За всеки пациент болниците ще получават една и съща сума



страница10/13
Дата19.07.2018
Размер0.69 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Минчо Коралски: Хора с увреждания крият болести, за да запазят работата си


Степента на увреждане се записва като степен на нетрудоспособност и се създава погрешно впечатление, казва директорът на Агенцията за хора с увреждания

Аида ПАНИКЯН

в. Дума Стр. 8, 18

Минчо Коралски е роден на 5 септември 1951 г. в София. Възпитаник е на юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Работи като финансов ревизор, специалист и главен специалист в "Държавно обществено осигуряване", председател на КСО и зам.-председател на Комитета по труда и социалната дейност. Зам.-министър на труда и социалните грижи в правителствата на Димитър Попов и на Филип Димитров. Народен представител в 37-ото Народно събрание, министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов.

От 3 януари 2006 г. е изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания.

- Г-н Коралски, работи ли с пълния си капацитет Единната информационна система за хората с увреждания?

- Информационната система е изпълнение на едно от изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, затова всяка държава да събира статистическа информация, въз основа на която да се следят процесите сред хората с увреждания и да прави политиките си. Това не е регистър, в който е записан всеки човек с увреждане и срещу името му пише с какво заболяване е, дали работи или не и пр. Такъв тип регистър има в НЕЛК, където са регистрирани хората с увреждания, каква е степента и какъв е видът на увреждането на всеки. Нашата система е свързана със системите на всички институции, в които има отдели за хора с увреждания - НЕЛК, НОИ, НАП, АЗ, МОН. Очакваме след като приключи и информационната система на АСП, да се свържем и с нея. Но нашата информационна система ще заработи с пълния си капацитет, когато заработи електронното правителство и се свържем и с информационните системи на общините. Тогава ще разполагаме с пълния обем информация, въз основа на която да се разработят политики за хората с увреждания.

България е първата страна в ЕС, изградила подобна система, която да събира по такъв начин и в такъв обем данни за хора с увреждания. И сега се правят анализи, но те не са достатъчно пълни и въз основа на тях не може да се правят политики.

- Има Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, Стратегия за заетост... С какво се промениха към по-добро политиките за хората с увреждания?

- Политиките не може да претърпят революционни промени от днес за утре. Забравяме, че държавата това сме ние. Дали нещо ще се състои в дадена политика, зависи дали ние като общество и като индивиди ще се научим да приемаме различните около нас. Често ме питат какво прави държавата, за да си намират работа хората с увреждания. Отговарям, че държавата прави доста неща, но проблемът е, че 95% от бизнеса е в частни ръце и на практика стигмата на обществото, че хората с увреждания са неработоспособни, не стимулира ни един работодател. Друг е въпросът, че сред хората с увреждания има много висококвалифицирани кадри в специалности и професии, за които бизнесът от години изпитва голям глад. Въпреки това работодателите не искат да вземат хора с увреждания за тези позиции. Степента на увреждане се записва като степен на нетрудоспособност и се създава погрешно впечатление. Например в моето ТЕЛК-ово решение пише, че съм 100% нетрудоспособен. Това означава, че аз 100% не мога да движа краката си, но не означава, че не мога да върша работата си. Сегашната система на определяне на работоспособността в известна степен е объркана, защото медицински орган - ТЕЛК и НЕЛК, се произнасят за експертизата на трудоспособността.

В същото време голяма част от предоставените социални привилегии по-скоро играят ролята на извинение към хората с увреждания, отколкото на реална помощ. Независимо че помощите и предоставените услуги трябва да са насочени към преодоляване на дефицитите. Например няма разумно обяснение защо на всички инвалиди се дават безплатни талони за "Синя зона". Те трябва да се предоставят на хора, чието увреждане е такова, че няма как да ползват градски транспорт.

- Това означава ли, че законодателят има унифициран подход към всички хора с увреждания?

- Това означава, че трябва да сложим ред в къщичката ни, наречена политика за хората с увреждания, и да имаме индивидуален подход към потребностите на всеки човек с увреждане. Всеки живее в различно обществено и семейно обкръжение, различна архитектурна среда. Сега помощите се дават не защото трябват на човека с увреждане, а защото той е човек с увреждане.



- Какви законодателни промени са необходими, за да спрат злоупотребите с инвалидните пенсии?

- По отношение на експертизата на трудоспособността, трябва ясно да си даваме сметка за кръга на хората, които тя трябва да засяга. Очевидно е, че за пенсионери и деца не става въпрос за експертиза на работоспособността, както е в момента, а става въпрос за вид и степен на увреждане. Очевидно е, че трябва да се отчитат промените, които настъпват с възрастта. Така че необходимо е както да се промени редът за издаване на ТЕЛК-овите решения, така и да се определи кръгът от хората, на които ще се определя работоспособност и хората, на които ще се прави медико-социална експертиза.



- Това се говори от много години. Защо все не се случва?

- Не се случва, защото липсваше онова, което наричаме политическа воля. Сега такова очевидно има и в закона е записано, че до март т.г. трябва да бъдат внесени основните насоки за промяна от министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването.



- Остава само месец.

- В този месец трябва да се проведе много широко обществено обсъждане. Едва ли някой очаква през март нещата да се променят. Става въпрос за реформа, която засяга между 800 хил. и 1 млн. души. След това трябва да бъде променена методиката за експертизата на степента на увреждане, методиката за оценка на работоспособността и пр. Това ще бъде дълъг процес, защото промените ще засегнат не само МЗ и МТСП, но и общини и други институции, които имат отношение по този проблем. Обсъжда се възможността освен ТЕЛК и НЕЛК и други структури да могат да правят експертиза на вида и степента на увреждане. Например какъв е смисълът, след като са направени изследвания в болница и лекарите са установили увреждане, пациентът отново да минава през друга комисия, която обикновено цитира епикризата от болницата. Достатъчно е болницата да се произнесе за вида и степента на увреждане. Дълбоко се съмнявам, че едно лечебно заведение, инвестирало милиони в апартура, оборудване и кадри, би издало фалшив документ, рискувайки лиценза си.



- Лични лекари все по-често поставят въпроса за направленията за явяване на ТЕЛК, които "изяждат" от направленията за хора с остри заболявания.

- Да, идеята е да се съкрати този процес, да се разширят органите, които издават експертизата, да отпаднат срочните решения на ТЕЛК и НЕЛК, когато има дефинитивни състояния. Освен това необходимо е въз основа на експертизата да бъдат защитени в много по-висока степен правата и интересите на хората с увреждания. И да се надяваме, че законодателят ще направи така, че хора, които нямат увреждане, да не достигат до тази система, а средствата, които се предоставят, да са на базата на индивидуалните потребности. Естествено промените не бива да засегнат вече придобити права. Но категорично трябва да се възстанови чувството за справедливост и в обществото, и у хората с увреждания. И разбира се, да спре говореното за хората с увреждания като за основната причина за краха на бюджета на НОИ. Защото няма как да очакваме да се промени отношението на обществото към хората с увреждания, ако продължават да бъдат сочени като виновници за неудачите на държавата и се твърди, че половината инвалиди са с фалшиви ТЕЛК-ови решения. Често се казва, че в България броят на инвалидите е като след война. Но, ако в катастрофи умират годишно около 1000 души, други 9 хил. пострадали при катастрофа се инвалидизират. Всяка година нови 35 хил. души заболяват от рак и почти толкова с диабет. Като добавим и хората със сърдечно-съдови заболявания, май ще се окаже, че у нас хората с увреждания едва ли са по-малко в сравнение с други страни.

След като през 2000 г. бе въведена социалната пенсия за инвалидност, броят на хората, които получаваха инвалидни пенсии нарасна от около 250 хил. на 800 хил. Политиците, вместо да поемат вината за това, казаха, че инвалидите са виновни за ситуацията, че фалшифицират. А инвалидите всъщност се възползваха от правото, което им е дадено за това, че са инвалиди. Освен това в периодите, когато безработицата нараства, се увеличава и броят на хората с инвалидни пенсии. Причината е, че когато един човек с разклатено здраве и в предпенсионна възраст бъде съкратен, предпочита, вместо да стои без работа и препитание, да се възползва от правото си на инвалидна пенсия.

- Как стоят нещата с образованието и заетостта на хората с увреждания?

- Най-лесно е да кажем, че за образованието отговаря МОН, за заетостта - МТСП и АЗ, но има общи неща, които спъват изпълнението на законовите норми. Преди всичко ние като общество нямаме чувствителност към хората с увреждания. Това, че от време на време се правят някакви кампании в помощ на хора с увреждания, не означава, че обществото приема различните. Докато в една детска градина не започнат да играят заедно деца с увреждания и здрави деца, нищо няма да се промени. Стандартите за достъпна архитектурна среда е първото, от което строителите се отървават, а строителният контрол си затваря очите. И ако имаме обяснение за старите сгради, че обществото едва ли не е криело хората с увреждания, то за новите няма логично обяснение, защото наредбата действа поне от 20 години. Изключение правят МОЛ-овете, защото се строят по европейски стандарти. Но що се отнася до ресторанти, хотели, офиси, та дори и болници, не стоят така нещата. Едно от първите права на човека е правото на придвижване. На практика нерешен е и въпросът с обществения транспорт за хората с увреждане. Връщам се на въпроса ви.

Да, вероятно биха имали възможност да работят хората с увреждания, но само, ако преодолеят архитектурните прегради.

Друг въпрос е защо работодателите не наемат хора с увреждания. Когато дойде човек със 100 или 75% нетрудоспособност, работодателят не се интересува за какво заболяване става въпрос - диабет, рак или нещо друго. А Кодексът на труда е предвидил нарочни защити за хората с увреждания. И тук има едно голямо неразбиране, тъй като става въпрос за защита на хора, които са инвалидизирани по време на работата си в предприятието, за да не може те да бъдат уволнени от това предприятие. Но когато се говори за човек с увреждане, който си търси работа, подобна защита не би трябвало да има. Не би трябвало да се превръща работодателят в социален работник. Например в Австрия хора с увреждания са обучавани от бюрото по труда и работодателят може да наеме подготвен и квалифициран работник, а не социален ангажимент.



- Но законодателят не е направил разлика.

- Затова говорим за промяна на политиката. Има огромен брой жени, преживели операция от рак на гърдата. Какво пречи да бъдат наети на работа? Има много примери на жени на високи постове, които преминаха през това и продължават да работят същото. Означава ли това, че те са нетрудоспособни? Мигар Стивън Хокинг, който според българските норми трябва да има 100% нетрудоспособност, не продължава да е геният на световната астрофизика? Но, ако си работник във фирмата, те изхвърлят и щеш-не щеш, ставаш пенсионер по инвалидност. Отделен въпрос е, че много хора с увреждания, за да запазят работата си, не обявяват заболяването си.



- Как агенцията подпомага хората с увреждания?

- Както е известно, всяка година финансираме проекти на хора с увреждания, които искат да започнат свой бизнес. През 2015 г. финансирахме 34 проекта за общо 600 хил. лв. започване на стопанска дейност в различни сфери - производство, услуги, художествени занаяти и пр. Около 95% е успеваемостта на предприятията, създадени от хора с увреждания. Едната причина е, че при финансиране на такива проекти, стриктно спазваме определените в методиката критерии. Защото, ако проектът пропадне, човекът трябва да върне парите. Има фирми, чиито проекти сме финансирали и са започнали с един човек, а в момента са малки и средни предприятия.

През 2015 г. подпомогнахме и 22 работодатели, наели хора с увреждания, които преобразуваха и приспособиха работни места. В това перо обаче почти всяка година парите ни остават. Виждате, само 22 работодатели са ни потърсили. Всяка година броят им е подобен. Очевидно за тях е по-лесно да не наемат хора с увреждания, отколкото да се ползват от привилегиите и помощите, които държавата им дава.

Финансирали сме и 9 проекта за достъпна среда - музеи, читалища, спортни обекти, природни забележителности. Подпомогнахме и проектите на 12 специализирани предприятия с инвестиционна насоченост и 21 проекта със социална насоченост, свързани с подобряване на работната среда. Финансирали сме 20 проекта на НПО, свързани с интеграционни мероприятия, насочени към хората с увреждания.





1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница