямо посоката на водното течение) бъдат уточнени с помощта на специалист ихтиолог.

Възможно е дори и оформянето по изкуствен начин на поредици от зациментирани речни камъни или изкуствени елементи с подходяща форма така, че между тях да се образуват подходящи за дребноразмерните видове риби укрития, в които при опасност индивидите биха могли да се укриват и да преминават от укритие в укритие. Желателно е и построяването на дълбоки басейни в рибния проход – през няколко метра – които индивидите от по-бавно подвижните видове да използват за почивка.

В стандартния формуляр е даден още 1 вид риба – главоч(Cotus gobio L.) Този вид обитава изключително горни и студени води на речни течения(и езера), при това само на такива от Дунавския басейн – в пъстървовата зона и практически е невъзможно индивиди да попаднат чак в тази част на реката.

Двата вида земноводни – гребенест тритон и жълтокоремна бумка – обитават предимно водоеми със стоящи води, както и такива с бавнотечащи, но не и големи и мощни речни течения, каквото е течението в тази част на реката. И двата вида фигурират в Приложение 2 на ЗБР. Първият вид обитава водоеми със застояли води, но не и теченията на бързи и дълбоки на места реки, каквото е течението на реката в тази й част, а евентуално само крайбрежните им части, както и разливища на реки със застояли води и обрасли с водна растителност, и то основно през размножителния си период – през пролетта(най-вече м. май). Вторият вид предпочита малки по площ водоеми, при това обикновено плитките им части. Често явление е да бъде наблюдаван до и в твърде малки и временни водни огледала в почвени микропонижения, понякога буквално локви, като индивидите много рядко се отдалечават на повече от метър от водата в тях. Среща се и в малки реки, в заблатявания от водни канали, в корита на чешми и изкуствено оформени от пастири локви за водопой на добитък извън населени места и пр., в каквито се и размножава, но твърде рядко е наблюдаван или са регистрирани характерните му звуци(при токуването на мъжките) в големи водоеми с хищни риби в тях, каквито са налице в тази част на реката. Такива случаи са наблюдавани много рядко и то най-вече в периферни плитчини или останали още непресъхнали локви в съседство с големи водоеми. По този начин се държи видът и в този район на страната, като конкретно в района, в който попада разглежданият обект, той е рядък. Като се има предвид, че бреговите ивици на бъдещия изкуствен водоем в различни свои части за няколко години ще обраснат с водорасли и с висша водна растителност, в плитки участъци ще съществуват условия, подходящи за обитаването на тези 2 вида земноводни.

От трите вида влечуги, характерен за водоеми(предимно със стоящи води, но и за разливища на реки) е само обикновената блатна костенурка. В този участък, където течението е предимно бързо, видът не е регистриран, нито са получени сведения за срещането му. В бъдещия изкуствен водоем – в периферни негови части с по-малка дълбочина и с водна растителност – ще бъдат налице подходящи условия за обитаване на вида – и най-вероятно след известен период от време индивиди ще се настанят при сезонни и други разселвания, като в количествено отношение ще започне процес на увеличаване на броя на индивидите.



Шипоопашатата костенурка не обитават водите на реката и за нея създаването между непосредствените й брегове на водоем с бавноподвижни води няма да има никакво съществено значение. Индивидите им при необходимост ще могат безпрепятствено да ползват водите на реката за пиене, когато това им се налага(най-вече по време на горещи и сухи периоди през лятото).

От двата вида бозайници вълкът(европейският вълк) се среща в тази част на страната, но обитава приоритетно горски райони в Предбалкана и същинската част на Стара планина. Индивидите(глутниците) избягват непосредствената близост до населени места, каквото е и местоположението на обекта. В района на инвестиционното предложение е възможно да бъдат регистрирани само преминавания на индивиди(единично или на групи) в търсене на храна – главно през есенно-зимния период, но не и размножаване, особено поради обстоятелството, че в района са налице обработваеми агроландшафти, транспортни артерии и съоръжения – асфалтови и полски пътища, мостови съоръжения, паша на добитък и пр. дейности, преобладаващо откритият характер на местността.



Видрата – обитава тази част на реката. След запълването на изкуственото езеро, както се получава в такива случаи, рибните ресурси се увеличават, което може да се отрази само положително на този вид.

Прогноза за въздействието на обекта върху фауната

Поради естеството на обекта – мини ВЕЦ с водохващане без напорен тръбопровод(от руслов тип) – при строителството и експлоатацията му следва да се очакват следните въздействия върху средата.

При строителството на сградата на електро-централата и при запълването с вода на водохващането(изкуственото езеро), а също и на и защитни диги, където това е необходимо, ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея. При строителството на електроцентралата ще бъде засегната незначителна по големина площ. Изкуственото езеро конкретно в случая също ще засегне твърде незначителна по големината си площ, при това локално, тъй като е предвидено да обхване ограничена част от непосредствените и още по-малка от прилежащите брегове на реката, в т. ч. и незначителни по площ ивици с пасищен характер(според документацията за обекта се очаква дължината на изкуственото езеро да е около1,5 km). Следователно ще бъде засегната територия, която ще представлява незначителен процент от тази на района, сред който е разположен обектът. Засегнатата територия, в т. ч. и тази на отделните типове местообитания, е под 1 %

От реализацията на обекта в тази част на реката от посочените в стандартния формуляр ще бъдат засегнати основно части от следните 2 типа местообитания:



  1. Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior(Alno-Pandion, Alnion-incanae, Salicion albae).

  2. Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки(Ulmenion minoris).

От тези 2 типа местообитания ще бъдат обхванати части от първия, като дървесната растителност е разнообразна .По видов състав и по бреговете на реката тези 2 типа местообитания не се срещат в чист вид- срещат се и други дървесни средообразуващи елементи. Също така тези типове се препокриват помежду си- т. е. повече са смесени помежду си.

Според документацията дебитът на реката след водохващането не се очаква да намалее, поради липсата на напорен тръбопровод .Както бе посочено и в началото, сградата на тази МВЕЦ ще бъде построена на брега на реката непосредствено до самата стена. При неработен режим, съвсем естествено под стената ще бъде пропускан целият речен отток, а при работен режим централата ще ползва само част от отока, като при евентуални случаи на маловодие в граници и под екологичния минимум(за тази част на реката), работата на централата ще бъде преустановявана. Следователно строителството на обекта няма да бъде в състояние да засегне фатално животинските видове, обитаващи или използващи водите на реката под стената за пиене и къпане.

Относно възможността за комулативен ефект може да бъде посочено, че има сведения за подобни инвестиционни намерения(МВЕЦ-ове) в тази част на страната, в т. ч. и на р. Малки Искър, но не са налице достоверни сведения за реализации на такива и подобни обекти.

Както се вижда от коментара за състоянието на видовете в стандартния формуляр(приложен към материалите), обект на опазване – от Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС) – реализацията на обекта няма да причини непоправими щети или други сериозни негативни влияния върху тях, като за 5 от тях – горчивка, голям гребенест тритон, жълтокоремна бумка, обикновена блатна костенурка и видра ще бъдат създадени по-добри условия за обитаване от сега съществуващите, като най-вероятно количествата на индивидите им ще започнат да се увеличават. Следователно за очакваните въздействия на бъдещия обект върху тези видове следва да бъде посочено, че не съществуват обективни и сериозни основания за даването на прогноза за сериозни негативни влияния(или въздействия) върху сегашното им състояние в тази част на страната.

След запълването на изкуственото езеро ще се увеличи значително водният обем в обхвата му, като в такива случаи след определен период от време(години) силно или поне значително нараства количеството на видовете риби, характерни за или обитаващи и стоящи и бавнотечащи води, каквито са повечето от и сега обитаващите тази част на реката видове риби, което пък от своя страна ще доведе до увеличаването и на хранителната база за няки видове птици, улавящи риби, гмуркайки се – гмурци(Podicipedidae), корморани(Phalacrocoracidae), бял нирец (Mergus albellus L.), патици потапници(Netta, Aythya и др.) и др. През някои периоди на годината и особено по време на сезонните миграции изкуственото езеро ще привлича индивиди и от известен брой други водоплаващи и водолюбиви видове птици – речни патици(Anas sp.), щъркели(Ciconia sp.), чапли(Ardeidae) и др. – и по този начин ще увеличи видовото разнообразие, а твърде вероятно и количествата на някои от посочените видове, в обхвата на тази част на реката и в района, в който тя попада, което може да се оцени положително. Възможно е при вече увеличените рибни ресурси двойки(или колонии) от някои от само зимуващите и от само преминаващите видове да останат да гнездят в тази част на реката.

В такива и в подобни случаи е бил поставян въпросът за евентуалното застрашаване на храненето на т. нар. плитко газещи птици – основно от разр. Charadriiformes, но и за водолюбиви видове от други таксони, предствители на екологичната група на околоводните видове. Количеството на тези видове се увеличава силно най-вече по време на сезонните миграции, а при някои и през есенно-зимния период. Освен плитко газещите, тъй като в тази си част реката е преобладаващо дълбока и на места със стръмни брегове, тя и по-точно водите й са неудобни за ловуване и за дъбокогазещите видове птици – щъркели, чапли (дългокраките видове) и др. След запълването на изкуствения водоем тези видове и особено плиткогазещите ще търсят храна в плитки участъци – в места с полегати брегове, а освен това и в плитчини над и под водоема.

Както се вижда от написаното до тук, поради незначителната площ, предстояща за обхващане от обекта, неговата реализация няма да доведе до негативни влияния и до компрометирането на статута и целите на тази СЗЗ, а очакваните промени ще са в посока най-вече към увеличаване на количествата на някои от видовете водолюбиви птици, а от там и на орнитофауната като цяло, а възможно и към увеличаване на видовото разнообразие през определени периоди през годината, за сметка на появата и задържането за по-дълго време(евентуално и за гнездене) на различни видове водолюбиви птици. Поради естеството му, и поради твърде малкия обхват на строителните работи, строителството, а след него и експлоатацията на обекта, не са в състояние да окажат каквото и да е сериозно влияние върху територията, в която той попада. Обектът не е в състояние да повлияе негативно на миграциите на птиците в този район на страната, а тъкмо обратното – ще благоприятства миграциите, а също и зимуването, на водолюбиви птици в този район. От написаното до тук става ясно, че, поради естеството и особеностите на обекта и на сегашното състояние на речната система в тази й част, реализацията на обекта не е в състояние да компрометира предназначението и целите на тази СЗЗ.

Въпреки значителната му дължина, изкуственото езеро, няма да причини допълнително фрагментиране на местообитанията на обитаващите района нелетящи видове, тъй като и в сегашното й състояние реката представлява сериозно препятствие за такива видове. Наличието на шосейни мостове в близост до обекта и на стената на водохващането позволява преминаването на индивиди на различни нелетящи животински видове и по този начин предотвратява разделянето им в този район на страната на две отделни части, без възможности за генетичен обмен между тях, като при необходимост не предствлява сериозен проблем да бъдат построени мостви съоръжения в подходящи за целта места. Всъщност в тази връзка би следвало да бъде напомнено, че в минали исторически времена(периоди, епохи), преди обитаващите района човешки поселения да добият технологични умения, достатъчни за построяването на постоянни или поне на достатъчно дълговременни мостови съоръжения, комплексите от индивиди на по-голямата част от нелетящите видове и особено на дребноразмерните от двете страни на реката, поради липсата на такива, са съществували като практически изолирани една спрямо друга популации и, едва след построяването на такива съоръжения, е започнал процес на обмяна на генетичен материал между тях.

От написаното до тук се вижда, че не следва да се очакват нежелани, т. е. отрицателни, изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания в обхвата на обекта и в този район на страната, както и по отношение на целите и предназначението на СЗЗ “Бебреш”. Засегнатата площ, поради незначителната й големина, няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите и мигриращите през района видове.
Заключение: При тази обстановка не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че при строителството и експлоатацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на гръбначната фауна в този район на страната, тъй като те няма да доведат до унищожаване на местообитанията, а от там и до изчезването на редки и застрашени от изчезване видове, както няма да доведат и до сериозна и дори до само осезаема несъвместимост на обекта със заложените цели при обявяването на разглежданата защитена зона.
Препоръки

Относно фауната, освен съдържащата се по-горе в текста, могат бъдат дадени още някои препоръки и съображения:



  1. По време на строителните работи да не бъдат засягани части от терена, оставащи извън определените за целта площи;

  2. Строителните работи по възможност да бъдат извършвани извън периодите на размножаване на фауната в обхвата на реката – главно пролетта и първата половина на лятото;

  3. Да не бъде допускано замърсяване на водите на реката с различни отпадни материали – смазочни, перилни и др. опасни химикали и строителни отпадъци, както при строителството, така и при експлоатацията на обекта. След завършване на строителството, неупотребените строителни материали да бъдат отстранени от територията на обекта;

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на елементите по инвестиционното предложение за МВЕЦ “ Бебреш ” върху предмета и целите за опазване на защитената зона

5.1. Описание и анализ на въздействието на МВЕЦ “ Бебреш ” върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони


Обектът по инвестиционно намерение попада в северна периферна част на СЗЗ “ Бебреш” ( 68 219 , 099 дка )и засяга целостта на СЗЗ ( 0,1643 % ).

По клас “ земно покритие “ новооформеното водно пространство ще потопи:



  • широколистни листопадни гори ( 30 698,595 дка ) площ с размер 19,188 дка или 0,0625 % от същата ;

  • сухи тревни съобщества , степи ( 1364,382 дка ) на площ 5,979 дка или 0 , 4382 % от същата .

Местообитанията по стандартен формуляр “Натура 2000” за специална защитена зона (СЗЗ) “ Бебреш ”, код BG0000374, представляват :
Природни местообитания:

91G0 *,Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus , Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus

6210 *,Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites)-на обща площ 4 134,0774 дка;

в символични по обем количества се наблюдават и:


91E0 *,Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) – на обща площ 15 171,927 дка.

В стандартния формуляр за защитената зона няма описана защитена (по ЗБР, прил. 2 и 3) растителност. Такава не бе открита и при огледа и от целевата анкета със служители към ДЛ “Враца”



Вероятна степен на въздействие върху растителния свят

Промени върху растителността могат да се очакват върху петната за строителство поради частично ликвидиране на наличната флора. Опасност от нахлуване на чужди видове не съществува . Негативните последици ще бъдат преодолени с рекултивиране на нарушените терени.



Вероятна степен на въздействие върху животинския свят

Поради неизбежния антропогенен натиск вследствие извършваните строителни дейности – изкопни, насипни, планировъчни и строителни работи, се очаква да предизвикат промени в съществуващия релеф в посока нарушение и влошаване на жизнените условия на природната среда. Създават се негативни ситуации, свързани с летален изход на отделни бавноподвижни представители от местната фауна (безгръбначни), но не и на популацията в цялост. След рекултивиране на нарушените територии – в периода на експлоатация се очаква положителна количествена и качествена промяна –вкл. рибни запаси

Опасност от нахлуване на чужди видове – не се очаква.

Негативни последици от инвестиционното намерение се очакват при по-бавноподвижни (безгръбначни) представители. Фауната ще бъде изтласкана в райони с ограничено човешко присъствие (благородният дивеч и сега е изтласкан в такива райони). Орнитофауната използва територията при денонощна и сезонна миграция – при търсене храна и укрития, но не и за постоянно пребиваване.


5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона


Обектът съгласно разглеждания план попада в северна част на СЗЗ “ Бебреш ” и засяга целостта на защитената зона ( 0,1642 %). Представена е карта на СЗЗ “ Бебреш ” (виж приложение І).

Характеристика на защитената зона

  • предмет и цели на опазване – природно местообитание, местообитания на видове и техните популации;

  • наличие на приоритетни типове природни местообитания :

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) на обща площ 4134,0774 дка

Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco

Brometalia)(*important orchid sites)

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) на обща площ 15 171,927 дка



Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

  • степен на фрагментация на местообитанието – изключва се северна гранична част на СЗЗ “ Бебреш ” с минимални изменения на речното течение ;

  • природозащитно състояние – пресича се от локален автомобилен път, което означава вибрационно, шумово и аерозолно натоварване , вкл. паша ;

  • причини от първостепенен обществен интерес – задоволяване на енергийни нужди.

Въздействия върху природозащитни цели

  • процент загубена площ на насаждения с код :

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) на обща площ 4134,0774 дка от която използвана за нуждите на МВЕЦ” Караш ” 5,979 дка или 0,1446 % ;

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) на обща площ 15 171,927 дка. , от която използвана за нуждите на МВЕЦ “ Караш ” 29,162 дка или 0,1922 %



степен на фрагментация – представлява северна част на защитена зона “ Бебреш ”. Обектът съгласно разглеждания план попада в северна част на СЗЗ “ Бебреш ” и засяга целостта на защитената зона ( 0,1642 %).

  • времетраене на безпокоене – постоянно до успещно приключване рекултивационните дейности;

  • време за възстановяване засегнатата популация – до 3 години след успешно приключване на рекултивацията.

По време на реализацията и експлоатацията на обекта ще бъдат загубени местообитания, обезпокоявани животински видове, ще бъде нарушен видовия състав. Доколкото инвестиционното предложение попада в северна периферна част на СЗЗ “ Бебреш ” силно ограничената фрагментация се отнася до заобикаляща зоната природна среда.

6. Предложение за смекчаващи мерки


Смекчаващите мерки по отношение на реализацията на инвестиционното предложение са удачна рекултивация с правилен подбор на местни растителни видове . Рекултивацията на нарушените части да се извърши под ръководството на ландшафтен архитект. Растителните видове да бъдат местни, с участие и на горскоплодни дръвчета за осигуряване хранителна база и укрития на характерна фауна.

7. Алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона


В инвестиционното предложение не се предвиждат алтернативни решения по отношение местоположението .

В случай, че плана не се реализира има няколко възможни алтернативи:



І алтернатива – Мястото да остане неизползваемо насаждение, както е в момента. Територията ще остане в същото положение на неорганизиран естествен подраст.

В този случай следва да се очаква в следващите 15–20 години естествената сукцесия към затвърдяване на характерната за района широколистна горска растителност, но за съжаление към издънкови дървесни съобщества със слаба продуктивност и противоерозионни свойства.



ІІ алтернатива – Планът не се реализира, но се влагат инвестиции за поддържане добрите качества на насаждението . Провеждат се мероприятия за опазване от пожари (умишлени или неволни), тъй като мястото е неохраняемо, а граничи с път . Предпазването на дървесната растителност от болести и вредители също изисква немалко инвестиции.

ІІІ алтернатива – Изготвяне на ново инвестиционно предложение след 10 години и започване на нова процедура, съгласно действащото след 10 г. законодателство.

8. Картен материал с местоположението на обекта спрямо защитената зона


В приложение І е представена карта за местоположението на обекта в СЗЗ “ Бебреш ”.

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите на чл. 22 от ПМС 201


Очакват се вероятни ограничени въздействия поради разположението на обекта в “Натура 2000” – накърняване целостта на СЗЗ „ Бебреш “, промени в характерният растителен и животински състав,характерен релеф . По отношение СЗЗ “ Бебреш ” реализацията на инвестиционното предложение е загуба на територия със специфична растителност и животни. Категоричните констатации за негативни въздействия върху СЗЗ „ Бебреш ” са трудно доказуеми .

