За взаимоотношенията на общопрактикуващите лекари с нзок и централните ведомства в здравеопазването



Дата15.10.2018
Размер33 Kb.
#87371
ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ С НЗОК И ЦЕНТРАЛНИТЕ ВЕДОМСТВА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Наличието на доста подробна, дори в някои отношения дребнава нормативна база би трябвало да доведе до относително ясни и гладки взаимоотношения между ОПЛ и НЗОК от една страна и между ОПЛ и държавните ведомства от друга. През последните години, обаче това не се случва по очаквания начин. Все по-често служители на НЗОК и нейните регионални поделения използват достъпа си до информационни средства по начин, който уронва престижа на голяма част от българските лекари. До сега не е имало случай представител на осигурителното ведомство да е казал публично добра дума за договорен партньор на касата. За сметка на това внушенията за некадърност, безотговорност и нечестност на изпълнителите на медицинска помощ са ежедневие. Резултатите от проверки, при които има констатирани пропуски се огласяват с настървение, едностранчиво и не съвсем честно. Факт е, че всяко забелязано отклонение се обявява за злоупотреба и се споменават суми на наложени наказания, без да се оповести дали все пак е нанесена щета на пациент или на НЗОК.

Пропуски се намират при проверките във всички здравни отрасли, но като най-големи грешници се обявяват общопрактикуващите лекари. Отделни директори на РЗОК си позволяват без особено замисляне да отправят упреци към всички изпълнители на услуги в първичната помощ, като пропускат дребния факт, че повече от 90% от семейните лекари изпълняват особено съвестно поетите от тях ангажименти, както към пациентите, така и към касата. В същност опора на здравната система са именно общопрактикуващите лекари, независимо от почти злостните отрицателни нагласи, които се формират срещу тях.

Последният пример на непрофесионално поведение от страна на директор на РЗОК са публикуваните във вестник “Стандарт” разсъждения на директора на столичната каса. Въпреки че има медицинско образование, колежката Райкова още не е разбрала, че семейният лекар не е писар за направления или допълнение към структурите на спешната помощ. Тя дори не си дава сметка, че голям процент от недоволствата на потребителите на здравни услуги се дължат на дълбоко погрешните сигнали, които получават от представители на политическите кръгове и ръководството на НЗОК.

Първата фундаментална грешка на хората с власт се състои в постоянно натрапваното внушение, че ОПЛ не може да предостави качествена медицинска услуга. Истината обаче е друга. Медицинските дейности в първичната помощ се осъществяват от лекари с много богата професионална култура и квалификация, даваща възможности за решаване на широк кръг от здравни проблеми на пациентите. Дори при административно наложените ограничения в клиничната свобода повечето общопрактикуващи лекари успяват да решат много сложни задачи, изискващи дългосрочни, постоянни усилия. Не рядко решаването на проблема на пациента минава през нарушаване на формални изисквания на НРД и в тези случаи семейният лекар трябва да измисли варианти, с които да защити интересите на своя пациент.

Тежки последици могат да възникнат от другата голяма грешка на управляващите. Смесването на непрекъснатите здравни грижи за хората, избрали семеен лекар, с повикванията по спешност, както и опитите да се внушава, че центровете за спешна медицинска помощ вършат работа на семейните лекари граничат с престъпното незнание. Тогава, когато страдащият или негов близък потърсят спешна помощ на телефон 150 те не бива да получават отказ. Преценката по телефона е по силите само на семейния лекар, защото той познава пациента, състоянието му, близките и средата, в която живее. За диспечер в ЦСМП тази преценка е невъзможна, дори и при най-подробния разпит. Освен това, отказът от страна на спешното звено означава и отказ на държавата да окаже помощ на данъкоплатец, изпаднал в нужда, а това е недопустимо. Ресурсното осигуряване на спешната помощ е друга тема, по която именно държавната власт трябва да положи усилия. НЗОК няма право по закон да се занимава с финансиране на спешни медицински грижи и по тази причина, работещите в нея, дори да са директори, нямат основание да съдят изпълнителите на първична помощ.

В някои райони на страната, особено старателни, борещи се за признание от началниците си директори на РЗОК са си позволили да разиграват семейни лекари с тренировъчни повиквания по телефона. При нормални условия тези личности би трябвало да бъдат отстранени от длъжност на минутата. Те дори не схващат, че ОПЛ не са служители на РЗОК, а хора със свободна професия, приели да предоставят определени услуги, при определени условия и съответно заплащане. Този, който иска да се “къпе” във власт и да се разпорежда с лекарите като с роби, не става за високо отговорната работа на директор на РЗОК. Никой грамотен човек не тероризира договорните си партньори, защото това не води до създаване на по-добра услуга за здравноосигурените граждани. Възниква само излишно напрежение, от което всички губят.

Огромни проблеми за взаимоотношенията на лекарите от различните здравни отрасли създава и друга съществена грешка в тълкуването на ролята на ОПЛ. Става дума за очакването семейните лекари да осигуряват работа на лекарите от специализираната извънболнична помощ и на болниците. Нуждата от консултации и съвместно лечение трябва да бъде внимателно преценявана, защото безсмисленото раздаване на талони е равно на безотговорно разхищаване на ресурсите на НЗОК, без да се държи сметка за целесъобразното изразходване на и без друго ограничените средства. Пълен абсурд е стремежът да се обяснява колко опасен за своите пациенти е избраният от тях семеен лекар, тогава когато си върши работата, а не ги разхожда за безсмислени консултации. Добрите професионални отношения се градят на стремежа за създаване на ефективен функционален екип от различни лекари при решаване на по-сложните проблеми на пациента. Неоснователното изискване за консултативни прегледи и дейности е вид предизвикано търсене, което е един от основните дефекти на пазара на здравни услуги и именно осигурителите трябва полагат големи усилия, за да не го допускат.

Важно е заинтересованите от доброто функциониране на здравната система да разберат, че медицинските услуги трябва да се предоставят по целесъобразност. Оценката за тях не може да се прави по законосъобразност, защото макар това да е по-лесно за чиновниците, резултатите от такъв подход са плачевни.

Главните проблеми на системата произтичат от идейната и управленска безпътица през последните няколко години. Непочтено е за всички злини да се обвиняват лекарите, които полагат огромни усилия да вършат работата си добре. Още повече, че чрез свои представители общопрактикуващите лекари винаги са показвали готовност да сътрудничат с идеи и труд при създаването на професионално грамотни и обществено полезни правила за предоставянето на извънболнични медицински грижи.



Д-р Кирил Еленски


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница