За управление качеството на атмосферния въздух

ул. “Дойранска епопея” № 17

приета от Общински съвет – Пещера

септември 2003 г.

гр. Пазарджик

съдържание:

1. 
   Въведение
   
2. 
   Анализ на средата 2.1. Физико-географска характеристика
   

2.1.2. Релеф

2.1.3. Климат

2.1.4. Полезни изкопаеми

2.2. Териториално-административна характеристика на района

2.2.1. Статут

2.2.2. Население – брой, концентрация

2.2.3. Населени места в общината

2.3. Икономически фактори

2.3.1. Развитие на отделните отрасли в общината

2.3.2. Състояние на инфраструктурата

2.4. Финансови фактори

2.4.1. Бюджет на общината

2.4.2. Бюджетни разходи по опазване на околната среда

2.5.Демографска характеристика на района

2.6.Социално-икономически фактори

2.7. Управленски фактори

2.8. Услуги, предоставяни от общината, свързани с опазване на ОС

2.8.1. Третиране на отпадъците

2.8.2. Озеленяване и чистота в населените места

2.8.3. Водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадните води

3. Технически данни по фактори на околната среда

3.1. Въздух

3.1.1. Състояние на качеството на въздуха по видове замърсители

3.1.2. Постоянни източници на емисии

3.2. Води

3.2.1. Реки и езера на територията на общината

3.2.2. Минерални води

3.2.3. Питейни води

3.2.4. Отпадни води

3.3. Отпадъци

3.3.1. Генерирани отпадъци по видове и източници

3.3.2. Начини на третиране, съоръжения, местонахождение

3.3.3. Стари замърсявания

3.4. Почви

3.4.1. Замърсени почви

3.4.2. Заблатени почви

3.4.3. Ерозирали, вкислени и засолени почви

3.4.4. Физически нарушени почви

3.5. Защитени територии, гори и биоразнообразие

3.5.1. Гори – състояние, видово разнообразие, собственост и т..н

3.5.2. Защитени територии

3.5.3. Защитени видове растения и животни

3.5.4. Обекти за ловен туризъм

3.6. Зелени площи

3.7. Шум

4. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите

5. Цели на програмата

5.1. Генерални стратегически цели

5.2. Специфични стратегически цели

5.3. Приоритети

6. План за действие

7. Организация за изпълнението на програмата

8. Приложения към програмата

1. 
   Въведение
   

Изготвянето на настоящата програма за управление качеството на атмосферния въздух (КАВ) е възложено от Община Пещера на основание Уведомително писмо от РИОСВ – гр. Пазарджик с входящ № 32-00-163/18.04.2002 г., Задание от Община Пещера и в съответствие с:

• 
  чл. 79. (1) от Закона за опазване на околната среда (Д.В. бр. 91/25.09.2002 г.);
  

• 
  чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух;
  
• 
  чл. 30. (2) и чл. 31 от Наредба № 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  чл. 11 от Наредба № 9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух.
  

• 
  На база анализ на наличната информация за състоянието на атмосферния въздух да се откроят приоритетите и набележат мерките за тяхното решаване;
  
• 
  При решаването на проблемите да се обединят усилията на общинските органи, държавните институции, населението, неправителствените организации и предприятията на територията на общината;
  
• 
  Съгласуване на приоритетите и мерките на общинско ниво с националните програми и стратегии в областта за управление КАВ;
  
• 
  Да се използват оптимално ограничените финансови и човешки ресурси за решаване на най-приоритетните проблеми;
  
• 
  Да се предвидят мерки за осигуряване на необходимата информация и нейното използване при последващата актуализация на програмата.
  

Конкретните програмни мерки се предвиждат за период от 7 (седем) години.

Програмата следва да бъде обсъдена и приета от Общински съвет Пещера.

2. Анализ на средата
2.1. Физико-географска характеристика



2.1.1. Местонахождение, съседни общини
Община Пещера е разположена в хълмистите и припланински места около северните склонове на Западни Родопи, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Административният център на общината е град Пещера с 460 м средна надморска височина. Той се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина.

Община Пещера е разположена в съседство с община Пазарджик на север и северозапад, община Ракитово на запад, община Батак на юг и югозапад и община Брацигово на изток. С центровете на тези общини я свързва много добра пътна връзка с асфалтова настилка от републиканската пътна мрежа и ж. п. линия с гр. Пловдив.

По дефилето на Стара река минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат". На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътя за областния център – гр. Пазарджик, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с. Радилово и с. Капитан Димитриево. Град Пещера се намира на 20 км южно от Пазарджик, 47 км югозападно от Пловдив и на 125 км от София. На 18 км от Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкия язовир "Батак" (18 км) - за летен плаж и риболов.

Територията на общината е 17 472 ха, от които 10 031 ха са земеделски фонд, 7 001 ха – горски фонд, 440 ха – регулационни територии на населените места.

Метеорологичните елементи, съгласно “Климатичен справочник на България”, характеризиращи краткотрайното състояние на атмосферата – температура, влажност и подвижност на въздуха, представителни за отделните сезони месеци имат следните параметри:

характеристика	I	IV	VII	X
температура (0С)	-0.3	11.2	21.9	12.5
влажност (%)	81	65	59	67
валежи (мм)	131	182	158	139
скорост на вятъра (м/сек)	1.2	1.8	2.0	1.7
тихо време (%)	23.3	19.9	19.0	23.8

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания.

Районът се характеризира с 1976 часа годишна продължителност на слънчевото греене. Максимумът на слънчевата радиация се наблюдава през лятото, месеците юни и юли, около пладне. Лятото е сравнително прохладно, със средна температура на най-топлия месец - юли до 22.5⁰С. Тук зимата е сравнително мека, с по-устойчива снежна покривка. Минималните температури – месец януари достигат до минус 15⁰С. Средната годишна температура е 11.5^оС.

Морфографските особености на района оказват силно влияние и върху режима на валежите. Северните дялове на Западни Родопи попадат във валежна “сянка” и валежите са по-малки от тези на същите надморски височини в другите райони. Валежите за района са 610 мм годишна сума, количество нормално за България (най-малки са валежите в Добружанския край – 440 мм). Разпределението на сезонната сума на валежите е неравномерно. Годишния ход на валежите е с максимум през пролетта - 182 мм и лятото – 158 мм, и минимум през зимата – 131 мм и есента – 139 мм.

Снеговалежите имат по-добра пречиствателна способност в сравнение с дъждовете. Средната дебелина на снежната покривка е около 10 см, а средногодишният брой на дните със снежна покривка е около 27.

Условие, обуславящо натрупването на атмосферни замърсители е повтаряемостта и продължителността на мъглите, които в голяма степен се определят от орографските условия на местността. Средногодишният брой на дните с мъгла е 23.8, предимно през периода октомври-март.

Въздухът в разглеждания район е най-сух през август, когато средната месечна стойност на относителна влажност пада до 55%. Максимумът на относителната влажност за разглеждания климатичен район е през зимните месеци – 83%. Високата влажност на въздуха през зимните месеци е неблагоприятна за разсейване на атмосферните замърсители в приземния слой.

Основните климатични и метеорологични фактори, които създават условия за концентриране на атмосферни примеси са:

• 
  наличие на температурни инверсии – установено е, че в инверсионни дни концентрациите на SO₂, NO_x и Pb се увеличават до 2 пъти;
  
• 
  висока влажност, чести мъгли – при наличие на мъгла концентрациите на NO₂, SO₂, H₂S се удвояват в сравнение с ясните дни. Концентрациите на оксиданти, формалдехид, фенол и прах се увеличават по-слабо;
  
• 
  слаб вятър и голяма честота на тихо време;
  

Климатичните и метеорологични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните замърсители са:

• 
  високи валежни суми – за района годишната сума на валежа от 610 мм се разглежда като сравнително благоприятна. Близкото съседство до планините спомага за увеличаване на лятната конвективна облачност и по-голямо количество валежи;
  
• 
  скорост на вятъра над 1 м/сек;
  

Прилагамe роза на ветровете за цялата година.

В землището на с. Радилово е имало три кариери за трошен камък, които са експлоатирани в миналото, рекултивация не е извършена и в момента се ползват като депа за твърди битови отпадъци.

В землището на с. Капитан Димитриево се експлоатират три кариери за трошен камък и мозайка.

При добивните работи на кариерите са нарушени около 220 дка площи.

