Назначават ги служебно където няма достатъчно

Назначават ги служебно където няма достатъчно

Десетки села във Видинско са без постоянно присъствие на лекар, а четири практики не са заети и стоят под ключ. Малкото лекари, които все още практикуват в региона, са принудени да обикалят десетки километри, за да обслужват пациентите, съобщиха от Районната здравноосигурителна каса във Видин.

Може да се намери начин там където докторите са напуснали кабинетите да не бъдат закркивани. Решението е временен служебен избор на лекар, който да обслужва населението, попадащо в обсега на вакантната практиката, предлага нейният директор д-р Владимир Вълчев.

Едно от селата без лекар в региона е Ребиша, където от години няма джипи. В съседното Раковица пък са доволни, че имат доктор, макар и два пъти седмично. Наскоро договорът на досегашния лекар е прекратен, но кметът на селото успял да убеди семейство лекари да поемат хората от селото два дни в седмицата. Семейство Александрови обслужва общо 14 населени места. В тяхната листа са записани 1650 пациенти.

Основен проблем в работата им е, че практиката им е разпокъсана. На двамата лекари се налага да пътуват всеки ден десетки километри, за да стигнат до пациентите си.

Диагноза: дефицит на лекари

Диагнозата е дефицит на лекари. Заболяването е хронично - съвсем не от днес, но напомня за себе си на моменти като стар ревматизъм. Все още няма лек за него. Само от време на време се изписват някакви обезболяващи, колкото да не е нетърпимо положението. Когато симптомите се изострят, се повдигат дискусии в публичното пространство, търсят се решения, чуваме предложения. След това отново всичко затихва. Така до поредния случай, в който не стане непоправимото. Статистиката е отчайваща. Цели области у нас са без специалисти - няма кардиолози, онколози. В същото време сме на второ място в Европа по онкологични заболявания. Български селища пък нямат изобщо медицински специалисти. Спомнете си за д-р Абидин, която гази с часове из преспите, за да спаси бебе. Сигурно много от нас веднага ще си кажат, че такива като нея са малко. Може би е така, но истината е, че професията на лекаря е сред най-хулените и неблагодарните у нас. На медиците не им остана дори усмивката от благодарността на пациента. Напротив, вместо нея вече дори се сблъскват с агресията на хората и то когато лекарят им се е притекъл на помощ. И В такива случаи се сещаме за онези невъзможни вече истории от книги като "Болница на края на града".

Причина за изтичането на белите престилки обаче съвсем не се крие само в ниското заплащане, както смятат някои. Факторите, които провокират подобно решение, са много, като се започне от лошите условия на труд, старата техника или изобщо липсата на такава, и накрая грубото и арогантно отношение на пациенти към тях. Всъщност решилите да останат и да се борят у нас са нещо като съвременни донкихотовци, които преследват вятърни мелници. И предвид недоверието, което цари към здравеопазването, медиците не могат да се надяват дори на едничката благодарност на хората. Това отношение рефлектира върху цялата система. Лекарите, от една страна, се чувстват недооценени, дори унижени, а пациентите - пренебрегнати.

Наскоро пък бе изречена и притеснителната прогноза, че през 2020 година на континента ще има недостиг от 1,5 млн. лекари. След всичко казано дотук, логично мнозина биха си помислили, че едва ли може да се намери лек за изтичането на кадри. Ако погледнем и справките, ще останем изумени от разликите в стартовите заплати на медиците у нас и в други европейски страни. Германия и Белгия са доста показателни в това отношение. Двете страни са предпочитани дестинации за реализация от наши специалисти. Затова, ако продължаваме само да се възмущаваме, да цъкаме с език от яд и не променим нищо в системата, дефицитът на кадри в системата ще продължава да си е хронично заболяване, което да облекчаваме с обезболяващи. Ще продължаваме и да наблюдаваме феномена млади лекари да учат тук, но да работят в ЕС. И накрая от всичко това ще страдат най вече пациентите.

Село си търси джипи във Фейсбук

в. Монитор Стр. 3

Снолянско село си търси джипи през социалната мрежа Фейсбук. Хората се принудили на отчаяната стъпка, тъй като от години в Сивино няма постоянен общопрактикуващ лекар. В момента джипито посещава медпункта в селото веднъж месечно, установи репортерска проверка на "Монитор".

Във високопланинското село Сивино казват, че ЛЕКАРЯТ Е ПО-НЕОБХОДИМ ОТХЛЯБА

Стари хора са, вдигат кръвно често. Тогава викаме линейки от Смолян, докато тя дойде, понякога може да се окаже и фатално за възрастните, разказва кметът Асан Даракчиев.

Затова в Сивино си търсят доктор чрез социалната мрежа, като са склонни да приемат дори пенсиониран доктор или дори само медицинска сестра. Кметството там вече е обзавело жилище за лекаря, има осигурен и кабинет. Осигурили сме всичко, само да дойде, стиска палци кметът Даракчиев.

Селата с лични лекари в областта са изключение, като в 18 от селищата изобщо няма общопрактикуващи лекари. За жителите на 18-те села се грижат общопрактикуващи лекари от съседни практики, а ЧАСТ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ СА ПРИНУДЕНИ ДА ПЪТУВАТ ДЕСЕТКИ КИЛОМЕТРИ до най-близкото джипи. Според информация на РЗИ Вакантни са местата в Гълъбово, Мугла, Давидково, Буйново, Брезе, Грохотно, Лясково, Любча, Бръщен, Ерма река, Старцево, Славейно, Петково, Широка лъка и Забърдо.

В Мугла не са виждали доктор от пет години. Местните пътуват и в пек, и в сняг чак до Смолян. Селото е труднодостъпно през зимата и често остава откъснато от света и недостъпно дори за високопроходимите линейки. Когато преспите затварят пътя, ЛЕКАРСТВА СЕ ДОСТАВЯТ С ШЕЙНИ

От няколко години родопско село Широка лъка също е в списъка на неатрактивните за докторите селища.

Местни горски кооперации са дарили през 2012 г. общо 4000 лева за лекаря, за да се ангажира медицинска сестра и да бъде постоянно отворен кабинетът, обясняват от кметството. Предложението на кооперациите така и не просъществувало като замисъл. Сега мястото за джипи продължава да е свободно, а населението е обгрижвано от лекар от съседна община, който работи в селото три дни седмично по 2 часа.

Общо 40 практики в областта попадат в списъка на здравната каса за допълнително заплащане за неблагоприятни условия. От 555 до 902 лева варират месечните бонуси, ако се наеме доктор да отиде там, но желаещи почти няма.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 415.5 Kb.

Сподели с приятели: