-
Опасните отпадъци в общината са около 42 тона годишно в това число: фенолни води – 22 тона от “Кристал” АД; негодни препарати за растителна защита – 3.5 тона от Булгарцвет, Оранжерии за зеленчуци, населението; болнични отпадъци – 17 тона от МБАЛ, санаториумите, Курортна поликлиника и отработени масла около 3.5 тона от Чепино автотранспорт ЕООД, Роботика, ЗММ.
3.3.2. Начини на третиране, съоръжения, местонахождение
Организираното сметосъбиране обхваща 36639 души, което представлява 82.8% от жителите и 33.3% от населените места в общината.
Сметосъбирането и сметоизвозването във Велинград, Драгиново, Юндола и Света Петка се извършва от общинската фирма “Стройком” ЕООД – Велинград. В селата Сърница и Побит камък от “Автостройком” ЕООД – с. Сърница.
Общината се обслужва от 4 броя автомобили “Шкода”, контейнеровози – 2 броя, сметосъбирачка ръчно товарене – 1 брой, ТК-80 – 1брой и УМЗ с ремарке – 1брой. За почистване на улиците се използва автометачка “Раво” - 1 брой и миячни машини тип “Шкода” – 2 броя. На депото работи един колесен трактор “Беларус”. Наличната техника е амортизирана и поддържането й е обвързано с големи разходи. Специализираните коли аварират често, ефективността им на работа е ниска, нарушава се ритмичността на обслужване на ТБО. Общината разполага със 213 броя контейнери тип “Бобър”, 154 броя контейнери КС с вместимост от 4 м3, 67 броя КС - 1 м3 и 7810 броя кофи “Мева” от 0.11 м3. Около 90% от съдовете за отпадъци са прогнили и деформирани от дългата употреба и безстопанствено отношение на гражданите.
В дейносттите по събирането и извозването на ТБО са заети 68 души, които работят по утвърдени графици. Честотата на извозване на битовите отпадъци е веднаж седмично. Интензивно поддържаните райони се метат ежедневно, а останалите най-малко веднъж седмично. Миенето се прави сезонно.
Събраните битови отпадъци се депонират на сметищата: Дълбокото дере с площ 33.8 дка, Мальовица – 5 дка и Делжерели – 22.5 дка.
Съществува потенциален риск за замърсяване на р. Чепинска с филтрирани замърсени води от депата.
3.3.3. Стари замърсявания
В общината съществуват неконтролирани площадки за събиране на битовите отпадъци, които се третират като стари замърсявания. Всички незаконни сметища подлежат на закриване и саниране.
Към МБАЛ – Велинград има единствената в общината инсталация за изгаряне на болнични отпадъци. Промишлените отпадъци от предприятията подлежат на рециклиране и се предават във “Феникс турбо” ЕООД – Велинград и на лицензираните фирми по чл. 37 от ЗОВВООС.
3.4. Почви
3.4.1. Замърсени почви
Главни източници на замърсяване на почвите са промишлеността, транспорта и неправилно провежданата растително-защитна дейност.
Наблюдението и контролът върху състоянието на почвите в общината се извършва от НСЕМ чрез два пункта. Резултатите от анализите в пункта на гара Долене показват наличие на тежки метали – олово, цинк, мед, никел, хром, манган, кобалт, кадмий, вследствие от интензивния автомобилен трафик на пътя за Велинград.
В м. Куртово, Св. Петка и Сърница е констатирана най-висока обща радиоактивност на почвата вследствие на аварията в Чернобилската АЕЦ (1986 г.). Установено е проникване на радиоактивните елементи йод-131, цезий134 и цезий-137 в почвения слой на дълбочина 5-15 см. Последният елемент има 30-годишен период на полуразпад.
3.4.2. Ерозирали, вкислени и засолени почви
Почвите в района са представени главно от типа – кафяви горски почви повлияни от водна и ветрова ерозия. В района се провежда мащабна дейност за борба с ерозията на почвите, чрез залесявания и подходящо терасиране и парцелиране за използването им като пасища.
Доказано е наличието на около 150 дка вкислени почви в общината по поречието на р. Мътница и р. Чепинска. Вкисляване на почвите се наблюдава също и по пътя Велинград – Ракитово като рН се движи около 4.65 единици.
3.4.4. Физически нарушени почви
Добивната дейност от големите мраморни находища се осъществява с одобрени проекти за рекултивация на нарушени терени.
3.5. Защитени територии, гори и биоразнообразие
3.5.1. Гори – състояние, видово разнообразие, собственост и т.н
Горският фонд в общината обхваща територия от 666 320 дка. Горите и горското стопанство представляват 82.5% от територията на общината, като 80% от площите са залесени. Стопанисването, управлението, охраната и ползването се осъществява от четери държавни лесничейства: Горско стопанство Велинград, ГС Чехльово, ГС Селище, учебно ГС “Г. Аврамов” – Юндола.
Горските насаждения са предимно иглолистни като преобладава белия бор и смърча. В ГС Велинград и ГС Чехльово е значително наличието на чер боровите и букови насаждения.
Горите на територията освен източник на дървесина са и източник на изключително ценната балсамова смола и пъпна борина. Ефективното оползотворяване на горските ресурси включва и ловностопанските мероприятия.
3.5.2. Защитени територии
Изключително живописния район на община Велинград - богати иглолистни и широколистни гори, красиви поляни и кристално чисти реки са причина за големия брой защитени територии общо 34. От тях шест са защитени местности, пет природни забележителности, 16 броя вековни дървета и 15 броя исторически места.
Преобладаваща част от защитените територии – 31 броя се намират в горския фонд и се стопанисват от горските стопанства.
3.5.3. Защитени видове растения и животни
Всички растителни и животински видове, намиращи се в защитените територии са под закрила на Закона за защита на природата и др. нормативни документи.
В района на общината се намират и единствените в страната находища на върболистен тъжник и блатен плаун в близост до с. Сърница.
3.5.4. Обекти за ловен туризъм
Географското положение, климатът, релефа и др. природни ресурси създават благоприятни условия за развитието на почти всички видове дивеч в района на община Велинград. В дивечовъдните стопанства най-голямо разпространение имат: дива свиня, сърна, благороден елен, заек, лисица, дива коза, дива котка, язовец, гълъб, глухар, яребица, кафява мечка, вълк и др. ловуването на дивеча се извършва само през периоди, съобразени със Закона за ловното стопанство.
Спортният риболов се практикува по р. Чепинска и нейните притоци. Примамливо място за спортисти и риболовци са язовирите "Батак", "Доспат" и "Белмекен". В Ловно-рибарското дружество наброява около 1500 членове.
3.6. Зелени площи
Зелените площи на Велинград възлизат на около 276.57 дка. Инфраструктурата на парковете е в лошо състояние. Допуска се неестетично оформяне на площи и разполагане на съоръжения. Междудворните пространства се поддържат в добро състояние, както и уличното озеленяване около някои частни заведения и обекти.
3.7. Шум
Хигиенните норми № 064 на МЗ (1972 г.) установяват пределно допустимите равнища на шума в съществуващи градски части до главни пътни артерии, както и за централни градски части през деня – 60 dB (A) и през нощта - 50 dB (A).
Влияние върху шумовия режим на градския район имат така наречените микрорайонни шумови източници. Те са най-разнообразни: от спортни площадки, музикални уредби и инструменти, викове и разговори на хора, стрелбища и др.
Изчислителните нива за микрорайонните шумови източници са следните в dB (A):
Сметосъбиращи машини – 75;
Разтоварване на хранителни продукти – 70;
Волейболна и баскетболна площадка - 70;
Масови игри (футбол и др.) – 68.
Основни причинители на наднормен шум са транспортните средства. Автотранспортният шум предствалява около 80% от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, каквито обикновенно са жилищните квартали. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжнието, времето.
Градоустройствените решения на транспортната схема създават препоставки за високо ниво на шум в част от жилищните квартали. Още повече, поради липсата на околен път, основният трафик, вкл. тежкотоварни МПС преминават през града.
От РИОСВ – Пазарджик са извършени замервания на еквивалентните нива на шум в 11 пункта на Велинград през дните 28 и 29.11.2002 г. Резултатите от измерването на шума установяват превишаване на ПДН от 4.3% до 18.8%. Анализа на факторите налага констатацията, че основните източници на шум са преобладаващите леки автомобили – 87.1% от потока МПС. Максималното шумово натоварване достига до 71.3 dB (A), при интензивност на потока от 418 МПС/час.
Устройствените мероприятия за борба с шума от автотранспорта са мерките за организация на движението:
-
Удачно трасиране на пътя при рационално използване шумозащитните качества на естествените елементи на релефа на местността (падини, възвишения, наклони и др.).
-
Засаждането на допълнителна подходяща растителност около пътните артерии води до намаляване нивото на звука до 12 dB (A).
-
Гладките асфалтови и асфалто-бетонни настилки на обслужващите улици снижават шумовите емисии от порядъка до 8 dB (A).
Мерките за борба с шума от всекидневието са предимно административни: забрани за ползване на радиоприемници, магнетофони и др. озвучителни уредби на обществени места; ограничаване времето на свирене и пеене в жилищни, административни сгради и заведения. Важна роля оказват и субективните фактори – културата на човешките взаимоотношения, възпитанието, толерантността.
4. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за състоянието на общината
Целта на този анализ е да се определят тенденциите в средата, които са от значение за общинската екологична политика. Да се определят варианти за максимално оползотворяване на силните страни и възползване от възможностите, както и да се сведат до минимум слабостите и пречките. Да се определи визия за състоянието на общината, чрез която да се очертае рамката за бъдещото състояние на околната среда и определяне на стратегическите цели на програмата.
Силни страни:
-
Съхранена природна среда;
-
Наличие на природни ресурси – минерална вода, горски площи, мраморни находища, чисти водоеми;
-
Община Велинград е курортен, туристически и балнеолечебен център с национално значение;
-
Производствен опит и традиции в областта на туризма, дърводобива и дървопреработването, производство на колофон, добив и обработката на мрамори, производство на картофи, хмел;
Слаби страни:
-
Лошо поддържана инфраструктура;
-
Упадък на основните отрасли (индустрия);
-
Ниско равнище на паричните доходи;
-
Ограничена данъчна основа;
-
Непълна заетост;
-
Неефективно използване на човешките ресурси;
-
Ниско образователно равнище;
-
Неефективна институционална структура за подпомагане развитието на бизнеса.
Възможности:
-
Развитие на малък и среден бизнес
-
Комерсализация на основата на природни и културно-исторически дадености;
-
Комерсиализация на домашното стопанство;
-
Екопроекти;
-
Диверсификация на туристическите услуги;
-
Развитие на резидентен туризъм.
Заплахи:
-
Финансова необезпеченост на инвестиционни регионални проекти;
-
Закриване на големи предприятия;
-
Неосигуряване на лостове за реализация на регионалната политика;
-
Увеличаваща се зависимост от централното бюджетно финансиране;
-
Влошаване на съотношението между работещо и зависимо население.
Визия за околната среда на община Велинград:
Общината да бъде един от основните центрове за туризъм и балнеолечение на страната и средище за професионално обучение по туризъм.
5. Цели на програмата
5.1. Генерални стратегически цели
-
Спиране на икономическия и социален упадък и създаване на условия за устойчиво развитие;
-
Жителите на общината да живеят в околна среда, която не допуска рискове за човешкото здраве;
-
Жителите и гостите на общината да имат възможност за пълноценен отдих сред природата;
-
Да се съхранят лечебните растения, гъбите, дивите плодове и др. природни ресурси;
-
Да се запази ловното богатство на територията на общината;
-
Да се запазят горските масиви на територията на общината.
5.2. Специфични стратегически цели
-
Да се въведе система за миниторинг на ОС;
-
Да се намалят емисиите на замърсителите на атмосферен въздух по показателите: фенол и нетоксичен прах от промишлени инсталации до ПДК;
-
Емисиите от битовото отопление да не превишават ПДК;
-
Да се намали шума от автомобилния траспорт до ПДК;
-
Да се оптимизира контрола и взаимодействието с дребния бизнес.
5.3. Приоритети
За приоритизиране целите на общинската програма за КАВ са използвани основните критерии: влияние върху човешкото здраве, влияние върху растителния и животинския свят и влияние върху качеството на живот на населението в общината:
-
Ограничаване и намаляване на атмосферното замърсяване в община Велинград
-
институционално обезпечаване на организацията по изпълнение програмата за КАВ
-
ангажиране на обществеността и неправителствените организации при изпълнението на програмата
6. План за действие
№
|
Мерки (стратегии)
|
Срок
|
Отговорник
|
Източник
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
I. организационни мерки
| -
|
Организиране на система за контрол на качеството на въздуха в община Велинград;
|
2005 г.
|
Кмет
РИОСВ |
ОФООС
НФООС
ч. фирми
| -
|
Съдействие за реализиране мерките за уплътняване (херметизиране) на инсталациите в “Цеха за фуранова смола” и “Терпинеолов цех” към “Кристал” АД – Велинград с цел ограничаване замърсяването с фенол;
|
2008 г.
|
Кмет
“Кристал”
|
“Кристал”
ч. фирми
| -
|
Провеждане на съвместна широкомащаб-на рекламна кампания - Община Велинград и “Кристал” АД за набиране средства за финансиране мерките за ограничаване замърсяването с фенол
|
2004 г.
|
Кмет
“Кристал”
|
“Кристал”
ч. фирми
| -
|
Информиране на обществеността и НПО за стратегията на общината при реализацията на програмата
|
период.
|
ОбС
|
| -
|
Издаване и публикуване на бюлетини, дипляни, листовки за дейностите и резултатите по програмата и задължителното им изпращане на медиите (откриване на рубрика в интернет сайта на общината)
|
период.
|
ОбС
|
| -
|
Организиране чрез местните медии срещи и обсъждания на екологичните проблеми по управление на КАВ – темите могат да се формулират от предложените инвестиционни мерки
|
период.
|
ОбС
|
| -
|
Откриване на “гореща” телефонна линия, на която гражданите да могат да дават информация и да се информират за въпроси по управление на КАВ
|
2004 г.
|
Кмет
|
| -
|
Отчитане на текущите и годишни резултати от програмата
|
период.
|
ОбС
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
| -
|
Популяризиране мерките за озеленяване сред учащите чрез организиране на общински инициативи за посаждане на дървета (напр. послучай деня на Земята)
|
2004 г.
|
предс. ОбС
озеленител
|
Община Велинград
| -
|
Общината да бъде инициатор за въвеждане на “зелен” ден в училищните програми за екологично обучение, като се обхванат всички възрастови групи
|
2004 г.
|
предс. ОбС
озеленител
|
| -
|
Ежегодно провеждане на общоградска кампания за най-добре поддържана квартална градина (парк)
|
период.
|
предс. ОбС
озеленител
|
Община Велинград
| -
|
Подобряване квалификацията на общинските кадри чрез участие в програми за екологично обучение, организирани от МОС или др. институции
|
пост.
|
Кмет
|
ОФООС
| -
|
Провеждне на широкомащабна рекламна кампания за предимствата на газовото гориво
|
2004 г.
|
Еколог
Енергетик
|
ч. фирми
| -
|
Създаване на информационен център по въпросите за енергоспестяването под егидата на общината
|
2004 г.
|
Кмет
|
ОФООС
НФООС
ч. фирми
|
II. управленски мерки
| -
|
Въвеждане на механизми за стимулиране с данъчни и икономически преференции
фирмите, подобряващи КАВ (залесяване, озеленяване, филтриране, пречисвателни съоръжения, безотпадни тенологии и др.)
|
пост.
|
Кмет
Еколог
Гл. счетов.
|
ОФООС
ч. фирми
| -
|
Облекчаване на разрешителните процедури за пускане в действие на производствените обекти
|
пост.
|
Гл. арх.
Н-к ТСУ
|
Община Велинград
| -
|
Въвеждане на механизми за стимулиране озеленяването и благоустройството на площите, прилежащи към новостроящите се обекти
|
пост.
|
Гл. арх.
Н-к ТСУ
озеленител
|
Община Велинград
| -
|
Мотивиране на частната инициатива за озеленяване и залесяване в общината чрез се въвеждане на икономически и данъчни стимули (допъл. към Наредба № 1 за поддържане на обществения ред)
|
пост.
|
предс. ОбС
озеленител
|
ОФООС
Община Велинград
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
| -
|
Кординация, обмен на информация и сътрудничество на общината с регионалните органи на ГО, РСПБ, ХЕИ, РИОСВ и РИОТ по въпросите за опазване на околната среда – предотвратяване замърсяването на атмосферния въздух, вследствие на аварии, природни бедствия и пожари
|
пост.
|
Кмет
|
| -
|
Допълване и актуализиране на Аварийните планове в съответствие с Наредба № 9, Д.В. бр. 46/1999 г .
|
2004 г.
|
предс. ОбС
|
| -
|
Въвеждане на механизми за стимулиране употребата на алтернативни енергийни източници за промишлените обекти и битовото отопление – термални води, дървесни отпадъци
|
пост.
|
Кмет
|
ОФООС
НФООС
ч. фирми
|
III. инвестиционни мерки
| -
|
Разработване на нови градски структури в духа на положителните качества на традиционните европейски градове -“град на късите разстояния” – обособяване на квартални микрорайони с търговски центрове и услуги за облекчаване на централните градски зони
|
пост.
|
Гл. арх.
Н-к ТСУ
|
Община Велинград
| -
|
Пренасочване на транспортния трафик от натоварените пътища в централната градска част към обходни пътища
|
2004 г.
|
Председател на комисията по трансп.
Еколог
|
КАТ
| -
|
Въвеждане на ограничение на скоростта за шумово натоварените пътища
|
2004 г.
|
предс. на комисията по трансп.; Еколог
|
КАТ
| -
|
Модернизиране на обществения транспорт с цел ограничаване движението с лични МПС и нам. на шума
|
2005 г.
|
Председател на комисията по трансп.
Еколог
|
Чепино автотранс-порт
| -
|
Подобряване на системата за ценообразуването на обществения транспорт – стимулиране употребата на абонаментни карти
|
2004 г.
|
Председател на комисията по трансп.
Еколог
|
Чепино автотранс-порт
| -
|
Въвеждане на маршрутки, обслужващи по-гъвкаво отдалечените жилищни квартали, хотели, поч. станции и домове
|
2006 г.
|
Председател на комисията по трансп.
Еколог
|
Чепино автотранс-порт
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
| -
|
Въвеждане на механизми за стимулиране употребата на АГУ за леките и тежкотоварни МПС
|
пост.
|
Председател на комисията по трансп.
Еколог
|
ч. фирми
| -
|
Въвеждане на механизми за стимулиране употребата на безоловен бензин
|
пост.
|
предс. на комисията по трансп.; Еколог
|
ч. фирми
| -
|
Благоустрояване на пешеходните платна от гледна точка на стари хора и инвалиди
|
2004 г.
|
Гл. арх.
Н-к ТСУ |
Община Велинград
| -
|
Обособяване на велосипедните платна от платната за МПС с полагането на ивица бяла боя
|
2004 г.
|
Председател на комисията по трансп.
Еколог
| КАТ |
Сподели с приятели: |