За заемане на академичната длъжност „професор”, обявен в бр. 62 на Държавен вестник от 12. 08. 2011 г по шифър 05. 01. 13 Философска антропология



Дата02.02.2018
Размер88 Kb.
#53731
Рецензия
за заемане на академичната длъжност „професор”,

обявен в бр. 62 на Държавен вестник от 12.08.2011 г.

по шифър 05.01.13 Философска антропология,

за нуждите на секция „Антропологически изследвания“

на ИИОЗ, БАН

рецензент: Владимир Градев
На 12.08. 2011 г. ИИОЗ на БАН обявява конкурс за професор по шифър 05.01.13 Философска антропология. Единственият кандидат за обявеното място е доц. дфн Нонка Богомилова Тодорова. Всички представени по конкурса документи са в съответствие с изискванията на ЗРАСРБ и Правилника за неговото приложение, както и на Правилника на БАН за условията и реда за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности.

Госпожа Нонка Богомилова е родена през 1952 г. в Kюстендил. Завършила е философия в СУ през 1974 г. През 1974 г. постъпва на работа в Института по философия към БАН, като успешно се развива професионално и последователно минава през всички степени на академичната йерархия: философ-специалист, научен, сътрудник, старши научен сътрудник II степен (звание преобразувано, с влизането в сила на ЗРАСРБ, в длъжността доцент), през 2003-2007 г. завежда секция „Философска антропология“. Понастоящем е доцент в ИИОЗ. През 1984 г. получава докторска степен за дисертацията си „Диалектиката на религиозното и естетическото съзнание (социално-философски проблеми)”, а през 2009 г. става доктор на науките с дисертацията „Религията и човешката същност (Епистемологични възли в понятието „религия”). Доц. Богомилова има повече от 50 участия в международни научни форуми, като 32 от тях са в чужбина. Изнасяла е лекционни курсове в различни университети в страната: СУ, УНСС, НБУ, ЮЗУ, както и лекции в Института за международни и източноевропейски изследвания към Бундестага в Кьолн, в университета „Лойола” в Ню Орлийнз, университета в Сараево. Била е научен ръководител на трима докторанти, двама от които вече успешно са защитили своите дисертации. Била е експерт по проблемите на Закона по вероизповеданията и обучението на религията на българското, македонското и сръбското правителство, както и на неправителствени организации по същите тези въпроси. Членува в Съюза на учените в България, Международната асоциация по социология на религия, Международната социологическа асоциация. От 2004 г. е главен редактор на сп. „Философски алтернативи“, член е на няколко международни редколегии на списания и издателски поредици. Номинирана е за различни престижни български и международни научни отличия. Печелила е множество стипендии за участие в международни конференции и специализации в чужбина. Има 101 цитирания на нейни трудове, от които 46 в чужбина.

В рамките на изследователската, преподавателската и експертната си дейност Нонка Богомилова систематично разработва различни теми от философската антропология, философията на религията, отношенията религия, право, политика в гражданското общество, изграждането на религиозната и културна идентичност в условията на секуларизация и плурализъм и др. Доц. Богомилова участва и ръководи различни изследователски и образователни проекти в тези области. По-голямата част от тези проекти са и с международно участие.

В конкурса доц. Богомилова участва с нови разработки, писани и публикувани след хабилитацията и защитата на нейната голяма докторска дисертация: две монографии: Religion, Law аnd Politics in the Balkans in the End of 20thand the Beginning of 21stCentur (двуезично издание – на английски и на български език) от 2005 г. и Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа (дебати, феноменология, социално-антропологичен профил) от 2010 г., както и пет научни студии и статии, писани и публикувани през последните години.В рецензията вниманието ми ще бъде насочено към представените за конкурса трудове, ала не мога да не изтъкна, че научната продукция на Нонка Богомилова включва до този момент общо седем монографии, двадесет и четири научни студии (от които осем в чужбина), седемдесет и шест статии (от които двадесет в чужбина), множество рецензии и научно популярни публикации, преводи от английски и френски език.

Ще се спра накратко на някои от възловите и новаторски моменти в представените от г-жа Богомилова монографии в конкурса за професор, за да се опитам да очертая обективните достойнства на нейната изследователска дейност. Искам преди всичко да подчертая основополагащия характер на нейните изследвания. Те се открояват с историческото и идейното задълбочаване и изясняването на възлови проблеми в съвременния философски дебат. Независимо от факта, че е сред първите действително научни изследователи у нас на проблемите на философията и антропологията на религията (за което свидетелстват още нейните публикации от епохата тоталитаризма), Нонка Богомилова ясно показва, че нейното изследване не започва ex nihilo. Това е строго и изчерпателно проведена и осмислена в дълбочина равносметка на състоянието на нейното поле на изследване.При нея винаги е налице внимателно представяне на основните източници (оригинални религиозни извори, фундаментални философски трудове, значими съвременни разработки), като този преглед не е просто ерудитски безучастен, а винаги критичен. Богомилова демонстрира висока религиозна чувствителност и философска прецизност, особено важни за разбирането на мястото на религията в съвременната политика.

В Религиозното разнообразие Нонка Богомилова изгражда свой собствен оригинален метод за изследване на мястото и ролята на религията в съвременните европейски общества. Безвъзвратно ли е останала в миналото религията в старата, отдавна секуларизирана Европа, има ли изобщо настояще и бъдеще за нея? За да отговори на този въпрос Нонка Богомилова пристъпва разглеждане на най-актуални изследвания по проблема. Възможно ли е, най-напред, изобщо да се каже какво е религията? Тя, както показва и нейната обстойна студия „Познанието на религията: културно-теоретични профили“, в която анализира сложността и проблемите при познаването на религия, не търси есенциалистка и нормативна дефиниция. Изхождайки от провелата се през 2009 г. голяма международна конференция в Сантяго ди Компостела (ще вметна само, че на български името на светилището се превежда не като св. Джеймс, а като св. Яков – с. 10), Богомилова очертава основните черти на най-актуалните философски и социологически дебати по въпроса, за да даде достатъчно ясни индикации, които позволяват да се пристъпи към идентифициране на глобалния религиозен феномен днес.Съвременните изследовател и често използват при дефинирането на религията най-различни дисциплини: история, психология, социология и пр. Ала за Нонка Богомилова подобни дирения, които обикновено търсят нещо друго, неизказано, тъмно, дълбинно в религията и избягват всяка строга методика, не принадлежат към сферата на задълбоченото философско изследване. Тя избира друг подход, който, евристичен и аналитичен, търси да улови религиозното в неговото собствено своеобразие, като внимава, както да освободи религията от приписвани й отвън външни и чужди свойства, така и да покаже нейното сложно взаимодействие със съвременното плуралистично и пост-секуларно общество. Г-жа Богомилова, посредством идентифицирането на конституиращите религията елементи и вниманието към нейната ефективна реалност днес, разкрива„регулирането” на религиозното усещане в посока на неговата съобщимост, разбираемост, съпричастност и уравновесяване с другите субективности в съвременното общество.Това й дава възможност не само да типологизира дефинициите на религията, но и да проследи тяхното свързване в гражданската религия, обект на съзнателно провеждана политика от страна на държавата, чиито конкретни проявления в отделните европейски страни авторът изследва във втората част на своята монография за Религиозното многообразие, като особено ценно е задълбоченото разглеждане на обучението по религия в гражданските училища в Европа в третата част.



Всичко това позволява на автора да характеризира религията не в характерния за модерността субективистично-индивидуалистичен ключ, а като форма на общностно изграждане и опит. Оттук и стремежът на съвременната държава да не изолира повече религията в частната сфера, като потенциално опасен за обществения живот твърде интензивен ирационален опит, а да я интегрира в публичното пространство. Така след години на политика на активна секуларизация, било под формата на активна борба, чрез диктат и насилие, от страна на тоталитарните режими, било като политика на охраняване, в името на рационалността и републиканските идеали, на чистотата на обществения живот от религиозната зараза (френският лаицизъм), отделните европейските държави започва все по-ясно да осъзнават, че твърде прозелитската секуларизация допринася главно за изпразването на европейската цивилизация от моралните и религиозни ресурси, от които тя се нуждае, за да оцелее и че религията е полезна за заздравяване на социалната връзка и моралния консенсус на обществото. Затова, показва Богомилова,държавите, всяка по свой начин,полагат усилия да се отворят към моралните учения, мотивите и интересите, очакванията и въжделенията на големите религиозни общности на тяхната територия. Държавата основно се стреми да почерпи от религията морална субстанция и мотивация за демократичния живот. Същевременно, основен за държавата, особено след 11 септември, но и поради наличието на големи емигрантски общности, главно с ислямско вероизповедание, е проблемът за религиозното насилие и избягването на сблъсъка на цивилизациите. Богомилова ясно показва, че това е възможно само чрез разбирането на религиозното разнообразие, задача особено актуална в мулти-културни и мулти-религиозни общества, каквито са европейските, откъдето и нейния анализ на законодателствата в областта на религията и обучението по религия в различните европейски и на първо място балканските страни.Като достойнство на работите на доц. Богомилова искам да изтъкна и проведените конкретни изследвания на политиките, които отделните европейски държави предлагат в една културно нехегемонна ситуация, която неизбежно води до умножаване и релативизиране на моралните възгледи на техните граждани. При това положение ролята на държавата е да намери пресечната точка на различните вярвания и основания за действие (това именно е гражданската религия), необходимо за съхраняването и развитието не само на демократичното гражданско общество, но изобщо и на, основаната на справедливостта и толерантността европейска цивилизация.От проведения от г-жа Богомилова анализ може да се направи извода, че мулти-културното и мулти-религиозно общество изисква публичната сфера да е положително неутрална, в смисъла на приемане и отговор на различието, което религиите носят, а не на тяхното отхвърляне, поради предпоставянето им като ирационални и потенциално опасни за обществения ред и прогрес сили. Доц. Богомилова изследва преди всичко държавната политика спрямо религията. И тъй като става дума за съвременна Европа, лично на мен ми липсва едно по-цялостно и задълбочено представяне и анализиране на общата политика на Европейския съюз по въпросите на религиозното разнообразие и по-конкретно отношението държава-религия и обучението по религия в училищата. Ала, бих искал най-вече да попитам г-жа Богомилова, как гледат самите религии на участието си в обществения живот,какви са техните основания, интереси и цели в отделните case studies, които тя анализира? Струва ми се, че това е ключов въпрос, който, според мен, все още не е намерил достатъчно и пълно изясняване в работите на кандидата. За религиозните хора може да е добре тяхната религиозна традиция да подхранва обществения живот и да са готови дори да минат за това дори през изпитанието на отношението с държавните институции, ала той никога няма да изчерпи за тях съдържание на религията, (което като трансцендентно само по себе си е неизчерпаемо) и както държавата никога не ще успее да асимилира докрай религиозните прозрения, така и религията во веки ще се съпротивлява на определяната от секуларния разум политика. В такъв случай каква е точно функцията на философията в ситуацията на постоянно напрежение и сблъсък на религиозни и светски възгледи и нагласи, какви решения и възможности може тя да предложи?

Ако обобщя. В своите изследвания Нонка Богомилова излага с прецизност и яснота едни от най-заплетените проблеми на съвременната политическа философия и антропология като същевременно предлага оригинална интерпретация и дава систематична перспектива, която позволява проблемът за отношението между религия и политика в съвременното общество да се схване в нова светлина.

Нейните трудове имат несъмнено приносен характер и не само с пълното и задълбочено представяне на проблемите на религията и политиката, но те дават и ясни критерии и ориентири за днешните дебати във философията и обществените науки по тези въпроси. В господстваната от сблъсъка между постмодерния нихилизъм, от една страна, и сциентисткия позитивизъм, от друга, съвременна философска сцена Богомилова открива, че и днес религията съвсем не е нещо отживяло, но че се отнася до едно от най-съществените измерения на човешкото съществуване и може и трябва да даде своя принос в изграждането на една действително достойно за човешкото в човека общество.

В заключение: представените за конкурса трудове са изключително богати на проблеми и теми, които засягат едни от най-важните и актуални въпроси на философската антропология, философията на религията и политическата философия. Работите на Нонка Богомилова недвусмислено разкриват ерудиция и широта на изследователския хоризонт, аналитично и критично мислене и новаторство. На вниманието на уважаемите членове на Научното жури е представена кандидатурата на един от най-изявените наши специалисти в областта на философската антропология и философията на религията, с натрупан вече голям научен опит и извоюван международен авторитет. За това аз убедено ще гласувам за присъждането на званието професор по философска антропология на Нонка Богомилова Тодорова.


30 декември 2011 г. Рецензент:




Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница