За усъвършенстване на изборните правила. Проведената днес среща с граждански организации и движения за промени в Изборния кодекс постави началото на конструктивен диалог
Изтегляне 127.97 Kb.
|
Институтът за модерна политика е удостоен с Втора награда „Изследователски център (тинк-танк) на Европа за 2012” от британското издание „Проспект мегъзин” и Кралското научно дружество ДО Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Уважаема г-жо Манолова, Благодарим за възможността да представим на Вашето внимание и чрез Вас на вниманието на 42-то Народно събрание вижданията и конкретните препоръки на Института за модерна политика за усъвършенстване на изборните правила. Проведената днес среща с граждански организации и движения за промени в Изборния кодекс постави началото на конструктивен диалог. Надяваме се, че ще доведете до успешен край обсъждането и гласуването на наистина радикални промени в изборните правила, които да отворят изборите към гражданското общество и да гарантират провеждането на честни избори. Както знаете, Институтът за модерна политика е независима научно-изследователска организация, която от 2009 г. осъществява системен мониторинг на работата на Народното събрание и публикува редовни доклади "За състоянието на парламентарното управление" в края на всяка парламентарна сесия. Необходимостта от дълбока реформа на изборното законодателство постоянно присъства в тези наши доклади през последните години и многократно сме внасяли конкретните предложения, които сега за пореден път поставяме на вниманието на парламента. Те се основават не само на нашите доклади, но и на становищата на Института за модерна политика като страна по редица конституционни дела, свързани с изборното законодателство (к.д. 4/ 2011 г., к.д. 11/ 2011 г.). Конкретно: I. Изменения в Изборния кодекс, които не изискват конституционни промени:
По т. 1: Въвеждане на механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански непартийни листи. В противовес на наложилото се у нас разбиране, че освен с партии, по друг начин е невъзможно да се провежда политика, в съвременния свят политиката вече се отваря към всички онези граждани, които не искат да бъдат в партийни редици. Гражданската непартийна самоорганизация за участие в избори е световен и европейски процес. Освен известният американски пример с „Чаеното парти” и в Европа т. нар. „свободни избиратели” вече са важна политическа сила в редица провинции на Германия; гражданските непартийни листи доминираха последните парламентарни избори в Словения; италианските “lista civica” имат силно присъствие в регионите; реформата в избирателната система на Финландия позволи да се издигат в парламентарни избори граждански листи с подписка, а под натиска на гражданското общество такива промени се правят в Литва и Полша. Предложението ни е, успоредно с политическите сили, и Инициативни комитети да бъдат допускани до участие в парламентарните избори чрез регистрация в Централната избирателна комисия (ЦИК). За да бъде равнопоставено участието между гражданските и партийните листи, да се предвиди Инициативният комитет да бъде подкрепен от 7 000 избиратели, за да бъде регистриран в ЦИК – толкова, колкото са необходимите подписи и за регистрация на партия или коалиция. Това да осигурява възможност Инициативният комитет да регистрира граждански листи в многомандатните избирателни райони. За участие в местни избори Институтът за модерна политика предлага създаване на възможност регистрация на Инициативен комитет в съответната Общинска избирателна комисия не само за издигане на отделни независими кандидати (за кмет или общински съветник), но и за листи за общински съветници. В случаите, в които Инициативен комитет желае да издига листи в повече от една община, то същият да следва да се регистрира за целта в Централната избирателна комисия. На инициативните комитети и техните кандидати да бъдат признати права като на извънпарламентарни политически сили, респективно техни кандидати в предизборната кампания, включително и относно общия размер на финансирането на кампанията. Този инструмент би дал възможност за пряко участие и контрол „отвътре” на непартийни организации и граждани върху дейността на органите на управление.
Моделът на чистата пропорционална система за избор на народни представители и на общински съветници в наши условия е изчерпал своята ефективност. Практиката през последните 20 години у нас показа, че пропорционалната система се изражда в диктатура на партийните «политбюра» и лидери, които буквално назначават депутати и съветници не толкова според техните лични качества, принос и обществен авторитет, а според послушанието пред партийните директиви. Нещо повече, създадоха се и порочни практики на «откупуване» на кандидатски места в партийните листи. Институтът за модерна политика предлага да се възстанови преференциалното гласуване със значително засилване на мажоритарния елемент чрез задължително посочване на предпочитания кандидат в пропорционалните листи. Този механизъм да бъде въведен както за парламентарни, така и за местни избори за общински съветници. Институтът за модерна политика принципно подкрепя и въвеждането на възможност за отбелязване на преференция за повече от един кандидат от кандидатска листа. Ако предложението на Института не се приеме, то тогава най-малкото следва да се въведе преференциална система със значително по-нисък праг на преференцията. Връщането на преференцията при гласуването и засилването на мажоритарния елемент ще създаде реални възможности гражданите да избират своите представители във властта. По т.3: Забрана за кандидатиране на едно лице в повече от един избирателен район при парламентарни избори. Тази промяна е ефективно средство за ограничаване вкарването на обществено анонимни лица в парламента на гърба на популистки лидери и вождистки фигури по подобие на избирателната система във Финландия. По т.4: Нови правила за изборност на общинските съветници, за да се повиши отговорността им пред местните общности. Предложението на Института за модерна политика е в големите градове общинските съветници да се избират на районен принцип, а за останалите общини – всяко съставно населено място да избира свой представител. Така ще се осигури реално и равнопоставено представителство на гражданите от отделните региони/ населени места в общинските съвети. По т. 5: Създаване на независима, постоянно действаща, професионална и деполитизирана изборна администрация. Ролята на изборната администрация е да обезпечи и контролира произвеждането на законосъобразни, справедливи, демократични, свободни ичестни избори, в резултат на които се конституират основни конституционни органи на държавната и общинската власт. Ето защо, в значителна степен следва да се осигурят нейната независимост, деполитизация и висок професионализъм в дейността й. Със създаването на независима, постоянно действаща, професионална и деполитизирана изборна администрация ще се създадат по-големи гаранции за устойчивост на администрацията към партиен натиск, ще се създадат условия за преодоляване на евентуални грешки в работата на изборната администрация, произтичащи от кратките срокове, в които днес тя трябва да взема множество решения, ще се осигури възможност администрацията да прилага процедурите по Закона за обществените поръчки - за избиране на преброител на изборния резултат, при определяне на екип от експерти, който да извърши проверка за двойно гласуване и др. Институтът за модерна политика смята, че съставът на ЦИК може да бъде намален при положение, че тя се превърне в постоянно действаща изборна администрация. Равни квоти в нейното конституиране следва да имат законодателната власт и президента. С цел да се гарантира независимостта на ЦИК е добре да се предвиди сравнително дълъг мандат на членовете на комисията, както и неговото обновяване на ротационен принцип по подобие на обновяването на състава на Конституционния съд. Що се отнася до районните избирателни комисии (РИК) и общинските избирателни комисии (ОИК), целесъобразно би било те да се състоят от постоянен състав и временно избрани членове след консултации с политическите сили, които се включват в тяхната работа само по време на избори. По т. 6: Драстично намаляване на привилегиите на политическите партии, свързани с финансирането им и използването на тези средства за избори. Институтът за модерна политика се обявява за промени в Закона за политическите партии и премахване на гигантските партийни субсидии. 200 милиона партийни субсидии, раздадени в предходния мандат, по никакъв начин не преодоляха политическата корупция (цел, с която преди беше въведена, а след това и увеличена партийната субсидия). Тези средства, обаче, поставят в изключително неравностойно положение участниците в избори – големите партии, разполагащи с многомилионни средства и малките политически субекти и граждански кандидати. Ето защо, Институтът за модерна политика предлага партиите и Инициативните комитети да се финансират от частни дарения с определен лимит при пълна прозрачност на дарителите (трайна практика в развитите демокрации). По т. 7: Създаване на гаранции за свободна конкуренция между всички партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати в предизборната кампания. Институтът за модерна политика предлага въвеждане на принципа на равнопоставеност между всички кандидати/ кандидатски листи при всички видове избори. Неравнопоставеността в момента се проявява във високите тарифи за участие в медии, създаващи непреодолими бариери за участие на по-малките политически субекти и от там – за информиран вот от страна на избирателите. Предлагаме медийните изяви в предизборната кампания на кандидатите/ кандидатските листи да бъдат безплатни и равнопоставени в обществените медии, a медийните изяви в частните медии да се извършва чрез закупуване от държавата на медийни пакети при ясни и прозрачни правила и осигуряване на равнопоставено участие на кандидатите/ кандидатските листи в тези медии – практика, каквато съществува в други европейски страни. Средствата за покриване на тези разходи могат да бъдат осигурени от премахнатите партийни субсидии. По т. 8: Други промени, създаващи гаранции за свободни и честни избори. Институтът за модерна политика смята, че за създаване на по-високи гаранции за произвеждане на свободни и честни избори са необходими следните промени в изборните правила:
Институтът за модерна политика изразява своята готовност при приемане на предложените принципни решения да представи и конкретни текстове за промени в Изборния кодекс. II. Изменения в Изборния кодекс, които изискват промени в Конституцията: Институтът за модерна политика, съвместно с гражданското непартийно Движение „Модерна България” предлага и следните конституционни и законодателни промени:
По т. 1: Регламент за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове. Институтът за модерна политика, съвместно с гражданското непартийно Движение „Модерна България” още в края на 2012 г. беше инициатор на подписка за произвеждане на национален референдум с въпроси, свързани с въвеждането на механизъм за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове и право на индивидуална конституционна жалба пред Конституционния съд. Във времето за набиране на подписката бяха събрани над 167 000 подписа, което показва съществената гражданска подкрепа за въвеждане на такъв механизъм. По подобие на редица развити демокрации (САЩ, Канада, Швейцария, Латвия, Германия, Австрия, дебат във Великобритания, Япония и др.) Институтът за модерна политика предлага въвеждане на механизъм за предсрочно отзоваване на народни представители, общински съветници и кметове по гражданска инициатива и с пряк вот от избирателите. Предлагаме процедурата да се задейства по инициатива на не по-малко от 5 % от гласувалите в съответния район в последните избори, изразена чрез подписка може да се поиска насрочване на вот за отзоваване. Основанията за отзоваване да бъдат: а) напускане на групата на партията или коалицията, с чиято листа е бил избран; б) внасяне на обвинителен акт в съда за умишлено престъпление от общ характер; в) установен по надлежния ред конфликт на интереси (по отношение на депутатите, защото за общински съветници има подобна регламентация); г) неучастие в работата на парламента в продължение на повече от 6 месеца (за кметове и общински съветници има регламентация). Условие за допустимост на инициатива за отзоваване да бъде да е изтекла поне една година от мандата на съответния изборен представител. Подписката следва да се внесе съответно в Народното събрание или в общинския съвет. След проверка на валидността на подписката от ГРАО в законоустановен срок, се насрочва по общия ред пряк вот за отзоваване, който се организира от съответната избирателна комисия. Във вота за отзоваване участват всички избиратели от съответния избирателен район. За да запази поста си, народният представител, общинският съветник или кметът трябва да получи вот на доверие от поне три четвърти от броя на избирателите, които са го избрали. По отношение на избраните чрез пропорционални листи депутати и общински съветници, това означава да получи не по-малко от три четвърти от съответната избирателна квота. Тоест, ако избирателната квота за съответния избирателен район е била, например, хиляда гласа, за да потвърди поста си трябва да получи поне 750 гласа. Без значение е, че срещу него/нея могат да гласуват многократно повече. С този на практика позитивен вот на доверие, се гарантира, че мнозинството не може своеволно да отзовава опозиционни представители (както е по правило при еднопартийни режими). Загуби ли вота, системата се стабилизира, като в парламента или в общинския съвет влиза следващият от листата на съответната партия, а ако отзованият е кмет – насрочва се по общия ред частичен избор. По т. 2: Въвеждане на второ изборно равнище на самоуправление на областно ниво, законово регламентиране на общото събрание на населените места като орган на местното самоуправление и даване на статут на общини на районите в големите градове. Институтът за модерна политика изразява позиция, че с въвеждане на посочените мерки ще се постигне децентрализация на властта и засилване на ролята на местното самоуправление, като след съответните конституционни промени ще се наложат и промени в Изборния кодекс, който да установи правилата за избор в тези случаи. По т. 3: Пряк избор на национален Омбудсман. С въвеждането на възможността за пряк избор на национален омбудсман Институтът за модерна политика счита, че ще бъде осигурена възможността за избиране на влиятелен застъпник на гражданските права срещу администрацията. 18 юни 2013 г. С уважение: Борислав Цеков Председател на Управителния съвет Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 127.97 Kb. Сподели с приятели:
|
