За условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци

1. „Инсталация за изгаряне“ е всяко неподвижно или подвижно техническо съоръжение или оборудване, което се използва за термично третиране на отпадъци, със или без оползотворяване на отделената в резултат на изгарянето топлина. Инсталацията за изгаряне включва площадката, на която е разположена, както и намиращите се на площадката пещи за изгаряне на отпадъци; съоръжения за приемане, съхраняване и инсталации за предварителна обработка на отпадъците; системите за захранване с отпадъци, гориво и въздух; котлите; инсталациите за пречистване на отпадъчните газове; инсталации за третиране и съхраняване на остатъците от изгарянето и на отпадъчните води; комини; устройствата и системите за контрол на процесите на изгаряне и за регистриране и наблюдение на условията на изгаряне.

2. „Термично третиране“ включва изгаряне на отпадъците чрез окисляване, както и други термични процеси, като пиролиза, газификация или плазмени процеси, доколкото веществата, получени от тези процеси, се изгарят впоследствие.

3. „Инсталация за съвместно изгаряне“ е всяка неподвижна или подвижна инсталация, чието основно предназначение е производството на енергия или на материални продукти, в която се изгарят отпадъци, с оглед на оползотворяването им като основно или допълнително гориво или с оглед на тяхното обезвреждане. В случай, че основната цел на съвместното изгаряне в дадена инсталация е обезвреждане на отпадъците, а не производство на енергия или материално производство, то инсталацията се счита като „инсталация за изгаряне“ по смисъла на т. 1. Инсталацията за съвместно изгаряне включва площадката, на която е разположена, както и намиращите се на площадката пещи за съвместно изгаряне на отпадъци; съоръжения за приемане, съхраняване и инсталации за предварителна обработка на отпадъците; системите за захранване с отпадъци, гориво и въздух; котлите; инсталациите за пречистване на отпадъчните газове; инсталации за третиране и съхраняване на остатъците от изгарянето и на отпадъчните води; комини; устройствата и системите за контрол на процесите на изгаряне и за регистриране и наблюдение на условията на изгаряне.

4. „Съществуваща инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава един от следните видове инсталации за изгаряне на отпадъци:

а) която е въведена в експлоатация преди 28.12.2002 г.;

б) която е получила разрешение за дейности с отпадъци преди 28.12.2002 г., при условие че е била въведена в експлоатация не по-късно от 28.12.2003 г.;

в) за която е подадено заявление за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци до 28.12.2002 г. и инсталацията е въведена в експлоатация не по-късно от 28.12.2004 г .

5. „Нова инсталация за изгаряне“ е всяка инсталация за изгаряне на отпадъци, която не съответства на определението по т. 4.

6. „Компетентни органи“ за прилагане изискванията на наредбата, в т.ч. за своевременното предприемане на необходимите и достатъчни мерки и действия по тяхното налагане, са:

а) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда – за инсталациите, попадащи в обхвата на приложение № 4 ЗООС;

б) директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите – в случаите по чл. 67, т. 1 ЗУО.

7. „Номинален капацитет“ е сумата на предоставените от производителя и потвърдени от оператора капацитети на всички отделни пещи в рамките на една инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне, определен въз основа на топлотворната способност на отпадъците, която се изразява с количеството изгорени отпадъци за един час.

8. „Диоксини и фурани“ са посочените в приложение № 6 полихлорирани дибензо-p-диоксини и дибензофурани.

9. „Отпадъци“ са отпадъците по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО.

10. „Опасни отпадъци“ са опасните отпадъци по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗУО.

11. „Остатъци“ означава всякакъв твърд или течен отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО, образуван от инсталация за изгаряне на отпадъци или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци.

12. „Биомаса“ е биомасата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗУО.

13. „Смесени битови отпадъци“ са битовите отпадъци по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗУО с изключение на отпадъците, които се събират разделно при източниците им и попадат в подгрупа с код 2001, и с изключение на отпадъците от подгрупа с код 20 02 съгласно списъка на отпадъците от наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО.

14. „Емисия“ е прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове в атмосферния въздух, водите или почвите от организирани или неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне на отпадъци.

15. „Норма за допустими емисии“ е стойност за маса на дадено вещество съгласно § 1, т. 37 от допълнителните разпоредби на ЗООС.

16. „Средноденонощни норми за допустими емисии (стойности)“ са нормите за допустими емисии, осреднени за период от 24 часа.

17. „Половинчасови норми за допустими емисии (стойности)“ са нормите за допустими емисии, осреднени за период от 30 минути.

18. „Гориво“ означава всяко твърдо, течно или газообразно горивно вещество.

19. „Местно твърдо гориво“ е срещано в естествени условия твърдо гориво, което се добива на местно равнище и изгаря в специално конструирани за това гориво горивни инсталации.

20. „Най-добри налични техники“ е етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване съгласно § 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на ЗООС.

21. „Опасни вещества“ означава вещества или смеси по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ, L 353, 31.12.2008 г.).

 22. „Комин“ означава конструкция, включваща една или повече димни тръби, през която преминават отпадни газове, за да бъдат изпуснати във въздуха.

23. „Степен на десулфуризация“ означава съотношението между количеството сяра, което не е изпуснато във въздуха от инсталация за изгаряне или инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци за даден период от време, и количеството сяра, съдържащо се в твърдото гориво, което е въведено в камерите на горивната инсталация и е използвано в течение на същия период от време.

§ 2. Когато за изграждането и експлоатацията на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци се изисква издаване на комплексно разрешително, водеща при определяне на производствената дейност е категорията на основната промишлена дейност, определена съгласно приложение № 4 ЗООС.

§ 3. Наредбата въвежда изискванията на член 31, параграф 2, глава IV и приложение VI на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. 31 декември 2015 г. за горивните инсталации по чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, приета с ПМС № 354 от 2012 г. (ДВ, бр. 2 от 2013 г.);

2. 7 януари 2013 г. за горивните инсталации по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации.

§ 9. Точка 4.1.2 от приложение № 3 за горивни инсталации за съвместно изгаряне се прилага след:

1. 1 януари 2016 г. за горивните инсталации по чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации;

2. 7 януари 2013 г. за горивните инсталации по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации.

Министър: Юлиян Попов

Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1

Изисквания към методите и средствата за измерване

1. Измерванията за определяне на емисиите на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и водите трябва да бъдат представителни.

2. Вземането на проби и анализът на всички вредни вещества, включително диоксините и фураните, както и сравнителните измервания, използвани за калибриране на средствата за непрекъснати (автоматични) измервания, трябва да се извършват в съответствие с български стандарти (БДС), въвеждащи европейски стандарти на Европейския комитет по стандартизация (CEN). При липса на стандарти на CEN се прилагат стандарти на Международната организация по стандартизация (ISO), национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с равно­стойно научно качество.

3. Средствата за СНИ и СПИ на вредни вещества в атмосферния въздух трябва да отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 31 от 1999 г.).

4. Доверителните интервали на единичните резултати за средноденонощните стойности (при 95 % вероятност) не трябва да надвишават следните процентни части от стойностите на съответните НДЕ:

въглероден оксид:	10 %
серен диоксид:	20 %
азотен диоксид:	20 %
общ прах:	30 %
общ органичен въглерод:	30 %
хлороводород:	40 %
флуороводород:	40 %

Пример към т. 4: При определяне на въглероден оксид съгласно приложение № 2, т. 5.1 средната дневна стойност на НДЕ в отпадъчните газове е 50 mg/Nm³. Десетпроцентната част от тази стойност е равна на 5 mg/Nm³. Следователно доверителните интервали на единичните резултати за средноденонощните стойности при определяне на съдържанието на въглероден оксид (при 95 % вероятност) не трябва да бъдат по-големи от 5 mg/Nm³.

Приложение № 2 към чл. 22, ал. 1

1.Средноденонощни норми за допустими емисии:

4. Норма за допустими емисии на диоксини и фурани, определени като средна стойност за не по-малко от шестчасов и не по-голям от осемчасов период на вземане на проби:

5. Норми за допустими емисии на въглероден оксид в отпадъчните газове:

5.1. средноденонощна стойност – 50 mg/Nm³;

5.2. половинчасова средна стойност – 100 mg/Nm³;

5.3 средна стойност за десет минути – 150 mg/Nm³.

Приложение № 3 към чл. 23, ал. 1

1. Посочената по-долу формула (правило на смесите) трябва да се прилага във всички случаи, когато в таблицата на приложението не е установена специфична обща норма за допустими емисии (С).

2. Нормите за допустими емисии на всяко разглеждано вредно вещество и на въглеродния оксид, съдържащи се в газовете, отделени при съвместното изгаряне на отпадъците, трябва да се изчислява, както следва:

Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя

където:

С_{отпадък} – НДЕ за съответните вредни вещества и въглероден оксид, които трябва да бъдат спазвани от инсталациите за изгаряне съгласно приложение № 2;

V_процес – обемът на отпадъчните газове, получени в резултат на протичащите в инсталацията процеси, включително и в резултат на изгаряне на разрешените горива, които се използват обичайно в инсталацията (без да се отчитат изгаряните отпадъци), определен на базата на кислородно съдържание, към което емисиите следва да се приведат съгласно Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници (ДВ, бр. 64 от 2005 г.); при липса на изисквания за съответния тип инсталация в посочената наредба се използва действителното кислородно съдържание на изгорелите газове, без да са разреждани чрез добавяне на въздух, който не е необходим за процеса; другите условия, към които трябва да бъдат приведени резултатите от измерванията, са посочени в чл. 45, ал. 1;

С_процес – НДЕ, установена съгласно таблиците за конкретни промишлени сектори и вредни вещества в приложението; при липса в приложението на такива стойности се използват НДЕ за съответните вредни вещества и въглеродния оксид съгласно Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници; при липса на съответни стойности в посочената наредба се използват НДЕ за съответните вредни вещества и въглеродния оксид в отпадъчните газове на инсталациите, установени с разрешението, а при липса на установени в разрешението стойности се използват реалните концентрации;

С – общата НДЕ според таблиците за конкретни промишлени сектори и вредни вещества в приложението; при липса на такива стойности в приложението получените резултати за С заместват НДЕ за съответните вредни вещества и въглеродния оксид, установени с приложение № 2; общото съдържание на кислород, изисквано с чл. 45, ал. 3, което трябва да замени стандартното съдържание по чл. 45, ал. 1, се изчислява въз основа на стандартното съдържание при отчитане на отделните парциални обеми.

Всички НДЕ се изчисляват при температура 273,15 К, налягане 101,3 kРа, след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчния газ.

3. Специални разпоредби за циментови пещи, прилагащи съвместно изгаряне на отпадъци:

3.1. Определените в точки 3.2 и 3.3 норми за допустими емисии се прилагат като средноденонощни стойности за общ прах, HCl, HF, NOx, SO₂ и общ органичен въглерод (в случаите на СНИ), като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-малко 8 часа за тежки метали и като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа за диоксини и фурани.

Всички стойности се изразяват в mg/Nm³ (в ng/Nm³ за диоксини и фурани). Половинчасовите средни стойности са необходими само за изчисляването на средноденонощните стойности.

Резултатите от извършените измервания трябва да бъдат отнесени към следните условия: температура 273,15 К, налягане 101,3 kРа, съдържание на кислород 10 %, след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчния газ.

3.2. Общи норми за допустими емисии (С) в mg/Nm³ (с изключение на стойностите за диоксини и фурани в ng/Nm³) за следните видове замърсяващи вещества:

Вредни вещества	С
Общ прах (прахови частици)	30
HCl	10
HF	1
NОx	500(*)
Cd + Tl	0,05
Hg	0,05
Sb + As + Pb + Cr +Со + Cu + Mn + Ni + V	0,5
Диоксини и фурани	0,1

(*) До първи януари 2016 г. компетентният орган по издаване на разрешението по чл. 3, ал. 1 може да разреши освобождаване от нормата за NОx за пещи тип Lepol и дълги ротационни пещи, при условие че разрешението определя общи норми за допустими емисии за NОx от не повече от 800 mg/Nm³.

3.3. Общи норми за допустими емисии (НДЕ) за серен диоксид (SО₂) и общ органичен въглерод:

Компетентните органи могат да установяват НДЕ за въглероден оксид.

4. Специални разпоредби за горивните инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

4.1. Средноденонощни стойности.

За определяне на общата номинална топлинна входяща мощност на горивни инсталации се спазват изискванията на чл. 3 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации.

Половинчасовите средни стойности са необходими единствено за изчисляване на средните средноденонощни стойности:

4.1.1. норми за допустими емисии (С_процес), изразени като средноденонощни НДЕ (mg/Nm³), валидни до датата по § 8 от преходните и заключителните разпоредби:

4.1.1.1. норми за допустими емисии (С_процес) за твърди горива, с изключение на биомаса изразена в mg/Nm³ (съдържание на О₂ – 6 %):

4.1.2.1. норми за допустими емисии (С_процес) за горивни инсталации по чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

4.1.2.1.1. норми за допустими емисии (С_процес) за твърди горива, с изключение на биомаса изразена в mg/Nm³ (съдържание на О₂ – 6 %):

Вредни вещества	< 50 MW	50 – 100 MW	100 – 300 MW	> 300 MW
SO2	-	400; за торф 300	200	200
NOx	-	300; за прахообразни лигнитни въглища 400	200	200
Общ прах (прахови частици)	50	30	25; за торф 20	20

4.1.2.1.2. норми за допустими емисии (С_процес) за биомасата, изразен в mg/Nm³ (съдържание на О₂ – 6 %):

Вредни вещества	< 50 MW	50 – 100 MW	100 – 300 MW	> 300 MW
Вредни вещества	< 50 MW	50 – 100 MW	100 – 300 MW	> 300 MW
SO2	-	200	200	200
NОx	-	300	250	200
Общ прах (прахови частици)	50	30	20	20

4.1.2.1.3. норми за допустими емисии (С_процес) за течни горива в mg/ Nm³ (съдържание на кислород – 3 %):

Вредни вещества	< 50 MW	50 – 100 MW	100 – 300 MW	> 300 MW
SO2	-	350	250	200
NОx	-	400	200	150
Общ прах (прахови частици)	50	30	25	20

4.1.2.2. норми за допустими емисии (С_процес) за горивни инсталации по чл. 5, ал. 3 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

4.1.2.2.1. норми за допустими емисии (С_процес) за твърди горива, с изключение на биомаса изразена в mg/Nm³ (съдържание на О₂ – 6 %):

4.2. Общи норми за допустими емисии на тежки метали (С).

Общи норми за допустими емисии на тежки метали (С) в mg/ Nm³ (съдържание на О₂ – 6 % за твърди горива и 3 % за течни горива).

Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко тридесет минути и най-много осем часа:

Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко шест часа и най-много осем часа:

5.1. Общи норми за допустими емисии (С).

Общи норми за допустими емисии на диоксини и фурани (С) в ng/Nm³, изразени като средна стойност. Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко шест часа и най-много осем часа:

Вредни вещества	С
Диоксини и фурани	0,1

5.2. Общи норми за допустими емисии на тежки метали (С) в mg/Nm³, изразени като средни стойности. Всички средни стойности се отнасят за период на пробовземане от най-малко тридесет минути и най-много осем часа:

Вредни вещества	С
Cd + Tl	0,05
Hg	0,05

Приложение № 4 към чл. 25, ал. 3