ДЕМОГРАФСКА СПРАВКА
Година Население	1996	1997	1998	1999	2000
Общо	23377	23419	23430	23401	23418
в т.ч. жени	11868	11886	11909	11917	11938
мъже	11509	11533	11521	11484	11480
под 7 години	2192	2144	2010	1966	1951
7-14 години	2857	2868	2846	2805	2809
15-17 години	1155	1140	1158	1086	1051
18-55 години	6292	6330	6352	6286	6311
18-60 години	6801	6823	6894	6878	6881
над 55 години	2562	2586	2625	2758	2783
над 60 години	1517	1528	1545	1622	1632

Населението на Община Пещера към 30.12.2002 г. възлиза на 24 182 души, като в града живеят 21 798, а в селата Радилово – 1 552 души и Капитан Димитриево - 832, което представлява 90% градско население.

По гъстота на населението общината е на второ място в областта - 173 д/кв. км. Налице е тенденция към остаряване на населението в общината. Към момента броя на населението до 17 годишна възраст е 24.8% от населението на общината, като този процент в двете села е значително по-нисък, средно 11.62%. В трудоспособна възраст са 56.3%, а в пенсионна възраст - 18.8% от населението.

В етническо отношение населението на общината е нехомогенно. Към 01.01.2000 година в община Пещера живеят около 8 000 роми, 1 700 турци и 300 власи. В общината няма етнически и религиозни конфликти.

• 
  Пещера "Снежанка" е посетена от около 6 000 туристи през 1999 г. Посещенията на пещера "Снежанка" са включени в програмата за екологично възпитание на учениците.
  

• 
  Ски - влековете през сезона 1999–2000 г. са ползвани от 2000 скиори. Курортът "Св. Константин" и обектите на местното туристическо дружество “Купена” се посещават целогодишно от граждани на общината, региона и чужбина.
  

• 
  Фармацевтична промишленост e водещ отрасъл. Представлява се основно от фирма “Биовет” АД, като производител на биопрепарати за животновъдството и готови лекарствени форми за ветеринарната медицина. В производствената листа на фирмата присъстват над 50 препарата предимно в две области: като хранителни добавки – антибиотици, аминокиселини, премикси и като лекарствени средства – активни субстанции, течни дозирани форми, твърди дозирани форми. Продукцията на предприятието осигурява напълно потребностите на селското стопанство и ветеринарната медицина в страната ни. Около 90% от производството е предназначено за износ на международния пазар, предимно в страните от Европейската общност.
  

• 
  Дървопреработването. На територията на общината работят около 30 дървопреработвателни предприятия и фирми за дърводелски услуги – “Сокола” АД, “Хипер” ООД, “М. Демирели и сие” ООД, “Мария-ММ” АД, “Оритона-ВИ-ДА” ООД и др.
  

• 
  Община Пещера е един от центровете на обувното производство в страната ни – “Стара река” АД, “ГИДО” ООД, “Егар-интеркомерс” ООД, ЕТ “Мария-Магдалена” и др.
  
• 
  “Винпром Пещера” ООД е основен производител на алкохолни напитки на територията на общината, чиято продукция задоволява потребностите на пазара в страната ни и завоюва престижни позиции на международните пазари.
  

• 
  Развива се и производството на вар и строителни компоненти - “В&СК” АД.
  
• 
  Застъпено е производството на метални изделия, конструкции – “ЧИКО” ООД, “ГУДЕКС” АД, “Техноком” ЕООД и др.
  

• 
  Хранително-вкусовата промишленост е развита в областта на хлебопроизводство и сладкарство, млекопреработвателни и консервни предприятия, и цехове за безалкохолни напитки: “Грибаш” ООД, ПК “Единство”, “Лили” ООД, ЕТ “Мария Чолакова”, “Тонибон” ЕТ и др.
  
• 
  Лека промишленост – “Тантекс” ЕООД, “Ибер” ООД, ТПК “Братя Горови”, “Механика Пещера” АД и др.
  

• 
  Пътна мрежа – Уличната мрежа в община Пещера е асфалтирана над 80%. Гъстотата на пътната мрежа е около 42 км/100 км². Общината се обслужва от добре развита пътна мрежа: (гр. София) - гр. Пазарджик – с. Радилово (с. Капитан Димитриево) – гр. Пещера – гр. Батак – яз. Батак – с. Сърница - гр. Доспат (македонска, гръцка граници); гр. Пещера – гр. Брацигово – с. Бяга – с. Исперихово – с. Ново село – гр. Пловдив.
  
• 
  Железопътна мрежа – ниска гъстота на ЖП мрежа за общината 4 км/100 км². На територията на общината минава около 15% от трасето на теснолинейната ЖП линия Пещера – Пловдив с обща дължина 59 км.
  
• 
  Телефонна плътност – средно за общината плътността е ниска – около 250 телефонни поста на 1000 жители. Град Пещера има по-ниска плътност - 235, за селата на общината е по-висока: с. Радилово – 390, с. Капитан Димитриево – 340 телефонни поста на 1000 жители.
  

Разходи по параграфи и приходи на община Пещера (в хил. лева)

Няма сведения за изразходваните средства по газификацията на обществено-административните сгради за 2001 г. и за 2002 г.

Изразходваните средства от общинския бюджет за дейности по опазване на околната среда в проценти представляват следните стойности: 11.8% - 1999 г., 10.2% - 2000 г., 11.95% - 2001 г. и 8.4% - 2002 г.

Общо за озеленяване през 2002 г. са изразходвани 26 600 лв.

Състояние на общинския фонд за опазване и възстановяване

	Приходи	1999 г.	2000 г.
	Постъпления от приватизация	34 500	20 000
	Постъпления от санкции за замърся-ване на околната среда над ПДК	500	500
	Средства предоставени от фирми и ОО	200	200
	Наличност на 01.01.	48 795	91 945.86
	Общо приходи към 31.12.	83 995	112 645.86
Разходи
	Контрол по ООС, осъществяване на собствен мониторинг и екопатрул	1 600	2 400
	Участие в конференции, работни семинари и др. форми с екологична насоченост	300	300
	Информационно осигуряване на населението, просветна и пропагандна дейност	300	300
	Дезинфекция, обезпаразитяване	1 200	3 500
	Озеленяване и благоустрояване	9 900	11 500
	Газификация на ОАС	70 695	94 645.86
	Общо разходи	83 995	112 645.86

От приложените приходно-разходни план-сметки на Общинския фонд за опазване на околната среда е видно, че най-големите приходи са от приватизацията – около 40%, а най-големите разходи са за газификация на обществено-административните сгради – 84%.

Градът е компактно застроен. Преобладават фамилните къщи на един, два и три етажа с малки дворове – с площ около нормативните 350 м². Сградният фонд е в добро състояние. В градоустройствено отношение се планира развитието на града върху заеманата площ чрез увеличаване на етажността.

Град Пещера е с централизирано водоснабдяване и сметосъбиране. Има изградена канализационна мрежа около 80%. Няма изградена топлофикационна мрежа. През 1999 г. стартира процедурата за газификация на гр. Пещера.

Здравеопазването е основен елемент от социалната инфраструктура на Община Пещера. От бюджета на Общината през 2000 финансова година 30% са дадени за издръжка на "Медицински център-I" ЕООД и Общинска болница.

След преструктурирането на общинска болница нейната работа е оптимизирана, качеството на медицинското обслужване е подобрено и значително са снижени на разходите за него.

Проблемите свързани със здравето на хората и околната среда са основен приоритет в дейността на общинското ръководство. От 1999 г. е изготвен план “Околна среда – здраве”, който до настоящия момент редовно се актуализира в съответствие с поставените задачи и срокове за изпълнение. Целта на плана е координиране и подобряване на условията за ограничаване и намаляване на отрицателните въздействия на околната среда върху здравето на хората, както и предотвратяването на бъдещи увреждания.

Преобладаващата заболеваемост на населението в региона се очертава, както следва:

• 
  Усложнения на бременността, раждането и следродовия период
  
• 
  Болести на органите на кръвообращението;
  
• 
  Болести на дихателната система;
  
• 
  Болести на храносмилателната система;
  
• 
  Болести на пикочо-половата система;
  
• 
  Захарен диабет;
  
• 
  Социално-значими заболявания.
  

Установена е тенденция на увеличаване заболелите от захарен диабет, причините за това са комплексни - начина на живот, стреса и не на последно място факторите на околната среда.

Отчитайки статистическите данни за заболеваемостта на населението в Община Пещера в бъдеще здравеопазването ще акцентира на профилактичната дейност и диспансеризирането.

Община Пещера е сред общините с ниска безработица – под 10%. Не разполагаме с данни за средните месечни доходи на населението. Основният поминък на населението се осигурява от промишлеността – големите, средни и малки предприятия в региона. При съвременния преход към пазарна икономика голяма част от предприятията се характеризират с относителна стабилност.

Фирма “Биовет” – АД е най-голямата на територията на община Пещера. Жизненият стандарт на работещите във фирмата, които предсталяват около 10% от трудоспособното население в общината е над средния за страната.
2.6. Управленски фактори
В Общински съвет – Пещера няма самостоятелна комисия за околна среда. Създадена е комисия “Горско, селско, водно стопанство и екология”. В общинската администрация към Дирекция икономическо развитие – архитектура, благоустройство и евроинтеграция е създадена структура “Екология” с основен отговорник – старши експерт. Дейностите по озеленяване са в ресора на отдел “Архитектура, благоустройство и кадастър” и се изпълняват от главен специалист - озеленител.

Кмет

Зам. кмет

Главен специалист озеленяване

Всички тези структурни единици участват при определяне стратегията и политиката на общинското ръководство по отношение на околната среда. Работещите специалисти в областта на екологията имат добра професионална подготовка и вземат пряко участие в обсъждането, изготвянето и утвърждаването на местната нормативна уредба за опазването на околната среда и чистотата на населените места, в съответствие с екологичното законодателство.

Приета е Наредба от Общински съвет гр. Пещера с Решение № 546/27.05.1999 г. за опазване на обществения ред, поддържане чистотата, тревната и декоративна растителност, и общинското имущество, организацията и безопасността на движението, извършването на търговия и услуги на територията на Община Пещера, опазване и възпроизводство на околната среда и обществения ред на курорта “Св. Константин”. В нея като самостоятелни раздели се третират поддържане на чистотата, опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането на общинските зелени площи.

Налице е обмен на информация и тясно взаимодействие на общината с РИОСВ – Пазарджик, местните структури на ХЕИ, Горските стопанства в региона, структурите на Гражданска защита и РСПБ.
2.7. Услуги, предоставяни от общината, свързани с опазване на околната среда
2.7.1. Третиране на отпадъците
Фирма “Инфрастройпродукт” ЕООД – Пещера извършва организирано сметосъбиране, извозване и складиране на отпадъците върху площадката на депото в общината и поддържа чистотата в населените места.
2.7.2. Озеленяване и чистота в населените места
Поддържането на общинските зелени площи се извършва съгласно изискванията на чл. 12, 13 и чл. 48 от Наредбата за опазване на обществения ред, поддържане чистотата, тревната и декоративна растителност, и общинското имущество, организацията и безопасността на движението, извършването на търговия и услуги на територията на Община Пещера, опазване и възпроизводство на околната среда и обществения ред на курорта “Св. Константин”.

Услугите по чистотата в населените места са идентични с т. 2.7.1.

“ВКС” ЕООД – Пещера е фирмата, която експлоатира и поддържа съоръженията за снабдяване с вода и канализационните системи. В нейните задължения е осъществяването на ефикасен контрол и надеждна охрана на водосъбирателните шахти, водоемите и вододайните зони.

Гр. Пещера е с централизирано водоснабдяване. Изградената канализационна мрежа е около 80%. Канализирани са и останалите населени места – с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

3. Технически данни по фактори на околната среда
3.1. Въздух
Качеството на атмосферния въздух, съответно нивото на концентрация на замърсяващите вещества в приземния слой на атмосферата в даден район е в зависимост от редица фактори, оказващи влияние върху тяхното разсейване или задържане, като местоположение, интензивност, честота, продължителност и височина на емисиите в атмосферния въздух, както и от метеорологичните фактори като посока и скорост на вятъра, валежи, условия за температурни инверсии и т.н.

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, съгласно чл. 4 (1) от Закона за чистотата на атмосферния въздух, са концентрациите на:

• 
  Частици (аерозоли, мъгли, димове, прахове);
  
• 
  Серен двуокис;
  
• 
  Азотен двуокис;
  
• 
  Въглероден окис;
  
• 
  Озон;
  
• 
  Олово (аерозол).
  

В община Пещера няма стационарен пункт за мониторинг на атмосферния въздух от Националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда. Това води до липсата на обстойна статистическа информация за състоянието на въздуха по месеци и по години.

В Приложение II към Програмата за управление КАВ са представени всички протоколи с резултатите от замерванията на атмосферния въздух в община Пещера.

Имисионни замервания на атмосферния въздух по показателите: фенол, аерозоли на оловото, SO₂, H₂S, NO₂ и нетоксичен прах са извършвани от Лабораторията към РИОС – Пазарджик:

• 
  в 6 пункта за периода юни-декември 1994 г.;
  
• 
  в 6 пункта през периода октомври-ноември 1997 г.
  

• 
  в един пункт, разположен в центъра на Пещера пред сградата на Общината за периода септември – декември 1998 г.;
  
• 
  в същия пункт през месец май 1999 г.;
  
• 
  в същия пункт през месец май 2000 г.;
  
• 
  в 3 пункта през месеците май, юни, септември и ноември 2001 г.;
  
• 
  в 3 пункта през месеците юни и октомври 2002 г.
  

Краткосрочните норми и съответните горни/долни оценъчни прагове са комбинирани с много малък брой допустими превишения на година. Контролирането на превишаването, съответно непревишаването (спазването/неспазването) на тези норми е възможно само чрез непрекъснати измервания с непрекъснато работещи анализатори в ръчни станции. Крайните и окончателни резултати за оценката на КАВ трябва да се дават от непрекъснати измервания, отличаващи се с високи проценти на времевия обхват и на регистрираните данни. Такъв тип замервания на територията на община Пещера не са извършвани, съответно липсват данни за такава оценка. Допълнителни измервания по всички показатели на атмосферния въздух, за които липсват данни би означавало още една година замервания.

В “Атлас на околната среда на Република България” няма данни за атмосферно замърсяване в района на Пещера. Също и в “Бюлетините” на НЦОСУР към МОС няма данни за критични замърсявания на въздуха в общината. Липсват данни и за фоновото замърсяване по компоненти, което не позволява изготвянето на цялостен анализ за състоянието на атмосферния въздух в региона.

Община Пещера е включена в списъка на районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми (Наредба № 7) – за нетоксичен прах, H₂S, VOC и фенол.

• 
  По поръчка на община Пещера за периода юни-декември 1994 г. са извършвани от Лабораторията към РИОС – Пазарджик замервания на атмосферния въздух по показателите: фенол, аерозоли на оловото, SO₂, H₂S, NO₂ и нетоксичен прах в 6 пункта. От анализа на заключителната информация за състоянието на атмосферния въздух се установява, че се превишават нормираните ПДК по показателите: нетоксичен прах (от 1.3 до 1.7 пъти над ПДК), H₂S (от 1.2 до 4 пъти над ПДК) и фенол (от 1.2 до 1.4 пъти над ПДК). Имисиите на аерозоли на оловото във всички пунктове са в нормите. Наднормените стойности на праха са замерени в пунктове в близост до улици и са вследствие на недоброто състояние на пътните артерии в града.
  

• 
  Лабораторията към РИОС – гр. Пазарджик е извършила замервания на атмосферния въздух за периода октомври-ноември 1997 г. по показателите: фенол, SO₂, H₂S, NO₂ и нетоксичен прах в 6 пункта. Анализите на заключителната информация за състоянието на атмосферния въздух установяват превишаване нормираните ПДК по показателите: нетоксичен прах (от 1.2 до 1.6 пъти над ПДК) и феноли (от 1.1 до 3.7 пъти над ПДК). Имисиите на SO₂, H₂S и NO₂ във всички пунктове са в нормите. Наднормените стойности на праха, също както при предишните замервания са констатирани в пунктовете близо до улици и са вследствие на лошата на пътна настилка в града.
  

Горните констатации се отнасят за максимално еднократните приземни концентрации на нетоксичен прах, H₂S и фенол за период преди 6 години.

За по-голяма достоверност е необходимо да се вземат и усреднят данните за всички максималноеднократни концентрации за годината, което означава допълнителни замервания, а това община Пещера не е в състояние да осигури.

Липсата на системни хронологични данни за състоянието на атмосферния въздух в гр. Пещера не дава възможност за достоверност и направените изводи имат ориентировъчен характер.

• 
  Като постоянни източници на емисии за района на община Пещера могат да се посочат:
  

• 
  Транспортът на МПС;
  

Градоустройствените решения на транспортната схема създават препоставки за неравномерно натоварване в част от жилищните квартали. Още повече, поради липсата на околовръстен път за целия град, голяма част от транспортния трафик, вкл. тежкотоварни МПС преминават през града. Като общо за града интензивността на наличните пътни артерии е средна.

Моторизацията на населението в община Пещера е под средното статистическо равнище за страната. При работа на автомобилните двигатели се отделят: въглеродни и азотни окиси, въглеводороди, оловни аерозоли, алдехиди и сажди. Запрашаване на въздуха се наблюдава през летния сезон и почивните дни, когато град е най-посещаем заради атрактивните туристически обекти. Обхватът на замърсителите се локализира по най-натоварените шосета и улици – предимно ул. “Михаил Таков”, ул. “Изгрев”, ул. “Дойранска епопея” – в Промишлената зона и изходните пътища за яз. Батак, за курорта “Св. Константин” и за гр. Пазарджик. Очертаните зони на замърсен въздух се обясняват с изпускането на вредни газове от предимно тежкотоварни и леки автомобили, обслужващи административните сгради, промишлени предприятия, почивни станции и частни жилищни сгради. Лошите и неподдържани пътни артерии, от една страна и от друга страна недоброто техническото състояние на транспортните средства са предпоставка за влошаване на атмосферната обстановка. Емисиите на прахови частици от сухопътния транспорт се причиняват от директните емисии от отработените газове на автомобилите, износването от гуми и спирачки и повторното суспедиране на прахта по пътя.

Голям проблем в настоящия момент е липсата на достатъчно паркоместа, особено в дните на пиково натоварване. В такива случаи за паркинг се ползват пътни платна, тротоари и зелени площи, което допълнително влошава пътната обстановка.

Похвална е дейността на общинското ръководство по решаване на проблемите свързани със селищната среда и безопасността на движението. Приетите и актуализирани документи, които осигуряват ефикасен контрол от страна на общината и гарантират опазване и възпроизводство на околната среда и обществения ред в региона са:

• 
  Планът “Околна среда – здраве”;
  
• 
  Програмата за управление на отпадъците;
  

• 
  Наредбата за опазване на обществения ред, поддържане чистотата, тревната и декоративна растителност, и общинското имущество, организацията и безопасността на движението, извършването на търговия и услуги на територията на Община Пещера, опазване и възпроизводство на околната среда и обществения ред на курорта “Св. Константин”. В нея се третира като самостоятелен раздел – Глава трета - Организацията и безопасността на движението на територията на общината. Определени са зоните за отдих, сезонен и часови график за забрана движението на тежко-товарни МПС.
  

• 
  Битовото отопление;
  

Горивните инсталации на индивидуалните жилищни и обществени сгради, които нямат локални отоплителни системи употребяват най-често нафта, въглища, дърва и ел. енергия за отопление и битови нужди. От 1999 г. започна процедурата за изграждането на газоснабдителна мрежа в гр. Пещера. До настоящия момент са изпълнени 11 газопроводни отклонения за Промишления сектор (ПС), 37 отклонения за Обществено-административния сектор (АОС) и 158 за Битовия сектор (БС) с обща дължина 19 793 м. От тях действащи отклонения са съответно: 3 броя за ПС, 26 броя за ОАС и 49 броя за БС с общ месечен разход през зимния период – 200 000 м³/ч и общ годишен разход 1 100 000 Нм³.

Горивните инсталации емитират в атмосферата твърди частици и вредни газове, чиито количества зависят от природата на изгаряните горива, уредите, в които се извършва горивния процес, и условията, при които той протича. Не разполагаме с точни данни за консумираните количества горива, поради което не може да се прогнозира по изчислителен път емисиите на замърсяващи вещества.

В разработения ДОВОС за “Газификация на гр. Пещера” – 1999 г. от “Контрол П” ЕООД – гр. София е извършен обстоен анализ и моделиране на пространственото разпределение на емисиите от всички източници, поставени в еквивалентни енергийни условия по отношение на използването на конвенционални горива и природен газ. Прогнозите на авторите на направения анализ при замяна на твърдите и течни горива с природен газ в промишлеността, обществено-административния и жилищно-битов сектор на гр. Пещера, констатират:

• 
  намаляване на общите емисии 9 пъти;
  
• 
  не се отделят емисии по контролираните показатели SO₂ и нетоксичен прах;
  
• 
  емисиите на NO₂ са в нормите на ПДК.
  

В посочената по-долу справка от РИОСВ – гр. Пазарджик за консумацията на горива няма данни за количествата нафта и мазут. Представителните административни, здравни обекти и хотели, които имат местни отоплителни инсталации, работещи с нафта и мазут се снабдяват с директни доставчици и се отчитат индивидуално на статистиката.

	Година	Въглища (тон)	Дърва (м3)	Газ пропан бутан (тон)	Природен газ (Нм3)
	1997	3580	9035	21	-
	2000	914	7760	20	-
	2001	167	4637	0.3	-
	2002	-	-	-	1100000