Вид на въздействието – пряко, дълготрайно, кумулативно, постоянно, негативно в границите на разглежданото предложение -до приключване на строителните, рекултивационни и възстановителни работи. Русловата МВЕЦ не предразполага към значими негативни химически и хидроложки промяни.

Обхват на въздействието – в границите на инвестиционното намерение.

Вероятност на проява на въздействието – до завършване на рекултива­ционните дейности.

Продължителност, честота и обратимост на въздействието – до 3 години след успешно приключване на рекултивацията ще бъдат преодолени негативните въздействия.

Трансграничен характер на въздействията не се очаква.

Направената Оценка за съвместимостта на предлагания план с предмета и целите на опазване на защитената зона, ниският процент ( до 0,1922 %) засегната южна периферна гранична част на СЗЗ “ Бебреш ”, липсата на защитена флора и фауна по ЗБР, Прил. 2 и 3, както и незначителните и преодолими отрицателни въздействия дават основание да се предложи на компетентния орган да вземе решение, че предметът на опазване в СЗЗ “ Бебреш ” няма да бъде значително увреден от инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ “ Бебреш ”.



10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 от ЗБР и предложение за компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР


Степента на увреждане на защитената зона “ Бебреш ”, оценена като отношение на нарушената площ към общата площ на местообитанието – предмет на опазване. Нарушената площ в защитената зона е под 1% .

На територията на разглежданото инвестиционно предложение съгласно досието, направеният оглед и анкета отсъства защитена флора и фауна, описана в ЗБР, Прил. 2 и 3 и други обстоятелства свързани с чл. 33 от ЗБР. По тези причини компенсиращи мерки не се предлагат.


11. Информация за използваните методи на изследване


  • Методи за изследване

        1. Собствени теренни наблюдения:

  • площни, вкл. с преброявания на индивидите;

  • маршрутни, вкл. с преброявания на индивидите;

  • стационарни, вкл. с преброявания на индивидите.

        1. Сведения от литературни източници, от специалисти в областта на фауната.

        2. Анкетни данни от местни горски и ловни служители, местни ловци и природолюбители.




  • Методи за прогноза и оценка на въздействието

Изчислителни


  • Източници на информация

Постановление на Министерски съвет № 201/31.08.2007 г. за приемане на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони;

Директива 79/409/ЕЕС на Съвета за опазване на дивите птици;

Директива 92/43/ЕЕС на Съвет за съхранение на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

“Натура 2000” стандартен формуляр за специална защитена зона (СЗЗ) “ Бебреш ” код BG 0000374 .




  • Трудности при събиране информацията

Данните от стандартния формуляр за СЗЗ “ Бебреш “ не задоволяват в достатъчна степен изисквания за установяване съвместимост на инвестиционното предложение със нормативните изисквания по изброени по-горе документи .Допълнителната информация изтеглена от Интернет също е недостатъчна по обем.

СЪДЪРЖАНИЕ


1. Анотация 1

2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти, съществуващи и/или в процес на разработване и одобряване, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона 1

Няма сведения за такива , поради което отпадат от коментар . 1

3.Описание на елементите на инвестиционното предложение за МВЕЦ “ Караш ” 1

4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление 2

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на елементите по инвестиционното предложение за МВЕЦ “ Бебреш ” върху предмета и целите за опазване на защитената зона 14

5.1. Описание и анализ на въздействието на МВЕЦ “ Бебреш ” върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони 14

5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона 15

6. Предложение за смекчаващи мерки 17

7. Алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона 17

8. Картен материал с местоположението на обекта спрямо защитената зона 17

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите на чл. 22 от ПМС 201 18

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 от ЗБР и предложение за компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР 18

11. Информация за използваните методи на изследване 19



12. Декларация по чл. 9, ал. 1, т. 4–7 от Наредба, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г.

Приложение І – Карта в М 1:100 000 с местоположение на плана спрямо защитена зона “ Бебреш”.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница