Забележка


Познай кой съм? Променящото се лице на бащинството и майчинството



страница14/17
Дата24.07.2016
Размер2.62 Mb.
#3413
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Познай кой съм? Променящото се лице на бащинството и майчинството

„Как е сладкото ти бебе?“, попитах веднъж пациентката си Луси. Тя грейна и отговори: „Невероятна е. Тотално ни превзе, влюбени сме до уши в нея.”

Изборът ѝ на думи ме порази. Поетите често заклеймяват навика ни да употребяваме думата любов за описание на толкова разнородни емоции. Как, питат те, е възможно да използваме едно и също определение за страстта ни към нов любовник и за щастието, която изпитваме при вида на спящото ни дете?

И въпреки това, както Луси знае, понякога двете чувства много си приличат. Вече има нови изследвания, които обясняват, че случващото се в мозъка ни, когато изпитваме и двата вида любов, е по-скоро сходно отколкото различно.

Може би помните изследването на Бартълс и Зеки, споменато във втора глава, в което на наскоро влюбили се участници били показвани снимки на обектите на чувствата им, за да засекат учените мозъчната им дейност. Същите двама изследователи насочили вниманието си към майчината обич в друго подобно изследване. Този път помолили 22 майки да гледат снимки на невръстните си деца. Сравнили мозъчната им активност с активността, когато същите участнички гледали снимки на други хора: деца, които познават от толкова време, колкото собствените си, и на партньорите, най-добрите им приятели и възрастни познати.

Бартьлс и Зеки констатирали, че случващото се с мозъка ни, когато гледаме децата и любовниците си е много сходно. Орбитофронталният кортекс (мозъчната кора, намираща се точно над очите) се активира, когато млади майки видят новородените си деца дори и само на снимка. Тази част, често наричана „емоционалния мозък“, определя възприемането на приятни и неприятни миризми и привлекателността на нечие лице. (На нарушения в нея отчасти се дължи следродилната депресия или затрудненото нормално сближаване между майка и бебе.)

Може би най-важното е, че когато гледаме снимки на бебета и на любимите си, се активират едни и същи центрове на удоволствието. Любовта — към грубовато красивия „идеален“ мъж за нас или към бузестото четиригодишно дете - е чудесно, наистина чудесно чувство. Абсолютно същите центрове се активират и когато хапнем шоколадова торта с лешници или получим солидна премия в работата. Това обяснява защо е толкова трудно «да се откаже наркотик като кокаина.

Има още една прилика между тези два вида любов. Ако си спомняте, една част от мозъка се „изключва“, когато гледаме новия си възлюбен: посредникът на обществената оценка, който в противен случай щеше да ни накара да забележим, че панталоните му са твърде къси или мляска прекалено звучно. Мозъкът ни, с други думи, не ни позволява да правим преценки, които застрашават любовта ни.



Същото се случва и когато гледаме децата си. Това обяснява онзи специфичен вид родителска „слепота“, заради която сбръчканото ни зачервено новородено ни се струва най-красивото в отделението, невръстното ни дете - най-будното, а тийнейджърът ни — най-привлекателният и интересен. (У някои този недъг е по-силно изразен. Най-после се запознах с дъщерята на едно семейство, след като през годините слушах само най-чудесни епитети за изключителните ú красота, интелигентност и чар, и тя ми се стори хубаво, но съвсем обикновено дете. Някой — аз съм прекалено страхлива — трябва да го каже на родителите и.)

Между чувствата, които изпитваме, когато гушкаме детето си и когато си лягаме с мъж, са налице съществени разлики, и слава Богу. Най-важната от тях е, че центърът в мозъка, който контролира хормоните на възбудата като тестостерона, не се активира при контакт с детето, а само при секс.


Жените по-загрижени ли са?

Младите майки най-често ми задават следния въпрос: „Защо ми се струва, че изпитвам по-силни чувства към бебето от съпруга ми?”

Много жени се дивят на привидната липса на емоции на мъжете си. „Най-трудната част от деня ми е да оставя дъщеря си, а той изхвърча през вратата, без дори да се обърне. Ако не го бях повикала обратно тази сутрин, дори нямаше да я целуне за довиждане“, сподели една пациентка през сълзи. В караницата, с която започна книгата, за майката на детето простият въпрос за миенето на ръцете се превърна в много по-голяма дискусия за потенциални заплахи за здравето и приучаването към лична хигиена. Бащата е видял само дете, което яде с мръсни ръце.

Пациентката ми Али приведе Друг красноречив пример — вероятно още по-поразителен заради тривиалността си. Двамата със съпруга ѝ се редуват кой да става рано с двегодишното им дете. Али се втурва в стаята на дъщеря им веднага щом я чуе да плаче; не може да понася мисълта, че се събужда сама. Съпругът ѝ, от друга страна, става от леглото, измива си зъбите, обува си чорапи и си облича халат, преди да иде да я вземе. Да слуша как бебето плаче, докато мъжът ѝ си прави тоалета, подлудява Али. Дъщеря им обаче им е намерила цаката: започва да вика мама, но ако никой не се отзове на минутата, знае, че днес е ред на тати, и започва да вика него. Децата са много приспособими и смятам, че са добър пример за това, че можем да се учим от начина, по който другият се грижи за детето. Няма да е зле Али да осъзнае, че дъщеря им няма да избухне в пламъци, ако довърши каквото е започнала да прави, преди да иде при нея.

Май е вярно, че мъжете се грижат за децата по-различно от жените. Говорят им по-малко и по-често ги занимават с груби игри. Обикновено им дават повече свобода от майките. Тези различия, разбира се, водят до своите последици. В експеримент в Бостънската педиатрична болница малките деца се успокоявали, когато били с майките си (пулсът и дишането им се забавяли и клепачите им се отпускали). Когато обаче бащите им идвали, започвали да дишат по-бързо, напрягали рамене и отваряли широко очи, сякаш знаели, че следва нещо вълнуващо!

Стилът ни като родители естествено до голяма степен се дължи на социализацията ни от ранна детска възраст — с други думи как сме били отгледани от своите родители. На момичетата се дават кукли и плюшени животни, а на братята им — камиончета. Родителите са по-грижовни към момичетата, което от своя страна ги учи как те самите да са грижовни, първо — към играчките си и към по-малките си братя и сестри, а после — към собствените си деца. Насърчават малките момичета да съчувстват, а признаците за агресия при тях се потискат от родители и учители много по-активно отколкото при момченцата. Така че, когато пораснем, ролите са ни ясно дефинирани и дори най-интелигентите и просветени от нас предават същите сигнали на децата си. Ако сте родител на малко дете, трябва да внимавате за тези пристрастия.

Но може и да има биологичен аспект на тези различия. Една моя пациентка, изключително интелигентен учен, особено много се радваше на майчинството, защото, както сама се изрази, я карало да се чувства „дива“ — като животно, което се осланя само на инстинктите си — за първи път, откакто е била дете.

Майките имат много дълбока връзка на симбиоза с бебета си. Д-р Марк Джордж провел любопитен експеримент със снимки от скенер на мозъка на млади майки, които слушали плача на бебетата си. Тези резултати сравнил с реакцията им на друг аудиозапис — обработен до неузнаваемост плач на бебетата. Ефектът бил същият; мозъкът на жените разкодирал сигналите, макар слухът им да не могъл.



Природата или средата
Може би най-интересният въпрос е дали децата приемат полова роля в резултат на биологичните си наклонности или на средата, в която живеят? Няма еднозначен отговор, а по-скоро комбинация от двете - средата ни взаимодейства с естествената ни природа (като самата тя е кълбо от взаимопреплетени и зависими фактори) и ни превръща в това, което сме.

Родителите лесно обвиняват гените, вероятно защото не искаме да признаем, че се отнасяме по различен начин с момичетата и момчетата. Изглежда, всеки от нас има какво да разкаже за играчките и малките деца също както любимият ми педиатър д-р Джордж Лазарус сподели с мен. Много модерна и либерална двойка родители подарила на малката си дъщеря комплект камиончета. Няколко часа по-късно нито подаръкът, нито дъщеря им се виждали наоколо. В стаята на детето било тихо и тъмно. Момиченцето ги посрещнало на вратата, посочило четирите камиончета, завити в леглото й: „Шшт! - предупредила тя. - Те спят.” Моя пациентка ми разказа как момиченцето ú на година и девет месеца опаковала греблото на багерчето си с набрана бяла пелена, която взело от коша с пране.

Колкото и някои да оспорват съществуването на „женски” и „мъжки” мозък, не можем да обясним доколко това разделение е налично при животните, ако няма биологична причина. Психолозите д-р Джериан Алигзандър и д-р Мелиса Хайнс от Калифорнийския университет в Лос Анджелис провели експеримент, в който дали на маймуни шест играчки. Мъжките играли повече с камиончето и топката, а женските - с куклата и тенджерката; унисекс играчките (книга и плюшено куче) се радвали на равно внимание. Средата определено не е повлияла на участниците в експеримента!

Връзката между природата и средата се вижда и в следното изследване с плъхове. Майките плъхове ближат аногениталната област на мъжките си малки по-често, отколкото на женските. Те долавят миризмата на отпадните продукти от тестостерона в урината на малките. Изглежда, близането помага на невроните да оцелеят в областта от нервната система при перинеума, която омаломощава пениса. По очевидни причини това струпване на неврони е по-голямо при мъжките. Ако майката плъх не може да подуши, няма да ближе толкова бебетата си, и то по-често мъжките, отколкото женските. Тогава малките и от двата пола ще пораснат с по-малка, женска такава област на нервната система при перинеума. С други думи начинът, по който се грижат за плъховете (дали ги ближат, или не), повлиява на биологията на техния пол.

Вярно е, че хората се грижат по различен начин за бебета си според пола им. Следователно примерът, който можем да вземем от тези гризачи, е, че начинът, по който общуваме с децата си, вероятно повлиява полово определената им диференциация и поведение.

Каква е ролята на хормоните?

Една от най-големите разлики между мъжете и жените е в хормоните, които произвеждаме, които са особено големи в определени периоди от живота ни — включително по време на бременност и през месеците след раждане. Тези несъответствия дават още едно обяснение за различното ни поведение като родители — и, както ще се убедите, на някои изненадващи прилики помежду ни.

Спомняте ли си стария ни „приятел“ окситоцин, хормона на сближаването? Той се освобождава, когато сме възбудени и по време на половия акт, но е и мощен двигател на осигуряването на грижи, които изграждат родителското поведение — особено при майките. Бременността, раждането и кърменето предизвикват невиждано повишаване на нивото на окситоцин при жените, за което мозъкът е вече готов. По време на бременността се произвежда повече естроген. Учените смятат, че това подготвя мозъка да приеме повишеното ниво на окситоцин, като увеличава броя на рецепторите за него.

Ефектът на окситоцина върху поведението ни е поразителен. Да вземем за пример плъховете. Налице е очевидна разлика между майка плъх и девствена женска (или женска без малки). Майката се грижи за всички бебета в гнездото си, дори да не са нейни, и поставя тази грижа дори пред необходимостта да се храни. Тя агресивно защитава малките и напада всяко нещо, което възприеме за нежелана заплаха за гнездото си. Женска без малки не само че винаги предпочита храната, но и страни от малките - в най добрия случай, или ги изяжда в най-лошия. (Спомням си как моя бездетна приятелка държеше на ръце малкия ми син толкова внимателно, все едно е натъпкан със суперизбухливи експлозиви, и през ум не ми мина да благодаря на случая, че не е гладна!)

Окситоцинът задейства майчинското поведение. Когато естественото му произвеждане е блокирано (при плъхове и овце), майките отхвърлят собствените си малки. Когато се инжектира изкуствено на женски плъхове без малки, започват да се отнасят с чуждите бебета като със свои.

Този хормон има подобен ефект и при хората. Нивото му се покачва, когато жената кърми. Стимулиран от сукането на бебето, окситоцинът кара млечните жлези да произвеждат кърма и упражнява голямо влияние върху поведението на майката. Според психологически експеримент на д-р Кърстин Увнас-Моберг от Каролинския институт в Швеция кърмачките проявяват по-голяма необходимост да удовлетворят другите. Колкото по-високо е нивото на окситоцин в кръвта им толкова по-ниско е кръвното им налягане и по-спокойна са те.

Ако си спомняте, тестостеронът блокира ефекта на окситоцина, затова съпругът ви си поръчва пица след секс (или още по-лошо — заспива), докато вие все още сте в настроение да се гушкате. Може би по тази причина жените се привързват повече към бебетата си отколкото мъжете. Друго химическо вещество, свързано с удоволствието, увеличава специфична област от мозъка, когато плъховете чистят малките си. Вече говорихме за невротрансмитера допамин; той се свързва тясно с мотивацията, удоволствието и задоволството (и често — с пристрастяването). Нивото на допамин се покачва, преди плъховете да започнат почистването на бебетата си, и секретирано- то количество е в пряка зависимост от продължителността на това занимание. За еквивалент при хората наблюдавайте как млада майка нежно гали ръчичката на бебето си, докато се възхищава на миниатюрните му пръстчета.

Чудя се дали броят на рецепторите на окситоцин и допамин е неврологичната причина за разликите в майчиното поведение. Безспорно не всяка жена преживява майчинството по един и същи начин. Веднъж случайно срещнах моя приятелка от колежа с трите ѝ деца - всичките под петгодишна възраст, и осъзнах, че изглежда толкова добре, колкото никога преди не съм я виждала — блажена мадона с петна от грахово пюре по пуловера и конфитюр по косата. Като майка се чувстваше като риба във вода и ми призна, че никога не е била по-щастлива.

Но познавам и жени, за които промяната е много по-трудна. Липсва им спокойствието и свободата и намират ежедневните грижи за бебето за отегчителни, потискащи или обременителни. Със сигурност има социални фактори, които допринасят за тези различия. Майчинството е много по-трудно, когато паричните и емоционални ресурси са недостатъчни. Но много от жените нямат такива проблеми; на тях просто майчинството не им харесва толкова много. Няма да се учудя, ако тези жени имат сравнително по-малобройни рецептори за хормоните на удоволствието от сближаването в сравнение с майките мадони.

Повечето от нас са някъде по средата. Без съмнение майчинството е едно от най-приятните, удовлетворителните и прекрасни дарове, които имаме късмета животът да ни дава, но и изисква слонско търпение и някои големи жертви. (Както и някои малки. Една пациентка, млада майка, ми се оплака, че иска само да може да затвори вратата на тоалетната, когато е вътре.)

Удивих се от резултатите от изследване, публикувано в списание „Наука“, в което деветстотин работещи жени споделят какво ги прави щастливи в ежедневието им. Както може да се очаква, домакинската работа и пътуването до службата се нареждат най-последни. Но най-изненадващо е, че гледането на телевизия сами заема висока позиция, дори преди пазаруването и говоренето по телефона. Едно от най-учудващите открития е от сферата на майчинството: тези жени подреждат грижите за децата след готвенето и непосредствено преди домакинската работа, тоест - много ниско в цялостната класация. Доходите и стабилността на кариерата, изглежда, не оказват влияние, но недоспиването и напрежението в работата значително намаляват удоволствието от иначе приятни занимания като гледането на телевизия.

Няма да накърним красотата на майчинството, ако кажем, че е много трудна работа. Смятам, че е абсолютно задължително родителите — особено младите — да получават необходимата им подкрепа. В края на краищата, не се предполага да се грижим за децата сами. Много европейски страни насърчават бащите да останат у дома месеци след раждането на бебето. В други култури няколко поколения от едно семейство живеят заедно, така че винаги се намира опитна леля или баба да помага в домакинството и грижите за децата. Всъщност опасните часове късно следобед, в които новородените имат навика да капризничат без причина, все още се наричат „часът на баба“. В най-добрия случай уморената млада майка има своя майка (или някой друг), която да ѝ приготви чаша чай или да я отмени в разхождането и успокояването на бебето.

За нещастие Западът набляга на семейството ядро, състоящо се само от двамата родители и техните деца, и много млади двойки отглеждат децата си далеч от собствените си родители, което означава, че майките много често нямат никакъв източник на помощ. Доказват го многобройните проучвания на жени със следродилна депресия. Това разстройство е много по-рядко срещано в общества, които стимулират мрежата от женска взаимопомощ; на Запад жените, които се чувстват социално изолирани, са изложени на по-голям риск от подобна депресия.

Млади майки, ако досега никой не ви е казал, аз ще го направя: нормално е понякога да изпитвате ненавист, умора и отегчение от отговорностите на майчинството. Естествено е да се ядосате, когато апетитно домашно приготвено ястие се изсипе на земята или поредната футболна фланелка се загуби. Тези емоции (и изказването им с думи) не ви правят лоши майки!

Всъщност разтоварването на част от напрежението от плещите ви осезаемо ще подобри времето, което прекарвате с детето си. Намерете с кого да споделите трудностите в тази къртовска работа — приятелка, друга майка или просто пишете в личния си дневник. Има безброй блогове на тази тема и смятам, че това е свързано с анонимността на интернет в съчетание с усещането за общност. Голямо облекчение е да признаеш, че ще откачиш, ако още веднъж чуеш песента от „Улица „Сезам“, и още по-хубаво е, когато получиш стотици окуражителни имейли от майки, които за стохиляден път я слушат и скърцат със зъби като теб.

За жените е много важно да получат необходимата им подкрепа — не само в името на собственото им психическо здраве, но и защото майчиното им поведение има наистина силно влияние над детето. Потиснатите майки се усмихват и занимават с децата си по-рядко. Децата на такива майки имат по-нисък коефициент на интелигентност, гледат повече телевизия и вероятността те самите да страдат от депресия като юноши е по-голяма.

Мишките майки ближат и чистят малките си; ако пренебрегнат тази дребна родителска грижа, бебетата им порастват ужасно неспокойни. Защо ли? Защото гените, които изграждат рецептори за „хормона на стреса“, кортизол, който ни успокоява, се деактивират скоро след раждането. При липса на нужните грижи, рецепторите са по-малобройни и не прихващат кортизола толкова ефективно, колкото би трябвало. Когато станат възрастни и са подложени на стрес, тези мишки стават крайно неспокойни! За съжаление от наблюдения на пренебрегвани деца, отгледани без обичайното изобилие от родителски прегръдки и ласки, знаем, че и при хората става така.

Татковците могат да правят всичко, което могат и майките

Окситоцинът действително играе голяма роля във връзката майка — дете, но това съвсем не значи, че бащите не са толкова добри родители колкото жените. Дори са налице доказателства за обратното.

Това поне отчасти се дължи на промяната в обстоятелствата. Вярвам, че сега мъжете са по-добри родители, защото им е дадена възможност да се проявят като такива. Те вече не са обезпечителите на прехраната от ерата на лова и събирачеството (или през 50-те години на XX век) и вземат много по-дейно участие в отглеждането на децата. Имам много мъже пациенти, които работят у дома и поемат повечето домакински задължения и грижи за децата, защото е по-лесно, удобно и ефективно те да го правят. Един мой пациент пък е взел дългосрочен отпуск от работа, за да е целодневно у дома с двете

си малки деца; жена му печели достатъчно и за двамата.

Освен това много от традиционните сфери на компетентност на жените вече са общи, в резултат на което мъжете вече могат да изпитат същата връзка, която преди бе запазена само за майката. Така например храненето на малкото дете е идеална възможност за сближаване. То е естествена почивка, предназначена за ласки и шепнене на сладки безсмислици. Векове наред това е било запазена територия на жените; днес вече е по-вероятно татко да е станал в три през нощта и да гука, държейки биберона. Един от най-старите аргументи на еволюционната психология в защита на традиционните полови роли (според които жената поема отговорността и грижите за децата) е, че жените инвестират повече в родителските задължения, защото майчинството им е гарантирано. Мъжът може и да изпитва сянка на съмнение относно бащинството си (поне докато не види брадичката на леля си Тили на личицето на дъщеря си), но никога не стои въпросът коя е майката. Разбира се, пред днешната достъпност на точните ДНК-тестове този аргумент звучи старомодно.

Някои нови проучвания дори предполагат, че хормоналните промени през бременността и след раждането, които подготвят жените за майчинството, не се наблюдават само при тях. Едно канадско изследване сочи, че мъжете също претърпяват някои от хормоналните промени, характерни за жените, в очакването и реакцията си към новороденото. Психоложката Ан Стори изследвала хормоналните нива на над 30 двойки през време на бременността и след раждането и открила, че се увеличава концентрацията на кортизол, пролактин и тестостерон.

i Кортизол. „Хормонът на стреса“ играе незаменима роля в родителския процес. Алисън Флеминг интервюирала жени, които раждат за първи път, за чувствата им към и отношенията им с новородените им деца. Установила, че най-открити и съпричастни са майките с високи нива на кортизол. Логично е: макар да мислим, че стресът е нещо лошо, той е просто сигнал, който тялото ни изпраща, да сме нащрек и помага на младата майка да е по-внимателна с детето си. (Веднъж изключително интелигентна пациентка сподели, че определено се чувствала като диво животно в дните след раждането. Усещала, че може да надуши всяка опасност във въздуха и че рефлексите и никога не са били толкова изострени. Това може да се дължи на повишените нива на кортизола.)

По-осезаемото наличие на кортизол през този период е още по-логично, като се има предвид, че този хормон подобрява паметта. Той увеличава скоростта, с която научаваме основното за грижата за бебето, което ни се струва толкова непосилно в началото на живота на децата ни, и която, гарантирам ви, запазваме дълго, след като собствените ни майки и други помощници си отидат.



  • Пролактин. Както подсказва името му, пролактинът е важен за кърменето. Допринася и за грижовното родителско поведение. Учените са открили, че нивото на пролактин при птиците, които се грижат за яйцата и пиленцата дори ако само стоят при тях, докато истинските родители отсъстват, се повишава. Най-голямо наличие на пролактин имали родителите, а най-големите им помощници се нареждали веднага след тях. Учените обаче не са сигурни дали родителите са толкова грижовни заради високите нива на пролактина, или всички онези гладни гърла провокират освобождаването на хормона. Вероятно е заради комбинацията от двете.

  • Тестостерон и други хормони. Тестостеронът, разбира се, се свързва с агресивно, доминиращо поведение и пресилена защита на собствената територия; колкото повече тестостерон има един мъж, толкова по-силно изразено е това поведение. В определени случаи е добре родителят да е агресивен и буен, но не прекалено в първите дни и седмици от живота на новороденото.

Резултатите от изследването на Стори са впечатляващи. Нивата на пролактин и кортизол съвсем естествено се покачват през периода на бременността не само при жените, но и при мъжете! При последните нивата се покачили с приблизително 20% в трите седмици, преди партньорките им да родят. През същия период нивото на кортизола почти се удвоило у бъдещите бащи, а в трите седмици след раждането тестостеронът им значително намалял - с 33%. (Нормалните нива се възстановили през следващите няколко седмици.) Социолозите от Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс, открили, че нивата на тестостерон при необвързаните мъже са по-високи в сравнение

с обвързаните, а при бащите са най-ниски.

В друго изследване, направено от колежката на д-р Стори, д-р Катрин Уайн-Едуардс, бащите имали най-високи нива на естроген в сравнение с другите мъже в периода от месец преди раждането до три месеца след това, което отразява подобната промяна и у техните партньорки.

Тези хормонални нива действително влияят на родителското — и по-специално бащиното — поведение. Стори помолила мъже да държат в ръце кукли, завити в използвани бебешки одеялца (или самите си новородени бебета), да слушат запис на плачещо дете и да гледат касета със сучещо бебе. Мъжете, които изявили най-силно желание да успокоят плачещото дете, имали най-високи нива на пролактин и най-ниски — на тестостерон.

Признавам, че бях леко скептично настроена, когато Алекс — мой пациент — се оплака, че е напълнял, глезените му се подуват и сутрин му се гади, откакто жена му е забременяла. Но има солидно подкрепена теория за тези наподобяващи бременност симптоми. Изследване, публикувано в „Летопис на вътрешната медицина“, сочи, че над 20% от мъжете са се оплаквали от сутрешно гадене и напълняване. Тези реални промени могат да се обяснят с практическите хормонални промени във връзка с бременността на партньорките им.

Каква е причината? Учените смятат, че хормоналните промени при мъжете са следствие от същите промени в партньорките им, сигналите за които според тях се предават чрез феромоните. С други думи наближаващото раждане кара жената да се подготви за майчинство, а тя от своя страна подготвя партньора си.

Еволюционните преимущества за това са очевидни. В по-примитивните общества вероятността да оцелеят бебетата, чийто бащи повече се грижели за тях през първите няколко седмици, била по-голяма. Според проучванията има още една убедителна причина за участието на бащата: децата, чийто бащи се грижат повече за тях, се представят по-добре в училище и в социалните си взаимоотношения (макар че познавам много деца, отгледани без бащи, които се справят отлично и с двете).

Д-р Роуз Парк подробно изучава майчинството и бащинството и всеки път достига до извода, че мъжете са също толкова способни да разпознават и реагират на нуждите на новороденото, колкото и жените. Това се подкрепя и от експериментите на д-р Флеминг, при който били измерени хормоналните нива и реакциите на мъже на бебешки плач. Мъжете, които имали деца реагирали по-силно от мъжете без деца, а опитните бащи се отзовавали много по-силно — емоционално и хормонално — от младите бащи. Нивата на пролактина им се покачвали и те изпитвали по-голяма необходимост да успокоят плачещото бебе. Не е ясно дали опитът им или продължителният контакт с бебета са ги направили по-чувствителни към тези сигнали. Но д-р Флеминг смята, че всеотдайните грижи са като магическо заклинание за родителите: колкото по-дълго го правиш, толкова по-добър ставаш и толкова повече ти харесва, поради което е много по-вероятно да искаш да го правиш още и още.

Но може би най-важното е, че бебето не прави особена разлика между мама и татко. В едно интензивно отделение за новородени нямало достатъчно ковьози и преждевременно родените бебета били поставяни голи до голото тяло на един от родителите. Резултатите били изненадващи: Децата далеч не усещали липсата на апаратите, а се развивали добре, и днес няколко часа на ден в прегръдките на родителя са задължителна терапия за недоносени бебета. И майките, и бащите се окуражават да участват. Бебетата наддавали точно толкова, гушнати в бащите си, колкото и в майките си.

Така че, ако вашият татко изяви желание, позволете му да се грижи за бебето ви. Така всички ще сте много по-щастливи!



Писмо до родителите:

Пациентката ми Моника ме посещава доста често; има хроничен проблем, на който трябва да се обръща повече внимание. Тъй като прояви интерес към онова, което открих по време на подготовката за тази книга, ми стана навик да споделям с нея някои неща, когато идваше в кабинета ми. След няколко месеца тя с изненада установи, че цялата тази нова информация ѝ помогнала за една важна връзка в живота ѝ, но не със съпруга ѝ, както може би предполагате, а със сина ѝ тийнейджър. Сподели например, че когато се научила да „обобщава доводите си“, както съветвам жените да приключват спора с мъж, за да компенсират късата му памет (и нашата слонска памет), взаимоотношенията им неописуемо много се подобрили. Синът ѝ най-после наистина я чува, без да се налага тя постоянно да му опява за предмета на спора.

Не се изненадах. Да си родител на дете от другия пол може да е осеяно с много от същите трудности, които тровят и романтичните ни връзки. Някои части от тази книга ще ви обяснят защо синът ви се държи по определен начин, а вие реагирате именно така. Не се двоумете да приложите някои от съветите ми, които ще подобрят комуникацията и при този тип важни взаимоотношения.

Пациентите ми често ме питат как да се грижат „полово неутрално“ за децата си и аз им казвам истината: първо, на практика това е невъзможно, и второ — вероятно нежелателно. Въпреки това безспорно има някои неща, които можем да направим, за да сме сигурни, че децата ни получават толкова равни възможности, колкото можем да им предложим. Смятам, че и без това родителите като цяло (особено майките) са под огромно напрежение и не искам да ги обременявам допълнително, но наистина мисля, че си струва да си дадем сметка за културните стереотипи и да полагаме съзнателни усилия да им противодействаме.



Безброй проучвания показват, че родителите се отнасят с децата от двата пола по различен начин, и който е имал и синове, и дъщери (като мен) знае, че го правим дори несъзнателно. Една моя позната си направи много интересен и ненаучен експеримент. Една събота съзнателно наблюдавала какво говори на дъщеря си, като през цялото време се питала: „Това ли щях да ѝ предложа да правим, ако беше момче? Това ли щях да ѝ кажа, ако беше момче?“ За своя изненада установила, че в няколко ситуации — картинките в любимата книжка на дъщеря ѝ, които ѝ посочила, и разрешаването на спор на площадката за игра — би се държала различно, ако вместо с дъщеря си, беше със сина си. Ако след това се е грижила по-съзнателно за децата си, експериментът е бил успешен.

Когато две квадратчета не са достатъчни
Наскоро изнесох лекция в един град в Средния запад за това, как мозъкът става мъжки или женски. След лекцията при мен дойде една жена и каза, че е особено разтревожена за шестгодишната си дъщеря, която непрекъснато и настоятелно питала дали може да стане момче, дори проверила възможностите за операция за смяна на пола, твърдейки, че в ума си съвсем не е момиче, а момче.

По време на разговора ни жената не прояви и следа от смущение или недоволство от затрудненото положение на дъщеря си, а само любов и съчувствие. Попита ме дали в развитието ú не е настъпило фундаментално важно събитие, след което е усетила, че полът ú не съответства на тялото, с което е родена, и дали малкото ú момиченце няма да се чувства по-добре като момче. Къде, попита ме тя, може да се намери специалист, който да помогне на дъщеричката й?

Няма лесни отговори. Подозирам, че наистина нещо се е случило в процеса на формирането на пола на мозъка ѝ, вследствие на което се е появило това несъответствие. Колкото до това, дали ще се чувства по-до- бре като момче, само времето може да покаже; много хора с операции за смяна на пола са разбрали, че тялото не отговаря на пола им, като много млади. Посъветвах я да потърси квалифициран и внимателен педиатър.

Напуснах лекционната зала, изпълнена голямо уважение към тази майка. Толкова съчувствено говори за дъщеря си и така заинтересована бе за спокойствието ѝ, че останах убедена, че ще осигури необходимата помощ. Тревожа се само че самите ние все още не разбираме добре мозъка си - въпреки огромния напредък на невробиологията - че вероятно няма да можем да помогнем така добре, колкото ни се иска.

Интересува ме какво ни прави мъже или жени и при все това непрекъснато ми се напомня, че това може и да не са единствените две квадратчета. В крайна сметка биологическият пол е цялост от много фактори, а джендърът (психологическият пол) - от още повече. След още една лекция на същата тема, започна много интересна дискусия за това, кое прави човека „мъж” или „жена”, с един мъж, който сподели, че бил роден с неопределени гениталии. Медицинският термин е „интерсексуалност”, който означава индивид, роден с биологични белези и на двата пола. За нещастие хирургичната „корекция” на хора с неопределена полова идентичност е стандартна медицинска практика от 50-те години досега. Хирурзите просто реконструират гениталиите на детето като мъжки или женски и заедно със семейството пазят процедурата и дилемата в тайна от него. Медицинското знание (или в този случай по-скоро медицинското невежество) заставя родителите да направят фундаментален избор с огромни последици за детето, много преди то да е способно да изкаже мнение, камо ли да реши дали иска да се отнасят с него като с момче или момиче. Често последиците са катастрофални.

Как трябва да постъпи родителят в подобен случай? Хейзъл Бет и Милтън Даймънд от Хавайския университет смятат, че родителите трябва да гледат на интерсексуалността като на нормална вариация. На детето първо трябва да се обясни подробно, така че да не изпитва ненужно объркване, вина или срам. Операцията на гениталиите може да се извърши по-късно, когато самото дете каже и покаже наклонностите си и може да участва в решението да се подложи на операция.

Тази книга не е за интерсексуални хора, но докато я пишех винаги имах предвид идеята за интерсексуалността като нормална вариация на пола. За човек като мен, който се интересува как ставаме мъже или жени, доказателството, че имаме усещане за пола си, което не може да се промени след раждането, е удивително. Ясно е, че човешкият мозък е някак незаличимо щампован, в резултат на което у нас се създава и запазва неотменното усещане за джендър (психологически пол), независимо от външната ни анатомия и влиянието на средата.

Смятам, че най-доброто, което можем да направим като родители по принцип, е да предоставим възможно най-широк кръг от възможности за децата си от самото начало на живота им. Дайте на сина си кукла и го насърчавайте (както и баща му) да си играе на татко с нея. (В най-лошия случай куклата ще се озове сама в ъгъла, до безумно скъпата играчка, която ви е молил да му купите, все едно в противен случай сърцето му ще се пръсне, а после не е играл с нея нито веднъж.) Осигурете на дъщеря си топки, пъзели и много неща на колелца. Мими, едно от любимите ми тригодишни момиченца, не се смята за готова да излезе, освен ако чантата ú не съдържа както черешов гланц за устни, така и пожарна количка. Със задълбочаването на интереса им към творчески игри, осигурете на синовете и дъщерите си равен достъп до пиратски костюми, стетоскопи и кукленски къщи.

Умните родители, които познавам, ограничават достъпа на децата си до медии, внимавайки за стереотипи като секс, насилие и ругатни. Смятам, че е много полезно да гледаме телевизия с децата си и да им обясняваме това, което виждат. (И тъй като децата са пряко изложени на всякакви медии, те бързо стават наистина експерти в тази област.)

Като родители имаме реалната възможност да поправим някои предразсъдъци в обществото чрез образователната система. Така например много родители и училища наблягат на спорта за момчета и подценяват важността му за момичетата въпреки изобилните доказателства, че физическата активност е действително полезна за тях, както физически, така и емоционално. Настоявайте за равен достъп до треньори, спортни дисциплини и съоръжения в училището на детето ви.

Действително съществува и насадена представа относно обучението на момичета по природни науки и математика. Наш дълг като родители е да настояваме дъщерите ни да имат същите шансове като синовете ни. Аз лично се запалих по науката като много малка благодарение на баща ми, който беше лекар и понякога ме вземаше със себе си на визитации. За нещастие той не подкрепи решението ми да уча медицина. Но в колежа имах големия късмет да ми преподава лекар от световна величина, който бе жена.

Тогава времената бяха съвсем други, но все още не смятам, че възможностите в тази област са равни за двата пола. Ако дъщеря ви проявява интерес към тези дисциплини (бих добавила и ако не проявява!), осигурете ѝ необходимото, за да го задоволи — от комплект прибори за млад химик до посещение на истинска лаборатория.

Ако сте родител, ще ви се стори съвсем логично, че следващата глава в книгата се занимава със стреса. Напрежението от отглеждането на децата определено е източник на много конфликти между мъжете и жените, но както ще се убедим, двата пола преживяват стреса по коренно различни начини, които имат огромно отражение върху общуването.




  1. Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница